Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 23 юни 2011 г. - Брюксел

14. Обяснение на вот

  Председател. − Следващата точка са обясненията на вот.

Доклад: Miroslav Mikolášik (A7-0111/2011)

  Marco Scurria (PPE). – (IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, исках да подкрепя този доклад, защото той посочва основните елементи за политиката на сближаване и за финансирането.

Те са, на първо място, оптимизирани процедури за национални средства, и второ, разпоредбата, че спортът и културата също са елементи на сближаването, които са както важни, така и решаващи.

Единственият отрицателен елемент на доклада е може би фактът, че той предвижда само трите работни езика – английски, френски и немски, като езиците, на които трябва да бъде представено искането, освен на оригиналния език. Във всеки случай поради тази причина, а и поради други, по-общи причини подкрепих документа и поздравявам докладчика.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, въпреки значението на този доклад само 19 държави-членки са докладвали относно основните показатели. Това положение не ни позволява да добием ясна представа за въздействието на политиката на сближаване по места.

Съгласен съм с мерките и добрата практика, предложени от г-н Mikolášik, и считам, че предложението за по-широко прилагане на основните показатели е особено полезно, а така също и изготвянето на докладите относно резултатите и взаимодействията между националните политики и политиките на Европейския съюз.

Организирането на публични дискусии и консултации със заинтересованите страни, както и представянето на докладите пред националните парламенти за становища са допълнителни положителни мерки в този смисъл. Трябва да положим усилия, за да не допуснем намаляване на средствата, предоставени за политика на сближаване през следващия програмен период. Поради тази причина подкрепих доклада.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-жо Председател, разпределянето на средства на Европейския съюз в новите държави-членки, включително и в Словакия, е негативно повлияно от прекомерна сложност, прекомерна бюрокрация, неясни правила, а също така от прикрити нелоялни интереси. Много от желаещите да получат средства от европейски фондове се оплакват от изключително продължителни бюрократични процедури с несигурен край. Бюрокрацията и множеството пречки не идват от Брюксел, а директно от отделните държави-членки. Ако не бъдат опростени европейските правила под натиск от Европейския парламент и други, правилата, прилагани в отделните държави-членки, често ще затрудняват значително положението. Макар че началните европейски правила са относително прости, националното прилагане ги усложнява. Както се казва, колкото по-ниско е стъпалото, толкова по-сложна е системата. Също така е налице значителен проблем в това, че служителите не помагат с разпределянето на средства на Европейския съюз, а се съсредоточават само върху контрола, който далеч надхвърля всичко изисквано от закона. Следователно проблемът се корени най-вече в държавите-членки на Европейския съюз.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо Председател, има причина, поради която сме създали политика на сближаване, и тази политика има ясно начало, а трябва да има и край. Считам, че причината, поради която съществува политика на сближаване, е да балансира стандартите на живот и икономическото развитие в целия Европейски съюз. Ето защо е правилно да бъдат субсидирани и подкрепяни региони, които са под общия икономически стандарт. Все пак е важно също така тези финансови ресурси да бъдат предоставяни правилно, с други думи, да имат желания ефект. За мен този доклад е много важен, защото съдържа и анализ, като по този начин ни предоставя основата за изводи за следващите два финансови периода. Бих искал да посоча един пример: в моя регион в Източна Германия политиката на сближаване дава значителни резултати от 1990 г. насам. Видяхме реално развитие на региона и считам за категоричен успех, когато достигнем момент, в който можем да кажем, че тези региони сега имат нужда от програма за изключване, защото това означава, че в тях жизненият стандарт се е повишили.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) Г-жо Председател, политиката на сближаване в настоящата си форма получава добра оценка, като същото се отнася и за резултатите от нея. В държавите-членки имаме осезаеми ползи от прилагането на тази политика, което в съчетание със селскостопанската политика на Европейския съюз намалява различията в развитието както в Съюза като цяло, така и между регионите и вътре в регионите. Споделям становището, че целите на политиката на сближаване и финансирането следва да бъдат запазени в настоящата им форма, но това, разбира се, подлежи на промяна, за да бъде включена и междинната категория от региони.

Следва да отбележим, че тази политика получава добра оценка от държавите-членки и от местните органи на управление и също така бих искал да насоча вниманието към благоприятната позиция на комисията по регионално развитие. Съществуват очаквания по отношение на намаляване на бюрокрацията в политиката на сближаване. Тези очаквания, както беше посочено в залата, често са резултат и от допълнителните ограничения, въведени от държавите-членки. Изход от настоящата икономическа ситуация обаче може да бъде намерен посредством набор от мерки, включително продължаването на тази политика, тъй като именно тя допринася за устойчив растеж. Това е от ключово значение за целия Съюз.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-жо Председател, Айн Ранд беше написала, че можеш да избегнеш реалността, но не можеш да избегнеш последствията от избягването на реалността.

Достигнахме границата на опитите си да раздвижим пазарите с публични средства. Всички виждат, че Гърция няма да изпълни задълженията по дълга си, освен финансовите министри на страните от еврозоната, които 13 месеца след като прахосаха 110 млрд. евро, сега, изглежда, смятат да предоставят допълнителна сума с почти същия размер. Всъщност парите не са прахосани. От тях не просто няма резултат. Това активно нанася вреди, защото онова, което гарантираме, е, че когато настъпи моментът на неизпълнение, сумата на дълга ще е много по-голяма и тежестта ще трябва да бъде понесена от всички нас като данъкоплатци, а не от няколко банкери или притежатели на облигации.

По този начин интересите на гръцките работници и служители, а и интересите на европейските данъкоплатци биват пренесени в жертва на амбициите на неколцина разглезени алчни еврократи.

Доклад: Georgios Stavrakakis (A7-0141/2011)

  Mario Pirillo (S&D). – (IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, напълно подкрепям идеята за създаване на хоризонтални мултифондови програми с ясно определени цели и рационализирани механизми за достъп. Одобрявам доклада на професор Barca, в който се посочва, че подход, основан на местно развитие, е начинът за подобряване на ефикасността и ефективността и за по-интегриран начин на работа. Трябва да съсредоточим вниманието си върху градското измерение и да гарантираме координация между фондовете и другите финансови инструменти на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Предвид факта, че се намираме в ситуация на ограничен бюджет, тези инструменти, заедно с револвиращите фондове, биха позволили извършването на мониторинг на резултатите. Това би увеличило неколкократно наличните ресурси и би увеличило броя на бенефициерите, което, от своя страна, би постигнало повече резултати.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо Председател, трябва да постигнем по-голяма ефективност между Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове. Считам, че е изключително важно да имаме различни фондове. Разбира се, тези фондове следва да имат различни цели и целенасочени подходи. Считам за изключително важно, че включихме регионите и че Европейският съюз ще създаде насоки, които могат да бъдат изпълнявани в регионите и прилагани по съответния начин. Също толкова важно обаче е този целенасочен подход да проследява как се изпълняват задачите в регионите, така че тези фондове да не си пречат взаимно, да не се дублират субсидии, да не насърчаваме излишни програми – с други думи, трябва да координираме целите, към които тези фондове се стремят. Считам, че по този начин се повишава ефективността. Очаквам, че ще продължим работата си в тази област и че ще ни бъдат представени повече доклади и резултати.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (LT) Г-жо Председател, изразявам задоволството си, че днес разискваме въпроса как да опростим и да направим политиката на сближаване по-ефективна. Неколкократно съм заявявала, че развитието на държавите-членки, подкрепено от средствата на Европейския съюз, и подобряването на качеството на живот биха били по-ефективни, ако използваме по-ефикасно плановия метод и гарантираме, че хоризонталните цели се постигат, като се използват средства от различни фондове.

Все пак преразглеждането на правилата, регулиращи самите фондове, е също толкова важно. Често пъти по даден проблем е невъзможно да бъдат взети мерки поради липсата на средства. Не може да бъде използвана друга програма, финансирана от различен фонд, дори когато е насочена към същите цели. За съжаление, в такъв случай прехвърлянето на средства между фондове е невъзможно поради различни правила. Като приветствам призива на резолюцията за въвеждане на механизъм за координиране, който има дори още по-голямо въздействие, също така настоятелно Ви призовавам да промените правилата относно прехвърлянето на средства от фондове, като ги направите възможно най-гъвкави.

Доклад: Corien Wortmann-Kool (A7-0178/2011)

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на докладите, с изключение на доклада на г-жа Wortmann-Kool, по който се въздържах, въпреки че подкрепям внесените от моята група изменения. Следователно не гласувах съобразно цялостните указания на моята група, защото считам, че сме изправени пред такива сериозни проблеми, че на този етап трябва да покажем сближаване на европейските институции и нашата способност да се справим с проблемите, с които се сблъскваме. Въпреки известната плахост и арогантност от страна на Съвета по отношение на тази криза считам, че трябва да покажем това сближаване.

Не се съгласих и с отлагането, защото сме в положение, в което трябва да дадем на нашите граждани спешни отговори за преодоляване на икономическата криза, която се дължи не само на финансовите спекулации, но и на невъзможността ни да се справим с проблемите на възстановяването и растежа. Ние сме длъжни да оздравим европейските публични финанси и да дадем съответните отговори, като се започне с включването на предприятията и работниците и служителите, както и да разполагаме с различни и по-открити правила, за да завършим изграждането на единния пазар и да сме в по-добра конкурентна позиция на световния пазар. Ето защо гласувах за докладите, с изключение на доклада на г-жа Wortmann-Kool.

Доклад: Elisa Ferreira (A7-0183/2011)

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-жо Председател, първото десетилетие от съществуването на Икономическия и паричен съюз показа необходимостта от усъвършенстване на рамката за икономическо управление. Новата рамка трябва да се базира на по-голяма отговорност на отделните държави-членки към съвместно договорените правила и политики, както и на по-надеждна рамка за надзор на равнище ЕС над националните икономически политики.

Опитът, особено от последните две години, потвърждава, че за постигането на по-голяма конкурентоспособност, устойчив икономически растеж и работни места са необходими устойчиви равнища на държавния дефицит и дълг, реформи за премахване на макроикономическите неравновесия и убедителна стратегия на ЕС за растеж и заетост. Трябва да призная, че аз лично съм смутен от въвеждането на административни елементи в икономическите механизми. От друга страна, опитът до този момент показва, че пазарните механизми не могат да реагират бързо и гъвкаво на отрицателните тенденции, в резултат на което финансовата криза се превърна в криза на дълга.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-жо Председател, искам да поздравя приятелите си от групата на комунистите и тези от групата на Зелените. Те са прави за едно нещо. Ако приемем и една десета от тяхната политика, ще имаме сериозни неприятности, но за едно нещо са прави, а то е, че тези спасителни мерки наказват повечето хора, за да възнаградят някои много заможни лица. Ако искаме да спасяваме банките с експозиции в Гърция, особено френските и немските банки, ще ни излезе много по-евтино да им дадем средствата директно, а не с театралното посредничество на Атина.

Но нека се върна назад и да попитам какво е основанието за това. Предвид неуспеха на първия кръг от мерки за спасяване на банките, защо от данъкоплатците отново се очаква да бъдат смели и да спасяват някои много богати хора от последиците от собствените им грешки.

Хората от нашето поколение се връщат назад, към старото управление в Европа, и се чудим как е възможно да е съществувала такава система. Питаме се как е възможно да е била изградена така, че само благородниците да не плащат данъци. Как е възможно да сме толерирали система, в която само обикновените хорица плащат данъци? Но знаете ли какво? Ние пресъздаваме точно същата система, като се опитваме с тези публични средства да спасим някои големи дружества. И така, „напред към победата“.

Доклад: Diogo Feio (A7-0179/2011)

  Francisco Sosa Wagner (NI). - (ES) Г-жо Председател, пакетът като цяло отива в посока, която подкрепям като проевропеец и поддръжник на федерализма, въпреки факта, че опитът е плах и има големи пропуски. Освен това той съдържа добри предписания за политическото управление на Испания. Ето защо гласувах за четири от докладите относно икономическото управление.

Гласувах срещу доклада на г-н Feio, защото той препоръчва проциклични политики, които, в най-добрия случай, няма да помогнат за излизане от кризата, а в най-лошия, ще допринесат за стагнацията и безработицата

Не подкрепих и доклада на г-н Wortmann-Kool, гласувах против него, защото той не взема предвид Пакта за стабилност и растеж, Европейската стратегия за заетост или целите на стратегията „Европа 2020“, които са източник на надежда за милиони европейци, особено за младите хора.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо Председател, считам, че подходът към прекомерния дефицит донякъде е като този към футболния мач: ако се определи набор от правила, те трябва да се спазват. Не е достатъчно да се гледаме право в очите и да казваме, че „обещаваме да спазваме правилата“. Животът се промени. С други думи, ако правилата на играта се нарушават, трябва да се налагат санкции и наказания. Разбира се, това не може да се постигне с демократично решение. Позволете ми да се върна към футболния мач. Просто си представете, че има фал. Реферът взема решение. Представете си какво ще се случи, ако реферът трябваше да проведе гласуване сред играчите, за да определи дали наистина има фал. Това би било невъзможно. Ето защо се нуждаем от ясен процес за вземане на решения. Какво правим, когато някой нарушава правилата? И накрая, бих искал да подчертая, разбира се, че се нуждаем и от солидарност. Вместо просто да наказваме този, който нарушава правилата, трябва и да му помогнем да се върне в правия път.

  Председател. − Г-н Hannan, предстои Ви да се изкажете по доклада на г-н Feio, но Вие също така сте и следващият по ред в списъка за изказванията за доклада Goulard. Ето защо Ви давам две минути, които можете да използвате, както пожелаете.

  Daniel Hannan (ECR). - (EN) Г-жо Председател, Вие сте изключително добронамерена и сте много добър председател.

Бих искал да се спра на тромавите и сложни формулировки, които чухме през последните седмици при обсъждането на тези пакети от оздравителни мерки за финансовата система. В медиите ни се говори за спасяване на Гърция, предоставяне на помощ за Португалия и Ирландия, но не и за това какво мислят хората в държавите, които ще получават тези помощи.

Причината, поради която гръцките граждани са излезли на улицата и протестират, е, че те отлично осъзнават какви ще бъдат поледиците от тази намеса на ЕС и МВФ. Средствата няма да отидат при обикновения гръцки народ, а в онези финансови институции, които държат гръцкия държавен дълг. Той обаче ще се погасява от обикновените хора: с други думи, Ирландия, Португалия и Гърция ще трябва да платят за спасяването на цялата европейска банкова система.

Защо? Защото не намираме смелост да признаем, че паричният съюз е грешка. Не можем да видим логиката, че опитът да се обединят много държави с много различни условия и нужди, като използват една валута, неминуемо ще доведе точно до трудностите, които някои от нас предсказаха преди десет години, когато беше стартиран проектът.

Следователно ние влошаваме кризата чрез по-голямата интеграция и чрез всичко, което чухме при вчерашното разискване по този доклад – „нуждаем се от фискален съюз“, „нуждаем се от икономическо управление“. Можете да проследите логиката, уважаеми колеги. Европейската интеграция се провали, а ние искаме още! Не е достатъчно да има паричен съюз, трябва да има икономически съюз.

Реалността е, че става въпрос за спасяване на репутацията на някои лица: на първо място, за спасяването на репутацията на онези еврократи, които стартираха проекта и които, за да задоволят самолюбието си, подготвиха почвата да се жертват хората от държавите в периферията и данъкоплатците на бедните държави.

Със сигурност тяхната репутация е най-скъпоструващата от времето на Елена от Троя насам, заради която хиляда кораба се отправили на път.

Доклад: Corien Wortmann-Kool (A7-0178/2011)

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-жо Председател, гласувах за отлагане на окончателното гласуване, защото считам, че може да има някаква възможност да постигнем споразумение със Съвета.

Като цяло докладите за икономическото управление според мен не са най-добрият вариант, но в ситуацията, в която се намираме, те вероятно са най-малкото зло.

В момента сме в позиция, при която структурата за подкрепа на еврото е много крехка. Пактът за стабилност и растеж не проработи. Още от самото начало той беше неуспешен. Сега сме в позиция, при която или трябва да се откажем от валутата, или да се опитаме да въведем някаква форма на икономическо управление, която ще заздрави основите му и по някакъв начин да изградим нова инфраструктура.

Съгласен съм с Mario Monti, който каза, че огромните различия между държавите-членки донякъде са причина за сегашната икономическа криза и нашите предложения поне трябва да помогнат това да не се случва в бъдеще. Само се надявам това да не е ситуация, за която важи изразът „след дъжд качулка“.

Доклад: Andreas Schwab (A7-0038/2011)

  Robert Rochefort (ALDE). – (FR) Г-жо Председател, тази сутрин, след три години работа, подложихме на гласуване един много важен текст относно повишаването на защитата на потребителите в Европа. Той съвсем правилно отделя внимание на покупките онлайн, които след 20 години най-вероятно ще съставляват 25 % от търговската дейност в Европа, което е значителен дял.

Част от покупките ще бъдат трансгранични. Те ще предлагат на потребителите по-широк избор, както и по-ниски цени. Това е реален напредък. За малките и средните предприятия и за занаятчиите като цяло това е също много важна възможност за намиране на нови търговски обекти.

Сред основните достижения бих искал да спомена две: срока за отказ, който беше удължен до 14 дни, и предоставянето на резюме, съдържащо пълна информация и общата цена, която потребителят трябва да плати, преди накрая да натисне за потвърждение на поръчката.

В заключение, с гордост заявявам, в рамките на текущото обяснение на вот, че заедно с всички колеги от Парламента и всички политически групи гласувахме единодушно, тъй като по отношение на този въпрос очевидно имахме необходимост от единодушие, а не от спорове. Ние постигнахме това единодушие.

  María Irigoyen Pérez (S&D). - (ES) Г-жо Председател, позволете ми да направя кратък коментар на онова, което чух от изказванията на предходните оратори.

Въпросът не опира до спасяването на репутацията на основателите на Европейския съюз, а по-скоро до изграждането на Европа и до работата за благото на европейските граждани.

Ще продължа с обяснението на моя вот по време на гласуването на Директивата относно правата на потребителите. Приветствам приемането на тази директива, която е стъпка напред в европейската интеграция и в защитата на правата на потребителите, но същевременно изразявам съжаление, че приемането на редица членове от директивата води след себе си премахването на защитата на мнозина испански потребители, които ще бъдат лишени от определени права, вече залегнали в испанското законодателство.

По тази причина днес испанските социалисти гласуваха „против“ редица членове: член 9, имащ отношение към пълната хармонизация на изискванията за предоставената информация за договори от разстояние; член 17, параграф 2, относно възможността потребителят да носи отговорност за правилната употреба на стоките в рамките на срока за отказ; и член 22, параграф 2, относно определянето на нов срок за доставка на стоките, в случай че търговецът не ги достави в рамките на срока, предвиден в договора.

  Ville Itälä (PPE). - (FI) Г-жо Председател, преди малко г-н Hannan, докато се изказваше по други теми, спомена необходимостта от по-малка, а не от по-голяма степен на интеграция, каквото и да се случи. Въпреки това предложението относно защитата на правата на потребителите беше насочено по-специално към по-голямата степен на интеграция, което е съвсем уместно. Като поемаме ангажимент към международната търговия, към търговията в ЕС, ние подкрепяме правата на гражданите и защитата на потребителите. Знаем, че покупките онлайн са съвременно явление, но законите, което ги уреждат, са отживели времето си, а сега вече трябва да продължим напред.

В моята родина, Финландия, законодателството в тази област понастоящем е в много напреднал етап и понякога това очевидно ни кара да се питаме дали не се връщаме назад, като създаваме законодателство в обхвата на прецедентното право. Независимо от това търговията е на европейско равнище, а следователно и законодателството също трябва да бъде европейско – именно това е пътят, който трябва да продължим да следваме.

  Alfredo Antoniozzi (PPE). - (IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, предложението на Европейската комисия за Директива относно правата на потребителите обединява четири съществуващи документа от законодателството на Общността в един законодателен инструмент.

Съгласен съм с целите на доклада. От съществено значение е да се гарантира, че потребителите във всички 27 държави-членки на ЕС ще могат да разчитат на високо равнище на защита в ЕС и че различните по големина предприятия ще могат да продават без излишни законови препятствия своите стоки и услуги на потребителите във всички 27 държави-членки на Съюза.

При настоящото положение на нещата е трудно да се постигне преодоляване на съществуващата фрагментарност на законодателството. Докладът на г-жа Wortmann-Kool също съвсем правилно изразява съмнения по повод на това дали пълното хармонизиране на законодателството не би довело до резултати, различни от очакваните.

Ето защо гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съм убеден, че би било от полза да внесем изменения в предложението на Комисията, като с това постигнем минимална хармонизация и същевременно гарантираме високо качество на услугите, предоставяни на потребителите.

  Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-жо Председател, с днешния вот приключихме дългия процес на над тригодишна работа върху проекта за Директива относно правата на потребителите. Документът гарантира високо ниво на защита на потребителите във всички държави-членки и ще спомогне за внасянето на яснота в области на смущение в търговията на дребно, осъществявана между стопанските субекти и потребителите от различни държави. Хоризонталният характер на директивата позволява да бъде обединено действащото законодателство на ЕС в тази област в един законодателен инструмент.

Разпоредбите на директивата следва да играят конкретна роля в процеси, свързани с всички видове онлайн сделки. Надявам се, че предложеният законодателен документ ще повиши доверието на потребителите в тази форма на осъществяване на покупки. От особено значение за потребителите е също и въвеждането на четиринадесетдневен срок за отказ от договор без заявяването на причина, както и свързаното с него право на възстановяване на всички суми, платени от потребителя. Имам положително мнение и за окончателния текст на разпоредбите от глава 5 относно неравноправните договорни клаузи. Убеден съм, че директивата значително ще повиши нивото на защита на потребителите в Европейския съюз, затова подкрепих доклада.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо Председател, моля да ми простите, че толкова често изисквам Вашето внимание. За съжаление, тази седмица не ми върви по отношение на процедурата с вдигане на ръка. Все изпусках момента. Исках да направя няколко коментара и по тази тема, като същевременно в общи линии се радвам, че приехме тази директива. Аз също гласувах в подкрепа на доклада.

Радвам се и за това, че съумяхме да укрепим правата на потребителите и включихме текстове относно т.нар. „продажби от врата до врата“, тъй като в тази област се наблюдават множество нелоялни практики. Все пак още веднъж ще призова при прилагането на това законодателство да си припомним проблема с бюрокрацията. В Германия имаме особено голям брой малки и средни предприятия (МСП). Въпреки че тези предприятия не се занимават с продажби „от врата до врата“, естествено, те често сключват сделки с клиенти чрез едно ръкостискане. Това е вековна практика. Трябва да се постараем да не претоварваме тези МСП с прекомерна бюрократична тежест. Отново ще заявя, че се радвам и гласувах в подкрепа на директивата.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо Председател, горещо приветствам това, че г-н Schwab постигна, съвместно със Съвета, компромисно решение по отношение на укрепването на правата на потребителите, както и това, че компромисното решение ще включва също и моите предложения относно онлайн търговията. Гласувах в подкрепа на доклада, разбира се, но със съжаление отбелязвам, че унгарското председателство отхвърли моето предложение – подкрепено от целия Парламент – да се даде на потребителите право на доставка на стоки от друга държава при определени договорни условия.

За съжаление, съгласно данни на Евростат една трета от трансграничните поръчки биват отказвани по този начин. Интернет магазини, като например „iTunes“ и други, не доставят своите стоки и услуги на новоприсъединили се държави-членки. По този начин чешките потребители биват дискриминирани, за разлика например от френските или нидерландските потребители. Така вътрешният пазар не е единен пазар, що се отнася до цифровата среда, а по този начин Съветът изпуска огромна възможност.

Доклад: Romana Jordan Cizelj (A7-0214/2011)

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (LT) Г-жо Председател, управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е особено важно както за безопасността на околната среда и на хората, така и на обществото. Поради това призовавам настоятелно Съвета при приемането на директивата да вземе предвид и становището на Европейския парламент, който играе все по-значителна роля в решаването на въпроси, свързани с околната среда. За съжаление, понякога, докато играем политическите си игри, искаме да включим различни разпоредби в документи, които могат да имат отрицателни последици.

При присъединяването си към Европейския съюз някои държави-членки донесоха със себе си тежестта на атомните електроцентрали, които им бяха наложени против волята им. Извеждането от експлоатация на атомната електроцентрала „Игналина“ беше едно от условията за присъединяването на Литва към ЕС. Европейският съюз от своя страна се ангажира официално да финансира извеждането от експлоатация. Този ангажимент беше приет преди всичко от ЕС, тъй като би било невъзможно за страна като Литва да финансира сама цялата работа по извеждането от експлоатация на електроцентралата, която включва манипулиране на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

Поради това призивите да се постави тази тежест върху плещите на съответните държави-членки биха имали отрицателни последици. Ако Литва не получи необходимото финансиране, ще й бъде невъзможно да гарантира ефективно сигурността. Вместо това в предстоящата финансова перспектива извеждането от експлоатация на атомната електроцентрала „Игналина“ ще продължи да бъде повод за загриженост както за Литва, така и за целия Европейски съюз.

Доклад: Francesca Balzani (A7-0230/2011)

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-жо Председател, решително подкрепям клауза 25 от тази резолюция, която „изразява съжаление, че с ограниченото увеличение, предвидено за програмата „Прогрес“...“, защото Комисията се ангажира още през 2010 г. да възстанови сумата от 20 млн. евро, която от „Прогрес“ отиваше към микрофинансиране и това очевидно няма да се случи.

Самият механизъм за микрофинансиране, макар че е много малък, играе наистина важна роля за гарантиране на достъп до кредитиране на микро-предприятия в социалната икономика и е от решаващо значение сега, когато финансовите институции не дават заеми.

Това не следва да се случва обаче за сметка на програмата „Прогрес“. Според мен тук става въпрос да откраднем от един, за да платим на друг.

Искам само да кажа, че решително подкрепям увеличената подкрепа за програмата за учене през целия живот Grundtvig и специално приветствам увеличената подкрепа за програмата „Живот +“.

Доклад: Albert Deβ (A7-0202/2011)

  Ville Itälä (PPE). - (FI) Г-жо Председател, този изключително важен доклад беше приет и, първо, искаме да поздравим и да благодарим на докладчика, г-н Dess, който работи наистина много упорито за постигането на компромисите, за да може реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) да продължи напред по толкова значим начин.

Давам си сметка колко е трудно, когато във всяка държава-членка има много различни призиви за това, което следва да се включи в реформата на ОСП, но тук е важен един въпрос и той, разбира се, е екологизирането. Важно е земеделските производители да участват в устойчивата политика в областта на околната среда, но как ще бъде създадена системата за екологизиране? Това трябва да се направи по начина, описан от г-н Dess. Не трябва да се създава повече бюрокрация и не следва да се увеличават разходите за производителите. Освен това трябва да вземем предвид различното положение в държавите-членки. Ако успеем да го направим по този начин и когато впоследствие Комисията внесе подробни предложения, то тогава ще сме на прав път и всички ще можем да се радваме, че земеделските стопани участват доброволно в защитата на околната среда.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ISABELLE DURANT
Заместник-председател

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). - (ES) Г-жо Председател, гласувах в полза на инициативата, защото Европа се нуждае от силна Обща селскостопанска политика, без съкращения, която е съсредоточена върху насърчаване на рентабилните земеделски стопанства и гарантира продоволствена сигурност, достатъчни количества и високо качество на продукцията.

Освен това селското стопанство се нуждае от подкрепа, за да направи нововъведения и да насочи усилия към по-ефективно използване на енергията, водите и почвата.

Всичко това трябва да се съчетае с други форми на управление, които позволяват по-справедливо възнаграждение за работата на специалистите в сектора, които трябва да напредват и да продължават да учат през целия си живот. Трябва да им гарантираме по-прости процедури, по-малко бюрокрация и по-голяма прозрачност по отношение на целите и инструментите.

Съответно новата ОСП трябва да утвърди ангажимента си към активните земеделски стопани и приноса им към производството и балансираното развитие на селските райони. Нещо повече, рентабилността включва привеждане на политиките в сектора в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“. Затова трябва да се запази и бюджетът.

  Sergej Kozlík (ALDE). – (SK) Г-жо Председател, сегашното предложение на Европейската комисия относно реформата на Общата селскостопанска политика е само козметична промяна, а не реформа, насочена към подобряване на пазара и конкурентоспособността на европейското селско стопанство.

Във връзка с това аз също подкрепих многобройните констатации и критики на Европейския парламент. Категорично съм против да продължи да се прилага историческият подход към системата на субсидиите и подкрепям въвеждането на допълнителни обективни критерии, които отчитат условията за финансиране на селското стопанство в рамките на разширена Европа на 27 държави. Според мен така нареченият таван на субсидиите е усложнение, което няма да подобри условията за земеделските стопани в новите държави-членки. Общата селскостопанска политика следва да се основава на два стълба, първият от които е пълно финансиране със средства на ЕС. Вторият стълб трябва да се съсредоточи върху модернизирането на селското стопанство, конкурентоспособността и развитието на селските райони, съфинансирани с национални средства.

  Czesław Adam Siekierski (PPE). – (PL) Г-жо Председател, Европейският парламент прие доклада относно Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2020 г. Гласувах против, защото мерките, които предлага, не са реални реформи, а само козметични и незначителни промени, които подкрепят и запазват сегашната несправедлива ОСП. Омръзнаха ни 20-годишният застой в производството на храни в Европа и ниските доходи на земеделските стопани.

Забравихме, че преди седем години и половина Съюзът се разшири с нови държави-членки, които получиха малка подкрепа и обещание, че след 2013 г. плащанията ще се изравнят. Искам да подчертая ясно следното: следва да се запази силен втори стълб, включително сегашните критерии за разпределение на средствата, които отчитат различията в равнището на развитие на отделните държави-членки. И накрая, необходима е по-добра координация между регионалната политика и Общата селскостопанска политика в селските райони. Някои от отговорностите на втория стълб на Общата селскостопанска политика следва да се прехвърлят на политиката на сближаване. Селските райони имат право да се развиват, като използват средства на регионалната политика.

Искам да кажа още нещо и то е, че изявлението на г-н Барозу за възможни съкращения във втория стълб означава, че той в действителност не разбира сериозността на проблема.

  Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-жо Председател, аз също искам да благодаря на докладчика, г-н Dess. За да запази конкурентоспособността си и да стане по-екологосъобразна, селскостопанската политика трябва да бъде подходящо финансирана. Подчертавам думата „подходящо“. „Подходящо“ се отнася точно толкова за земеделските стопани, колкото и за данъкоплатците. Считам, че създаването на конкурентни структури в селскостопанския сектор е силно желателно. В този контекст определянето на горна граница на директните плащания е контрапродуктивна мярка. Не трябва да унищожаваме конкурентните структури. Израснах в бившата Източна Германия, където политиците диктуваха подробно действащите структури и всички производствени данни на земеделските стопани. Това доведе до банкрут. Никога не трябва да позволим това да се повтори; искам да не допусна подобна катастрофа в Европейския съюз, поради което съм против определянето на таван и в крайна сметка гласувах с „въздържал се“ по доклада.

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-жо Председател, гласувах в подкрепа на доклада Dess, но трябва да кажа, че останах разочарована, че изменение 4 не беше прието. Моята група го подкрепи, защото предвиждаше специфична помощ по първия стълб да компенсира неблагоприятните природни условия и да гарантира запазване на селскостопанската дейност в планинските райони, в екологично чувствителните области и в регионите по Натура 2000.

Гласувах против изменение 23, не защото подкрепям ГМО – не подкрепям ГМО – а защото подкрепям субсидиарността и считам, че държавите-членки следва да могат да направят своя избор по отношение на ГМО.

Останах особено доволна, че подкрепихме изменение 27, което разумно отхвърли въвеждането на обременяващи и неясни изисквания, произтичащи от Рамковата директива за водите, в системата за кръстосано спазване, докато не се изясни състоянието на прилагане на тази директива в различните държави-членки.

Останах доволна и от подкрепата на Парламента за многопластова мрежа за сигурност при пазарни смущения и наистина извънредни ситуации. Това е разумна и уместна мярка.

И накрая, останах доволна, че с преобладаващо мнозинство гласувахме за запазване на бюджета най-малкото в размера от 2013 г. Без това, всичко останало са само приказки.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо Председател, днес Европейският парламент прие доклада относно Общата селскостопанска политика през 2020 г. Подкрепям дългосрочната цел на доклада да се опитаме да въведем справедливи условия за всички земеделски стопани в ЕС, което означава да прекратим използването на исторически критерии за директните плащания.

Въпреки това не гласувах в подкрепа на доклада, тъй като искам да изразя категорично несъгласие с приемането на предложението за таван на плащанията, въз основа на размера на стопанството. Това ще представлява дискриминация срещу чешките земеделски стопани или ще ги принуди да раздробят стопанствата, за да получат субсидия. Лично аз подкрепям развитието на малките стопанства, но това е мярка, която ще намали конкурентоспособността на европейските земеделски стопани в някои държави.

  Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-жо Председател, с радост подкрепих доклада и поздравявам докладчика, г-н Dess, за добрата работа. Присъствах на разискването снощи от началото до края, но не успях да взема думата и съжалявам за това, защото исках да задам два въпроса на члена на Комисията. В същото време останах доволен, че Парламентът почти единодушно подкрепи запазването на бюджета най-малкото в сегашния размер.

(EN) Двата въпроса, които исках да задам на члена на Комисията, са относно историческите референтни стойности и квотите за мляко.

И двете трябва да бъдат премахнати. Искаме да знаем кога и какво ще ги замени. Без да знаят това, на земеделските стопани е много трудно да правят планове за бъдещето. Колкото по-скоро имаме отговори на тези въпроси

(GA) толкова по-добре за всички земеделски стопани в Европа. Благодаря.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). - (LT) Г-жо Председател, Общата селскостопанска политика е една от най-големите и същевременно най-чувствителни области на политиката на Европейския съюз и е от значение за всички държави-членки. Преди всичко селското стопанство е област, която оказва значително и пряко въздействие върху околната среда. Затова е важно при установяването на моделите на директна помощ и подкрепата за развитието на селските райони да се отдаде приоритет на устойчивото селско стопанство и различни аспекти на околната среда, включително на екологичното селско стопанство.

Развитието на селските райони е от значение и за държавите, които неотдавна се присъединиха към ЕС. За съжаление, броят на емигриращите работници е най-висок в селските райони. Следователно е необходимо да ги направим по-привлекателни за живеене и работа и да привлечем млади хора в тях. За целта е необходимо да използваме инструментите за развитие на селските райони, да подкрепим обещаващо и динамично развитие на селските общности и да доразвием прилагането на метода „Лидер“.

Привличането на млади земеделски стопани и млади хора в селските райони в селскостопанското производство и развитието на селските райони е също толкова важно за справяне със запустяването на земите, обезлюдяването на селските райони, застаряването на населението в селските райони и други проблеми.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, имам два коментара по отношение на доклада по собствена инициатива относно Общата селскостопанска политика. Първият е, че потребителските цени на селскостопанските продукти трябва да бъдат съизмерими с разходите, усилията и работата, но и с производствените разходи, ако искаме европейските потребители да могат да се хранят със здравословни продукти на европейското селско стопанство, на традиционното селско стопанство, което трябва да се запази.

Вторият коментар се отнася за сигнал до компетентните европейски органи. Запознати ли са с доклада на италианските карабинери от Министерството на земеделието, храните и горите относно квотите за мляко? Въпросният доклад ясно показва, че квотата за производство на мляко, която се предполагаше, че е превишена, което беше правното основание за наложените глоби на италианските производители на мляко и млечни продукти, всъщност не е била превишена. Това е много сериозно, защото тези глоби могат да поставят на колене хиляди земеделски стопанства в Падания и да ги доведат до фалит. Освободете Падания!

  Председател. – Обяснението на вот приключи.

Писмени обяснения на вот

Доклад: Sharon Bowles (A7-0229/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на настоящия кандидат за председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) заради неговите умения и сериозен опит, придобит през годините.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. − (IT) Бих искала да изразя своята гордост от широката подкрепа, която назначаването на новия председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), Марио Драги, получи от Европейския парламент. Назначението ще бъде потвърдено на заседание на Съвета от държавните и правителствените ръководители, но и сега този факт носи висок престиж за Италия не само заради изключително високата професионална квалификация на г-н Драги, неговата компетентност и опит в областта на икономическите въпроси на европейско равнище, но също така, защото неговото назначаване за следващите осем години получи пълната подкрепа на всички европейски лидери. Пожелавам на г-н Драги много успех в неговата работа.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на кандидатурата на Марио Драги за следващ председател на Европейската централна банка заради високата му компетентност и прогресивните му възгледи относно управлението на световната финансова система. На изслушването си от комисията по икономически и парични въпроси миналата седмица той подчерта, че сега е необходимо повече икономическо управление на европейско равнище и че под неговото председателство ЕЦБ ще продължава да съсредоточава усилията си предимно върху борбата с инфлацията. Поради всички тези причини съм горд да дам пълната си подкрепа на г-н Драги

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) се назначават от държавните и правителствени ръководители по предложение на Съвета и след консултация с Европейския парламент. Следователно на този етап Съветът се консултира с Парламента за назначаването на г-н Драги за председател на Европейската централна банка от 1 ноември 2011 г. Комисията по икономически и парични въпроси, в която членувам, проведе изслушване, което протече повече от задоволително. Следователно подкрепям кандидатурата на г-н Драги.

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на номинацията на Марио Драги за длъжността председател на Европейската централна банка, тъй като считам, че той притежава високо ниво на професионална квалификация. По време на изслушването, проведено от комисията по икономически и парични въпроси, г-н Драги даде пълни отговори на всички въпроси, отправени му от членовете на ЕП. В тази връзка приветствам неговият конструктивен подход към последствията от финансовата криза в Гърция.

В допълнение, Марио Драги демонстрира истинско желание за прилагането на модел на подобрено икономическо управление на равнище на ЕС, за да се избегнат случаи на държавен фалит. Именно поради тази причина борбата с инфлацията като част от целта за стабилност на Европейската централна банка и укрепването на надзорния механизъм са залегнали като приоритети в неговата кандидатура. За да се гарантира силна икономика, трябва да има наистина ефективен Пакт за стабилност и развитие, разполагащ с автоматични санкции.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. – (IT) Като член на Европейския парламент от Италия приветствам кандидатурата на Марио Драги за председател на Европейската централна банка (ЕЦБ). Проследих изслушването му пред Европейския парламент на 14-ти юни. Неговата престижна кариера включва академични длъжности, както и един от най-високите постове в икономическия и финансов свят – председател на Съвета за финансова стабилност и това го прави отличен кандидат за длъжността председател. В този особено сложен за Европа момент г-н Драги със сигурност ще съумее да отговори на нуждите на европейската финансова система и на необходимостта да се гарантира финансова стабилност и подкрепа за икономически растеж. Неговата кандидатура е важен политически знак за Италия след забележителния му опит като генерален директор на италианската хазна от 2006 г., когато успешно представляваше Италия на европейско и международно равнище.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. − (EN) Поздравявам г-н Драги по случай неговото назначаване и считам, че той е много способен кандидат. Надявам се обаче той да оцени мандата, възложен му от членовете на ЕП, и съответно като председател на ЕЦБ да отчита техните виждания.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на настоящото предложение далеч не само заради националността на кандидата. Всъщност не считам, че Италия ще спечели от назначаването на професор Драги. Тъкмо обратното, ще спечели Европейският съюз. Италия губи управител на Централната банка с висока компетентност и широки познания в областта на икономиката, паричните и реални проблеми. Говорим за човек с безукорна биография и сериозен международен опит в публични и частни институции, който винаги е бил изключително активен (например като председател на Форума за финансова стабилност). Неговите публикации са доказателство, за това, че той без съмнение отговаря на академичното ниво, необходимо за изпълнението на предстоящите му задачи, а опитът му в паричната сфера изключва всякакви съмнение относно уменията му. Не случайно назначаването му беше прието с такова единодушие. Той има всички предпоставки да бъде отличен председател на Европейската централна банка. Изправен е пред някои сериозни предизвикателства предвид ситуацията в момента. Затова искрено му пожелавам късмет.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) В настоящата ситуация на икономическа и финансова криза е наложително нашите лидери и хората на управленски позиции да са спокойни и независими. По време на своя мандат председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише успя да не се поддаде на натиск от страна на държавни и правителствени ръководители. Неговият приемник ще трябва да покаже същите качества и да бъде също толкова безкомпромисен. Гласувах в подкрепа на кандидатерата на г-н Драги, защото той се ползва с отлична репутация и направи добро впечатление по време на изслушването от комисията по икономически и парични въпроси. Надявам се неговият професионален път, особено опитът му като управител на Централната банка на Италия, да му помогнат да се справи по най-добрия възможен начин с многото предизвикателства, които го очакват начело на Европейската централна банка.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Академичният и професионален опит на г-н Драги, както и изслушването му в Парламента, показват, че той има задълбочени познания и ясни идеи относно необходимостта от подобряване на икономическото управление в ЕС, както и относно важността еврото да е стабилно, за да се възобнови растежа. С оглед на това и предвид важността на длъжността председател на Европейската централна банка, считам, че г-н Драги отговаря на всички условия, за да изпълнява мандата, за който е номиниран, с умения и самоотверженост.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) През месец май 2011 г. Европейският съвет, заедно с Парламента, предложиха Марио Драги да бъда назначен за председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) с осемгодишен мандат, считано от 1 ноември 2011 г. Парламентарната комисия по икономически и парични въпроси проведе изслушване на кандидата и той отговори на поставените от комисията въпроси. Той говори например за дълга на Гърция, а сред изказаните от него мнения беше позицията, че ЕЦБ следва да бъде неуморна в опитите си да задържи настоящата стабилност. Впоследствие комисията препоръча назначаването на г-н Драги. Тъй като кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността председател на ЕЦБ, бих искала да изкажа своята подкрепа за неговото назначаване.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Въпреки че по правило гласуването за назначаване на определени европейски олигарси е тайно, аз настоявам да бъде известно, че гласувах „против“ г-н Драги, защото е наистина нередно и нецелесъобразно по време на криза на държавния дълг да бъде назначаван бивш директор на „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs). Не може да не ви направи впечатление периодът, през който той е изпълнявал задълженията си, както и на тяхното естество. Освен ако не е бил съвсем посредствен директор и дори да не е бил основно действащо лице, г-н Драги не може да не е знаел, че институцията, за която работи, е организирала манипулирането на гръцкия дълг по един на пръв поглед легален, но непочтен начин, така че да се оправдае приемането на еврото от Гърция. В допълнение, не може да бъде пренебрегната ролята на „Голдман Сакс“ в настоящите спекулации по въпросите на държавния дълг, нито отговорността на институцията за икономическата и финансова криза, нито текущото разследване срещу нея в Съединените щати. Фактът, че „Голдман Сакс“ фигурира в автобиографията на г-н Драги го прави неприемлив и го дисквалифицира за настоящата роля.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. − (IT) Много съм доволен от постигнатия днес резултат и от широкото мнозинство при гласуването в подкрепа на препоръката на Съвета за назначаване на Mario Draghi за следващия председател на Европейската централна банка. Всъщност считам, че за нашата страна е чест неин виден представител да застане начело на една стратегическа институция, каквато е Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е важна оценка за ангажираността и компетентността на човек, който представлява нашата страна и който ще има трудната, но същевременно и престижна задача да оглави ЕЦБ в момент като настоящия, в който Европа трябва да се справя с последиците от сериозна икономическа и финансова криза. Надявам се, че неговото назначение ще бъде официално потвърдено на предстоящото заседание на Европейския съвет и че от ноември Марио Драги ще може да поеме управлението на ЕЦБ за следващите осем години със същия висок и неоспорим професионализъм, който е показал в миналото, и ще изведе икономиката на Европейския съюз към фаза на възстановяване, която да гарантира стабилност и сила за европейските финанси.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Удовлетворени сме от номинацията на Марио Драги за бъдещ председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като той е показал, че притежава необходимата професионална характеристика за заемането на тази престижна длъжност, както и дългогодишен и признат опит в международния финансов и банков сектор. Поздравяваме бившия управител на Централната банка на Италия за кандидатурата му и за това, че по време на изслушването в Европейския парламент успя да демонстрира своите умения и потенциал да се справи с проблемите, срещу които ще трябва да се изправим. Считаме, че неговата номинация представлява успех за Италия, която той ще може да представлява на високо равнище в една от най-престижните Европейски институции. Пожелаваме му успех в работата.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Европейският парламент – като взе предвид препоръката на Съвета от 16 юни 2011 г. (10057/2011), като взе предвид член 109 от своя правилник, като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0229/2011), като има предвид, че с писмо от 20 май 2011 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Марио Драги за председател на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 ноември 2011 г., като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси към Парламента пристъпи към оценка на акредитивните писма на кандидата, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и с оглед на необходимостта от пълна независимост на Европейската централна банка съгласно член 130 от ДФЕС, и като има предвид, че при извършването на тази оценка комисията получи автобиографията на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му писмен въпросник – дава положително становище по препоръката на Съвета за назначаване на Марио Драги за председател на Европейската централна банка. Аз съм против неговото назначаване.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Г-н Draghi е напълно неподходящ кандидат за най-високата длъжност в Европейската централна банка. Той е бил заместник-председател и изпълнителен директор в американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“, където отговарял за Европа и контактите с националните правителства. Това става точно по времето, когато Гърция представя на ЕС фалшифицирани данни за своя дефицит и бюджет. Във връзка с това „Голдман Сакс“ е обвинена за това, че е посъветвала гръцката страна да извърши фалшификацията. В допълнение към тези съмнителни действия, г-н Драги определено търпи критики по отношение на безкомпромисна си позиция срещу обезценяването на дълга на Гърция и в подкрепа на спасителния план. Като представител на южна държава-членка на еврозоната, изправена пред огромни финансови проблеми, неговото назначаване също така ще изпрати напълно погрешен сигнал на пазарите и нашите граждани, които искат не трансферен съюз, а стабилна валута.

Подходящият кандидат щеше да бъде Аксел Вебер от Германия. Той обаче дори не се кандидатира за длъжността, защото осъзнава грешната посока на мерките, които сега се предприемат с благословията на г-н Драги. Номинацията на г-н Драги може да се разглежда като още един пирон в ковчега на еврото и заплаха за ЕС като цяло.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) След отличното изслушване, проведено в парламентарната комисия по икономически и парични въпроси, с убеждение гласувам в подкрепа на кандидатурата на Марио Драги за председател на Европейската централна банка (ЕЦБ). С моя глас потвърждавам, че в това време на трудности и криза е избран най-подходящият и квалифициран човек да управлява ЕЦБ. Убеден съм, че Марио Драги ще знае как да изпълнява своята бъдеща роля на председател на ЕЦБ, както доказа и в Централната банка на Италия по време на работата си там, а също и че ще направи това, като предложи на Европа своя богат опит и широки компетентности. Като изразявам своето задоволство от напредъка на Централната банка на Италия, тази елитна италианска институция, която получи най-високо ниво на развитие, бих искал още веднъж да подчертая изключително високата професионална квалификация на Марио Драги, следващия председател на ЕЦБ. Уверен съм, че Съветът ще потвърди гласуването на Парламента в подкрепа на номинацията и в капацитета си на член на комисията по икономически и парични въпроси гарантирам на Марио Драги пълна готовност за ползотворно сътрудничество с ЕЦБ, особено в този труден за еврото и ЕС момент.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на доклада на комисията по икономически и парични въпроси и след процеса на консултиране и оценка на акредитивните писма на кандидата, по-специално с оглед на изискванията на член 283, параграф 2, от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и предвид необходимостта Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде напълно независима, гласувах в подкрепа на доклада за назначаването на председател на ЕЦБ и приветствам назначаването на г-н Драги.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Мога само да подкрепя избора да бъде издигната кандидатурата на Марио Драги за председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) за осемгодишен мандат, считано от следващия ноември. Автобиографията на кандидата несъмнено свидетелства за най-високо ниво на професионализъм и житейски опит и разкрива пред нас един от най-видните италианци на световната икономическа сцена в днешни дни. Считам, че в тези тежки времена е наложително човек от вай-висок калибър да бъде начело на ЕЦБ, а Марио Драги е идеалният пример за такъв човек.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Основната стратегическа цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) е да поддържа ценова стабилност в ЕС, като по този начин сериозно съдейства за решаването на икономическите и финансови затруднения на държавите-членки. Г-н Драги завършва университета „Ла Сапиенца“ в Рим, получава докторска степен в областта на икономиката от Масачузетския технологичен институт, работи като управител на Централната банка на Италия, член е на Управителния съвет и Генералния съвет на Европейската централна банка, член на Съвета на директорите на Банката за международни разплащания, управител за Италия в управителните съвети на Международната банка за възстановяване и развитие и Азиатската банка за развитие и председател на Форума за финансова стабилност.

Гласувам в подкрепа на назначаването на г-н Draghi за председател на ЕЦБ, защото считам, че той притежава сериозна академична подготовка и обширен професионален опит, както и защото настоявам за сериозен ангажимент от страна на европейските институции за борба с инфлацията, укрепване на единната валута и устойчивост в кризата на държавния дълг. Считам също така, че новият председател на ЕЦБ ще прилага култура на честност и взискателност и ще съдейства за създаването на силна и последователна икономическа политика, която да изпрати ясен сигнал на увереност до международните пазари.

  Dominique Vlasto (PPE), в писмена форма. – (FR) Считам, че назначаването на г-н Драги начело на Европейската централна банка (ЕЦБ) е напълно обосновано решение, защото е в съответствие с желанието на Европейския съюз да продължи работата, започната от настоящия председател Жан-Клод Трише. В ситуация, когато икономическото състояние на страни като Гърция отслабва еврото, волята и решителността на г-н Драги да запази стабилен курс за една силна валута са крайно необходими, за да се гарантира доверието в нашата икономика. Приветствам също така назначаването на човек, който отговаря на всички изисквания за заемането на тази длъжност. Неговият опит в европейския Съвет за финансова стабилност и начело на Централната банка на Италия са големи преимущества за популярността на институцията на международно равнище и съответно за ролята на Европейския съюз като най-голямата икономическа сила в света. Предвид предизвикателствата, които трябва да преодолеем, за да се подобри икономиката ни, изключително се радвам на назначението на човек, който успя да създаде консенсус и който доказа, че е способен да проправи пътя за един стабилен, силен и конкурентоспособен паричен съюз.

Доклад: Barbara Matera (A7-0191/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам „за“ доклада, тъй като той излъчва ясен сигнал за солидарността на ЕС в кризата, пред която европейската общественост е изправена в момента. В този случай Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) ще бъде използван за подпомагане на бивши работници на „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици с предмет на дейност в сектора на превозните средства между юни 2010 г. и октомври 2010 г.

Всички работници, които са били съкратени, ще могат да ползват индивидуални мерки, подкрепени от финансиране в общ размер 9,59 млн. евро. Това е третият път през 2011 г., когато ЕФПГ се мобилизира. Затова съм на мнение, че е справедливо и уместно фондът да бъде използван в този случай.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Аз гласувах в подкрепа на инициативата за подпомагане на тези 2 834 души, съкратени от „General Motors Belgium“, за повторното им професионално интегриране на пазара на труда, защото поради световната икономическа и финансова криза предприятието не е било в състояние да разшири производствения обект в Антверпен. Приветствам договореността, постигната от социалните партньори по отношение на пакета предложени мерки.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада от г-жа Matera, защото характеристиките на проблема, поставен от Белгия за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), отговарят на условията, изисквани за достъп до Фонда. Поисканите 9 593 931 евро за тези 2 843 [sic] случая на съкращения, извършени в „General Motors“ и четири от неговите доставчици с предмет на дейност в сектора на превозните средства през четиримесечния референтен период (от юни до октомври 2010 г.), ще бъдат използвани само за повторното професионално интегриране на работниците, изгубили работните си места в резултат на продължаващата глобализация на световните пазари, и по никакъв начин няма да бъде изплатена на предприятието, направило съкращенията.

  David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията е от помощ за облекчаване на затрудненията на работниците, до които се стига вследствие на промените в моделите на световната търговия. В контекста на „General Motors Belgium“ мисля, че изводите, до които стига докладчикът, са обосновани и затова реших да гласувам в подкрепа на това досие.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Приветствам работата, извършена въз основа на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), не на последно място за подпомагане на автомобилната промишленост, която беше засегната от икономическата и финансова криза. Аз гласувам също в подкрепа на решението ЕФПГ да бъде мобилизиран в подкрепа на Белгия, в полза на работниците в автомобилния сектор, чрез мерки, които се явяват съгласуван пакет от персонализирани услуги, предназначен за повторното им интегриране на пазара на труда.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. − (EN) Важно е залата да изтъкне огромния потенциал на ЕФПГ.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) След огромната вълна от съкращения от „General Motors Belgium“ и четири от неговите подизпълнители с предмет на дейност в сектора на превозните средства миналата година Белгия поиска – на 20 декември 2010 г. – помощ от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията за подпомагане на преквалификацията на 2 834 работници, които бяха съкратени. Този европейски фонд е създаден за оказване на допълнителна подкрепа на работниците, изгубили работните си места поради промени в световната търговия. Много съм радостна, че Парламентът днес одобри помощта, което ще позволи на съкратените работници да получат подкрепа, особено в търсенето на работа от тяхна страна и за обучение. Това са добри новини за хилядите засегнати семейства.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. − (SV) Отново избрахме да подкрепим мобилизирането на Фонда за приспособяване към глобализацията на ЕС – този път за да помогнем на общо около 2 800 души, които изгубиха работните си места в Белгия – защото Европа все още усеща последствията от икономическата криза, а в изключителни времена се изискват изключителни мерки.

На мнение сме обаче, че в бъдеще вместо това следва да използваме инструментите, които вече съществуват – по-конкретно Европейския социален фонд – за да се подобри конкурентоспособността на пазара на труда на тези, които са получили предизвестие или са били съкратени. През следващия бюджетен период вероятно няма да има нужда от Фонда за приспособяване към глобализацията.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като мисля, че мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е необходимо след съкращенията в предприятието „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици. Усилията, положени от белгийските органи, трябва да бъдат оценени: те предложиха редица важни мерки в помощ на засегнатите работници при търсенето на работа.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) беше създаден през 2006 г. с цел да се предоставя допълнителна подкрепа на работниците, съкратени в резултат от значими структурни промени в световната търговия, и да ги подпомага при връщането им на пазара на труда. Той беше разширен през 2009 г., така че да обхваща и работници, съкратени в резултат на икономическата и финансова криза. Това е третото заявление, което ще бъде разгледано в рамките на бюджета за 2011 г., и се отнася за 9 593 931 евро от ЕФПГ за повторното интегриране на пазара на труда на 2 834 работници от „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици от Антверпен. Според Комисията заявлението отговаря на критериите за допустимост за помощ от ЕФПГ и тази институция препоръчва на бюджетния орган да одобри мобилизирането му. Фондът ще трябва да бъде мобилизиран бързо и ефикасно, за да не се налага да чакат работниците, които всъщност следва да го ползват.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление. Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ, създаден през 2006 г., има за цел подкрепа на работниците, съкратени в резултат от структурни промени в моделите на световната търговия в резултат на глобализацията. На 20 декември 2010 г. предприятието „General Motors Belgium“ от автомобилния сектор подаде заявление за ЕФПГ, след като се видя принудено да съкрати 2 834 работници от основното предприятие и четири от неговите доставчици.

Настоящата икономическа и финансова криза дава на ЕФПГ ключова роля за смекчаване на социалните последици от несъстоятелността на много предприятия, често причинена от агресивната икономическа политика на нововъзникващите пазари. Това е третото заявление, което трябва да бъде разгледано в рамките на бюджета на ЕС за 2011 г. Тъй като заявлението отговаря на критериите за допустимост, аз съм съгласен с препоръките на докладчика и гласувам в подкрепа на предложението за решение.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Вече имаше искания за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в случаи на масови съкращения в цяла Европа. В този случай става дума за мобилизирането на повече от 9 млн. евро за Белгия с цел подпомагане на около 2 800 работници, съкратени в автомобилния сектор. Това е третото предложение за мобилизиране на фонда, което предстои да бъде разгледано в рамките на бюджета за 2011 г. Следователно, след приспадане на поисканата сега сума от наличните средства, на разположение до края на 2011 г. ще останат 489 628 679 евро от тавана от 500 млн. евро.

Макар да подкрепяме тази мобилизация, тъй като е съществено да бъдат подкрепени работниците, бихме искали да изразим отново резервите си и критичната си позиция относно фонда, тъй като сме на мнение, че щеше да бъде дори по-важно на първо място да бъдат взети мерки за недопускане на безработица. За тази цел неолибералните политики, прилагани в ЕС, трябва да бъдат променени, включително упорството за дерегулиране и либерализация на международната търговия.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Макар да запазваме критичната си позиция относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), тъй като мислим, че щеше да бъде по-важно на първо място да бъдат взети мерки за недопускане на безработица, ние гласувахме в подкрепа на мобилизирането на фонда, за да се предостави допълнителна подкрепа на работници, засегнати от последиците на преструктурирането на предприятия или на либерализацията на международната търговия. В този случай става дума за мобилизиране на повече от 9 млн. евро за Белгия с цел подпомагане на около 2 800 работници, съкратени от автомобилния сектор. Това е третото заявление за мобилизиране на Фонда, което предстои да бъде разгледано в рамките на бюджета за 2011 г.

Следователно, след приспадане на поисканата сега сума от наличните средства, на разположение до края на 2011 г. ще останат 489 628 679 евро от тавана от 500 млн. евро. Много показателно е, че едва малко над 10 млн. евро от планираната сума е усвоена в период, когато социалната и финансова криза се задълбочава и това само по себе си показва необходимостта, най-малкото, от преразглеждане на регламентите, уреждащи дейността на фонда.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията беше създаден с цел предоставяне на достатъчна подкрепа на работниците, засегнати от последиците на значими структурни промени в световната търговия. Съгласно Междуинституционалното споразумение за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление, фондът не може да превиши годишния таван от 500 млн. евро. През април 2011 г. Комисията прие предложение за мобилизиране на фонда в помощ на Белгия, за подпомагане на връщането на пазара на труда на работници, съкратени преди това поради финансовата и икономическа криза. Оценката на Комисията се основаваше на проучване на връзката между съкращенията и големите структурни промени в моделите на световната търговия или финансовата криза. В съответствие с оценката на Комисията заявлението отговаря на условията, даващи право на кандидатстване за финансова подкрепа и по мое мнение е правилно и заявлението да бъде подкрепено. Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха в обща декларация от тяхна среща през 2008 г., че във връзка с Междуинституционалното споразумение е важно да се осигури бърза процедура за вземане на решенията за мобилизиране на фонда.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствам доклада, защото Белгия поиска помощ във връзка с 2834 случая на съкращения (всичките в целевата група за подпомагане) в основното предприятие „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици с предмет на дейност в сектора на превозните средства в региона Антверпен в Белгия по NUTS II. На 20 декември 2010 г. Белгия подаде заявление за мобилизиране на ЕФПГ по отношение на съкращенията в предприятието „General Motors Belgium“ и четири от доставчиците му, като на 24 януари 2011 г. към него беше добавена допълнителна информация. Заявлението отговаря на изискванията за определяне на финансовото участие, установени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1927/2006. По тази причина Комисията предлага да бъдат мобилизирани средства в размер на 9 593 931 евро.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „за“ мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в подкрепа на Белгия, защото съм на мнение, че този инструмент представлява ценен ресурс за подпомагане на работници, изпаднали в затруднение вследствие на икономическата криза. Както беше посочено по редица поводи, от 2006 г. насам ЕФПГ предоставя практическа подкрепа на европейски работници, съкратени или поради причини, свързани с преместване на техните предприятия, или − след направеното изменение през 2009 г. − поради икономическата криза, за да се улесни повторното им интегриране на пазара на труда. Днешното гласуване беше свързано с искане за помощ за 2 834 случая на съкращения, всичките от които попадат в целевата група за подпомагане, в предприятието „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици с предмет на дейност в сектора на превозните средства в региона на Антверпен в Белгия по NUTS II, през четиримесечния референтен период от 14 юни до 14 октомври 2010 г., възлизащо на общо 9 593 931 евро, финансирани от ЕФПГ.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) беше създаден за да се осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия.

С цел подпомагане на повторното интегриране на пазара на труда на работници, съкратени в резултат на световната финансова и икономическа криза, която засегна по-конкретно предприятието „General Motors Belgium“, Комисията прие ново предложение за решение за мобилизиране на ЕФПГ в подкрепа на Белгия. В тази връзка особено ударение беше поставено на непредвидения характер на съкращенията и на въздействието им върху местната, регионалната и националната заетост.

Да не забравяме, че ЕФПГ беше създаден като отделен специфичен инструмент със свои собствени цели и срокове и че в това си качество заслужава целево разпределение на средства, вместо трансфери от неизползвани бюджетни редове, което може да възпрепятства постигането на различните цели на политиките.

Смятаме, че заявлението отговаря на условията, определени в Регламента за ЕФПГ, и се обявяваме за одобряването му, като даваме положителното си становище по него. Това, което остава от решаващо значение обаче, е преразглеждането на Регламента за ЕФПГ за решаване на проблема с многонационалните организации, които предизвикват съкращения чрез преструктуриране и изнасяне на производства, и съответно предизвикват намесата на ЕФПГ.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Въздържам се от уважение към белгийските работници от завода на „Opel“ в Антверпен, които бяха пожертвани в името на свещената крава на глобализацията. Предвид положението, в което те бяха хвърлени в резултат на неолибералните политики, изповядвани от Европейския съюз, човек би могъл да гласува „против“ мизерната сума, която европейският елит им отпуска. Обаче малкото, което се дава, би могло да облекчи затрудненията им. Това изобщо не прави логиката на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията по-малко нетърпима. Той подкрепя изнасянето на дейности, извършено от американското дружество „General Motors“. Той подклажда ламтежа за печалби на многонационалните компании и техните шефове милиардери. Би трябвало печалбите, които те извличат, а не парите на европейските данъкоплатци, да се използват за подпомагане на служителите.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Известно е, че мобилизирането на Фонда за приспособяване е във връзка с 2834 случая на съкращения (всичките в целевата група за подпомагане) в основното предприятие „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици с предмет на дейност в сектора на превозните средства в региона на Антверпен през четиримесечния референтен период от 14 юни до 14 октомври 2010 г. Така съкратените служители ще получат помощ под формата на персонализирани мерки, подкрепени от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, който ще мобилизира 9,59 млн. евро за мерките. Аз не съм против мобилизирането на финансова помощ за съкратените белгийски работници. Но мисля, че правилата за прилагане на фонда следва да бъдат променени, за да се предостави помощта и за по-слабо развитите държави-членки на Европейския съюз.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) получава ежегодно финансиране в размер на 500 млн. евро с цел предоставяне на финансова подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия. Оценките сочат, че между 35 000 и 50 000 служители биха могли да ползват тази подкрепа ежегодно. Парите могат да се използват за заплащане на съдействие при намиране на нова работа, обучение по индивидуален план, съдействие за започване на дейност като самостоятелно заети или основаване на дружество, мобилност и подкрепа за работниците в неравностойно положение или по-възрастните работници. Тъй като от автомобилния завод „General Motors Belgium“ бяха направени 2 834 съкращения, което доведе също до по-нататъшни съкращения в четири предприятия доставчици, общо 9 593 931 евро ще бъдат предоставени от ЕФПГ за Белгия. Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото именно такова е предназначението на фонда.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията беше създаден да подпомага работници, които са в затруднение в резултат на съкращения или други промени като последица от глобализацията в международната конкуренция. Приветствам факта, че многобройните призиви от Парламента доведоха до това да бъдат заделени средства за плащане на обща сума 47 608 950 евро в бюджета по бюджетната линия на ЕФПГ. Именно поради тази причина аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Парите от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) трябва да се използват по целенасочен и смислен начин. Финансовата помощ трябва да бъде отпусната възможно най-скоро, особено в случаи, когато едно предприятие съкрати хиляди служители. Забавянето в предоставянето на финансова помощ може да има особено болезнени и трудни последици и затова е от решаващо значение ЕФПГ да бъде мобилизиран и да се отговори своевременно на искането на държавата-членка. Следва да се отбележи, че тези, които са били съкратени, и семействата им понасят неизчислими морални и материални щети. Преди всичко те се сблъскват с големи трудности в опитите си да се върнат на пазара на труда и нямат възможности за обучение или преквалификация. Затова е много важно да се осигури на тези хора да бъде предоставена своевременна финансова помощ, за да бъдат в състояние правилно да се интегрират на пазара на труда. Предвид важността на финансовата помощ приветствам предложението да бъде отпусната финансовата помощ от ЕФПГ на Белгия след масовите съкращения в предприятието „General Motors Belgium“. Призовавам също и други държави-членки, където предприятия съкращават служители поради финансовата криза, незабавно да потърсят финансова помощ с цел смекчаване на отрицателните последици, решаване на въпросите със заетостта и подпомагане на запазването и разкриването на работни места.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) За съжаление, отново сме призовани да гласуваме по мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Казвам „за съжаление“, защото намеса от такъв вид предполага доста затруднено положение. От друга страна обаче, следва да приветстваме органа, който позволява да се даде жизненоважна глътка въздух в ситуации на сериозна криза, които иначе биха носили риск да поставят под сериозна заплаха промишлени сектори, и преди всичко съдбата на много работници. Съгласен съм с разпределението на средства и използването на фонда, но това може да бъде само една временна мярка. Това решение трябва да бъде подкрепено от дългосрочна стратегия, целяща поддържане на европейската икономика, за да се гарантира, че тя е в състояние да не изостава от глобализирания пазар, в който живеем.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) беше създаден с цел предоставяне на финансова подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия. На 14 април 2011 г. Комисията прие нов проект на решение за мобилизиране на ЕФПГ в подкрепа на Белгия с цел подпомагане на повторното интегриране на пазара на труда на работници, съкратени в резултат на световната икономическа и финансова криза. Това е третото заявление, което предстои да бъде разгледано в рамките на бюджета за 2011 г. И се отнася за мобилизиране на общо 9 593 931 евро от ЕФПГ за Белгия, във връзка с 2 834 случая на съкращения, всички те потенциални бенефициери на мерките, в основното предприятие „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици. Тъй като заявлението отговаря на всички необходими изисквания за мобилизиране на механизма за финансовата помощ, аз гласувах в подкрепа на доклада.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) беше създаден, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от значими структурни изменения в моделите на световната търговия. На 14 април 2011 г. Комисията прие нов проект на решение за мобилизиране на ЕФПГ в подкрепа на Белгия с цел подпомагане на повторното интегриране на пазара на труда на 2 834 работници, съкратени в основното предприятие „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици в автомобилния сектор в Антверпен. Оценката на Комисията се основава на проучване на няколко аспекта на въпроса, като: връзката между съкращенията на работници и значимите структурни промени в моделите на световната търговия; финансовата криза; непредвидимия характер на въпросните съкращения; доказването на посочения брой съкращения; обяснението на непредвидимия характер на съкращенията, определянето на извършващите съкращения предприятия и на работниците в целевата група за получаване на помощ; засегнатата територия и нейните органи и заинтересовани лица, въздействието на съкращенията върху местната, регионалната или националната заетост; и съгласувания пакет персонализирани услуги, които да се финансират. За да се гарантира, че тези лица ще бъдат повторно интегрирани в пазара на труда, аз гласувам в подкрепа на въпросното предложение.

  Jacek Protasiewicz (PPE), в писмена форма. − (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото той одобрява предложението на Комисията за мобилизиране на ЕФПГ в подкрепа на Белгия, за да се помогне на 2 834 работници, съкратени в основното предприятие „General Motors Belgium“, да намерят работа, което е в съответствие с моята позиция и с позицията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Нещо повече – докладът с основание сочи, че за първи път в бюджета за 2011 г. са включени бюджетни кредити за плащания в размер на 47 608 950 евро в бюджетния ред за ЕФПГ. Това означава, че ЕФПГ е признат за отделен специфичен инструмент със свои собствени задачи и срокове и че следователно заслужава целево разпределение на средства за постигане на всички възложени му цели и задачи, вместо трансфери от други бюджетни редове, което може да възпрепятства постигането на различните цели на политиките. Аз също подкрепям призива на докладчика за необходимостта да бъде разгледан в рамките на предстоящия преглед на Регламента за ЕФПГ въпросът за многонационалните дружества, чието преструктуриране или преместване при значими изменения в моделите на световната търговия засяга, особено във времена на финансова криза, обикновените работници, които най-много страдат от нейните последици, и оттам необходимостта от намеса на ЕФПГ.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Целта на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията е да се помогне на работниците, които са засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия и да им се помогне да се върнат на пазара на труда. Точно това имах предвид – че трябва да се окаже бърза подкрепа на тези 2 834 работници, съкратени от „General Motors“ в региона на Антверпен. Трябва да подкрепим предложението на Парламента за мобилизиране на 9 593 931 евро, с които ще бъдат предоставени специфични персонализирани услуги, като мерки, свързани с подпомагане на търсенето на работа, обучение за кандидатстване и помощ за самостоятелна заетост и индивидуално професионално обучение. Изправена пред последиците от икономическата и финансова криза, Европа трябва да бъде единна и да покаже солидарност и затова трябва да отговори на призива на Белгия. При все това европейската помощ не следва да освобождава предприятията от тяхната отговорност и необходимите усилия от тяхна страна за адаптиране на техните стратегии към предизвикателствата на времето.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на документа. Отправяме искане към заинтересованите институции да положат необходимите усилия за ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; в този смисъл оценяваме подобрената процедура, установена от Комисията, вследствие на искането на Парламента за ускоряване на отпускането на безвъзмездни средства, насочена към представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ, наред с предложението за мобилизиране на средства от ЕФПГ; изразяваме надежда, че ще бъдат постигнати допълнителни подобрения на процедурата в рамките на предстоящия преглед на ЕФПГ; така ние припомняме ангажимента на институциите да осигурят безпроблемна и бърза процедура за приемане на решенията за мобилизиране на средства от ЕФПГ, като по този начин се предоставя еднократна, ограничена във времето индивидуална подкрепа, насочена към подпомагане на работниците, които са били съкратени в резултат от глобализацията и финансовата и икономическата криза; изтъкваме ролята, която може да играе ЕФПГ при повторното професионално интегриране на отделните съкратени работници на пазара на труда; призоваваме все пак за оценка на дългосрочната реинтеграция на тези работници на пазара на труда като пряко следствие от мерките, финансирани от ЕФПГ.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) На 14 април 2011 г. Комисията прие предложение за решение относно мобилизирането на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) в подкрепа на Белгия, с оглед подпомагане на повторното професионално интегриране на работниците, съкратени в резултат на световната финансова и икономическа криза. Изразеното днес мнение важи за 2 834-те случая на съкращения, всичките попадащи в целевата група за подпомагане от фонда, в основното предприятие „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици с предмет на дейност в сектора на моторните превозни средства. Според оценката на Комисията заявлението отговаря на условията, определени в Регламента за ЕФПГ и тя препоръчва на бюджетния орган да го одобри. Парламентът прие положително становище по въпроса днес.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Бившите служители и четирите доставчика на „Opel Antwerp“ все още са ядосани от начина, по който „GM“ се отнесе с тях. „Opel Antwerp“ беше съвременно и успешно предприятие за сглобяване на коли. Въпреки това „GM“ най-арогантно реши да закрие 2 834 работни места. На Антверпен не беше даден шанс, въпреки многото опити да се намери купувач. Белгия с пълно основание подаде заявление за подпомагане от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), който беше създаден, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от значими структурни промени в моделите на световната търговия. След положителното становище от Комисията, Европейският парламент днес правилно реши да се предостави общата сума от 9 593 931 евро от ЕФПГ, за да бъде смекчен ударът върху тези работници, които бяха съкратени принудително. Радвам се, че залата днес изрично посочва, че е липсвало желание от страна на ръководството на „Opel“ да се приспособи към текущите предизвикателствата на деня. Парламентът също правилно критикува начина, по който засегнатите държави-членки овладяха кризата в „Opel“. Липсваше съгласуване на дългосрочните мерки в подкрепа на този сектор в различните национални планове за възстановяване. Всичко това оставя особено лош привкус.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. е за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) с цел подпомагане на работници, които губят работните си места поради структурни промени в контекста на световната икономика. При бюджет от 500 млн. евро за 2011 г. Комисията е на мнение, че 9 593 391 евро трябва да бъдат предоставени на Белгия, за да може тя да се справи със съкращенията в „General Motors Belgium“ и четири от неговите доставчици в региона на Антверпен съответно. Мисля, че ЕФПГ следва да финансира активни мерки за повторното професионално интегриране на пазара на труда, позволявайки да бъдат придобити нови умения и те да бъдат приспособени към новата трудова ситуация, с която 2 834-та работници ще трябва да се справят. На мнение съм също, че европейските институции следва да ускорят мобилизирането на ЕФПГ за Белгия, тъй като държавата-членка гарантира интегрирането в активния живот на работниците, съкратени в резултат на глобализацията. Бих наблегнал също, че ЕФПГ не следва да става заместител за правните и финансовите отговорности на „General Motors Belgium“, а да бъде по-скоро допълнителна подкрепа, предоставяна от ЕС за намаляване на социалните трудности, с които се сблъскват тези работници.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „за“ предложението за решение за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) във връзка с предприятието „General Motors Belgium“, разположено в региона на Антверпен, което се занимава с производство на машини и оборудване.

След тези 2 834 съкращения, извършени на 20 декември 2010 г., Белгия подаде искане за мобилизиране на ЕФПГ. Искането беше свързано със съкращенията в рамките на предприятието „General Motors Belgium“ и в четири от неговите доставчици. През периода от 14 юни до 14 октомври 2010 г. бяха извършени 1 336 съкращения, а други 1 498 съкращения бяха извършени преди и след въпросния период.

Като последица от икономическата и финансова криза Европа се сблъска с рязък спад на търсенето на търговски и пътнически автомобили, което доведе до значително намаляване на производството на автомобили. През 2009 г. в Белгия беше отбелязан спад от 23,8 % при сглобяването на автомобили и 34,8 % спад в производството на пътнически автомобили в сравнение с 2008 г.

Следва да наблегна на важната роля, която играе ЕФПГ за повторното интегриране на съкратени работници на пазара на труда. Призовавам да бъде направена оценка на дългосрочната интеграция на тези работници на пазара на труда, като пряк резултат от мерките, финансирани от ЕФПГ. ЕФПГ следва да се използва от всички държави-членки при равни условия.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Много широко мнозинство от Европейския парламент одобри доклада на г-жа Matera, призоваващ за мобилизиране на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията на стойност 9,5 млн. евро във връзка със затварянето на завода на General Motors (GM) – Opel в Антверпен (Белгия). Аз гласувах „против“ доклада, защото той финансира уволнението на 2 834 служители на предприятие, което е получило заем от 5 млрд. щатски долара от органите на САЩ през лятото на 2010 г. Нещо повече – продажбата на много марки му позволи да подобри финансовото си положение още през есента на 2010 г. и да възстанови предлагането си на фондовата борса през ноември 2010 г. Органите – било то европейски, национални или регионални, като приемат мобилизирането на публични средства за смекчаване на последиците от затварянето на един завод, което води само до съкращения на пазара, се отказват от правомощията си. Това решение е толкова по-неприемливо поради това, че е взето по време, когато Европейският съюз и неговите държави-членки приемат мерки за строги икономии и орязване на бюджетите, което ще засили икономическата рецесия, свиването на обществените услуги, безработицата, несигурността на работното място, намаляването на заплатите и социалните неравенства.

Доклад: Carlo Casini (A7-0197/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам „за“ доклада, тъй като новата версия на предложението за член 51 е замислена да постигне три важни цели: първо, разпоредбата да бъде направена по-разбираема и следователно по-пригодна за използване; второ, ново определяне на условията за прилагане на процедурата; и трето, изясняване на целта на процедурата.

  Alfredo Antoniozzi (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът на моя колега, г-н Casini, разглежда и дава положителен принос за решаването на проблемите, свързани с тълкуването и прилагането на член 51 от Правилника за дейността на Европейския парламент. Напълно споделям мнението на г-н Casini, че за улесняване на прилагането не е достатъчно тълкуване на Правилника или на насоките. Условията за прилагане на процедурата на съвместни заседания на комисии и общо гласуване – и тук имам предвид по-конкретно критериите за „компетентност и голямо значение“ на съответния въпрос – са ясни и спомагат за изясняване на правната несигурност, която съществуваше до момента. Изказвам поздравленията си за свършената добра работа и се надявам докладът да бъде в състояние да улесни работата на Парламента чрез по-широко използване на тази процедура.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото изменението, което се разглежда за член 51, освен че е новаторски метод за сътрудничество между различните комисии, ще направи въпросния член по-разбираем и по-пригоден за използване. Той изяснява условията, които трябва да бъдат изпълнени за неговото прилагане, и определя нормативната му същност.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът предлага изменение на член 51, след като Председателският съвет беше повдигнал проблема, свързан с ограниченията в Правилника за дейността по отношение на съвместните заседания на комисии. Докладът представя предложение за изменение на Правилника за дейността, според което условията за прилагането на член 51 ще бъдат проверявани по-внимателно и чрез по-строги критерии, включително от Председателския съвет. Фактът, че съвместни заседания могат да се провеждат само ако съответният въпрос е от голямо значение, ще гарантира да не се стига до неоправдано широко прилагане на процедура, която по самото си естество е изключителна. Аз гласувам в подкрепа на доклада на г-н Casini.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той значително подобрява сътрудничеството между комисиите, като част от необходимата парламентaрна реформа. Предложението е отговор на по-дълбоки въпроси за компетентността на комисиите в случаите, когато някое законодателно досие е с голяма значимост, като същевременно се спазват принципите на равенство и сътрудничество.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Правилникът за дейността на Парламента, който беше изменен през май 2009 г., сега предвижда нова процедура за съвместни заседания на парламентaрни комисии, когато даден въпрос не попада безспорно в компетентността само на една комисия. Въпреки пълната интеграция на новия член комисията по конституционни въпроси беше натоварена с изясняване и консолидиране на съдържанието на тази нова разпоредба, за да бъде тя по-разбираема, особено в контекста на обикновената законодателна процедура. Ясно е, че разделянето на компетентностите на комисиите създава някои области на припокриване, между които е трудно да се направи разграничение, и затова мисля, че това изясняване е положителна стъпка и че предлаганата нова формулировка ще спомогне за по-голяма последователност при използването на член 51 от Правилника за дейността.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Проектодокладът е свързан с изменението на член 51 от Правилника за дейността на Парламента, като следствие както от създаването на работна група за извършване на преглед на Правилника за дейността, така и от решение на Председателският съвет. На 6 май 2009 г. Парламентът пристъпи към преразглеждане на своя правилник и създаде, посредством член 51, нова „процедура на съвместни заседания на комисии“, за да бъдат уеднаквени процедурите, свързани с одобряването на въпроси, попадащи извън компетентността на дадена отделна комисия, така че в пленарна зала да бъде внасян само един доклад, отразяващ позицията на всички компетентни комисии. Проучването на проекта на насоки за сътрудничеството съгласно член 51, извършено от Съвета на председателите на комисии, доведе до искане от председателя на този орган за неговото разглеждане от комисията по конституционни въпроси. Предложението изяснява имащите отношение въпроси и отнася приемането му към пленарна зала, като има предвид действащия Правилник за дейността. Затова съм съгласен с препоръката на докладчика „съвместните комисии“ да се разглеждат като „водеща комисия” по смисъла на Правилника.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) По време на предишния парламентарен мандат Председателският съвет създаде работна група по въпросите на парламентарната реформа, натоварена със задачата да преразгледа функционирането на Парламента и да предложи подобрения. В рамките на главата, посветена на сътрудничеството между комисиите, работната група предложи не само да се укрепи позицията на асоциираната комисия в процедурата с асоциирани комисии, но и да се развие нова форма на сътрудничество между комисиите, която беше въведена с член 51. Аргументацията в подкрепа на предложението беше, че в определени случаи, когато законодателен документ с голямо значение не спада ясно към компетентността на една комисия, той може да се раздели между няколко комисии. Споровете по отношение на компетентността следва да се решават в съответствие с принципите на равенство и сътрудничество. Членовете на съответните комисии след това могат да направят обща декларация относно измененията, внесени в законодателното предложение. Тогава в пленарна зала ще бъде внесен по-балансиран доклад. По мое мнение за улесняването на прилагането на този процес не е достатъчно тълкуване на Правилника или на насоките. Става дума за важен процедурен въпрос, който трябва да бъде решен чрез гласуване с мнозинство в пленарна зала. Трябва да приемаме по-разбираеми разпоредби, които поради това ще имат по-голям шанс да бъдат прилагани.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Съображенията за предложението са, че в определени случаи, когато някое законодателно досие не спада ясно към компетентността на една комисия, а може в еднаква степен да се раздели между две или повече комисии и е с голямо значение, конфликтът на компетентност следва да се реши в съответствие с принципите на равенство и сътрудничество. Засегнатите комисии заседават съвместно с цел предварителен обмен на аргументи, за да се обособят по-ясно смесените мнозинства и малцинства в комисиите. След това членовете на засегнатите комисии гласуват съвместно предложените изменения на законодателното предложение. Вследствие на това в пленарна зала се внася един единствен доклад, който е по-уравновесен. Затова аз приветствах предложението.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент, което позволява на Председателския съвет, в случай на законодателен въпрос от голямо значение, да реши да приложи процедура със съвместни заседания на парламентaрни комисии и общо гласуване. Това обаче може да става само в случаите, когато отговорността за въпроса не може да бъде разделена между няколко комисии и въпросът е от голямо значение. Изменението трябва наистина да има за цел да подчертае изключителния характер на тази процедура и е оправдано, наред с другото, от административния и технически обем работа, който тя предполага. Ние сме на мнение, че всичко това със сигурност ще може да улесни, на един първоначален етап, обмена на аргументи между засегнатите комисии и че в случай от голямо значение тя може също да бъде полезна за „подготовка на почвата“ за гласуванията в пленарна зала.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Всяко процедурно правило на Европейския парламент следва да се стреми към три цели: да направи разпоредбата по-разбираема и следователно – по-пригодна за използване; да води до ново определяне на условията за прилагане на процедурата; да определя обхвата на процедурата. Абсолютно съм съгласен с докладчика.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Casini относно изменение на член 51 от Правилника за дейността на Парламента, защото изменението е резултат от работа, която обобщава разпоредбите, изясняващи областта, в която може да се прилага член 51. Новият текст опростява този член, като изважда препратките към други членове и по-добре регулира стандартната процедура, с която две комисии могат да се съберат заедно на съвместно заседание за обсъждане на важни теми, които отразяват взаимни интереси. Целта на изменението следователно е да се създаде възможност за засегнатите комисии да обменят аргументи и да „подготвят почвата“ за разискване. По този начин съвместните комисии стават за тази процедура „водеща комисия“ по смисъла на Правилника.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) По време на предишния парламентарен мандат Председателският съвет създаде работна група по въпросите на парламентарната реформа, натоварена със задачата да преразгледа функционирането на Парламента и да предложи подобрения. Като част от процеса беше развита нова форма на сътрудничество между комисиите, която беше въведена с новия член 51. Бяха повдигнати някои съмнения за прилагането на тази нова форма на сътрудничество между комисиите, които бяха отнесени до комисията по конституционни въпроси. Последната е на мнение, че в случая не е достатъчно просто тълкуване, а става дума за важен процедурен въпрос, който трябва да бъде решен чрез гласуване в пленарна зала с приложимото по отношение на Правилника мнозинство, а именно мнозинство от членовете на ЕП. Съгласна съм с предложената версия, която прави правилото по-ясно и по-пригодно за използване, така че аз гласувах в подкрепа на изменението.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Целта тук е да се създаде възможност за съответните комисии да обменят аргументи на ранен етап и да „подготвят почвата“ за пленарна зала в случаи от голямо значение. Изменението на член 51 се оказва наложително, като прави разпоредбата по-разбираема и следователно – по-пригодна за използване, чрез ново определяне на условията за прилагане на процедурата и определяне на обхвата на процедурата. За да бъдат постигнати тези цели две условия, трябва да бъдат изложени в ясно и лесно разбираема форма. Отговорността за въпроса не следва да се разделя между няколко комисии и накрая – трябва да бъдат определени практическите последици от прилагането на този член за продължаващата законодателна процедура. Съвместните комисии стават така за тази процедура „водеща комисия“ по смисъла на Правилника. За да може да се внесе изменение в член 51 от Правилника за дейността на Европейският парламент относно процедурите със заседания на съвместни комисии, аз давам своя глас в подкрепа на въпросното предложение.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Аз гласувах в подкрепа на документа. По време на предишния парламентарен мандат Председателският съвет създаде работна група по въпросите на парламентарната реформа, натоварена със задачата да преразгледа функционирането на Парламента и да предложи евентуални подобрения. В рамките на главата, посветена на сътрудничеството между комисиите, работната група предложи не само да се укрепи позицията на асоциираната комисия в процедурата с асоциирани комисии – бивш член 47 и настоящ член 50 от Правилника – но и да се развие нова форма на сътрудничество между комисиите, която беше въведена с новия член 51. Аргументацията в подкрепа на предложението беше, че в определени случаи, „когато някое законодателно досие с голяма значимост не спада ясно към компетентността на една комисия, а може в еднаква степен да се раздели между няколко комисии […] конфликтът на компетентност следва да се реши в съответствие с принципите на равенство и сътрудничество. Засегнатите комисии заседават съвместно с цел предварителен обмен на аргументи […], за да се обособят по-ясно смесените мнозинства и малцинства в комисиите. След това членовете на засегнатите комисии гласуват съвместно предложените изменения на законодателното предложение. Вследствие на това в пленарна зала се внася един единствен доклад, който е по-уравновесен […]“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Докладът подкрепя предложението за изменение на член 51 от Правилника за дейността относно процедурата на съвместни заседания на комисии. За всички практически цели противоречията в текста на този член не могат да бъдат преодолени само чрез тълкуване, предвид важността на процедурния въпрос.

Новата редакция излага по ясен и лесно разбираем начин условията за процедурата със съвместни заседания, премахвайки необходимостта от препратки към други разпоредби. Нещо повече, дейността по ново определяне на тези условия се обосновава с оглед на административната и техническата тежест, която процедурата предполага. В заключение, широко признаваната цел на съвместните заседания – тази за предварителен обмен на мнения на ранен етап и за „подготовка на почвата” в случаи от голямо значение за пленарна зала – е постижима само ако комисиите останат съвместно отговорни на всички етапи на процедурата до самото приемане на акта.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Предлаганата редакция на член 51 от Правилника за дейността на Европейския парламент е опит бъдещото сътрудничество на няколко парламентарни комисии да бъде обединено в единна правна рамка. Предложението се основава на принципа на равенството и сътрудничеството. Аз гласувах в негова подкрепа.

Доклад: Enrico Speroni (A7-0242/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа заради необходимостта от прозрачност и за да бъдат премахнати правните пречки за предприемане на действия.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът и работата на комисията по правни въпроси ясно показват, че няма основание да се счита, че румънските органи действат злонамерено срещу г-н Severin, и въпреки факта, че позицията на фиктивната лобистка агенция може да породи съмнения доколко са били подходящи действията на информационните оператори, все пак този въпрос изглежда не попада в обхвата на случаи, при които има основание да се прилага имунитет. Гласувам в подкрепа на искането за снемане на имунитета.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент с право гласува в подкрепа на искането за снемане на парламентарния имунитет на члена на парламента от Румъния, г-н Severin. Срещу него бяха повдигнати обвинения за корупция след публикувани статии във вестник „Сънди Таймс“ през март (спомнете си корупционния скандал, който разтърси Парламента), след което Националната дирекция за борба с корупцията на Румъния образува производство срещу г-н Severin въз основа на предполагаема информация, че е приел 100 000 евро от представители на т.нар. консултантско дружество, създадено от „Сънди Таймс“, които са му били предоставени в замяна на неговата подкрепа за проектоизменение на директивата относно схемата за гарантиране на депозити. Следва продължение.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се отнася до искане за снемане на парламентарния имунитет на члена на Европейския парламент от Румъния, г-н Severin, вследствие на образувано производство от Националната дирекция за борба с корупцията на Румъния на 21 март 2011 г. Случаят се основава на информация, според която се твърди, че г-н Severin е прел заплащане от 100 000 евро от консултантското дружество „Тайлър Джоунс Пъблик Афеърс“ (Taylor Jones Public Affairs) в замяна за неговата подкрепа за изменение на Директива 94/19/EО относно срока за възстановяване на депозитите на вложителите в случай на несъстоятелност на банка. В допълнение, дружеството обещало на г-н Severin платена позиция като член на техния Международен консултативен съвет. Впоследствие става ясно, че това е фиктивно дружество, създадено от английския вестник „Сънди Таймс“, чиито действия са осъдителни. Въпреки аргументите на г-н Severin, че става въпрос за фиктивно дружество, от което е бил измамен, въпреки че не са изплатени средства и не са извършени законодателни промени, румънското законодателство предвижда строги санкции за такова поведение. В тази връзка и предвид препоръката на комисията по правни въпроси, която предлага снемане на парламентарния имунитет на г-н Severin, гласувам в подкрепа на доклада.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Adrian Severin, бивш заместник министър-председател на Румъния, беше изключен от Социалдемократическата партия в своята страна, след като стана ясно участието му в корупционен скандал в Европейския парламент. Той е изключен и от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, но продължава да бъде член на ЕП. Заедно с други двама членове на ЕП, срещу него е повдигнато обвинение за корупция въз основа на твърдение, че е приел да подкрепи законодателна промяна срещу заплащане. Въпреки това той самият твърди, че всички обвинения срещу него са изфабрикувани. Аз лично смятам, че поведението на моя колега е осъдително, както и че всяка проява или дори всеки намек за корупция е напълно неприемлив.Трябва да разполагаме със законодателни средства, които да ни позволяват да реагираме в такива ситуации. Също така изразявам твърдо убеждение, че ако някой извърши подобно престъпление, трябва да понесе отговорността за постъпката си. Считам също, че в подобен случай би било правилно и редно съответният член на ЕП да си подаде оставката.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) След като разгледа основанията в подкрепа и против снемането на имунитета на члена на ЕП, комисията по правни въпроси препоръчва Европейският парламент да снеме парламентарния имунитет на Adrian Severin, като се има предвид, че до постановяването на окончателно съдебно решение членът на ЕП следва да се ползва с имунитет от всяка форма на задържане или предварително задържане, или всяка друга мярка, която възпрепятства въпросния член на ЕП да изпълнява задълженията, произтичащи от мандата му. Съгласна съм с предложението на комисията по правни въпроси. По принцип обаче, съм против процедурата за снемане на имунитет.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Към Парламента е отправено искане за снемане имунитета на нашия колега, г-н Severin, в резултат на наказателно производство, в рамките на което той е обвинен в клевета съгласно Наказателният кодекс на Унгария. Няма данни, които да сочат, че става въпрос за fumus persecutionis от страна на румънските правораздавателни органи, т.е. няма достатъчно сериозни и точни подозрения, че делото е било завадено с намерение да се причини политическа вреда на члена на Европейския парламент. След като разгледа фактическите и правни основания в подкрепа и против снемането на имунитета на члена на ЕП, комисията по правни въпроси препоръчва Европейският парламент да снеме парламентарния имунитет на г-н Severin, но същевременно счита, че до постановяването на окончателно съдебно решение членът на ЕП следва да се ползва с имунитет от всяка форма на задържане или предварително задържане, или всяка друга мярка, която възпрепятства въпросния член на ЕП за изпълнява задълженията, произтичащи от мандата му. По тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада. На пленарно заседание, проведено на 6 април 2011 г., председателят обяви, в съответствие с член 6, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, на 5 април 2011 г. е получил писмо от Националната дирекция за борба с корупцията (Прокуратура към Върховния касационен съд на Румъния) с искане за снемане на парламентарния имунитет на Adrian Severin. Председателят предаде искането на компетентната комисия съгласно член 6, параграф 2. По редица причини, в съответствие с член 6, параграф 2 от Правилника за дейността и след като разгледа основанията в подкрепа и против снемането на имунитета на члена на ЕП, комисията по правни въпроси препоръчва Европейския парламент да снеме имунитета на Adrian Severin, като се има предвид, че до постановяването на окончателно съдебно решение членът на ЕП следва да се ползва с имунитет от всяка форма на задържане или предварително задържане, или всяка друга мярка, която възпрепятства въпросния член на ЕП да изпълнява задълженията, произтичащи от мандата му.

Препоръка: Alain Cadec (A7-0192/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, като имам предвид, че сегашното споразумение за партньорство между Европейската общност и Република Сейшели е в сила от 2006 г. и срокът на действие на протокола към него е изтекъл на 17 януари 2011 г.

Новият протокол за периода 2011—2014 г. ще се прилага временно, което засега считам за достатъчно. Протоколът предвижда Съюзът да заплати на Сейшелските острови 16,8 милиона евро за трите години, от които 2,22 милиона евро годишно ще са предназначени за подкрепа на политиката на Сейшелските острови в областта на рибарството. Считам, че тези суми са подходящи.

Подкрепям също и факта, че в новия протокол е предвидена клауза за временно прекратяване при нарушения на правата на човека.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на споразумението, което ще съдейства за разпространяване по света на методите за устойчив риболов. То гарантира пълен контрол над количеството на улова, използваните методи за риболов, състоянието на улавяната риба и възможността за проследяване на източника й за осигуряване на безопасност на храните и за търговски цели. Освен това Сейшелските острови ще получат 16,8 милиона евро за подкрепа и модернизиране на риболовното стопанство на архипелага, което ще стимулира местното развитие. В заключение, споразумението ще позволи на 60 европейски кораба за улов на риба тон да работят в този район (48 сейнера и 12 кораба с парагади), като улавят до 56 000 тона риба годишно. Споразумението би следвало също да сложи край на демагогските изказвания в тази зала относно европейските риболовни кораби, ловуващи в трети страни. Нашите кораби на Сейшелските острови извършват регулирана дейност, която се контролира строго, и напълно изпълняват изискванията за опазване на околната среда. Те не изчерпват ресурсите, а подпомагат местното развитие. Точно споразумения като настоящото гарантират тези принципи. И накрая, през последната година пиратството предизвика намаляване на улова в този район с 25 %, поради което съответните мерки за противодействие трябва още да се засилят, за да могат корабите да работят в нормални условия

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът на г-н Cadec е относно приемането на протокол, който определя количествата на улова и финансовите вноски, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели. Подкрепям доклада, защото оценката на споразумението показва, че то спомага за поддържане на присъствието на кораби на ЕС в района и същевременно създава работни места на местния пазар на труда; друга причина, поради която желая да подкрепя споразумението, е, че то съществено подпомага стабилизирането на европейския пазар на консервирана риба тон.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на този документ. Предишното споразумение за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Сейшели, чийто срок на действие изтече през януари 2011 г., се подновява от Комисията за още три години, тъй като допринесе двустранни ползи по отношение на интересите на страните към улова на риба тон. Споразумението създаде 230 работни места на корабите за населението на Сейшелските острови, 2900 работни места на Сейшелските острови и 760 работни места в Европа в свързаните със сектора области на дейност. Продължаването на срока на споразумението, което улеснява стабилизирането на европейския пазар на консервирана риба тон, е полезно, защото гарантира присъствието в района на 60 европейски кораба за улов на риба тон и възможността за създаване на нови работни места. Освен това споразумението е ефикасно, защото предоставя на Република Сейшели необходимите инструменти за развитие на отговорно рибарство и на възможностите за управление на запасите и контролиране на улова. Поради това считам за правилно да се продължи практиката за сключване на споразумения за партньорство в този сектор, който е от голямо значение за икономиката на Европа.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, защото споразумението за партньорство в областта на рибарството, договорено между ЕС и Република Сейшели за срок от три години, ще е от полза и за двете страни. Протоколът ще съдейства за стабилизиране на европейския пазар на консервирана риба и ще подкрепи политиката на устойчив риболов на Сейшелските острови. Споразумението създава пряко и непряко 2900 работни места на Сейшелските острови и още 760 работни места в Европа.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям подновяването на протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Сейшелските острови, което обслужва интересите в областта на рибарството както на ЕС, така и на Сейшелските острови. Споразумението осигури създаването на 230 работни места на корабите за населението на Сейшелските острови, 2900 работни места на Сейшелските острови и 760 работни места в Европа в свързаните със сектора области на дейност. Същевременно то позволява на Сейшелските острови да придобият средствата за развитие на отговорно рибарство. Новият протокол ще укрепи сътрудничеството между двете страни и ще съдейства за създаване на условия за развитие на политиката на устойчиво рибарство.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно количествата на улова и финансовите вноски, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели, защото то предвижда временно прилагане на новия протокол, за да не се прекъсва работата на европейските кораби. Одобрявам факта, че в новия протокол е предвидено временно прекратяване при нарушения на правата на човека.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Устойчивостта на рибните ресурси е една от най-важните задачи на Съюза при сключване или изменение на споразумения за партньорство в областта на рибарството, наред с въздействието на риболова върху местното развитие. Ако не използваме тези ресурси по устойчив начин, бързо ще започнем да унищожаваме видовете риба и ще увеличим замърсяването на морската среда. В новия протокол са предвидени по-големи количества улов за европейските кораби и създаването на работни места както на Сейшелските острови, така и в Европа. Надявам се, че случаите на пиратство в района няма да повлияят отрицателно върху тази дейност.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-н Cadec ни предлага препоръка във връзка с проекта за решение на Съвета относно подписването на протокол, който определя количествата на улова и съответните финансови вноски, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели. Двустранното споразумение в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Сейшели е подписано през 1987 г. Досегашният протокол беше в сила от 2006 г. и срокът му изтече на 17 януари 2011 г. Комисията, като взе предвид необходимостта това сътрудничество да продължи и въз основа на мандата, предоставен й от Съвета, проведе преговори с правителството на Сейшелските острови относно нова рамка за сътрудничество, основана на прилагането на политика на устойчиво рибарство. Гласувам в подкрепа на това предложение за препоръка, тъй като основните икономически дейности на Сейшелските острови са рибарството и туризма, а споразумението е от полза както за ЕС, така и за Република Сейшели, тъй като създава 3000 работни места на Сейшелските острови и 760 в Европа, като уловът се контролира по многогодишна секторна програма, която създава възможности за научно сътрудничество и укрепва отговорното и устойчиво рибарство.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Протоколът в областта на рибарството осигурява определени количества улов в изключителната икономическа зона на Сейшелските острови за кораби на държавите-членки. В това число се включват пет португалски кораба с парагади за улов на повърхността.

Подновяването на протокола цели да се укрепи устойчивостта на риболовните флоти за далечно плаване на държавите-членки — сектор, който беше особено силно засегнат от кризата в областта на рибарството през последните години. Ние, естествено, споделяме тази цел и загриженост. От друга страна, не можем да не изтъкнем някои оставащи съмнения — възникнали във връзка с други споразумения за партньорство в областта на рибарството — относно ефективността на посочените цели на сътрудничеството в областта на устойчивото развитие на сектора в съответната трета страна и относно устойчивостта и контрола на нейните действия в областта на рибарството. Важно е в бъдеще тези въпроси да бъдат изяснени.

Трябва да отбележим и факта, че количествата улов са намалени наполовина, а цената на разрешителните е увеличена до 40 000 евро за сейнерите за улов на риба тон, въпреки че броят на тези кораби, обхванати от споразумението, е по-голям.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Протоколът в областта на рибарството осигурява определени количества улов в изключителната икономическа зона на Сейшелските острови за кораби на държавите-членки, в това число за пет португалски кораба с парагади за улов на повърхността.

Съгласни сме с подновяването на този протокол в областта на рибарството, който е от значение за осигуряване на оцеляването на риболовните флоти за далечно плаване на държавите-членки — сектор, който беше особено силно засегнат от кризата в областта на рибарството през последните години. От друга страна, тъй като срокът на това споразумение е три години и количествата улов са намалени наполовина, ние сме загрижени относно факта, че цената на разрешителните е увеличена до 40 000 евро за сейнерите за улов на риба тон, въпреки че броят на тези кораби, обхванати от споразумението, е по-голям.

Споделяме загрижеността на докладчика относно проблема с пиратството в Индийския океан, което все по-силно засяга рибарството. По тази причина споразумението за партньорство предвижда „възможност за прилагане на плащане pro rata temporis“, за да се компенсират загубите на корабособствениците, ако са принудени да напуснат Индийския океан, защото считат, че сигурността им е сериозно застрашена.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) През 1987 г. между ЕС и Сейшелските острови беше подписано двустранно споразумение в областта на риболова, а от 2006 г. насам е в сила споразумение за партньорство в риболовния сектор. Икономиката на Сейшелските острови се основава предимно на туризма и риболова, като рибната промишленост, съсредоточена в консервния сектор, съставлява 15 % от БВП и осигурява заетост на 17 % от икономически активното местно население. Въз основа на предоставения й от Съвета мандат Комисията, от името на Европейския съюз, проведе преговори с Република Сейшели с оглед подновяване на протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Република Сейшели. Споразумението е от взаимна изгода за ЕС и Сейшелските острови, като създава 2900 работни места на Сейшелските острови и 760 работни места в Европа в свързаните със сектора области на дейност. Рамката на споразумението е подобрена качествено чрез многогодишна секторна програма за насърчаване на отговорния риболов и устойчивото развитие на риболова във водите на Сейшелските острови, като в протокола е прибавена клауза за временно прекратяване, която предвижда прекратяване на споразумението, в случай че една от двете договарящи страни установи наличието на нарушение на правата на човека. Споразумението има значителен принос за стабилизиране на европейския пазар и за развитие на политика на управление за постигане на устойчиво рибарство и отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Сейшелските острови. Поради това е правилно да одобрим проекта за нов протокол към споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Сейшелските острови.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Подкрепих този документ, защото предлага да се одобри подновяването на протокола, чийто срок изтече на 27 януари 2011 г. Последващата оценка на споразумението показва, че то успява да съдейства за поддържане на присъствието на кораби от ЕС в района, като същевременно подпомага създаването на работни места там. Изпълнението на протокола е ефикасно и осигурява на Сейшелските острови средства за развитие на отговорно рибарство. Добрите резултати на сектора на сейнерите правят споразумението ефикасно, като запазват изгодния характер на цената на договорените възможности за риболов. Риболовът от кораби със сейнери не излага на опасност биологичната жизнеспособност на експлоатираните запаси. Споразумението има значителен принос за стабилизирането на европейския пазар на консервирана риба тон. Развитието на сектора на рибарството на Сейшелските острови се основава в немалка степен на съществуването на това споразумение. Благодарение на подкрепата за сектора чрез финансови вноски, Сейшелските острови увеличиха капацитета си за управление на запасите и за контрол върху риболова. Новият протокол съответства на целите на споразумението за партньорство в областта на рибарството, насочено към засилване на сътрудничеството между двете страни и към укрепване на рамка за партньорство, която да съдейства за развитие на политика на устойчиво рибарство и за отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Сейшелските острови. Поради това считам, че предложеният нов протокол към споразумението за сътрудничество в областта на рибарството между ЕС и Сейшелските острови служи на интересите и на двете страни.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) С днешното гласуване одобрихме предложението за решение на Съвета относно подписването на протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовите вноски, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели. Първото двустранно споразумение в областта на риболова между Европейския съюз и Сейшелските острови е подписано през 1987 г., а от 2006 г. е в сила споразумение за партньорство в риболовния сектор. Както знаем, икономиката на Сейшелските острови се основава предимно на туризма и рибарството; рибната промишленост осигурява 15 % от БВП и в нея са заети 17 % от икономически активното население. Считам, че на проведените от Европейската комисия преговори, които позволяват да се продължи действието на протокола към споразумението за партньорство, е изготвен проект за документ, който е взаимно изгоден, тъй като укрепва сътрудничеството между ЕС и Сейшелските острови и развива партньорство, чрез което да се реализира политика на устойчиво рибарство и отговорно използване на рибните ресурси в риболовните райони на Сейшелските острови.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Новото споразумение в областта на рибарството между Европейската общност и Република Сейшели ще е с тригодишен срок на действие и ще улесни създаването на работни места, устойчивото използване на морските ресурси и отговорното рибарство, като се спазва принципът за недискриминиране спрямо различните кораби, извършващи риболов в района. Същевременно споразумението ще съдейства за развитие на политическия диалог относно необходимите реформи, които да укрепят сътрудничеството между двете страни, като развива рамка за партньорство, чрез което да се реализира политика на устойчиво рибарство и отговорно използване на рибните ресурси в риболовните райони на Сейшелските острови.

От друга страна, споразуменията за партньорство в областта на рибарството не следва да бъдат само правно средство, което предоставя на европейските кораби достъп до рибните ресурси на трети държави; те следва също така да позволят насърчаване на устойчивото използване на всички морски ресурси. Считаме, че фундаментално значение има подобряването на прозрачността на процедурите за определяне на общия улов и гарантирането на устойчивост на всички механизми спрямо въздействието на корупцията, като за целта се подсилят изискванията за отчетност към местното правителство. Европейският съюз трябва редовно да получава доклади за изпълнението на споразумението, за да се подобрят контролът, прозрачността и съгласуваността на политиката за развитие.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Дейността на европейските кораби край Сейшелските острови се регулира от протокол, обхващащ периода от 18 януари 2005 г. до 17 януари 2011 г. Сейшелските острови разполагат с изключителна икономическа зона от 1 374 000 км² за територия от 453 км², намираща се над водната повърхност. Тази островна държава, състояща се от 115 острова, има население от 80 000 жители, 88 % от което е съсредоточено на остров Махе, чиято столица е Виктория и където се намира основното пристанище на страната. Икономиката на Сейшелските острови се основава предимно на туризма и риболова. Рибната промишленост, съсредоточена в консервния сектор, съставлява 15 % от БВП и осигурява заетост на 17 % от икономически активното местно население. Оценката на споразумението сочи, че то е уместно до степен, че укрепва позициите на флотите на ЕС в региона, като в същото време позволява създаването на работни места там. Прилагането на протокола се оказа ефикасно, като предостави на Сейшелските острови средствата за развиване на отговорен риболов. Споразумението има значителен принос за стабилизирането на европейския пазар на консервирана риба тон. Новият протокол ще бъде в сила от 2011 г. до 2014 г. и съответства на целите на споразумението за партньорство в областта на рибарството, насочено към засилване на сътрудничеството между Европейския съюз и Република Сейшели.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Сейшелските острови обслужва интересите и на двете страни. Преди всичко кораби на ЕС могат да извършват риболов във водите на Сейшелските острови. Тези кораби създават много работни места за местните моряци. Споразумението е насочено към засилване на сътрудничеството и към насърчаване на рамка за партньорство и научно сътрудничество в областта на отговорното рибарство и за устойчиво рибно стопанство. Освен това се подобряват условията за развитие на рибарството на Сейшелските острови чрез ангажименти за отговорен риболов, ефективна борба с незаконния, недеклариран и нерегламентиран риболов, и използване на всички възможности на системата за контрол на корабите. Следва да се отбележи, че новото споразумение ще окаже положително влияние върху европейския пазар на консервирана риба тон и несъмнено ще съдейства за неговото стабилизиране. То ще спомогне за спазване на изискванията за съхраняване на рибата в открито море и ще създаде условия за прекратяване на незаконния улов. Подкрепям факта, че е постигнат компромис между двете страни и протоколът за подновяване на споразумението включва клауза за временно прекратяване при наличие на нарушение на правата на човека и в случай на неизпълнение на принципите на МОТ. Трябва да се обърне внимание и на факта, че пиратството все още представлява значителна заплаха за сигурността на корабите в Индийския океан. Поради това двете страни трябва да предприемат необходимите мерки и действия за прекратяване на тази незаконна дейност.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) На 17 януари т.г. изтече срокът на действие на протокола, който урежда риболова и съответното икономическо партньорство между ЕС и Сейшелските острови. За да могат европейските кораби да продължат дейността си в риболовната зона на Сейшелските острови в Индийския океан, ЕС договори продължаване на срока на протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството. Поради това гласувах в подкрепа на препоръката на Съвета за сключване на ново споразумение за партньорство със Сейшелските острови.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на предоставения й от Съвета мандат Комисията, от името на Европейския съюз, проведе преговори с Република Сейшели с оглед подновяване на протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Сейшели. В резултат на тези преговори на 3 юни 2010 г. беше парафиран нов протокол, който беше изменен чрез размяна на писма на 29 октомври 2010 г. Той обхваща период от три години, считано от приемането на решението на Съвета относно подписването и временното прилагане на протокола и след изтичане на сегашния протокол на 17 януари 2011 г.

Споразумението е изгодно както за ЕС, така и за Сейшелските острови: то има значителен принос за стабилизирането на европейския пазар на консервирана риба тон, като осигурява разрешителни за улов на риба тон и така съдейства за създаването на 760 работни места в Европа; от друга страна, благодарение на подкрепата за сектора чрез финансови вноски, Сейшелските острови увеличиха капацитета си за управление на запасите и за контрол върху риболова.

Считам, че този документ е в интерес и на двете страни, поради което препоръчвам да бъде приет.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Сключването на нов протокол към споразумението за партньорство между ЕС и Сейшелските острови е важно за икономическото състояние и развитието на европейския риболовен флот. Новият протокол съответства на целите на споразумението за партньорство в областта на рибарството, насочено към засилване на сътрудничеството между ЕС и Сейшелските острови и към насърчаване на рамка за партньорство за развитие на политика на устойчиво рибарство и за отговорно използване на рибните ресурси в риболовната зона на Сейшелските острови, в интерес и на двете страни. Новият протокол предвижда финансови вноски за период от три години и годишни разрешителни за риболов във водите на Сейшелските острови за 48 сейнера и 12 кораба с парагади. Тази количества могат да се увеличават. Новият протокол обхваща период от три години, считано от приемането на решението на Съвета относно подписването и временното прилагане на протокола и след изтичане на сегашния протокол на 17 януари 2011 г. Гласувам „за“ по тези причини, както и за укрепване на сътрудничеството между ЕС и Република Сейшели, насочено към развитие, отговорна експлоатация и отговорно рибарство.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах „против“. Въз основа на предоставения й от Съвета мандат Комисията, от името на Европейския съюз, проведе преговори с Република Сейшели с оглед подновяване на протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Република Сейшели. В резултат на тези преговори на 3 юни 2010 г. беше парафиран нов протокол, който беше изменен чрез размяна на писма на 29 октомври 2010 г. Той обхваща период от три години, считано от приемането на решението на Съвета относно подписването и временното прилагане на протокола и след изтичане на сегашния протокол на 17 януари 2011 г. Новият протокол се прилага временно, считано от 17 януари 2011 г., за да не се прекратява дейността на европейските кораби. Нашата група счита, че такива споразумения са пагубни за рибните запаси и за изграждането на социална структура в третите страни, като ги правят твърде силно зависими от ЕС.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Считам, че споразумението за партньорство е взаимно изгодно за рибарството и на ЕС, и на Сейшелските острови. Досегашното споразумение вече създаде много работни места както за населението на Сейшелските острови, така и в Европа, в свързаните със сектора области на дейност. Освен това в новото споразумение са предвидени клаузи за временно прекратяване, в случай че една от двете договарящи страни установи наличието на нарушение на правата на човека. Все още може да се направи много, най-вече по отношение на пиратството в Индийския океан, което вреди все повече на риболова на риба тон. Направеният днес избор обаче укрепва сътрудничеството между двете страни и насърчава партньорството за развитие на устойчиво рибарство и за разумно използване на рибните ресурси на Сейшелските острови.

  Michèle Striffler (PPE), в писмена форма. – (FR) Като докладчик за становището на комисията по рибно стопанство гласувах в подкрепа на доклада на г-н Cadec, който включва и моите изводи. Споразуменията за партньорство в областта на рибарството не следва да бъдат само правно средство, което предоставя на европейските кораби достъп до рибните ресурси на трети държави. Те следва също така да позволяват насърчаване на устойчивото използване на морските ресурси. Финансовите средства, осигурявани чрез вноски на европейските данъкоплатци, следва да бъдат предоставяни изключително за целите на развитието, т.е. те трябва да бъдат изразходвани в полза на рибарските общности, за подобряване на условията на живот, за осигуряване на обучение, за гарантиране на безопасност по море и за създаване на нови работни места на местно равнище.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах „за“ приемане на споразумението, което е изгодно за рибарството и на двете страни. Работата на Риболовната служба на Сейшелските острови, която разполага с ефикасна система за контрол на корабите, е много важна за това сътрудничество. Това е от особено значение във връзка със стоящия пред местните органи проблем с незаконния, недеклариран и нерегламентиран улов. Споразумението урежда много въпроси, в това число присъствието на наблюдатели по време на риболовните дейности. Европейските кораби, на които е разрешен риболов във водите на Сейшелските острови, приемат на борда си наблюдатели, определени от органите на Сейшелските острови, а всеки сейнер за улов на риба тон взема на борда си при риболов със съгласието на корабособственика поне двама моряци от Сейшелските острови, като те се избират от списък с имена, предоставен от компетентния орган на Сейшелските острови.

Уредени са не само чисто практически въпроси, но и създаването на многогодишна секторна програма за сътрудничество в областта на отговорния риболов, устойчивото рибно стопанство и съвместните научни изследвания. Най-важният резултат от споразумението е създаването на 230 работни места на корабите за населението на Сейшелските острови, 2900 работни места на Сейшелските острови и 760 работни места в Европа в свързаните със сектора области на дейност, които несъмнено ще спомогнат за подобряване на икономическото състояние на сектора.

Препоръка: Luis Manuel Capoulas Santos (A7-0194/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, като имам предвид, че сегашното споразумение за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Сао Томе и Принсипи е в сила от 2006 г. и срокът на действие на протокола към него е изтекъл на 31 май 2011 г. Поради това новият протокол от 15 юни 2010 г. със Сао Томе и Принсипи, обхващащ периода 2011—2014 г., е необходим и Парламентът трябва да го одобри.

Протоколът предвижда Съюзът да заплаща на Сао Томе и Принсипи 682 500 евро годишно, от които 227 500 евро ще са предназначени за подкрепа на политиката на Сао Томе и Принсипи в областта на рибарството, което считам за подходящо. Подкрепям и факта, че в новия протокол е предвидена клауза за временно преустановяване на прилагането на протокола в случай на нарушаване на правата на човека.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на споразумението, което отговаря на целта за поддържане на дейността на риболовните флоти на ЕС, за развитие на сътрудничеството с трети държави с оглед укрепване на устойчивото използване на рибните ресурси, като се отчитат същевременно екологичните, социалните и икономическите фактори. Сао Томе и Принсипи ще получава 682 500 евро годишно, от които 227 500 евро ще са предназначени за подкрепа на политиката на страната в областта на рибарството. Споразумението ще осигури възможности за риболов на 28 сейнера за риба тон и 12 кораба с парагади за улов на повърхността. Искам да подчертая, че предвиденото по предходното споразумение количество улов не беше усвоено изцяло, поради което в новия протокол количествата на улова от кораби с парагади са намалени.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувам в подкрепа на проекта за законодателна резолюция на Европейския парламент във връзка с проекта за решение на Съвета относно протокола за определяне на възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Демократична република Сао Томе и Принсипи. Проектът е насочен към укрепване на ролята на ЕС в улова на риба тон в Атлантическия океан чрез правно уреждане на дейността на корабите от ЕС. Като се има предвид значението на улова и преработката на риба тон за ЕС, и дори само за Италия, създаването на оперативна рамка за европейските кораби в Гвинейския залив е от първостепенно значение. По тези съображения реших да гласувам в подкрепа на проекта.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, представен от г-н Capoulas Santos. Важна цел при сключване на споразумения за партньорство в областта на рибарството е продължаването и запазването на дейността на европейските риболовни кораби. В частност, продължаването на настоящото споразумение за партньорство съдейства за устойчивостта на улова на риба тон от кораби на ЕС в Атлантическия океан, като създава стабилна правна рамка. Споразумението, което заслужава подкрепа, предвижда корабите от ЕС, които в този географски район ще бъдат 40, да наемат поне 20 % от екипажа си от Сао Томе и Принсипи или от други държави от АКТБ (Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн), както и възможност за вземане на наблюдател, определен от министерството, отговарящо за рибарството в Сао Томе и Принсипи. Тези условия на партньорството позволяват да се работи съвместно с местните органи и да се създават важни работни места; това позволява също Европа да присъства в иначе недостъпни райони, като улеснява разпространяването на добрите практики в рибарството и създава възможност за контролиране на наличието и количеството на съответните рибни запаси.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям подновяването на протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството (СПОР) между ЕС и Сао Томе и Принсипи, което отговаря на интересите в областта на рибарството и на ЕС, и на Сао Томе и Принсипи. СПОР между ЕС и Сао Томе и Принсипи може да съдейства за поддържане на дейността на корабите от ЕС за улов на риба тон в Атлантическия океан, като създаде за корабите и зависещите от тях европейски райони стабилна средносрочна правна рамка и съдейства да не се прекъсва дейността в риболовните зони в Гвинейския залив, обхванати от споразумението.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. − (SV) Гласувахме против тези споразумения в областта на рибарството, тъй като няма таван на квотите за улов и защото изследвания показват, че рибните запаси в световния океан намаляват. В няколко от засегнатите държави има широкоразпространена корупция, поради което парите от споразуменията не се изразходват в полза на местното население. Освен това често не се извършват проверки за спазването на споразуменията.

Позицията на Комисията при преговорите се основаваше, наред с другото, и на резултатите от последваща оценка на досегашните протоколи, извършена от външни експерти. Комисията обяви оценките за поверителни, но ние считаме, че те трябва да се предоставят на Европейския парламент колкото е възможно по-скоро.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Демократична република Сао Томе и Принсипи, тъй като е предвидено временно прилагане на новия протокол, за да не се прекъсва дейността на европейските кораби. Подкрепям и факта, че новият протокол съдържа клауза за временно преустановяване при нарушаване на правата на човека.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Проектът за решение на Съвета е във връзка с подписването на нов протокол към споразумението за партньорство в областта на рибарството (СПОР) между ЕС и Демократична република Сао Томе и Принсипи. Новият протокол изглежда изгоден и за двете страни, и по-конкретно може да подобри устойчивостта на европейския сектор за улов и преработка на риба тон. Надявам се народът на Сао Томе и Принсипи, който има обща история и език с Португалия, да получи значими ползи в резултат от честното прилагане на СПОР, да може да разнообрази дейностите си и да осъществи действителен напредък и развитие. Надявам се, че съвместният комитет ще заседава по-често, за да могат и двете страни да контролират отблизо прилагането на споразумението. В заключение, бих искал да поздравя докладчика за свършената от него работа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът на г-н Capoulas Santos ни предлага препоръка във връзка с проекта за решение на Съвета относно подписването на протокол, който определя количествата на улова и съответните финансови вноски, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството (СПОР) между Европейската общност и Демократична република Сао Томе и Принсипи. През 2007 г. Съветът прие регламент (ЕО) № 894/2007 за сключване на споразумение за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Демократична република Сао Томе и Принсипи, към което беше прибавен протокол, определящ възможностите за риболов и съответните финансовите вноски, чийто срок изтече на 31 май 2010 г. Комисията, като взе предвид необходимостта споразумението да се поднови и въз основа на мандата, предоставен й от Съвета, проведе преговори относно нов протокол, които приключиха на 15 юли 2010 г. Влизането му в сила зависи от предварителното одобрение на Европейския парламент, съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз. Като имам предвид, че протоколът е в интерес и на двете страни и укрепва отговорното и устойчиво рибарство, гласувам в подкрепа на предложението за препоръка.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Протоколът в областта на рибарството осигурява възможности за улов край бреговете на Сао Томе и Принсипи за различни кораби на държавите-членки до 12 май 2014 г. Според новото споразумение Португалия има три разрешителни за кораби с парагади за улов на повърхността, като броят на корабите е по-малък от предвидения в предходното споразумение.

Като имаме предвид сегашната криза в този сектор, считаме за важно, че не се променят таксите, плащани от корабособствениците, а остават 35 евро, както в старото споразумение, въпреки значителното увеличаване на улова на кораб: 25 тона на сейнер за улов на риба тон и 10 тона на кораб с парагади. От друга страна, според оценката, извършена по време на действието на предходното споразумение, средното количество на годишния улов е било по-малко от договореното. В съответствие с тази оценка и поради тенденцията през последните години договореното количество улов е намалено. Счита се също така, че възможностите за улов са използвани по-непълноценно от корабите с парагади, поради което в настоящия доклад броят им е намален. Както и в други случаи, все още тревога буди ефективността на целите на сътрудничеството за развитие…

(Съкратено съгласно член 170 от Правилника за дейността)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Протоколът в областта на рибарството осигурява възможности за улов край бреговете на Сао Томе и Принсипи за различни кораби на държавите-членки до 12 май 2014 г. Според новото споразумение Португалия има три разрешителни за кораби с парагади за улов на повърхността, като броят на корабите е по-малък от предвидения в предходното споразумение.

Подкрепяме факта, че не се променят таксите, плащани от корабособствениците, а остават 35 евро, както в старото споразумение, въпреки значителното увеличаване на договорения улов. От друга страна, според оценката, извършена по време на действието на предходното споразумение, средното количество на годишния улов е било по-малко от договореното. В съответствие с тази оценка и поради тенденцията през последните години договореното количество улов е намалено. Счита се също така, че възможностите за улов са използвани по-непълноценно от корабите с парагади, поради което в настоящия доклад броят им е намален.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Договарянето и сключването на споразумения за партньорство в областта на рибарството отговаря на общата цел за поддържане и запазване на риболовните дейности на риболовните кораби на ЕС, включително на риболовния флот за далечно плаване. То съответства и на развитието на взаимоотношения с трети държави в дух на партньорство и сътрудничество с оглед засилване на устойчивото използване на рибните ресурси извън водите на ЕС, като се отчитат същевременно екологичните, социалните и икономическите фактори. В този смисъл през юли 2007 г. Съветът прие регламент за сключване на споразумение за партньорство в областта на рибарството между Демократична република Сао Томе и Принсипи и Европейската общност. Споразумението в областта на рибарството със Сао Томе и Принсипи отговаря не само на потребностите на европейските риболовни кораби, но може също да подкрепи дейността в ЕС в областта на улова на риба тон в Атлантическия океан. Рибарството на Сао Томе и Принсипи се съсредоточава предимно върху крайбрежните ресурси и приблизително 15 % от активното население разчита на него за прехраната си. Предложението по същество обслужва интересите и на двете страни и поради това е правилно да го одобрим.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) С предварителната оценка се заключава, че тъй като отговаря на потребностите на европейските флоти, споразумението в областта на рибарството със Сао Томе и Принсипи може да допринесе за подпомагане на жизнеспособността на сектора на ЕС за риба тон в Атлантическия океан, като предоставя на корабите и районите на Европейския съюз, които зависят от тях, стабилна правна рамка в средносрочен план и като допринася за запазване на непрекъснатостта на обхванатите от споразумения риболовни зони в Гвинейския залив. В съответствие с последващата оценка е постигнат значителен напредък в областта на методите за контрол и инспекция на рибарството (направени са първите стъпки към инсталиране на спътникова система за контрол на корабите с ново правно основание за създаване на корабен регистър). Понастоящем съществува по-голямо участие и видимост на Сао Томе и Принсипи в регионални или подрегионални организации, като Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) и Регионалната комисия за рибарство в Гвинейския залив (COREP). С оценката се заключава също така, че повече от 50 % от финансовото участие на Съюза са предоставени на бюджета за управление на сектора на рибарството на Сао Томе и Принсипи, което е в съответствие с ангажимента, поет от органите на Сао Томе и Принсипи в предишния протокол. Подкрепям този документ, тъй като от извършените оценки е ясно, че предложението отговаря на основните интереси и на двете страни.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Новото споразумение за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Демократична република Сао Томе и Принсипи ще е с тригодишен срок на действие и ще развива устойчивото рибарство извън териториалните води на Съюза, като отчита по подходящ начин екологичните, социални и икономически фактори.

Подкрепяме подновяването на клаузата за изключителност, която е по-подробна, както по отношение на временното преустановяване и преразглеждането на плащанията на финансови компенсации, така и по отношение на временното преустановяване на изпълнението на протокола при определени обстоятелства.

Поради това считаме, че Комисията трябва да предаде на Европейския парламент заключенията от заседанията и от работата на съвместния комитет, секторната програма в областта на рибарството, посочена в протокола, както и резултатите от съответните годишни оценки. Комисията трябва също да представи на Европейския парламент и на Съвета, преди предоговарянето на споразумението, пълен доклад за прилагането му и да улесни участието на представители на Парламента като наблюдатели в заседанията на съвместния комитет. В заключение, в рамките на съответните им правомощия, Комисията и Съветът трябва да информират Парламента по време на всички етапи на процедурите, свързани с протокола или евентуалното му подновяване.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Договарянето и сключването на споразумения в областта на рибарството отговаря на общата цел на ЕС за поддържане и запазване на риболовните дейности на неговите кораби, включително на риболовния флот за далечно плаване, и за развитие на взаимоотношения с трети държави в дух на партньорство и сътрудничество с оглед засилване на устойчивото използване на рибните ресурси извън водите на Съюза, като се отчитат същевременно екологичните, социалните и икономическите фактори. В този смисъл на 23 юли 2007 г. Съветът прие регламент (ЕО) № 894/2007 за сключване на споразумение за партньорство в областта на рибарството между Демократична република Сао Томе и Принсипи и Европейската общност. Това споразумение, приложимо за периоди от 4 години, и което може да бъде подновено с мълчаливо съгласие, освен ако една от страните не го прекрати, отмени и замени първото споразумение, сключено през 1984 г. между ЕО и Сао Томе и Принсипи. Новият протокол е подписан на 13 май 2011 г. и на същата дата Съветът е представил на Парламента искането за одобрение. Напълно съм съгласен с докладчика.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Новият протокол несъмнено е от полза и за двете страни, като укрепва партньорството и сътрудничеството в областта на рибарството, за да бъде риболовът отговорен и устойчив. Преди всичко той ще увеличи възможностите за риболов. Ще се запази възможността кораби от ЕС да извършват риболов в района на Гвинейския залив. Това ще допринесе за присъствието в Атлантическия океан на кораби за риба тон от ЕС и ще подобри конкурентоспособността им. Освен това е много важно да се гарантира, че риболовните дейности отговарят на същите критерии за устойчивост, както риболовът във водите на ЕС. Следва да се отбележи, че Демократична република Сао Томе и Принсипи се нарежда сред най-слабо развитите държави и е с голяма задлъжнялост. Споразумението предвижда предоставяне на по-голяма финансова помощ за политиката в областта на рибарството на тази държава, което ще създаде благоприятни условия за развитие на сектора. Предвид особено затрудненото положение, в което се намира страната, чрез споразумението можем да дадем макар и малък принос за икономическото й благосъстояние, да подкрепим създаването на нови работни места, екологичната и социална устойчивост, опазването и възстановяването на рибните запаси.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Срокът на действие на протокола, уреждащ партньорството в областта на рибарството между ЕС и Сао Томе и Принсипи, изтече на 31 май 2010 г.; новото споразумение е подписано на 13 май 2011 г. и на същата дата Съветът е представил на Парламента искането за одобрение. Споразуменията за партньорство в областта на рибарството са насочени към поддържане и запазване на риболовните дейности на ЕС и към развитие на взаимоотношенията с трети държави с оглед засилване на устойчивото използване на рибните ресурси извън водите на Съюза. Гласувах в подкрепа на препоръката на Съвета към Парламента да одобри сключването на това споразумение.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Договарянето и сключването на споразумения за партньорство в областта на рибарството отговаря на общата цел на ЕС за поддържане и запазване на риболовните дейности на неговите кораби, и по-специално на риболовния флот за далечно плаване, поради което приемането на този документ е изключително важно за постигане на външнополитическите цели на общата политика в областта на рибарството.

В интерес и на двете страни в своята препоръка Парламентът изтъква някои аспекти на комуникацията между институциите, които трябва да се подобрят, например Комисията да предава на Парламента заключенията от заседанията и работата на съвместния комитет, предвиден в споразумението, многогодишната секторна програма, посочена в протокола, и резултатите от годишните оценки.

Парламентът също така изисква пълен отчет за изпълнението на споразумението и желае членовете му да бъдат информирани при бъдещи преговори за подновяване на споразумението, за да имат положително отношение към процеса на преговаряне.

Гласувам в подкрепа на тази препоръка.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Предложението е във връзка с подписването на нов протокол към споразумението за партньорство между ЕС и Сао Томе и Принсипи. Основната му цел е да се определят възможностите за риболов, предлагани на корабите на ЕС, въз основа на наличните излишъци, както и да се определят отделните финансови вноски за право на достъп и за развитие на сектора. Двадесет и осем сейнера с гъргър и дванадесет кораба с парагади за улов на повърхността ще получат разрешение за риболов в района. В резултат от годишните оценки на състоянието на запасите количествата на улова могат да се увеличават или намаляват със съответно коригиране на дължимите финансови вноски. Годишната сума на финансовите вноски ще е 682 500 евро. Тя ще се увеличава с 65 евро на тон допълнителен улов, ако през някоя от годините общият улов на корабите от ЕС превиши 7000 тона. Срокът на споразумението е три години. Гласувах в подкрепа на предложението по тези причини, както и за укрепване на устойчивостта на сектора за риба тон в ЕС.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Договарянето и сключването на споразумения в областта на рибарството отговаря на общата цел на ЕС за поддържане и запазване на риболовните дейности на неговите кораби, в това число на риболовния флот за далечно плаване и за развитие на взаимоотношения с трети държави в дух на партньорство и сътрудничество с оглед засилване на устойчивото използване на рибните ресурси извън водите на Съюза, като се отчитат същевременно екологичните, социалните и икономическите фактори. В този смисъл на 23 юли 2007 г. Съветът прие регламент (ЕО) № 894/2007 за сключване на споразумение за партньорство в областта на рибарството между Демократична република Сао Томе и Принсипи и Европейската общност. Това споразумение, приложимо за периоди от 4 години, и което може да бъде подновено с мълчаливо съгласие, освен ако една от страните не го прекрати, отмени и замени първото споразумение за риболов, сключено през 1984 г. между ЕО и Сао Томе и Принсипи. Нашата група традиционно е против тази процедура по отношение както на формата, така и на съдържанието й.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на тази препоръка, защото считам, че отговаря в най-висока степен на интересите и на двете страни. Споразумението за партньорство със сигурност ще допринесе за присъствието на кораби за риба тон от ЕС в Атлантическия океан, като предоставя на корабите и районите на Европейския съюз, които зависят от тях, стабилна правна рамка в средносрочен план и като допринася за запазване на непрекъснатостта на обхванатите от споразумения риболовни зони в Гвинейския залив. Същевременно е желателно в бъдеще съвместният комитет да заседава по-често, а представители на Европейския парламент да могат да присъстват като наблюдатели на заседанията.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Договарянето и сключването на споразумения за партньорство в областта на рибарството отговаря на общата цел на ЕС за поддържане и запазване на риболовните дейности на неговите кораби. Гласувам „за“ приемане на протокола към споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Демократична република Сао Томе и Принсипи, който е свързан с развитието на взаимоотношения с трета държава в дух на партньорство и сътрудничество с оглед засилване на устойчивото използване на рибните ресурси извън водите на Съюза, като се отчитат същевременно екологичните, социалните и икономическите фактори. Новият протокол предвижда финансови вноски за правото на достъп до изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Сао Томе и Принсипи, еквивалентни на улов на стойност 2 047 500 евро за период от три години. Разрешителни за риболов ще получат 28 сейнера за улов на риба тон и 12 кораба с парагади за улов на повърхността. Тези възможности за риболов могат да бъдат променяни.

Препоръка: Vital Moreira (A7-0198/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на този доклад и приветствам разпоредбата, насочена към осигуряване на безпрепятствено развитие на търговията между двете страни при високо равнище на митническа сигурност, и това, че той включва набор от правила, за да се гарантира, че споразумението продължава да бъде в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на споразумението, тъй като е предназначено да гарантира осъществяване на търговията при високо равнище на митническа сигурност и прилагането на набор от стандарти, които са все по-близо до достиженията на правото на ЕС.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на тази мярка, насочена към продължаване на съществуващото споразумение между ЕС и Княжество Андора по отношение на мерките за митническа сигурност. Необходимостта от тази мярка постоянно нарастваше през последните няколко години, след като Княжество Андора зае централна свързваща роля в незаконния трафик на стоки, по-конкретно цигари, които след това се вкарват в търговската мрежа на държавите-членки на ЕС. Затова е от основно значение ЕС и самото Княжество да определят рамка на сътрудничество по въпроса за митническата сигурност. Предвид това, че опазването на граничната сигурност винаги е представлявало ключов аспект от политическата идеология на „Северна лига“ (Lega Nord), мога само да изразя своето одобрение за тази мярка.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно Протокола за включване на митническите мерки за сигурност в обхвата на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Княжество Андора тъй като той насърчава търговията между двете страни при осигуряване на високо равнище на митническа сигурност и съответствие между споразумението и достиженията на правото на ЕС.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Княжество Андора е исторически свързано с ЕС във всички видове области. Митническият съюз, сключен през 1990 г., увеличи тези вече силни и естествени връзки. Настоящото предложение се отнася до изменения в Митническия кодекс на Общността и разпоредбите за неговото прилагане, по отношение митнически мерки за сигурност за стоки, които се изнасят за или се внасят от страни, които не са членки на ЕС. Предложението установява специален режим между ЕС и Андора, за да се гарантира безпрепятственото осъществяване на търговията между двете страни, без да се застрашава сигурността, свързана с търгуваните стоки. За целта е необходимо да се осигурят равностойни равнища на сигурност в съответните територии. Надявам се, че търговските отношения между ЕС и Андора ще се окажат плодотворни, и че предложението ще даде значителен принос за тази цел. Накрая, бих искал да поздравя докладчика за свършената работа.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Г-н Moreira ни представи предложение за препоръка относно проекторешението на Съвета за сключването на Протокол между ЕС и Княжество Андора, което включва в обхвата на Споразумението митнически мерки за сигурност под формата на размяна на писма между двата партньора, сключено на 28 юни 1990 г. Към действащото споразумение се добавя нов Дял IIA, който обхваща селскостопански продукти. Като се има предвид, че във вече широкообхватните взаимоотношения между ЕС и Княжество Андора това е още една положителна стъпка към евентуална интеграция във вътрешния пазар и че, заедно с включването на правила, които гарантират съответствие между споразумението и достиженията на правото на ЕС, се цели гарантиране на митническа сигурност и нормални взаимоотношения между страните, аз приветствам приемането на препоръката, за което гласувах.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият протокол е насочен към разширяване на митническите мерки за сигурност в обхвата на сключеното споразумение между ЕС и Княжество Андора. Споразумението ЕС-Андора съществува от 1990 г. Сега обаче беше решено то да включва и селскостопански продукти като част от това споразумение за митнически мерки за сигурност.

Споразумението като такова гарантира безпрепятствено осъществяване на двустранната търговия между двете страни при високо равнище на митническа сигурност. То предвижда също така премахване на изискването за предварително деклариране на стоките, при условие че ЕС и Андора гарантират еднакво равнище на сигурност, както е предвидено в съответните достижения на правото на ЕС в съответните територии. Независимо от нашия глас в подкрепа на документа обаче, ние считаме, че интересите на движението на капитали не следва да бъдат насърчавани за сметка на опазването на правата на хората и работниците и служителите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Настоящият протокол е насочен към включване на митническите мерки за сигурност в обхвата на сключеното споразумение между ЕС и Княжество Андора. Споразумението ЕС-Андора съществува от 1990 г. Сега обаче беше решено в неговия обхват да се включат селскостопанските продукти, като част от настоящата договореност относно митническите мерки за сигурност. Споразумението цели да осигури безпрепятствено осъществяване на двустранната търговия между двете страни при високо равнище на митническа сигурност. То предвижда също така премахване на изискването за предварително деклариране на стоките, при условие че ЕС и Андора гарантират еднакво равнище на сигурност, както е предвидено в съответните достижения на правото на ЕС в съответните територии.

По време на прегледа на това споразумение ние бихме искали да заявим отново, че интересите на движението на капитали не следва да бъдат подкрепяни за сметка за опазването на правата на хората и работниците и служителите.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Решението на Съвета, представено в Европейския парламент в рамките на процедурата за даване на съгласие, представлява юридически инструмент за сключването на Протокол между Европейския съюз и Княжество Андора за разширяване на обхвата на споразумението и включване на митнически мерки за сигурност. Споразумението послужи като основа за митническия съюз между двете страни. Митническият кодекс на Общността по принцип се прилага за търговията с всички държави, които не са членки, като позволява други разпоредби в случаи, когато международни споразумения установяват специални мерки за сигурност. Протоколът следва да гарантира, че търговията между двете страни продължава без усложнения при високо равнище на митническа сигурност, и следва да включва набор от правила, които гарантират по-нататъшното съответствие между споразумението и достиженията на правото на ЕС. Затова считам, че е правилно Парламентът да одобри това споразумение. Същевременно обаче, въпреки развитието на взаимоотношенията ЕС-Андора, те са фрагментирани, като съществени части от достиженията на правото на ЕС, валидни за вътрешния пазар, не са въведени в законодателството на Андора и следователно не са приложими. Затова следва да направим анализ в близко бъдеще на възможностите и условията за евентуалното й постепенно интегриране във вътрешния пазар.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрих този документ, защото предложението е свързано с изменения и допълнения на Митническия кодекс на Общността и разпоредбите за неговото прилагане, по отношение на митнически мерки за сигурност за стоки, изнасяни за или внасяни от страни, които не са членки на ЕС. Най-важното е, че промените съдържат разпоредба, че търговците следва да предоставят определена информация преди вноса или износа на стоки.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Ние считаме, че сключването на този протокол между Европейския съюз и Княжество Андора, който включва мерки за митническа сигурност, ще гарантира безпрепятствено развитие на търговията между двете страни при високо равнище на митническата сигурност и ще предостави набор от правила, за да се гарантира, че споразумението продължава да бъде в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Затова гласувахме за одобрение на предложението от Парламента. Ние обаче поддържаме становището, че Комисията следва да информира Парламента за заключенията от заседанията и работата на съвместния комитет и резултатите от редовните оценки, а също така и да поеме ангажимент да представи на Парламента оценка за прилагането на споразумението.

Като се има предвид, че отношенията между ЕС и Княжество Андора са широко обхватни, но фрагментирани, ние препоръчваме да се направи анализ на възможностите и условията за евентуалното й постепенно интегриране във вътрешния пазар при първа възможност. Това ще бъде необходимо за гарантиране на безпрепятственото осъществяване на търговията между двете страни, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурност. Накрая, ние предвиждаме премахване на изискването за предварително деклариране на стоки, при условие че ЕС и Андора гарантират на своите съответни територии равностойно равнище на сигурност, както е заложено в съответните достижения на правото на ЕС.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Известно е, че протоколът е насочен към гарантиране на безпрепятственото развитие на търговията между двете страни, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурност, и че включва набор от правила, за да се гарантира, че споразумението продължава да бъде в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Това е много важна инициатива.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Отношенията между ЕС и Княжество Андора трябва да продължат да се разширяват ефективно и последователно. Трябва да създадем подходящите условия за това. Преди всичко, за да улесним търговията между ЕС и Андора, е важно да прилагаме правилно митническите мерки за сигурност, свързани с декларирането на стоки преди влизането им и излизането им от тази митническа територия, упълномощени икономически оператори и митнически проверки за сигурност и управление на риска. Освен това е необходимо да насърчим по-нататъшно разширяване на вътрешния пазар отвъд ЕС въз основа на общи регулаторни стандарти. Това би било от взаимна полза за гражданите и предприятията в ЕС и Андора. Следва да се отбележи, че протоколът установява специален режим между ЕС и Андора, за да се помогне за гарантиране на безпрепятствено осъществяване на търговията между двете страни, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурността. Приветствам предложението протоколът да съдържа разпоредба, според която търговците следва да представят определена информация преди вноса или износа на стоки, за да бъдат правилно прилагани митнически мерки за сигурност. Считам, че е препоръчително да бъде премахнато изискването за предварително деклариране на стоки, при условие че ЕС и Андора гарантират в своите съответни митнически територии равностойно равнище на сигурност, както е предвидено от съответните достижения на правото на ЕС.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепата за взаимно осигурените граници със съседните на ЕС държави е необходимо за поддържане на суверенитета на нашия Съюз, за развитието на взаимното сътрудничество. Целесъобразният контрол по границата на ЕС с Андора, княжество между две големи държави от ЕС, Франция и Испания, ще осигури по-изгодни и приятелски отношения в бъдеще. Аз гласувах в подкрепа на този протокол, защото той ще насърчи по-голям обмен на информация с Андора във връзка с управлението и контрола на риска, свързан със сигурността, както и стандартизация на митническите мерки за сигурност на ЕС, и ще насърчи безопасното движение на стоки между Андора и други държави от ЕС. Увеличаването на двустранната търговия между Андора и ЕС в по-сигурна, стандартизирана среда, ще бъде от полза за Европа като цяло.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Moreira относно митническите мерки за сигурност, защото считам, че е необходимо да бъдат установени добре определени търговски правила за една страна, която, макар че не е част от ЕС, е анклав в него, и това я поставя в идеална позиция за търговска интеграция. Протоколът е предназначен именно да засили митническите мерки за сигурност по отношение на стоки, внасяни от и изнасяни за страни, които не са членки на Съюза. Граничният контрол гарантира, че търговските оператори ще предоставят подробна информация по време на търговските операции, а същевременно и правилното равновесие между бързина и сигурност на търговските потоци.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад относно предложението за решение на Съвета за сключване на Протокол за включване на митнически мерки за сигурност в обхвата на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност (ЕИО) и Княжество Андора. Комисията по международна търговия и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите препоръчват сключването на този протокол. Сключването на това ново споразумение е нова крачка към по-голямо сътрудничество между Княжество Андора и ЕС. Важно е двете страни да гарантират, че споразумението ще продължи да наблюдава развитието на достиженията на правото на ЕС в тази област. Тази загриженост беше изразена в споразумението. Както беше споменато от докладчика, аз бих подчертала необходимостта Комисията и Княжество Андора да се ангажират с по-нататъшни разговори с оглед да вземат предвид и, ако е необходимо, да приемат двустранни споразумения за продължаващото прилагане на осъвременения митнически кодекс, който следва да бъде завършен в ЕС в рамките на две години.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Относно сключването на Протокола между Европейския съюз и Княжество Андора за включване на митнически мерки за сигурност в Споразумението, което до сега беше под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Княжество Андора, и което беше сключено на 28 юни 1990 г. Споразумението беше основата за митническия съюз между двете страни. Настоящата договореност по отношение на митническите мерки за сигурност ще бъде добавена към Споразумението от 1900 г. под формата на нов Дял IIA и, за разлика от митническия съюз, ще се прилага за селскостопански продукти. Митническият кодекс на Общността по принцип е приложим спрямо търговията с всички държави, които не са членки. Независимо от това, той позволява различни разпоредби, когато международните споразумения предвиждат специални договорености относно сигурността. Като се имат предвид промените в съответните достижения на правото на ЕС за митниците, предложението установява специален режим между ЕС и Андора, за да се гарантира безпрепятственото осъществяване на търговия между двете страни, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурност. Поради тези причини, а също така и за да се активизира търговията между ЕС и Княжество Андора, аз гласувам в подкрепа на новите митнически мерки за сигурност.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на документа. Препращането на решение на Съвета към Европейския парламент по процедура за съгласие представлява правен инструмент за сключване на Протокола между Европейския съюз и Княжество Андора за включване на митнически мерки за сигурност в Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Княжество Андора, сключено на 28 юни 1990 г. Споразумението беше основата за митническия съюз между двете страни. Настоящата договореност по отношение на митническите мерки за сигурност ще бъде добавена към Споразумението от 1900 г. под формата на нов Дял IIA и, за разлика от митническия съюз, ще се прилага за селскостопански продукти (член 12б(2) от Протокола).

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Между Княжество Андора и Европейския съюз съществува митнически съюз от 1990 г. въз основа на Споразумение под формата на размяна на писма. Настоящото изменение предлага съвместният комитет да определи мерки за прилагане на разпоредби за митническа сигурност. Вече няма да се изисква предварително деклариране, ако ЕС и Андора гарантират равнището на сигурността на тяхна суверенна територия. Разширяването на стандарта на вътрешния пазар ще бъде от полза за гражданите и предприятията както в ЕС, така и в Андора.

Препоръка: Silvia-Adriana Ţicău (A7-0298/2010)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на това предложение, за да одобри Парламентът сключването на Споразумението. Европейските и канадските дружества ще могат да спестят милиони евро годишно благодарение на по-кратки, по-прости и съответно по-евтини процедури за одобряване на продуктите и взаимно признаване на констатациите по сертифицирането. Споразумението представлява също така нетна полза за ЕС, тъй като с него ще се установи взаимно признаване на констатации по сертифицирането във всички области на летателната годност за всички държави-членки. Споразумението ще направи канадския и европейския пазар не само по-конкурентоспособни, но също така и по-безопасни за пътнически и товарни полети, защото то насърчава сътрудничеството по всички въпроси, свързани със сертифицирането, инспектирането и прилагането.

  Adam Bielan (ECR), в писмена форма. – (PL) Канада е водещ световен производител на въздухоплавателни средства и авиационно оборудване. В момента само шест държави-членки имат двустранни споразумения, които обхващат сертифицирането на въздухоплавателни услуги. Предложеното Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване, както при Споразумението със САЩ, ще подобри значително сътрудничеството между Съюза и Канада и ще уреди този въпрос във всички държави-членки на Европейския съюз. Споразумението дава възможност за хармонизиране на системата за сертифициране. То се основава на взаимното доверие в системата на другата страна и на сравнение между регулаторните различия и по този начин ще позволи да бъдат сведени до минимум дублирането на тестове и контролни мерки. То ще започне и процес на съвместни инспекции, проучвания и обмен на данни за безопасността. Взаимното приемане на констатациите по сертифицирането ще позволи да се постигнат значителни икономии в работата на европейските и канадските авиокомпании. Споразумението, от една страна, ще засили конкурентоспособността на въздухоплавателните пазари, а, от друга страна – като обедини регулаторните органи – ще подобри и тяхната безопасност. С оглед на казаното по-горе аз одобрявам сключването на Споразумението.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Аз гласувах в подкрепа на Споразумението, защото то ще е от полза за европейските и канадските дружества, авиокомпании и пътници. Ще бъдат спестени милиони от процедурите за одобрение на продукти и взаимно признаване на по-кратки, по-прости и по-евтини констатации по сертифицирането. То предвижда използване и признаване на съоръженията за ремонт и техническо обслужване на другата страна. Преди всичко то ще направи пазара по-безопасен и по-конкурентоспособен.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău, тъй като Канада следва да се разглежда като приоритетен партньор за споразумения от този род, като се има предвид, че и Европа, и Канада имат водещи в световен мащаб производители на въздухоплавателни средства. Това Споразумение ще позволи да бъде сведено до минимум дублирането на процедури и да бъде взаимно признато сертифицирането: в резултат от това финансовите икономии и опростяването на бюрократичните процедури ще бъдат значителни и ще имат много положителни последици за нашите предприятия.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото считам, че едно двустранно Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между ЕС и Канада, каквато е целта му, ще доведе до ползи за европейците, като улесни търговията между двете страни. Целта на Споразумението е да сведе до минимум дублирането на оценки, тестове и контролни мерки, и да позволи на ЕС и Канада да разчитат на системата за сертифициране на продукти за въздухоплаването на другата страна. Чрез сближаване на двата набора от изисквания и двата регулаторни процеса, органите на вносителя ще могат да издават собствен сертификат за продукта, частта или устройството за въздухоплаването, без да дублират всички оценки, направени от органите на износителя. Европейските и канадските дружества ще спестят милиони евро годишно благодарение на по-кратки, по-прости и съответно по-евтини процедури за одобряване на продуктите. Авиокомпаниите също ще извлекат ползи, а канадският и европейският въздухоплавателни пазари ще станат още по-безопасни.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Взаимното признаване на констатациите по сертифицирането ще осигурят по-кратки и по-прости, съответно по-евтини процедури за одобряване на продуктите, като същевременно ще доведе до огромни икономически ползи и за европейските, и за канадските дружества.

Аз гласувам в подкрепа на това Споразумение, тъй като считам, че освен икономическите ползи от него то ще установи и взаимно признаване на констатациите по сертифицирането във всички области на летателната годност за всички държави-членки. Затова то се основава на взаимно доверие в действащите системи, било то в ЕС или в Канада, и предвижда задължения и начини на сътрудничество, за да може органа на вносителя да издаде собствен сертификат за продукт, част или устройство за въздухоплаването, без да дублира всички оценки, направени от органа на износителя. Авиокомпаниите също ще имат полза от това Споразумение, тъй като то предвижда взаимно използване на одобрени съоръжения за ремонт и техническо обслужване.

По този начин то представлява съществена крачка напред към пазари, които са по-конкурентоспособни, но и по-безопасни, тъй като по-добрите приятелски отношения и сътрудничеството по въпросите на сертифицирането, инспекциите и прилагането следва да дадат на страните възможност да гарантират по-високо равнище на сигурност за пътническите и товарните полети.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ţicău, който дава зелена светлина от страна на Европейския парламент за прилагане на Споразумение между Европейската общност и Канада за безопасност на гражданското въздухоплаване. Това Споразумение ще доведе до взаимно признаване на системите за сертифициране на продукти, части или устройства за въздухоплаването по отношение на летателна годност и техническо обслужване. Това ще спести на дружествата, чиито продукти са били сертифицирани в една страна, преминаване през целия процес на сертифициране в друга страна. Това опростяване е добра новина за пазар, който е на стойност близо 50 млрд. евро в търговия между двата региона.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на тази препоръка, защото одобрявам сключването на споразумение, което, от една страна, ще е от полза за европейски и канадски дружества и авиокомпании, като спести милиони евро благодарение на по-кратки и по-прости процедури за сертифициране, а, от друга, ще осигури по-високо равнище на безопасност за пътниците.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Гарантирането на безопасност на въздухоплаването и хармонизирани правила за различните участници на пазара е главната цел на това Споразумение между Европейската общност и Канада за безопасност на гражданското въздухоплаване, наричано по-нататък „Споразумението“.

Споразумението е толкова важно, колкото и въздухоплавателните отрасли в тези две области, затова приемането на общи правила ще избегне дублирането на процеси, като тестове, оценки и сертифициране. Следва да се отбележи също така, че правилото за взаимно признаване и съвместни инспекции, проучвания и обмен на данни за безопасността ще позволят по-голяма ефективност за всички заинтересовани лица.

И не на последно място, Споразумението ще даде възможност за важни икономии не само за въздухоплаването, но и повишаване на ефективността на самите авиокомпании, тъй като сега те ще могат да използват съоръжения за ремонт и техническо обслужване, одобрени от страните по Споразумението.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Икономическите и политическите отношения между Европейския съюз и Канада датират отдавна и техен резултат са няколко двустранни споразумения в тези области. На 6 май 2009 г. беше сключено Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между ЕС – тогава Европейска общност – и Канада, подобно на това със САЩ, насочено към засилване на сътрудничеството между двете страни и намаляване на дублирането на проверки за всички мерки за контрол и тестове. Аз гласувах в подкрепа на тази препоръка и приветствам укрепването на отношенията между двете страни. Това Споразумение ще направи и канадския, и европейския пазар по-безопасен и по-конкурентоспособен, тъй като представлява важна крачка напред по отношение установяването на международни стандарти за безопасност на гражданското въздухоплаване. То ще бъде от полза и за авиокомпаниите, тъй като за тях ще бъде възможно да използват взаимно признати съоръжения за ремонт и техническо обслужване.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Споразумението, което е предмет на този доклад, засяга определени аспекти на безопасността на гражданското въздухоплаване и ще замени шестте съществуващи двустранни споразумения между държавите-членки и Канада, които включват сертифициране на продукти. Както ясно заявява докладчикът, намерението за създаване на напълно открито авиационно пространство между тези две страни, един въпрос, по отношение на който сме изразявали съществена загриженост, не попада в обхвата на това Споразумение, а следва да бъде предмет на отделна препоръка.

Главните цели на Споразумението са да бъде сведено до минимум дублирането на оценки, тестове и контролни мерки, освен ако не отразяват значителни регулаторни разлики, и да се позволи и на ЕС, и на Канада да разчитат на системите за сертифициране на другата страна. Наред с другите аспекти, това ще бъде постигнато чрез постепенно сближаване на наборите от изисквания и регулаторните процеси на двете страни.

Това Споразумение следва да доведе до икономии за европейските и канадските въздухоплавателни дружества благодарение на по-кратки и по-прости, и следователно по-евтини процедури за одобрение на продукти, и взаимно признаване на констатациите по сертифицирането.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това Споразумение засяга определени аспекти на безопасността на гражданското въздухоплаване, без да навлиза във въпроси за създаване на напълно открито авиационно пространство между тези две страни, което според докладчика следва да бъде тема на отделна препоръка. Главната цел на Споразумението е да бъде сведено до минимум дублирането на оценки, тестове и контролни мерки, освен ако не отразяват значителни регулаторни разлики, и да се позволи и на ЕС, и на Канада да разчитат на системите за сертифициране на другата страна.

Това Споразумение следва да доведе до икономии за европейските и канадските въздухоплавателни дружества благодарение на по-кратки и по-прости и следователно по-евтини процедури за одобрение на продукти и взаимно признаване на констатациите по сертифицирането. Според докладчика Споразумението би могло също така да повиши безопасността, тъй като органите по регулиране и прилагане ще си сътрудничат по-тясно по всички въпроси на сертифицирането, инспекциите и прилагането, за да осигурят най-високо равнище на безопасност за пътнически и товарни полети.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Препоръката се отнася до Споразумението за безопасност, подписано от името на Европейската общност през май 2009 г. От гледна точка на сключването на Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване, което допълва Споразумението за въздушен транспорт, Канада уместно се счита за приоритетна държава, тъй като и Европа, и Канада имат производители на въздухоплавателни средства, двигатели и авиационно електронно оборудване, които заемат водещи позиции на световния пазар. Както при подобното Споразумение за безопасност на въздухоплаването със САЩ, главната цел е да се сведе до минимум дублирането на оценки, тестове и инспекции и да се даде възможност на ЕС и Канада взаимно да разчитат на системите си за сертифициране. По този начин споразумението следва структурата на съществуващите двустранни споразумения за безопасност на гражданското въздухоплаване, сключени между държави-членки и Канада. То възлага задължения и предоставя методи на сътрудничество, основани на взаимно доверие в системите на другата страна и на сравнение между регулаторните различия. Европейските и канадските дружества ще спестят милиони евро годишно благодарение на по-кратки, по-прости и по-евтини процедури за одобряване на продуктите и взаимно признаване на констатациите по сертифицирането. То ще е от полза и за авиокомпаниите, което представлява важен напредък по отношение на установяване на международни стандарти в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване. Затова съм на мнение, че е правилно Парламентът да одобри сключването на Споразумението, тъй като то ще направи и канадския, и европейския пазар по-конкурентоспособни и същевременно по-безопасни.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. − (IT) Въпросната препоръка се отнася до Споразумението от 6 май 2009 г. за безопасността на гражданското въздухоплаване. Предвид атмосферата на сътрудничество в Споразумението аз мога да потвърдя моя глас в подкрепа на документа.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Аз приветствах този документ, защото ключовите цели, изложени в директивите за преговори, бяха да се сведе до минимум дублирането на оценки, тестове и контролни мерки (освен ако те не отразяват значителни регулаторни разлики) и да се даде възможност на ЕС и Канада взаимно да разчитат на системите си на сертифициране. Това би могло да се постигне чрез прогресивно сближаване на двата набора от изисквания и двата регулаторни процеса; чрез редовни консултации между страните за проверка на продължаващата пригодност и способност на регулаторните органи, отговорни за изпълнението на споразумението; както и чрез създаване на съвместен комитет, който да предлага решения на проблеми, възникнали вследствие на прилагането на споразумението. За да се поддържа доверие в системите на всяка страна, споразумението предвижда съвместни инспекции, проучвания, обмен на данни за безопасността (инспекции на самолетите и информация във връзка с произшествия), както и засилено регулаторно сътрудничество и консултации на техническо равнище, за да бъдат въпросите разрешавани, преди да са се превърнали в спорове. Предвижда се учредяването на съвместен комитет и подкомитети в области като сертифицирането на летателната годност и техническото обслужване. Разработени са и силни защитни мерки, позволяващи на всяка от страните да преустанови признаването на констатациите на другия компетентен орган или да прекрати споразумението изцяло или частично. Въпреки това цялата система на консултации, комитети и подкомитети има за цел да обезпечи преодоляването на каквито и да е различия, преди да се достигне до този етап.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Споразумението от 2009 г. за безопасност на гражданското въздухоплаване е първата крачка към установяване на напълно открито авиационно пространство между ЕС и Канада. За да се поддържа доверие в системите на всяка страна, Споразумението предвижда съвместни инспекции, проучвания, обмен на данни за безопасността, както и засилено регулаторно сътрудничество и консултации на техническо равнище, за да бъдат въпросите решавани, преди да са се превърнали в „спорове“.

Освен това създаването на съвместен комитет и няколко подкомитети ще позволи на европейските и канадските предприятия да спестят милиони евро всяка година благодарение на взаимното признаване на констатациите по сертифицирането. Органите на вносителите ще могат да издават собствени сертификати за продукти, части или устройства за въздухоплаването, без да дублират всички оценки, направени от органите на износителя.

Авиационните компании също ще се възползват от Споразумението, доколкото то предвижда взаимно използване на съоръжения за ремонт и техническо обслужване. Споразумението не само ще направи канадския и европейския пазар по-конкурентоспособни, но и ще укрепи глобалната сигурност.

Накрая, считаме, че това Споразумение е важно, защото то установява международни стандарти за безопасност на гражданското въздухоплаване и следва да послужи като отправна точка за бъдещи преговори с други важни производители на въздухоплавателни средства.

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. − (EN) Това споразумение е най-амбициозното споразумение за въздушен транспорт между ЕС и важен глобален партньор. Споразумението не само ще направи канадския и европейския пазар по-конкурентоспособни, то ще ги направи и по-безопасни, защото регулаторните органи и органите по прилагането ще си сътрудничат по-тясно във всички въпроси, свързани със сертифицирането, инспектирането и прилагането, за да гарантират най-висока степен на безопасност за пътническите и товарните полети. Споразумението представлява важна крачка напред по отношение на установяването на международни стандарти за безопасност на гражданското въздухоплаване и следва да служи за отправна точка за бъдещи преговори с други важни производители на въздухоплавателни средства и оборудване. Аз подкрепям Silvia-Adriana Ticau.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Споразумението между ЕС и Канада за безопасност на гражданското въздухоплаване, което е допълнение към Споразумението за въздушен транспорт с Канада, е предназначено да премахне техническите пречки пред търговията. По същество целта е да бъдат сведени до минимум дублираните оценки, тестове и контролни мерки, доколкото е възможно, и да се даде възможност за унифицирано сертифициране. Предвижда се създаването на съвместен комитет, за да намери възможни решения на проблеми, които възникват при прилагането. Сътрудничеството и взаимното признаване ще се прилагат в областта на летателната годност и техническото обслужване. В бъдеще има потенциал за неограничено взаимно признаване. Освен съвместния комитет, който ще се занимава с практически проблеми и спорове, има също и планове за съвместни инспекции и проучвания и обмен на данни за безопасността. Трябва да се приветства факта, че са разработени силни защитни мерки, позволяващи на всяка от страните да преустанови временно признаването на констатациите на другия компетентен орган или да прекрати Споразумението изцяло или частично, ако е необходимо.

Споразумението следва да бъде подкрепено, при условие че процедурите за одобрение станат по-кратки и по-прости, без да се компрометират стандартите за безопасност.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Тази препоръка се отнася до Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване, подписано на 6 май 2009 г. от името на (тогавашната) Европейска общност. В момента само шест държави-членки имат двустранни споразумения с Канада за сертифициране на продукти. Те ще станат излишни, когато Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между ЕС и Канада влезе в сила. Силните защитни мерки позволяват да се преустанови временно признаването на констатациите на другия компетентен орган или да се прекрати Споразумението, ако това е препоръчително. Би било възможно Споразумението да се прекрати изцяло или частично. То следва да бъде подкрепено, при условие че процедурите за одобрение станат по-кратки и по-прости, без да се компрометират стандартите за безопасност.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Едно Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада има несъмнени ползи и за двете страни. Трябва да се отбележи, че най-важните производители в областта на авиационните технологии се намират в ЕС и Канада. За двете страни равнището на търговията и износа в тази област е огромно. За да бъде постигнато ефективно сътрудничество в областта на безопасността на въздухоплаването, от решаващо значение е да се гарантира, че системите за сертифициране отговарят на изискванията и на двете страни. Доволен съм, че по време на преговорите беше постигнато съгласие за свеждане до минимум на дублирането на оценки, тестове и мерки за контрол. Считам, че е препоръчително да се даде на органите на вносителя право да издават собствен сертификат за продукта за въздухоплаването, с което да се избегне дублирането на оценки, извършени от органите на износителя. Взаимното признаване в областта на летателната годност, техническото обслужване и издаването на разрешителни за техническо обслужване доказва доверието, което всяка от страните има спрямо системите на другата. Това Споразумение ще улесни подобряването на сътрудничеството между регулаторните органи на двете страни в областта на сертифицирането, инспекциите, прилагането и консултациите. Извършването на съвместни инспекции, проучвания и обмен на данни за безопасността ще осигури най-високо равнище на безопасност за пътническите и товарните полети. Трябва да се отбележи, че с влизането в сила на това Споразумение процедурите за одобрение на продукти и издаване на разрешителни ще станат по-гъвкави, по-кратки и по-евтини. Това ще намали разходите на дружествата в този отрасъл.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на сключването на Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада, защото считам, че то дава явно преимущество на Европейския съюз, доколкото установява взаимно признаване на документация, предоставяна във всички отрасли свързани с въздухоплаването за всички държави-членки. Споразумението предвижда съвместни инспекции, проучвания, обмен на данни за безопасността, засилено сътрудничество и консултации на техническо равнище. Да се разчита взаимно на системите за сертифициране означава укрепване на сигурността на системата, спестяване на време, което иначе би било изгубено в дублиране на всички оценки, направени от органите на износителя, и гарантиране на ползи за въздухоплавателните дружества благодарение на възможността за взаимно използване на съоръжения за ремонт и техническо обслужване. Всичко това ще направи пазарите във въздухоплаването по-конкурентоспособни и по-безопасни.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад относно предложение за решение на Съвета за сключване на споразумение между Европейската общност и Канада за безопасност на гражданското въздухоплаване. Както при Споразумението за безопасност на въздухоплаването със САЩ, ключовите цели, определени в преговорите, бяха да бъде сведено до минимум дублирането на оценки, тестове и контролни мерки, и да се даде възможност и на ЕС, и на Канада взаимно да разчитат на системите си за сертифициране. Това би било постигнато чрез постепенно сближаване на двата набора от изисквания и двата регулаторни процеса и чрез редовни консултации между страните за проверка на продължаващата пригодност и способност на регулаторните органи, участващи в изпълнението на Споразумението. Тези мерки могат да доведат до икономии в размер на милиони евро годишно за европейските и канадските дружества благодарение на по-кратки и по-прости и следователно по-евтини процедури за одобрение на продукти. Взаимното признаване на констатациите при сертифициране представлява огромна полза за ЕС, като се има предвид, че това ще установи взаимно признаване на констатациите при сертифициране във всички области на летателната годност за всички държави-членки.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Основните цели тук са да се даде възможност ЕС и Канада да разчитат взаимно на своите системи за сертифициране. Това би могло да се постигне чрез прогресивно сближаване на двата набора от изисквания и двата регулаторни процеса; чрез редовни консултации между страните за проверка на продължаващата пригодност и способност на регулаторните органи, отговорни за изпълнението на споразумението; както и чрез създаване на съвместен комитет, който да предлага решения на проблеми, възникнали вследствие на прилагането на Споразумението. Споразумението най-общо следва структурата на съществуващите двустранни споразумения за безопасност на въздухоплаването („BASA“) между държави-членки и Канада. То се основава на взаимното доверие в системата на другата страна, както и на сравнението между регулаторните различия. Следователно то възлага задължения и предоставя методи на сътрудничество, така че органът на внасящата страна да може да издаде собствения си сертификат за въздухоплавателния продукт, част или устройство, без да дублира всички оценки, извършени от органа на изнасящата страна. По този начин канадският и европейският пазар ще станат по конкурентни и по-безопасни и за да станат процедурите за одобрение на продукти по-кратки и по-прости, гласувам в подкрепа на въпросното предложение.

  Zuzana Roithová (PPE) , в писмена форма. – (CS) Аз нямам големи резерви по отношение на Споразумението ЕС-Канада за безопасност на гражданското въздухоплаване. Въпреки това аз се въздържах от гласуване. Причината за това е нерешената ситуация във взаимоотношенията между ЕС, Чешката република и Канада във връзка с премахването на едностранното изискване на виза за чешки граждани. Многократно съм предупреждавала, че парламентът на Чешката република ще блокира ратифицирането на съответното споразумение за въздухоплаването по същите причини. Бих искала да призова Комисията най-после да разгледа този проблем напълно сериозно. Хладното отношение на члена на Комисията Малмстрьом е причина тази ситуация да остава нерешена вече две години, и тя допринася за влошаването на отношенията между Чешката република и Канада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на документа. Тази препоръка разглежда Споразумението за безопасност, подписано от името на (тогавашната) Европейска общност на 6 май 2009 г. Споразумението за въздушен транспорт ЕС-Канада, подписано на 17-18 декември 2009 г., и което окончателно ще установи напълно открито авиационно пространство между ЕС и Канада, ще бъде предмет на отделна препоръка. Понастоящем само шест държави-членки имат двустранни споразумения с Канада, които обхващат сертифициране на продукти. Те ще изгубят давност с влизане в сила на Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване ЕС-Канада („Споразумението“). Тъй като премахването на техническите пречки пред търговията със стоки е от изключителната компетентност на Съюза, Споразумението може да бъде сключено с решение на Съвета. За разлика от Споразумението за въздушен транспорт, то не подлежи на временно прилагане и не изисква ратифициране от държавите-членки. Уместно е Канада да бъде разглеждана като приоритетна за сключване на споразумение за безопасност във въздухоплаването, като допълнение към Споразумението за въздушния транспорт, тъй като и Европа, и Канада имат водещи в световен мащаб производители на въздухоплавателни средства, двигатели и авиационно електронно оборудване. Комбинираният износ на технологии за гражданско въздухоплаване надвишава 50 млрд.а евро, а цялостният обем на европейската и канадската търговия с въздухоплавателни и космически средства и техни части през 2008 г. е над 49 млрд. евро.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Това Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване, сключено между ЕС и Канада, следва хоризонталното споразумение, което вече беше прието от Парламента през март 2011 г. Канада е стратегическа страна за държавите-членки на ЕС в тази област, тъй като и двете страни са световни лидери в производството на въздухоплавателни средства, двигатели и авиационно електронно оборудване; тя понастоящем е 11-ти по значение търговски партньор на ЕС. Целите на това Споразумение са съсредоточени върху улесняване на търговията със стоки и услуги, като се премахнат техническите пречки и се намали дублирането на регулаторните оценки за летателна годност, тестове и контролни мерки чрез прилагане на принципа на реципрочността. Създаването на открито авиационно пространство ще донесе икономически ползи и за двете страни. По-голямото опростяване и намаляването на административните разходи за европейските и канадските дружества ще доведе до по-голяма конкурентоспособност и безопасност за пътниците. Като заместващ член на комисията по транспорт и туризъм аз гласувах в подкрепа на този доклад, но бих подчертал отново, че Парламентът следва да поеме новите си отговорности, залегнали в Договора от Лисабон, и да бъде информиран на всички етапи в процеса на преговори за международни споразумения.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Споразумението е предназначено да сведе до минимум дублираните оценки, тестове и контролни мерки, като позволява и на двете страни да използват системата за сертифициране на другата. Взаимното доверие в системата, използвана от договарящата се страна, се основава на сближаване на изискванията и процесите на регулиране, както и на редовни консултации между страните и създаването на съвместен комитет. Поради позволените по-кратки и по-евтини процедури за одобрение на продукти, дружествата, работещи в този отрасъл, ще спестяват милиони всяка година и ще могат да увеличат своята конкурентоспособност. Споразумението ще направи пазара по-конкурентен и по-безопасен, защото от органите по прилагането ще се изисква по-широко сътрудничество.

Доклад: Miroslav Mikolášik (A7-0111/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Докладът отбелязва, че строгата финансова дисциплина и прозрачността при разпределяне на средства са ключови предпоставки за постигане на общите цели на политиката на сближаване, като допринасят за повишаване на отчетността по отношение на стратегическите цели. Необходими са повече усилия за предотвратяването на прекомерни закъснения и за засилване на действията по изпълнението.

Искам също така да подчертая необходимостта от по-големи взаимодействия с други инструменти на политиката. Политиката на сближаване следва да продължи да помага на най-бедните региони да догонят в развитието си и да адаптира целите си към настоящите и бъдещите предизвикателства, осигурявайки интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Политиката на сближаване днес има по-голям потенциал от когато и да било преди и това не следва да се подценява; тя може да подобри състоянието на по-малко развитите региони, намиращи се в постоянно необлагодетелствано положение в географско или природно отношение. Би било безобразие да не се оползотворят или да бъдат излишно пропилени наличните ресурси и поради тази причина е целесъобразно спешно да бъде възприет подход, ориентиран към резултатите, посредством определянето на ясни и измерими цели и показатели за постигнатите резултати. Първата стъпка, която следва да бъде предприета спрямо всички ресурси на Общността, е да бъдат опростени процедурите и да има по-голяма гъвкавост при разпределянето на средства посредством намаляване на бюрократичните бариери, прекомерните административни разходи и пречки, които препятстват целите на провеждане на политиката, що се отнася до заетостта и борбата с бедността. Нека не забравяме, че политиката на сближаване представлява дългосрочен механизъм; следователно започването на работа върху солидна основа, определянето на ясни цели и предоставянето на ясни правомощия на всяко равнище на управление са фактори за постигане на напредък, които ще доведат до видими резултати едва през втората част на програмния период.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Постигането на социално, икономическо и териториално сближаване е една от важните цели на европейския проект. Това е цел, към която се стремят всички държави-членки като част от европейската интеграция. Именно поради тази причина считам, че процесът на финансиране на проекти от политиката на сближаване трябва да се основава на строга финансова дисциплина, изпълнение в стратегически области и не на последно място, на принципа на доброто управление. Целта е да бъдат намалени различията във всички европейски региони. Все пак цялата процедура за изпълнението на тази политика трябва да бъде опростена, за да бъде постигнат този желан резултат. Средствата трябва да се използват и считам, че трябва да се справим с най-големия проблем, който препятства този вид проекти или ги спира: прекомерната европейска бюрокрация. Трябва да правим разлика между бюрокрация и прозрачност, защото не всяка регистрация на хартия или всяко регистрирано одобрение допринася за по-голяма прозрачност на проектите от политиката на сближаване.

Различията между европейските региони са се задълбочавали дълги години наред. Подкрепям предложението на доклада, според което, за да намалим тези неравенства и да рационализираме европейската интеграция за всички държави-членки, трябва да намалим срока за одобряване на финансиране и бюрокрацията, както и всички правила и процедури, които затрудняват излишно, а не помагат на политиката на сближаване на Европейския съюз.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Докладът относно изпълнението, изготвен от моя колега, г-н Mikolášik, представлява отлична хронология на постиженията на политиката на сближаване за финансовия период 2007-2013 г. Той доказва, че тази политика е полезна, тъй като има безспорен принос за постигане на целта за икономическо, социално и териториално сближаване в рамките на Европейския съюз. В заключение, искам да подчертая, че приемането на този доклад се случва в най-точния момент, тъй като той обогатява разискването относно бъдещето на политиката на сближаване (2014-2020 г.). Всъщност Европейската комисия скоро ще публикува своите предложения с оглед актуализирането, а оттам и подобряването на тази политика.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласуването по пакета относно сближаването изпраща ясно послание за желанието ни да имаме политика на сближаване, която демонстрира солидарност и е ефективна и амбициозна, тъй като продължава да бъде една от най-важните европейски политики. Всъщност в момент, когато глобалната криза влоши социално-икономическото положение на много региони и когато вече разискваме бъдещата политика на сближаване, за Европейския парламент беше от първостепенно значение да подчертае своето несъгласие с всеки опит политиката на сближаване да се национализира или да бъде насочена към определен сектор. По-специално в този доклад, който се стреми да направи оценка на изпълнението на програмите, Европейският парламент представя оценка и подчертава успехите, трудностите и възможните решения. Това ще бъде много полезно през следващите месеци, когато Европейският съюз ще въведе нова политика на сближаване за периода след 2013 г., която ще трябва да отстрани недостатъците на текущата политика. По-специално ще бъде важно да опростим и ускорим процедурите по разпределяне, по-специално в полза на малките и средните предприятия, и да насърчим финансирането чрез мултифондове или кръстосано финансиране. Поради тази причина подкрепих доклада, както и останалите три, за да подчертая отново ангажираността си с тази основна политика, като в същото време призовавам за определени промени, които са необходими, за да се справим с новите предизвикателства.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Държавите-членки, както става ясно от фактите и цифрите, представени в националните доклади, отбелязват напредък при постигане на целите на политиката на сближаване, макар и при известна разнородност на равнище държави и региони. Освен това ще припомня, че политиката на сближаване е дългосрочен механизъм и че повечето резултати ще бъдат видими едва по-късно през програмния период. Считам, че основните предпоставки за постигане на общите цели на политиката на сближаване са строгата финансова дисциплина и преди всичко прозрачността при разпределение на средствата. Въпросът за структурата на бъдещата политика на сближаване за периода 2014-2020 г. ще бъде в центъра на политическия дебат през следващите години. В контекста на преговорите за бъдещия програмен период смятам, че силна и добре финансирана регионална политика на Европейския съюз е основно условие за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване в Европейския съюз. Следователно средствата, предназначени за политика на сближаване през следващия програмен период, не следва да бъдат намалявани. Освен това, за да избегнем сценарии, при които средствата остават неоползотворени поради прекомерно сложни регламенти и процедури, от първостепенно значение е управлението и изпълнението на политиката на сближаване да бъдат опростени.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Това предложение за резолюция на Европейския парламент относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г. включва аспекти, които противоречат на принципите на политическата ни позиция и следователно не може да бъде подкрепено. По-специално предложението призовава за подобряване и улесняване на услугите за ромската общност, която предложението определя като „маргинализирана“ общност. Северната лига винаги е подчертавала, че ромското малцинство не може да бъде смятано за жертва на какъвто и да е вид социално „маргинализиране“, тъй като самото малцинство отказва да се интегрира в обществото ни. Ето защо считам, че това предложение, което разглежда ромите като жертва на маргинализация и призовава за привилегированото им третиране въз основа на тази предполагаема маргинализация, не може да бъде одобрено. Поради тази причина гласувах „против“.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Подкрепих доклада, защото политиката на сближаване продължава да доказва своята уместност предвид значителния си принос към подобряването на социално-икономическата обстановка. Освен това политиката на сближаване има за цел да намали различията в равнищата на развитие на европейските региони, улеснява стремежа към модернизация и устойчив растеж и демонстрира европейска солидарност. Така тя е доказала своята съществена роля за напредъка на европейската интеграция, установявайки взаимодействие между различни европейски политики. Очевидно европейските региони все още са изправени пред впечатляващи икономически, социални и свързани с околната среда разлики. Някои от тях са последствие от последните две вълни на разширяване, а други са били изострени поради преките последствия от глобалната финансова и икономическа криза. Държавите-членки възприеха нови изисквания по положителен начин и отбелязват напредък при постигане на целите на политиката на сближаване, както става явно от фактите и данните, представени в националните доклади, макар и при известна присъща разнородност на равнище държави и региони. Като има предвид, че Европейският социален фонд е основен инструмент за борба срещу бедността, социалното изключване, безработицата, неравенството между половете и социалната дискриминация (срещу хора с увреждания, мигранти, възрастни хора и т.н.) чрез намиране на работа за хората, Европейският парламент призовава Комисията да увеличи потенциала на Европейския социален фонд и финансовата му независимост. Освен това следва да опростим управлението на проектите, да хармонизираме и подобрим процедурите и контрола, и да следим по-ефективно текущите проекти.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Политиката на сближаване представлява една от целите на стратегията „ЕС 2020“ и поради тази причина следва да бъде отделено по-голямо внимание на координирането на дейности между Европейския съюз и държавите-членки, които зависят от този сектор. Поради тази причина подкрепих документа. Икономическата криза, както и реформите на политиката за периода 2007-2013 г. доведоха до забавяне на дейността в Европа. С оглед извличането на всички ползи от потенциала, който предлага политиката на сближаване, както докладчикът ясно посочи, е необходимо да се ангажираме по-решително с намаляване на различията между най-развитите и по-слабо развитите региони на Европейския съюз. Считам, че преследването на тази цел е възможно посредством увеличаване на средствата, предназначени за политиката на сближаване, и създаването на условия за по-добър контрол на одобрението на проекти и на методите на инвестиране.

  Philip Bradbourn (ECR), в писмена форма. − (EN) Относно докладите Pieper, Sanchez-Schmid, Stavrakakis, Vlasak и Mikolasik: консерваторите в Европейския парламент отхвърлиха тези доклади относно бъдещата насока на политиката на сближаване, с изключение на доклада Vlasak, по който се въздържахме. Това се дължи на няколко основни причини: считаме, че в момент на продължаваща фискална консолидация във всички държави-членки е напълно неприемливо огромният бюджет, който Европейския съюз разпределя за сближаване, да остане незасегнат от тези усилия. Като цяло тези доклади не съдържат никакви съществени мерки в отговор на тревогите на консерваторите, свързани с управлението от страна на Европейския съюз на политиката на сближаване. Те отхвърлят всички стъпки, които да позволят на по-богатите държави-членки да финансират собственото си регионално развитие и не допускат създаването на по-малка, по-ефективна и по-целенасочена политика на сближаване спрямо най-бедните региони на Европа. Вместо това се предлагат нови бюрократични способи, като например макрорегионалните структури, а националните държави отново биват подкопавани чрез преднамерено изместване към регионализъм. Настоящият период на намаляване на разходите предлага възможност на Европейския съюз да харчи по-малко за остарели и излишни приоритети. Тези доклади са ориентирани в напълно противоположна посока.

  David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) Досиета, които анализират ефективността, с която законодателството на Европейския съюз е транспонирано в държавите-членки, са от ключово значение. Подкрепям заключенията на докладчика, по-специално онези, свързани със значението на малките и средните предприятия за европейските икономики и необходимостта да бъде улеснен достъпът до финансиране, както и необходимостта от по-категорично насърчаване на малките и средните предприятия за ускоряване на иновациите, чрез което да бъде повишена конкурентоспособността. Поради тази, а и поради други причини, реших да подкрепя това досие.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) В контекста на настоящата финансова криза, в която се намира Европейският съюз, наскоро въведената политика на сближаване е един от ефикасните начини за стимулиране на икономиката на Европейския съюз. Докладът Mikolášik относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г., който подкрепих, в това отношение представлява важен принос за повторно определяне на целите на тази политика. Призовавайки за опростяване, укрепване и по-голяма прозрачност на разпределението на помощи в рамките на стратегията „Европа 2020“, докладът цели да насърчи европейските програми за сближаване, за да премахне административните тежести, като последните са причината, поради която повечето разпределени средства в момента не се изплащат.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г., тъй като считам, че е необходимо политиката на сближаване да бъде приспособена към предизвикателствата, пред които са изправени европейските региони, така че да подкрепи интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване остава един от най-важните стълбове на политиката на Европейския съюз, тъй като е от първостепенно значение за осъществяване на целите от стратегията „Европа 2020“. Именно поради тази причина политиката на сближаване следва да продължи категорично да подкрепя всички европейски региони, като допринася за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

В момент, когато Европа се намира в безпрецедентна икономическа, финансова и социална криза, която засяга най-вече определени региони, които и преди са били по-слаби, от жизненоважно значение за бъдещето е политиката на сближаване да продължи да играе ключовата си роля за балансирано и устойчиво развитие.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Документът, по който докладчик е г-н Mikolášik, е разработен въз основа на съобщението на Комисията, озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007-2013 г.“. Това е първата взискателна оценка на изпълнението на около 450 оперативни програми, приета от Комисията. Политиката на сближаване на Европейския съюз е част от европейска рамка на солидарност, която включва 27-те държави-членки и техните 271 региона и има за цел да премахне съществуващите икономически и социални различия в Европейския съюз.

Този доклад има дори още по-голямо значение, предвид икономическата и финансовата криза, в която се намира Европа, и затова той следва да бъде инструмент за преразпределяне и максимално увеличаване на средствата. Всъщност предвид ниската степен на изпълнение е налице необходимост да бъде създаден механизъм, който да даде възможност на държавите-членки в най-неблагоприятно положение да използват предоставените им средства, в противен случай ще има риск да бъдат принудени да върнат тези средства на Европейския съюз, който ще ги пренасочи към по-богати държави. Приветствам приемането на този доклад, който подкрепих не само заради решенията, които предлага, но и заради структурата на бъдещата политика на сближаване, която той препоръчва.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад признава съществуващите проблеми на политиката на сближаване, като се започне от късното приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР) и законодателния пакет, което доведе до закъснение при изпълнението на националните стратегии и оперативни програми. Тези фактори се допълват от недостатъчния размер на средствата, осигурени за периода 2007-2013 г., по-специално като се има предвид разширяването на Европейския съюз и използването на едва 27,1 % от наличните ресурси през текущия период, както и продължаване на националното съфинансиране и административната тежест. Това положение изважда наяве някои от грешките и недостатъците на политиката на сближаване, които винаги сме осъждали.

Държави като Португалия все повече се отдалечават от обещаното икономическо и социално развитие, което би ги доближило до средните стойности за Европейския съюз. Националното съфинансиране продължава да бъде пречка пред достъпа до средства, по-специално за държавите с по-слаби икономики, които продължават да стават свидетели как много милиони евро биват връщани към държави, които се възползват най-много от основните политики на Европейския съюз, по-специално от икономическия и паричен съюз и вътрешния пазар. Това засилва неравенството между тези държави, вместо да го намалява.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад признава съществуващите проблеми на политиката на сближаване, като се започне от късното приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР) и законодателния пакет, което доведе до закъснение при изпълнението на националните стратегии и оперативни програми. Тези фактори се допълват от недостатъчния размер на средствата, осигурени за периода 2007-2013 г., по-специално като се има предвид разширяването на Европейския съюз и използването на едва 27,1 % от наличните ресурси през текущия период, както и продължаване на националното съфинансиране и административната тежест. Това положение изважда наяве някои от грешките и недостатъците на политиката на сближаване, които винаги сме осъждали.

Държави като Португалия все повече се отдалечават от обещаното икономическо и социално развитие, което би ги доближило до средните стойности за Европейския съюз. Всичко това се задълбочава от ключовите политики на Европейския съюз, по-специално икономическия и паричен съюз, конкуренцията на вътрешния пазар и либерализирането на международната търговия, наред с други проблеми.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Докладът относно изпълнението прави анализ на транспонирането на регламентите на Европейския съюз в националното законодателство и прилагането им в държавите-членки. В случая на политиката на сближаване правната рамка се състои от регламенти, които се прилагат пряко. Докладът на Комисията, озаглавен „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007-2013 г.“ следователно анализира въпроса дали държавите-членки прилагат надлежно законодателството, както и начина, по който държавите-членки са разбрали и следвали стратегическите насоки на Общността при изпълнението на техните национални стратегически референтни рамки и оперативни програми. Политиката на сближаване доказва значението си, като допринася съществено за подобряване на социално-икономическата обстановка. Държавите-членки отбелязват напредък при постигане на целите й, както става ясно от фактите и данните, представени в националните доклади. Естествено, ключови предпоставки за постигане на общите цели на политиката на сближаване са строгата финансова дисциплина и прозрачността при разпределението на средствата. Представянето на стратегически доклади, като нов инструменти, може да има значителен принос за повишаване на отговорността при изпълнението на целите на политиката. Също така все още е налице обоснована необходимост от стъпки, водещи до опростяване на управлението и изпълнението на политиката на сближаване, за да бъдат изпълнени целите на тази политика и по този начин да бъде даден принос към европейска солидарност.

  Adam Gierek (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих документа, защото, въпреки проблемите с използването на средствата от Кохезионния фонд, текущата политика на сближаване следва да продължи да бъде следвана последователно с оглед на дългосрочната й цел. Сближаване на Съюза означава ефективно използване на потенциала на икономически по-слабо развитите региони и растеж чрез използването на ефекта от мащаба в целия Съюз. Това ще доведе до концентрация на инвестиции в комуникационна инфраструктура, което ще улесни функционирането на единния пазар и ще повлияе на околната среда. В новата финансова перспектива средствата не трябва да бъдат пропилявани за секторни проекти.

Налице е също така необходимост от подобряване на сближаването вътре в държавите-членки и от по-добро използване на финансовите ресурси, предназначени за инвестиции в инфраструктура, свързана с изменението на климата, като например хидротехнически съоръжения. В Полша например има недостатъчно използване на средствата от Кохезионния фонд, предназначени за проекти за обществени комуникации, например железопътни линии, трамвайни линии и интернет. Трябва да се обърне внимание на по-ефективното използване на ресурсите чрез рециклиране. Процентът на ресурси на Съюза разпределени за термомодернизиране също е твърде малък, по-специално в държавите от Централна и Източна Европа. В интерес на Съюза е да бъде заличена разликата между важния център и по-слабо развитите периферни региони, така че тези региони да не бъдат само евтини пазари и запаси от работна ръка.

  Gunnar Hökmark (PPE), в писмена форма. − (SV) Шведските консерватори не споделят ентусиазма, изразен в доклада относно използването на структурните фондове в политиката на сближаване. Отнасяме се критично към настоящата структура и обхват на системата, но все пак начинът, по който се използват средствата, е важен въпрос. Този доклад по собствена инициатива не подкрепя разпределянето на допълнителни ресурси към фондовете, а също така посочва, че следва да бъде отдадено приоритетно значение на научноизследователската и развойната дейности при използването на бюджетните кредити. Поради тази причина подкрепихме доклада.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствам този документ, тъй като е необходимо да бъдат взети незабавни коригиращи мерки за подобряване на слабото изпълнение на проекти в някои приоритетни области. Документът препоръчва да бъде извършен задълбочен анализ на проблемите, свързани с изпълнението в тези области, в които е имало забавяния при подбора на проекти. В този контекст докладът призовава държавите-членки да увеличат усилията си за усъвършенстване на подбора на проекти по забавените области и да ускорят изпълнението на всички избрани проекти, за да се избегне рискът от непостигане на договорените цели. Докладът подчертава факта, че малките и средните предприятия са новатори в икономиката и следователно е необходимо този сектор да се развива, наред с другото, чрез прилагане на Акта за малките предприятия, улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до финансиране и до оборотен капитал, насърчаване на малките и средните предприятия да участват в новаторски проекти и укрепване на тяхната конкурентоспособност и потенциал за по-висока заетост. Считам, че ефективният подбор и ефективното изпълнение на проекти в някои области се възпрепятстват от липсата на съответни предпоставки, например по-прости процедури за кандидатстване на национално равнище, ясни национални приоритети за някои области на интервенция, своевременно транспониране на правните норми на Европейския съюз и консолидиран институционален и административен капацитет, както и от прекомерна национална бюрокрация. По тази причина документът призовава държавите-членки да улеснят изпълнението на политиката, като преодолеят тези предизвикателства, и по-специално като адаптират правната рамка в областта на държавната помощ, обществените поръчки и правилата във връзка с околната среда, и да проведат институционални реформи.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Политиката на сближаване винаги е била ключов елемент от Европейския план за икономическо възстановяване, чрез който ролята на структурните фондове става очевидна за всички. Като се има предвид спецификата на малките предприятия, тъй като те са смятани за двигатели на развитието в рамките на дадена територия, мерките за сближаване биват насърчавани с оглед подпомагане на регионалните пазари на труда чрез намаляване на разделението между половете и неравнопоставеността, улесняване на междуинституционалния диалог и подобряване на инфраструктурата и услугите за микрорегиони в неблагоприятно положение с висока концентрация на социално маргинализирани групи. Тези интервенции, които са само няколко от многото, са специфични и необходими, за да се поддържа равновесието, което е от ключово значение за териториите. С подкрепата ми за този доклад признавам отличната работа на г-н Mikolášik и се надявам, че политиката на сближаване дори и през следващия програмен период ще продължи да подпомага сближаването и развитието на територии и на европейската икономика.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Изпълнението на политиката на сближаване в периода 2007-2013 г. заслужава вниманието на Парламента по следните няколко важни причини: систематичното увеличаване на сближаването е от стратегическо значение за бъдещето на Съюза; Кохезионният фонд е възможност за новите държави-членки и за регионите, които се намират в особено трудни условия на развитие; през последните години комисията по бюджетен контрол изрази резерви по отношение на изпълнението на политиката поради процента на грешки, който е твърде висок. Докладът Mikolášik заслужава подкрепа.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Представянето на стратегическите доклади представлява нов елемент от политиката на сближаване. То предоставя навременно доказателство за напредъка в изпълнението на 27-те държави-членки на Европейския съюз и насърчава прозрачността на мерките чрез интегриране на приоритетите на Общността.

Напредъкът, постигнат от държавите-членки, може да бъде счетен за по-скоро задоволителен, предвид контекста на сериозно влошаване на социално-икономическото положение, предизвикано от световната криза, както и предвид реформата на политиката за периода 2007-2013 г. В много отношения все още съществува очевидно разминаване между различните региони на Европейския съюз. Напредъкът се различава значително при отделните държави и по отделните теми: някои стратегически области са изправени пред особено големи закъснения при избора на проекти.

Областите, предизвикващи особена тревога, за които следва да бъде осъществен задълбочен анализ на причините, са следните: железопътният сектор, някои инвестиции в енергетиката и околната среда, цифровата икономика, социалното приобщаване, управлението и изграждането на капацитет. Ето защо са необходими повече усилия за предотвратяването на прекомерни закъснения, за засилване на действията по изпълнението и за гарантиране на по-добра финансова дисциплина.

Политиката на сближаване продължава да доказва своята уместност, предвид значителния си принос към подобряването на социално-икономическата обстановка. Ключови предпоставки за постигане на общите цели на политиката на сближаване са строгата финансова дисциплина и прозрачността при разпределението на средствата.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Политиката на сближаване е гаранция за подобряване на социално-икономическата обстановка, което спомага за намаляване на различията между равнищата на развитие на регионите и улеснява стремежа към модернизация и устойчив растеж. Тя е ефективен и ефикасен инструмент за отговор на социално-икономическите предизвикателства, породени от финансовата криза. За да намалеят различията между по-слабо развитите и най-развитите региони на Европейския съюз, държавите-членки трябва да бъдат насърчени да повишат капацитета за усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд. Държавите-членки трябва да участват по-активно в изпълнението на програмите на политиката на сближаване. При преследване на тези цели е важно да се гарантира, че проектите се подбират и изпълняват правилно, без закъснения. Следователно трябва да има ефективен механизъм за контрол и мониторинг, както и намаляване на бюрокрацията и административната тежест. Следва да се отбележи, че трябва да бъде обърнато особено внимание на и да бъдат разпределени средства за транспорта, който е ключов фактор за осъществяване на териториално, икономическо и социално сближаване. Изразявам разочарованието си, че инвестициите в железопътния сектор са под равнището на тези в автомобилния транспорт. Освен това забавянето на инвестициите в железопътния сектор нанася сериозни щети на изпълнението на мрежата TEN-T. Следва да се отбележи, че за малките предприятия структурните фондове са жизненоважен инструмент за икономическо стимулиране. От ключово значение е да бъдат използвани възможностите, които тези фондове предоставят, за създаване на благоприятна среда за работа за малките и средните предприятия, за подобряване на финансовите възможности и за насърчаване на участието в различни иновативни проекти и сътрудничество на местно и регионално равнища.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Политиката на сближаване е фундаментален стълб на социално-икономическото развитие, като държавите-членки приемат положително новите изисквания и своевременно признават насоките на Европейския съюз, отбелязвайки съществен успех при постигането на целите на политическо сближаване. Това става ясно от доклада относно доклада за 2010 г.; ето защо, с надеждата, че ще продължим по този път, гласувам в подкрепа на доклада относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г. Също така докладът формулира предложения и препоръки за по-голяма прозрачност и гъвкавост при разпределянето и използването на европейски средства.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Политиката на сближаване е жизненоважна за подобряване на социално-икономическата обстановка в Европа и представлява практически израз на солидарност между държавите-членки. Докладът обаче подчертава закъсненията при завършването на стратегически и оперативни програми, което се дължи на трудни преговорни процедури; все пак в него също така се посочва – и това е важен аспект за Гърция – че Европейският съюз трябва да намери начини за справяне с тези закъснения, когато те се дължат на недостиг на публични средства за съфинансиране на проекти. В същото време е важно винаги да се подчертава, че основната предпоставка за постигане на цялостните цели на политиката на сближаване е доброто финансово управление, отчетност и прозрачност при разпределянето на средства. Това може да се постигне чрез представянето на редовни доклади за постигнатия напредък и посредством повишаване на ефективността на публичната администрация.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване е фундаментален стълб на политиката на Европейския съюз и един от двигателите за създаване на Европа на една скорост, тъй като допринася за подобряване на социално-икономическата обстановка. Държавите-членки отбелязват напредък при постигане на целите на политиката на сближаване, както става ясно от националните доклади, макар и при известна присъща разнородност на равнище държави и региони. Тази политика не предлага бързи резултати: тя представлява дългосрочен механизъм. И наистина пълната картина за програмния период 2007-2013 г. ще стане ясна едва през 2015 г., две години след втория стратегически доклад, тъй като някои държави разполагат с още две години след 2013 г. за използване на всички разпределени средства. Подкрепих този доклад, който, наред с други аспекти, насочва вниманието към факта, че ефективният подбор и ефективното изпълнение на проекти в някои области се възпрепятстват от фактори, които следва да бъдат отстранени. Бих искала да подчертая късното приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка и законодателния пакет на политиката, което доведе до закъснение при завършването на националните стратегии и оперативни програми, както и до недостиг на публични средства за финансиране в държавите-членки. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат решени с оглед цялостното постигане на целите на процеса.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Настоящият доклад анализира дали законодателството е приложено правилно в държавите-членки, както и начина, по който държавите-членки са разбрали и следвали стратегическите насоки на Общността при изпълнението на техните национални стратегически референтни рамки и оперативните програми. Докладът беше разработен главно въз основа на следните два документа: съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата, озаглавено: „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007-2013 г.“, и работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението. Направени са основни оценки за изпълнението на програмите, като в същото време за целите на сравнителния анализ са взети под внимание разликите от по няколко месеца, тъй като те биха могли да повлияят върху обема на предоставяните помощи за даден сектор. Основни оценки са направени по сходен начин и за представянето на стратегически доклади, което предоставя навременно доказателство за напредъка в изпълнението за цяла Европа, полагайки основите за дебат на високо равнище, партньорска проверка, извличането на изводи за усъвършенстване на политиката и стимули за повишаване на качеството на резултатите, макар тези доклади да са ограничени до известна степен. Подкрепям предложението, за да бъде повишена отчетността при изпълнението на целите на политиката.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. − (EN) За Европейския съюз е важно да продължи да съсредоточава усилията си върху райони в неблагоприятно положение, за да гарантира, че те няма да бъдат още по-тежко засегнати в настоящата икономическа криза. Подпомагането на по-бедните региони помага и на богатите региони, защото увеличава покупателната способност в съседните пазари, което е една от целите на единния пазар. Структурното финансиране е изключително полезен инструмент за справяне с предизвикателствата в тези региони и трябва да гарантираме, че то ще продължи да функционира ефективно, осигурявайки устойчив и приобщаващ растеж. Докладът обръща внимание на закъсненията при подбор на проекти за области като железопътния сектор, енергийния сектор, сектора на околната среда, цифровата икономика, социалното приобщаване, управлението и изграждането на капацитет. Това са ключови фактори за конкурентоспособност, а следователно и за икономически растеж. Европейският съюз трябва да гарантира, че ще бъдат избягвани прекомерните закъснения по отношение на разпределянето на средства.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на документа. Проектодокладът имаше доста недостатъци, но може да бъде значително подобрен с 22 компромисни изменения и няколко по-категорични параграфа от различни становища, например в областта на социалното включване (параграфи 7 и 19), интегриране на принципа на равенство между половете (параграф 9), намаляване на въглеродните емисии от транспорта (параграф 11), енергийна ефективност (параграф 14) и опазване на околната среда и климата (параграф 15). Формулировката ни относно взаимодействията между фондове (че за всеки фонд трябва да има отделни правила, параграф 28) би могла да бъде включена, както и призивът ни за по-голямо кръстосано финансиране (параграф 29) и за укрепване на партньорството (параграф 33) и прозрачността (параграф 3). Предлагаме също така добри формулировки относно преориентирането на програми, така че да съответстват на целите за устойчив растеж (параграф 35). Все пак не можем да не приветстваме целевото набелязване на средства във връзка с Лисабонската стратегия (параграфи 5 и 20), както и призив за по-добро финансиране на TEN-T проекти (параграф 12). Също така не биха могли да бъдат постигнати повече екологични мерки за изход от кризата (параграф 27).

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че Европейският съюз „разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване“ и поради тази причина е определил средствата на Съюза за периода 2007-2013 г. в размер на 347 млрд. евро, което представлява 35,7 % от общия бюджет на Европейския съюз. Подкрепям този доклад, защото той прави точен анализ на настоящото състояние на средствата на Съюза, посочвайки областите, в които до момента са изразходвани 93,4 млн. евро, представя препоръки и области, в които да бъдат направени подобрения, допринася с решения за излизане от икономическата и финансова криза и насърчава най-добрите практики и взаимното учене на регионално равнище.

Бих искал да подчертая факта, че изразходването на средства на Европейския съюз е много различно в отделните държави-членки и за Европейския съюз е важно да разбере трудностите, които изпитват някои страни, при предприемането на коригиращи действия, за да допринесе активно за по-голямо усвояване на средства на Европейския съюз в съответствие със стратегията „Европа 2020“. В заключение, бих искал също да поздравя държавите-членки за усилията им по съставянето на първия национален стратегически доклад, който активно допринася за по-голяма прозрачност, гъвкавост, ефективност и отчетност на средствата за политиката на сближаване.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г., тъй като политиката на сближаване е от жизненоважно значение за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално в областите на заетостта и социалните въпроси. Изразявам съжалението си във връзка със забавянията при подбора на проекти в стратегически области като транспорт, определени инвестиции в енергетиката и околната среда, цифровата икономика, социалното приобщаване, управлението и укрепването на административния капацитет. Ефективният подбор и изпълнение на проектите в някои области се възпрепятстват от отсъствието на съответни предпоставки, например по-прости процедури за кандидатстване на национално равнище, ясни национални приоритети за някои области на интервенция, своевременно транспониране на правните норми на Европейския съюз, консолидиран институционален и административен капацитет, както и от прекомерна национална бюрокрация.

Считам, че създаването на комбинирана европейска система за транспорт въз основа на мрежата TEN-T и свързването й с националните проекти за автомобилен, железопътен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища е от жизненоважно значение, за да се гарантира териториално, икономическо и социално включване.

Изразявам съжалението си във връзка с недостатъчните инвестиции в проекти за насърчаване на енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за жилищно строителство и проекти за жилищно строителство в полза на маргинализирани общности. В бъдеще Европа трябва да направи значителни инвестиции в иновации, образование и нови технологии.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Стратегическият доклад относно изпълнението на оперативните програми, съфинансирани в рамките на политиката на сближаване, е нов инструмент, който ще бъде от първостепенно значение за прозрачността и който ще помогне на обществеността в бъдеще да разбира този сложен въпрос. Ежегодно Сметната палата установява огромен брой нередности при разпределянето на субсидии. Ако бъде използван правилно, този инструмент може да играе съществена роля в усилията за прекратяване на тези явления. Поради тази причина подкрепям подобренията, предложени от докладчика, по-специално онези, свързани с качеството на докладите, изготвяни от държавите-членки, които ще гарантират ефективен контрол в бъдеще.

Доклад: Oldřich Vlasák (A7-0218/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на доклада, тъй като той проучва потребностите на градските райони, като поставя основен акцент върху два аспекта: основна инфраструктура и интелигентни инвестиции в инфраструктури и услуги, основани на техническия прогрес. Също така подкрепям призива да бъде обърнато внимание на принципите на стратегическо планиране, а също и необходимостта от по-гъвкаво кръстосано финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ).

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Градското многообразие в Европа трябва да бъде подкрепяно най-вече посредством гъвкав механизъм за изпълнение на политиката на сближаване и чрез координация и приспособяване на проектите за градско развитие в съответствие с нуждите и стратегическите насоки на всеки отделен град. Говори се за интелигентно градско развитие и за необходимостта градовете да подобрят и осъвременят инфраструктурата си и услугите, които предлагат. За да се гарантира, че това ще се осъществи на практика, считам, че трябва да се доверим на местните органи и избраните представители на тези градове. Следва да се вслушаме в желанията на общностите, да започнем изграждане, което се основава на техния списък с приоритети, и да сме уверени, че кметовете най-добре знаят какви са или следва да бъдат приоритетите на градовете. Именно поради това мога да изразя твърдото си убеждение, както го прави и докладчикът, че предлаганото от Европейския съюз финансиране трябва да отговаря на местните потребности и на принципите на интегрирано стратегическо планиране на равнище Европейски съюз. Следователно Европейската програма за градовете трябва помогне за намаляване на различията в стратегическите области, от които всеки съвременен европейски град има нужда, а именно инфраструктура, научни изследвания и иновации, транспорт, околна среда, образование, здравеопазване и култура. Причината за това е, че приемането на интегриран подход спрямо политиката на сближаване е единственият начин, по който можем да помогнем на съвременните градове да се развиват по органичен, устойчив и екологосъобразен начин.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. − (EN) Г-н Председател, докладът относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване подчертава факта, че освен значителния принос на действията в рамките на политиката на сближаване към развитието на градските райони, редица други политики на Европейския съюз (например в областта на околната среда, транспорта и енергетиката) имат силно въздействие върху развитието на градовете. Ето защо Комисията следва да извърши оценка на териториалното въздействие на секторните политики, за да оптимизира една ефективна Програма на ЕС за градовете. Докладът също така подчертава, че една от слабостите на Лисабонската стратегия беше липсата на добре функциониращо многостепенно управление и недостатъчното участие на регионалните и местните органи и гражданското общество в етапите на разработване, прилагане, разпространяване на информация и оценка на стратегията. Като се има предвид тази липса, наложително е да се подобри системата за управление на стратегията „ЕС 2020“, с по-активното участие на всички заинтересовани лица във всички етапи.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Като заместник-председател на работната група по въпросите на градовете, отдавам голямо значение на въздействието, което политиката на сближаване може да има в градовете ни, по-специално в области, които са изправени пред проблеми. Подкрепих доклада, защото в него моят колега, г-н Vlasák, насърчава важна роля за градските райони и предлага интелигентен компромис между местни, национални и европейски отговорности. В заключение, държа да добавя, че възнамерявам да продължа да работя по връзките, които трябва да бъдат развивани между градските и селските райони, като последните твърде често не намират място в политиките на териториално планиране.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Предвид факта, че по-голяма част от европейското население живее в градовете, и че тези градове са изправени пред нови предизвикателства, програмата за градовете в рамките на политиката на сближаване продължава да бъде сравнително непозната, хаотична, а следователно и недостатъчна. Днешното гласуване беше възможност да се подчертае необходимостта от укрепване на сътрудничеството между градовете и предградията, както и да бъде отделено по-голямо внимание на специфични предизвикателства на градовете. Тъй като съм избран в югоизточния избирателен район, обръщам особено внимание на проблеми, свързани с градовете, по-специално предвид факта, че Марсилия е вторият по-големина град във Франция, що се отнася до брой на населението. Както и много други градове, Марсилия е изправена пред много предизвикателства, като например обществен транспорт, заетост, жилищно настаняване и борба със социалното изключване, за справянето с които Европейският съюз може да помогне, по-специално чрез своята политика на сближаване. Докладът поставя акцент върху следните три цели: развитие на физическата инфраструктура; икономическа, социална и екологична модернизация на градовете; и „по-интелигентно“ развитие на градовете. По този начин, и без да пренебрегва селските райони, докладът подчертава ролята, която имат градските райони за европейските региони, и посочва, че градските райони следва да не бъдат „забравяни“ с оглед балансирано регионално развитие.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Подкрепих доклада, защото основната цел на разширената програма за градовете е да послужи за развитието и качественото подобряване на инфраструктурата и услугите в европейските градове. Бъдещите мерки следва да бъдат тясно свързани с общите приоритети на Европейския съюз, за да оправдаят помощта, разпределена от бюджета на Европейския съюз. Европейските градове са центровете на икономическа активност, иновации и трудова заетост, при все това те са изправени пред редица предизвикателства. Сложни проблеми, като например тенденцията към субурбанизация, концентрацията на лишения и безработица в градските квартали, увеличеният брой на задръстванията, изискват интегрирани отговори в транспорта, жилищното настаняване, схемите на обучение и трудова заетост, които трябва да се съобразят с местните потребности. Тези предизвикателства следва да бъдат преодолени, като се взима под внимание европейската регионална политика и политиката на сближаване. Освен това Европейската комисия следва да се стреми към възможно най-доброто хармонизиране на правилата за конкретни фондове и програми на Европейския съюз, в рамките на които проекти за градско и местно развитие могат да бъдат изпълнявани, с цел да се намали максимално бюрокрацията и възможните грешки при изпълнението. Комисията следва да подготви сравнително изследване на досегашната практика на отделните държави-членки по отношение на интегрираното стратегическо планиране и въз основа на резултатите от изследването да изготви специфични насоки на Европейския съюз за практиката на планиране на интегрираното развитие на градските райони, които да насърчават ефикасните и правно регулирани партньорства, включително трансграничните партньорства между градове.

  David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) Този доклад се отнася до няколко въпроса, свързани с градското измерение на политиката на сближаване, които комисията по регионално развитие посочи като представляващи особено предизвикателство за бъдещата политика на сближаване. Мерките за намаляване на разходи, които се прилагат в цяла Европа, увеличиха натиска върху всички равнища на публичните разходи, което породи необходимостта от по-добра координация на ресурсите, за да се гарантира най-ефективното използване и разпределение на тези ресурси. Европейският съюз следва да осигури и достатъчен поток от ресурси по цялата верига до поднационано равнище. Споделям становището на докладчика по тези въпроси и поради тази причина ще подкрепя настоящото досие.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Важно е да бъде създадена европейска политика за градовете, която да допринася за устойчиво развитие в градските райони, като взема под внимание принципа на субсидиарност. Европейската програма за градовете не само включва градското измерение на политиките на Европейския съюз, по-специално политиката на сближаване, но и междуправителственото направление на усилията на европейско равнище за координиране на градските политики на държавите-членки, като последното се изпълнява чрез неформални срещи на министрите.

От ключово значение е да бъде засилено градското измерение на политиката на сближаване и да бъде насърчено устойчивото развитие на градските райони, по-специално чрез укрепването и разработването на инструменти за изпълнение на Лайпцигската харта на всички равнища. В същото време динамизмът на градските райони следва да бъде стимулиран чрез ефективното и ефикасното взаимодействие между различните европейски инструменти за финансиране, по-специално по отношение на научните изследвания и иновациите.

Поради тази причина следва да се гарантира, че градските райони във всички региони на Европейския съюз, като центрове на икономическа активност, иновации и трудова заетост, могат да се възползват от необходима и достатъчна подкрепа, за да се справят с огромните предизвикателства, пред които са изправени, като например тенденцията към субурбанизация, концентрацията на бедност и безработица, както и увеличените равнища на задръствания и на замърсяване, наред с другото.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) Градовете са оста на социалния и икономическия живот и притежават ключова способност за социална интеграция, защото, от една страна, те гарантират съхраняване на културното многообразие, а от друга страна, поддържат постоянна връзка между центъра и периферните райони. Поради тази причина подкрепям предложението за увеличаване на средствата, предназначени за градско развитие. Също така подкрепям идеята, че нови инвестиции не следва да бъдат правени само в икономиката в специфични сектори; вместо това считам, че е необходимо да бъдат изпълнявани проекти, които са до голяма степен насочени към социално сближаване и интеграция на частите. За тази цел е от ключово значение да бъдат изготвяни проекти, които са устойчиви по отношение на разходи и ресурси, както да бъдат гъвкави, дотолкова, доколкото всеки град е различен и се нуждае от решения, които най-добре да удовлетворят потребностите му. Следователно целите на развитието от европейската програма трябва да бъдат насочени към: подобряване на социалното сближаване в градските райони, включително, но не само, чрез икономически напредък; изпълнение на добре координирана политика както на европейско, така и на местно равнище, което включва местни изборни органи в процеса на вземане на стратегически решения; осигуряване на средства и на стимули за инвестиции за осъществяването на нови проекти, вместо създаването на проекти с цел получаване на финансова помощ.

  Karima Delli (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Изразявам задоволството си от приемането на този доклад, тъй като по-голяма част от идеите ни (относно климата, социалното сближаване, интегрирания подход и подхода „отгоре-надолу“, и необлагодетелстваните квартали, кръстосаното финансиране и други) бяха включени в него. Искам обаче да изразя съжалението си, че по отношение на изпълнението на градското измерение няма по-ясен сигнал в подкрепа на по-широко използване на общи субсидии за пряко управление от страна на градовете. Освен това докладът трябваше да разгледа по-задълбочено отварянето на необлагодетелстваните квартали, ролята на средно големите градове в програмата за градовете, както и борбата с изменението на климата и взаимодействието между различните социални слоеве в градовете ни.

  Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Предвид факта, че в тях живее почти 70 % от населението и че произвеждат четири пети от БВП на Съюза, градските райони трябва да се превърнат във висококонкурентни зони с плътна икономическа мрежа, притегателни полюси за високи технологии, и трябва да бъдат директно свързани със своята регионална осигурителна база. Гласувайки в подкрепа на доклада относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване, подкрепям нов подход към политиката за градовете, основан на тясно сътрудничество между оператори на различните равнища от процеса на вземане на решение: Европейски съюз, национално равнище, градски райони и периферни градски райони. Фактът, че колегите почти единодушно подкрепят европейската политика на сближаване, показва колко голямо значение отдаваме на проекта за намиране на нов баланс в развитието в различните региони.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване, тъй като той подчертава важността на създаването на мрежи от градове, обмен на най-добри практики и приемане на новаторски решения, засилване на градското измерение на целта на европейското териториално сътрудничество, както и по-ефективно прилагане на принципа на партньорство в политиката на сближаване, с оглед на по-устойчивото развитие на градовете, по-специално що се отнася до модернизацията на инфраструктурата и градските транспортни мрежи.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Едно от най-важните измерения на политиката на сближаване е аспектът, насочен конкретно към градовете, доколкото повечето от тях са градски райони, които изпълняват политиката на сближаване и в които съществуват много от предизвикателствата, които ще бъдат преодолени чрез стратегията „Европа 2020“.

Според данните, предоставени от докладчика, 70 % от населението на Европа живее в градски райони. Тези хора генерират 80 % от брутния вътрешен продукт (БВП) и потребяват около 70 % от енергията в Европейския съюз. Големите градски райони са и основните центрове за иновации, знания и наука, и в тях са базирани повечето производствени дейности, които генерират благосъстояние и допринасят за икономически растеж. Освен това най-големите предизвикателства по отношение на ефективното управление на инфраструктура и транспорт също се намират в градски райони, а те оказват пряко въздействие върху политиката в областта на околната среда и енергетиката.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Политиката на сближаване на Европейския съюз е част от европейска рамка за солидарност, която обхваща 27-те държави-членки и техните 271 региона, и е насочена към премахване на съществуващите икономически и социални различия в Европейския съюз. Целта на този доклад, изготвен от г-н Vlasák, е да бъде продължение на предшестващия доклад, относно „ Градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период“. Безспорна е ролята на градовете, в които живее 80 % от населението на Европа, като източници на създаване на блага и като центрове на социално и икономическо развитие.

Все пак те са засегнати от големи проблеми, които изисква да им бъде обърнато внимание, като например бедност и социално изключване, безработица, недостиг на жилища, престъпност и употреба на наркотици. Въпреки създаването на финансовите инструменти, разработени от Комисията и от Европейската инвестиционна банка, като например Съвместните европейски ресурси за финансиране на микро-, малки и средни предприятия (Jeremie), Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони (Jaspers) и Съвместната европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони (Jessica), и останалите структурни фондове, резултатите са далеч под очакванията. Поради тази причина одобрявам препоръките на докладчика относно изготвянето на всеобхватно и интегрирано финансово планиране, така че средствата да бъдат разпределени към проекти, насочени към постигането на целите, посочени в стратегията „Европа 2020“, а не към действия, които просто изразходват същите тези средства.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Драстичното противоречие, присъщо за този доклад, се състои в това, че той поставя силен акцент върху градовете, но забравя гражданите им. Подчертава се укрепването на Европейската програма за градовете, развитието на основна физическа инфраструктура и приносът й за тъканта на стопанството, както и екологична устойчивост чрез инвестиции, основаващи се на технологични постижения, но хората остават на заден план.

Градовете и цялата им инфраструктура се изграждат от хора. Хората живеят в тях и осъществяват общественото образование, здравеопазването и транспортните услуги, търговията и промишлеността в градовете, както и работата по културните дейности в тях. Тези хора следва да бъдат в центъра на всяка политика за градовете. Именно те обаче получават най-малко внимание в политиките на Европейския съюз.

Считаме, че програмата за градовете следва да отдаде приоритетно значение на по-доброто разпределение на населението в територията на определени държави, по-специално Португалия, като облекчи градовете и като оцени селските райони и предвиди подходящи възнаграждения в селското стопанство; като разпредели производствената дейности в цялата страна; като оцени качествените обществени услуги в селските и градските райони; като се бори с безработицата; като защитава работните места с права; като оценява заплатите и пенсиите; и като се бори с бедността.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът разглежда Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване. Той поставя силен акцент върху градовете, но забравя ключов компонент на тези градове: хората. Докладът съдържа очевидни противоречия. Той се обявява за укрепване на Европейската програма за градовете, за развитие на основната физическа инфраструктура и приносът й в тъканта на стопанството, както и на енергийната и екологичната устойчивост чрез инвестиции, основаващи се на технологични постижения, но оставя хората на втори план. Все пак факт е, че градовете и цялата им инфраструктура са изградени от хора. Следователно тези хора трябва да са в основната на всяка политика за градовете. Именно те обаче се оказват най-често извън политиките на Европейския съюз.

Считаме, че програмата за градовете следва да отдаде приоритетно значение на по-доброто разпределение на населението в територията на определени държави, по-специално Португалия, като облекчи градовете и като оцени селските райони и предвиди подходящи възнаграждения в селското стопанство; като разпредели производствената дейности в цялата страна; като оцени качествените обществени услуги в селските и градските райони; като се бори с безработицата; като защитава работните места с права; като оценява заплатите и пенсиите; и като се бори с бедността. Този доклад обаче е ориентиран в съвсем друга посока.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Докладът разглежда няколко аспекта на градското измерение на политиката на сближаване, които, според комисията по регионално развитие, са ключови или проблемни, що се отнася до бъдещето на политиката на сближаване, която следва да бъде пълноценна и ефективна политика, насочена към градовете на Европейския съюз. Териториалното разнообразие и полицентричното развитие са характерни за Европа, като има няколко големи града в сравнително гъстата градска мрежа. По-силна програма за градовете изисква развитието и качественото модернизиране на инфраструктурата и услугите в европейските градове. Желателно е бъдещите действия да бъдат тясно свързани с цялостните приоритети на Европейския съюз. Въпреки че европейските градове изпълняват ролята на центрове на икономическа дейност, иновации и заетост, те са изправени пред много проблеми, а решаването на тези проблеми изисква индивидуален подход, като се взимат под внимание местните потребности. Европейската регионална политика и политиката на сближаване са насочени към решаването именно на този проблем. Възникналите проблеми трябва да бъдат решени чрез интегриран метод на равнище Европейски съюз, на национално и регионално равнище, а възможностите за финансиране трябва да бъдат координирани, за да обхванат широк диапазон от специфични изисквания.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. − (EN) Ще подкрепя този доклад, защото той подчертава колко е важно да отидем отвъд настоящата цел за емисиите от парникови газове от 20 % и да я увеличим на 30 %, за да работим в посока към целта от 2 градуса по Целзий. Това може да се постигне единствено ако на глобално равнище е налице спазване на и участие в Европейската система за търговия с емисии, която може да бъде напълно ефективна, ако се приложи в по-широк мащаб. Европейската система за търговия с емисии трябва обаче да запази гъвкавостта си в борбата срещу икономическата криза, като се предприемат финансови мерки, които насърчават икономически изгодно намаляване на парниковите газове в Европа. Става все по-ясно, че отлагането на действия не е устойчиво и не само ще увеличи разходите за намаляване на емисиите, но и в резултат на това Европейският съюз ще загуби водещата си позиция в екологичните научни изследвания. Следователно трябва да има постоянни инвестиции в иновации и насърчаване на екологично ефективно развитие във всички държави-членки. Международното сътрудничество по това мащабно предизвикателство, свързано с климата, ще гарантира, че европейската промишленост може да запази конкурентоспособността си и че няма да се окаже в неблагоприятно икономическо положение. Европейският съюз, чийто емисии в световен мащаб са малко над 10 %, не може да се бори с изменението на климата самостоятелно; това е глобален проблем, който изисква глобални действия.

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Градските райони, които са дом за 73 % от населението на Европа и генерират около 80 % от БВП, са основните центрове на Съюза за иновации, култура и растеж. До момента обаче градското измерение получава недостатъчно признание. Поради тази причина е важно Парламентът да предложи утвърждаване на Европейската програма за градовете в рамките на политиките на Европейския съюз, укрепвайки приноса на политиката на сближаване за развитието на градовете и насърчавайки по-активно участие от страна на местните политически заинтересовани страни.

Градското измерение на политическото сближаване трябва да бъде насочено към подкрепа за развитието на основна физическа инфраструктура, модернизацията на икономическите, социалните и екологичните характеристики на градовете, градско обновление и насърчаване на социалните иновации в необлагодетелстваните квартали. Всичко това изисква пряко участие от страна на местните органи и гражданското общество, както и участието на политическите представители на градовете в стратегическото планиране и при определяне на и преговорите по договорите за партньорство. В този контекст е много важен призивът към Комисията да насърчи създаването на градски администратори и създаването на програма „Еразъм“ за местни и регионални изборни представители.

Нека проследим отблизо ангажимента на Комисията да приветства важните предложения в този доклад, защото считаме, че цялостното признаване на основната роля на градското измерение в политиките на Европейския съюз представлява задължително условие за успеха й.

  Gunnar Hökmark (PPE), в писмена форма. − (SV) Шведските консерватори не споделят становището, изразено в доклада, по няколко въпроса. Не приемаме допълнителния контрол на Европейската инвестиционна банка, както и участието на Европейския съюз в градското планиране. Този доклад обаче не подкрепя предоставянето на допълнителни средства от Европейския съюз, а се посочва и ролята на градските райони като центрове на растеж. Като резултат това ни даде повод да подкрепим доклада като цяло.

  Brice Hortefeux (PPE), в писмена форма. – (FR) Принципът на субсидиарност означава, че политиката за градовете е в областта на компетентност на държавите-членки. Развитието на нашите територии обаче не може да се счита за цялостно, ако градското измерение не бъде взето действително под внимание на европейско равнище. Всъщност градовете са движещата сила за постигане на целите ни по отношение на заетостта, обучението и енергийната ефективност.

Докладът успешно доказва добавената стойност на европейските политики, по-специално на политиката на сближаване, що се отнася до развитие и модернизация на инфраструктурата и услугите в европейските градове.

Поради тази причина приветствам факта, че докладът беше приет с голямо мнозинство. Той постига успешен баланс между националните проблеми и местните потребности и европейските приоритети, залегнали в стратегията „Европа 2020“, като в същото време спазва принципите на многостепенното управление и партньорството.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствам този документ, защото той препоръчва градското измерение на политиката на сближаване да се съсредоточи върху три цели: първо, да се помогне на градските райони да развият своята основна физическа инфраструктура като предварително условие за растеж, така че напълно да се оползотвори потенциалният им принос към икономическия растеж в Европа, диверсификацията на икономическата база и енергийната и екологичната устойчивост, по-специално с оглед на поддържане и подобряване на качеството на въздуха в градските центрове, без да се нанасят вреди на реките; второ, да се помогне на градските райони да модернизират своите икономически, социални и екологични характеристики чрез интелигентни инвестиции в инфраструктура и услуги, основаващи се на технологични постижения и тясно свързани със специфични регионални, местни и национални изисквания; трето, да се обновяват градските райони чрез възстановяване на индустриални площи и замърсени земи, като същевременно се взема предвид необходимостта от връзки между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие в съответствие със стратегията „Европа 2020“. Градските райони не се явяват изолирани елементи в рамките на регионите си и поради това тяхното развитие трябва да бъде тясно свързано с околните функционални, крайградски или селски райони. Подкрепям становището, че Европейската комисия следва да се стреми към възможно най-добро хармонизиране на правилата за конкретни фондове и програми на Европейския съюз, в рамките на които проекти за градско и местно развитие могат да бъдат съфинансирани, с цел да се намали максимално бюрокрацията и възможните грешки при изпълнението.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Подкрепих този доклад, защото той представлява важен принос към европейската добавена стойност на кръстосаното финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд по отношение на повишена гъвкавост за проекти за социално включване и програми за интегрирано развитие на градските райони. Считам, че наличието на по-гъвкави условия за кръстосано финансиране може да оптимизира използването на споменатите планове и стратегии, като се възползва от допълнителните взаимодействия по ефективен и ефикасен начин. Често пъти, и по-специално в градски райони, които се открояват поради проблеми със социалното изключване или замърсяването на околната среда, ресурсите на Европейският социален фонд могат да се използват за подкрепа на местни проекти за предотвратяване на изключването, които се изпълняват координирано и единно от публичните органи и частните дружества, действащи като водачи на мрежа от градове. Изразявам надеждата си, че днешното гласуване ще насърчи по-доброто хармонизиране на правила за конкретни фондове и програми на Европейския съюз, в рамките на които проекти за градско и местно развитие могат да бъдат съфинансирани, с цел да се намали максимално бюрокрацията и възможните грешки при изпълнението.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Считаме, че основната цел на Европейската програма за градовете е да послужи за развитието и качественото подобряване на инфраструктурата и услугите в европейските градове. Следователно, преди да бъдат предприети допълнителни стъпки, следва да се извърши подходяща оценка на процеса на включване на градското измерение в политиката на сближаване, която да съдържа списък с предимствата и недостатъците. Това следва да доведе от изготвянето на списък с препоръки или стандарти за по-формализирано местно участие в бъдещото изготвяне и прилагане на политиките.

Следователно развитието на програмата за градовете не трябва да бъде едностранен процес, а да има органично измерение с подход „отгоре-нагоре“. Поради тази причина е от изключително значение гласът на градовете да се чува и да им бъде отделено необходимото внимание на равнище Европейски съюз. Считаме също така, че градовете следва да получат достатъчна степен на гъвкавост, за да могат да използват средствата за собствените си приоритети. Възможностите за регионално, национално финансиране и финансиране от Европейския съюз следва да бъдат координирани, за да обхванат широк спектър от специфични нужди. В заключение, считаме, че бъдещата политика на сближаване следва да се превърне в пълноценна и ефективна политика, насочена към градовете в Европейския съюз.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Градските райони са от ключово значение за европейското развитие. Те се разрастват бързо и концентрират икономическа мощ, промишленост и преди всичко голям брой хора, като също така пораждат значителен брой социални и инфраструктурни проблеми. Следователно градовете играят изключително съществена роля в политиката на сближаване на Европейския съюз. Докладът отделя подобаващо внимание на този аспект и поради тази причина го подкрепих.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Градовете стимулират икономическия растеж и предприемачеството и допринасят за създаване на нови устойчиви работни места. Когато изпълняваме програмата за градовете, трябва да акцентираме в по-голяма степен на това тя да послужи за развитието и качественото подобряване на инфраструктурата и услугите в европейските градове. За да приложим концепцията за по-интелигентно развитие на градовете, трябва да бъдат създадени условия, в които градовете да развиват правилно и ефективно своята инфраструктура чрез съвременни технологии, по-специално информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Внедряването на интелигентни системи може да допринесе за справяне с предизвикателства, свързани с транспортните задръствания, енергийната ефективност и безопасността в публичния сектор. Предвид специфичните нужди на отделните региони, е необходимо да бъдат насърчавани инвестиции в технологичен напредък. Трябва да насърчаваме социални иновации в градските райони, по-специално в необлагодетелстваните квартали, като използваме възможностите, които предлага политиката на сближаване. От първостепенно значение е да се обновяват градските райони чрез възстановяване на индустриални площи и замърсени земи, като същевременно са насърчава приобщаващо развитие на градските и селските райони. За да постигнем тази цел, трябва да прилагаме многостепенно управление, регионално планиране и принципа на партньорство. Следва да се отбележи, че въз основа на най-добрите практики на държавите-членки по отношение на стратегическото планиране, Комисията следва да изготви специфични насоки на Европейския съюз за практиката на планиране на интегрираното развитие на градските райони и да направи интегрираното градоустройство правно обвързващо. Освен това инициативите на местното самоуправление следва активно да се стремят към партньорство между публичния и частния сектор и да изпълняват иновативни стратегии за развитието на градската инфраструктура.

  Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Целта на този доклад е да посочи съвременните предизвикателства, пред които са изправени гражданите на Европейския съюз, живеещи в градски райони, по-специално що се отнася до стандарта на живот. Не е излишно да си припомним, че в Европа има около 5 000 града с население между 5 000 и 50 000 жители и почти 1 000 града с население над 50 000. Макар че едва 7 % от населението на Европейския съюз живее в градове с над 5 млн. жители, в сравнение с 25 % в Съединените американски щати, в много градски райони, включително в Гърция, населението се увеличава. Във всеки случай градовете на Европа са центрове на икономическа дейност, иновации и заетост и следователно е важно да бъдат подкрепяни, по-специално в момент на икономическа рецесия. Подкрепеният от мен доклад правилно посочва, че тази подкрепа трябва да бъде предоставяна на четири равнища (на равнище Европейски съюз, национално, регионално и местно равнище), като във всички случаи се използват съответните налични икономически и политически инструменти (фондове на Общността, национални стратегически програми, регионални оперативни програми и местни и частни ресурси).

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) От 2009 г., когато беше публикуван първият доклад със заглавие „Градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период“, към тази тема бяха добавени нови предложения и тя получи допълнително развитие. Целта на този доклад е да бъде продължение на предшестващия, като подчертава няколко аспекта на градското измерение на политиката на сближаване, които комисията по регионално развитие определи като основни или представляващи предизвикателство за бъдещата политика на сближаване, която следва да се превърне в пълноценна и ефективна политика, насочена към градовете в Европейския съюз. Подкрепих документа предвид първостепенното значение на тази тема с оглед малките и средните градове да реализират своя потенциал. Одобрявам предупреждението на докладчика, че подходът „проекти за пари“ следва да бъде заменен от подход „пари за проекти“. Всъщност проекти не следва да бъдат изготвяни, за да се усвояват наличните средства, а по-скоро за да се постигат стратегически цели. Опитът показва, че в много случаи идеите за проекти за продиктувани от наличното финансиране, а не от реалните нужди и стратегически приоритети. Борбата с това явление е едно от основните предизвикателства на политиките за развитие и на политиката на сближаване.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Европейските градове са центровете на икономическа активност, иновации и трудова заетост, при все това те са изправени пред редица предизвикателства. Тенденцията към субурбанизация, концентрация на лишения и безработица в градските квартали, увеличеният брой на задръстванията и други проблеми със сходна сложност изискват решения в областите на транспорта и жилищното настаняване, както и схемите на обучение и трудова заетост, които трябва да се съобразят с местните потребности. Европейските регионални политики и политики на сближаване се отнасят до тези предизвикателства. Основната цел на разширената програма за градовете е да послужи за развитието и качественото подобряване на инфраструктурата и услугите в европейските градове. От една страна, бъдещите мерки следва да бъдат тясно свързани с общите приоритети на Европейския съюз, за да оправдаят финансирането от бюджета на Европейския съюз. Стратегията „Европа 2020“ обаче засяга основно насоки за бъдещето. Преодоляването на настоящите неравенства сред европейските градове е от равностойно значение и следва да бъде отразено в приоритетите на бъдещата политика на сближаване. Имайки предвид опита от Лисабонската стратегия, развитието на програмата за градовете не трябва да е едностранен процес, а да има органично измерение с подход „отдолу-нагоре“. Гласувах в подкрепа на предложението, за да могат европейските градове винаги да имат възможност за развитие.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. − (EN) В Европа има почти 1 000 града с население от над 50 000 души и съставът им постоянно се увеличава. Предвид неотдавнашните промени в населението и миграционните потоци, важно е да се извършва постоянна оценка на начина, по който желаем градовете да се развиват в бъдеще. Трябва да намерим отговори на предизвикателствата пред транспорта, жилищното настаняване, субурбанизацията и зелените пространства. Тези отговори трябва да бъдат съобразени с местните потребности, но като се признае, че проблеми като безработица, лишения и социално изключване са от универсално естество. Регионалните политики и политиките на сближаване на Европейския съюз трябва да се отнасят до тези предизвикателства. Възходът на градовете като икономически двигатели за региони и цели държави означава, че програмата за градовете трябва да се основава на стратегии за териториално развитие, които признават ролята на градовете не само като места за живот и работа, но и като места, в които се предоставя услуга на живеещите вътре и извън тях.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Европа се характеризира с огромно териториално многообразие и полицентрично развитие. В този контекст европейските градове представляват центрове на икономическа активност, иновации и трудова заетост, при все това те са изправени пред редица предизвикателства. Приветствам факта, че съгласно тази програма за градовете въпросът, свързан с определение на концепцията за „градски“, е предвиден да се реши от държавите-членки в съответствие с принципа на субсидиарност. По този начин ще има по-голяма възможност интервенциите да бъдат приспособени към потребностите на всяка държава-членка. Поради тази причина приветствах и подкрепих тази мярка.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на документа. Това е поредният доклад по собствена инициатива относно развитието на градовете в Европа, който до голяма степен повтаря вече казаното в предшестващи доклади по този въпрос. Единственият уместен въпрос към този конкретен момент е въпросът за ролята на градското измерение в бъдещата структура на политиката на сближаване за периода след 2013 г. – докладът обаче не дава отговори в това отношение и не съдържа ясни препоръки. Докладът обхваща няколко аспекта на градското измерение на политиката на сближаване, като например многостепенното управление, партньорския принцип, пределегирането на отговорности, интегрираното стратегическо планиране и всеобхватното финансово планиране. Освен малък текст в полза на IBM относно „по-интелигентно развитие на градовете“ (параграф 8), като цяло сме разочаровани, че докладчикът в сянка от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент успя да смекчи добра формулировка за партньорския принцип. Проектодокладът би могъл да бъде подобрен с няколко компромисни изменения, като нашите изменения намериха подобаващо място в него. Имаме добра формулировка относно разходите за икономически растеж (параграф 4), опазването на климата (параграф 9), вътрешното сближаване (параграф 10), интегрирания подход „отдолу-нагоре“ (параграфи 21 и 23), необлагодетелстваните квартали (параграф 25) и кръстосаното финансиране (параграф 28).

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Европа се характеризира с огромно териториално многообразие. Европейските градове представляват центрове на икономическа активност, иновации и трудова заетост, при все това те трябва да се справят с редица предизвикателства. Подкрепям докладчика, че тази политика на сближаване, включително в европейската програма, следва да се стреми към преодоляване на териториалните различия чрез инвестиции в интелигентно развитие на градовете с цел постигане на по-висококачествено равнище на градската инфраструктура и услуги. Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) са създали три финансови инструмента, един от които е насочен към оказването на съвместна подкрепа за устойчиво развитие в градските райони (а именно Съвместната европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони, или JESSICA). С оглед да се отговори на специфични териториални потребности е препоръчително да бъдат координирани по възможно най-добрия начин възможностите за регионално, национално финансиране и финансиране от Европейския съюз.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Подкрепих приемането на доклада на Oldřich Vlasák относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване. Приветствам основната цел на доклада, която е да подкрепи градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период и да вземе под внимание текущото развитие на програмата за градовете в Европейския съюз. Все пак искам да спомена, че неотдавна беше публикувана Бялата книга за бъдещето на транспорта до 2050 г., която очертава стъпките към постигане на единно европейско транспортно пространство. Считам, че една от основните пречки за постигане на амбициозните цели от тази Бяла книга са все още съществуващите различия в равнището на инфраструктурата и на транспортните услуги в различни държави-членки. Поради тази причина инструментите на политиката на сближаване трябва да продължат да играят важна роля за сближаването на тези равнища в интерес на устойчив и безопасен европейски транспорт. Това се отнася както за градовете, така и за селските райони, и по-специално за трансграничните райони, чиито просперитет и перспективи за трудова заетост зависят от развитието на инфраструктурата.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че Европейската програма за градовете е политика с безспорно значение, като се има предвид, че 70 % от населението на Европа живее в градове и че тези хора генерират около 80 % от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Общо 21,1 млрд. евро са заделени за градско развитие в периода 2007-2013 г., като част от тях са предвидени за възстановяването на индустриални зони и замърсени площи, за проекти за възстановяване на градски и селски райони, за чист градски транспорт и жилищно настаняване. Европейската програма за градовете е насочена към развитие на инфраструктурата и услугите в градовете. Понастоящем градовете са изправени пред различни и разнородни проблеми, които налагат изпълнението на специфични и интегрирани модели за местно развитие. Поради тази причина, тъй като политиката за градовете е интегрирана в целите на политиката на сближаване, последното трябва да служи като връзка със селските райони, за да се насърчи приобщаващо развитие. Гласът на градовете следва да се чува, когато се решават проблемите им чрез многостепенно управление и чрез използване на партньорския принцип. В заключение, искам да подчертая, че подготовката на интегрирано стратегическо планиране следва да се допълва от гъвкав финансов инженеринг, така че националните, регионалните и местните органи да имат свободата да изпълняват приоритетите си.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Подкрепих доклада относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване. Градските райони генерират около 80 % от БВП, потребяват до 70 % от енергията в Европейския съюз и са основните центрове на иновация, знания и култура. Близо 21,1 млрд. евро са разпределени за градско развитие в периода 2007- 2013 г., което представлява 6,1 % от общия бюджет на Европейския съюз в областта на политиката на сближаване. Всъщност 3,4 млрд. евро са предвидени за възстановяването на индустриални зони и замърсени площи, 9,8 млрд. евро – за проекти за възстановяване на градски и селски райони, 7 млрд. евро – за чист градски транспорт и 917 млн. евро за жилищно настаняване.

Интелигентните градове имат нужда от интелигентни комуникации, транспорт и енергийна инфраструктура. Подкрепям развитието на интегрирани планове за градска мобилност и призовавам местните органи да модернизират градския обществен транспорт, за да го направят по-екологосъобразен и ефективен. Изграждането на интелигентни транспортни системи в градските райони ще увеличи енергийната ефективност и безопасността на транспорта.

Тъй като 99 % от жилищния фонд в Европа се състои от стари сгради, призовавам Комисията и държавите-членки да увеличат дела на средствата, разпределени от Европейския фонд за регионално развитие, които всяка държава-членка може да използва за насърчаване на енергийната ефективност на жилищата от 4 % на 15 % в бъдещата многогодишна финансова рамка.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. − (LT) Докладчикът съвсем основателно посочва, че държавите-членки трябва да положат повече усилия, за да гарантират, че устойчивото развитие на градовете ще бъде стратегически приоритет. Въпреки че почти 70 % от населението на Литва живее в градове и в крайградски райони, страната ми няма ясен, интегриран и устойчив подход. Това се дължи на намалена конкуренция.

Много е важно да бъде постигнат баланс между приоритетите на Европейския съюз и местните потребности. Програмата за градовете на Европейския съюз не трябва да се превръща в едностранен процес – от ключово значение е гражданите да изразят становището си.

Докладът разглежда няколко основни предизвикателства на градското планиране, като например градското обновление, адекватното жилищно настаняване и чистия градски транспорт. За съжаление, списъкът на социалните проблеми на градските райони в Литва е доста дълъг. Според официални данни на литовското правителство около 18 % от жителите на градските райони в Литва са изложени на риск от бедност. Литва има един от най-високите проценти на самоубийства в градовете в целия свят.

Статистическите данни на Европейския съюз показват, че над 25 % от младите литовци са принудени да приемат нископлатена работа и да сключват краткосрочни договори при недостатъчни гаранции за социално осигуряване. Това оказва значително въздействие върху независимостта на младите хора, които живеят в градовете, и води до възникването на сериозни демографски предизвикателства, защото създаването на семейство в градските райони се превръща в трудна задача.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Подкрепих доклада. Една от причините, поради които Лисабонската стратегия не успя да постигне целите си, е слабата интеграция на градове и региони. Едно от предложенията на докладчика е да бъде извършена основна промяна на начина, по който се разпределят средствата: „Проектите не би трябвало да бъдат изготвяни за усвояване на наличните средства, а за постигане на стратегическите цели“.

Доклад Marie-Thérèse Sanchez-Schmid – A7-0110/2011

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувам в подкрепа на настоящия доклад, защото в него се посочва необходимостта да се вземат конкретни решения относно някои ключови въпроси за бъдещата политика на сближаване, включително укрепване на цел 3. В тази област е важно да не се пропуснат най-изолираните и отдалечени региони.

Целта „териториално сътрудничество“ е от решаващо значение за прилагане на практика на политиката на сближаване. Бих искал да изтъкна европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), които допринасят значително за сближаването чрез програмите за трансгранично сътрудничество.

  Roberta Angelilli (PPE), в писмена форма. – (IT) Да се работи за хармоничното развитие на ЕС е една от целите на политиката на сближаване, която е необходим инструмент за подсилване на икономическата, социалната и териториалната реалност на Европа, а така също и съществен фактор за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както се предвижда в стратегията „Европа 2020“. Аз подкрепям настоящия доклад, защото считам, че териториалното сближаване трябва да бъде достатъчно подкрепено чрез разпределяне на по-големи структурни фондове, и затова е правилно делът, определен за цел 3, да бъде увеличен от сегашните 2,5 % на 7 %, като освен това се има предвид, че около 37,5 % от европейското население живее в гранични региони. Разпределението на повече средства би означавало, на първо място, инвестиции в трансевропейските транспортни мрежи (TEN), за които модернизацията е неотложен приоритет, и на второ място, да се продължи с намаляването на физическите, културните, административните и регулаторните пречки, които забавят сътрудничеството и териториалното сближаване.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. − (EN) Уважаеми г-н председател, аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, защото в него се подчертава, че европейското териториално сътрудничество, с неговия значителен принос за модела за многостепенно управление, е един от стълбовете на политиката на сближаване. Като се вземе предвид, че териториалното сътрудничество е доказало своята ефективност в насърчаване на хармоничното развитие на Съюза като цяло, от първостепенно значение сега е неговият бюджет да бъде увеличен от настоящите 2,5 % на най-малко 7 % от общия размер на средствата на политиката на сближаване за следващия програмен период.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че представям регионите Център, Оверн и Лимузин, които нямат граници с другите държави-членки на Европейския съюз, аз съм убедена в полезността на трансграничното сътрудничество – и по-общо на териториалното сътрудничество – за развитието на Европа и за изграждането на мостове между хората. Напълно приемам предложението, поставено на разискване от докладчика, моята колега г-жа Sanchez-Schmid, особено когато става въпрос за засилване на ролята на европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) и финансирането на тази цел.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Цел 3 от политиката на сближаване е насочена към икономическо, социално и екологично сближаване на всички европейски региони, особено трансграничните. Това е така, защото е важно да бъдат укрепени връзките между тези региони, особено в областта на енергетиката и транспорта. В момент, когато изживяваме нещо, което би могло да се нарече криза на европейската идея, е важно да се повтори отново за европейската добавена стойност, която осигурява териториалното сближаване. Ето защо, за да може цел 3 да бъде изпълнена по най-добрия възможен начин, ние поискахме значително увеличаване на структурните фондове, предназначени за тази цел, по-специално с оглед на подобряване на транспортната инфраструктура, а по такъв начин и за повишаване на мобилността на европейските граждани на територията на регионите и между тях. Като избран представител на трансграничен регион, аз обърнах специално внимание на този въпрос и съм доволен, че призоваваме за засилване на сътрудничеството на местните органи, което означава както сътрудничество между органите, така и сътрудничество с европейските институции. Необходимо е да подобрим диалога с тези органи, за да разберем по-добре съществуващите проблеми и да посрещнем предизвикателствата. Накрая, тъй като изпълнението на програмите за териториално сътрудничество все още е много сложно, ние изискахме тяхното опростяване и подчертахме специфичния характер на свързаните с тази цел програми, които в самата си същност са международни програми.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз гласувам в подкрепа на настоящия доклад, в който се подчертават ползите от засиленото сътрудничество между съседни региони на различните държави-членки. Приемам целта „териториално сътрудничество“ да се превърне в един от стълбовете на политиката на сближаване в Общността при първа необходимост, от гледна точка на засилване на взаимодействието между съседните територии, които, естествено, имат едни и същи потребности, с оглед на подобряване и увеличаване на начините за политически, стопански и административен обмен между съседните региони. Също така считам за положително направеното в доклада предложение за засилване на финансовата ангажираност на Общността, с оглед на поддържането на този стълб на политиката на сближаване.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, защото е необходимо засилване на териториалното сътрудничество, чиято цел е да се помогне на териториите и регионите да работят заедно за справяне с общите предизвикателства, пред които са изправени, като се намалят физическите, културните, административните и регулаторните пречки и се смекчи граничното въздействие. Програмите за трансгранично сътрудничество също са важни за това, че са ефективни и че с тях се постигат резултати при изпълнение на стратегиите, свързани с намаляването на бедността и интегрирането на групи в неравностойно положение в европейското общество. Освен това тесните културни и езикови връзки между граничните региони в различните държави-членки трябва да се използват за насърчаване на трансграничното сътрудничество. Необходима е също по-добра координация между управляващите органи и съществуващите трансгранични институции, като еврорегионите, по време на изпълнението на трансграничните програми, за да се гарантира високо равнище на качество, прозрачност и близост до гражданите.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно инициативата за трансгранично и междурегионално сътрудничество. Всъщност аз разбирам значението на по-голямото сътрудничество между участниците на политическата сцена, което е добре подчертано от докладчика, с цел разработване и осъществяване на по-амбициозни и полезни за всички граждани проекти. Знае се, че е по-вероятно населението на граничните региони да страда поради липса на инфраструктура. Явно е, че участието на всички заинтересовани страни може да доведе до задоволяване на потребностите на цялото това население, дори в случай, че е много отдалечено от централните части на Европа. Ето защо това, което е необходимо за постигане на тази цел, е по-стратегическо планиране и сътрудничество на управленско равнище, с оглед на по-лесното използване на някои финансови програми; полезно би било също така да има по-обхватни проверки, за да се гарантира по-голяма яснота и проследимост на използваните средства. Във връзка с това считам за правилно, че Комисията прави тези инструменти по-видими, защото заинтересованите страни може да продължат да работят само при по-голяма публичност на тези мерки и ясни условия.

  David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) През последните години стана още по-важно да се ограничат регулаторните и административните пречки пред сближаването, за да се засили възможността на различните региони да се справят заедно с общите проблеми. Аз подкрепям заключенията, направени от докладчика, и реших да гласувам в подкрепа на този документ.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. – (IT) „Териториалното сътрудничество“ със сигурност е една от най-важните теми за Европейския съюз днес. Необходимостта държавите да се сближават и да се засилва по-нататък връзката между хората, живеещи в граничните райони, става по-ясна от всякога, когато вземем предвид факта, че 37,5 % от европейското население живее в гранични региони. По тази причина териториалното сътрудничество се оказва от решаващо значение от няколко различни гледни точки. От една страна, то ще насърчава ефективно укрепването на вътрешния пазар, допринасяйки за премахване на физическите и културните пречки, които спъват този процес, а от друга страна, ще подкрепя европейската интеграция в различните политически сектори, помагайки на държавите да разработват координирани и общи проекти. Одобрявам разпределянето на повече средства за подкрепа на тази политика, преди всичко когато това се отнася до увеличаване на процентния дял от бюджета, отпускан за междурегионално сътрудничество. Друга силна страна, изяснена от доклада, е създаването на европейски групи за териториално сътрудничество (ЕГТС). Считам, че създаването на такива групи може да доведе до положителни резултати както от гледна точка на управлението, затова, че биха означавали трансгранично управление, което гарантира авторството на различните политики на местно и регионално равнище, така и от гледна точка на социалното сближаване, тъй като създава по-големи възможности за сближаването на общности, различаващи се една от друга в езиково и културно отношение.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно цел 3 и бъдещата програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни, тъй като тя е изключително необходима за ефективността на политиката на сближаване. Добре е да се подчертае значението на създаване на европейски групи за трансгранично сътрудничество (EГТС) като ключов инструмент за териториално управление, насочен към необходимостта от структурно сътрудничество от гледна точка на финансите, както и правния статут и многостепенното управление.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Тридесет и седем и половина процента от европейското население живее в гранични региони, което прави трите измерения на териториалното сътрудничество – трансгранично, междурегионално и сътрудничество между съседни страни – основна политика за Съюза, тъй като помага на териториите, регионите и държавите-членки да работят по-добре едни с други в следване на общите им цели.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад, разработен от г-жа Sanchez-Schmid, е относно цел 3: Предизвикателство пред териториалното сътрудничество – бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни. Ние можем да считаме цел 3, „Европейско териториално сътрудничество“, за „лошата връзка на структурните фондове“. Независимо от факта, че населението на граничните райони наброява почти 200 милиона души, за тази цел са отпуснати само 2,52 % от финансирането за сближаване. Като се вземе предвид, че политиката на ЕС за сближаване е част от рамката за солидарност, включваща 27-те държави-членки и техните 271 региона, и че тя цели да се сложи край на съществуващите в тях икономически и социални различия, от решаващо значение е следващата многогодишна финансова рамка да предвижда увеличаване на средствата, отпускани за тази цел, тъй като това са региони със сериозни проблеми по отношение на конкурентоспособността, а са от решаващо значение за устойчивостта на ЕС. Затова аз приемам предложението на докладчика за укрепване на целта „Териториално сътрудничество“ чрез увеличаване на общия бюджет от 2,5 % на 7 %, като се приемат мерки за опростяване на изпълнението на програмите и за създаване на европейски групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), които са особено важни за работата на системите за трансгранично управление.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Значението на териториалното сътрудничество значително нарасна в най-близкото минало поради общите правила на структурните фондове и влизането в сила на Договора от Лисабон. Целта му е да се премахнат физическите, административните и регулаторните пречки и да се смекчи така нареченото „гранично въздействие“ между страните и регионите, така че да могат да реагират на общите предизвикателства като единно звено. От решаващо значение е да се запази връзката между трите основни елемента – трансгранично сътрудничество, междурегионално сътрудничество и сътрудничество между съседни държави – тъй като всеки от тях има своята обосновка и ползи. В усилията си за изпълнение на принципа на териториалното сближаване ние трябва да изпълним по-добре целта „териториално сътрудничество“ и стандартните процедури. За да бъде изпълнено успешно и да се развива, териториалното сътрудничество, като важна европейска идея, трябва също така да бъде символично въплъщение на ЕС за всички граждани.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) Аз искам да приветствам приемането на настоящия доклад и да подчертая значението на цел 3 относно териториалното сътрудничество в политиката на сближаване на Европейския съюз. Нашият Парламент призовава за увеличаване на дела на структурните фондове, определени за тази цел – от настоящите 2,5 % на 7 %, и аз твърдо подкрепям тази позиция. Цел 3 трябва да бъде поддържана, и което е дори още по-важно, да бъде развивана, така че да можем да осъществяваме интегрирането на общностната територия отвъд националните граници. Като член на Парламента, представящ избиратели, които са много засегнати от трансграничните проблеми, и като човек, който произхожда от единствения регион във Франция, който има обща граница с три други държави-членки на ЕС, аз силно се интересувам от тези въпроси и от проекти в областта на трансграничното сътрудничество. Районите на териториално сътрудничество са привилегировани по отношение на европейското сътрудничество, особено трансграничното сътрудничество. В тези райони границите, трудностите и пречките са по-малко „реални“. Освен това, в превръщането си в истински зони на проектите, тези райони на сътрудничество играят основна роля в укрепване на връзките на местно равнище между партньори от различни държави-членки и между граждани, които се събират, за да се справят с общи проблеми. Териториалното сътрудничество трябва да бъде насърчавано.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. − (DE) Трансграничното сътрудничество е от решаващо значение за граничните региони. Ето защо регионите Euregio и SaarLorLux трябва да бъдат подсилени. Именно по тази причина аз приветствам запазването на трансграничното сътрудничество като основен елемент на структурната политика.

Приветствам по-конкретно призива за отпускане на най-малко 70 % от бюджета на териториалното сътрудничество за трансгранично сътрудничество, от една страна, и за увеличаване на териториалното сътрудничество от 2,5 % – нивото му през настоящия програмен период – на поне 7 % от общите бюджетни средства през следващия програмен период.

Освен това създаването на европейски групи за териториално сътрудничество трябва да бъде улеснено, защото този нов инструмент ще облекчи достъпа на местната администрация и гражданите до по-голямо сътрудничество, което ще облагодетелства много региони, и по-специално граничните.

Най-общо докладът бележи важна стъпка към гарантиране на бъдещето на политиката на ЕС за трансгранично сътрудничество и ще даде възможност на говорещата немски език общност в Белгия, като граничен район, да укрепи още повече и да подобри партньорството си с граничните региони.

Относно политиката на сближаване аз съм доволен, че комисията е приела моето предложение за по-голямо ориентиране на структурните фондове към общата транспортна политика на Европейския съюз. Това може също така да ускори изпълнението на важни проекти в граничните райони.

  Brice Hortefeux (PPE), в писмена форма. – (FR) Граничните региони, които представят 37,5 % от европейското население, са изключително важни за интеграцията и за изграждане на мостове, които да свързват европейските граждани. Сега успехът на териториалното сътрудничество е добре доказан. Тази цел, поставена през 2007 г. и осигурена с бюджет от 8,5 милиарда евро за периода 2007-2013 г., разпределен между програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, дава възможност на 271 европейски региона да се възползват от значителното финансиране, насочено към разработването и засилването на общите проекти и към преодоляване на различните естествени граници и пречки, като сухоземните и морските граници, и административните пречки, които се отразяват на всекидневния живот на нашите граждани.

Не се съмнявам, че докладът на г-жа Sanchez-Schmid, който беше приет с голямо мнозинство, ще окаже влияние върху работата на Европейската комисия, тъй като в него са подготвени законодателните предложения, които ще бъдат поставени на разискване през септември. В доклада по-специално се подчертава необходимостта от запазване на господстващото положение на трансграничния стълб и от разработване на стимули за насърчаване на големи трансгранични проекти, като трансевропейските транспортни мрежи (ТТМ). Напълно одобрявам тези препоръки и затова бих искал още веднъж да похваля качеството на доклада, който успя да спечели широката подкрепа на всички партии.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Аз приветствам настоящия документ, защото многогодишната финансова рамка за периода 2007-1013 г. превърна целта „Териториално сътрудничество“ в един от трите стълба на политиката на сближаване на ЕС, наследявайки инициативата на Общността ИНТЕРРЕГ. От тогава териториалното сближаване се превърна, по силата на член 174 от Договора, в един от трите компонента на политиката на сближаване, заедно с икономическия и социалния компонент на сближаването. Териториалното сближаване се утвърждава като един от основните приоритети на Европейския съюз. Целта „Териториално сътрудничество“ е насочена към премахване на физическите, административните и регулаторните пречки за сближаването и към смекчаване на граничното въздействие между териториите и регионите, за да могат те да се справят заедно с общите предизвикателства, независимо дали става въпрос за териториални (услуги, инфраструктура, градско и регионално планиране), общи (глобализация, изменение на климата), икономически или социални предизвикателства. Териториалното сътрудничество носи европейска добавена стойност и играе много важна роля в задълбочаване на вътрешния пазар и в насърчаване на европейската интеграция в някои секторни политики, и аз подкрепям мнението, че териториалното сътрудничество трябва да остане един от стълбовете на политиката на сближаване.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. – (IT) Инструментът „териториално сътрудничество“, както се подчертава и в стратегията „Европа 2020“, играе решаваща роля в укрепването на вътрешния пазар и насърчаване на европейската интеграция в редица секторни политики на ЕС. Аз гласувах в подкрепа на доклада, за да може в близко бъдеще тези цели да се превърнат в реалност, като не само стимулира хармоничното развитие на различните сектори, но също така в райони на Европа, които често се характеризират с разнородност на равнище териториално развитие. За тази цел са необходими средства – които трябва да се разпределят въз основа на хармонизирани критерии – както и ефективно взаимодействие между трансграничните и транснационалните области, именно за да може местните потребности да се координират с тези с по-широк обхват. Аз съм уверен, че огромното културно, историческо и езиково наследство на ЕС ще стане познаваемо, ако се премахнат физическите и териториалните пречки – този вид сътрудничество е крайъгълният камък на нашето виждане за демократични принципи и за единство в многообразието.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Настоящото предложение за резолюция на Европейския парламент относно цел 3 е важно по отношение на премахване на административните и законодателните пречки, които понастоящем съществуват между държавите-членки.

Целта на териториалното сближаване, както се внушава в настоящия доклад, е държавите-членки да бъдат убедени да сътрудничат в областта на услугите и инфраструктурата, както и в градското планиране и устройство на територията, икономическото и социалното планиране. Сътрудничеството предлага възможност за създаване на по-тесен и траен съюз между държавите-членки.

Цел 3 предлага обхватен, многоизмерен модел на сътрудничество между партньорите в различните държави-членки, който изисква специфичен, ясно очертан и единен подход и изпълнение в държавите-членки, като по този начин ще се засили сътрудничеството между тях.

Не на последно място, докладът подчертава един важен факт – необходимостта да се привличат, насърчават и включват партньори от частния сектор, с оглед да се постигне териториално сближаване, тъй като много услуги или елементи на инфраструктурата се управляват и притежават от партньори от този сектор.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) Понастоящем европейското трансгранично сътрудничество е част от политиката на сближаване. От една страна, то допринася за създаване на наднационални проекти и стратегии на ЕС, а от друга страна, помага за намаляване на пречките, съществуващи между териториите и регионите. Аз съм убедена, че ефективното териториално сътрудничество е важно не само за вътрешните граници на Съюза, но главно в региони, които имат общи граници с държави-членки на Европейския съюз. Освен това, по време на полското председателство на Съвета ние ще имаме възможността да насърчаваме хармонизирани принципи за изпълнение на програмите за сътрудничество по границите както в регионите по вътрешните граници, така и в тези по външните граници на ЕС.

Във връзка с горепосоченото считам, че докладът на ж-жа Sanchez-Schmid относно предизвикателството за териториално сътрудничество – бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и сътрудничество между съседни страни – е важен принос към работата по регионалната политика и аз гласувах в подкрепа на приемането му.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Общите правила на структурните фондове и влизането в сила на Договора от Лисабон значително увеличиха значението на териториалното сътрудничество, превръщайки го в един от трите стълба на политиката на сближаване на ЕС. Политиката на сближаване определено трябва да премахне настоящите физически, административни и регулаторни пречки и да смекчи „граничното въздействие“ между териториите и регионите, позволявайки им да отговорят заедно на общите предизвикателства, независимо дали те са от териториално, общо, икономическо или социално естество.

Надяваме се, че общите мерки могат да бъдат координирани на всички нива на управлението, в съответствие със стратегия „Европа 2020“, която отговаря на потребностите на териториите, и с другите териториални стратегии. С оглед на правилното прилагане на принципа на териториалното сближаване и с оглед на увеличаване на европейската добавена стойност на финансовите средства, разпределяни по целите „сближаване“ и „конкурентоспособност и заетост“, ние считаме, че е необходимо по-голямо хармонизиране на целта „териториално сътрудничество“ и основната група цели.

Одобряваме идеята за приемане на „териториален“ подход на ранните етапи на програмния период с оглед да насочим финансирането по целите „сближаване“ и „конкурентоспособност и заетост“ към редица приоритетни проекти, като трансевропейските транспортни мрежи, които са предварително определени и договорени с партньорите по програмите, в съответствие с основните принципи на многостепенното управление и европейското партньорство.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Трябва да бъде увеличено финансирането за териториалното сътрудничество, като се има предвид неговото влияние върху политиката на сближаване. Въпреки това, при увеличаване на бюджета за този програмен период, ние трябва ясно да укажем бюджетните редове за политиката на сближаване, за които отпусканото финансиране ще бъде намалено, без ущърб на изпълнението на целите на политиката на сближаване. Териториалното сътрудничество премахва административните и регулаторните пречки между териториите и регионите, и помага за справяне с въпроси във връзка с териториалното, икономическото и социалното сближаване. Освен това сътрудничеството между граничните региони трябва да остане приоритет, в сравнение със сътрудничеството с други региони. Следователно финансирането за неговото изпълнение трябва да бъде увеличено. Считам, че е необходима по-голяма гъвкавост при прилагане на географската граница от 150 км за крайбрежните и морските региони. При разработването и изпълнението на широкомащабни стратегии е необходимо да се вземат под внимание различните програми за регионално сътрудничество. Освен това Комисията трябва да направи оценка на резултатите от първите въведени макрорегионални стратегии. Териториалното сътрудничество е тясно свързано с външните граници на Европа и затова е необходимо да се гарантира по-ефективно взаимодействие между Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и другите договорени мерки за сътрудничество,, да се създадат по-благоприятни възможности за финансиране и за прилагане на нова политика на съседство. Трябва да се отбележи, че изпълнението на програмите за териториално сътрудничество в момента е затруднено от участието на много и различни органи. Необходимо е също така да се опростят правилата за одит и контрол.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. − (EN) Подобреното сътрудничество на двустранно, регионално и междурегионално равнище между държавите-членки е не само решаваща част от задължението на ЕС, но също така и все по-необходимо за поддържане на солидарността на ЕС, тъй като ние работим по нарастващ брой въпроси. Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, защото в него се признава, че е необходимо да бъдат опростени елементите на осъществяване на сътрудничеството на тези равнища и да бъдат включени участници от частния сектор, особено по отношение на сътрудничеството в областта на икономическото развитие. Държавите-членки на ЕС ще продължат да се облагодетелстват в голяма степен от засилените средства за сътрудничество между тях. Заедно с докладчика аз призовавам Европейската комисия да проведе задълбочен анализ на резултатите от първите въведени макрорегионални стратегии.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. – (IT) Бъдещата програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и сътрудничество между съседни страни е от стратегическо значение за определяне на целите на всяка териториална реалност в Европа и на начините за постигането им. Териториалното сътрудничество е добавена стойност, която подготвя пътя към реализиране на всички възможности на даден регион и към повишаване на неговата конкурентоспособност. Аз гласувам в подкрепа на доклада, защото съм убеден, че е важен за определяне на целите, които гарантират правилното разпределяне на финансирането за съвместни програми, и за пълното задоволяване на потребностите на всеки район чрез участие в най-важните регионални проекти.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Териториалното сътрудничество е един от трите стълба на политиката на сближаване на ЕС, наследявайки инициативата ИНТИРРЕГ на Общността. След това, по силата на член 174 от Договора от Лисабон, териториалното сближаване се превърна в един от трите компонента на политиката на сближаване, заедно с икономическия и социалния компонент на сближаването. Това е един от главните приоритети на Европейския съюз. Целта на тази политика е да се премахнат физическите, административните и регулаторните пречки за сближаването и да се намали „граничното въздействие“ между териториите и регионите, за да могат те да се справят заедно с общите предизвикателства, независимо дали става въпрос за териториални (услуги, инфраструктура, градско планиране и устройство на територията), общи (глобализация, изменение на климата), икономически или социални предизвикателства. Аз гласувах в подкрепа на доклада поради основната му идея, и по-конкретно укрепване на целта „териториално сътрудничество“ чрез програми за териториално сближаване на всички равнища на планиране и в съответствие със стратегията „Европа 2020“, възприемане на териториален подход към другите политики на ЕС, насърчаване на създаването на европейски групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), опростяване на изпълнението на въпросната политика и поемане на ангажимент тя да бъде направена видима в цяла Европа – тези са причините за гласа ми в подкрепа на доклада.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Общите правила на структурните фондове и влизането в сила на Договора от Лисабон значително увеличиха значението на териториалното сътрудничество през последните пет години, превръщайки го в един от трите стълба на политиката на сближаване на ЕС. Във финансовата рамка за периода 2007 – 2013 г. целта „Териториално сътрудничество“ е един от трите стълба на политиката на сближаване на ЕС, наследила инициативата на Общността ИНТЕРРЕГ. След това, по силата на член 174 от Договора, териториалното сближаване се превръща в един от трите компонента на политиката на сближаване, заедно с икономическия и социалния компонент на сближаването и, всъщност съставлява един от главните приоритети на ЕС. С това се цели да се премахнат съществуващите физически, административни и регулаторни пречки и да се смекчи „граничното въздействие“ между териториите и регионите, което им позволява да се справят заедно с общите предизвикателства, независимо от това дали са териториални, общи, икономически или социални. Цел 3 позволява сложно и многоизмерно сътрудничество, което обединява партньори от различни държави-членки. По тази причина е необходимо опростяване на правилата за одит и контрол. Аз гласувам в подкрепа на настоящото предложение, за да може териториалното сътрудничество да се превърне в символично олицетворение на ЕС за всички негови граждани, а тези, които отговарят за определяне на политиката, и длъжностните лица да се запознаят с практическите страни на териториалното сътрудничество, свързани с тяхната работа.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Аз одобрявам потвърденото от докладчика голямо значение на териториалното сътрудничество, чиято цел е да се премахнат физическите, административните и регулаторните пречки и да се намали „граничното въздействие“ между регионите, като се насърчава тяхното хармонично развитие. Този нов подход ще се отнася също и до планинските региони, които по подобен начин биха могли да играят водеща роля в осъществяване на целите на стратегия „Европа 2020“. Въпреки това, с оглед на реализирането на тези цели е необходимо програмите за териториално сътрудничество да бъдат опростени, а местните органи и обществеността трябва да участват по-активно чрез насърчаване на по-добрата комуникация чрез мащабни медийни кампании и кампании за повишаване на осведомеността.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Аз гласувах в подкрепа на доклада. Проектотекстът на докладчика в общи линии отговаряше на позицията на моята група по цел 3. Измененията, предложени от нашата група, които бяха приети от комисията по регионално развитие, се отнасят до следното: • призив за гъвкавост в прилагането на географското ограничение от 150 км, установена за програмите за трансгранично сътрудничество за крайбрежните и морските региони; • препоръката за извършване на първа оценка на въведените ЕГТС, за да се извлече поука от първоначалния опит; • тесните културни и езикови връзки между граничните региони в различните държави-членки трябва да бъдат използвани за стимулиране на трансграничното сътрудничество.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Териториалното сътрудничество е един от стълбовете на политиката на сближаване на ЕС, с който се цели да се премахнат физическите, административните и регулаторните пречки и да се смекчи „граничното въздействие“ между териториите и регионите, с оглед на насърчаването на хармонично развитие, което им дава възможност да се справят заедно с общите предизвикателства. Следвайки логиката на стратегия „Европа 2020“, по-доброто разпределение на средствата е важно, за да се отговори подходящо на потребностите и специфичните особености на европейските територии. По тези причини аз гласувам в подкрепа на доклада.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) След 1986 г. целта на политиката на сближаване е да се засили икономическото и социалното сближаване между различните държави-членки на ЕС. Въпреки това Договорът от Лисабон и новата стратегия „Европа 2020“ поставиха трето измерение, дублирано „териториално сближение“, което насърчава прилагането на функционален подход за интегрирано развитие на 271 региона, разглеждани като райони, в които живеят хора. Считам, че териториалното сближаване трябва да допринесе за премахване на физическите, административните и регулаторните пречки между европейските региони, и трябва да насърчава хармонично европейско развитие и нарастващо сътрудничество чрез общи проекти между различните региони, които имат подобни характеристики и цели за развитие. Бих подчертал също така, че териториалните стратегии трябва да бъдат пряко свързани с насоките за развитие на европейските транспортни мрежи, със стратегиите на интегрираната морска политика и със стратегията „Европа 2020“, за да се изгради интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа. Накрая ще посоча, че напълно приемам идеята, че е необходимо да бъде изложен план на действие за най-отдалечените региони на ЕС и че трябва да бъдат въведени многосекторни принципи, които да подкрепят тяхното хармонично развитие и да помагат за намаляване на различията им с другите европейски региони.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) ЕС представлява пример за съфинансирането на трансгранични, транснационални и междурегионални проекти. Докладчикът предлага серия подобрения, свързани с обсъждани преди слабости. Гласувах в подкрепа на доклада.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, представен от г-жа Sanchez-Schmid. В доклада се подчертава добавената стойност на териториалното сътрудничество и неговия потенциал за насърчаване на конкурентоспособността. Въпреки че поддържа първоначалната структура на цел 3, докладът предлага увеличаване на средствата и насочва вниманието към специфичните потребности на населението на граничните региони. Прилагането на стратегически подход и ответна реакция, насочена към потребностите и специфичните особености на всеки регион, могат да бъдат гарантирани чрез отпускане на средства въз основа на хармонизирани критерии за всяка програма за териториално сътрудничество.

Доклад: Georgios Stavrakakis (A7-0141/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Изразявам твърдото си убеждение, че ефективна стратегическа рамка може да гарантира общ подход и да оползотвори взаимодействията между всички фондове за подкрепа на целите на политиката на сближаване, като определените в Договорите, и по този начин по-добре да служи на народите на Европейския съюз и да отговори на очакванията им. Този доклад има известен принос за създаването на тези взаимодействия и поради тази причина го подкрепям.

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Необходимостта от по-голяма гъвкавост при използването на фондовете и от административна култура, насърчаваща мултидисциплинарния подход и опростяването на администрацията на фондовете, е жизненоважна за създаването на обща стратегическа рамка за структурните фондове. Що се отнася до взаимодействията между структурните фондове, Европейският парламент подчерта необходимостта да се избягва голямата концентрация на капацитет в икономически клъстъри и основни региони на Европейския съюз. Считам, че между различните секторни политики е необходим интегриран подход, за да се постигне оптимален резултат за икономическото развитие и растежа, намаляването на различията в развитието между регионите, създаването на работни места, подобряването на качеството на живота, обучението на работниците и служителите за нови работни места, социалното и териториалното сближаване, както и прилагането на европейския социален модел, който е фактор, допринасящ за сближаване и за конкурентоспособност на европейската икономика. Като се съсредоточава съвместното действие на фондовете на регионално или на местно равнище, се увеличава тяхната добавена стойност и се позволява на местните заинтересовани страни да правят фини настройки за специфичните действия спрямо действителните икономически и социални потребности, и съответно спрямо положението със заетостта във всеки отделен регион. Поради тази причина подкрепих доклада.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Всички участници в политиката на сближаване споделят становището, че успоредното съществуване на няколко европейски фонда – Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския фонд за рибарството (ЕФР) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) – не винаги позволява финансовите ресурси на Европейския съюз да бъдат управлявани по оптималния начин. Подкрепих този доклад, защото той предлага интересни начини за постигане на задължителната цел за увеличаване на последователността между тези способи. Изразявам голямата си надежда, че този подход, подкрепян от Европейската комисия, ще намери място в бъдещите предложения на Комисията, свързани с регулаторната рамка, която ще се прилага спрямо бъдещата политика на сближаване (2014-2020 г.).

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Макар в момента да обмисляме и обсъждаме следващата многогодишна рамка, беше важно отново да бъде подчертан фактът, че политиката на сближаване остава основен лост за растеж и че бюджетът, предназначен за нея, следва да не бъде намаляван. Един от начините, по който можем да направим подобрения, е да повишим последователността между различните инструменти и политики, по-специално във връзка със стратегията „Европа 2020“, за да постигнем по-добро взаимодействие между различните фондове, което от своя страна ще ни даде възможност да имаме политика за регионално развитие, ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати. Едно от последствията от големия брой фондове е, че те са по-малко видими, от което следва, че гражданите и заинтересованите страни имат по-малко информация за тяхното съществуване; друга последица е, че това може да доведе до дублиране или непоследователност и по този начин да се намали цялостното въздействие на тази политика. Следователно в този доклад посочваме трите основни цели, към които считаме, че трябва да се стремим: създаване на многофондови програми, повишаване на техническата помощ и изготвяне на европейски наръчник. Чрез подобряване на взаимодействията ще можем да увеличим европейската добавена стойност на политиката на сближаване за местни и регионални партньори в целия Европейски съюз, което, от своя страна, ще даде възможност на гражданите да получат допълнителни ползи.

  Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. − (IT) Европейският съюз последователно настоява в няколко резолюции, че съществува необходимост от интегриран подход между различните секторни политики, за да се постигне оптимален резултат за растеж и развитие в Европейския съюз. Считам, че най-решителният опит за координиране на усилията на фондовете и програмите на Европейския съюз е в следкризисния период, който преживява Европа. Ясно е, че в бъдеще необходимостта от консолидиране на бюджетите ще ни принуди да търсим по-голямо въздействие с наличното финансиране. Считам, че този труден исторически момент, в който се намира цяла Европа, все пак представлява възможност да използваме преговорите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР), за да постигнем по-голямо взаимодействие на фондовете и програмите на Европейския съюз. По-специално, опитът от тези години ясно показва, че финансирането на икономически дейности от Европейския фонд за регионално развитие, като например иновации, научноизследователска дейност, околна среда може да бъде по-ефективно, ако се координира тясно и се интегрира в дейности, предприети от Европейския социален фонд. В заключение, бих искал отново да подчертая призива към Комисията да насърчава култура, която се стреми към опростяване на администрацията на фондовете на Европейския съюз.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Не можех да не подкрепя доклада. В момент като този, когато икономическата и финансовата криза изискват по-предпазливо изразходване на средства, прозрачност и сигурни и иновативни финанси, в условия на все по-оскъдни ресурси и все по-неотложни социални потребности, опитът за по-ефективно използване на структурните фондове е не само цел, но и морално задължение на всички администратори, и преди всичко на Европа, която се възприема от гражданите си като структура, която е все по-абстрактна и откъсната от реалните нужди на хората.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Подкрепих доклада, защото рационализирането на разходите изисква по-голяма ефективност и ефикасност на политиките на равнище Европейски съюз, както и на национално, регионално и местно равнища. Освен това в междуинституционалните преговори по новата финансова перспектива на Европейския съюз (2014-2020 г.), Европейският парламент следва да представи конкретни предложения относно обща стратегическа рамка, за да гарантира изпълнението на целите на политиката на сближаване на Европейския съюз и ефективността на структурните фондове. Следва да обърнем внимание на факта, че икономическата и финансовата криза още повече засили неотложната необходимост от мерки в секторите, включени в Европейския социален фонд (ЕСФ), които по-конкретно целят да насърчат заетостта, преориентирането на кариерата, социалното приобщаване и намаляването на бедността. Освен това искам да подчертая, че ЕСФ, като инструмент за подкрепа на продължаващото обучение, придобиването на квалификации и преориентирането в кариерата, следва да бъде разглеждан като важен ресурс, който в действителност не се използва докрай, за насърчаване на всеобхватен и ефективен растеж и основана на знанията конкурентоспособност за Европа. Разходите в областта на политиката на сближаване трябва да се рационализират, като се намали фрагментирането на инструментите и се насърчи по-добро допълване между различните инструменти за финансиране. Също така трябва да вземем под внимание предложението на Комисията за по-добро определяне на приоритетите и тематично концентриране на средства на Европейски съюз и национални ресурси върху определен брой приоритети, така че да се постигне по-ефективно координиране между фондовете.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. − (EN) От първостепенно значение е да гарантираме ефективността на тези и други европейски фондове, за да гарантираме, че европейците ще продължат да ги подкрепят.

  Karima Delli (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Приветствам идеите, подкрепени чрез приемането на този доклад, за повишаване на взаимодействията между политики, които оказват въздействие върху територии, от една страна, и между фондове, от друга страна, по-специално като се увеличи финансирането и въвеждането на многорегионални програми. Изразявам обаче съжалението си, че участието на местните и регионалните органи в процеса на вземане на решения не се разглежда като приоритет. Подобряване на управлението чрез допълнително участие на органите с капацитет за децентрализирано управление е начинът да отговорим на необходимостта от усвояване, ефективност и опростяване – всички те са необходими за изпълнението на политиката на сближаване.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. − (IT) Политиката на икономическо, социално и териториално сближаване е един от основните стълбове на Европейски съюз, който се стреми не само да насърчава и подобрява високи постижения чрез насърчаване на иновациите, но и да постига конвергенция и да преодолява разликите на и в районите, които са по-слабо развити в сравнение с напредналите. Съвместното програмиране беше най-новаторският аспект на периода 2007-2013 г., в резултат на който регионите и държавите-членки възприеха интегриран подход спрямо териториите и ресурсите, като част от своето стратегическо и оперативно програмиране. Този важен подход обаче в много случаи има вероятност да бъде затруднен от значителната автономия и силната конкуренция, които съществуват между различни органи, отговарящи за управлението на всяка еднофондова програма. Поради невъзможността заедно да функционират правилно, те сериозно застрашават не само ценното интегриране на операциите и действията, които биха могли да се извършат, но и ползите и въздействието, които могат да бъдат получени в резултат на тези действия. Следователно през следващия програмен период би било добре да се преориентираме към многофондови програми, като включим в тях опита, натрупан от съвместното програмиране, и като насърчим споделеното и отговорно управление между различните заинтересовани страни, отговарящи за регионалното развитие. Считам, че приетият доклад допринася значително за постигането на тези цели.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада относно постигането на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове, тъй като считам, че развитието на стратегическа рамка може да гарантира общ подход и да оползотвори взаимодействията между различните съществуващи фондове с оглед постигането на целите на политиката на сближаване, както са определени от Договорите, като по този начин ще отговорим на очакванията на гражданите.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Парламентът неколкократно подчертава необходимостта от повишена ефективност на съчетаното използване на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове, заедно с интегриран подход към различни секторни политики. Необходимостта да се избегне хабенето на ресурси, която става все по-наложителна в тежката криза, в която се намираме, прави наложително търсенето на начин за използване по възможно най-добрия начин на взаимодействията, получени в резултат от наличните средства в структурните фондове, и да не пропускаме възможности поради изтичане на ресурси. Това усилие да използваме наличните средства, ще допринесе за подобряване на възможностите за устойчив растеж, ще намали различията между регионите и ще насърчи социалното приобщаване и сближаването между регионите. Това обаче няма да бъде постигнато, ако Съюзът и държавите-членки не определят ясни приоритети, като по този начин ще избегнат разпиляването на финансови средства и ще подчертаят аспектите, към които трябва задължително да се стремим. Желаната гъвкавост следва да бъде придружена от внимателен мониторинг на използването на средства, така че това да се извършва при максимално спазване на правилата за стриктност и прозрачност.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, изготвен от г-н Stavrakakis, е свързан с настоящото положение и необходимостта да бъдат съчетани бъдещите взаимодействия, за да се повиши ефективността между Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове. Повече от две десетилетия структурните фондове се инвестират в различни региони на Европа и допринасят значително за подобряване на качеството на живот на милиони европейци. Те изглеждаха като неизчерпаем източник, от който най-необлагодетелстваните региони могат да задоволят потребностите си от финансиране. Неотдавнашната икономическа и финансова криза ни отрезви и ни показа последиците от неограниченото консуматорство, олицетворявано от неустойчиви инвестиции.

Всъщност подобряването на инфраструктурата не винаги върви ръка за ръка с мащабно развитие. Поради тази причина е налице неотложна необходимост от щателна оценка на всички проекти, които се изпълняват в момента, заедно със стратегическо преориентиране на средствата, които са все още налични, като се вземе под внимание постигането на целите, определени от стратегията „Европа 2020“, при подготовката на следващата многогодишна финансова рамка. Подкрепям препоръките на доклада, насочени към постигане на взаимодействия чрез създаването на стратегически инструмент, който включва всички структурни фондове и който цели иновации и техническо развитие, подкрепа за дружества, по-специално малки и средни предприятия, и намаляване на административните разходи.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Целта, застъпена в този доклад, е ясна: създаването на обща стратегическа рамка за Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове, по-специално Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство за следващия финансов период след 2013 г., както и координирането й с други инструменти на външните аспекти на политиката на Европейския съюз.

Чрез създаването на обща стратегическа рамка могат да бъдат загубени отличителните характеристики и многообразието от райони, които са бенефициери, което ще открие пътя за ограничаване на бюджета на Европейския съюз и за намаляване на плащанията от фондовете, какъвто е стремежът на основните членове на Европейския съюз. Тази нова рамка има за цел да насърчи конкуренцията и да засили интеграцията на политиките на Европейския съюз, за да консолидира стратегията „Европа 2020“ в полза на големи дружества и финансови институции, както и на концентрацията и на централизацията на капитал.

От своя страна, ние ще продължим да подкрепяме пълноценно използване на тези средства и взаимното им допълване, за да бъде защитено и насърчено производството във всяка държава, за борба с безработицата и насърчаване на работни места с права, за създаване на благосъстояние и по-доброто му разпределение, за да се защитят качествените обществени услуги, за борбата с бедността и за защита на дребномащабния крайбрежен риболов, семейните стопанства и малките и средните селски стопани.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът препоръчва създаването на обща стратегическа рамка за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и другите структурни фондове, по-специално Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарството (ЕФР) за следващия период на финансиране след 2013 г., както и координирането й с други инструменти на външните аспекти на политиката на Европейския съюз. Следва да се има предвид, че чрез създаването на обща стратегическа рамка могат да бъдат загубени отличителните характеристики и многообразието от райони, които са бенефициери, което ще открие пътя за ограничаване на бюджета на Европейския съюз и за намаляване на плащанията от фондовете, какъвто е стремежът на основните членове на Европейския съюз.

Тази нова рамка има за цел да насърчи конкуренцията и да засили интеграцията на политиките на Европейския съюз, за да консолидира стратегията „Европа 2020“ в полза на обичайните страни: големи дружества и финансови институции, както и на концентрацията и на централизацията на капитал.

От своя страна, ние ще продължим да подкрепяме пълноценно използване на тези средства и взаимното им допълване, за да бъде защитено и насърчено производството във всяка държава, като потенциалът им се използва за борба с безработицата и насърчаване на работни места с права, за създаване на благосъстояние и по-доброто му разпределение, за да се защитят качествените обществени услуги, за борбата с бедността и за защита на дребномащабния крайбрежен риболов, семейните стопанства и малките и средните селски стопани.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Европа се намира в следкризисен период и поради тази причина е необходимо да бъдат засилени допълнително опитите за координиране на дейностите на фондовете и програмите на Европейския съюз. Що се отнася до Европейския социален фонд, опитът показва, че финансирането на икономическите мерки на Европейския фонд за регионално развитие може да бъде по-ефективно, ако бъде по-добре координирано и интегрирано в дейностите на този фонд. Следва да се има предвид, че добрите резултати при повечето програми и мерки зависят до голяма степен от успешното съчетаване на няколко фактора, от които най-важен е развитието на човешките ресурси. Текущата система за планиране и изпълнение на програмите, която обвързва политиките, свързани с развитието на човешките ресурси, особено стопанското развитие на малките и средните предприятия, и развитието на инфраструктурата служи като инструмент за хармонизиране на развитието в подпомаганите региони. Всяка от тези политики сама по себе си би постигнала по-слаби резултати от тези, които политиките постигат заедно в момента в интегрираната система за програмно планиране и изпълнение. Считам обаче, че трябва да въведем по-широкообхватен механизъм за координиране, което би допринесло за привеждане в съответствие на съответните инструменти, политики и страни. Желателно е внимателно планираната намеса и програмите да бъдат изпълнявани по този начин и да вземат под внимание местните особености и сравнителните предимства, или специалните характеристики на всеки регион, в интегриран подход, основан на местните специфични характеристики.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствам този документ, защото той призовава да бъдат изготвени предложения за обща стратегическа рамка навреме за следващия период на финансиране след 2013 г., за да се гарантира общ подход и да се оползотворят взаимодействията между всички действия, които обслужват на практика бъдещите цели на политиката на сближаване, както са определени от Договорите, и се финансират от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарството (ЕФР). Считам, че политиката на сближаване е един от стълбовете на икономическа политика на Европейския съюз, благоприятстваща дългосрочната инвестиционна стратегия и социалното приобщаване. Политиката на сближаване също така е гаранция за подкрепата за най-слабо развитите региони и групите в най-неблагоприятно положение, водеща до балансирано и хармонично развитие на Европейския съюз. Европейската добавена стойност се състои във факта, че всички са в състояние да се възползват от икономическите успехи на Европейския съюз и следователно политиката на сближаване трябва да се запази независима и да получи по-голямо и достатъчно финансиране.

  Lívia Járóka (PPE), в писмена форма. − (EN) Приветствам доклада на г-н Stavrakakis относно постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове. По-голяма гъвкавост на фондовете, опростяването на администрацията им и стратегическото координиране между инструментите, политиките и участниците е отдавна поставяно искане и необходим инструмент за социално приобщаване на маргинализирани групи в сложна политическа рамка на интегрирани политики, като се използват всички финансови ресурси на фондовете на Европейския съюз, и по-специално Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Изменението на регламента, уреждащ Европейския фонд за регионално развитие, чрез което се увеличават допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности, дава възможност на държавите-членки да преразгледат своите оперативни програми и да преподредят приоритетите на инвестициите си, като използват максимум 2 % от общо разпределените средства за ЕФРЗ за интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности както за замяна, така и за ремонти. Държавите-членки трябва да използват пълноценно тази възможност да допълнят усилията си, за да гарантират ефективно социално приобщаване на най-уязвимите, а Европейската комисия следва да изготви конкретен план за действия по този регламент, за да ускори усвояването на средствата и да изготви доклад за тяхното използване.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. − (IT) Политиката на сближаване е един от стълбовете на икономическата политика на Европейския съюз. Тя е гаранция за подкрепата за най-слабо развитите региони и групите в най-неблагоприятно положение, водеща до балансирано социално и териториално развитие в Съюза, и направление на действие, което има огромно значение за 27-те държави-членки, от които се изисква да формулират стратегически насоки за териториално развитие чрез все по-активно участие на социалните партньори. Подкрепата ми за този доклад потвърждава убедеността ми в тази цел, както и това, че осъзнавам необходимостта от опростяване на разпоредбите на национално и регионално равнище, за да бъдат изпълнени проектите съгласно договорените срокове, да бъдат избегнати бюрократични закъснения и да бъде намалена бюрократичната тежест, като по този начин се увеличи капацитетът им за усвояване.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Солидна, подходящо финансирана политика на сближаване осигурява ключов инструмент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Това допринася за добре създадена, дългосрочна инвестиционна стратегия, генерира добавена стойност, насърчава социално приобщаване и същевременно хармонично развитие в целия Европейски съюз.

Считам, че трябва да осигурим подкрепа за държавите-членки и за регионите, като насърчим взаимодействие между структурните, социалните политики и политиките за селските райони. Създаването на обща стратегическа рамка за следващия финансов програмен период ще предостави усъвършенстван подход и ще осигури по-добро взаимодействие между мерките, изпълнявани в европейските региони, насочени към подкрепа на целите на политиката на Европейския съюз.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Европейският съюз се нуждае от нови взаимодействия и интегриран подход между различните секторни политики, за да постигне оптимален резултат за практическия растеж и развитие по места. Трябва да има по-голям ангажимент към регионална политика, която е все по-гъвкава и интегрирана с други инструменти и програми. Считаме, че финансирането от Европейския фонд за регионално развитие, отделяно за иновации, научни изследвания, околна среда и малките и средните предприятия може да бъдат по-ефективно само при условие че се координира тясно и се интегрира със социални дейности като цяло. Това е достойнството на интегрираното планиране. Всъщност е невъзможно сложни проблеми да бъдат решавани едностранно. Фрагментираният подход може да доведе до припокриване или дори несъвместимост в политиките, противоречиви публични действия или, което е по-лошо, до удвояване на ресурсите.

Считам, че обединяването на планирането на структурните фондове и кохезионния фонд и по-доброто им повторно интегриране с Фонда за развитие на селските райони и Фонда за рибарство е начин за отключването на потенциала на по-изостаналите райони. По-голяма гъвкавост, нов мултидисциплинарен подход и опростяване на управлението на средства може да бъде ключ към успеха на нашата политика за развитие и на политиката за териториално сближаване.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. − (IT) Подкрепих доклада Stavrakakis, защото считам, че трябва да бъде улеснено използването на различните европейски фондове, налични за изпълнението на регионалните политики. По-специално имам предвид развитието на взаимодействия за интегриран подход между различни секторни политики, които съществуват в областта на регионалната политика, както се подчертава в доклада. Необходимостта от насърчаване на въздействието на наличното финансиране е още по-наложителна предвид настоящата икономическа и финансова криза. В този смисъл докладът предлага обща стратегическа рамка за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за рибарството (ЕФР). Гарантирането на общ подход спрямо тези различни регионални фондове ще послужи и за избягване на припокриване и объркване на онези икономически оператори на регионално и местно равнище, които имат интерес да получават европейско финансиране за определен проект. Освен това възприемането на систематичен и синергичен подход между различните европейски регионални фондове ще допринесе за приемането на целите на политиката на сближаване, а оттам и за намаляване на различията в развитието между европейските региони, и ще улесни социалното приобщаване.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Трябва да положим всички усилия за създаването на благоприятна среда за всички държави-членки, така че да се възползват от помощта, предоставяна от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и другите структурни фондове. За да изпълним целите на политиката на сближаване, трябва да изясним взаимодействията между тези фондове, да вземем мерки за решаване на проблемите, свързани с координирането им, и да опростим правилата за управление на фондовете. Ето защо след 2013 г. ще бъде много важно да се придържаме към общия подход и към създадената обща стратегическа рамка. Необходимо е също така да намалим фрагментирането на инструментите за финансиране, като гарантираме рационализиране на разходите на политиката на сближаване. Следва да се отбележи, че политиката на сближаване гарантира устойчиво и дългосрочно развитие на Европейския съюз, и следователно трябва да продължи да бъде независима и за нея следва да бъде разпределено по-голямо финансиране. По-голямо внимание следва да бъде обърнато на Европейския социален фонд (ЕСФ), който има огромен принос за ефективен растеж и основана на знанията конкурентоспособност. Считам, че политиката на сближаване трябва да бъде ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати и да е по-малко съсредоточена върху редовността на разходите и процедурите.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Европейската политика на сближаване е и ще продължи да бъде крайъгълен камък на осезаемите действия на Европейския съюз в регионите му, както и основен източник да инвестиции в реалната икономика, която е способна да помага на Европа и на регионите й да се възстановят от кризата и да възвърнат конкурентоспособността си. Европейският фонд за регионално развитие и другите структурни фондове са постигнали огромни успехи, но могат и трябва да направят повече и да постигнат по-добри резултати за Европейския съюз. Предвид горепосоченото подкрепям съдържанието и структурата на доклада на г-н Stavrakakis, който одобрявам. Подкрепям по-специално препоръките и предложенията на г-н Stavrakakis, насочени към по-ефективно използване на фондовете на Европейския съюз. Изразявам надеждата си, че Европейската комисия ще се съобрази с искането на Парламента, по-специално с оглед на новата финансова перспектива за периода 2014-2020 г.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящото икономическо положение следва да се разглежда като възможност за повторно формулиране на всичко, което може да бъде направено по-ефективно, като с по-голяма легитимност се води упорита борба срещу всеки случай на загуба на време и ресурси. Необходимостта от консолидиране на публичните бюджети означава, че трябва да бъдем по-иновативни и да се стремим към по-голямо въздействие с наличното финансиране. Докладът, който подкрепих, е отражение на настоящото положение и на необходимостта от бъдещи взаимодействия, за да укрепим ефективността между фондовете. Координацията на тези фондове следва да бъде подобрена.

Инструментите на политиката на сближаване на Европейския съюз се управляват в обща рамка, която обхваща от стратегическите насоки за плащания до представянето на доклади. Все пак координацията между инструментите на политиката на сближаване и другите инструменти следва да бъде подобрена. Подкрепям създаването на система за интегрирано планиране и осъществяване, която да обхваща всички области на политиката. Достойнството на интегрираното планиране е в осъзнаването, че сложни проблеми могат да бъдат решавани единствено ако към тях се подхожда многостранно. Безработицата не може да бъде преодоляна само с обучение на безработните: необходимо е да се провежда и политика за създаване на работни места, като например подкрепа за малките и средните предприятия или за новосъздадени предприятия.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Реформата на структурната политика за програмния период 2007-2013 г. доведе до отделянето на развитието на селските райони от общата рамка на структурните фондове. Това отделяне не следва да води до дублиране или изпускане на цели, а възможностите за развитие следва да бъдат гарантирани в еднаква степен както в селските, така и в градските райони, но съществуват противоречиви свидетелства за прилагането на практика. Ефикасността на политиките за развитие на селските райони изисква внимателна координация с прилагането на мерките по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други подобни инструменти на регионалната политика. Необходима е обща стратегическа рамка за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарството (ЕФР), за да се гарантира общ подход и за да се увеличат взаимодействията между всички посочени инструменти за финансиране. Целта на политиката на сближаване е да намали различията между регионите и да насърчи социалното приобщаване с цел балансирано и хармонично развитие. Подкрепих документа, за да се гарантира, че средствата ще бъдат координирани по-добре и че регионалните и местните органи ще участват в разработването и изпълнението на договори за партньорство.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. − (IT) Икономическото, социалното и териториалното сближаване са основни принципи за определянето на всички политики и действия на Европейския съюз. Споделям становището на докладчика, че икономическата криза ще ни принуди да бъдем по-иновативни и да търсим по-голямо въздействие с наличното финансиране. Иновации означава създаването на взаимодействия и интегриран подход между различните секторни политики, за да се постигне оптимален резултат за практическия растеж и развитие по места.

Одобрявам по-специално схващането на докладчика, че взаимодействието и координацията не предполагат използване на универсални решения за всяка ситуация, а вместо това те насърчават по-тясната стратегическа координация между инструментите, политиките и участниците, за да се постигне внимателно планирана намеса и програми, които вземат предвид териториалните особености и сравнителните предимства или специалните характеристики на всеки регион в интегриран подход за отделните места.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. − (IT) На днешното пленарно заседание на Европейския парламент, проведено в Брюксел, гласувахме по доклада относно постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове. Резолюцията, приета от комисията по регионално развитие, предлага от следващия програмен период след 2013 г. да бъде създадена обща стратегическа рамка, за да се гарантира общ подход и да се оползотворят взаимодействията между всички действия, които обслужват бъдещите цели на политиката на сближаване, както са определени от Договорите и се финансират от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарството (ЕФР).

В доклада се посочва, че за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, са необходими засилени взаимодействия между структурните фондове, но също така и преди всичко трябва да бъдат постигнати целите на политиката на сближаване. Докладът на г-н Stavrakakis призовава действията за развитие на селските райони по ЕЗФРСР и действията за устойчиво развитие в рибарството в областите, обхванати от ЕФР, да се интегрират в обща рамка с другите структурни фондове, и да се засили координацията между инструментите на политиката на сближаване като такива и действията, провеждани по Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Подкрепям документа. Текстът най-общо призовава за създаването на обща стратегическа рамка, навреме за следващия период на финансиране след 2013 г., за да се гарантира общ подход и да се оползотворят взаимодействията между всички действия, които обслужват на практика бъдещите цели на политиката на сближаване, както са определени от Договорите и се финансират от ЕФРР, Кохезионния фонд, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФР. Също така той подчертава, че целта на политиката на сближаване следва да бъде постигането на устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж, разпределен равномерно в териториално и социално отношение, намаляването на задълбочаващото се неравенство между регионите, създаването на работни места, подобряването на качеството на живота, обучението на работниците за нови професии, включително в областта на устойчивата икономика, социалното и териториалното сближаване и прилагането на европейския социален модел, който представлява фактор за сближаване и конкурентоспособност за европейската икономика.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. − (IT) Целта на политиката на сближаване е устойчив и приобщаващ икономически растеж, разпределен равномерно в цяла Европа, и намаляване на неравенството между регионите. За да се увеличи взаимодействието, следва да бъде приета обща стратегическа рамка, която ще засили интегрирането на политиките на Европейския съюз за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Интегрираното планиране дава отлична възможност структурните фондове да се използват по начин, който ще допринесе за постигане на бъдещите цели на политиката на сближаване. Една от целите, която трябва да бъде постигната, е преразпределението на европейски ресурси, които са останали неизползвани в едни региони, към други региони, в който могат да бъдат реализирани ползи, но които все пак се намират в същата държава.

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма. – (PL) Подкрепих резолюцията относно настоящото положение и бъдещото взаимодействие за постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове. Изследване, проведено в Полша с цел да бъдат посочени пречките пред усвояването на структурни фондове, показва, че двете основни пречки са липсата на подробна информация и бюрократичната система за кандидатстване за средства от Европейския съюз и отчитането на начина, по който са изразходвани.

Бих искала по-специално да насоча вниманието към необходимостта от опростяване на процедурата за кандидатстване за средства както на национално, така и на регионално равнище. Това е от приоритетно значение с оглед ефективно използване на всички фондове. Също така призовавам Комисията да опрости концепцията на политиката на сближаване и да я ориентира към постигането на резултати, а не към сложни процедури на мониторинг. Новата политика трябва да се отличава с по-голяма гъвкавост, пропорционалност и видимост при използването на средства. Опростяването на процедурите може да бъде подпомогнато чрез хармонизиране на правилата, свързани с управлението, допустимостта, одита и докладването на проекти, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарството.

По-голямата координация на помощта от различни фондове ще направи по-ефективно търсенето на решения за сложни проблеми. Проблемът с безработицата например изисква обучение на безработни, но също така и насърчаване на предприятията и подкрепа за структурната инфраструктура. Тук могат да се използват различни фондове. Единствено ефективно взаимодействие между тях ще доведе до намаляване на безработицата. Подобен всеобхватен подход може да спомогне и за подобряване на достъпа на потенциални бенефициери до основна информация.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Въпросът за по-голямата ефективност и засиленото взаимодействие между различните структурни фондове е от първостепенно значение в разискванията за бъдещата политика на сближаване. Тя следва да бъде опростена и интегрирана в по-голяма степен. Следователно бъдещият подход трябва да се основава на обща стратегическа рамка за различните структурни фондове, за да се гарантира обща перспектива и за да се оптимизират взаимодействията, които могат да бъдат създадени между различните фондове. Само при условие че имаме интегрирана визия, която поставя акцент върху резултатите и е в съответствие с целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, ще можем да говорим за повишена ефективност между различните структурни фондове.

Като докладчик в сянка за групата на Европейската народа партия (Християндемократи), считам, че трябва да включим регионалните и местните органи в подготовката и реализирането на партньорства и да се насочим към тематично концентриране на приоритети и бъдещото разпределение на финансови ресурси. Регионалното измерение следва да присъства и да допринася за демонстриране на ползата от политиката на сближаване за Европейския съюз. Що се отнася до финансовите инструменти, възможността да се използват инструменти за финансов инженеринг следва да бъде повишена, а също така да бъде предвидена разпоредба, която да дава възможност на държавите-членки и на регионите им да използват многофондови програми.

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. − (DE) Докладчикът подчерта неколкократно, че по-голяма координация и система за интегрирано планиране и изпълнение са от жизненоважно значение, за да бъдат постигнати възможно най-добрите резултати със субсидиите от трите фонда на политиката на сближаване. Дългогодишният ни опит предоставя достатъчни данни, които да дадат възможност за използването на съществуващите възможности и за значително подобряване на европейската политика на сближаване в бъдеще.

Доклади: Miroslav Mikolášik (A7-0111/2011) - Oldřich Vlasák (A7-0218/2011) - Marie-Thérèse Sanchez-Schmid (A7-0110/2011) - Georgios Stavrakakis (A7-0141/2011)

  Philip Bradbourn (ECR), в писмена форма. − (EN) Относно докладите Sanchez-Schmid, Stavrakakis, Vlasak и Mikolasik: консерваторите в Европейския парламент отхвърлиха тези доклади относно бъдещата насока на политиката на сближаване, с изключение на доклада Vlasak, по който се въздържахме. Това се дължи на няколко основни причини: считаме, че в момент на продължаваща фискална консолидация във всички държави-членки е напълно неприемливо огромният бюджет, който Европейския съюз разпределя за сближаване, да остане незасегнат от тези усилия. Като цяло тези доклади не съдържат никакви съществени мерки в отговор на тревогите на консерваторите, свързани с управлението от страна на Европейския съюз на политиката на сближаване. Те отхвърлят всички стъпки, които да позволят на по-богатите държави-членки да финансират собственото си регионално развитие, и не допускат създаването на по-малка, по-ефективна и по-целенасочена политика на сближаване спрямо най-бедните региони на Европа. Вместо това се предлагат нови бюрократични способи, като например макрорегионалните структури, а националните държави отново биват подкопавани чрез преднамерено изместване към регионализъм. Настоящият период на намаляване на разходите предлага възможност на Европейския съюз да харчи по-малко за остарели и излишни приоритети. Тези доклади са ориентирани в напълно противоположна посока.

Доклад: Elisa Ferreira (A7-0183/2011)

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. − (EN) Уважаеми г-н Председател, гласувах „за“ този доклад, защото в него се настоява, че рамката за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия следва да допълва стратегията на Съюза за растеж и заетост, насочена към повишаване на конкурентоспособността и социалната стабилност на Съюза. Текстът също така ясно призовава Комисията да играе по-значителна и по-независима роля по отношение на процедурата за засилено наблюдение, мисиите, препоръките и предупрежденията.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Събитията в момента показват, че Европейският пакт за стабилност и растеж не е много ефективен и не успя да предотврати сериозните проблеми, с които се сблъскаха държавите-членки в областта на платежния баланс и погасяването на държавните дългове. Ето защо, освен че ЕС предоставя помощ за тези държави, институциите работят за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. Това е целта на пакета от мерки за икономическо управление, част от който е и докладът на колегата, г-жа Ferreira. Докладът е посветен на предотвратяването и коригирането на макроикономическите неравновесия и препоръчва засилване на надзора. Подкрепям принципите, на които е изграден, точно както подкрепям и целия пакет за икономическо управление.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. − (PT) На 29 септември 2010 г. Комисията представи законодателен пакет, насочен към засилване на икономическото управление в Европейския съюз и еврозоната. Засилването на икономическото управление трябва да бъде свързано със затвърждаване на демократичната легитимност на взетите решения. С други думи, това налага по-тясно и по-своевременно участие на Европейския парламент и националните парламенти. В доклада, който подкрепих при вота, се твърди, че планът за корективни действия трябва да очертае конкретните политически действия, които въпросната държава-членка е осъществила или възнамерява да осъществи, и да съдържа график за тяхното изпълнение.

Също толкова важна корективна мярка е възможността Комисията да осъществява мисии за надзор в съответните държави-членки с цел наблюдение на изпълнението на плана. И накрая, бих желала да подчертая правомощията на Парламента да действа по собствена инициатива или по искане на държава-членка да покани председателя на Съвета, на Комисията и когато това е надлежно обосновано, председателя на Еврогрупата да се явят пред съответната парламентарна комисия, за да обсъдят решението, с което се обявява дадено неизпълнение.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Невъзможността да се оцени със сигурност въздействието от представените в доклада директиви относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия повлия на решението ми да гласувам с „въздържал се“. Няма съмнение, че мащабът на икономическия срив в Гърция, наред с риска от подобна криза в много други държави-членки, налага спешно да се изготви стратегия за предотвратяване на повторна подобна катастрофа. От друга страна обаче, тази стратегия не трябва да води до произволна намеса от централните органи на ЕС в икономиките на отделните държави-членки. Защитата на националните правомощия и свободи е гаранция за правилното функциониране на ЕС и следователно не трябва да се жертва дори при обстоятелства като тези с гръцката криза.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на това изменение, защото считам, че след финансовата и икономическата криза, която порази Европа и останалия свят, е много важно да преразгледаме въпросите за макроикономическото развитие на Европа и за фискалната дисциплина. Времената са трудни, но също така са подходящи да се допълни и коригира съществуващият модел в светлината на опита от миналото и настоящето и за първи път Европейският парламент участва във вземането на тези важни решения. Предотвратяването и коригирането на макроикономическите неравновесия е нова дисциплинираща мярка за държавите-членки от еврозоната, съгласно която ще бъдат въведени санкции в случай на измами или нежелание за предприемане на действия по одобрени препоръки без приемлива обосновка за това, но няма да се прилага при невъзможност предложените цели да бъдат постигнати. Тази дисциплинираща мярка ще отчете цялата тежест на санкциите, наложени на дадена държава, и общият им размер няма да може да надхвърля определена горна граница. Глобите ще се внасят като приход в Централния фонд към Постоянния механизъм за действие при кризи.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. − (IT) Докладът Ferreira е част от законодателния пакет за реформиране на икономическото управление, който включва шест доклада, изготвени след много месеци на преговори. Парламентът изпрати ясно послание до всички и най-вече до Съвета. Ето защо се надявам, че този пакет със сигурност ще бъде одобрен преди лятната ваканция, и преди всичко, че ще бъде приложен възможно най-бързо, за да не се допусне Европейският съюз да бъде неподготвен, както преди, да посрещне предизвикателствата, застрашаващи неговата стабилност. По-конкретно гласувах за доклада Ferreira, защото считам, че акцентът върху ролята на информационната таблица като инструмент за установяване на евентуални дисбаланси с помощта на специфични критерии е отлична основа за анализиране на проблема. Всъщност считам, че първата стъпка, която трябва да се предприеме за предотвратяване на икономически кризи в бъдеще, е да се изготви задълбочен анализ на рисковите фактори, които биха могли да доведат до бюджетни дисбаланси, а този доклад надлежно разглежда този въпрос. Освен това критериите са общи и имат количествено измерение, и следователно могат да бъдат оценявани и сравнявани еднакво в цяла Европа.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че когато Комисията извършва своя икономически анализ на таблицата с показатели във връзка с механизма за предупреждение, тя трябва да обърне специално внимание на развитието на реалната икономика, включително на икономическия растеж, заетостта и равнището на безработица; номиналното и реалното сближаване във и извън еврозоната; развитието на производителността и основните фактори, свързани с нея, като изследвания и развойна дейност, външни или вътрешни инвестиции; и тенденциите на секторно равнище, включително и в областта на енергетиката, които се отразяват както на брутния вътрешен продукт, така и на баланса по текущата сметка.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Сегашната икономическа, финансова и социална криза показа, че използваният в момента модел на икономическо управление на Европейския съюз не работи: оказа се, че рамката за надзор е много слаба и правилата на Пакта за стабилност и растеж не се спазват. Ето защо подкрепям внесения от Европейската комисия пакет от мерки за икономическо управление. Одобрявам доклада на г-жа Ferreira относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите неравновесия. Поздравявам Комисията за идеята да въведе таблицата с показатели, която вече дава добри резултати в области като вътрешен пазар и в областта на свободата, сигурността и правосъдието. Бих желал Европейският парламент да може да предоставя експертна помощ на Комисията при определяне на показателите в тази таблица. Очаква се броят им да е много голям, но те трябва да се концентрират главно върху факторите, които имат отношение към макроикономическите неравновесия. Съгласен съм с възможността да се отправят призиви за структурни реформи в страните с излишък, но най-голямо внимание трябва да се обърне на страните с дефицит.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Изключително важно е да се подчертае значението на този регламент. Тъй като той е изцяло нов за правната рамка на ЕС, съдържанието и предложенията на регламента са напълно новаторски и се отнасят до установяването и коригирането на макроикономическите неравновесия в Съюза.

На базата на уроците, които трябва да усвоим от последната криза, докладът е ценен с това, че се опитва да определи като свой приоритет наблюдението и координацията на приетите в различните държави-членки икономически политики в името на един силен, добре балансиран икономически съюз. Целта му е да създаде механизъм за предупреждение за евентуални бъдещи дисбаланси в дадена държава-членка, за да може те да бъдат отстранявани незабавно и ефективно.

И накрая, поздравявам моята съпартийка, г-жа Ferreira, за ангажимента и отдадеността, с която работи, което не винаги е лесно да се постигне, но определено е похвално.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Считам, че Комисията следва да има по-значителна и по-независима роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на конкретните за държавите-членки оценки, мониторинг, мисии и препоръки. Подкрепям метода на Съюза и следователно съм съгласен, че ролята на Съвета по отношение на мерките, водещи до евентуални санкции, следва да бъде ограничена. Най-важното обаче е да преминем към икономическо управление със силна корективна и превантивна част, за да се избегнат подобни санкции.

Рамката за предотвратяване и коригиране и цялостната рамка за икономическо управление следва да насърчават растежа и създаването на работни места и да повишат конкурентоспособността и социалната стабилност на Съюза. Ето защо съм съгласен, че наблюдението върху икономическите политики на държавите-членки следва да бъде разширено отвъд бюджетното наблюдение, за да се предотвратят прекомерни макроикономически дисбаланси и уязвими места в рамките на Европейския съюз. Важно е също така да се вземат предвид вътрешните дисбаланси, включително частният и публичният дълг, неговото развитие и произход (вътрешен или международен) и просрочените плащания на държавата, особено от страна на публичния сектор и големите мултинационални дружества към малките и средните предприятия.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Този доклад е част от пакет от шест законодателни акта относно т. нар. икономическо управление. Макар че намерението на докладчика и нейната политическа група беше да се разграничат от останалите пет, всъщност той е много показателен за противоречията, които съществуват в Европейския съюз.

Всъщност, ако ЕС не разполага с алтернативи на прилаганите в момента политики, които се основават на солидарност и икономическо и социално сближаване, за да бъдат отстранени макроикономическите неравновесия, не е достатъчно тези неравновесия в държавите-членки просто да бъдат установени. Гръмките декларации за добри намерения по отношение на запазването на работните места и социалните и трудовите права на работниците и служителите са в рязко противоречие с изявленията за поддържането на Пакта за стабилност и растеж, който беше наречен „нелеп“, включително и затягането на санкциите срещу държавите с по-уязвими икономики, които станаха жертви на неолибералните политики и на Пакта „Евро плюс“.

Докладчикът и нейната политическа група настояват също за признаване на факта, че политиките, които те са подкрепили и приели, са основната причина за кризата и че създаването на единна валута по подобие на германската марка се е основавало на погрешни допускания, които обслужваха единствено интересите на икономически и финанси групи в най-силните икономики. Ако нещата продължават по същия начин, ние неизбежно ще станем свидетели на още по-сериозно влошаване на икономическото, социалното и политическото положение.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад е част от пакета от шест законодателни акта относно икономическото управление и разкрива съществуващите противоречия в рамките на Европейския съюз. Всъщност не е достатъчно да се установят макроикономическите дисбаланси в държавите-членки, ако ЕС не разполага с алтернативни политики, които се основават на солидарност и икономическо и социално сближаване, и които да премахнат тези дисбаланси. Ето защо не е достатъчно да се правят декларации за добри намерения по отношение на запазването на работните места и социалните и трудовите права, ако след това не се сложи край на Пакта за стабилност и растеж и на Пакта „Евро плюс“, като се заменят с истински Пакт за напредък и социално развитие, а не вместо това да се налагат повече изисквания и по-строги санкции спрямо държавите и народите, които станаха жертва на неолибералните политики.

Докато европейските лидери не признаят, че техните политики са основната причина за продължаващите кризи, ние ще продължаваме да бъдем свидетели на влошаването на икономическото, социалното и политическото положение, което неизбежно ще доведе до допълнително социално напрежение и повече конфликти с непредвидими последици. Това ще се случи, ако те не признаят, че създаването на единната валута по подобие на германската марка се основаваше на погрешни допускания, които обслужваха интересите на мощни икономически и финансови групи, и че това е фундаменталната причина за влошаването на кризите…

(Съкратено съгласно член 170 от Правилника за дейността)

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Опитът да се коригират макроикономическите неравновесия е изключително важен за бъдещето на еврозоната и ЕС. Парламентът възнамерява да подобри предложението на Комисията с цел да се създаде по-здрава и последователна рамка за идното десетилетие, която да гарантира съгласуваност между фискалната дисциплина и целите на икономическия растеж и заетостта в Съюза и във всички държави-членки, защото стабилността и устойчивостта на Съюза и еврото ще бъдат гарантирани само чрез изпълнението на тези условия. Засилването на икономическото управление трябва да бъде върви ръка за ръка със затвърждаването на демократичната легитимност на взетите решения. Това налага по-непосредствено и своевременно участие в целия процес не само на съответните заинтересовани страни, но най-вече на националните парламенти и на Европейския парламент. Вярно е, че Пактът за стабилност и растеж и цялостната рамка за управление на икономическите въпроси следва да подкрепят и да бъдат съвместими със стратегията на ЕС за растеж и работни места, а също и че целта й трябва да бъде повишаване на конкурентоспособността на всички държави-членки и социалната стабилност във всички региони на Европейския съюз. Предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси е ефективен инструмент за справяне със слабостите, дължащи се по-конкретно на средносрочните и дългосрочните тенденции, на задълбочаващите се различия в рамките на Съюза и еврозоната и на външните последици от политиките на отделните държави-членки. Трябва да подобрим рамката за икономическо управление и по този начин да допринесем за устойчивия и балансиран растеж на Съюза като цяло.

  Marietta Giannakou (PPE), в писмена форма. – (EL) Членове на ЕП от партията „Нова демокрация“ днес гласуваха в подкрепа на шестте предложения в новия пакет за икономическо управление. Предложенията на Европейския парламент полагат основите за среда на икономическа стабилност, като в същото време дават възможност за разработване на иновативни механизми, като еврооблигациите и европейските проектни облигации.

  Louis Grech (S&D), в писмена форма. − (EN) Ще гласувам в подкрепа на доклада Ferreira, тъй като само той категорично подчертава огромното значение на запазването на една широка макроикономическа перспектива, която отчита различните равнища на производителност в държавите-членки и същевременно защитава основните и социалните права чрез „клаузата Monti“. От друга страна, предложеният от всички други доклади икономически пакет настоява единствено за бъдещото прилагане на широкомащабни мерки на строги ограничения, които вече оказват – а е възможно тази тенденция да се запази – неблагоприятно въздействие върху икономическия растеж. Политики, съсредоточени единствено върху мерките за строги икономии и насърчаващи преди всичко допълнителни съкращения без инвестиционни планове, пречат на създаването на работни места. Ето защо аз ще гласувам с „въздържал се“ по доклада Haglund и ще гласувам против всички останали доклади. Необходимо е да намерим алтернативен начин за справяне с настоящата криза, който да включва прилагането на отговорни мерки за строги икономии успоредно с един силен инвестиционен план, за да се гарантира подкрепа за най-уязвимите от кризата. Всъщност промени като мащабната структурна и регулаторна реформа на финансовия сектор трябва да бъдат извършени, но сегашното положение може да се подобри само чрез създаването на стимули, както и чрез радикални и всеобхватни политики за модернизиране и целенасочени инвестиции.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрявам този документ, тъй като посочената процедура следва да въведе механизъм за предупреждение с цел ранно откриване на възникващите макроикономически дисбаланси. Тя следва да се основава на използването на индикативна и прозрачна таблица, съдържаща индикативни критични стойности (прагове), съчетани с икономическа оценка. Тази оценка между другото трябва да отчете номиналното и реалното сближаване в рамките на еврозоната и извън нея. Ако бъдат установени сериозни макроикономически неравновесия, включително такива, застрашаващи правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, следва да се започне процедура при прекомерно неравновесие, която може да включва издаване на препоръки до съответната държава-членка, повишени изисквания за надзор и наблюдение, а по отношение на държавите-членки, чиято парична единица е еврото – възможността за принудително изпълнение в случай на продължаващо невземане на корективни мерки. Считам, че това е добър инструмент за предотвратяване на макроикономически неравновесия.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. − (EN) Отговорът, от който Европа се нуждае, е пакт за стабилност. Този пакет е от основно значение за бъдещето на ЕС, и по-конкретно на еврозоната. Подкрепям доклада, защото той е основа за структуриран икономически диалог. Предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси представлява могъщ инструмент за справяне с уязвимостта, която възниква по-конкретно в резултат на средносрочните и дългосрочните структурни тенденции, дължащи се на задълбочаващите се различия в рамките на Съюза. Нуждаем се от въвеждане на корективни механизми в подходящия момент.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите неравновесия цели да подобри предложенията на Комисията за създаване на мощен инструмент, при който фискалната дисциплина, икономическият растеж и заетостта в ЕС са взаимосвързани, и да допринесе решително за стабилността на Европейския съюз с цел да се избягнат бъдещи финансови кризи като сегашната. Целта е регламентът да бъде стандартен инструмент за предотвратяване на макроикономическите неравновесия, които биха могли да възникнат в резултат от икономическите различия между държавите-членки на ЕС и от отделните политики, прилагани на национално равнище.

Трябва да се отбележи, че докладът е изготвен на базата на предишния опит в рамките на ЕС по отношение на функционирането на Икономическия и паричен съюз, който установява необходимостта от усъвършенствана рамка за икономическо управление, както се предлага в доклада.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах „за“ този доклад, тъй като той е подобрен вариант на оригиналния текст на Комисията. Приветствам по-конкретно разпоредбите в подкрепа на правата на работниците и значението на цялостната оценка на икономическите резултати, особено тези на заетостта.

  Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. − (EN) Лейбъристите в ЕП се противопоставят принципно на посоката, в която е ориентиран пакетът от мерки за икономическо управление, а именно изцяло към мерки за строги ограничения. По-добрата координация на икономическата и фискалната политика, особено в еврозоната, ще се отрази благоприятно на дългосрочния икономически растеж в Европа, но тя трябва да се базира на подходящи правила. Договореният между дясното мнозинство в Парламента, Съвета и Комисията текст поставя прекалено голям акцент върху краткосрочното рязко съкращаване на дефицита, а не върху дългосрочния растеж. Иска се тези правила ще бъдат наложени в целия Европейския съюз и да се премахне гъвкавостта, с която националните правителства могат да предприемат действия в отговор на различни политики в бъдеще. Дългосрочният растеж води до намаляване на дефицита като процент от БВП и е важен за създаването на работни места, за икономическото благоденствие и за финансирането на висококачествени публични услуги. За да се гарантира, че този пакет ще подкрепи икономическия растеж, трябва да се защитят инвестиционните разходи. Инвестициите в научноизследователска дейност, основна инфраструктура и нова зелена икономика са от решаващо значение за дългосрочния растеж и никога не трябва да се съкращават в името на краткосрочните цели на ЕС. Съкращаването на такива разходи във време на рецесия също така ще задълбочи икономическия спад. Лейбъристите в Европейския парламент подкрепят направените в доклада на г-жа Ferreira подобрения на предложението на Комисията относно макроикономическите дисбаланси, които утвърждават правата на работниците и значението на цялостната оценка на икономическите резултати, включително на заетостта.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Сега Комисията ще може да раздава добри и лоши оценки на воля. Тя самата ще въведе показателите, по които ще дава оценки на държавите-членки. Ще има и санкции за онези, които не следват „препоръките“, които ще се издават. Комисията ще може да ги прилага полуавтоматично благодарение на гласуването с обратно квалифицирано мнозинство. Тя ще може дори да взема решенията, когато стигне до налагането на санкции. Това е шедьовър на авторитаризма. Гласувам против това отклоняване от демокрацията и го осъждам.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Определените цели по отношение на икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността не могат да бъдат постигнати чрез планираните мерки, тъй като се възпрепятства икономическото развитие на държавите-членки. Вероятно много отделни държави-членки могат да въведат рамка за контролиране на икономическата политика, но не и ЕС като цяло, поради големите различия между силата на отделните национални икономики. Ето защо еврозоната следва да престане да съществува възможно най-бързо. Силните държави следва да се обединят, за да формират нов паричен съюз, а останалите следва да се върнат към собствените си валути. Призивът за надзор над националните икономически политики при сегашната ситуация би означавал намеса от типа на тази в социалистическите държави – нещо, което не пожъна успех в миналото и е една от причините за сегашните финансови затруднения в еврозоната. Има малко демократично основание за подобни мерки и това е причината, поради която гласувам против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Предложенията на Комисията са насочени предимно към затягане на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Същевременно непрекъснато се създават механизми за подкрепа на „черните овце“ в бюджетно отношение, за които също се използват парите на данъкоплатците. Време е да се концентрираме върху стабилните национални икономики и върху намаляването на националните дългове на отделните държави. Скандално е, че същите упорито работещи държави трябва отново и отново да плащат за грешките на другите. Нуждаем се от демократични решения, а не от бюрократични процедури, за да гарантираме значителна и ефективна координация на икономическата политика на равнище ЕС, които ще бъдат от полза за всички хора в Европа.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Много е важно да се създаде ефективно функциониращ, напълно разработен механизъм за предотвратяване и коригиране на макроикономически неравновесия, който да предупреждава и да реагира своевременно на рисковете, свързани с макроикономически дибаланси. Много е важно този механизъм да се основава на използването на индикативна и прозрачна таблица с показатели. Комисията, съвместно със Съвета и Европейския парламент, трябва да разработи тази таблица и макро- и микроикономическите показатели за държавите-членки. Считам, че при специални икономически обстоятелства таблицата с показателите и критичните стойности следва да бъде симетрична и диференцирана за еврозоната и за държавите-членки извън нея. Освен това Съветът трябва да представя редовни доклади относно приложените мерки, които са довели до временното спиране на процедурата при прекомерен дисбаланс в дадена държава-членка. Съгласен съм с предложението да се даде на Комисията право съвместно с Европейската централна банка, социални партньори и други национални заинтересовани страни да провежда мисии за засилено наблюдение. Рискът от дисбаланси трябва да се оценява непрекъснато, за да не се допусне тяхната поява, а държавите-членки трябва своевременно да получават препоръки, за да не се допусне евентуална намеса във функционирането на Икономическия и паричен съюз.

  Justas Vincas Paleckis (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах „за“ този конкретен доклад относно макроикономическите неравновесия, защото той разглежда подробностите около проблема с текущия дълг в някои държави-членки, и още по-важно, предлага напредничав метод за решаване на този сериозен проблем, свързан не само с краткосрочни, но и с дългосрочни последици. Считам, че Европа се нуждае от прогресивни инвестиции, които да допринесат за икономическия растеж и създаването на работни места и следователно, ако само съкращаваме бюджетите, може единствено да подкопаем цялата икономическа и политическа система в дългосрочен план. Като социалдемократ, за когото най-важен е принципът за социалните права на хората и дългосрочното благоденствие на обществото, подкрепям предложението, заради задълбочеността и изчерпателността, с която разглежда тези въпроси.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Ferreira, защото считам, че механизмът на ЕС за координирано наблюдение за установяване и предотвратяване на макроикономически дисбаланси е важен, тъй като това е процедура за коригиране на прекомерните дисбаланси. Системата за идентифициране, описана в механизма за предупреждение, използва и таблица с количествени показатели и качествена оценка. Считам, че тази таблица е важна, тъй като ни предоставя общ и цялостен преглед и затова считам, че тя следва да бъде един гъвкав и приспособим инструмент, който да може да се променя и адаптира към променящите се изисквания и ситуации, като ясно гарантира рамка на правна сигурност. Надявам се, че Парламентът ще постигне окончателно споразумение и ще одобри целия пакет за управление възможно най-бързо, за да изпрати силно и единно послание до обществеността и пазарите и за да спре спекулациите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) На 29 септември 2010 г. Комисията представи законодателен пакет, насочен към засилване на икономическото управление в ЕС и еврозоната. Пакетът се състои от шест предложения: четири от тях разглеждат фискални въпроси, включително реформата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), а два нови регламента целят откриването и справянето с възникващи макроикономически дисбаланси в рамките на ЕС и на еврозоната. Настоящото проектостановище се отнася до предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Общото схващане е, че ПСР е претърпял провал както по отношение на предпазните, така и по отношение на корективните мерки, и трябва да бъде реформиран.

Съгласна съм с измененията към първоначално внесените от Комисията предложения, които бяха подкрепени с широко мнозинство в Европейския парламент. Настоявам, че е важно да се отчита опитът, придобит през годините, когато се е прилагал старият ПСР, както и фактът, че икономическото управление стана по-демократично с включването на Европейския парламент в целия процес на наблюдение. Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Опитът от първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз ясно показва необходимостта от подобряване на рамката за икономическо управление. Парламентът ще трябва внимателно да разгледа и да усъвършенства законодателните предложения относно управлението, приети от Комисията през септември 2010 г., с оглед на тяхната фундаментална роля за бъдещето на ЕС, и по-специално на еврозоната. Засилването на икономическото управление трябва да върви ръка за ръка със затвърждаването на демократичната легитимност на взетите решения, тъй като икономическото управление не може да бъде разграничено от регулирането и надзора над финансовия пазар. Съгласно Договора от Лисабон Съветът се нуждае от съгласието на Парламента за постигане на окончателен консенсус. За първи път Парламентът взема решения съвместно със Съвета по въпросите, свързани с макроикономическото развитие и фискалната дисциплина на Съюза. Гласувах в подкрепа на задълбочената реформа на рамката за управление на базата на метода на Общността с цел да се гарантира, че Парламентът ще подобри предложенията на Комисията относно създаването на стабилна и съгласувана рамка за следващите десетилетия, която да гарантира съвместимостта между фискалната дисциплина и икономическия растеж.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Това е единственият доклад, който се опитва да се противопостави на доминиращата тенденция в пакета от мерки за икономическо управление като цяло. Гласувах „въздържал се“, за да подчертая този аспект и да призная стойността на доклада. Докладът на г-жа Ferreira е посветен на предотвратяването на сериозните макроикономически неравновесия. В него дефицитът и дългът не са по-важни от излишъците и търговските дефицити, от заетостта и безработицата или от което и да е количествено предизвикателство, което може да гарантира стратегия за устойчив растеж. Разумно е да има подобна широкомащабна координация, основана на таблица с различни показатели, която да установява неравновесията на ранен етап. Това, поради което не мога да гласувам в подкрепа на този доклад, е фактът, че той се опитва да намери някаква форма на координация, в чието начало и край обаче пак са дефицитът и дългът.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. − (EN) Сегашната икономическа криза, пред която е изправена Европа, изисква нов подход. Кризата е както икономическа, така и политическа и ние непрекъснато сме свидетели на това, че Европа е най-силна, когато действа заедно, а обединените действия в отговор на кризата са най-добрият начин за справяне с нея. Дори подходът на ЕС е нов в това отношение, тъй като за първи път Парламентът взема решения съвместно със Съвета относно макроикономическото развитие и Съветът се нуждае от съгласието на Парламента за постигането на окончателен консенсус. В доклада са намерили израз голям брой компромиси по всички аспекти на проблема. Жизненоважно е да се изпрати силен сигнал към пазарите и гражданите както за намерението на ЕС да се справи с финансовата криза, така и за капацитета за преодоляване на различията и решаване на въпросите от първостепенно значение. Приемам със задоволство също така предприетия подход за справяне с измамите и с неоснователното нежелание да се действа съгласно договорените препоръки. Важно е, че подобни санкции съществуват, но е също толкова важно да не наказваме държавите, които не са в състояние да постигнат предложените цели, и аз одобрявам доклада в това отношение.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Подкрепих доклада при гласуването. Той се опитва да включи механизми за предотвратяване и коригиране, които да се прилагат в държавите-членки, когато са изправени пред фискални дисбаланси. Предотвратяването включва механизми като годишен преглед на фискалните баланси, механизми за ранно предупреждение от Европейската комисия и препоръки за предотвратяване за справяне с малки неравновесия. Като корективна мярка ще бъде въведена процедура за справяне с дисбалансите, а именно процедурата при прекомерно неравновесие, а също и изискване за представяне на конкретни планове за действие от държавите-членки. Гласувах в подкрепа на този доклад преди всичко защото той включва икономическите дисбаланси в Пакта за стабилност и растеж, стратегията „Европа 2020“ и в Европейския семестър. С други думи, реалната икономика е интегрирана в процедурите за икономически контрол и координация. Освен това са включени и редица показатели за определяне на икономическите дисбаланси и също така, в интерес на последователността, и препоръки и показатели, като например инвестиции в научноизследователската и развойната дейност и в енергийния сектор.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Считам, че пакетът от интервенции, който се съдържа в предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, може да бъде ефективен при предотвратяване на макроикономическите неравновесия, особено в еврозоната. Освен това Парламентът възнамерява да внесе подобрения в предложенията на Комисията с оглед установяването на стабилна и последователна законодателна рамка, която да гарантира икономическия растеж и заетостта през следващите десетилетия. В това изключително тежко време за ЕС е много важно да предприемем действия, като променим, допълним и коригираме съществуващия модел за устойчив растеж, като засилим икономическото управление и като затвърдим демократичната легитимност на вземаните решения.

  Kay Swinburne (ECR), в писмена форма. − (EN) Групата на европейските консерватори и реформисти винаги е работила конструктивно, за да гарантира, че еврозоната може да формулира трайно решение на кризата с държавния дълг. В последно време недостатъците на Пакта за стабилност и растеж – както по отношение на неговата същност, така и на прилагането му – излязоха на повърхността и е правилно, че сега се полагат усилия да се гарантира трайно решение, което да е работещо. Ние дадохме своя принос в комисията и по време на процеса на тристранните преговори, за да гарантираме, че предпочитаният от Парламента резултат ще бъде реалистичен, работещ и траен. Въпреки това изразяваме съжаление, че това, което беше предложено от Комисията и одобрено от Парламента, не е решение само за еврозоната, а включва и държавите, чиято валута е различна от еврото. Както и да го погледнеш, пакетът, по който гласувахме, увеличава правомощията на ЕС за сметка на държавите-членки. Той включва новаторски идеи като гласуване с обратно квалифицирано мнозинство и налагане на глоби на държавите-членки и гарантира, че националните бюджети вече няма да са въпрос от компетентността само на националните парламенти. Ето защо, макар да приемаме дългосрочните цели, ние не можем да одобрим средствата за постигането им и гласувахме против докладите, които не се ограничават само до еврозоната.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) Стабилността на еврозоната в частност и на Европа като цяло налага преструктуриране на инструментите за превенция и наблюдение, за да се коригират макроикономическите дисбаланси. Финансовото консолидиране е важно, за да се поправят грешките от миналото и за постигане на устойчив растеж на европейските икономики, който не се подкрепя чрез публичен или външен дълг, а по-скоро чрез насърчаване на заетостта и конкурентоспособността. Докладът се съсредоточава върху таблицата с макроикономически и структурни статистически показатели, които дават възможност да се правят сравнения между държавите-членки и отразяват структурните и кратко-, средно- и дългосрочните тенденции.

Включването на нови показатели и създаването на долни и горни критични стойности за тези показатели, които да бъдат симетрични при необходимост, ще даде възможност въпросните показатели да служат като нива на предупреждение, за да се избегнат подобни пакети от мерки за спасяване на финансовата система като тези, предприети в момента от Комисията и Международния валутен фонд. Тази нова, интелигентна, симетрична система ще доведе до по-строго наблюдение, до по-задълбочени оценки от Комисията, Европейския парламент, Съвета и Европейската централна банка и до изготвянето на препоръки за допълнителни реформи и корективни планове. В този критичен момент за европейския проект считам, че участието на всички европейски и национални органи е важно, за да се предприемат своевременно необходимите мерки.

Доклад: Diogo Feio (A7-0179/2011)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Събитията в момента показват, че Европейският пакт за стабилност и растеж не е много ефективен и не успя да предотврати сериозните проблеми, с които се сблъскаха държавите-членки в областта на платежния баланс и погасяването на държавните дългове. Ето защо, освен че ЕС предоставя помощ за тези държави, институциите работят за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. Това е целта на пакета от мерки за икономическо управление, част от който е и докладът на колегата, г-н Feio. Докладът разглежда прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Подкрепям по-конкретно изчисляването на съкращаването на дефицита, като се използва среден лихвен процент, изчислен за тригодишен период, а не фиксиран лихвен процент за всяка година от тригодишния период. Подкрепих доклада, точно както подкрепям и цялостния пакет за икономическо управление.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. − (PT) Икономическата и финансовата криза разкри и засили необходимостта от координиране и по-добро наблюдение на икономическите политики в рамките на Икономическия и паричен съюз. Опитът от последно време разкри също и неуспехите и недостатъците на сегашната система за координация и на съществуващите процедури за наблюдение. Кризата промени драматично благоприятните условия, при които функционираха икономическият и финансовият сектор до 2007 г., и повечето държави-членки трябва да преминат през процес на консолидиране на своите сметки, за да намалят публичния дълг. За повечето от тях намаляването на дълга е въпрос от решаващо значение предвид неблагоприятните последици върху икономическите стимули и върху растежа на икономиката в резултат от повишаването на данъците и рисковите премии. В доклада се настоява, че Комисията и Съветът следва да изготвят балансирана цялостна оценка на всички релевантни фактори, до степента, в която те засягат, като влошаващи или смекчаващи обстоятелства, оценката за спазването на критериите за дефицита и/или дълга. Съветът ще изисква от държавите-членки да изпълнят годишните си бюджетни цели, което ще даде възможност за увеличаване на брутния вътрешен продукт най-малко с 0,5 % годишно. Поради тези причини гласувах „за“ доклада.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Избрах да се въздържа при гласуването по този доклад относно предложението за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Въпреки че създадените връзки между икономиките на отделните държави-членки и между тях и Съюза трябва да се преразгледат, особено в светлината на случилото се в Гърция и предвид факта, че различни държави-членки показват признаци на постоянна финансова криза от същия мащаб като тази в Гърция, подобен преглед не може да се направи чрез използване на методите, представени в доклада. Той се опитва да поправи уязвимите места на националните икономики, като повиши, според мен дори прекалено, властта на ЕС над самите държави-членки, като по този начин жертва тяхната свобода и правомощията им по отношение на финансите. Ето защо не мога да гласувам в подкрепа на доклада.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. − (IT) Докладът Feio е част от законодателен пакет за реформиране на икономическото управление, който включва шест доклада, изготвени след много месеци преговори. Парламентът изпрати ясно послание до всички, и най-вече до Съвета. Ето защо се надявам, че този пакет със сигурност ще бъде одобрен преди лятната ваканция и най-вече, че ще бъде приложен възможно най-бързо, за да не се допусне Европейският съюз да бъде неподготвен, както преди, да посрещне предизвикателствата, застрашаващи неговата стабилност. По-специално, гласувах за доклада Feio, защото считам, че той много правилно подчертава важната роля, която Парламентът трябва да играе при предотвратяване на бъдещи икономически кризи. Текстът подчертава централното значение на диалога, който Парламентът ще трябва да установи с представителите на националните парламенти, за да защити демократичния процес, когато възникват проблеми, свързани с икономическата стабилност на ЕС. Освен това докладът предлага тригодишен период, при който общият дълг да се намали, което според мен е разумен и достатъчен срок.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах „за“ доклада, защото съм съгласна, че когато надхвърля референтната стойност, съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) следва да се смята за достатъчно намаляващо и за приближаващо референтната стойност с удовлетворителен темп в съответствие с член 126, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ако разликата с референтната стойност е намаляла през предходните три години със среден темп от порядъка на една двадесета годишно – стойност, използвана в качеството на сравнителен критерий – след извършването на оценка, обхващаща период от три години, за който има налични данни.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Сегашната икономическа, финансова и социална криза показа, че действащият в Европейския съюз модел на икономическо управление не работи: самата надзорна рамка се оказа твърде слаба, а правилата на Пакта за стабилност и растеж не се спазваха. Ето защо подкрепям внесения от Европейската комисия пакет от мерки за икономическо управление. Гласувам „за“ отличния доклад на г-н Feio относно ускоряването и разясняването на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Одобрявам призива процесът за публикуване на препоръките на Европейската комисия да бъде ускорен. Съгласен съм с предложението Европейският парламент да има правото да кани представители на държавите-членки и съжалявам, че Съветът не го е приел. Одобрявам предоставената на Комисията възможност да прави допълнителни посещения с цел наблюдение и факта, че Европейската централна банка може да участва в тези посещения.

  George Sabin Cutaş (S&D), в писмена форма. – (RO) Реших да гласувам против четири от шестте предложения, включени в пакета за икономическо управление, тъй като според мен те съдържат само мерки за строги ограничения, които ще направят европейската икономика още по-крехка. За да възстановим икономическия растеж, ние се нуждаем от алтернативен на предложения в пакета модел, базиран на стратегически инвестиции и създаване на нови работни места.

  Göran Färm, Anna Hedh, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. − (SV) Като социалдемократи от Швеция, ние считаме, че широкообхватният пакет от реформи за по-силно икономическо управление в рамките на ЕС е важен инструмент за създаване на ред в европейската икономика. По-строг Пакт за стабилност и растеж, повече изисквания за прозрачност и дисциплина в националните бюджетни рамки и нова система за предотвратяване на икономическите дисбаланси са основните елементи в работата по стабилизиране на държавните финанси и на финансовия пазар.

Фактът, че ние избрахме да не подкрепим пет от шестте доклада при проведеното днес гласуване, не означава, че сме против по-строги регламенти. Напротив, ние считаме, че те трябва да бъдат въведени много бързо. Целта на стратегията ни при вота е да изпратим ясен сигнал, че някои тенденции в пакета за въвеждане на мерките за строги икономии, които са твърде всеобхватни, трябва да бъдат заменени с по-балансиран подход при окончателния кръг от преговорите. Регламенти, които не предоставят достатъчно възможности за далновидни инвестиции и стабилен растеж, не могат да бъдат устойчиви в дългосрочен план.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Правилата за бюджетната дисциплина и за съгласуването с нея и нейното прилагане трябва да се направят по-строги, по-специално като се придаде по-съществено значение на равнището и изменението на дълга и на общата устойчивост. Ето защо съм съгласен с оценката на устойчивостта на публичните финанси, включително на равнището на дълга, профила на дълга (включително падежа) и неговата динамика. Във връзка с това не може да се пропусне и дълга на частния сектор, дотолкова, доколкото той може да представлява потенциално скрито задължение за държавата. Рамката за контрол на публичния и частния дълг следва да подкрепя дългосрочния растеж, като надлежно отчита антицикличната роля на бюджетната политика и подобрява предпоставките за инвестиции и развитие на вътрешния пазар, който е от съществено значение за гарантиране на правилното функциониране и укрепването на Икономическия и паричен съюз. За да се запази финансовата стабилност на еврозоната като цяло, е важно да се създаде Европейски валутен фонд, управляван съгласно правилата на Съюза и финансиран по-специално с приходите от глобите.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Този доклад е част от законодателен пакет за икономическо управление и един от ключовите му елементи. Това е регламентът за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит.

Макар да тръгва от основанието, че в еврозоната е налице криза и има нужда от цялостно и интегрирано решение на дълговата криза на еврозоната, предвид неуспеха на използвания до момента подход „на парче“, докладът в крайна сметка отправя призив за същия вид монетаристични и неолиберални политики, които ни доведоха до кризата. Той отново потвърждава и затяга мъртвата хватка около държавите-членки, без да се разглеждат причините за проблемите или алтернативните политики, които вземат под внимание различната степен на развитие на икономиките на държавите.

В този си вид, вместо да предлага пакт за напредък и социално развитие, основани на солидарност и на истински политики за икономическо и социално сближаване, които ние подкрепяме, той призовава за задълбочаване на Пакта за стабилност и растеж, а сега и на Пакта „Евро плюс“. Този текст разширява и засилва прилагането на санкции спрямо държавите-членки и изплащането на глоби от тяхна страна, в случай че те не спазват наложените ограничения. Това е неприемлива намеса, която поставя държавите-членки, които подлежат на процедурата при прекомерен дефицит, в позицията на истинско колониално подчинение на европейските сили.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Това е един от ключовите законодателни актове в пакета за икономическо управление. Това е регламентът за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит.

Макар да тръгва от основанието, че в еврозоната е налице криза и има нужда от цялостно и интегрирано решение на дълговата криза на еврозоната, предвид неуспеха на използвания до момента подход „на парче“, докладът в крайна сметка отправя призив за същия вид монетаристични и неолиберални политики, които ни доведоха до кризата. Той отново потвърждава и затяга мъртвата хватка около държавите-членки, без да се разглеждат причините за проблемите или алтернативните политики, които вземат под внимание различната степен на развитие на икономиките на държавите. В този си вид, вместо да предлага пакт за напредък и социално развитие, основани на солидарност и на истински политики за икономическо и социално сближаване, които ние подкрепяме, той призовава за задълбочаване на Пакта за стабилност и растеж, а сега и на Пакта „Евро плюс“. Този текст разширява и засилва прилагането на санкции спрямо държавите-членки и изплащането на глоби от тяхна страна, в случай че те не спазват наложените ограничения.

Това е неприемлива намеса, която поставя държавите-членки, които подлежат на процедурата при прекомерен дефицит, в позицията на истинско колониално подчинение на европейските сили.

Ето защо гласувахме против доклада.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Световната икономическа и финансова криза извади на повърхността и задълбочи необходимостта от по-интензивна координация и по-добро икономическо управление в Икономическия и паричен съюз. Съществуващите инструменти и процедури за координация и надзор дадоха възможност на ЕС да преодолее кризата, която нито една държава-членка не би могла да преодолее сама. Европейските институции и държавите-членки се опитват да се възстановят от кризата. Този опит обаче разкри недостатъците и слабите места в настоящата система за координация и в съществуващите процедури за наблюдение. Важно е да се укрепи рамката на Икономическия и паричен съюз с цел осигуряване на макроикономическа стабилност и устойчивост на публичните финанси, което е предварително условие за устойчиво изпълнение и нарастване на заетостта. Отделните елементи на координацията в областта на икономическата политика, включително наблюдението на структурните реформи, трябва да бъдат интегрирани в нов цикъл на наблюдение, т. нар. европейски семестър, който обединява съществуващите процеси в пакта с основните цели на икономическата политика и гарантира, че едновременно ще бъдат представени програми за стабилност и сближаване и национални програми за реформи.

  Marietta Giannakou (PPE), в писмена форма. – (EL) Членове на ЕП от гръцката партия „Нова демокрация“ днес гласуваха в подкрепа на шестте предложния за нов пакет за икономическо управление. Предложенията на Европейския парламент полагат основите за създаване на среда за икономическа стабилност, като в същото време дават възможност за развитие на иновативни механизми за действие, като еврооблигациите и европейските облигации за финансиране на проекти.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. − (DE) По-добрата координация и по-внимателното наблюдение на икономическата политика в държавите-членки е важно, ако искаме да се поучим от грешките, довели до икономическата и финансовата криза, и да се справим с настоящата криза с дълга в някои държави-членки. Докладът е отговор на въпроса за това как точно да се организира новият процес на координация и наблюдение.

Разискването относно огромните дефицити в някои държави-членки трябва да бъде взето предвид най-вече в Белгия, особено в този преходен период, в който Белгия няма правителство. Този преходен период е изключително проблематичен, тъй като има огромно въздействие върху икономиката, социалната политика и финансовия сектор в Белгия и съвсем не е средство за подобряване на положението.

Ако страна като Белгия иска да гарантира, че Европа няма да може да взема решения от името на Белгия в бъдеще, тогава е крайно време да поискаме отговорните за федералната политика да признаят отговорността си пред гражданите, а не да се намесват в работата на Комисията за запазване на индекса или на социалната политика на Белгия.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрявам документа, защото настоящият регламент определя разпоредбите за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Процедурата при прекомерен дефицит има за цел да възпира възникването на прекомерни бюджетни дефицити, а в случай че те възникнат, да способства за тяхното бързо преодоляване, като съблюдаването на бюджетната дисциплина се проверява въз основа на критериите за държавния дефицит и за държавния дълг. Правилата за бюджетната дисциплина трябва да се затегнат, по-специално като се придаде по-съществено значение на равнището и изменението на дълга и на общата устойчивост. Необходимо е правилата да се спазват стриктно, както и да се подобрят системите за тяхното прилагане. Икономическото управление следва да се засили чрез по-активно и своевременно участие от страна на Европейския парламент и националните парламенти.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада, тъй като твърдо се противопоставям на програмата, предвиждаща спъващи развитието строги мерки, която се прокарва в Европейския съюз от център-дясно. Този пакет от реформи на икономическото управление ще попречи на растежа в ЕС точно когато се нуждаем от инвестиции за растеж, за научни изследвания и развитие и за работни места, за да гарантираме икономическото бъдеще на Европа. Този пакет от финансови реформи ще засегне най-много най-бедните в Европа, а причината за кризата – финансовият сектор – ще остане недокоснат. Одобрявам по-добрата координация на икономическата и фискалната политика в Европа, но твърдо се противопоставям на краткосрочната визия, съгласно която тя се въвежда. Дългосрочните инвестиции в зелена икономика, в научни изследвания и в инфраструктура са от най-голямо значение за икономическата стабилност, за създаването на работни места и за растежа и аз не мога да подкрепя пакет от реформи, предвиждащ осакатяващи, строги ограничения в Европа.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Предложението се отнася до ускоряването и изясняването на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Ние считаме, че прилагането на бюджетния надзор следва да се подчинява винаги на общите цели на ЕС, и по-специално на изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила и с борбата срещу социалното изключване.

При контрола на спазването на правилата за бюджетната дисциплина следва да се обръща специално внимание и на социалните спадове, които може да окажат въздействие върху финансовото положение на държавата. Ние също така твърдим, че държавите-членки, които провеждат структурни реформи, допринасящи за запазването или създаването на работни местата и за намаляване на бедността, трябва да имат възможност да се отклоняват от предвидените за тях средносрочни бюджетни цели.

И накрая, ние считаме, че засилването на икономическото управление трябва да върви ръка за ръка със затвърждаването на демократичната легитимност на европейското управление и че ролята на Европейския парламент по отношение на целия надзорен процес следва да се укрепи. Освен това редовните консултации със социалните партньори и по-активното включване на националните парламенти са необходими предпоставки за надеждна и прозрачна рамка за наблюдение.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът предлага разширяване на гласуването с обратно квалифицирано мнозинство с цел да се налагат глоби на държавите-членки, чиито политики не са съобразени със стандартите на европейските либерали. Още по-лошо, той призовава Комисията да въведе ускорен процес на налагане на наказания за умишлено неизпълнение на изискванията. Единственото изключение се отнася до държавите-членки, които реформират пенсионните си системи в съответствие с исканията на Комисията. По този начин се създава авторитарен федерализъм. Никога няма да приема страната ми да плаща глоби на когото и да е.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Наблюдението на бюджетите не трябва просто да включва достъп до верни факти и данни. Разбира се, Комисията също трябва да издава препоръки, например във връзка с намаляването на дълга. При никакви обстоятелства обаче не трябва да позволяваме да се диктува на държавите-членки как да изразходват собствените си средства. Европейското управление не е нещо, което гражданите на ЕС искат, а и не е предвидено в договорите на Съюза. Това е ясен пример за неспазване на принципа за субсидиарност. Не управлението от ЕС ще помогне на засегнатите държави да възстановят икономиките си, а по-скоро изтеглянето им от еврозоната. Не мога да подкрепя предложението поради изброените по-горе причини.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Предложенията за икономическо управление определено са в нарушение на принципа на субсидиарност. Гласувах против доклада, защото той в голяма степен подкопава и европейската интеграция, и икономическите и социалните условия в държавите-членки.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Процедурата при прекомерен дефицит трябва да се задвижва бързо и незабавно, за да не се допуска появата на прекомерен държавен дефицит. Считам, че правилата за бюджетната дисциплина трябва да бъдат затегнати, като се обърне специално внимание на равнището на дълга. За да се постигнат очертаните цели, Комисията трябва да има специална роля по отношение на изготвянето на оценки, мониторинга и даването на препоръки. При изготвяне на оценките Комисията и Съветът трябва също така да вземат предвид пенсионните реформи, които се провеждат в съответната държава-членка. Не съм съгласен с предложението да се намали размерът на наказанието за държавите-членки, които изобщо не прилагат или не прилагат по надлежния ред действия или инструменти за контролиране на дефицита. Не считам, че е препоръчително да се намали общият годишен размер на глобите, защото събраните чрез тях средства трябва да се използват за прилагане на механизми за стабилност.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Преди всичко бих искал да поздравя г-н Feio за отличния доклад. Считам, че съотношението дълг/БВП трябва се намалява с „удовлетворителен темп“. В този смисъл разликата между настоящия държавен дълг и референтната стойност от 60 % следва да се намалява с една двадесета годишно. Одобрявам внесеното от г-н Feio изменение на първоначалното предложение на Комисията, според което намалението на съотношението на държавния дълг към БВП следва да се изчислява, като се отчита средният темп от порядъка на една двадесета годишно за предходните три години. Съгласен съм също, че оценката във връзка със спазването на това изискване трябва да започне три години след приключване на прилаганите в момента процедури при прекомерен дефицит. Най-вече приветствам факта, че при прилагане на регламента за държавния дълг Комисията ще трябва да вземе предвид „всички останали фактори от значение“, и по-специално дълга на частния сектор, както и други важни фактори, които дават възможност да се изготви цялостна оценка. Надявам се, че Парламентът ще постигне окончателно споразумение и ще одобри целия пакет за управление възможно най-бързо, за да изпрати силно и единно послание до обществеността и пазарите и за да спре спекулациите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Като част от законодателния пакет, насочен към засилване на икономическото управление в ЕС и еврозоната, се проведе гласуване по проекта на становище относно предложението на Комисията за изменение на Регламента относно ускоряването и разясняването на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Гласувах „за“ доклада, защото по същество споделям безпокойството на докладчика, по-специално по отношение на следните въпроси: 1) прилагането на бюджетния надзор следва да се подчинява на общите цели на ЕС; 2) при контролирането на спазването на правилата за бюджетната дисциплина следва да се обръща специално внимание и на социалните спадове, които може да окажат въздействие върху финансовото положение на държавата; 3) събраните глоби от държавите-членки, които не спазват съответните препоръки, следва да не се разпределят само за държавите-членки, които не са подложени на процедура при прекомерен дефицит, съгласно предложението на Комисията, а да се използват за подпомагане на дългосрочните цели на ЕС в областта на инвестициите и работните места; 4) редовните консултации със социалните партньори и по-тясното ангажиране на националните парламенти са необходими предпоставки за функционирането на една надеждна и прозрачна надзорна рамка.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Гласувах против доклада поради въвеждането на строга проциклична мярка за справяне с прекомерния дефицит. Имам предвид по-конкретно мярката за темп на намаление от 1/20 или понижаване на годишния публичен дефицит с 5 % в три последователни години, ако той надвишава 60 % от брутния вътрешен продукт (БВП), дори ако дефицитът е под 3 % от БВП. Тази мярка се основава на допускането, че икономическият растеж зависи най-вече от намаляването на публичните разходи. С други думи, че справянето с публичния дълг непременно е свързано с прилагането на планове за икономии, които трябва да бъдат изключително строги, независимо от обстоятелствата.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Основната цел на представения от Комисията през 2010 г. законодателен пакет е да се съживи икономическото управление в ЕС и еврозоната. Това е от стратегическо значение при криза като тази, която преживяваме в момента. Усъвършенстването на плановете на държавите-членки за развитие и растеж, оптимизирането на бюджетните политики и укрепването на процедурите за наблюдение на дефицитите и националния дълг са само някои от приоритетите, към които трябва да се стремим. За да постигнем резултати обаче, нашите усилия трябва да са съобразени изцяло с плановете за възстановяване на пазара на труда и политиките за социална закрила, които са крайъгълният камък на новия модел за устойчив растеж.

  Kay Swinburne (ECR), в писмена форма. − (EN) Европейските консерватори и реформисти винаги са работили конструктивно, за да гарантират, че еврозоната може да формулира трайно решение за кризата с държавния дълг. В последно време недостатъците на Пакта за стабилност и растеж – както по отношение на неговата същност, така и на прилагането му – излязоха на повърхността и е правилно, че сега се полагат усилия да се гарантира трайно решение, което да работи. Ние дадохме своя принос в комисията и по време на процеса на тристранните преговори, за да гарантираме, че предпочитаният от Парламента резултат ще бъде реалистичен, работещ и траен. Въпреки това изразяваме съжаление, че това, което беше предложено от Комисията и одобрено от Парламента, не е решение само за еврозоната, а включва и държавите, чиято валута е различна от еврото. Както и да го погледнеш, пакетът, по който гласувахме, увеличава правомощията на ЕС за сметка на държавите-членки. Той включва новаторски идеи като гласуване с обратно квалифицирано мнозинство и налагане на глоби на държавите-членки и гарантира, че националните бюджети вече няма да са въпрос от компетентността само на националните парламенти. Ето защо, макар да приемаме дългосрочните цели, ние не можем да одобрим средствата за постигането им и гласувахме срещу докладите, които не се ограничават само до еврозоната.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) Последните събития показаха, че различните Пактове за стабилност и растеж не произведоха желания ефект. Вместо това при изпълнение на задълженията си няколко държави-членки се сблъскаха с тежки проблеми и поеха риска да повишат своя публичен дълг. Приетият на днешното пленарно заседание доклад включва широкообхватен пакет от мерки, които представляват предложения за европейско икономическо управление. По-конкретно докладът анализира въпроса с прекомерните дългове на държавите-членки и разглежда проблемите на Европейския съюз като цяло – не само проблема за справянето с дефицита, но също и равнището на публичния дълг – за да се гарантира, че своевременно се прилагат процедурите за коригиране на нарушенията, като по този начин се предотвратява използването на корективни мерки, когато вече е твърде късно. Прилагането на тези мерки е важно за еврозоната. Резултатите от преговорите и постигнатият през последните месеци напредък при тристранните разговори ми вдъхват надежда, че можем да очакваме препоръките на Комисията да бъдат публикувани по-скоро, както и че можем да разчитаме на истински диалог в областта на икономиката. Надявам се, възможността за преразглеждане на препоръките на базата на икономическите спадове също да допринесе за неговия успех, при условие че не застрашава фискалната устойчивост.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. − (LT) Едно от нещата, които кризата в Гърция ни показа, е неотложната нужда от поемане на фискална отговорност. В противен случай всички държави-членки на ЕС, а не само Гърция, ще се сблъскат със сериозни проблеми, тъй като две трети от държавите-членки на ЕС имат прекомерен бюджетен дефицит. Радвам се, че докладчикът подчертава този факт.

Докладът включва много предложения, но най-важните са тези за справяне с прекомерния бюджетен дефицит и за окончателно определяне на средствата за борба с дефицитите в бъдеще. Докладът също така засяга и още един важен аспект, а именно, че трябва да се справим с бюджетния дефицит, без да вредим на растежа, особено що се отнася до икономиката. Важно е системата, предназначена за управление на публичния и частния дълг, да подкрепя дългосрочния растеж. Това означава, че следва да се подобрят условията за инвестиции и развитие на вътрешния пазар, като в същото време се отчитат специфичните приоритети и нужди на държавите-членки.

Най-важното, нуждаем се от прозрачност, отчетност и независим надзор. Това е съществен елемент от подобряването на икономическото управление. Националните бюджетни рамки следва да включват установяване на независими фискални органи и укрепване на ролята им и да гарантират публикуването на прозрачни фискални статистики.

Доклад: Vicky Ford (A7-0184/2011)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Събитията в момента показват, че Европейският пакт за стабилност и растеж не е много ефективен и не успя да предотврати сериозните проблеми, с които се сблъскаха държавите-членки в областта на платежния баланс и погасяването на държавните дългове. Ето защо, освен че ЕС предоставя помощ за тези държави, институциите работят за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. Това е целта на пакета от мерки за икономическо управление, част от който е и докладът на колегата, г-жа Ford. Докладът разглежда изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки. Подкрепих доклада, точно както подкрепям и цялостния пакет за икономическо управление.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Гласувах с „въздържал се“, защото изпитвам съмнения относно дългосрочното въздействие, което ще имат предложените в доклада директиви върху националните икономики на държавите-членки. По-конкретно тези директиви предлагат да се засилят механизмите за контрол и да са още по-строги, за да се предотвратят финансови кризи в Съюза, подобни на гръцката. Според мен икономическите проблеми на държавите-членки няма да се решат просто като се ограничат правомощията и ролята им и поради това реших да гласувам „въздържал се“.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. − (IT) Докладът Ford е част от законодателен пакет за реформиране на икономическото управление, който включва шест доклада, изготвени след много месеци на преговори. Парламентът изпрати ясно послание до всички, и най-вече до Съвета. Ето защо се надявам, че този пакет със сигурност ще бъде одобрен преди лятната ваканция и преди всичко, че ще бъде приложен възможно най-бързо, за да не се допусне Европейският съюз да бъде неподготвен, както преди, да посрещне предизвикателствата, застрашаващи неговата стабилност. По-конкретно, гласувах за доклада Ford, защото считам, че хармонизирането на националните системи чрез разработването на минимални изисквания, и преди всичко чрез прогнозни планове за публичните счетоводни системи, е основно правило, ако искаме да предотвратим икономически кризи в бъдеще. Това обаче не би следвало да означава, че ние пренебрегваме националното естество на фискалните регламенти, които съдържат някои съществени различия, особено между държавите, които са част от еврозоната и тези извън нея.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах „за“ доклада, защото съм съгласна, че държавите-членки следва да определят една авторитетно контролирана, ефективна средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност най-малко четири години, за да се гарантира, че националното фискално планиране е част от многогодишна перспектива за фискално планиране. Държавите-членки следва да създадат подходящи механизми за координация между подсекторите на държавното управление, за да гарантират, че всички подсектори са цялостно и последователно обхванати във фискалното планиране чрез специфични за всяка страна числово изразени фискални правила, и да изготвят многогодишно планиране, както е определено в многогодишната бюджетна рамка по-специално.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Сегашната икономическа, финансова и социална криза показа, че използваният в момента модел на икономическо управление на Европейския съюз не работи: оказа се, че рамката за надзор е много слаба и правилата на Пакта за стабилност и растеж не се спазват. Ето защо подкрепям внесения от Европейската комисия пакет от мерки за икономическо управление. Гласувам „за“ доклада Ford относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки. Одобрявам факта, че регламентът ще се прилага във всички държави-членки на ЕС. Бих искал да подчертая необходимостта от осигуряване на средства за осъществяване на независим надзор. Приветствам възможността правителствата, които току-що са дошли на власт, да имат правото да актуализират бюджетните си рамки в средносрочен план, за да отразят новите средносрочни политически приоритети.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на тази директива, защото считам, че тя е успяла да намери подходящия баланс между взискателността, което е изискване в тази област, и преценката, свързана с икономическата ситуация. Не трябва да забравяме, че нашият Икономически и паричен съюз няма равен на себе си по отношение на своя размер, хетерогенност и равнище на развитие. Няма наръчник за това как да се създаде идеалният паричен съюз и не може да се поставя абсолютна стойност за придобитите знания до момента, тъй като социалните и икономическите особености на еврозоната са в състояние да обезсмислят всяко сравнение. Ето защо – и в това отношение докладчикът е постъпил много добре – трябва да се подчертае, че критериите от Маастрихт, които са отлична отправна точка и подходящ референтен показател за постигане на нужната на нашата валута надеждност, не са абсолютни стойности, които трябва да се използват навсякъде и по всяко време. Възможно е да има икономически ситуации, при които отклонението от тези граници е риск, който си заслужава да бъде поет, при условие че всеки допълнителен дълг финансира възстановяване, което не може да бъде отлагано. Поздравявам докладчика за отличната работа, която е свършила, при това за кратко време, и се надявам, че политическото и интелектуалното разискване по тези въпроси ще може да се съчетаят, за да се осигури на хората в Европа онзи просперитет, за който допринася паричната политика.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Ако наистина искаме да предотвратим бъдещи кризи, ако искаме да създадем сплотен и отговорен икономически Съюз, ако искаме да бъдем водени от перспективата за предотвратяване и коригиране на несъответствията; ако искаме да постигнем устойчив растеж, тогава се нуждаем от тази директива, която да допълни този пакет. В нея откриваме редица фундаментални предпоставки, чието приложение от националните правителства ще направи бюджетните правила по-прозрачни, не на последно място и по отношение на публикуването на бюджетните прогнози и резултати.

Считам, че с всичко, което постигаме тук, Съюзът ще бъде все по-подготвен да координира и да предотвратява евентуални проблеми, недостатъци и дисбаланси единно. В заключение, бих искал да благодаря на колегата, г-жа Ford, за всичките и усилия и за ангажираността й с изготвянето на този доклад.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Изготвеният от г-жа Ford доклад е посветен на законодателно предложение за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, което е част от пакета от мерки за икономическо управление, приет от Комисията на 29 септември 2010 г., чиято цел е да се „затвърдят макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси“, за да направи ЕС по-силен и устойчив. Сегашното икономическото и финансово положение на различните държави от ЕС е свидетелство за неуспеха на Пакта за стабилност и растеж. Не е достатъчно да се контролира публичният дефицит. Необходимо е също да се избягват публичният и частният дълг. Сега също така нараства необходимостта от въвеждане на механизми, които да подобрят конкурентоспособността и да възстановят публичните финанси. Няма да се допуска държавите-членки да имат прекомерен дефицит. Мерките за координиране и наблюдение, които гарантират спазване на бюджетната дисциплина, ще бъдат засилени. Гласувах „за“ предложението за законодателно изменение, тъй като считам, че за възстановяването на общественото доверие в институциите и за устойчивия растеж в ЕС е изключително важно тези мерки да бъдат въведени възможно най-бързо.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Докладът е посветен на предложението за директива относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки и представлява една от най-сериозните атаки срещу техния суверенитет.

Застрашен е изборът при формирането на бюджета, който е от ключово значение за определяне на пътя, по който ще тръгне всяка държава, съобразно специфичните си характеристики и интереси и желанието на нейните граждани. Ситуацията е особено сериозна за най-уязвимите икономики на еврозоната, за които се счита, че имат прекомерен дефицит и е възможно да бъдат подложени на жестоки санкции. Директивата е част от законодателен пакет относно т. нар. икономическо управление, който се състои от шест законодателни текста и който е истинска атака срещу социалните права и правото на труд, както и срещу самата демокрация.

Намерението на законодателния пакет е безпрецедентна атака срещу правата на националните парламенти, а в Португалия и срещу самата конституция на Република Португалия. Отсега нататък членовете на националните парламенти ще се ръководят от насоките на Европейския съюз за изготвяне на бюджетите. Тези насоки са все по-неолиберални и се определят на практика от управниците, които имат мнозинство при провеждане на гласувания в Съвета и Европейския парламент. Единственият възможен вариант за нас е да гласуваме „против“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Това е един от двата доклада относно предложението за директива за бюджетните рамки на държавите-членки. Той представлява една от най-сериозните атаки срещу техния суверенитет и тази ситуация дори ще се влоши за онези държави в еврозоната, за които се счита, че имат прекомерен дефицит, и които, освен на непрекъснато наблюдение от Европейската комисия, може да бъдат подложени и на санкции.

Директивата е част от законодателен пакет относно т. нар. икономическо управление, който се състои от шест законодателни текста и който е истинска атака срещу социалните права и правото на труд. Той също така е част от кръстоносния подход на Европейския съюз срещу националната независимост и суверенитет.

Резултатът от преговорите е окончателното споразумение между трите институции – Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия – и той със сигурност ще бъде потвърден от Съвета на 24 юни въпреки съществуващите противоречия на равнище ЕС. Очакваният резултат е безпрецедентна атака срещу конституцията на Република Португалия и срещу правата на националните парламенти, чиито членове ще се ръководят от насоките на Европейския съюз за техните бюджети, а тези насоки са все по-неолиберални. Ето защо гласувахме „против“.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Световната икономическа и финансова криза рязко обърна благоприятните икономически и финансови условия, преобладаващи до 2007 г., и отново изведе на преден план факта, че непредвидените приходи, натрупани по време на благоприятния период, не са били използвани правилно за създаването на възможност за ефективни процедури при неблагоприятни периоди. Наличието на фискални данни е важно за правилното функциониране на рамката за бюджетен надзор на ЕС. Подходящите и надеждни фискални данни са важни за правилното и навременно наблюдение, което дава възможност за бързо предприемане на мерки в случай на неблагоприятна бюджетна ситуация. Прозрачността е основен фактор за гарантиране на качеството на фискалните данни и трябва да включва постоянен достъп до тях.

  Marietta Giannakou (PPE), в писмена форма. – (EL) Членове на ЕП от партията „Нова демокрация“ днес гласуваха в подкрепа на шестте предложния за нов пакет за икономическо управление. Предложенията на Европейския парламент полагат основите за създаване на среда на икономическа стабилност, като в същото време дават възможност за развитие на иновативни механизми за действие, като еврооблигациите и европейските проектни облигации.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрявам този документ, защото пакетът за икономическо управление цели да отговори на необходимостта от по-голяма координация и по-стриктно наблюдение на икономическите политики в рамките на Икономическия и паричен съюз. В допълнение към това, предлагат се изисквания за бюджетните рамки на държавите-членки с цел насърчаване на фискалната отговорност, като се определят минимални изисквания за националните фискални рамки и се гарантира, че те са в съответствие със задълженията, наложени от Договора. С цел да подкрепи промените в превантивните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж, Комисията също така предложи укрепване на механизмите за принудително изпълнение по отношение на държавите-членки от еврозоната. По принцип приветствам направените предложения, целящи да осигурят подобрения в националните фискални рамки и да насърчат държавите-членки да вземат по-добри фискални решения в бъдеще. По-специално, необходими са предложения за по-добро статистическо отчитане на фискалните данни, за да не се повторят настъпилите неотдавна събития в някои държави-членки. По същия начин, предложенията за независими бюджетни служби, национални фискални правила и задължителното многогодишно бюджетно планиране също следва да подпомогнат осигуряването на по-голяма фискална стабилност.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада, тъй като твърдо се противопоставям на програмата, предвиждаща спъващи развитието строги мерки, която се прокарва в Европейския съюз от център-дясно. Този пакет от реформи на икономическото управление ще попречи на растежа в ЕС точно когато се нуждаем от инвестиции за растеж, за научни изследвания и развитие и за работни места, за да гарантираме икономическото бъдеще на Европа. Този пакет от финансови реформи ще засегне най-много най-бедните в Европа, а причината за кризата – финансовият сектор – ще остане недокоснат. Одобрявам по-добрата координация на икономическата и фискалната политика в Европа, но твърдо се противопоставям на краткосрочната визия, съгласно която тя се въвежда. Дългосрочните инвестиции в зелена икономика, в научни изследвания и в инфраструктура са от най-голямо значение за икономическата стабилност, за създаването на работни места и за растежа и аз не мога да подкрепя пакет от реформи, предвиждащ осакатяващи, строги ограничения в Европа.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Комисията предлага да допринесе за по-стриктното спазване на Пакта за стабилност и растеж от страна на държавите-членки, да задълбочи координацията на фискалните политики, да определи минимални изисквания за фискалните рамки и да определи механизмите за прилагане на съществуващите правила.

Ние приветстваме предложението, чиято цел е да осигури подобрения в националните фискални рамки и да насърчи държавите-членки да вземат по-добри фискални решения в бъдеще. По същия начин, подкрепяме създаването на независими бюджетни служби, национални фискални правила и задължително многогодишно бюджетно планиране, за да се осигури по-голяма икономическа и парична стабилност. Ние считаме, че изискванията за националните бюджетни рамки следва да гарантират не само че фискалното планиране на държавите-членки се основава на реалистични прогнози, но и че се отдава дължимото внимание на устойчивостта на техните системи за социална закрила, включително пенсионните системи и системите на здравеопазването.

В заключение, ние смятаме, че изискванията за националните бюджетни рамки следва да бъдат изготвени по такъв начин, че да насърчават държавите-членки и да им оставят място за маневриране по отношение на публичните инвестиции, ориентирани към развитие, като например в тези за образование и обучение, като така допринасят за постигането на целите на ЕС за растеж и заетост.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът призовава Комисията да публикува финансовите отчети на националните правителства всеки месец. Те ще трябва да правят това съгласно определени от самата Комисия норми. Вече не предявяваме претенции да определяме бюджетите на национално равнище, освен за да градим подкрепа. Докладът показва одобрение на това състояние на нещата, за което мнозинството в Парламента допринесе, като гласува за въвеждането на Европейския семестър. Гласувам против доклада. Французите ще го отменят.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Намерението, стоящо зад доклада – гарантиране на бюджетната дисциплина в държавите-членки – следва да бъде приветствано. Макар че чух посланието, не съм сигурен, че съм му повярвал. Съществува също така и мълчаливо мнозинство в Европа, което е съгласно с мен. Намесата в бюджетите на държавите-членки следва да се отхвърли. Трябва да се изпробват различни подходи и решения и да се обсъдят с Парламента незабавно, а това не се е случило до момента. Трябва да си направим правилните изводи от погрешните решения, взети през последните години. Тъй като не се предлагат никакви алтернативи, не мога да одобря този курс на действие и не мога да гласувам в подкрепа на предложението.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) В бъдеще съответствието с критериите от Маастрихт ще се налага чрез ранни предупреждения и драстични наказания. До момента обаче този пакт е неуспешен. Не мога да повярвам, че изведнъж ще започне да функционира правилно само защото са въведени нови директиви. Поради тази причина не подкрепих доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Координирането и наблюдението на икономическите политики в Икономическия и паричен съюз трябва да бъде ефективно и ефикасно. С оглед постигането на тази цел трябва да се насърчава фискалната отговорност сред държавите-членки. Спешно се нуждаем поне от минимални изисквания за националните рамки и от гарантиране на ефективността на процедурата при прекомерен дефицит. Държавите-членки трябва да следват благоразумни и целенасочени фискални политики в периоди на икономически благоприятна конюнктура, за да си изградят необходимите буфери за неблагоприятни периоди. Съгласен съм с предложението, че числово изразените фискални правила за държавите-членки с дерогация трябва да съдържат спецификации, които са насочени към определяне на целите и обхвата на правилата, наблюдението и последиците в случай на несъответствие. Считам, че е подходящо средносрочните бюджетни рамки да включват процедури за изготвяне на становище за това как предлаганите мерки ще въздействат върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Освен това е подходящо да се прилага дерогационна клауза, която ще определи случаите, в които ще бъде позволено временно неспазване на правилата.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) В контекста на реформата на Пакта за стабилност и растеж и в светлината на въведените различни иновации и на по-голямото сътрудничество между европейските институции, националните парламенти и правителствата, докладът Ford относно изискванията за бюджетните рамки е жизненоважен, тъй като определя минималните изисквания за публичните счетоводни системи, за статистиката на централните и местните публични финанси и за многогодишното планиране. Транспонирането на директивата не означава непременно, че нейните разпоредби трябва официално да бъдат включени в националното законодателство (например чрез закон). Ето защо ще бъде достатъчен и административен акт, ако той може да гарантира, че директивата ще се прилага прозрачно. Надявам се, че това ще доведе до по-бързото прилагане на директивата. Надявам се, че Парламентът ще постигне окончателно споразумение и ще одобри целия пакет за управление възможно най-бързо, за да изпрати силно и единно послание до обществеността и пазарите и за да спре спекулациите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Проектът на становище относно изискванията за бюджетните рамки за държавите-членки беше подложен на гласуване като част от законодателния пакет, насочен към засилване на икономическото управление в ЕС и еврозоната. Гласувах в подкрепа на доклада, защото по същество споделям безпокойството на докладчика, особено по отношение на измененията, свързани със следните въпроси: 1) основната цел на предложението трябва да бъде свързана с насърчаването на високо равнище на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила и с борбата срещу социалното изключване; 2) правилата, предложени с цел да гарантират подобрения в националните фискални рамки, следва да бъдат изготвени в контекста на европейския семестър на политическото координиране; 3) изискванията за националните бюджетни рамки следва да гарантират не само че фискалното планиране на държавите-членки се основава на реалистични прогнози, а и че се отдава съответното внимание на устойчивостта на техните системи за социална закрила, включително пенсионните системи и системите на здравеопазването; 4) изискванията за националните бюджетни рамки следва също така да бъдат изготвени по такъв начин, че да насърчават държавите-членки да постигнат целите на ЕС за растеж и заетост.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Въпреки че се признава значението и необходимостта от това да имаме независими статистически органи, които да предоставят надеждни и достоверни данни относно макроикономическите и бюджетните прогнози на държавите-членки, гласувах против доклада, защото ориентираният към наказания начин на мислене, който прозира под повърхността, се вписва идеално в пакета, на който аз се противопоставям, заради причините, които вече са изразени в докладите относно въпросната икономическа координация.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като той предвижда да се подобри хармонизацията между макроикономическите и бюджетните прогнози, въвеждането на рамка за основните категории средносрочни разходи, по-високи изисквания за отчетност и статистика, и на последно място, по-голяма прозрачност на общите изисквания по отношение на финансите и общата бюджетна цел.

  Kay Swinburne (ECR), в писмена форма. − (EN) Групата на европейските консерватори и реформисти винаги е работила конструктивно, за да гарантира, че еврозоната може да формулира трайно решение за кризата с държавния дълг. В последно време недостатъците на Пакта за стабилност и растеж – както по отношение на неговата същност, така и на прилагането му – излязоха на повърхността и е правилно, че сега се полагат усилия да се гарантира трайно решение, което да работи. Ние дадохме своя принос в комисията и по време на процеса на тристранните преговори, за да гарантираме, че предпочитаният от Парламента резултат ще бъде реалистичен, работещ и траен. Въпреки това изразяваме съжаление, че това, което беше предложено от Комисията и одобрено от Парламента, не е решение само за еврозоната, а включва и държавите, чиято валута е различна от еврото. Както и да го погледнеш, пакетът, по който гласувахме, увеличава правомощията на ЕС за сметка на държавите-членки. Той включва новаторски идеи като гласуване с обратно квалифицирано мнозинство и налагане на глоби на държавите-членки и гарантира, че националните бюджети вече няма да са въпрос от компетентността само на националните парламенти. Ето защо, макар да приемаме дългосрочните цели, ние не можем да одобрим средствата за постигането им и гласувахме против докладите, които не се ограничават само до еврозоната.

Доклад: Sylvie Goulard (A7-0180/2011)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Текущите събития показват, че Европейският пакт за стабилност и растеж не е много ефективен и не успя да предотврати сериозните проблеми, с които се сблъскаха държавите-членки в областта на платежния баланс и погасяването на държавните дългове. Ето защо, освен че ЕС предоставя помощ за тези държави, институциите работят за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. Това е целта на пакета от мерки за икономическо управление, част от който е и докладът на моята колега, г-жа Goulard. Докладът разглежда бюджетното наблюдение в еврозоната. Някои от първоначалните предложения на г-жа Goulard, по-конкретно създаването на Европейски валутен фонд, не бяха запазени в хода на тристранните преговори. Считам, че постигнатият баланс от Комисията и Съвета в този доклад е задоволителен и следователно го подкрепих, точно както подкрепям пакета за икономическото управление като цяло.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. − (IT) Докладът Goulard е част от законодателен пакет за реформиране на икономическото управление, който включва шест доклада, изготвени след много месеци на преговори. Парламентът изпрати ясно послание до всички, и най-вече до Съвета. Ето защо се надявам, че този пакет със сигурност ще бъде одобрен преди лятната ваканция, и преди всичко, че ще бъде приложен възможно най-бързо, за да не се допусне Европейският съюз да бъде неподготвен, както преди, да посрещне предизвикателствата, застрашаващи неговата стабилност. По-специално, гласувах за доклада Goulard, защото считам, че е важно да се определят критерии, но също така преди всичко да се създадат механизми за наблюдение на тези критерии. От една страна, докладът дефинира задачите и целите, които трябва да бъдат реализирани на етапа на наблюдение и евентуално санкциониране на бюджетите на различните държави-членки, а от друга страна, той определя форми на стимули (т. нар. еврооблигации), допълващи пакета от мерки за наблюдение, с които тези държави да се насърчават да изпълняват критериите.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах „за“ доклада, защото съм съгласна, че Съветът трябва да може, след обсъждане на дадена препоръка на Комисията, да наложи глоба на всяка държава-членка, която изопачава умишлено или чрез крайна небрежност данните, свързани с дефицита и публичния дълг, които имат отношение към приложението на членове 121 и 126 от Договора и към протокол № 12, приложен към него. Съгласна съм също така, че гореспоменатите глоби трябва да действат като ефективно възпиращо средство и трябва да съответстват на естеството, сериозността и продължителността на нарушението. Съгласна съм, че не трябва да се допуска глобата да надвишава 0,2 % от брутния вътрешен продукт. Лихвите, получени от Комисията от учредените в съответствие с член 4 депозити и събраните в съответствие с членове 5 и 6а глоби, следва да представляват други приходи, посочени в член 311 от ДФЕС, и да се разпределят към Европейския инструмент за финансова стабилност.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Сегашната икономическа, финансова и социална криза показа, че използваният в момента модел на икономическо управление на Европейския съюз не работи: оказа се, че рамката за надзор е много слаба и правилата на Пакта за стабилност и растеж не се спазват. Ето защо подкрепям внесеният от Европейската комисия пакет от мерки за икономическо управление. Гласувам „за“ доклада на г-жа Goulard за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение, въпреки че признавам, че докладчикът е излязъл извън своята сфера на компетентност в редица области, което ще затрудни много постигането на консенсус със Съвета. Одобрявам разпоредбите за глоби в случай на подправена статистика, за да се накаже измамата, свързана с изчисляването на дефицита и дълга, както в рамките на еврозоната, така и извън нея. Съгласен съм, че трябва да има възможност държавите извън еврозоната да бъдат част от тази система.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Бих искал да подчертая коя според мен е най-напредничавата стъпка на доклада: възможността за създаване на система, която не е базирана само на аспекта на санкциите от Пакта за стабилност и растеж, а напротив, която позволява въвеждането на реални стимули, които да доведат до и да развият една истинска воля в правителствата на държавите-членки за спазване на определените в Пакта за стабилност и растеж правила.

В този смисъл бих искал да подчертая предстоящото внасяне на доклад от Европейската комисия относно емитирането на държавни облигации – еврооблигации – при условията на солидарна отговорност. Бих искал също така да изтъкна изключителната работа, която е свършена тук с институционализирането на икономическия диалог между различните европейски институции, както и с насърчаването на участието на националните парламенти и правителства в истински демократични разисквания на икономическата политика.

В заключение, бих искал да поздравя колегата, г-жа Goulard, за изключителната работа и решителността й да постигне най-доброто от този пакет.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Изготвеният от г-жа Goulard доклад е посветен на законодателно предложение за изменение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1467/97 за бюджетното наблюдение в еврозоната, който е част от пакета от мерки за икономическо управление, приет от Комисията на 29 септември 2010 г., чиято цел е да осигури макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси, за да направи ЕС по-силен и устойчив. Сегашното икономическото и финансово положение на различните държави от ЕС е свидетелство за неуспеха на Пакта за стабилност и растеж. Той не успя да контролира публичния дефицит. Необходимо е също да се избягват публичният и частният дълг. Сега също така нараства необходимостта от въвеждане на механизми, които да подобрят конкурентоспособността и да възстановят публичните финанси. Държавите-членки следва да засилят механизмите за координация и наблюдение, за да предотвратят допускането на сериозни грешки по отношение на бюджетната политика, които биха могли да застрашат Икономическия и паричен съюз. Тъй като считам, че има нужда от бързи, качествени решения в съответствие с препоръките на Европейската централна банка, гласувах „за“ предложението за законодателно изменение, което, освен че насърчава междуинституционалния диалог, засилва бюджетната дисциплина и задължава всяка държава-членка или институция да поеме своите отговорности.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Този доклад е друга част от пакета, съдържащ шест законодателни акта относно т. нар. икономическо управление. Гласуваме против всеки един от докладите от този законодателен пакет, заради концепцията, стояща зад пакета като цяло.

В този случай става въпрос за регламента за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната. Докладът признава проблемите и грешките по време на първото десетилетие от създаването на Икономическия и паричен съюз, но не прави необходимите заключения, а вместо това призовава за „по-стабилна рамка“ за наблюдение на националните икономически политики от страна на Комисията и Съвета. Добавя се също така, че тези политики трябва да са „с конкретен акцент върху развитието и укрепването на вътрешния пазар“. С други думи, иска повече неолиберални политики, по-голяма приватизация, повече свободна конкуренция и повече политики, облагодетелстващи най-силните за сметка на най-слабите. В доклада се настоява държавите-членки да плащат глоби, в случай че не изпълняват наложените им от Пакта за стабилност и растеж изисквания. Това се допълва обаче и от опита да се легитимира системата от санкции, както и от опита да се включи система от стимули. Всичко това се прави без да се разгледат истинските причини за проблемите или алтернативните политики, от които се нуждаем, а това е неприемливо.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Този доклад е друга част от пакета, съдържащ шест законодателни акта относно т. нар. икономическо управление, и е един от ключовите законодателни актове. Той е посветен на регламента за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната.

Макар да се признават проблемите и грешките по време на първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз, в доклада догматично се доразвиват същите виждания и се призовава към „по-стабилна рамка“ за наблюдение на националните икономически политики от страна на Комисията и Съвета. Добавя се също така, че тези политики трябва да са „с конкретен акцент върху развитието и укрепването на вътрешния пазар“. С други думи, искат се повече неолиберални политики, по-голяма приватизация, повече свободна конкуренция и повече политики, облагодетелстващи най-силните за сметка на най-слабите. Тоест в крайна сметка той призовава за същия тип монетаристични и неолиберални политики и критерии, затягане на истинската мъртва хватка, която се налага на държавите-членки, без да се разглеждат причините за проблемите или алтернативните политики, които вземат под внимание различната степен на развитие на икономиките на отделните държави.

Във връзка с това в доклада се настоява държавите-членки да плащат глоби, в случай че не изпълняват наложените им от Пакта за стабилност и растеж изисквания. Това се допълва обаче и от опита да се легитимира системата от санкции, както и от опита да се включи система от стимули. Ето защо гласувахме против доклада.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) През юни 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие, че е необходимо спешно да се засили координацията на нашите икономически политики. Постигнатото споразумение включваше преди всичко Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и бюджетно наблюдение. Това означава най-вече укрепване на предпазните и корективните мерки на ПСР и гарантиране, че националните бюджетни правила и средносрочната бюджетна рамка на всички държави-членки са в съответствие с ПСР. Държавите-членки, чиято парична единица е еврото, имат особен интерес и отговорност да провеждат икономическа политика, която насърчава правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз, и да избягват политиките, които го застрашават. В рамките на предпазните мерки на ПСР санкциите за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, следва да създадат стимули за провеждане на разумна фискална политика. Същевременно се дава възможност за бюджетно маневриране, като се отчита най-вече значението на публичните инвестиции.

  Marietta Giannakou (PPE), в писмена форма. – (EL) Членове на ЕП от партията „Нова демокрация“ днес гласуваха в подкрепа на шестте предложния от новия пакет за икономическо управление. Предложенията на Европейския парламент полагат основите за създаване на среда за икономическа стабилност, като в същото време дават възможност за развитие на иновативни механизми за действие, като еврооблигациите и европейските облигации за финансиране на проекти.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрявам този документ, тъй като сред предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж коригирането и придържането към средносрочната бюджетна цел следва да се гарантира чрез задължение за учредяване на лихвоносен депозит, което се налага временно на държава-членка, чиято парична единица е еврото и която не осъществява задоволителен напредък към бюджетна консолидация. Това трябва да важи и в случаите, когато държава-членка, чийто дефицит е дори под референтната стойност от 3 % от БВП, се отклони значително от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекции за постигане на тази цел и не може да коригира това отклонение. Наложеният лихвоносен депозит следва да бъде освободен в полза на съответната държава-членка заедно с натрупаните по него лихви, след като Съветът се увери, че ситуацията, пораждаща задължение за учредяване на депозит, вече не съществува. Безлихвеният депозит следва да бъде освободен, след като прекомерният дефицит бъде коригиран, а лихвата върху тези депозити, както и събраните глоби следва да бъдат разпределени към механизми за стабилност за предоставяне на финансова помощ, създадени от държави-членки, чиято парична единица е еврото, за да се запази финансовата стабилност на еврозоната като цяло.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада, тъй като твърдо се противопоставям на програмата, предвиждаща спъващи развитието строги мерки, която се прокарва в Европейския съюз от център-дясно. Този пакет от реформи на икономическото управление ще попречи на растежа в ЕС точно когато се нуждаем от инвестиции за растеж, за научни изследвания и развитие и за работни места, за да гарантираме икономическото бъдеще на Европа. Този пакет от финансови реформи ще засегне най-много най-бедните в Европа, а причината за кризата – финансовият сектор – ще остане недокоснат. Одобрявам по-добрата координация на икономическата и фискалната политика в Европа, но твърдо се противопоставям на краткосрочната визия, съгласно която тя се въвежда. Дългосрочните инвестиции в зелена икономика, в научни изследвания и в инфраструктура са от най-голямо значение за икономическата стабилност, за създаването на работни места и за растежа и аз не мога да подкрепя пакет от реформи, предвиждащ осакатяващи, строги ограничения в Европа.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Това становище се отнася до предложението за регламент относно ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната. Ние считаме, че прилагането на бюджетното наблюдение следва да се подчинява винаги на общите цели на ЕС, и по-специално на изискванията на член 9 от ДФЕС във връзка с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила и с борбата срещу социалното изключване. Също толкова важно е засилената рамка за надзор да бъде създадена в рамките на Европейския семестър за координация на политиките.

За да се подобри бюджетното наблюдение, системата за прилагане му следва да включва не само глоби (санкции), но и стимули, с което да се засили ролята на Европейския парламент и на националните парламенти. И накрая, ние считаме, че събраните глоби от държавите-членки, които не спазват съответните препоръки, следва да се използват за подпомагане на дългосрочните цели на ЕС в областта на инвестициите и създаването на работни места.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) От доклада става ясно какъв вид санкции очакват държавите-членки, които не се подчиняват на заповедите на Европейската комисия. В доклада не се проявява никаква загриженост във връзка с последствията, които подобни санкции ще имат за хората, нито за това дали е законно Комисията да налага санкции на демократично избрани правителства. Единственото признание е във връзка с публичните разисквания, които не могат да се провеждат в държавата-членка, засегната от тези санкции. С други думи, хората не трябва да се намесват в машинациите на процес, в който самите те са жертви. Никога няма да позволя на Комисията да напада Франция. Гласувам против доклада.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) В миналото критериите за стабилност не се спазваха. Логично е да се допусне, че стимулите няма да помогнат и в бъдеще. Въпросът за това дали Европейският парламент и националните парламенти ще могат да играят съществена роля в който и да е процес на наблюдение, остава открит. Считам, че макроикономическите неравновесия в ЕС и в еврозоната могат да бъдат премахнати ефективно само ако разделим еврото в две валутни зони. Не е нужно да продължаваме да планираме допълнителни пакети от спасителни мерки само от чувство за справедливост, а и това ще доведе до огромни трудности в северните държави-членки на ЕС в бъдеще. Въпреки че по същество съм съгласен с доклада, отхвърлям този подход и поради това гласувам против него.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Изпитвам сериозни съмнения, че Пактът за стабилност и растеж, който до този момент беше неуспешен, изведнъж ще се превърне в панацея за един от най-трудните икономически етапи от историята на ЕС. Макар това да е желателно предвид настоящата криза, все пак си остава химера. Достигнали сме етап, на който вече не можем да си позволим още пакети от спасителни мерки. Освен това да се бърка в националната хазна и да се използват парите на данъкоплатците, за да се спасят онези, които нарушават бюджетната дисциплина, е много несправедливо. Затова гласувах против доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Считам, че на държавите-членки, които не спазват фискалната рамка на Съюза, следва да се наложат подходящи финансови санкции. Трябва да има постепенно диференциране на санкциите в рамките на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Предложената система от санкции ще гарантира постепенно нарастване на санкциите и равнопоставено третиране на държавите-членки, тъй като лихвоносният депозит, безлихвеният депозит и размерът на глобата се равняват на твърдо определен компонент, възлизащ на 0,2 % от БВП. В допълнение, Комисията ще има право да препоръчва намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна при наличие на извънредни икономически обстоятелства. За въвеждането на ефективна рамка за бюджетно наблюдение е много важно Комисията да представи пред Европейския парламент и пред Съвета доклад относно възможността за въвеждане на еврооблигациите. Не съм съгласен с предложението приходите от неизползвани бюджетни кредити за плащания в бюджета на Съюза да бъдат пренасяни в бюджета на ЕС за следващата година и да се разпределят за програми, които допринасят за приоритетите на Съюза. Считам, че данъчната система трябва да остане в областта на компетентност на всяка държава-членка и следователно не е подходящо Комисията да бъде задължена да внесе набор от предложения за пълноценна обща европейска система за данъчно облагане.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Към държавите, които не спазват изискванията за прилагане на предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж, могат да се прилагат финансови санкции в размер, равен на 0,1 % от БВП, освен ако те не предприемат подходящи мерки (доколко те са подходящи, ще се определи от Съвета) и не представят план за възстановяване на баланса. Това е важно изискване, за да се гарантира, че създадената съгласно реформата на икономическото управление нова рамка е надеждна и ефективна. Въпреки това не е нужно да бъдем прекалено строги или крайни. Стимулите за държавите-членки също са добра идея. Във връзка с това аплодирам засягането на въпроса за еврооблигациите. Винаги съм подкрепял идеята за емитирането на тези еврооблигации, което според мен ще има добавена стойност, тъй като те ще се емитират съвместно, както и въпроса за силното евро. Надявам се, че Парламентът ще постигне окончателно споразумение и ще одобри целия пакет за управление възможно най-бързо, за да изпрати силно и единно послание до обществеността и пазарите и за да спре спекулациите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Като част от законодателния пакет, насочен към засилване на икономическото управление в ЕС и еврозоната, се проведе гласуване по проекта на становище относно ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната. Гласувах „за“ доклада, защото по същество споделям безпокойството на докладчика, особено по отношение на измененията, свързани със следните въпроси: 1) прилагането на бюджетния надзор следва винаги да се подчинява на изискванията, свързани с насърчаване на високо равнище на заетост; 2) гарантирането на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване; 3) подобряването на бюджетното наблюдение чрез система за прилагане следва да включва не само глоби (санкции), но и стимули; 4) засилената роля на Европейския парламент, както и на националните парламенти през целия процес на наблюдение.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Докладът предвижда държавите-членки да учредяват лихвоносни депозити или да плащат глоби като част от предпазните и корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Това е система на предварително налагане на наказания, но една система от стимули би била по-полезна. Идеята, която стои зад нея, отговаря изцяло на общата „философия“ на въпросния пакет от мерки. Поради тези причини гласувам против доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Гласувах против доклада. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс се опита да въведе ключови изменения, като поиска използване на еврооблигациите, фискално сближаване и определяне на горна граница за финансовите санкции, както и да се осигурят други стимули. Тези изменения не бяха приети и докладът в крайна сметка не е нищо повече от списък със санкции за онези страни, които не се придържат към своя бюджет. Настоящата директива е неразривно свързана с доклада Wortmann-Kool, който вече беше обсъден. Ето защо гласувах „против“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) В момент на широкоразпространена икономическа криза като тази, която преживяваме сега, необходимостта от ефективно прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната е приоритет. Подобно наблюдение обаче трябва да се извършва без да се променят фундаменталните цели за насърчаване на високо равнище на заетост, гарантиране на адекватна социална закрила и засилване на борбата срещу социалното изключване. Европейският парламент и националните парламенти в крайна сметка играят ключова роля за постигането на тези амбициозни цели и следователно тази роля трябва да се засили в процеса на наблюдение както на национално, така и на международно равнище.

  Edward Scicluna (S&D), в писмена форма. − (EN) Като докладчик в сянка от моята група, бих искал да поздравя г-жа Goulard за приемането на нейния доклад и да й благодаря за доброто сътрудничество с нас по време на тези тежки преговори. Реших да гласувам с „въздържал се“ по този доклад и по предложеното изменение за фискално сближаване. Съжалявам, че въпреки огромните усилия на докладчика Съветът разводни или премахна от текста множество разумни предложения, поради което аз не мога да приема този доклад. Заради позицията си на докладчик в сянка по този доклад от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския Парламент не мога да се присъединя към колегите от малтийската делегация, които гласуваха против внесеното от моята група изменение относно фискалното сближаване. Въпреки че съм съгласен с някои предложения, не подкрепям създаването на обща ставка за корпоративното данъчно облагане. Нуждаем се от по-добра координация на икономическата политика, но данъчната политика трябва да остане в ръцете на държавите-членки.

  Kay Swinburne (ECR), в писмена форма. − (EN) Групата на европейските консерватори и реформисти винаги е работила конструктивно, за да гарантира, че еврозоната може да формулира трайно решение за кризата с държавния дълг. В последно време недостатъците на Пакта за стабилност и растеж – както по отношение на неговата същност, така и на прилагането му – излязоха на повърхността и е правилно, че сега се полагат усилия да се гарантира трайно решение, което да е работещо. Ние дадохме своя принос в комисията и по време на процеса на тристранните преговори, за да гарантираме, че предпочитаният от Парламента резултат ще бъде реалистичен, работещ и траен. Въпреки това изразяваме съжаление, че това, което беше предложено от Комисията и одобрено от Парламента, не е решение само за еврозоната, а включва и държавите, чиято валута е различна от еврото. Както и да го погледнеш, пакетът, по който гласувахме, увеличава правомощията на ЕС за сметка на държавите-членки. Той включва новаторски идеи като гласуване с обратно квалифицирано мнозинство и налагане на глоби на държавите-членки и гарантира, че националните бюджети вече няма да са въпрос от компетентността само на националните парламенти. Ето защо, макар да приемаме дългосрочните цели, ние не можем да одобрим средствата за постигането им и гласувахме срещу докладите, които не се ограничават само до еврозоната.

  Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. − (NL) Гласувах с убеждението, че трябва да се подкрепи компромисният пакет относно икономическото управление, договорен между нас и Съвета. Пакетът, който се получи в резултат от преговорите, дава отговор на редица въпроси, свързани с грешките от миналото, включително и в областта на бюджетната дисциплина. Това само по себе си е важен напредък. Въпреки това моята група и аз все още изпитваме резерви по някои въпроси, по-конкретно когато става въпрос за реализиране на частта с предпазните мерки от Пакта за стабилност и растеж. За да можем да излезем с всеобхватно споразумение преди лятната ваканция, е важно да дадем шанс на преговорите със Съвета през следващите седмици и да не изпращаме никакви политически сигнали, които биха могли да застрашат крайния резултат. Пакетът отразява несигурния политически баланс, който аз не бих желала да излагам на риск. Поради тази причина гласувах против някои от измененията. От това обаче не следва да се правят изводи, че аз по принцип не подкрепям някои от елементите на тези изменения. Имам предвид по-конкретно изменение 9, което настоява за сближаване във фискалната сфера. Със сигурност има части, които бих могла да подкрепя, като данъка върху финансовите транзакции или въвеждането на консолидирана основа за облагане с корпоративен данък в ЕС.

Доклад: Corien Wortmann-Kool (A7-0178/2011)

  Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Подобряването на икономическото управление трябва да се базира на стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания спрямо националните бюджетни рамки, засилено регулиране и надзор на финансовите пазари, както и надежден постоянен механизъм за преодоляване на кризи. Считам, че е необходимо да има съгласуваност между политиките за растеж и създаване на работни места, с особен акцент върху развитието и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, и гарантирането на ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерни бюджетни позиции. Освен това считам, че е изключително важно да има консолидирано икономическо управление, като в същото време следва да се увеличават демократичните му правомощия.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Събитията в момента показват, че Европейският пакт за стабилност и растеж не е много ефективен и не успя да предотврати сериозните проблеми, с които се сблъскаха държавите-членки в областта на платежния баланс и погасяването на държавните дългове. Ето защо, освен че ЕС предоставя помощ за тези държави, институциите работят за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. Това е целта на пакета от мерки за икономическо управление, част от който е и докладът на моята колега, г-жа Wortmann-Kool. Докладът разглежда засилването на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Обсъждането във връзка с този доклад се съсредоточи върху въпроса за механизма на гласуване с обратно квалифицирано мнозинство, което означава, че препоръките на Комисията ще влязат в сила, освен ако Съветът не се противопостави с квалифицирано мнозинство, както и върху клаузата за прегледа. Подкрепих тези два механизма при гласуването, защото съм убедена, че ние трябва да изискваме и да бъдем амбициозни, за да подобрим бюджетната стабилност в Европа и така да гарантираме нашето бъдеще.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. − (PT) Координацията на икономическите политики на държавите-членки в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз включва наблюдение на следните водещи принципи: ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия, както и устойчив платежен баланс. Целта е да се определят правилата, регулиращи съдържанието, представянето, проучването и мониторинга на програмите за стабилност и програмите за сближаване като част от многостранното наблюдение, осъществявано от Съвета и Комисията на ранен етап. Намерението е да се предотврати възникването на бюджетни дефицити и прекомерни дългове и да се подпомогне наблюдението и координацията на икономическите политики, което ще допринесе за постигане на целите на Съюза за растеж и заетост. Европейският парламент следва да участва по подобаващ начин в Европейския семестър, за да се повишат прозрачността, ангажираността и отчетността за взетите решения, по-специално чрез икономически диалог. Поради посочените по-горе причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. − (NL) Европейският съюз и еврозоната преживяват бурни времена и ние се нуждаем от бързо и структурно решение на проблемите в Гърция. Всеки, който се вгледа по-задълбочено в този проблем обаче, ще трябва да признае, че Европа ще излезе от тази криза по-силна и по-стабилна. Засиленият надзор на ЕС над икономиката и бюджетната политика на 27-те държави-членки е важна предпоставка за запазване на еврото. Ние трябва да гарантираме, че в социално отношение Европа ще излезе от този бурен период незасегната. Необходимо е да се плати цената на зачитането на националните традиции във връзка със споразуменията за работните заплати. Най-важната награда за Парламента без съмнение е включването на Европейския семестър в този законодателен пакет. Казвам това, защото в резултат правителствата не само ще трябва да гарантират устойчиви финанси, но също така Европа ще може да ги държи отговорни, ако не успеят да инвестират успешно в повишаване на професионалната квалификация, обучението, създаването на работни места и борбата с бедността. Този пакет ще подобри драстично икономическата конкурентоспособност и финансовото здраве на ЕС. Разбира се, това не трябва да става самоцелно. Това, което се предлага тук, са инструменти за създаване на растеж, заетост и социални блага.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Докладът относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики е част от пакета на ЕС за икономическо управление. Докладът, подобно на другите сходни доклади, включени в пакета, е свързан пряко с последната финансова криза в Гърция и определя целта за създаване на регулаторна рамка за предотвратяване на повторната поява на подобни кризи. От една страна, необходимостта от засилена координация и най-вече от финансово наблюдение на държавите-членки е очевидна, предвид сериозността на гръцката криза и последиците от нея за останалите държави-членки. Предложените в доклада директиви обаче също имат проблемни аспекти, които не трябва да се подценяват. Всъщност директивите предвиждат съществено засилване на намесата на ЕС във вътрешните икономически дела на държавите-членки, от което следва, че влиянието на последните ще отслабне. Фактът, че подобен риск не може да се изключи, ме накара да се въздържа при гласуването.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. − (IT) Докладът Wortmann-Koolе е част от законодателен пакет за реформиране на икономическото управление, който включва шест доклада, изготвени след много месеци на преговори. Парламентът изпрати ясно послание до всички, и най-вече до Съвета. Ето защо се надявам, че този пакет със сигурност ще бъде одобрен преди лятната ваканция, и преди всичко, че ще бъде приложен възможно най-бързо, за да не се допусне Европейският съюз да бъде неподготвен, както преди, да посрещне предизвикателствата, застрашаващи неговата стабилност. По-специално, гласувах „за“ доклада Wortmann-Kool, защото считам, че Европейският съюз се нуждае от солидна основа, на базата на която да предотвратява в бъдеще кризи, подобни на тази, която преживяваме в момента. Тази основа налага създаването на система от референтни показатели за реална и приемлива реформа на Пакта за стабилност и растеж. Това е необходимо, защото трябва да постигнем едно ново споразумение, което да не принуждава намиращите се в затруднено положение държави да настояват за изключения от действащите споразумения, а вместо това да предвижда въвеждането чрез предоговаряне на самия Пакт на нови критерии за определяне на устойчиви задължения и постижими цели.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах „за“ доклада, защото съм съгласна, че за да осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономиките на държавите-членки, Съветът следва да провежда многостранното наблюдение, представляващо неразделна част от Европейския семестър за координация на икономическите политики в съответствие с целите и изискванията на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Парламентът следва да участва по подобаващ начин в Европейския семестър, за да се увеличат прозрачността, ангажираността и отчетността за взетите решения, по-конкретно чрез икономически диалог. Съгласна съм, че когато е необходимо, в рамките на Европейския семестър следва да се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета по икономическа политика, Комитета по заетост и Комитета за социална закрила и че съответните заинтересовани страни, по-конкретно социалните партньори, трябва да вземат участие в Европейския семестър по отношение на основните икономически въпроси по целесъобразност и в съответствие с ДФЕС, със законодателството и националните политики.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Сегашната икономическа, финансова и социална криза показа, че действащия в Европейския съюз модел на икономическо управление не работи: самата надзорна рамка се оказа твърде слаба, а правилата на Пакта за стабилност и растеж не се спазваха. Ето защо подкрепям внесения от Европейската комисия пакет от мерки за икономическо управление. Гласувам „за“ доклада Wortmann-Kool за засилване на надзора върху бюджета и координацията на икономическите политики. Съгласен съм с гласуването с обратно квалифицирано мнозинство, което засилва ролята на Европейската комисия, като изисква квалифицирано мнозинство в Съвета, за да се поиска дерогация от решението на Комисията. Считам, че предвиденият тук икономически диалог е много важен, както и ясната, необходима връзка с Европейския семестър. Одобрявам разпоредбата относно временните отклонения на държавите-членки от плана за корекции, когато това е резултат от непредвидени събития, което гарантира, че процесът ще бъде гъвкав и реалистичен.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Можем да направим два важни извода от последната криза: необходимостта от устойчиви публични финанси и неотложната нужда да работим за по-голяма координация на икономическата политика между държавите-членки с акцент върху превенцията. Докладът е посветен точно на тези два въпроса.

Веднага ще подчертая значението на включването на Европейския семестър в този законодателен текст, за да осигури постепенно ефективна платформа за съвместно политическо обсъждане на бюджетните политики, приети от всички държави-членки, което ще допринесе за един силен и балансиран икономически съюз. Бих искал да подчертая, че е изключително важно публичните финанси на държавите-членки на ЕС да бъдат изрядни, както и необходимостта от приемане на все по-отговорни икономически политики, които гарантират стабилност и растеж.

Трябва да сме отговорни. Необходимо е да приемаме политики, с които се пестят средства, особено в добри времена, за да можем да разполагаме с тях в лоши времена. Считам, че този доклад е от решаващо значение, ако ние, като Съюз, искаме да постигнем все по-добра координация и превенция. И накрая, бих желал да благодаря на г-жа Wortmann-Kool, колега от моята група, за отличната работа по време на преговорите и изготвянето на този пакет.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Изготвеният от г-жа Wortmann-Kool доклад е посветен на законодателното предложение за икономическо управление, прието от Комисията на 29 септември 2010 г., относно надзора върху състоянието на бюджета и надзора и координацията на икономическите политики, което е част от пакета за икономическо управление, приет от Комисията на 29 септември 2010 г., с цел да се „затвърдят макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси“. Укрепената рамка за икономическо управление следва да насърчава растежа и заетостта с конкретен фокус върху развитието и укрепването на единния пазар и върху стимулирането на международната търговия и конкурентоспособността.

Укрепването на икономическото управление следва да върви успоредно със засилването на демократичната легитимност на икономическо управление в Съюза, което следва да бъде постигнато чрез по-активно участие на Европейския парламент и националните парламенти във всички процеси за координиране на икономическите политики. Пактът за стабилност и растеж и цялостната рамка за икономическото управление трябва да са съвместими със стратегия на Съюза за растеж и работни места и да я допълват. Гласувах „за“ предложението за законодателно изменение, чийто окончателен текст се надявам да бъде приет по време на следващото пленарно заседание на Парламента през юли.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Това е поредният ключов законодателен акт от т. нар. пакет за икономическо управление. В този случай целта на доклада е засилването на надзора върху състоянието на бюджета и надзора и координацията на икономическите политики. На практика настоящият регламент определя правилата, регулиращи съдържанието, представянето, проучването и мониторинга на програмите за стабилност и програмите за сближаване като част от многостранното наблюдение, което Комисията и Съветът искат да се провежда на ранен етап с цел предотвратяване на възникването на прекомерни бюджетни дефицити и дългове и подпомагане на надзора и координацията на икономическата политика. Като основна цел се посочват изтърканите стари аргументи за растеж и работни места.

Както знаем и както вече споменахме, резултатът е с обратен знак. Солидарността и икономическото и социалното сближаване не са нищо повече от празни думи: мъртви букви в Договорите. Водещи в регламента са монетаристичната и неолибералната политики в интерес на гарантирането на по-големи доходи за по-големите дружества и финансови институции. Що се отнася до хората, както показва опитът от Гърция, Ирландия и Португалия, това, което в крайна сметка те виждат и преживяват, е по-голямо социално неравенство, по-голяма безработица и по-голяма бедност. Трябва да се признае веднъж завинаги, че действащите политики, които сега искаме да задълбочим, са основната причина за кризата.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Това е част от пакета от шест законодателни текста за икономическото управление, като целта е засилването на надзора върху състоянието на бюджета и надзора и координацията на икономическите политики. На практика настоящият регламент определя правилата, регулиращи съдържанието, представянето, проучването и мониторинга на програмите за стабилност и програмите за сближаване като част от многостранното наблюдение, което Комисията и Съветът искат да се провежда на ранен етап с цел предотвратяване на възникването на прекомерни бюджетни дефицити и дългове и подпомагане на наблюдението и координацията на икономическата политика. Винаги се твърди, че целта е растеж и заетост, но тъй като те са забравили политиките за солидарност и икономическо и социално сближаване, и са се отдали единствено на монетаристични и неолиберални политики в интерес на гарантирането на по-големи доходи за по-големите дружества и финансови институции, това, което ще получим, е по-голямо социално неравенство, безработица и бедност, както се вижда от случилото се в Гърция, Ирландия и Португалия.

Докато европейските лидери не признаят, че техните политики са основната причина за кризите, ние ще продължаваме да сме свидетели на влошаването на икономическото, социалното и политическото положение, което неизбежно ще доведе до допълнително социално напрежение и още конфликти...

(Съкратено съгласно член 170 от Правилника за дейността)

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Последната световна икономическа и финансова криза извади на повърхността и задълбочи необходимостта от по-добра координация и по-добър надзор над икономическите политики в Икономическия и паричен съюз. В съществуващата система за координация и в действащите процедури за наблюдение все още има недостатъци и слабости. Важно е да се укрепи рамката на Икономическия и паричен съюз с цел осигуряване на макроикономическа стабилност и устойчивост на публичните финанси. Повечето държави членки ще изпитват жизненоважна необходимост от значително консолидиране, за да се върнат към тенденцията за намаляване на публичния дълг. Сега има още по-неотложни проблеми предвид факта, че европейските общества и икономики трябва да се справят с последиците от застаряването на населението, което може да доведе до още по-голям натиск върху предлагането на труд и върху бюджетите на публичните финанси. Координацията на икономическите политики на държавите-членки в рамката на ЕС следва преди всичко да включва придържане към устойчив платежен баланс и необходимостта от публични инвестиции.

  Marietta Giannakou (PPE), в писмена форма. – (EL) Членове на ЕП от партията „Нова демокрация“ днес гласуваха в подкрепа на шестте предложения за нов пакет за икономическо управление. Предложенията на Европейския парламент полагат основите за създаване на среда за икономическа стабилност, като в същото време дават възможност за развитие на иновативни механизми за действие, като еврооблигациите и европейските облигации за финансиране на проекти.

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. − (IT) Европа се нуждае от едно по-силно и в по-голяма степен основаващо се на Общността управление. Подложеният на гласуване днес пакет от мерки обаче погрешно отразява тенденцията в настоящото дясно-центристко мнозинство да разглежда управлението само като възможност за строги ограничения, чрез засилване на превантивното и корективното измерение на Пакта за стабилност и растеж, без да се очертават механизми и инструменти за подкрепа на инвестициите и развитието. Правилото за гласуване с обратно квалифицирано мнозинство и по-строгите параметри и санкции не могат да бъдат приети без златно правило, с което да се защитят инвестициите на държавите-членки, и без еврооблигациите за финансиране на европейските инвестиции и гарантиране на държавния дълг. Това не е достатъчно добра формула за справяне с кризата и може само да я влоши. Ето защо ние ще гласуваме против този и другите доклади относно фискалния надзор. Освен това ние ще се борим да насочим европейската икономическа политика в различна посока и в същото време да засилим метода на Общността и инструментите и ресурсите на ЕС.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приемам със задоволство този документ, защото икономическата и финансова криза изведе на преден план необходимостта от преразглеждане на рамката за Икономическия и паричен съюз (ИПС) с цел укрепване на съществуващите инструменти и разширяване на процедурите за координиране и многостранно наблюдение. Както Комисията подчертава в своя обяснителен меморандум, системата трябва да бъде укрепена „с цел да се затвърдят макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси, които са предпоставки за постигането на траен растеж на производството и заетостта”. Пакетът за икономическо управление съдържа шест предложения, насочени към засилване на координацията и наблюдението на икономическите политики в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС) в контекста на стратегията „Европа 2020“ и Европейския семестър, което е нов цикъл на наблюдение, обединяващ процес в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и Общите насоки за икономическата политика. Считам, че е изключително важно засилването на икономическото управление да се извършва ръка за ръка с укрепването на демократичната легитимност на европейското управление. Следователно ролята на Европейския парламент трябва да бъде засилена в целия процес на наблюдение. Освен това редовните консултации със социалните партньори и участието на националните парламенти са необходими предпоставки за надеждна и прозрачна рамка за наблюдение.

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на този доклад, но считам, че трябваше да бъдем по-ясни и по-категорични в своите искания по отношение на механизма за санкциите и наказанията. Настоящата формулировка е мъглява и в нея не се посочва недвусмислено, че в случай на нарушение автоматично трябва да последва санкция без политическо пазарене. Въпреки че ролята на Комисията е засилена, докладът трябва ясно да подкрепи гласуването с обратно квалифицирано мнозинство, както беше планирано първоначално, за да се гарантира независима и бърза процедура за прилагане на необходимите мерки. Като цяло одобрявам призива за по-голяма прозрачност и участие на Европейския парламент и на националните парламенти. Това е изключително важно, като се има предвид призивът националните бюджети да бъдат приведени в съответствие с Европейския семестър. Всички заинтересовани страни трябва да участват активно и да бъдат информирани на всички етапи, за да се предотвратят проблемите и да се намерят решения възможно най-рано.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада, тъй като твърдо се противопоставям на програмата, предвиждаща спъващи развитието строги мерки, която се прокарва в Европейския съюз от център-дясно. Този пакет от реформи на икономическото управление ще попречи на растежа в ЕС точно когато се нуждаем от инвестиции за растеж, за научни изследвания и развитие и за работни места, за да гарантираме икономическото бъдеще на Европа. Този пакет от финансови реформи ще засегне най-много най-бедните в Европа, а причината за кризата – финансовият сектор – ще остане недокоснат. Одобрявам по-добрата координация на икономическата и фискалната политика в Европа, но твърдо се противопоставям на краткосрочната визия, съгласно която тя се въвежда. Дългосрочните инвестиции в зелена икономика, в научни изследвания и в инфраструктура са от най-голямо значение за икономическата стабилност, за създаването на работни места и за растежа и аз не мога да подкрепя пакет от реформи, предвиждащ осакатяващи, строги ограничения в Европа.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Подкрепяме предложението за по-стриктното спазване на Пакта за стабилност и растеж от страна на държавите-членки и за насърчаване на по-голяма координация на техните фискални политики. Приетият днес регламент беше изменен, за да се гарантира, че държавите-членки ще следват благоразумни фискални политики в добри времена, за да се изгради необходимият буфер за периоди на лоша икономическа конюнктура. Рамката за бюджетното наблюдение и за координация на икономическите политики на ЕС следва да бъде разширена с цел да бъдат включени аспекти, свързани със заетостта и социалните въпроси.

Що се отнася, от друга страна, до програмите за стабилност и сближаване на държавите-членки, те следва да включват информация относно съгласуваността на бюджетните цели на държавите-членки със стратегията на ЕС за растеж и работни места, и при всяка процедура за наблюдение трябва да се провеждат консултации с Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Ние също така считаме, че е изключително важно засилването на икономическото управление да се извършва ръка за ръка със затвърждаването на демократичната легитимност на европейското управление. Във връзка с това следва да се провеждат редовни консултации с Парламента и той, както и всички социални партньори, следва да участват активно в целия процес. Това е необходима предпоставка за надеждна и прозрачна рамка за наблюдение.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Докладът предлага да се помогне на Комисията да открие най-добрите инструменти за измерване на неуспехите на политическото ръководство, за което правителствата трябва да носят отговорност. Трябва ли да приемаме като референтен показател определената от Комисията бюджетна цел или референтната ставка като функция на БВП? Това е единственото нещо, което поражда безпокойство сред парламентарното мнозинство. Тези инструменти ще оставят хората на милостта на агенциите за кредитен рейтинг. Те ще разширят плановете за строги ограничения, които в момента съсипват Гърция, Ирландия и Португалия.

Гласувам против доклада и го осъждам. Франция е независима и суверенна държава.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Планираните мерки не предвиждат задължително участие от страна на банките. Въпреки това разсрочването на дълга ще бъде неизбежно. Не е нужно непременно данъкоплатците да плащат за грешките от спекулациите на банките. Както показва примерът на Исландия, верният отговор може да се крие в обявяването на фалита на съответната държава.

Гърция е люлката на европейската култура. С оглед на безсилието на политическите играчи и на невъзможността им да определят причината и следствието, а така също и на нежеланието им да поемат отговорност, изглежда, че тази култура може и да си отиде чрез Гърция. Гласувах против доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Засилването на икономическото управление следва да се извършва ръка за ръка с укрепването на демократичната легитимност на европейското управление. Трябва да положим всички усилия, за да гарантираме, че ще постигнем макроикономическа стабилност и устойчивост на публичните финанси. За да се гарантира засилена координация на икономическите политики и действията на държавите-членки, е необходимо да се разширят процедурите за координиране и многостранно наблюдение. За да се определят очакваните отклонения на бюджета от средносрочната бюджетна цел или от подходящия план за корекция за постигане на тази цел, Съветът и Комисията трябва да провеждат взаимно многостранно наблюдение. Непрекъснато трябва да наблюдаваме дали програмите за сближаване и икономическите политики на държавите-членки с дерогация се изпълняват в съответствие с целите на програмата за сближаване. Считам, че крайният срок от пет месеца за справяне с отклонението от плана за коригиране за постигане на средносрочната бюджетна цел е достатъчен. Освен това действията, които дадена държава-членка предприема, за да се справи с отклонението, трябва да подлежат на строг контрол.

  Alfredo Pallone (PPE), в писмена форма. − (IT) Позволете ми преди всичко най-искрено да поздравя г-жа Wortmann-Kool за свършената работа по пакета за икономическото управление. Пактът за стабилност и растеж беше отслабен. Ето защо е необходимо да се въведат по-сериозни и ефективни правила и да се ограничи свободата на действия за държавите-членки. В това отношение превантивните действия имат решаващо значение, тъй като те дават възможност да се предотвратят ситуации без да се налага да се предприемат последващи действия. Съгласен съм с изразената в доклад подкрепа за подхода на Комисията и с това, че разширява използването на гласуването с обратно квалифицирано мнозинство, за да се блокира решение на Комисията в Съвета. Целта на Парламента трябва да бъде да не допусне използването на междуправителствения метод. Ние трябва да гледаме на нещата цялостно и без да размиваме регламента, да намерим решения, с които да гарантираме независимостта на Комисията, както и че Парламентът може да бъде участник в процеса, а не просто наблюдател, като постигнем взаимно споразумение със Съвета. Надявам се всъщност, че Парламентът ще постигне окончателно споразумение и ще одобри целия пакет за управление възможно най-бързо, за да изпрати силно и единно послание до обществеността и пазарите и да спре спекулациите.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Като част от законодателния пакет, насочен към засилване на икономическото управление в ЕС и еврозоната, се проведе гласуване по проекта на становище за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Гласувах „за“ доклада, защото по същество споделям безпокойството на докладчика, особено по отношение на измененията, свързани със следните ключови въпроси: 1) рамката на ЕС за бюджетното наблюдение следва да бъде разширена с цел да бъдат включени аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти; 2) насоките за политиките на заетост на държавите-членки следва да се отчитат от държавите-членки при представянето на техните съответни програми за стабилност и конвергенция, както и по време на разглеждането на тези програми; 3) многостранното наблюдение на програмите за стабилност и конвергенция следва да се провежда като част от Европейския семестър; и 4) програмите за стабилност и конвергенция на държавите-членки следва да включват информация относно съгласуваността на бюджетните цели на държавите-членки със стратегията на ЕС за растеж и работни места, като стратегията „Европа 2020“, и по-специално с общите насоки за икономическите политики и насоките за политиките на заетост.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Целта на настоящия доклад е да гарантира, че държавите-членки спазват ограниченията за дефицита и дълга, посочени в Пакта за стабилност и растеж. Гласувам против него главно по две причини: защото пактът, който се опитва да регулира, е причината за едно десетилетие на слаб растеж в Европа и защото дисциплиниращите му мерки се основават на санкции, което влошава проблемите, които се опитва да реши. В този и другите доклади от пакета трябваше поне да бъде проявен здрав разум и да се отделят публичните инвестиции от пресмятанията на дефицита в името на създаването на работни места, което би трябвало да е основната цел на всяко координиране на икономическата политика, отчитащо тревогите на европейците.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Гласувах против доклада, тъй като той се опитва да реши проблема с публичния дефицит предимно чрез корекции в публичните разходи. По-конкретно, въвежда се средносрочна цел за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). Той ще се контролира стриктно от Комисията. Всъщност дават се допълнителни правомощия на Европейската комисия, включително възможността да се налагат санкции на държавите-членки от еврозоната автоматично, освен ако Съветът не вземе решение против това чрез квалифицирано мнозинство. Докладът предполага, че фискалната консолидация има приоритет пред целите за дългосрочна устойчивост и целите на Европейския съюз за създаване на работни места, борбата с бедността и социалното сближаване. Това е най-трудната част от пакета. Той се опитва да постави акцента изцяло върху прилагане на механизми за корекции и строги ограничения, като изключва използването на антициклични механизми. Освен това в него няма стимули за постигане на средносрочните цели за растеж и се концентрира най-вече върху системата от санкции.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Считам, че Пактът за стабилност и растеж следва да се актуализира и да се подобри координацията на фискалната политика, за да се засили надзорът над националните бюджети и да се гарантира, че държавите-членки следват „благоразумна“ фискална политика при благоприятна икономическа конюнктура, за да се изгради необходимият буфер за евентуална лоша икономическа конюнктура. Това е единственият реален начин да се гарантира, че тенденциите при дълга и дефицита ще бъдат наблюдавани по-отблизо. И накрая, одобрявам предложението за определяне на специфичните изисквания за националните фискални рамки, с което се засилват механизмите за принудително изпълнение за държавите-членки от еврозоната.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Днес Парламентът взе решение за позицията си относно европейското икономическо управление. Европейският съюз се нуждае от по-строг икономически надзор и от реформа на Пакта за стабилност и растеж. Недалновидният подход на център-дясно обаче не осигурява солидна основа за надеждна и последователна реформа. Ограниченият им подход се съсредоточава върху съкращенията и не търси начини за повишаване на приходите на ЕС, и следователно не е основа за устойчива фискална политика. Това означава само, че бедността в ЕС ще се увеличи. Фискалната консолидация трябва да върви успоредно с държавни инвестиции и други колективни разходи, ако искаме да създадем повече работни места и да избегнем прекомерната социална и икономическа нестабилност. Не може да искате високо качество на обучението и професионалната квалификация и в същото време да съкращавате бюджетите за това. Ето защо гласувах против докладите на г-жа Wortmann-Kool, г-н Feio и г-жа Goulard. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс одобрява макроикономически подход с по-добре съгласуван търговски баланс на отделните държави-членки. Икономическите мерки трябва да бъдат включени в по-широка рамка, обхващаща и други елементи, като солидарност и отговорност. Ето защо давам подкрепата си за доклада относно макроикономическите стълбове, предвиждащ всеобхватен и систематичен подход, който да даде възможност да се предотврати появата на кризи в бъдеще. Аз гласувах в подкрепа на докладите на г-жа Ferreira, г-н Haglund и г-жа Ford.

  Kay Swinburne (ECR), в писмена форма. − (EN) Групата на европейските консерватори и реформисти винаги е работила конструктивно, за да гарантира, че еврозоната може да формулира трайно решение за кризата с държавния дълг. В последно време недостатъците на Пакта за стабилност и растеж – както по отношение на неговата същност, така и на прилагането му – излязоха на повърхността и е правилно, че сега се полагат усилия да се гарантира трайно решение, което да работи. Ние дадохме своя принос в комисията и по време на процеса на тристранните преговори, за да гарантираме, че предпочитаният от Парламента резултат ще бъде реалистичен, работещ и траен. Въпреки това изразяваме съжаление, че това, което беше предложено от Комисията и одобрено от Парламента, не е решение само за еврозоната, а включва и държавите, чиято валута е различна от еврото. Както и да го погледнеш, пакетът, по който гласувахме, увеличава правомощията на ЕС за сметка на държавите-членки. Той включва новаторски идеи като гласуване с обратно квалифицирано мнозинство и налагане на глоби на държавите-членки и гарантира, че националните бюджети вече няма да са въпрос от компетентността само на националните парламенти. Ето защо, макар да приемаме дългосрочните цели, ние не можем да одобрим средствата за постигането им и гласувахме срещу докладите, които не се ограничават само до еврозоната.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) Икономическата и финансовата криза, която разтърси еврозоната, застраши инструментите на Икономическия и паричен съюз и показа вредните последици от асиметричните шокове и системния риск в една парична зона, която не се счита за оптимална. Докладът, който е част от пакет от шест доклада относно икономическото управление в ЕС, има за цел да създаде превантивни и коригиращи механизми, за да се избегнат бюджетните дефицити и прекомерните дългове. Освен това той институционализира Европейското полугодие чрез необходимостта от включването на всички европейски институции, при което националните програми за реформи за трябва да включат целите на ЕС. Бих искал също така да подчертая, че той се опитва да разшири механизма за гласуването с обратно квалифицирано мнозинство в Съвета към всички етапи на процеса на изготвяне на оценка, проверка и мониторинг на Пакта за стабилност и растеж и националните програми за сближаване. Гласувам „за“ този доклад, защото считам, че ЕС трябва да изпрати послание за стабилност към пазарите, които използват кратко- и дългосрочна стратегия за икономическо управление. Кризата с държавния дълг, която разтърсва Европа, по-конкретно три държави, сред които и Португалия, за които вече бяха приложени пакети от спасителни мерки, може да се преодолее само чрез съгласувани решения и по-голямо участие на европейските институции, и по-конкретно на Парламента и Комисията.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. − (EN) Одобреният от мнозинството на десницата в Европейския парламент пакет за икономическо управление води до риск от трайно внедряване на мерките за строги икономии в правото на ЕС. Гласувах против целия пакет, тъй като не считам, че това е правилната стъпка при сегашния финансов климат. Десните правителства се опитват да прокарат редица икономически политики, които намаляват дефицитите в краткосрочен план, но не дават никаква надежда за икономически растеж в дългосрочна перспектива. По-добрата координация на икономическата политика без съмнение е добра идея за растежа в Европа в дългосрочен план. Ние обаче се нуждаем от алтернатива, която да гарантира растеж в икономиката – без растеж в икономиката е невъзможно да се осигурят работни места и да се финансират публичните услуги. В правилата за дълга инвестиционните разходи следва да се разглеждат отделно от обичайните годишни държавни разходи. Жизненоважно е също така правителствата да могат да правят разходи за стимули, както направи правителството на лейбъристите през 2008-2009 г., за да предотврати превръщането на настоящата криза в глобална депресия.

  Marina Yannakoudakis (ECR), в писмена форма. − (EN) Уважаеми г-н Председател, въздържах се от гласуване относно докладите на г-жа Wortmann-Kool и на г-н Feio, които се опитват да ревизират Пакта за стабилност и растеж. Радвам се, че докладите изразяват твърда позиция за необходимостта да не се допускат дългове и дефицити и със сигурност са били изготвени в съответствие с икономическа философия, която подкрепям. Съмнявам се обаче, че промяната на Пакта и стабилност и растеж, който не успя да гарантира нито стабилност, нито растеж, е вярното решение за икономическите проблеми на Европа. Изпитвам сериозно безпокойство и във връзка с гласуването с обратно квалифицирано мнозинство в Съвета за решения, свързани с тези доклади. Не трябва да подценяваме прецедента, който се създава по този начин, и отнемането на правомощията на Съвета, до което това ще доведе.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, представен от г-жа Wortmann-Kool. Той подкрепя подхода на Комисията за използване на гласуване с квалифицирано мнозинство при избрани части от процедурите. Заключението от икономическия диалог между европейските институции и държавите-членки е, че националните програми за реформи ще трябва да бъдат изготвяни от отделните държави, като надлежно се взема под внимание изпълнението на целите на ЕС. Важно е да се подчертае, че според доклада на г-жа Wortmann-Kool ролята на Парламента ще включва и отправяне на покани към и провеждане на изслушвания на председателя на Еврогрупата.

Доклад: Carl Haglund (A7-0182/2011)

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Събитията в момента показват, че Европейският пакт за стабилност и растеж не е много ефективен и не успя да предотврати сериозните проблеми, с които се сблъскаха държавите-членки в областта на платежния баланс и погасяването на държавните дългове. Ето защо, освен че ЕС предоставя помощ за тези държави, институциите работят за укрепване на Пакта за стабилност и растеж, за да се избегнат подобни кризи в бъдеще. Това е целта на пакета от мерки за икономическо управление, част от който е и докладът на колегата, г-н Haglund. Докладът разглежда мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната. Подкрепих доклада, точно както подкрепям и цялостния пакет за икономическо управление.

  Regina Bastos (PPE), в писмена форма. − (PT) Предложенията на Комисията за подобряване на икономическото управление са много важни за бъдещето на ЕС и за икономическия растеж. Следователно рамката за икономическо управление трябва да се подобри и да се базира на по-съществено транспониране на приетите правила и политики на национално равнище и на по-строг мониторинг на националните икономически политики на равнище ЕС. Докладът, за който гласувах, защитава необходимостта държавите-членки да създадат счетоводни системи, които цялостно и последователно да обхванат всички сектори на публичната администрация.

В доклада също така се посочва, че държавите-членки трябва да гарантират, че бюджетният им план се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози. Бюджетното планиране трябва да се основава на реалистичен сценарий. За да помогне на държавите-членки да подготвят бюджетните си прогнози, Комисията следва да предостави прогнози за разходите на ЕС на базата на равнището на разходите, предвидено в многогодишната финансова рамка.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Целта на настоящия доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната е да се изготви план за действие за предотвратяване на нови икономически кризи като тази, която наскоро застигна Гърция, като по този начин допълва поредицата от останали доклади, представени в същия пакет за икономическо управление. Основната цел на доклада, а именно по-строга координация между икономиките на ЕС, несъмнено е добра, но същото не може да се каже за механизмите, с които това би трябвало да се постигне. Всъщност докладът, както и другите сходни доклади, включени в пакета за икономическото управление, по същество предлага затягане на централизирания надзор и мониторинг на икономиките на отделните държави-членки, което постепенно и последователно ще отслаби ролята и ще ограничи свободата на националните икономики. Ето защо реших да гласувам с „въздържал се“.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. − (IT) Докладът на г-н Haglund е част от законодателен пакет за реформиране на икономическото управление, който включва шест доклада, изготвени след много месеци на преговори. Парламентът изпрати ясно послание до всички, и най-вече до Съвета. Ето защо се надявам, че този пакет със сигурност ще бъде одобрен преди лятната ваканция, и преди всичко, че ще бъде приложен възможно най-бързо, за да не се допусне Европейският съюз да бъде неподготвен, както преди, да посрещне предизвикателствата, застрашаващи неговата стабилност. По-конкретно, гласувах за доклада на г-н Haglund, защото считам, че в бъдеще ние не трябва допускаме да се повтарят грешките от миналото и трябва да изключим възможността някои държави в еврозоната да нарушат правилата за стабилност, които предстои да бъдат приети. Ето защо считам, че предложената в доклада система от годишни глоби за неспазването на тези правила трябва да бъде подкрепена и преди всичко да се прилага стриктно. Освен това искането да се разшири гласуването с обратно квалифицирано мнозинство е допълнително доказателство за желанието на Парламента да предприеме действия в отговор на кризата.

  Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласна, че Комисията следва да публикува доклад относно прилагането на този регламент три години след влизането му в сила и на всеки пет години след това. Съгласна съм, че настоящият доклад, наред с другото, трябва да дава оценка на ефективността на регламента, напредъка по отношение на гарантирането на по-тясната координация на икономическите политики и устойчивото сближаване на икономиките на държавите-членки в съответствие с Договора.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Сегашната икономическа, финансова и социална криза показа, че действащият в Европейския съюз модел на икономическо управление не работи: самата надзорна рамка се оказа твърде слаба, а правилата на Пакта за стабилност и растеж не се спазваха. Ето защо подкрепям внесения от Европейската комисия пакет от мерки за икономическо управление. Гласувам в подкрепа на доклада г-н Haglund относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси. Съжалявам, че регламентът не се отнася и до всички страни извън еврозоната, които желаят това. Съгласен съм с гласуването с обратно квалифицирано мнозинство и съжалявам, че Съветът продължава да се противопоставя на този механизъм.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Бих искал да приветствам въвеждането на механизъм за санкции за коригиране на макроикономическите неравновесия в съответствие с това, което се случва в момента с правилата на Пакта за стабилност и растеж. Нека отново да си поставим за цел да не се съсредоточаваме толкова върху наказателния аспект, а върху коригиращия.

Предвидената в доклада процедура е напълно нова за законодателната рамка на ЕС и считам, че ще играе незаменима роля в бъдещите макроикономически политики на държавите-членки. Тя дава възможност не само за по-добра координация, но и за по-голяма отчетност от страна на правителствата на национално равнище и на равнище Европейски съюз.

Бих искал да подчертая въвеждането на правилото за гласуване с обратно квалифицирано мнозинство в Съвета, когато се вземат решения от съществено значение за правилното функциониране на този пакет. Накрая, искам да поздравя колегата, г-н Haglund, за отличната му работа и за неговата отдаденост.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Регламентът относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната е друга ключова част от законодателния пакет за икономическото управление. Този регламент разглежда въвеждането на система от санкции и налагането на глоби на всяка държава-членка, която не изпълнява изискванията, наложени от Европейската комисия на базата на делегирани актове.

Това, което разглеждаме, е процес на намеса, който настоява за прилагането на същите монетаристични и неолиберални политики и критерии, които доведоха до сегашната криза, и засяга по-специално най-уязвимите икономики. Мъртвата хватка около държавите-членки се затяга, без да се обръща внимание на причините за проблемите или на алтернативните политики, които отчитат различната степен на развитие на икономиките на държавите.

Въпреки че първоначално предложението обхваща само онези държави-членки, чиято валута е еврото, Европейският парламент иска тя да се прилага към всяка държава-членка, която е уведомила Комисията, че иска да прилага този регламент, дори и да не е част от еврозоната. Намерението е да се разшири прилагането на санкциите и плащането на глоби от всяка държава-членка, която не спазва наложените й изисквания, като така държавите-членки се поставят в позиция на подчинение спрямо европейските институции и европейските сили, които на практика формулират тези...

(Съкратено съгласно член 170 от Правилника за дейността)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Регламентът относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната е друга ключов законодателен текст от пакета за икономическото управление. Този регламент разглежда преди всичко въвеждането на система от санкции и налагането на глоби на всяка държава-членка, която не изпълнява изискванията, наложени от Европейската комисия на базата на делегирани актове.

Въпреки че първоначално предложението обхваща само онези държави-членки, чиято валута е еврото, Европейският парламент иска тя да се прилага към всяка държава-членка, която е уведомила Комисията, че иска да прилага този регламент, дори и да не е част от еврозоната.

Всъщност това е още една мярка за намеса, която призовава за прилагането на същия тип монетаристични и неолиберални политики и критерии, като затяга истинската мъртва хватка, която се налага на държавите-членки, без да се разглеждат причините за проблемите или алтернативни политики, които вземат под внимание различната степен на развитие на икономиките на държавите. Всъщност така се разширява приложението на санкциите и плащането на глоби от всяка държава-членка, която не спазва наложените й изисквания, а държавите-членки се поставят в подчинено положение спрямо европейските институции, само и само да бъдат обслужени интересите на големите дружества и финансови институции...

(Съкратено съгласно член 170 от Правилника за дейността)

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Наличието на големи макроикономически дисбаланси, включително големите и постоянни различия в тенденциите в областта на конкурентоспособността, изглеждаше много вредно за ЕС и най-вече за еврото при възникването на кризата. Ниската цена на финансиране през годините, предхождащи кризата, доведе до неправилно разпределение на ресурсите. Последните често бяха заделяни за не много продуктивни цели, което в някои държави-членки доведе до неустойчиво равнище на потребление, създаване на „балони“ на пазара на недвижима собственост и натрупване както на външен, така и на вътрешен дълг. Ето защо е важно да се създаде нов структуриран подход, за да се предотвратят или коригират нежеланите макроикономически дисбаланси във всички държави-членки. Стратегията „Европа 2020“ е амбициозна и всеобхватна стратегия за гарантиране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на икономиката на ЕС. В контекста на кризата тази стратегия очертава нови области, върху които трябва да се съсредоточим, за да преодолеем слабите страни на Европа в рамката за надзора над макрофинансовите и структурните проблеми. Тя включва предизвикателството да се изготви специфична политическа рамка за еврозоната с цел да се преодолеят големите макроикономически дисбаланси, и по-конкретно да се вземат предвид дълбоките икономически и финансови връзки в рамките на еврозоната и тяхното въздействие върху единната валута. Поради тази причина според мен е важно да има механизъм за наблюдение на макроикономическите неравновесия и ако е необходимо, да се гарантира, че ще бъдат приети адекватни мерки за коригирането им. Основният въпрос преди всичко е връзката между превантивните и корективните мерки.

  Marietta Giannakou (PPE), в писмена форма. – (EL) Членове на ЕП от партията „Нова демокрация“ днес гласуваха в подкрепа на шестте предложения съдържащи се в новия пакет за икономическо управление. Предложенията на Европейския парламент полагат основите за създаване на среда на икономическа стабилност, като в същото време дават възможност за развитие на иновативни механизми за действие, като еврооблигациите и европейските проектни облигации.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Одобрявам документа, защото прилагането на Регламента относно макроикономическите дисбаланси в еврозоната трябва да се подсили чрез налагане на лихвоносни депозити, ако дадена държава-членка не спазва препоръките и не предприема корективните действия, препоръчани от Съвета, които депозити се превръщат в годишна глоба в случай на непрекъснато неизпълнение на препоръките за справяне с прекомерните макроикономически неравновесия. Тези мерки за принудително изпълнение се прилагат за държавите, чиято парична единица е еврото. За да се осигури равноправно третиране на държавите-членки, лихвоносният депозит и глобата следва да бъдат еднакви за всички държави-членки, чиято парична единица е еврото, и да са в размер на 0,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка за предходната година. Считам, че Комисията трябва да има възможност да предложи отмяна на глобата или намаляване на размера й при изключителни икономически обстоятелства, а правомощието да приема индивидуални решения за прилагането на санкцията предвидена в настоящия регламент следва да бъде поверено на Съвета.

  David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах с „въздържал се. Подкрепих придружаващия доклад на г-жа Ferreira, но не можах да подкрепя този доклад, тъй като твърдо се противопоставям на програмата, предвиждаща спъващи развитието строги мерки, която се прокарва в Европейския съюз от център-дясно. Този пакет от реформи на икономическото управление ще попречи на растежа в ЕС точно когато се нуждаем от инвестиции за растеж, за научни изследвания и развитие и за работни места, за да гарантираме икономическото бъдеще на Европа. Този пакет от финансови реформи ще засегне най-много най-бедните в Европа, а причината за кризата – финансовият сектор – ще остане недокоснат. Одобрявам по-добрата координация на икономическата и фискалната политика в Европа, но твърдо се противопоставям на краткосрочната визия, съгласно която тя се въвежда. Дългосрочните инвестиции в зелена икономика, в научни изследвания и в инфраструктура са от най-голямо значение за икономическата стабилност, за създаването на работни места и за растежа и аз не мога да подкрепя пакет от реформи, предвиждащ осакатяващи, строги ограничения в цяла Европа.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. − (IT) Предложенията на Комисията за подобряване на икономическото управление са от изключително значение за бъдещето на Европейския съюз и за растежа в държавите от еврозоната. Икономическото управление следва да се гради на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприетите правила и политики и на по-стабилна рамка за наблюдение на националните икономически политики на равнище ЕС. За да се гарантира, че тази рамка е надеждна и ефикасна, тя трябва да бъде подсилена чрез въвеждането на годишни глоби за неспазване на препоръките или задълженията за разработване на задоволителни планове за корективни действия.

Ние считаме, че икономическото управление и националната икономическа политика следва да бъде по-скоро въпрос от общ интерес за всички заинтересовани страни и че трябва да се поставя акцент върху ранното откриване и предотвратяването на потенциално вредни макроикономически дисбаланси. Следователно е необходимо по-активно участие на парламентите както на национално равнище, така и на равнище ЕС.

И накрая, ние смятаме, че Комисията следва да има по-значителна и по-независима роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на конкретните за държавите-членки оценки, мониторинг, мисии, препоръки, предупреждения и санкции. Считаме също така, че по-голямата прозрачност и по-добрата отчетност са от решаващо значение за укрепване на партньорската подкрепа и партньорския натиск, както и че Парламентът трябва да има по-сериозна роля в процеса на наблюдение, но не и изпълнителна роля.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Изправени пред заплахата, че Комисията ще налага годишни глоби на държавите-членки, които оспорват властта й, мнозинството не може да направи нищо друго освен да предложи разширяване на приложението им. Нещо повече, те предлагат сумите, получени по този начин от ЕС, да бъдат разпределяни във фонда за стабилност на ЕС и МВФ, неблагоприятното въздействие от който вече се усеща от гръцкия, ирландския и португалския народ. Това означава жертвата да плаща заплатата на своя палач. Гласувам против доклада.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Непочтеността на гръцкото правителство, което предостави невярна информация във връзка със състоянието на бюджета на страната, допринесе за настоящата криза с еврото и ЕС. След последния пакет от спасителни мерки социалистическото правителство в Гърция не успя да приложи болезнените и въпреки това необходими структурни промени. Целта на всички предвидени мерки за европейско управление е да се изземе власт от държавите-членки, да се увеличи влиянието на централните сили в Брюксел и да се ограничи демокрацията в Европа. Липсата на участие от страна на банките и инвеститорите, които реализираха добри печалби през последните години, показва колко голямо всъщност е влиянието на тези групи върху политическия елит в Европа. Докато най-богатите десет хиляди ще трупат печалби – по подобен начин всички плащания за Гърция няма да отидат при гръцкия народ, а ще напълнят джобовете на инвеститорите – европейските граждани биват товарени все повече и повече с несправедливо наложени финансови тежести. Тъй като това трябва да бъде отхвърлено категорично, гласувах против доклада.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Сглобяват се нови и нови пакети със спасителни мерки за Гърция, пилеят се милиарди от парите на данъкоплатците и се изготвят планове за икономическо управление на цяла Европа. Всички държави-членки трябва да спестяват средства, за да се справят с тежестта на кризата с еврото, мрежата за сигурност и пакетите от мерки за Гърция. Всички тези мерки за строги ограничения засягат работещите лица и най-слабите слоеве на обществото. Затова гласувах против доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Подобрената рамка за икономическо управление следва да се изгради на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на правилата и политиките и на по-стабилна рамка на европейско равнище за наблюдение на националните икономически политики. Необходима е задълбочена реформа на рамката за управление. За да се гарантира, че разпоредбите на регламента относно макроикономическите неравновесия в еврозоната могат да бъдат правилно приложени и да се постигнат очертаните цели, трябва да се създаде диференцирана система за налагане на санкции. Следователно лихвоносните депозити трябва да се прилагат към дадена държава-членка, ако тя не изпълни препоръките и не проведе корективните действия, предложени от Съвета. В случай на непрекъснато неизпълнение на препоръките, лихвоносните депозити се превръщат в годишна глоба. Съгласен съм с предложението, че лихвоносният депозит и глобата следва да бъдат еднакви за всички държави-членки, чиято парична единица е еврото, за да се гарантира равнопоставеното третиране за всички държави-членки. Само силна и независима Комисия може правилно да упражнява надзор и да дава насоки в новата по-задълбочена и всеобхватна рамка за надзор над икономическата политика. Следователно Комисията следва също да има право да предлага намаляване на размера на санкцията или нейната отмяна при изключителни икономически обстоятелства. Същевременно правомощието да приема индивидуални решения за налагането на санкции следва да бъде поверено на Съвета.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната, който е част от законодателния пакет за засилване на икономическото управление в ЕС и в еврозоната. Предложенията на Комисията за подобряване на икономическото управление са от най-голямо значение за бъдещето на ЕС и за икономическия растеж, по-специално в еврозоната. Огромното значение на тези мерки означава, че докладчиците на Парламента са решили да направят задълбочен преглед на предложенията на Комисията като пакет и да внесат подобрения в тях, за да се постигне една здрава и съгласувана рамка за следващите десетилетия. Докладчиците използваха предложенията на Комисията като отправна точка за своята работа. Това е първият случай, в който Парламентът взема решение относно макроикономическото развитие на Съюза съвместно със Съвета. Възложените от Договора от Лисабон нови правомощия доведоха до нови отговорности и Съветът няма да може да вземе окончателно решение по целия пакет без съгласието на Парламента. Целта на тази процедура е да се осигури съгласуваност и своевременно приемане на всички елементи от пакета, което също е постигнато с този доклад.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Икономическото управление и националната икономическа политика следва да бъдат по-скоро въпрос от общ интерес за всички заинтересовани страни. Предложенията на Комисията за подобрено икономическо управление са много важни за бъдещето на Европейския съюз. Те могат да бъдат добра отправна точка, но трябва да се доразвият. Въпросите, които трябва да се доразвият са: по-силен акцент върху предотвратяването на неустойчиви фискални и макроикономически политики; като част от Икономическия семестър националните програми за реформи и стабилност и конвергентните програми следва да бъдат надлежно разгледани на национално равнище, преди предаването им за наблюдение на равнище ЕС; по-силна и по-независима роля на Комисията в процедурата по наблюдение; по-голяма независимост на Комисията от Съвета, когато става въпрос за спазването на правилата на ЕС; необходимостта от въвеждане на процедура за вземане на решения, основана на гласуване с обратно квалифицирано мнозинство в Съвета както за превантивните, така и за корективните мерки, предвидени в рамката; подобрените прозрачност и отчетност, с цел укрепване на партньорската подкрепа и партньорския натиск; по-независима роля на Комисията в процедурата за вземане на решения, но и по-голяма отчетност от страна на Комисията; и накрая, необходимостта Парламентът да играе по-сериозна роля в процеса на наблюдение, но не и изпълнителна роля. По тези причини гласувах в подкрепа на доклада.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Целта на доклада е създаването на редица мерки за съвместни действия, които ще дадат възможност за коригиране на опасните икономически дисбаланси в еврозоната. Наличните мерки варират от лихвоносни депозити до налагане на глоби и по този начин се вписват идеално във философията за наказателните мерки на пакета като цяло, с която не съм съгласен. Само по себе си включването на макроикономическите неравновесия в цялостната икономическа координация е положително, но това не е довело до правилните заключения. Например при процеса на прилагане на санкциите не се взема предвид симетрията и взаимната зависимост между държавите с търговски излишъци и държавите с прекомерни дефицити. Всички наказания се налагат на онези, които вече са изпаднали в затруднение, дори когато то е резултат от поскъпването на еврото спрямо долара.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Гласувах с „въздържал се“. Отрицателното в доклада е, че въвежда възможността за налагане на санкции на държави-членки, които не прилагат мерки за коригиране на прекомерните дисбаланси, по-конкретно възможността за налагане на санкция в размер от 0,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП), ако държавите-членки не прилагат направените препоръки. Положителното обаче е, че той също така включва изискването за въвеждане на клауза за механизъм на „обратно гласуване“, което означава, че санкциите трябва да се приемат с изключение на случаите, в които Съветът (най-вече членовете на еврозоната) гласува против това с квалифицирано мнозинство. Когато настояваме за засилено икономическо управление и координация, разбира се, тези две неща трябва да вървят успоредно с някои мерки за налагане на санкции. Все още не е ясно обаче какъв ще бъде истинският икономически ефект и ефектът от прилагането на тази много строга санкция върху гражданите на държавите-членки. Тъй като няма доклади, в които тези действия да се обосновават, аз гласувам с „въздържал се“.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) За да се подобри европейското икономическо управление, веднага трябва да се гарантира съгласуваност и навременно приемане на всички части от пакета от мерки в контекста на тези процедури. Сега всички са наясно с необходимостта от усъвършенстване на рамката за икономическо управление, за да се гарантира по-стабилна рамка за наблюдение на националните икономически политики на равнище ЕС. В допълнение, това наблюдение трябва да се разшири, за да се предотвратят вредни макроикономически дисбаланси, с гаранция, че в бъдеще то ще излезе извън рамките на фискалната политика и че обхватът му ще се разшири и до ранното откриване и предотвратяването на потенциално вредни макроикономически дисбаланси. Макроикономическото наблюдение не може да се основава на статична и опростена референтна рамка. Вместо това тази процедура трябва да се базира на задълбочен икономически анализ и цялостни прегледи, в които се разглежда широк кръг от икономически фактори.

  Kay Swinburne (ECR), в писмена форма. − (EN) Групата на европейските консерватори и реформисти винаги е работила конструктивно, за да гарантира, че еврозоната може да формулира трайно решение за кризата с държавния дълг. В последно време недостатъците на Пакта за стабилност и растеж – както по отношение на неговата същност, така и на прилагането му – излязоха на повърхността и е правилно, че сега се полагат усилия да се гарантира трайно решение, което да работи. Ние дадохме своя принос в комисията и по време на процеса на тристранните преговори, за да гарантираме, че предпочитаният от Парламента резултат ще бъде реалистичен, работещ и траен. Въпреки това изразяваме съжаление, че това, което беше предложено от Комисията и одобрено от Парламента, не е решение само за еврозоната, а включва и държавите, чиято валута е различна от еврото. Както и да го погледнеш, пакетът, по който гласувахме, увеличава правомощията на ЕС за сметка на държавите-членки. Той включва новаторски идеи като гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство и налагане на глоби на държавите-членки и гарантира, че националните бюджети вече няма да са въпрос от компетентността само на националните парламенти. Ето защо, макар да приемаме дългосрочните цели, ние не можем да одобрим средствата за постигането им и гласувахме против докладите, които не се ограничават само до еврозоната.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Както пролича през миналата година, Пактът за стабилност и растеж, който трябваше да бъде ефективно средство за предотвратяване на нарушения от страна на държавите-членки на макроикономическите политики в еврозоната, меко казано, се оказа неуспешен. Това в голяма степен се дължи на факта, че държавите-членки почувстваха, че няма да бъдат наказани, защото предвидените в системата санкции не се прилагаха автоматично. Предложените мерки се съсредоточават главно около засилената координация на фискалната политика на отделните държави-членки и върху по-строгите и автоматични санкции, чиято цел е да принудят държавите-членки да спазват по-добра макроикономическа дисциплина.

Доклади: Elisa Ferreira (A7-0183/2011) – Diogo Feio (A7-0179/2011) – Vicky Ford (A7-0184/2011) – Sylvie Goulard (A7-0180/2011) – Corien Wortmann-Kool (A7-0178/2011) – Carl Haglund (A7-0182/2011)

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Институционализирането на мерките за строги ограничения не може да бъде единственият отговор, който можем да предложим на европейците. Пакетът за управлението, по който проведохме гласуване току-що, по своята същност не е добре балансиран по отношение на начина, по който се опитва да се справи с кризата. Естествено, ние трябва да затегнем Пакта за стабилност и растеж и дефицитите трябва да се наблюдават по-отблизо и дори да се наказват. Определените строги правила за дефицита и дълга обаче не могат да бъдат единствения отговор. Трябва да се вслушваме в това, което ни казват европейските граждани, които първи понесоха последиците от икономическата и социалната криза: строгите ограничения сами по себе си са непоносими. Пакетът за „управление“ следва да се компенсира с европейски инвестиционен план, който гарантира устойчиво икономическо и социално развитие. Трябва да се въведат еврооблигациите и финансовия данък. Ето защо подкрепих докладите на г-н Feio и г-жа Wortmann-Kool, гласувах с „въздържал се“ по доклада на г-жа Ferreira, г-жа Ford и г-н Haglund, и гласувах в подкрепа на доклада Goulard (за еврооблигациите). Изборът ми на гласуване отразява моите изключително смесени чувства към този пакет, който несъмнено предлага някои напредничави стъпки, но е твърде зле балансиран: Европа няма да може да продължи да се развива без самите европейци и следователно ние трябва да проведем обществени разисквания по въпросите, отнасящи се до бъдещото развитие.

  David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) В резултат на световната икономическа криза и нестабилността, която продължава да обхваща еврозоната, Комисията предложи редица законодателни инициативи, познати под общото название „Пакет за икономическо управление“. Целта на пакета е справяне с недостатъците на действащата в момента система за икономическо управление на равнище ЕС. С цел да се предотврати повторна поява на криза като тази, която е засегнала еврозоната в момента, е изключително важно държавите да спазват фискална дисциплина. Фактът, че са част от еврозоната, се оказа решаващ за някои държави-членки за преодоляване на неблагоприятните последици от кризата. Въпреки това да си част от тази група, означава да носиш отговорности, тъй като евентуалното неизпълнение на дадена държава членка води до неблагоприятни ефекти за цялата зона. Поради тази причина е изключително важно да се гарантира провеждането на благоразумна фискална политика. Подкрепям силния Пакет за европейско икономическо управление и поради това реших да гласувам в подкрепа на шестте доклада във вида, в който бяха изменени.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) В контекста на кризата с еврото държавите-членки вече не трябва да имат възможност за избягване на наказания, ако дефицитите им излязат извън контрол. Приетите днес шест текста следва да позволят въвеждането на механизъм за стабилност успоредно с финансови санкции, които ще се налагат в случите, когато публичният дефицит на дадена държава се повиши към европейската граница от 3 % от БВП. Макар този пакет да е стъпка напред, законодателните мерки за финансовата стабилност далеч не са достатъчни. Правителствата все още отказват да позволят на Комисията лесно да изпраща предупреждения и да налага финансови санкции. Те също така отказват да позволят министрите на финансите на онези държави, чиито публични сметки клонят към червено, да бъдат изслушвани от Парламента. Европа също така се нуждае от европейска политика за инвестициите и от въвеждане на публичен заем на ниво Съюз. Това би било знак за силни и обединени действия на Европа в отговор на кризата. Този сигнал може да подейства като гаранция срещу риска от разпадане на еврозоната.

  Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Не подкрепям пакета като цяло. Парламентът греши, като призовава за автоматични и по-строги санкции. Разбира се, ние се нуждаем от бюджетна дисциплина и по-малко дългове. Икономическата политика обаче не е просто механична последователност от процедури. Политическата власт винаги трябва да бъде в състояние да може да прецени текста и контекста и да вземе решение за това доколко дадени санкции са уместни и необходими. Икономическото управление обаче преди всичко следва да се стреми към осигуряване на възможно най-добро бъдеще, с други думи, към по-висок икономически растеж.

Доклад: Andreas Schwab (A7-0038/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувам в подкрепа на този доклад, защото той взема под внимание основните поводи за безпокойство на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Общият подход на директивата сега е пълната хармонизация, с няколко съществени изключения. От особено значение е директивата да бъде приложима за цифрови продукти, както и – отчасти – за превоз на пътници.

Директивата включва широк кръг от изисквания за предоставяне на информация на потребителя от страна на търговеца преди подписване на договора, независимо дали това се извършва лично, или от разстояние. Много е важно потребителите да бъдат информирани за общата цена и основните характеристики на даден продукт непосредствено преди да го поръчат.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. – (FR) Този текст е относно повишаването и хармонизацията на защитата на потребителите на равнище Европейски съюз. Предложението, за което гласувах току-що, обединява четири съществуващи документа от законодателството на Общността в един законодателен инструмент, с цел опростяване и допълване на съществуващата регулаторна рамка относно защитата на потребителите. Това е окончателното гласуване, тъй като беше постигнато споразумение със Съвета след първото гласуване в Парламента през месец март миналата година. Тъй като Парламентът постигна удовлетворяване на повечето от своите искания, подкрепих изцяло този доклад.

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Приветствам текстовете в този доклад, имащи отношение към защитата на правата на потребителите и насърчаването на трансграничната търговия в цяла Европа. Правата на потребителите са от решаващо значение за ефективното функциониране на единния пазар. Гласувах в подкрепа на този доклад, защото той предлага мерки, гарантиращи защитата на потребителите във всички държави-членки на ЕС. Съгласно неговите разпоредби търговците ще трябва да предоставят навременна, ясна и точна информация и в случай че не го направят, потребителят не може да бъде обвързан с договор от разстояние или договор извън търговския обект. Приветствам особено текста, имащ отношение към предоставянето на потребителите на правото да променят решението си след закупуване на даден продукт онлайн. Това може да бъде извършено чрез електронна поща или по телефона в двуседмичен срок. Напоследък в ЕС беше отчетено значително увеличение на броя на покупките онлайн и затова следва да бъде гарантирана защитата на потребителите, вземащи участие в тези покупки. Трябва да бъде гарантирано обаче, че малките и средните предприятия няма да бъдат обременени с твърде голяма административна тежест. Трябва да бъде намерен баланс между укрепването на правата на потребителите и намаляването на бюрокрацията.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Електронната търговия безспорно е преуспяваща. Явно тя е трайна тенденция и ще остане такава. Очевидно следва да се радваме. Ролята на законодателя е да предотвратява широкото разпространение на най-съмнителните практики с цел да се избегне превръщането на процеса на поръчване по пощата в лутане из джунгла от разпоредби. С настоящия вот Европейският парламент извършва пълна хармонизация на законодателството в тази област. По-конкретно на европейския потребител се гарантира правото на отказ в четиринадесетдневен срок. Съгласно новите разпоредби всички поръчани от разстояние стоки следва да бъдат доставени в тридесетдневен срок. Търговецът носи отговорност за всички повреди и за загубването на продукта по време на транспортиране при доставката му. И не на последно място, членовете на ЕП гласуваха за истинска ценова прозрачност. Това е чудесна новина за този сектор на икономиката, който ще извлече съществени ползи от споменатите нововъведения.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на тази инициатива, тъй като тя има за цел повишаване на защитата на правата на потребителите и освен това определя необходимото равнище на хармонизация на договорите от разстояние и договорите извън търговския обект, както и правото на отказ на равнището на Общността.

  Mara Bizzotto (EFD), в писмена форма. − (IT) Разискваната директива беше чудесна възможност за въвеждане на общи стандарти за всички 27 държави-членки, както и отличен шанс за опростяване на законодателството на ЕС в областта на правата на потребителите, което все още е разпокъсано под формата на няколко законодателни документа. Резултатите от парламентарните процедури обаче, и особено от тристранния диалог със Съвета, доведоха до текст, който лично аз считам за незадоволителен – някои чувствителни части от текста, както и важни негови аспекти, внесени като предложение от страна на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, бяха отхвърлени от Съвета, а окончателният текст като цяло показва признаци на борба между различните основни подходи към темата. Още повече че беше нереалистично – особено на този етап – в резултат на всичко това да очакваме да се стигне до текст, който да съгласува законодателни традиции и стандарти за защита на правата на потребителите, които значително се различават в различните държави-членки. Моят вот в рамките на окончателното гласуване на директивата е „въздържал се“.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото той предвижда силно опростено законодателство на ЕС в областта на защитата на потребителите при покупки онлайн. Освен осигуряване на по-високо равнище на защита и на по-големи права за потребителите, това предложение за директива има за цел премахване на излишните законови препятствия пред дружествата, желаещи да продават своите стоки и услуги на потребителите на територията на целия Европейски съюз. Новоприетите права на потребителите при покупки онлайн включват възможността за връщане на стоки в четиринадесетдневен срок от датата на доставката, правото на отказ от покупка на стока, в случай че не бъде доставена в рамките на 30 дни от датата на сключване на договора за поръчката, както и задължението да се информира купувачът относно общата цена на стоката. Същевременно, с цел защита на търговците на дребно и доставчиците на услуги, докладът предвижда задължения на потребителя, като например пoкриване на транспортните разходи при връщане на стоки на продавача, а в случая с предоставянето на услуги потребителят следва да плати за онази част от услугата, която вече е доставена.

  Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) На 23 юни 2011 г. Парламентът одобри предложението за Директива относно правата на потребителите, като замени четирите съществуващи директиви с единна директива. Първо, това води до повече прозрачност на законовите разпоредби на европейското законодателство в областта на защитата на потребителите. Директивата преди всичко е отговор на фрагментарността на законодателството в областта на трансграничната търговия, в рамките на която, по-специално по отношение на покупките чрез интернет, търговците не желаят да съблюдават различни правила на друга държава-членка. Директивата преди всичко въвежда отново задължението потребителите да бъдат информирани относно мястото на стопанска дейност с посочване на пощенски адрес, телефонен номер, номер на факс и адрес на електронната поща, с цел потребителят да бъде улеснен при установяване на контакт с търговеца. Повторното въвеждане на задължението търговците да възстановят преките разходи по връщането на стоките, когато цената на стоката, която ще бъде върната, не надвишава 50 евро, също е нещо ново. От гледна точка на чешкото законодателство предложението за директива няма да има голямо въздействие върху законовите разпоредби в областта на защитата на потребителите, освен по отношение на тези нововъведения. Нововъведенията са приложими главно за договори от разстояние. Ето защо гласувах в подкрепа на предложението за директива.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на приемането на окончателния компромисен текст, тъй като той бележи важна стъпка напред в областта на защитата на потребителите, като предлага по-голяма правна сигурност както за потребителите, така и за търговците. Мисля, че директивата осигурява редица предимства, едно от които е пълната хармонизация на продажбите от разстояние и на договорите извън търговския обект, с няколко изключения.

За да се доизгради вътрешният пазар посредством увеличаване на електронната търговия и на броя на трансграничните сделки, от съществено значение е европейските потребители да се ползват от предимствата на тези договори на едно стандартно равнище на защита, независимо от своята държава на произход. Друг също толкова важен фактор е търговците да не бъдат принудени да се съобразяват с различни изисквания. Благодарение на разпоредбите относно предоставянето на информация относно регионите на доставка и цената, включваща всички такси, както и относно правото на стандартен четиринадесетдневен срок за отказ, тази директива със сигурност ще повиши доверието на потребителите в трансграничните сделки.

Приветствам също и намереното решение относно правото на отказ при закупуване на продукти онлайн – предвид това, че расте броят на продажбите на такива продукти, това решение беше абсолютно наложително. В заключение, забраната на прекомерно големите такси за използване на определени начини на плащане, както и на употребата на предварително отбелязани онлайн полета, включена в директивата, е чудесна новина за потребителите.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Въвеждането на тази платформа за правата на потребителите, обща за всички потребители на територията на Съюза, е реална стъпка напред за гражданите на други държави, в които изискванията за предоставяне на информация на потребителите не са толкова високи и в които срокът за отказ не е така добре защитен. Въпреки това резултатите са смесени, тъй като целта на Комисията и на европейското законодателство беше преди всичко да улесни трансграничната търговия, а не да хармонизира в по-голяма степен защитата на потребителите. Ето защо това е малка стъпка за френския потребител, но голяма стъпка за европейския потребител.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. − (EN) Важно е да се подчертае необходимостта в настоящия и в бъдещите доклади в тази област да бъдат предвидени права за потребителите, и особено права, имащи отношение към покупките онлайн.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Директивата има за цел да се опрости и допълни съществуващата регулаторна рамка относно защитата на потребителите, като се обединят четирите съществуващи директиви в единен законодателен инструмент. Споменатите директиви предвиждат клаузи само за минимална хармонизация и оставят приемането на по-строги правила на преценката на държавите-членки. Това доведе до огромна фрагментарност на равнище ЕС и до високи разходи за привеждане в съответствие за предприятията, извършващи трансгранични сделки.

Съществува необходимост от утвърждаване на истински вътрешен пазар с участието на предприятията и потребителите, който да може да допринесе за справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и висока конкурентоспособност на предприятията, но също и да гарантира спазването на принципа на субсидиарност. Това би предоставило на потребителите достъп до конкурентни трансгранични оферти и възможност да се възползват от по-добър избор, по-изгодни цени и от явните предимства на вътрешния пазар, като същевременно би им позволило да разчитат повече на по-високо равнище на защита на техните права. Същевременно това ще даде възможност на дружествата да предоставят стоки и услуги без излишни законови препятствия.

Съгласен съм, че идеалното решение би било един подход на пълна хармонизация, както беше предложено първоначално от Комисията и поискано от редица сектори. За съжаление обаче, този подход е все още неприложим на настоящия етап…

(Обяснението на вот се съкращава съгласно член 170 от Правилника за дейността)

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. − (IT) Приветствам този вот, който е значителна стъпка напред за вътрешния пазар, както и плод на сложни и заплетени преговори. Сега сме в очакване на официалното одобрение от страна на Съвета. Считам, че е важно през следващите две години Европейският парламент да продължи да играе роля в наблюдението на прилагането на директивата от страна на държавите-членки. Приемането на директивата е важен резултат, но същевременно нейното транспониране в националните законодателства е всъщност ключовият етап в процеса на гарантиране на правилното прилагане на законодателството от страна на държавите-членки и на това, че няма да бъдат поставяни пречки и бариери пред единния пазар. Чрез тази директива на европейските потребители ще бъдат предоставени нови права, залегнали в законодателството на равнище ЕС, чийто обхват надхвърля националните граници. Това със сигурност ще доведе до увеличаване на трансграничната търговия и до рязък скок на онлайн търговията, която е реалното предизвикателство за предприятията и за икономическото възстановяване на пазара.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Днес Парламентът прие изменения текст на Директивата относно правата на потребителите, чийто автор е моят колега, г-н Schwab. Приветствам приемането на директивата, която ще допринесе за укрепване на платформата на общите правила в областта на защитата на потребителите, по-конкретно по отношение на продажбата на стоки онлайн. Приветствам също и факта, че законодателите позволиха на държавите-членки да включат клаузи, по-благоприятни за потребителите, в рамките на законодателните системи на съответните държави-членки. И напротив, подобно на многобройните асоциации на потребителите, не одобрявам факта, че бяха предоставени такива възможности за избор, че държавите-членки да могат да заобикалят известни разпоредби в директивата, подбудени от комерсиални интереси или от интересите на даден сектор.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепих тази договорка между Европейския парламент и Съвета за приемането на Директива относно правата на потребителите. Предложението за директива обединява четирите съществуващи директиви на Общността в единен правен инструмент. Ще ми се да бяхме постигнали по-високо равнище на защита на потребителите в някои области, но предложението като цяло е много добър компромис и ще укрепи правата на потребителите във всички държави-членки на ЕС. Няколко важни клаузи ще доведат до реална добавена стойност за европейския потребител; понастоящем директивата е приложима за цифрови продукти и (частично) за превоз на пътници; към търговците вече има изискване да предоставят на потребителите конкретна информация по време на преддоговорния етап, в договори във и извън търговския обект, а също и договори от разстояние; непосредствено преди даването на поръчка, потребителят следва да бъде уведомен (отново) за общата цена и основните характеристики на продукта. Потребителят следва изрично да потвърди, че поръчката включва и задължение за плащане – още повече че правото на отказ вече ще бъде напълно хармонизирано във всички държави-членки и ще гарантира четиринадесетдневен срок за отказ. Освен това ще има и забрана на т.нар. „предварително отбелязани онлайн полета“, причиняващи проблеми по-специално в сектора за превоз на пътници.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Директивата относно правата на потребителите ще позволи пълна хармонизация на европейското законодателство в областта на правата на потребителите. Този вот е плодът на двегодишни обсъждания със сдружения на потребителите и професионални сдружения, и това е особено важна победа за Европейския парламент, останал единодушен по отношение на този въпрос. Текстът предвижда нови, много важни разпоредби относно електронната търговия. Изградихме система, която ще даде възможност да се гарантира, че всяка поръчка съответства на желанията на клиента (основни характеристики на стоката или услугата, обща цена, срок на договора) преди неговото влизане в сила. С тези нови разпоредби, продавачите все още ще имат задължението да обявяват ясно общата цена на стоката или услугата, включително всички допълнителни разходи. По този начин потребителите ще бъдат по-добре и по-пълно информирани.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах „за“ този доклад, защото той е принос към повишаването на защитата на потребителите и на тяхното доверие при извършване на покупки по интернет, както и към намаляването на неохотата на стопанските субекти да продават в други държави-членки на ЕС. Тези изменения ще гарантират по-голяма сигурност на потребителите и ще допринесат за възможността различните по големина предприятия да продават стоки и услуги без излишни законови препятствия.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Правата на потребителите и тяхната защита в обхвата на законодателството на ЕС са един от основните принципи на функциониране на вътрешния пазар. Считам, че подходящата защита и сигурност на потребителите са от основополагащо значение за правилното функциониране на пазарите и за търговията, съставляващи съществена предпоставка за конкурентоспособността и растежа.

При това положение е от решаващо значение да се намери баланс между високото равнище на защита на потребителите – особено по отношение на равнището на предоставената им информация и отговорността за всяка причинена им вреда – и разходите, които тя ще наложи на предприятията. Както заявих по време на обяснението на вот през месец март, важно е да се вземат предвид националните специфики и предоставяната защита, с подобаващо внимание към принципа на субсидиарност.

Ето защо считам, че това е една област, в която, от една страна, би било полезно постигането на пълна хармонизация, но от друга, е възможно да се приеме и минимална хармонизация в зависимост от това коя от двете е по-подходяща за даден вид договор.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад е относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите. Европейският съюз винаги е имал ангажимент към свободното движение на хора и стоки. Тази свобода обаче понякога повдига въпроси, които трябва да бъдат изяснени и преди всичко – за които трябва да бъдем подготвени и които трябва да предотвратим. В един глобализиран свят, където покупките се осъществяват все повече по интернет, от все по-съществено значение е приспособяването на законодателството към новите изисквания на пазара, с оглед на защитата на правата на потребителите, които много често дори не са запознати със своите права.

Ето защо приветствам приемането на този доклад, който е голяма стъпка напред в повишаването на защитата на потребителите. Приветствам също и избора, направен от Съвета, по посока на ограничаването на тази директива до продажби „от врата до врата“ и интернет продажби – пазар, който понастоящем е в процес на значително разрастване, но в рамките на който потребителите все още се чувстват леко объркани – и одобрявам приетите мерки за опростяване, най-малкото възможността потребителите, а не дружествата, да анулират договори по телефона. В действителност общият пазар изисква по-точни и по-прозрачни правила, като например клаузата относно изискването за предоставяне на информация относно механизмите за онлайн сделки.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това е ново предложение за споразумение относно европейска директива относно правата на потребителите, което е кулминация на трудните преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията.

То е един компромис между правилата, имащи за цел по-високо равнище на защита на потребителите, и на гаранциите за ясни общи условия за дружествата, конкуриращи се на единния пазар.

Предложението предвижда нови права, като например наличието на право на четиринадесетдневен срок за отказ на цялата територия на ЕС, считано от датата на получаване на продуктите. В случай на връщане на стоките всички суми, платени от потребителя, следва да бъдат възстановени в четиринадесетдневен срок от деня, в който търговецът получи съобщението за отказ. Ако търговецът не уведоми потребителя за правото му на отказ и връщане на стоките, купувачът разполага с едногодишен срок за отказ и връщане на тези стоки. В този нов вариант продуктът ще трябва да бъде доставен в тридесетдневен срок. Ако това не се случи в рамките на определения срок, купувачът има право да откаже поръчката, а продавачът е отговорен за всяка загуба или повреда на стоките по време на транспортирането им и няма да начислява никакви суми, които не са ясно посочени като част от първоначалната онлайн поръчка. Всички разходи, прибавени към стойността на поръчката, ще бъдат поемани от продавача. Като цяло това е едно добро предложение, затова гласувахме в негова подкрепа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Това ново предложение за споразумение относно европейска директива относно правата на потребителите е кулминация на трудните преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията. То е един компромис между правилата, имащи за цел по-високо равнище на защита на потребителите, и на гаранциите за ясни общи условия за дружествата, конкуриращи се на единния пазар.

Измежду новите права особено важни са следните:

- Четиринадесетдневен срок за отказ за всички държави-членки на ЕС, считано от датата на получаване на стоките, по време на който потребителите, закупуващи от разстояние даден продукт, могат да променят намерението си. В случай на връщане на стоките всички суми, платени от потребителя, следва да бъдат възстановени в четиринадесетдневен срок от деня, в който търговецът получи съобщението за отказ. Ако търговецът не уведоми потребителя за правото му на отказ и връщане на стоките, купувачът разполага с едногодишен срок за отказ и връщане на тези стоки.

- Продуктът следва да бъде доставен в тридесетдневен срок. Ако не бъде доставен в определения срок, купувачът има право да откаже поръчката.

- Продавачът е отговорен за всяка загуба или повреда на стоките по време на транспортирането им и няма да начислява никакви суми, които не са ясно посочени като част от първоначалната онлайн поръчка. Всички разходи, прибавени към стойността на поръчката, ще бъдат поемани от продавача.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Целта на това предложение е да се гарантира, че потребителите във всички 27 държави-членки на ЕС ще могат да разчитат на високо равнище на защита в ЕС и че различните по големина предприятия ще могат да продават без излишни законови препятствия своите стоки и услуги на потребителите във всички 27 държави-членки. Фрагментарността на действащото законодателство възпира както потребителите, така и предприятията, когато те вземат решение дали да участват в трансгранична търговия. Потребителите често се оплакват, че не могат да се възползват изцяло от предимствата на вътрешния пазар, тъй като продавачите, които извършват дейността си в друга държава-членка, когато навлизат на нов пазар, често проявяват неохота да съблюдават различни правила, приложими в рамките на този пазар. Освен това те нямат желание да поемат риска от съдебни искове в друга държава-членка. Измененото приложно поле на предложението за директива, изглежда, предлага едно възможно решение на възникналите проблеми, тъй като, освен въвеждането на множество варианти за изключения за различните сектори, приложното поле на директивата ще бъде ограничено предимно до договори, сключени извън търговския обект, съставляващи основната част от трансграничните сделки. Ето защо мисля, че е желателно да се приложи подход, насочен към целева, обхватна и пълна хармонизация, ограничена до конкретни аспекти на определен вид договори, при поддържането на високо равнище на защита на потребителите.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Бих искал да поздравя г-н Schwab за важната и огромна работа, която е свършил. Въпреки това, предвид настоящото състояние на икономиката, навярно това не е най-подходящият момент за приемане на този текст. Опитът за съгласуване на 27 различни правни традиции и обединяването им в един документ навярно беше твърде смел. Възникналите съмнения по отношение на последиците от транспонирането на тази директива в законодателствата на отделните държави-членки и заличаването на текста, одобрен от нашия член в парламентарната комисия, ме подтикнаха да се въздържа при гласуването.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувам в подкрепа на този доклад, тъй като считам, че е настъпил моментът да се хармонизира европейската правна система в областта на защитата на потребителите.

През 2008 г. Европейската комисия прие предложение за Директива относно правата на потребителите, обединяваща четирите съществуващи директиви на Общността в единен правен инструмент, с цел да се опрости и хармонизира съществуващата регулаторна рамка в областта на защитата на потребителите. От съществено значение е да се гарантира както високо равнище на защита на потребителите във всички 27 държави-членки на ЕС, така и че предприятията ще могат да доставят своите стоки и услуги без излишни законови препятствия, произтичащи от различните системи.

До този момент създалото се положение е нанесло сериозни щети на единния европейски пазар. В епохата на покупките онлайн и глобализирането на икономиката всеки търговец, извършващ дейност в друга държава-членка, следва да се чувства насърчен да навлезе на пазара на други европейски държави, без да понася тежкото бреме на приспособяването към съответните национални нормативни уредби. Надявам се, че нашата работа ще може да отговори на голямото предизвикателство да гарантираме защита на потребителите, както и на потребността от растеж на нашите предприятия, с цел укрепването на един силен и конкурентоспособен пазар.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. – (FR) След продължилите седмици преговори най-сетне беше постигнато споразумение относно този жизненоважен за европейските граждани въпрос, а именно – правата на потребителите. Чрез приемането на това предложение за директива, което заменя четири съществуващи директиви с една, се надяваме да подобрим регулирането на защитата на потребителите и да гарантираме на всеки гражданин минимално равнище на защита. Затова директивата включва някои важни стъпки напред, и по-конкретно по-добър контрол на продажбите от разстояние и електронната търговия. Тя ще улесни хилядите покупки, извършвани ежедневно от други европейски държави. Ако говорим конкретно, един френски потребител, закупуващ някакъв продукт от германски уебсайт, ще се ползва със същата защита, с каквато би се ползвал един германски потребител. Като представител на избиратели с голяма склонност към трансгранични покупки, произхождащ от единствения регион във Франция, който има обща граница с три други държави-членки на ЕС, аз съм много чувствителен по отношение на тези проблеми и съм на мнение, че обсъжданата директива представлява важна стъпка напред. Освен това едно от основните достижения на Европейския съюз е вътрешният пазар. Като гарантираме категорична защита на потребителите, ще можем да повишим доверието на потребителите във вътрешния пазар и в по-общ план – в Европейския съюз.

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Европейският парламент приключи дългата законодателна процедура за Директивата относно правата на потребителите, като прие доклада на г-н Schwab, който е задоволителен компромис със Съвета и Комисията. По този начин бяха предприети две важни стъпки. От една страна, приехме единен законодателен инструмент относно правата на потребителите, който предвижда хармонизация и обединява четирите съществуващи директиви в тази област. От друга страна, определихме в подробности правила за покупки и продажби онлайн, с цел насърчаване на трансграничната търговия и гарантиране на прозрачност както за предприятията, така и за потребителите.

Новата директива определя аспектите, за които се предвижда да осигурят по-високо равнище на защита на европейските потребители, като например информацията, включена в договорите за продажба, сроковете на доставка, правото на отказ и правото дефектен продукт да бъде поправен или заменен, както и случаите на прехвърляне на риска от търговеца на потребителя. Въпреки че в бъдеще е възможно да бъдат определени по-подробни правила, приетият текст е добър компромис в хармонизирането на действащите разпоредби, като се гарантира сигурност на продажбите и решително се приключва с характерните нелоялни практики, криещи се зад електронната търговия.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих този доклад, тъй като считам, че той преди всичко ще осигури по-високо равнище на защита на потребителите, извършващи покупки онлайн, чрез предоставяне на потребителите на по-добра преддговорна информация. Позволете да се възползвам от възможността да изразя одобрението си за това, че не беше отдадено първостепенно значение единствено на интересите на пазара. Отбелязвам по-специално, че тези нови разпоредби осигуряват на потребителите четиринадесетдневен срок за отказ, считано от датата на покупката, посредством формуляр за отказ по образец, стандартен за всички държави-членки на ЕС, както и че този срок за отказ може дори да бъде удължен до една година, в случай че търговецът не е уведомил потребителя за правото му на отказ. В заключение, предвидени са изключения за малките и средните предприятия, от страна на които бяхме уведомени за рисковете, на които биха били изложени тези предприятия, ако текстът остане твърде ограничаващ. По този начин бяха взети под внимание техните опасения.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Искам да поздравя докладчика и колегите от всички политически групи за чудесната работа, извършена по време на преговорите относно този пакет. Още щом в Парламента беше внесено предложението на Комисията, стана ясно, че правата на потребителите в много държави са застрашени, а не укрепени. Компромисният пакет премахна много от тези заплахи и се надяваме, че ще спомогне за по-добри условия за потребителите в целия ЕС.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствам този документ, тъй като директивата има за цел да постигне високо ниво на защита на потребителите и да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно договорите между потребители и търговци. Най-важните аспекти на изменения текст на директивата са свързани с договорите от разстояние и договорите извън търговския обект. Законодателният акт ще предостави на потребителите по-голям контрол при закупуване на стоки и защита от нелоялни практики, ще разшири възможностите на потребителя за избор и ще увеличи конкуренцията. Той би могъл също така да допринесе за увеличаване на трансграничните търговски потоци и за насърчаване на продажбите от разстояние. Директивата няма да бъде приложима за договори, отнасящи се за: социални услуги, здравеопазване, финансови услуги, недвижимо имущество, строителство на недвижимо имущество, както и договори, сключвани чрез автомати за продажба или автоматизирани търговски обекти, или сключени с телекомуникационни оператори чрез платени обществени телефони за целите на тяхното ползване, доколкото са свързани с ползването на последните, или сключени за използването на единична връзка по телефонна линия, интернет или факс, установена от потребителя. Държавите-членки могат да изберат да не прилагат тази директива за договори извън търговския обект, при които сумата, която следва да бъде заплатена от потребителя, не надвишава 50 евро. Директивата не забранява на търговците да предлагат на потребителите договорни клаузи, простиращи се отвъд защитата, предвидена в обсъжданата директива. Следва да се отбележи, че Европейската асоциация на съюзите на потребителите приветства това предложение.

  Sandra Kalniete (PPE), в писмена форма. – (LV) Днес гласувах в подкрепа на Директивата относно правата на потребителите, тъй като считам, че тя ще опрости и допълни действащите нормативни актове относно защитата на потребителите. В продължение на месеци членовете на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите полагаха усилия да постигнат споразумение със Съвета относно важни аспекти на регулирането, с цел по-високо ниво на защита на потребителите, без да се принуждават предприятията да понасят последиците от прекомерно строги и излишни правила, които биха ограничили дейността на предприятията и биха увеличили бюрокрацията. Успяхме да постигнем балансиран резултат, който е благоприятен и за потребителите, и за предприятията. Според мен обаче не бива „да лежим на лаврите си“. След проведени консултации с организации за защита на правата на потребителите и представители на предприятията, разбирам, че трябва да настояваме за още по-голяма хармонизация на законодателството относно правата на потребителите на цялата територия на ЕС. Понастоящем се наблюдават значителни различия, които са пречка за предприемачите, желаещи да разширят дейността на пазарите на онези от останалите държави-членки, в които стандартите са по-високи. Според мен Латвия е добър пример в областта на защитата на потребителите, тъй като нашите стандарти са едни от най-високите, но те са съразмерни и не влошават стопанската среда с бюрократични изисквания.

  Othmar Karas (PPE), в писмена форма. − (DE) Гласувах в подкрепа на резултатите от преговорите относно Директивата относно правата на потребителите, тъй като успяхме да намерим балансиран компромис между интересите както на потребителите, така и на деловата общност. Посредством хармонизиране в областта на правата на потребителите ние подпомагаме укрепването на вътрешния пазар, а оттам и укрепването на Европа. Директивата предоставя възможност на предприятията за сигурност в трансграничните сделки, като приближава вътрешния пазар с една стъпка напред в процеса на превръщането му в европейски вътрешен пазар. Новите правила осигуряват на потребителите по-висока степен на сигурност и доверие при осъществяването на покупки, особено по интернет.

За съжаление обаче, някои от разпоредбите се разминават с основната идея. Бих приветствал директивата, ако Съветът по-специално беше одобрил по-обективни решения, благоприятни за малките предприятия. Преди всичко щеше да има възможност да се добавят като елемент обществените поръчки в определението за договори извън търговския обект.

  Constance Le Grip (PPE) , в писмена форма. – (FR) Подкрепих изготвения от моя колега, г-н Schwab, доклад, относно който беше постигнато споразумение между Комисията, Парламента и Съвета, и който намери подходящ баланс между по-високото ниво на защита на всички европейски потребители и улеснения достъп до европейския пазар за нашите предприятия. Доколкото директивата урежда договорите за продажба и договорите за предоставяне на услуги, сключени между стопанските субекти и потребителите, по-специално договорите от разстояние и договорите извън търговския обект, особено насърчително е, че европейското законодателство най-сетне обърна внимание на въпроса за електронната търговия, на която е предопределено да играе все по-голяма роля в нашата икономическа дейност и в потребителските ни практики. Като гарантираме минимален брой общи разпоредби относно защитата на потребителите в рамките на Европейския съюз, ние предоставяме на своите съграждани и предприятия онази сигурност и гаранции, от които те се нуждаят за развитието на трансграничната и електронната търговия. По този начин работим за изграждане на истински вътрешен пазар.

  Bogusław Liberadzki (S&D), в писмена форма. – (PL) Правата на потребителите изискват постоянни усилия както в областта на законодателството, включително обхвата на регламента, предмета на регламента и правата и задълженията на страните, така и в областта на зачитането на тези права. Добре е периодично да преглеждаме и внасяме изменения в разпоредбите в тези области. Информацията, предоставяна на потребителите, носителите, върху които се съхранява информацията, стоките с намалена търговска стойност и възможността за връщане на стоки днес са особено важни въпроси. Гореспоменатите съществени теми и принципи намериха израз в доклада на г-н Schwab.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Новата директива е балансирано споразумение, осигуряващо преимущества, като например правото на потребителите да променят решението си в двудседмичен срок от датата на получаване на продукта, който са поръчали, прието на равнище ЕС, както и задължението на търговците, опериращи онлайн, да предоставят пълна информация за общата цена, заедно с координатите за контакт на търговеца. Имаше необходимост от една такава рамка за онлайн сделки, тъй като това е методът, използван при повечето трансгранични продажби.

В бъдеще трябва да имаме за цел защитата на потребителите срещу неравноправни договорни клаузи. В случая с банкирането, електронната комуникация и туристическите услуги, договорните клаузи твърде често биват изписвани с много дребен шрифт и потребителите нерядко се съгласяват с тези клаузи, без да са се запознали с тях.

  Clemente Mastella (PPE), в писмена форма. – (IT) Целта на Директивата относно правата на потребителите е да опрости договорните отношения между потребители и стопански субекти, като по този начин допринесе за по-доброто функциониране на вътрешния пазар и за повишаване на тяхното доверие в трансграничните покупки. Директивата следва да осигури на потребителите по-високо ниво на защита и да гарантира, че предприятията ще могат да продават без излишни законови препятствия своите стоки и услуги на потребителите.

Европейската комисия предложи прилагането на принципа на „пълна хармонизация“, тъй като съществуващите различия в законодателствата на държавите-членки са допринесли за фрагментарност на пазара и на регулаторната рамка. Считаме, че едно такова предложение понастоящем е неосъществимо, и вместо него предлагаме минимална хармонизация при принципно високо равнище на защита на потребителите, като подчертаваме необходимостта от хармонизиране на разпоредбите в различните държави-членки относно упражняването на правото на отказ и последиците от него. Всичко това ще спомогне за повишаване на доверието у потребителите и за преодоляване на неохотата на продавачите да се занимават с трансгранична търговия. Лицата и организациите, които имат основателен интерес към защитата на потребителите, следва да съобщават на Комисията резултатите от прилагането на директивата. Въз основа на тези резултати Комисията следва да изготви доклад, придружен с предложения за изменение.

  Hans-Peter Mayer (PPE), в писмена форма. − (DE) Докладът относно правата на потребителите все още има много недостатъци, особено по отношение на разпоредбите за занаятчиите. Все още има необходимост от внасяне на редица изменения в това отношение, затова първо трябва да установим на практика какво е въздействието на нормативните разпоредби върху правата на занаятчиите. Но тъй като докладът съдържа редица изменени текстове на предложението на Комисията и най-важното, предлага множество предимства за европейския потребител, гласувах в негова подкрепа.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Трябва да бъдат създадени определени условия, за да предложим на дружествата стимул да участват в трансграничната търговия. Преди всичко тези условия включват защита на потребителите, равнището на която следва да бъде повишено съгласно съответния висок стандарт във всички държави-членки на ЕС. Все още се наблюдава голяма несигурност по отношение по-специално на покупките онлайн – особено от страна на потребителите – тъй като не съществува ясно правно основание за подобни сделки. Редовно възникват недоразумения, особено по отношение на правото на купувача на отказ и на условията за доставка.

Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като е от съществено значение да сме в състояние да осигурим на потребителите определено равнище на защита дори когато те извършват покупки извън собствената си страна. Тази защита следва да бъде стандартизирана на равнището на целия ЕС.

  Tiziano Motti (PPE), в писмена форма. – (IT) Със задоволство отбелязвам, че след години на преговори най-накрая беше постигнато споразумение между различните политически групи, както и че новата Директива относно правата на потребителите днес беше окончателно приета. Новите норми значително ще укрепят правата на потребителите. Потребителите ще бъдат по-добре информирани относно договорните клаузи, условията за продажба, сроковете на доставка и възможността да се откажат от договора. Имам предвид например срока за възстановяване на плащанията в случай на връщане на стоките, който ще бъде значително съкратен, при което се предоставят гаранции на потребителите и във финансово отношение, както и правото на отказ, срокът за който ще бъде удължен до четиринадесет дни. Това са малки, но важни стъпки, които ще бъдат подобаващо оценени не само от потребителите, тъй като директивата, във вида, в който е изменена, ще донесе ползи на малките и средните предприятия, като им предостави възможност да разгърнат също и своята трансгранична дейност, тъй като много от тях, особено най-дребните предприемачи, все още изпитват затруднения при опериране зад граница поради недоверието на потребителите към новите технологии, към онлайн сделките, към гаранциите, че ще си върнат обратно парите, и към получаването на законови компенсации в случай на отказ от сделката.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Тъй като дружествата редовно извършват трансгранични продажби на вътрешния пазар, има смисъл да се осигури на потребителите трансгранична защита. Хармонизацията обаче не може да се постигне със сила. Ето защо гласувах в подкрепа на доклада.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Трябва да направим всичко по силите си, за да гарантираме високо равнище на защита на потребителите на цялата територия на ЕС. Единствено чрез постигане на тази цел вътрешният пазар може да функционира ефективно. Преди всичко трябва да хармонизираме законодателните изисквания в различните държави-членки, имащи отношение към договорите от разстояние и договорите извън търговския обект. Вследствие на това е необходимо да бъдат въведени специални изисквания за информацията по отношение на тези видове договори, за да се гарантира подходяща защита на потребителите. След като бъдат приложени тези мерки, потребителите ще имат по-голям контрол при закупуването на стоки. Освен това те ще бъдат защитени от нелоялни практики. Потребителите ще имат и по-голяма възможност за избор, ще има по-голяма конкуренция, по-големи трансгранични търговски потоци, повече продажби от разстояние. Следва да се отбележи, че на държавите-членки се предоставя правото да не прилагат разпоредбите на тази директива към договори извън търговския обект, когато стойността на договора не превишава 50 евро, с цел да се избегнат допълнителни законови препятствия.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на този доклад относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите. Целта на тази директива е да се постигне високо равнище на защита на потребителите. Стремежът на Европейския съюз да съчетае хармонизацията на вътрешния пазар с високо равнище на защита на потребителите може да се реализира най-добре, като се положат усилия за повишаване на настоящата минимална степен на хармонизация в посока, ориентирана към най-добрите съществуващи национални практики в няколко от държавите-членки. В бъдеще европейската система на отговорност за липса на съответствие следва да се развива по такъв начин, че да повишава защитата на потребителите и доверието в пазарите: това ще бъде честно спрямо търговците и ще подкрепя удължаването на полезния живот на продуктите. Осъществяването на това на практика изисква създаването на европейски модел за решаване на потребителски спорове. Не всички големи амбиции по отношение на Директивата относно правата на потребителите бяха постигнати, но съм убеден, че беше предприета важна стъпка, която не застрашава нормалното функциониране на пазара.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. – (IT) Това предложение за директива е резултат от започнатото през 2004 г. преразглеждане на достиженията на правото на Общността в областта на защитата на потребителите със задачата да се опрости и допълни съществуващата регулаторна рамка относно защитата на потребителите. Целта на предложението е да се гарантира, от една страна, че потребителите във всички 27 държави-членки ще могат да разчитат на високо равнище на защита, и от друга страна, че различните по големина предприятия ще могат да продават без излишни законови препятствия своите стоки и услуги на потребителите във всички 27 държави-членки. С цел предотвратяването на още по-голяма фрагментарност на действащото законодателство в тази област, беше потърсен подход на целева пълна хармонизация – т.е. хармонизация, която е ограничена до конкретни аспекти на определени договори, като в същото време поддържа високи равнища на защита на потребителите. Това налага изменение на приложното поле. Всъщност освен редицата секторни изключения, значителни части от директивата се ограничават до договори, сключени извън търговския обект, и по този начин засягат основната част от трансграничните сделки. За да могат гражданите на ЕС да се възползват изцяло от своя вътрешен пазар, особено по отношение на електронната търговия, гласувам в подкрепа на въпросното предложение.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. − (EN) Такава директива, хармонизираща законодателството в областта на правата на потребителите в целия ЕС, е необходима. Такава директива има също така потенциал рязко да увеличи продажбите по интернет и от разстояние, тъй като ще повиши доверието на купувачите към услугите, предоставяни от предприятия със седалища в ЕС. Предоставянето на информация ще вдъхне доверие у потребителите и ще ги насърчи да вземат участие в трансгранични покупки, като им осигурява по-добър избор и по-високо качество. Всяко увеличаване на броя на трансграничните покупки ще бъде от полза за вътрешния пазар като цяло. Онлайн продажбите и електронната търговия в Обединена Европа са в размер на 163 милиарда евро през 2010 г., а Центърът за изследвания на търговията на дребно прогнозира, че онлайн продажбите в Европа през 2011 г. ще се увеличат с 18,7 % и ще достигнат 202,9 милиарда евро. Това е изключително печеливш пазар и затова трябва да гарантираме подходяща защита на потребителите. Директивата осигурява защита и на предприятията. Различията между законодателствата относно правата на потребителите в различните държави-членки възпираха предприятията в разширяването на техните пазари. Чрез хармонизиране на законодателството в тази област на цялата територия на ЕС търговците могат да бъдат уверени, че правилата, приложими на пазара в тяхната родина, ще бъдат приложими и във всички останали държави-членки на ЕС.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Предложението на Европейската комисия за директива относно правата на потребителите обединява четири съществуващи директиви в единен законодателен инструмент, с цел да се опрости и допълни съществуващата регулаторна рамка относно защитата на потребителите. Двойната цел на предложението е да се гарантира, че потребителите във всички 27 държави-членки на ЕС ще могат да разчитат на високо равнище на защита в ЕС и че различните по големина предприятия ще могат да продават своите стоки и услуги на потребителите във всички 27 държави-членки на Съюза.

Новите норми относно правата на потребителите включват почти всички видове продажби: в магазини, по телефона и онлайн, но наблягат по-специално на разпоредбите относно трансграничните продажби. Новото законодателство определя какъв вид информация трябва да получи купувачът от продавача, сроковете за доставка и правилата, приложими в случаите, в които купувачът поема риска, а също и правото на купувача на отказ от закупения продукт, както и правото продуктът да бъде поправен или заменен.

Подкрепям предложението да се въведе съчетание от принципите на пълна и минимална хармонизация, като с това се даде възможност на потребителите да си запазят правата, които са придобили по силата на разпоредбите на националните законодателства.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) В рамките на един голям вътрешен пазар като европейския има необходимост от гарантиране на защитата на правата на потребителите. Докладът на г-н Schwab има за цел обединяването на четири различни директиви: относно продажбите извън търговския обект, относно продажбите от разстояние, относно гаранциите и относно неравноправните договорни клаузи. Трудно е да се съгласуват 27 различни законодателни традиции в тези области. Навярно това не е най-подходящият момент в историята за приемането на нормативни разпоредби с такава степен на сложност. Според мен много по-уместно би било по-скоро да се съсредоточим върху конкретни аспекти и сектори, отколкото да правим опити и да създаваме нова област на компетентност, споделена между ЕС и държавите-членки. Всъщност за определени държави тази директива ще представлява една огромна стъпка напред, извървяна с огромен ентусиазъм, докато други държави ще трябва да отстъпят в името на хармонизацията на равнище ЕС. По тази причина, въпреки че признавам огромните усилия, положени от г-н Schwab, не мога да гласувам в подкрепа на този доклад.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Един добре защитен потребител е спокоен гражданин и същевременно знак за зрелостта една съвременна демократична система. Именно това придава голямо значение на приетата днес директива. Не минава и ден, в който европейският потребител, когато избира дали да извърши покупка онлайн, или да приеме по телефона някаква промяна в абонамента си, да не е изправен пред съмнения дали договорът, който е сключил или одобрил, е изряден. В отговор на често срещаните неравностойни отношения между търговци и потребители, Европейският парламент постигна споразумение в преговорите относно основни права, а именно: право на отказ в четиринадесетдневен срок, независимо дали покупката е извършена онлайн, чрез електронната поща, по телефона или „от врата до врата“ посредством търговски представител. Ако търговецът не е предоставил информация относно правото на отказ, потребителят ще има възможност да върне продукта в срок до една година, считано от датата на покупката. Всички доставки следва да бъдат извършени в тридесетдневен срок. След края на този срок купувачът може да се откаже от покупката, без да излага основателна причина за това. Настоящото гласуване се проведе след ожесточени преговори между Парламента и държавите-членки и е мощен сигнал, че потребителите в целия Съюз следва да упражняват еднакви права.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Schwab, който укрепва правата на потребителите и ги защитава, по-конкретно когато те са уязвимата договорна страна – например когато извършват покупки извън търговския обект. Директивата, предвещаваща края на продължителните преговори между Парламента и Съвета, предвижда, наред с другото, срокът, в рамките на който потребителите могат да се откажат от покупката, да бъде удвоен от седем на четиринадесет дни, както и по-високо равнище на защита при липса на съответствие. В случаите, когато налагат неравноправни или обвързващи договорни клаузи, продавачите също ще трябва ясно да посочват това.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Новите правила, одобрени днес от Европейския парламент, наистина ще повишат равнището на защита на правата на потребителите в цяла Европа. От решаващо значение е това, че потребителите вече ще имат правото на отказ от покупка в четиринадесетдневен срок. Новите правила осигуряват и много по-високо равнище на защита на потребителите, извършващи покупки онлайн, като правилата са еднакви за всички държави-членки на ЕС. Това ще допринесе за по-голямото спокойствие на онлайн потребителите. Групата на Зелените/Европейски свободен алианс подкрепя новото, по-високо равнище на защита на потребителите, закупуващи цифрови продукти. Отсега нататък потребителите ще трябва да бъдат надлежно информирани, когато закупуват цифров продукт онлайн, и ще имат право на отказ при определени условия. Новите правила наистина ще създадат по-добри условия за пътниците, закупуващи билети за транспорт онлайн. Това би следвало да доведе в крайна сметка до прозрачни практики за заплащане и да гарантира, че дружествата няма повече да изискват от потребителите заплащане на допълнителни такси при използване на кредитни карти.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Един от всеки двама европейци използва интернет, а броят на покупките онлайн се е увеличил двойно през последните шест години. Независимо от това все още не се използва пълният потенциал на онлайн пазара. Наличието на клаузи за минимална хармонизация води до фрагментарност на регулаторната рамка, препятстваща процеса на доизграждане на единния пазар.

Приетият доклад спомага за по-доброто функциониране на вътрешния пазар, като същевременно повишава доверието у потребителите. Досега предприятията твърде често се бореха, за да могат да оперират не само на своя национален пазар, но и на трансграничните пазари. Прекомерната фрагментарност също така намали възможностите за избор на милиони европейски граждани и понижи тяхното доверие към закупуването на стоки от чужбина.

Приетото днес предложение определя задължението на търговците да предоставят ясна и разбираема информация, като насърчава интелигентния и информиран избор. Потребителите ще могат да се възползват от редица компенсации, в случай че закупеният от тях продукт не съответства на договора, и могат да изискват уведомяване относно дефекти, ако продуктът не бъде поправен или заменен. Предвидено е също и публикуването на списък с договорните клаузи, които се считат за неравноправни и затова са забранени във всички държави-членки на ЕС.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. − (IT) Правата на потребителите са само един от многото примери за неуспеха на европейските институции в тези решаващи в исторически план времена да изготвят законодателни актове с голяма правна и политическа значимост. Не бихме искали да пропилеем всички положени усилия и постигнати положителни резултати, включително например приноса на нашето предложение за изменение относно правото на парично обезщетение, което има за цел значително подобряване на дейността на дребните търговци, без да се нарушават правата на потребителите.

Като резултат от настоящото пленарно заседание бяха отхвърлени малкото добри предложения, внесени от страна на докладчика и на групите към онова, което само по себе си беше едно съвсем незадоволително предложение. Отговорността за създалото се положение е не на Парламента, а на Комисията. Налице са няколко проблема, във връзка с които дори ние, евроскептиците от Северната лига, имаме готовност да одобрим едно високо равнище на хармонизация, но само когато това е наистина необходимо и е съвместимо с обществените интереси, с интересите на малките и средните предприятия, а всъщност и с правомощията на държавите-членки. Тъй като защитата на потребителите е сложен въпрос, още от самото начало имаше необходимост от подход, включващ всички гореспоменати съображения. Ние се въздържахме при гласуването.

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. – (FR) Вътрешният пазар остава един от стълбовете и двигателите на европейската интеграция. Гласувах в подкрепа на този доклад не само защото представлява голям напредък по пътя към по-нататъшната европейска интеграция, но и защото, след като бъдат приложени, тези разпоредби ще дадат възможност на всички граждани да се ползват от еднакво високо равнище на защита независимо от вида на покупката. По този начин покупките онлайн най-сетне ще се превърнат в обект на ясни разпоредби: търговецът следва да предостави на купувача пълна информация относно цената и характеристиките на стоката, както и координати за контакт. „Традиционните“ покупки също ще имат по-високо равнище на защита: всички европейски потребители ще се ползват с четиринадесетдневен срок за отказ, който може да бъде удължен, ако не им бъде предоставена определена съществена информация. Потребителите и търговците ще бъдат по-добре информирани и ще се ползват от стандартна защита на цялата територия на ЕС. По този начин те ще бъдат в състояние в още по-голяма степен да се ползват от предимствата на вътрешния пазар.

  Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Гласувах „за“ приемането на Директивата относно правата на потребителите, тъй като считам, че тя в крайна сметка ще укрепи правата на европейските потребители. Моята група по-специално успя да прокара няколко ключови предложения, чрез които ще се поддържа високо равнище на защита на потребителите в държави, в които равнището на защита би се понижило, ако бъдат въведени общи правила. За групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, както и лично за мен, беше важно това, че директивата следва да бъде приложима за цифрови продукти по същия начин, както е отчасти приложима за пътнически превози. Друг важен момент е това, че директивата включва дълъг списък с изисквания, отнасящи се до информацията, която следва да бъде предоставена от търговците на потребителите в преддоговорния етап в случай на договори извън търговския обект и договори от разстояние. Още един важен момент е това, че потребителите следва да бъдат информирани за общата цена и основните характеристики на продукта непосредствено преди да го поръчат по интернет, а самите те следва изрично да потвърдят, че желаят да заплатят тази цена. Освен това законодателството относно правото на отказ от договор ще бъде напълно хармонизирано във всички държави-членки, като се предостави четиринадесетдневен срок за отказ. Новата директива премахва и изключенията при договори от разстояние и договори извън търговския обект, с които беше широко злоупотребявано в Чешката република от страна на улични търговци или по време на рекламни и промоционални събития, предназначени за възрастни хора например, като с това потребителите бяха лишавани от правата си – например от правото на отказ от договор.

  Joanna Katarzyna Skrzydlewska (PPE), в писмена форма. – (PL) В днешното гласуване подкрепих измененията към Директивата относно правата на потребителите, улесняващи покупките по интернет, тъй като това е много важна стъпка към пълното премахване на бариерите пред търговията със стоки, като същевременно се защитават правата на потребителите. Гарантираното право на получаване на точна информация относно възможността за отказ от договор, цената на продукта, разходите по доставката, общата цена на закупения продукт и координатите за контакт на търговеца има за цел повишаване на равнището на сигурност при подобни сделки и освен това ще бъде стимул за продажбите.

Потребителите много често се оплакват, че не могат да се възползват изцяло от предимствата на вътрешния пазар, и това се отразява в липсата на доверие към онлайн сделките и в чувството за правна несигурност по отношение на обхвата на защитата, с която следва да се ползват потребителите. Междувременно търговците обясняват, че отрицателното им отношение към трансграничните сделки е причинено от различията в правните разпоредби на пазарите на отделните държави-членки. Ето защо е от съществено значение наличието на законово решение на равнище ЕС. Според оценки на експерти до 2015 г. една четвърт от търговската дейност ще се прехвърли в интернет, така че е много важно да расте доверието в този вид сделки. Поздравявам автора за изготвения от него доклад, както и останалите участници в работата върху проекта на тази резолюция.

  Laurence J.A.J. Stassen (NI), в писмена форма. − (NL) Нидерландската Партия на свободата (PVV) ще гласува в подкрепа на Директивата относно правата на потребителите, тъй като последната ще осигури по-високо равнище на защита на нидерландските потребители при закупуване на продукти онлайн. Потребителите, извършващи покупки в Нидерландия, се ползват с добра защита, но при извършване на покупки онлайн, често от чуждестранни магазини, тази защита не е гарантирана или е съмнителна. Директивата относно правата на потребителите повишава равнището на защита при трансгранични покупки чрез интернет, а това носи добавена стойност на нидерландските потребители. Това означава, че в бъдеще нидерландските потребители ще се възползват от четиринадесетдневен срок за отказ във всички държави-членки на ЕС. Това е явен напредък в сравнение с действащия понастоящем седемдневен срок. PVV има положително отношение и към факта, че директивата ще сложи край на скритите такси за разходи и доплащанията. Общата цена, която трябва да плати потребителят, следва да бъде ясно посочена предварително. По този начин директивата ще спомогне да бъдат защитени нидерландските потребители и ще подобри функционирането на вътрешния пазар, а PVV изцяло подкрепя това.

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Директивата, приета днес с голямо мнозинство от членовете на Европейския парламент, бележи важна стъпка в процеса на постигане на по-високо равнище на защита на потребителите в рамките на Европейския съюз. Новите норми значително ще укрепят правата на потребителите, особено по отношение на информацията, доставките и отказа от договор. Срокът за отказ беше удължен до четиринадесет дни за всички граждани на ЕС, а това е решителна стъпка напред. Все пак областта, в която директивата въвежда нови правила, е правата на потребителите в електронната търговия: забраната на предварително отбелязаните онлайн полета и предоставянето на пълна информация за всички разходи са инструменти, наистина необходими в областта на защитата на потребителите.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) След като по време на месечната сесия през март 2011 г. дадох своя вот в подкрепа на Директивата относно правата на потребителите, сега тя ще бъде подложена на окончателно гласуване. Тази нова директива, която обединява четири вече съществуващи директиви, има за цел да даде нов тласък на процеса на доизграждане на вътрешния пазар, като премахне законовите препятствия пред трансграничната търговия. След продължителни преговори между различни институции тази нова правна рамка ще гарантира ясни условия, общи за всички граждани и предприятия в рамките на ЕС. Законодателството относно трансграничните търговски сделки и онлайн сделките вече е хармонизирано и с това е гарантирано по-високо равнище на защита и прозрачност за потребителите и предприятията от ЕС. Информацията, предоставена на потребителите, следва да бъде ясна, разбираема и навременна. По отношение на специфичния характер на договорите за резервации в хотел и ресторант също е осигурена специална защита, което не беше предвидено в първоначалното предложение. Считам, че тази нова директива ще увеличи броя на сделките в рамките на ЕС. Това ще позволи защитата на потребителите и правилното функциониране на единния пазар, съгласно член 26, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС: „Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите“.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) Покупките, извършвани по интернет, които добиват все по-голяма популярност, вече могат да бъдат опростени и по-сигурни благодарение на тази директива. Това са добри новини за полското председателство, тъй като електронната търговия е един от нашите приоритети, както и инструмент, с помощта на който бихме искали да повишим конкурентоспособността на икономиката на ЕС. След влизането в сила на новия законодателен документ продавачът ще бъде задължен да предоставя ясна информация относно държавите, в които се извършат доставки. Понастоящем много магазини не продават стоки на гражданите от част от държавите-членки, а нашите сделки често биват анулирани.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. − (LT) Считам, че новите правила, съдържащи се в доклада, гарантират яснота и определят приемливи критерии при сключване на сделки онлайн както за потребителите, така и за стопанските субекти. Надявам се, че тези правила ще повишат равнището на защита на потребителите и ще подобрят функционирането на вътрешния пазар, като същевременно насърчат трансграничната търговия в рамките на ЕС.

Предложените изменения са закъснели – първоначалните директиви се появиха преди революцията в цифровите технологии, но днес потребителите, извършващи покупки онлайн, не се ползват с подходяща защита. Новите правила са добра новина за Литва, която е една от държавите в Европа с най-високo равнище на навлизане на интернет. Съгласно репортажи в литовските медии (Verslo savaitė) в Литва броят на потребителите, извършващи покупки онлайн, е нараснал със 73 % през последните две години. Списъкът със закупуваните продукти обхваща много широк спектър: от билети (32 %), дрехи, обувки и аксесоари (също 32 %) до електрически уреди (23 %).

Въпреки това повишаването на защитата на правата на потребителите не следва да се ограничава само до интернет. Трябва да намалим бюрокрацията и да насърчим прозрачността във всички области на правата на потребителите. Освен това следва да положим усилия да гарантираме, че гражданите ще бъдат по-добре информирани относно правата на потребителите. Проучвания, проведени на територията на ЕС, показват, че седем от всеки десет литовци биха искали да узнаят повече за своите права при закупуване на самолетни билети онлайн или при случаите, в които от тях се изисква да заплатят допълнителни такси за използване на кредитна карта.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепих изцяло доклада, за да бъде повишено нивото на защита на потребителите в цял Уелс. Новият законодателен документ ще гарантира защита на потребителите при закупуване на продукти онлайн – потребителите вече ще разполагат с двуседмичен срок, в рамките на който ще могат да се откажат от онлайн покупката. Новият законодателен документ взема под внимание т.нар. „революция в цифровите технологии“ и ще съдейства еднакво на търговци и потребители. Трансграничните продажби ще бъдат улеснени, което ще бъде в помощ както на потребителите, така и на търговците. Директивата относно правата на потребителите бележи и края на високите такси за използването на кредитни и дебитни карти, плащани от мнозина при покупки онлайн. Със задоволство отбелязвам, че докладът обявява за незаконна практиката да се добавят такси за използване на кредитна или дебитна карта, нямащи никакво отношение към разходите, направени при онлайн транзакцията. Надявам се, че британското правителство ще приложи тези нови правила без отлагане, за да гарантира защитата на потребителите във всички региони на Обединеното кралство.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Schwab, тъй като според мен той е стабилна основа за преговори със Съвета и с Комисията за сключване на споразумение относно необходимото равнище на хармонизация, за да могат потребителите да упражняват правата си във всяка от държавите-членки.

Доклад: Salvatore Tatarella (A7-0091/2011)

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Гласувах в подкрепа на изменението на директива 2000/25/ЕО. Тя установява режим на постепенно, поетапно намаляване на емисиите на замърсяващи вещества. Това е поради времето, необходимо за извършване на технологичните разработки за прилагане на фаза ІІІ. Последната предвижда по-големи намаления на емисиите и налага по-значителни промени на двигателите, които все още не са възможни. Освен това икономическата криза е засегнала производството на трактори. Ето защо трябва да се осигури необходимото време и да се предприемат мерки, които ще позволят на производителите да продават трактори, да търсят средства за изследователска дейност, а същевременно ще позволят на селскостопанските производители да заменят тракторите си с нови, чиито двигатели ще замърсяват по-малко, като винаги се спазват изискванията на европейското законодателство в областта на опазването на околната среда.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Въпросната директива е във връзка с емисиите от двигателите на селскостопански трактори и представлява количествено изменение, без промяна на целите, вече установени с директива 2000/25/ЕО. Като се имат предвид трудностите, които понастоящем изпитва този сектор, увеличаването на процента двигатели, пускани на пазара по механизма за гъвкавост, би могло да има полезно въздействие. Както посочва докладчикът, целта на предложението е да позволи на производителите от Съюза да продават трактори, да преодолеят сегашната икономическа криза, да намерят нови ресурси за изследвания и да спазват установените с европейското законодателство пределни стойности във връзка с опазването на околната среда, като същевременно най-старите трактори се заменят с нови, чиито двигатели замърсяват по-малко. За да се съчетае опазването на околната среда със запазването на селскостопанските и промишлени дейности, се препоръчва използването на преходни мерки като настоящия механизъм на гъвкавост.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Докладът на г-н Tatarella е във връзка със съвместно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива 2000/25/ЕО по отношение на разпоредбите за тракторите, пуснати на пазара по силата на механизма на гъвкавост, който се отнася до отработилите газове. Един от приоритетите на Европейския съюз е опазването на околната среда. Директивата посочва максималното количество отработили газове, което даден трактор с дизелов двигател може да изпуска, като се отчита неговата мощност, и определя график за намаляване на емисиите. Предложението предвижда намалението да не е така драстично, както се предвиждаше първоначално поради забавянето при внедряване на новите технологични решения и спада на оборота с над 20 % през 2009 и 2010 г. Гласувах в подкрепа на препоръките на докладчика, тъй като съм съгласен, че тази директива не само ще помогне на продаващите трактори да спазват европейското законодателство, докато преодоляват сегашната криза, но и ще позволи на селските стопани да заменят старите си трактори с нови селскостопански машини, които са по-ефективни и замърсяват по-малко.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Директивата е във връзка с емисиите от селскостопански трактори и нейната цел е количествено изменение на директива 2000/25/ЕО. Директивата е спешна, тъй като засяга период, който вече започна на 1 януари 2011 г., и е много важна поради положителното въздействие, което се очаква тя да окаже върху въпросния отрасъл. За всеки различен тип трактор директивата определя максимални равнища на емисии въз основа на мощността на двигателя и предвижда постепенно и поетапно намаляване на емисиите. Горните граници, определени за току-що започналата фаза, са много по-строги от тези, определени за предишната фаза. За да бъде улеснен преходът от една фаза към друга, директивата въвежда „механизъм на гъвкавост“, който позволява на производителите на трактори да пускат на пазара ограничено количество трактори с двигатели, настроени за пределните стойности на емисиите, разрешени през предишния период. Предложената от Комисията директива трябва да бъде приветствана. Тя зачита целите на защитата на околната среда, приети преди известно време от ЕС. Ако предложеното изменение не бъде прието, по парадоксален начин бихме постигнали противното на това, което се стремим да осъществим, тъй като множество селскостопански производители може да изберат да запазят своите стари, замърсяващи трактори, което би нанесло вреди на околната среда в Европа. Поради това считам, че е желателно да се подкрепи изменението на директивата, защото това би позволило да се опази околната среда, като същевременно се подобряват икономическите перспективи пред съответния промишлен отрасъл.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. − (IT) Подкрепям както предложението на Комисията, така и доклада на г-н Tatarella, защото е абсолютно необходимо да се помогне на този изпитващ сериозни затруднения сектор. Директивите засягат емисиите от селскостопанските трактори и от двигателите на самоходни машини, които се движат по пътищата само по изключение. Като се има предвид, че оборотът му е спаднал с 25 % спрямо периода преди кризата, този важен и силно развит при нас сектор се нуждае от нашата подкрепа, а не от нови ограничения.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. − (IT) Днешното гласуване ще позволи на европейските производители на селскостопански трактори да се справят с по-високите изисквания към емисиите на отработили газове, наложени чрез влизането в сила на фаза ІІІ Б от директива 2000/25/ЕО.

Трябва да помним, че за постигане на съответствие с новите пределни стойности се налага двигателите да претърпят съществени изменения, което ще наложи значителна промяна и на конструкцията на тракторите. В много случаи решенията относно начините за адаптиране на тракторите към новите двигатели все още липсват или не са окончателни.

Към това изоставане, свързано с технологичното развитие, се добавя и въздействието на икономическата криза, която тежко засегна сектора и причини 20—25 % спад на оборота в сравнение с 2008 г.

Поради това укрепването на механизма на гъвкавост ще съдейства за по-плавен преход между фазите с различни граници за емисиите, като позволи на дружествата да извършат необходимите инвестиции през по-дълъг период от време, в това число и инвестициите за научноизследователска и развойна дейност.

Накрая, бих искала да изтъкна, че освен значително екологично въздействие изменението на директивата ще генерира и големи икономически ползи, като позволи на производителите от ЕС да преодолеят кризата и същевременно да спазят ограниченията на европейското законодателство по отношение на опазването на околната среда.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Подкрепям документа, защото директивата относно емисиите от селскостопански трактори предлага единствено количествени изменения на директива 2000/25/ЕО, без да променя нейните цели за защита на околната среда, методологията или срока на валидност. Става въпрос за спешна директива, тъй като тя засяга период, който вече започна на 1 януари 2011 г., и е много важна поради положителното въздействие, което се очаква тя да окаже върху въпросния отрасъл. Директива 2000/25/ЕО относно емисиите на замърсители от селскостопански трактори определя максималните равнища на въглероден оксид (СО), въглеводороди (НС), азотни оксиди (NOx) и прахови частици (РМ), които могат да се изхвърлят с отработилите газове от дизелови двигатели в трактори. За всеки различен тип трактор директивата определя максимални равнища на емисии въз основа на мощността на двигателя и предвижда постепенно намаляване на емисиите. Важно е да се поддържа нормалното икономическо развитие на отрасъла, като същевременно се предприемат мерки за опазване на околната среда.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на компромиса, постигнат от докладчика на преговорите със Съвета, по причини, свързани с интересите на Румъния. Въпреки че политическата група, на която съм член, възприе различна позиция — тази на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните към Европейския парламент, която подкрепя увеличение от 20 % само до 35 % от произведените трактори, които могат да се пуснат на пазара, и въпреки че това не отговаря на настоящите екологични стандарти, моето решение беше да действаме в интерес на Румъния. В сегашните условия Румъния очевидно има полза от повишаване на тази производствена граница, като се имат предвид икономическата криза, кризата на селското стопанство в страната и технологичното изоставане.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. − (IT) Искам да изразя подкрепата си за доклада относно тракторите, пуснати на пазара по силата на механизма на гъвкавост, защото той предлага подходящи мерки, които отчитат много проблеми. От една страна, се отчита по подходящ начин фактът, че кризата разстрои всички икономически и производствени сфери, в това число и тракторната промишленост: тази мярка за гъвкавост ще й позволи да се възстанови веднага и същевременно ще окаже положително въздействие върху селското стопанство като цяло. От друга страна, това не е свързано с отстъпления по въпроса за замърсяванията, който все още е важен, а е просто прилагане на критерий, съответстващ на здравия разум. Това е Европа, която ценим, Европа, която е способна да отговаря на специфични потребности и да приспособява, когато е необходимо, приетите мерки, ако те вече не са достатъчни поради променените обстоятелства.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Подкрепям тази резолюция. Считам, че за да се постигнат екологичните цели относно емисиите, е необходимо максималното равнище на емисиите от трактори да се определи въз основа на мощността на двигателя. Това гарантира ефективното, постепенно и поетапно намаляване на емисиите. Подкрепям факта, че директивата включва механизъм на гъвкавост, който ще улесни прехода от една фаза към друга. При прилагането на механизма се отчитат закъснението на технологичното развитие и отрицателните последствия от икономическата криза. Така ще се отчетат по подходящ начин интересите и на производителите, и на селските стопани от ЕС. Производителите няма да се натоварят допълнително и ще разполагат с достатъчно време за приспособяване на продукцията към изискванията на съответната фаза, а селските стопани ще могат да подменят старите си трактори с нови, чиито двигатели замърсяват по-малко. Поради това считам за подходящо да се повиши количеството на освободените от изискванията трактори от 20 % на 50 % от обема на годишните продажби на трактори. Тази разпоредба ще създаде благоприятна среда за икономическото развитие на отрасъла, като същевременно досегашната програма за опазване на околната среда ще се запази непроменена.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е във връзка с предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива 2000/25/EО по отношение на разпоредбите за тракторите, пуснати на пазара по силата на механизма на гъвкавост. Разглежданата директива засяга емисии от селскостопански трактори и предлага единствено количествени изменения на директива 2000/25/ЕО, без да променя нейните цели за защита на околната среда, методологията или срока на валидност. Става въпрос за спешна директива, тъй като тя засяга период, който вече започна на 1 януари 2011 г., и е много важна поради положителното въздействие, което се очаква тя да окаже върху въпросния отрасъл. Всички тези добре обосновани в доклада фактори определиха моето решение да гласувам „за“.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Предложението за изменение на директива 2000/25/ЕО относно емисиите от селскостопански трактори е свързано само с количествената страна на нещата. То не засяга и не променя целите за опазване на околната среда и не оказва влияние върху методологията и срока на действие. Директивата е във връзка с емисиите на отработили газове от дизеловите двигатели на трактори. Тя определя максимални равнища на емисии въз основа на мощността на двигателя и предвижда постепенно намаляване на емисиите. На 31 декември 2010 г. завърши фаза A, а на 1 януари 2011 г. започна фаза Б. Горните граници, определени за току-що започналата фаза, са много по-строги от тези, определени за предишната фаза. За да бъде улеснен преходът от една фаза към друга, директивата въвежда „механизъм на гъвкавост“, който позволява на производителите на трактори да пускат на пазара ограничено количество трактори с двигатели, настроени за пределните стойности на емисиите, разрешени през предишния период. Изменението увеличава количеството на тези трактори от 20 % на 50 %. По тези причини, а и защото изоставането на технологичните разработки и световната финансова криза възпрепятстват прехода, гласувах „за“.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. − (EN) Предложената от Комисията директива трябва да бъде приветствана. Тя зачита целите на защитата на околната среда, приети преди известно време от ЕС. С оглед на тежката икономическа криза Комисията би могла да направи по-радикални предложения, като например мораториум върху прилагането на директивата, промяна на времевия график на фазите или дори по-голяма степен на гъвкавост. Въпреки това Комисията е решила да въведе мярка, която е разбираема, ефективна и навременна и която ще направи възможно: а) за производителите в ЕС да продават трактори, да превъзмогнат настоящата тежка икономическа криза, да намерят нови ресурси за научноизследователска дейност и да спазват пределните стойности за целите на защитата на околната среда, определени от правото на ЕС; б) за селскостопанските производители да заменят най-старите свои трактори с нови, чиито двигатели ще замърсяват по-малко. Подкрепям компромиса, тъй като механизмът за гъвкавост може да се увеличи временно и само за фаза ІІІ Б или до три години, когато няма следваща фаза; за този период равнището на гъвкавост би могло да е най-много 37,50 %.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Против. Въпреки че споразумението е малко по-добро от първоначалното предложение на Комисията, компромисът все още влошава съществуващото законодателство. Групата на Зелените/ Европейски свободен алианс гласува против доклада на комисията, не подкрепи на първо четене преговорите за споразумение и съответно не подписа внасянето на споразумението в пленарна зала. Да се използва икономическата криза като извинение за отслабване на съществуващите пределни стойности (след като те вече са влезли в сила) представлява неудачен прецедент по отношение на екологичното законодателство на ЕС, който подкрепя нарушенията и наказва тези дружества, които са направили необходимите инвестиции, за да могат навреме да изпълнят изискванията на закона. Въздействието на това конкретно предложение върху качеството на въздуха в ЕС е малко, но тук е важен принципният подход.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Считам, че предложението на Комисията по отношение на разпоредбите за тракторите, пуснати на пазара по силата на механизма на гъвкавост, съдържа навременни, прости и ефикасни мерки. Разрешението за продажба на по-голям процент трактори, настроени по старите, по-високи граници за емисиите, всъщност ще защити икономическите интереси на този стратегически производствен сектор, без да се променят вече приетите цели за опазване на околната среда. Ако това предложение не беше прието, положението щеше да е значително по-лошо. Днес ние всъщност успяхме да отклоним заплахата селските стопани да се окажат в ситуация, в която поради неблагоприятния икономически климат да трябва да използват по-дълго от необходимото старите трактори, които замърсяват повече.

  Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. − (IT) Двете предложения за изменение на директивите са критични за оцеляването на европейските производители. Комисията предлага да се освободят от изискванията 50 % от тракторите, произведени в ЕС през последните пет години, поради забавянето на технологичните разработки, което прави невъзможно — освен ако не се похарчи огромна сума пари — да се изпълнят механичните промени, необходими за преминаване към следващата фаза, и поради влиянието на икономическата криза върху пазара на трактори, чийто оборот спада с 20 % годишно от 2008 г. насам.

Бихме желали предложенията на Комисията да се приемат и за двете директиви, тъй като въздействието върху емисиите би било наистина пренебрежимо малко. За съжаление, отрицателното становище на групите от левицата и на г-жа Pietikäinen се основава единствено на принципни постановки и напълно игнорира опасността, която би възникнала при отхвърляне на възможността за такова освобождаване: нашите фабрики ще бъдат затворени и ще бъдат загубени работни места.

Окончателният компромис, постигнат на тристранните преговори, позволи на първо четене да се одобри споразумение за освобождаване на 40 % от тракторите и 37,5 % от самоходните машини, които само по изключение се движат по пътищата. Това не ни удовлетворява, но ние ще гласуваме в подкрепа на директивите поради изключително кратките срокове — ако не ги спазим, директивите стават ненужни.

Доклад: Romana Jordan Cizelj (A7-0214/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувам „за“ предложението с измененията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Предложението определя конкретни изисквания с цел гарантиране на създаването от страна на държавите-членки на национална регулаторна и организационна рамка, както и на изготвянето на подходящи национални програми за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци – от тяхното генериране до погребването им.

От съществено значение е налагането на забрана за износ на отпадъци. От съществено значение е също така компетентният регулаторен орган да е в състояние да спре определени дейности, ако в резултат на оценката се окаже, че не са безопасни. Ядрени отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани, не трябва да се изнасят в трети държави. Нуждаем се от отговорна стратегия и адекватни средства за премахване на всички ядрени отпадъци, произведени за енергийни, научноизследователски или медицински цели.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Бъдещето на енергийните доставки на пранетата не е в ядрената енергетика. Бъдещето е в микса на енергийни доставки. Въпреки това все още ще трябва да управляваме тази технология поне още няколко десетилетия (управление на извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали, също и на ядрените отпадъци и отработеното гориво). Трябва да разберем, че тези отпадъци имат живот, който продължава десетилетия. Днес е изключително важно да установим рамка за държавите-членки и да укрепим контрола на избраните от държавите-членки методи на съхранение на отпадъците. Поради това гласувах „за“ директивата относно управлението на такива отпадъци. Въпреки че текстът би могъл да се подобри още повече и че един важен въпрос според мен остана нерешен, а именно определението на радиоактивни отпадъци, считам, че следва да продължим напред в тази област и че е безсмислено да се отрича необходимостта от преработка на отпадъците. Гласувах „за“ и поради отхвърлянето на възможността за износ в трети държави. Би било напълно неприемливо, ако бяхме позволили да се изнасят най-опасните ни отпадъци в държави извън ЕС, където не можем да бъдем сигурни какво е нивото на безопасност по отношение на преработката и съхранението на отпадъците в дългосрочен план.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като отговорното управление и съхранение на отпадъци, които са вредни за околната среда и хората, е без съмнение важно. Особено сега, след аварията в атомната електроцентрала Фукушима, обмисляме как да гарантираме максимална безопасност на атомните електроцентрали и дори обсъждаме дали следва да отхвърлим напълно този вид производство на електроенергия в Европа. С настоящия доклад Европейският парламент одобри по принцип предложението на Комисията за директива, в която се определя правна рамка на ЕС за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Предложената от Комисията правна рамка има за цел да задължи държавите-членки да изготвят национални програми за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. В доклада на Европейския парламент се предлагат следните подобрения в текста на бъдещата директива: укрепване на така-наречения принцип на реверсивност, съгласно който дори ще се създаде достъп до погребани чрез дълбоко геоложко погребване отпадъци, ако, например, на някакъв етап в бъдеще бъде открито средство за преработване на такива отпадъци. В доклада освен това се предлага да се предвидят по-строги финансови задължения за държавите-членки, като от тях се изисква предоставяне на целеви средства за управление на отпадъци, както и финансиране на резерви, като се предлага също така рамка за контролиране на регионалните проекти за управление на отпадъците.

  Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада относно управлението на радиоактивни отпадъци. Парламентът отдавна призовава за хармонизирани стандарти и настоящият доклад допринася за един последователен законодателен корпус, целящ безопасно управление. Макар че трябва да се покаже уважение към принципа на реверсивност, следва да се предвидят концепции и технически решения за окончателно погребване, за да се осигури потенциален достъп и оползотворяване на отпадъците по технически причини или ако напредъкът в научните изследвания доведе до внезапна поява на нови технологични решения като например трансмутацията. Подкрепям целта на предложението да се гарантира заделянето на адекватни финансови средства за изпълнение на изискванията за извеждане от експлоатация на атомни електроцентрали и прозрачно управление на отпадъците. Държавите-членки все още носят отговорност за безопасното управление на отработено гориво и отпадъци, но те могат да изпълняват задължението си, като работят по съвместни инициативи за споделено управление на радиоактивни отпадъци при надлежно определени и строги условия.

  Rachida Dati (PPE), в писмена форма. − (FR) Предложението за директива, по което Европейският парламент беше консултиран, е още един пример за това, как Европа може да действа на практика за защита на европейските граждани. Организирането на хармонизирани стандарти в управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци отговаря на изискването и необходимостта от повишаване на безопасността в тази област. Особено съм доволна от факта, че приетото предложение ще надхвърли определените от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) основни принципи на безопасност и ще наложи най-високите стандарти за безопасност, които отразяват най-модерните практики на регулаторно и оперативно равнище, както и най-добрата налична технология (НДНТ).

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Доволна съм от гласуването по доклада. Укрепването на нормативните разпоредби за ядрена безопасност и сигурност беше необходимо по няколко причини. Разбира се, една от тях е тежката ядрена авария в Япония. Приветствам го обаче също така, защото понастоящем това, което наричаме „високоактивни радиоактивни отпадъци с дълъг период на разпад“, все още се съхраняват временно. Обикновено отработеното гориво се съхранява безопасно в близост до реакторите, но трябва да се признае, че за постоянното съхранение нивата на сигурност следва да бъдат много по-високи. Поради това наша отговорност е да изискваме максимална безопасност. Ето защо гласувах за изменението, с което се забранява инсталирането на съоръжения за управление на ядрени отпадъци в сеизмични или крайбрежни райони, където рисковете от повишаване на морското равнище и от цунами са значителни. Свен това вярвам в принципа „замърсителят плаща“ и също гласувах в подкрепа на изменението, с което се призовава за оценка на разходите, за мониторинг, изпращането на редовни доклади до Европейската комисия и участие на националните правителства.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. − (EN) Подкрепих доклада относно предложение за директива относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Действащата директива обхваща единствено съоръженията за съхранение на отработено гориво, пряко свързани с ядрените инсталации, а настоящото предложение има за цел да осигури безопасност в дългосрочен план на управлението на съществуващите и бъдещи радиоактивни отпадъци. От решаващо значение е да работим заедно, за да гарантираме възможно най-високи стандарти на безопасност. Наистина, много от следващите поколения ще останат изложени на опасност. Настоящият доклад призовава държавите-членки да приемат общи минимални стандарти, да инвестират в нови технологии и важно е да забранят износа на ядрени отпадъци за трети държави.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Трагичните събития във Фукушима само засилиха волята на Парламента да има силна и ясна директива относно износа и преработката на ядрени отпадъци. Трябва да бъде забранен износът на ядрени отпадъци за страни, извън ЕС, а износът в рамките на ЕС трябва да бъде разрешен само чрез двустранни споразумения. Трябва да имаме също така по-строги правила за защита на работниците, по-добър мониторинг и укрепване на правомощията за разследване от страна на компетентните органи, за да са в състояние да извършват редовни оценки на ядрената безопасност, запитвания и инспекции. Същевременно трябва да се засилят научните изследвания за намиране на алтернативи на дълбокото погребване на отпадъци. Ядреният въпрос не може повече да се разглежда, като се заобикаля общественото мнение, което преобладаващо е отрицателно към този въпрос. Трябва да имаме съвместна политика относно въобновяемата енергия и да разработим други източници на енергия, без да се връщаме към изкопаемите горива, като се стремим да гарантираме, че сами можем да задоволим енергийните си потребности.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах „за“ доклада относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, тъй като считам, че е необходима отговорна стратегия и адекватни средства, за да отговорим на всички радиоактивни отпадъци, независимо дали са резултат от производството на енергия, от научни изследвания или от медицината. Освен това следва да се вземе предвид, че ядрените отпадъци, които не могат да се рециклират, не трябва да се изнасят за трети държави.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) С предложената директива се установява европейска правна рамка за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. В нея се определят специфични изисквания, за да се гарантира, че държавите-членки разполагат с регулаторни и организационни средства, които ще им позволят да се справят с проблема адекватно. Тъй като предложението се основава върху Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом), Европейският парламент само се консултира. Това е изключително чувствителен екологичен проблем, изискващ възможно най-голямо внимание от страна на политиците, вземащи решения, и строг мониторинг на управлението на тези отпадъци. Ужасните събития във Фукушима придадоха на въпроса спешен и драматичен характер, който следва може би да преодолеем при обсъждането на въпроси, свързани с енергийните ресурси. Създалата се емоционална обстановка, което е разбираемо, не ми изглежда да дава най-доброто ръководство по въпроси от такова значение. Това определено не означава, че не следва да провеждаме политика на контрол и строг мониторинг на всичко, свързано с ядрената енергетика.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) В доклада на г-жа Jordan Cizeli, по който току-що гласувахме, се разглежда проблемът за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. След бедствието във Фукушима, възникналите в резултат на това въпроси за сигурността, неочаквано изостриха този проблем. Всъщност от известно време Европейският парламент призовава за приемането на нова директива в тази област. Радиоактивните отпадъци заслужават по-голямо внимание заради безопасността не само на работниците, които ги манипулират, но също и на обществеността. Освен това не можем да забравим екологичните последици на тези отпадъци, които увреждат биоразнообразието. Поради това гласувах „за“ предложението, което има за цел да приложи принципа „замърсителят плаща“, чието спазване нарастваше постепенно, и въвежда мерки, ограничаващи транспортирането на такива стоки до трети държави. Наистина, от съществено значение е да осъзнаем в още по-голяма степен факта, че не можем да оставим тези проблеми за бъдещите поколения. Приветствам въвеждането на финансов механизъм за подпомагане на управлението на такива отпадъци, за да престанат да бъдат опасни, и приемането на регулатори, които са по-взискателни и предотвратяват нарушаването на директивата.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) През ноември миналата година Комисията публикува предложение за директива за установяване на правна рамка на ЕС за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. В предложенията се определят конкретни изискванията, които следва да гарантират безопасно манипулиране и управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци от тяхното генериране до погребването им. При планирането на концепцията и техническото решение за окончателно съхранение – главно дълбокото геоложко съхранение на отработено гориво и високорадиоактивни отпадъци – следва да се разгледа спешно принципа на реверсивност. Целта е да се осигури достъп до отпадъците и обратното им възстановяване по технически причини или ако напредъкът в научните изследвания създаде възможност за ново, дългосрочно технологично решение. Съхранението на отпадъци в хранилища обаче трябва във всеки случай да се извършва в съответствие с международно приетите стандарти, изисквания и методология за безопасност. В окончателния анализ държавите-членки носят отговорност за безопасното управление на всяко отработено гориво и радиоактивни отпадъци, които генерират, включително безопасното им съхранение. Въпреки че е от жизненоважно значение всяка държава-членка да изготви собствените си национални програми за отработено гориво и радиоактивни отпадъци, интересна алтернатива може да бъде да се потърси общо решение на този въпрос. Според мен обаче такава концепция по никакъв начин не може да бъде заместител, като насърчава държавите-членки да избягват изпълнението на своите задължения, свързани с управлението на радиоактивни отпадъци.

  Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. − (IT) Предложението за директива има за цел да гарантира, че държавите-членки установяват национална и регулаторна рамка и съставят подходящи национални програми за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци независимо от перспективите на ядрената енергетика и неядрени приложения.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. − (IT) Всяка година в ЕС се произвеждат 40 000 куб.м. радиоактивни отпадъци, като приблизително 80 % от генерираните обеми съставляват краткоживеещи нискоактивни радиоактивни отпадъци, около 5 % – дългоживеещи нискоактивни радиоактивни отпадъци и по-малко от 10 % – високоактивни радиоактивни отпадъци. Въоръжени с такива данни, считам, че е важно да установим европейска законодателна рамка за регулиране, с помощта на националните програми, сектора на производството и погребването на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

Устойчивото погребване на определени вещества е цел, която изисква непрекъснат мониторинг и постепенно откриване на технологични решения в дългосрочен план. Ето защо съм съгласна с докладчика за необходимостта от насочване на вниманието към реверсивността с надеждата, че в резултат на научните изследвания скоро ще се постигне окончателна трансмутация на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, за да могат да бъдат използвани за други цели. Всъщност научните изследвания и технологичните разработки са основата на този сектор: те ще позволят безопасното използване на ядрената енергия, която е в състояние да задоволи потребностите в хранителновкусовия, медицинския, промишления, селскостопанския, научноизледователския и образователния сектор.

Накрая, надявам се, че приемането на настоящия доклад ще бъде важна крачка към постигането на целта за европейски енергиен план.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. – (PL) Като постоянен докладчик във връзка с правното основание на законодателството в комисията по правни въпроси на Европейския парламент бих искала да спра вниманието Ви върху един аспект от доклада, по-специално въпросът за правното му основание. С оглед на споровете, които възникнаха във връзка с атомната енергия днес и факта, че институционалната система на ЕС се е променила от влизането в сила на Договора от Лисабон, считам, че Европейският парламент следва да бъде включен в процеса на вземане на решение в областта на атомната енергия. Ето защо препоръчах член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 31 и 32 от Договора за Евратом като правилно основание за тази директива. За съжаление, поради промени в графика на работата на комисията по правни въпроси, моето становище не беше взето под внимание от отговарящата за директивата комисия – комисията по промишленост, изследвания и енергетика, която с много малко мнозинство гласува за приемането на Договора за Евратом като единствено правно основание. Считам, че това се случи в ущърб на прозрачността на процеса на вземане на решения за атомната енергия – въпрос, който е толкова важен за гражданите на ЕС.

  Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, за да изпратим ясно послание до държавите-членки: замърсителите трябва да бъдат държани отговорни за отпадъците си. Всъщност, независимо дали става въпрос за отпадъци, генерирани от дейности, свързани с производство на електроенергия или от дейности в други области като медицина, научни изследвания и промишленост, износът на радиоактивни отпадъци за трети държави е безотговорна практика, която Парламентът осъди с приемането на доклада. Въпреки успешния резултат от гласуването, предвид трансграничните последици за безопасността и здравето на европейските граждани, изразявам съжаление за отредената на Парламента второстепенна роля по ядрени въпроси, тъй като той има само консултативна роля по този въпрос. Благодарение на внесеното от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент изменение в доклада се подчертава необходимостта да се намери ново правно основание за законодателство по ядрени въпроси, за да бъдат по-добре представени интересите на европейските граждани по въпроси, които пряко ги засягат.

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. − (IT) Трагичното земетресение в Япония е стимул за Европа да разгледа задълбочено последиците от използването на ядрената технология и въздействието й върху безопасността на европейските граждани. С приемането на доклада относно предложението за директива относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, Парламентът показа, че е особено чувствителен към този въпрос и демонстрира ясно желание да се намерят общи, окончателни решения за съхраняването на ядрените отпадъци в Европа.

Като призоваваме за общи минимални стандарти за всички държави-членки, насърчаваме правителствата им да инвестират в нови технологии с оглед постигане на бързи и конкретни резултати по отношение на погребването на тези изключително опасни отпадъци.

Поради това приветствам внесените от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент две изменения, с които се призовават Парламента и Съвета да вземат съвместно решения по въпроси, свързани с използването на атомната енергия и се одобрява основната забрана за износ на отпадъци за трети държави, забрана, която е израз на решимостта на Парламента да поеме отговорностите си. Следователно вотът на Парламента е още една стъпка напред към постепенния отказ от използването на атомна енергия в полза на устойчиви енергийни решения, които са безопасни за обществеността.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) След аварията във Фукушима в Япония ЕС трябва сам да си осигури амбициозни стандарти и рамкови договори по въпроси, свързани с атомната енергия и енергийната политика. Гласувах в подкрепа на доклада Cizelj относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци от енергийния, медицински и научноизследователски сектор. Третите държави не са „кофите за смет“ на държавите-членки на ЕС. Приветствам факта, че членовете на ЕП приеха изменението на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент за забрана на масовия износ на отпадъци за трети държави, освен ако не се изнасят за рециклиране и след това повторно се внасят в ЕС. Разрешението държава-членка на ЕС да изнася отпадъците си в друга държава-членка единствено въз основа на двустранни споразумения предоставя подходяща рамка за ядрена и екологична безопасност. Доволна съм, че Парламентът се противопостави на съхраняването на отпадъци от такова естество в сеизмични райони и че правомощията на националните органи са засилени. Въпреки факта, че позицията на Парламента във връзка с преразглеждането на Договора за Евратом има консултативна стойност, членовете на ЕП изпратиха ясно послание до Съвета: ЕС трябва сам да си осигури подходящите средства за развитие на отговорна енергийна политика, която може да предаде на бъдещите поколения.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Ужасите във Фукушима подчертаха неизбежните опасности на ядрената промишленост. Моята партия отдавна води кампания срещу това, Шотландия да се използва за сметище на ядрени отпадъци за другите държави, като едно от първите действия на правителството на Шотландската национална партия (ШНП) беше да оттегли Шотландия от позицията на Великобритания за дълбоко геоложко погребване. Макар че днешният вот можеше да отиде много по-далеч, приветствам решението на колегите да забранят изхвърлянето на ядрени отпадъци в трети държави.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствам настоящия документ, защото в него се установява правна рамка за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. В предложението се определят конкретни изисквания с цел гарантиране на създаването от страна на държавите-членки на национална регулаторна и организационна рамка, както и на изготвянето на подходящи национални програми за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци – от тяхното генериране до погребването им. Управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е особено важно както за безопасността на околната среда, така и за обществената безопасност. Въпреки това не можем да гарантираме безопасност без съответното финансиране и поради това считам, че извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали като Игналина не следва да е грижа само на една държава-членка, в случая Литва, а на цяла Европа.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Имам резерви относно управлението на радиоактивни отпадъци и, макар инициативата да съдържа някои добри идеи, не е достатъчно да се реши основният въпрос, който е защо се въздържах да гласувам. Въпреки че ядрената промишленост прекара петдесет години в търсене на решения за радиоактивните отпадъци, в това отношение все още сме в изходна позиция. Ядрените отпадъци се превозват надлъж и нашир в Европа с конвои, което струва на данъкоплатците милиони и е свързано с висок риск от злополуки. Съхранението без риск в продължение на хилядолетия е невъзможно, а такава идея довежда довода за чиста и евтина електроенергия от атомна електроцентрала до абсурд. Местата за изхвърляне на ядрени отпадъци, разположени в непосредствена близост до атомните електроцентрали и/или в райони с чести земетресения, са особено рискови. Загриженост буди факта, че и двата фактора са налице при съоръжението за съхранение Krsko.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Преди известно време изготвих предложение, с което призовавах за по-голяма безопасност на ядрените реактори в Дунавския регион. В крайна сметка Дунавският регион е точно в центъра на Европа и там се намират някои от най-опасните реактори: Темелин, Бохунице, Моховце, Дуковани и Пакш. Използваните остарели методи на строителство доведоха до ниски стандарти за безопасност. Опасни аварии се случват тревожно често, но повечето се потулват. Съседните страни като Австрия в много случаи дори не се уведомяват при настъпването на авария. Дори при процедурата за оценка на въздействието върху околната среда консултациите със съседните държави са недостатъчни или изобщо не се провеждат такива. Сега обаче се предоставят средства за изготвянето и финансирането на планове за закриване на производствени реактори. Ето защо се въздържах да гласувам.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Трябва да положим максимални усилия, за да гарантираме вземането на най-безопасни решения във връзка с управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Аварията в атомната електроцентрала във Фукушима показа, че погребването на радиоактивни отпадъци остава сложен и рискован процес, който може да има особено болезнени отрицателни последици. Поради това оценките, научните изследвания и проверките, свързани с ядрената безопасност, трябва да се провеждат непрекъснато. Трябва постоянно да обменяме добри практики в тази област в целия ЕС. Не трябва да допускаме здравето на хората или околната среда да бъдат застрашени. От решаващо значение е държавите-членки да установят национална регулаторна и организационна рамка и да изготвят национални програми за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци от тяхното генериране до погребването им. С оглед на принципите за безопасност и икономии считаме, че държавите-членки могат да използват съвместно съоръженията за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, но подобно използване трябва да се основава на споразумение между двете страни. По този начин държавите-членки ще могат да извлекат полза от благоприятните геоложки и технически предимства на дадена територия и да поделят финансовата тежест на проекта. Следва да се отбележи, че басейните за съхранение на отработено ядрено гориво представляват огромен риск и опасности и поради това цялото неизползвано гориво следва да се прехвърли възможно най-бързо в контейнери за сухо съхраняване.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) През ноември Комисията публикува предложение за директива, която определя правна рамка на ЕС за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Предложението определя конкретни изисквания с цел гарантиране на създаването от страна на държавите-членки на национална регулаторна и организационна рамка, както и на изготвянето на подходящи национални програми за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци – от тяхното генериране до погребването им. Предложението на Комисията беше добре прието, тъй като беше изготвено в съответствие с вече съществуващите на международно равнище принципи, като предложенията се основаваха върху приетите вече подходи в най-напредналите държави-членки и се предоставяше рамка за по-отговорно управление с (i) национална рамка, осланяща се на ясно определени задължения и отговорности на всяко действащо лице, (ii) национална програма, която гарантира основните етапи, сроковете и яснотата в процеса на вземане на решения относно радиоактивните отпадъци, и (iii) балансирани правила за прозрачност и предоставяне на информация, надзор и контрол. Споделям тревогите във връзка с потенциално пагубните последици от човешка грешка в управлението на радиоактивни отпадъци и отработено гориво и бих подчертала необходимостта от прилагане на строги стандарти за обучение, безопасност на работното място и инспекции от независими органи.

  Aldo Patriciello (PPE), в писмена форма. − (IT) Представеното от Комисията предложение за директива определя правна рамка на ЕС за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Предложението определя конкретни изисквания с цел гарантиране на създаването от страна на държавите-членки на национална регулаторна и организационна рамка, както и на изготвянето на подходящи национални програми за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци – от тяхното генериране до погребването им. Предложението се основава на Договора за Евратом и по-специално на насоките в доклада „Оценка на Евратом – 50 години европейска политика за атомна енергия“. Сред измененията, внесени в проекта на доклада за разглеждане от членовете на комисията, докладчикът определя четири главни приоритета. Първият е необходимостта да се предвидят концепциите и техническите решения относно окончателното погребване, по-специално дълбокото геоложко погребване. Вторият е необходимостта да се гарантира заделянето на финансови средства за изпълнението на изискванията във връзка с извеждането от експлоатация на атомни електроцентрали, както и окончателното погребване на произтичащите от него радиоактивни отпадъци. Третият се отнася до разработването на регионални съоръжения за погребване, а четвъртият е свързан с прозрачността и участието на обществеността. По тези причини гласувах в подкрепа на предложението за директива.

  Rovana Plumb (S&D), в писмена форма. – (RO) Настоящото предложение за директива определя правна рамка на ЕС за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци и преразглежда предложението на Комисията за директива на Съвета (Евратом) относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци.

Устойчивото управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци трябва да включва жизнения цикъл на отпадъците (от генерирането до окончателното погребване, както и по време на периода след затварянето на съоръженията за съхранение) и възстановяване на околната среда. По време на целия този период екологичните фактори трябва да бъдат внимателно наблюдавани, докато се съхраняват отпадъците, както и по време на тяхното транспортиране и на транспортирането на получените от рециклирането на отработеното гориво продукти. Всички тези мерки трябва да бъдат насочени към опазване на здравето на хората и на околната среда.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. − (EN) Настоящият доклад разкрива сериозна слабост в управлението на ЕС, която трябва да бъде преодоляна възможно най-скоро. Държавите-членки с атомна енергия имат конкурентно предимство спрямо други държави без атомна енергия. Въпреки това държавите, граничещи със страните с атомни електроцентрали, могат да бъдат неблагоприятно засегнати от съседа си. Ще припомня, че в миналото емисии на въглероден диоксид от някои държави-членки предизвикаха киселинен дъжд в други страни. Също така замърсяването с радиоактивни частици от Чернобил засегна държави от ЕС. Такъв е случаят в Ирландия, където Sellafield – един от най-големите заводи в света за преработка на радиоактивни отпадъци, замърсява Ирландско море от петдесетте години на миналия век. Освен опасността от авария или терористично нападение, съществуват също така значителни доказателства за вредното въздействие върху здравето на хората по ирландското източно крайбрежие, дължащо се на изхвърлянията от Sellafield. Повече от 60 години Европа използва ядрена технология, но все още няма политика за управление и погребване на ядрени отпадъци. На 12-я конгрес на Международната асоциация по радиационна защита беше отправен призив за регионален подход към транспортирането на ядрени отпадъци. Промишлеността и Парламентът следва да признаят, че погребването и преработката са също транснационална политическа област, която не може да бъде оставена на отделните държави-членки.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. − (IT) Директивата има за цел гарантиране на създаването от страна на държавите-членки на национална регулаторна и организационна рамка, както и на изготвянето на подходящи национални програми за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци независимо от перспективите за приложения в областта на ядрената енергетика и за несвързани с производството на електроенергия цели.

Позицията на Комисията е похвална: тя прави държавите-членки отговорни за безопасното управление, включително погребване на генерираните от тях отработено гориво и радиоактивни отпадъци чрез разработване на свои програми. От друга страна, много от включените в текста изменения са спорни. По такъв чувствителен въпрос като този от решаващо значение са максималната прозрачност и осведомеността на обществеността. Избор от този вид обаче не може да се ограничава до участие на обществеността единствено в процеса на вземане на решения. Всъщност опасността от неустановяване на точни правила е тази, че няма да успеем да вземем решенията, необходими за гарантиране на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. По тази причина не мога да подкрепя доклада.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Важно е Европейският парламент да изрази становище по преразглеждането на Директивата относно радиоактивните отпадъци. Знак за отговорност и зрялост е да не се обръща внимание на различните мнения за това, да се запази или постепенно да се спре производството на атомна енергия и да се предложи ефективна политика за погребване на ядрените отпадъци. Това е първият урок, който следва да научим от днешния вот. Определено ядрената безопасност означава също така укрепване на правилата за ядрена безопасност и сигурност в ситуацията след Фукушима. Особено приветствам приемането на изменения 124 и 130, които съответно призовават за забрана на инсталирането на съоръжения за управление на ядрени отпадъци в сеизмични или крайбрежни райони, изложени на риск и изготвянето на обосновка на безопасността, която следва да придружава всяка дейност за управление на радиоактивни отпадъци. Остава да се надяваме, че европейските министри по енергетика ще се вслушат в това силно послание в подкрепа на културата на безопасност. Това неизбежно изисква да се даде предимство на решения за дълбоко погребване, като постоянно съхранение в сухи скали или постоянно съхранение в дълбоки сондажи (на дълбочина 3 000–5 000 м), които все още се разглеждат. Приветствам освен това като последна възможност транспортирането на високорадиоактивни отпадъци.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. – (FR) Трябва да изразим становище по предложение за директива относно ядрените отпадъци въз основа на Договора за Евратом, като нашият Парламент има единствено консултативно мнение по този текст, нещо, за което съжалявам. Надявам се, че Съветът ще вземе предвид нашата позиция по подобаващ начин. Един от най-противоречивите въпроси в това разискване е дали да се разреши износът на ядрени отпадъци за страни, извън ЕС. Категорично подкрепям варианта да се забрани износът за трети държави, обратно на първоначалните предложения. Подкрепих също така предложението да не се разрешава износът на отпадъци за цели, различни от рециклиране, при изричното условие впоследствие да бъдат внесени обратно в ЕС. Тази позиция беше подкрепена с мнозинство и се радвам за това. Освен това бих настоял работниците, участващи в управлението на радиоактивни отпадъци – от генерирането им до погребването им, да получат адекватна защита и обучение. За разлика от Комисията, която счита, че дълбокото геоложко съхранение е най-безопасният вариант за високорадиоактивни отпадъци, мисля, че следва да подкрепим и засилим научните изследвания за намиране на алтернативи на дълбокото погребване на отпадъци.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах „въздържал се“. Макар резултатът от днешното гласуване да е със сигурност много по-добър от очаквания, предложените правила са твърде слаби и не решават изключително реалните тревоги, свързани с ядрените отпадъци. Тези правила имат за цел създаването на усещане, че проблемите с ядрените отпадъци са решени, но то не може да бъде по-далеч от истината. Твърде важно е, че правилата не се прилагат за ядрени отпадъци от военна употреба, отпадъци от добив на уран или отработено гориво, което следва да бъде изпратено за преработка. Огромно облекчение е, че колегите отхвърлиха предложението за износ на ядрени отпадъци за трети държави. Обидно е да се предлага, че след като не можем сами да решим проблема с ядрените отпадъци, няма проблем да изхвърляме нашите ядрени отпадъци в други страни. Да се надяваме, че този вот ще убеди правителствата, които настояват за износ като решение, да се откажат от този подход. Важно е, че беше прието изменението на Зелените, с което се призовава съхраняването на ядрени отпадъци в сеизмични райони да бъде забранено. Продължаващото бедствие във Фукушима трябва да послужи като сигнал за пробуждане за огромните рискове, свързани със съхраняването на ядрени отпадъци и призоваваме членовете на ЕП да се вслушат в този сигнал.

  Peter Skinner (S&D), в писмена форма. − (EN) Г-жо Председател, гласувах по доклада JORDAN CIZELJ по начин, по който считам, че е най-отговорният спрямо бъдещите енергийни грижи на Европа. Имам предвид факта, че днес около 15 % от енергийните доставки на ЕС идват от атомната енергетика. Това е огромен дял от енергийните ни потребности, които се прогнозира да нараснат през следващите десетилетия. Поради това е от съществено значение тази значителна част от енергийните ни доставки да не бъде взета за заложник на страха и паниката непосредствено след аварията във Фукушима. Г-жо Председател, опасявам се, че тези тревоги се изостриха с политическа цел от определени фракции тук и другаде в Европа и искам да заявя ясно позицията си по отношение на бъдещия ни енергиен микс, в който няма страх и паника и се подхожда към темата за атомната енергия въз основа на научни доказателства. Бих искал да благодаря на докладчика и моята приятелка и колега г-жа Edit Herczog за всичките й усилия по темата. Факт е, че атомната енергия и ядрените изследвания ще бъдат част от бъдещите енергийни потребности и поради това гласувах по начина, по който гласувах, за да се гарантира, че въпросът за отпадъците и отработеното гориво се решава по правилен начин. Благодаря Ви.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Въздържах се да гласувам по доклада Cizelj относно предложението на Комисията за определяне на правила за управлението на радиоактивни отпадъци. Защо постъпих така? Не гласувах „против“ доклада, защото по този начин членът на Комисията, отговарящ за енергетиката, г-н Йотингер, има шанс да защити първоначалното си предложение и да забрани износа на радиоактивни материали за трети държави. Това е в разрез с желанията на редица държави-членки, които горещо биха искали да бъде вдигната забраната върху износа. Тъй като добре знам, че равнището на такова управление или екологична осведоменост, да не говорим за стриктна култура на безопасност по ядрени въпроси, не съществува или съществува в много ниска степен, струва ми се, че разрешаването на такъв износ е напълно безотговорно. Нещо повече, Европа трябва сама да управлява отпадъците си, ако ЕК желае много силно ядрена енергетика. Това, към което се стремят някои държави-членки, граничи с престъпление на държавно равнище в Европа. Жалко е, че износът на отработено ядрено гориво за Русия и Украйна за преработка не е забранен. Все пак групата на Зелените/Европейски свободен алианс е много доволна, че мнозинството в залата отхвърли по-нататъшния износ и одобри изменението на нашата група за забрана на съхранението на радиоактивни отпадъци в сеизмологично активни райони. От друга страна, не бих могъл да гласувам „за“ доклада, тъй като предложените правила са прекалено слаби.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Гласувах „за“ доклада относно предложението за директива на Съвета относно управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, тъй като ядрената сигурност в ЕС зависи от управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. Държавите-членки са в крайна сметка отговорни за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. Те трябва да гарантират предоставянето на информация относно управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци на съответните местни и регионални органи, на работниците и обществеността, както и ефективното участие на тези страни в съответния процес на вземане на решения. Комисията и държавите-членки трябва да предоставят в дългосрочен план достатъчно финансови средства за необходимите за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци дейности и съоръжения.

С внесените изменения призоваваме за планове за образование и професионално обучение, чрез които да се поддържат и развият необходимите за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци експертен опит и умения. Считам, че добре обучена работна сила и осигуряването на подходящи условия на труд ще спомогнат за повишаване на ядрената безопасност. Не подкрепям забраната за износ на радиоактивни отпадъци, но настоявам всички специфични договори, подписани между държави-членки и трети държави, да бъдат в съответствие с Препоръка на Комисията относно критериите за износ на радиоактивни отпадъци и отработено гориво за трети страни (2008/956/Евратом).

Доклад: Francesca Balzani (A7-0230/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Съгласен съм с основното политическо послание на предварителния доклад, който твърди, че бюджетът на ЕС има изключително важна роля за подпомагането на възстановяването на държавите-членки от икономическата и социалната криза като се насърчава растежа и заетостта.

Докладът също така отхвърля стриктното следване на подход, който насърчава строгите икономии за решаване на икономическите проблеми на ЕС. Не мога да пропусна да отбележа, че са необходими повече инвестиции за подпомагане на прилагането на стратегията „Европа 2020“ и докладът подчертава тази потребност.

Накрая бих подчертал важната забележка, насочена към Съвета, да не прави чисто аритметични съкращения, а ако ги прави – да обясни какви са установените приоритети.

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада на г-жа Balzani относно мандата за тристранните преговори, внесен от комисията по бюджети, защото докладът иска да увеличи бюджета на ЕС за 2012 г. с 3,7 % за поети задължения и с 4,9 % за плащания. Не бих могла да гласувам в подкрепа на изменението на Консервативната партия за замразяване на бюджета на нивата от 2011 г., защото изразявам твърдо убеждение, че се нуждаем от намаление, а тяхното становище представлява слаба начална точка за преговори.

  Gerard Batten (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада на г-жа Balzani относно мандата за тристранните преговори, внесен от комисията по бюджети, защото докладът иска да увеличи бюджета на ЕС за 2012 г. с 3,7 % за поети задължения и с 4,9 % за плащания. Не бих могъл да гласувам в подкрепа на изменението на Консервативната партия за замразяване на бюджета на нивата от 2011 г., защото изразявам твърдо убеждение, че се нуждаем от намаление, а тяхното становище представлява слаба начална точка за преговори.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) Как и до каква степен следва да се финансира „ITER“? Въпросът се превърна в периодично повтаряща се тема в дневния ред на Европейския парламент. Беше повдигнат отново, когато от нас се искаше да гласуваме за бюджета за 2012 г. Макар че разходите на проекта се увеличиха изключително много, откакто той беше лансиран през 2006 г. – от 6 млрд. евро до 16 млрд. евро, считам, че сега той трябва да продължи с наличните си ресурси. Нито евро повече не следва да бъде добавено към „ITER“. Затова гласувах в подкрепа на измененията против увеличаващите се разходи за „ITER“. За съжаление обаче, те не бяха приети поради липса на мнозинство. Тъй като научните изследвания – както на ядрения синтез, така и на ядреното делене, са нещо добро (макар и различни), изразявам дълбоко съжаление за увеличението на бюджетните кредити (700 000 евро за 2012 г.), както и за очакваната финансова промяна, което би довело до изпразване на част от европейския бюджет за научни изследвания просто за да се финансира „ITER“. Да не споменаваме факта, че в тази област се планират бюджетни съкращения, които създават още повече дисбаланс между разходите за научни изследвания за ядрена енергия и възобновяема енергия. Изключително важно е обаче да се установи отново баланса между двете, особено във Франция, където близо 80 % от бюджета за научни изследвания все още е предвиден за ядрена енергия.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото той описва общите ръководни указания за бюджета за 2012 г. на ЕС и дава на членовете на Европейския парламент правомощия да представляват Европейския парламент в преговорите по време на тристранната среща със Съвета и Европейската комисия относно проектобюджета за 2012 г. Докладът подчертава, че бюджетът за следващата година трябва да бъде съставен по такъв начин, че да помогне на Европа да се възстанови от икономическата и социалната криза колкото е възможно по-бързо. Затова държавите-членки са настоятелно призовани да продължат инвестирането, което засилва растежа и заетостта, но следва да се отбележи също, че бюджетът на Европейския съюз следва да подкрепи колективните усилия на държавите-членки да консолидират националните си бюджети по време на строги икономии. Докладът призовава за продължително инвестиране в образованието, мобилността и заетостта на младите хора, подпомагането и насърчаването на малките предприятия, научните иновации, социалното приобщаване и намаляването на бедността.

  John Bufton (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада на г-жа Balzani относно мандата за тристранните преговори, внесен от комисията по бюджети, защото докладът иска да увеличи бюджета на ЕС за 2012 г. с 3,7 % за поети задължения и с 4,9 % за плащания. Не бих могъл да гласувам в подкрепа на изменението на Консервативната партия за замразяване на бюджета на нивата от 2011 г., защото изразявам твърдо убеждение, че се нуждаем от намаление, а тяхното становище представлява слаба начална точка за преговори.

  Lena Ek, Marit Paulsen, Olle Schmidt и Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. − (SV) Да се намали рязко или да се замрази бюджета на ЕС за следващата година не би било отговорен подход. Затова избрахме да гласуваме против предложенията, които призовават за това. От друга страна, подкрепям призива за преразглеждане на разходите във всички области на дейност, за да гарантираме, че всички разходи се правят по икономически най-изгодния начин, с цел да се идентифицират областите на потенциални спестявания. Освен това считаме, че следва първо да преразпределим съществуващите средства, преди да призоваваме за нови ресурси. Тъй като обаче това предложение не беше посрещнато благоприятно, решихме да се въздържим на окончателното гласуване.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих доклада относно мандата за тристранната среща относно проектобюджета за 2012 г., защото бюджетът на ЕС следва да насърчи възстановяването от икономическата и социалната криза в държавите-членки чрез насърчаване на растежа, заетостта и инвестирането, което е от решаващо значение за реализирането на целите на стратегията „Европа 2020“.

  Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson, Marita Ulvskog и Åsa Westlund (S&D), в писмена форма. − (SV) Избрахме да гласуваме в подкрепа на доклада относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2012 г. Считаме, че е много важно работата върху стратегията „Европа 2020“ да започне незабавно и за стратегията да бъдат предоставени достатъчно финансови ресурси, за да се предотврати повторение на неуспеха на Лисабонската стратегия. Освен това считаме, че е важно за ЕС да разполага с ресурсите, които изисква, за да може да изпълни своите нови задачи във връзка с Договора от Лисабон.

Не сме съгласни, че нивото на плащания от бюджета на ЕС следва да бъде замразено през 2012 г., затова не подкрепяме изменение 16. Плащанията се основават на бюджетни решения от предходни години, свързани със задължения, следователно нивото на плащания е просто последствие от предишни задачи. Съюзът трябва със сигурност да плати това, което е обещал. В същото време имаме силно желание ЕС да следва отговорна бюджетна политика и затова приветстваме частите от доклада, постановяващи, че ще продължим да определяме и оценяваме отрицателните приоритети.

Бихме искали обаче да посочим, че не считаме за необходимо да продължаваме да предоставяме подкрепата на ЕС за програмата за предлагане на плодове в училищата, както и за програмата „помощ за нуждаещи се лица“, тъй като считаме, че е по-добре мерките, с които тези програми са свързани, да бъдат предприемани на национално равнище. Не сме съгласни и че инициативите за промяна към по-екологично и устойчиво земеделие следва да бъдат предприемани, без да се компрометира конкурентоспособността на земеделските стопани от ЕС. За съжаление, не беше възможно да гласуваме поотделно за тези аспекти.

  Nigel Farage (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада на г-жа Balzani относно мандата за тристранните преговори, внесен от комисията по бюджети, защото докладът иска да увеличи бюджета на ЕС за 2012 г. с 3,7 % за поети задължения и с 4,9 % за плащания. Не бих могъл да гласувам в подкрепа на изменението на Консервативната партия за замразяване на бюджета на нивата от 2011 г., защото изразявам твърдо убеждение, че се нуждаем от намаление, а тяхното становище представлява слаба начална точка за преговори.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Европейската стратегия за устойчив и приобщаващ растеж остава на челно място в списъка с безпокойства на ЕС и не можем да пропуснем да я представим в подготовката за бюджета за 2012 г.на ЕС. Ролята, запазена за малките и средните предприятия (МСП), е изключително важна, тъй като положението на МСП им позволява най-добре да стимулират този вид растеж. Бюджетът се появява по време на определени затруднения, породени от кризата, изпитвана от периферните страни, включително Португалия, и може да изиграе важна роля за усилията, които тези страни полагат, за да се завърнат обратно на пътя на финансовата стабилност и стабилните публични финанси. Освен това новите компетентности, като тези, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, изискват увеличаването на неговите ресурси и способност за действие. Вероятно би възникнала и потребност за увеличаване на ресурсите, за да се изправим пред последствията от начина на развитие на конфликтите в Средиземноморието. Надявам се, че тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2012 г ще се състои в конструктивна среда и ще вземе предвид основните потребности и грижи на европейските граждани, както и ще допринесе за предоставянето на Съюза на подходящи ресурси, за да му даде възможност да изпълни надлежно своите задължения и отговорностите, които произлизат от тях.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Намерението относно стратегията „Европа 2020“ е да започне да ръководи бюджета за 2012 г. Следва да отбележим, че изпълнението на тази стратегия ще изисква огромни по размер, ориентирани към бъдещето инвестиции до 2020 г., изчислени на приблизително 1 800 млрд. евро. Като започнем сега, трябва да се опитаме да подобрим образователното равнище, да насърчим социалното приобщаване, не на последно място чрез намаляване на бедността; и да насърчим развитието на основано на знанието общество, базирано на общия научен и технологичен капацитет на ЕС. Следователно е необходимо да се подкрепят научните изследвания, развитието и иновациите и МСП. Проектобюджетът на ЕС за 2012 г., така както беше предложено от Комисията, възлиза на 147 435 млн. евро в бюджетни кредити за поети задължения и 132 738 млн. евро в бюджетни кредити за плащания. Тези суми представляват съответно 1,12 % и 1,01 % от прогнозирания брутен национален доход (БНД) на ЕС за 2012 г. Следва да отбележим, че годишният процент на инфлацията в ЕС – 27 за 2011 г. се изчислява на 2,7 %, което означава, че в сравнение с бюджета за 2011 г. предложените номинални увеличения за 2012 г. от 3,7 % за бюджетни кредити за задължения и 4,9 % за бюджетни кредити за плащания в реално изражение се равняват съответно на 1 % и 2,2 %.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Не е приемливо отново да подчиняваме бюджетната стратегия на ЕС – този път за 2012 г. на целите на т.н. стратегия „Европа 2020“, нито пък на провалената „Лисабонска стратегия“, чиито заявени цели за намаляване на бедността и създаване на заетост не бяха нищо друго освен пропаганда.

Специфичното положение на страни като Португалия показва това – с повече бедност, повече безработица и повече неравенство. Проектобюджетът за 2012 г. следва да вземе това положение предвид, подпомагайки производството във всяка държава-членка, създаването на богатство, борбата с безработицата и създаването на работни места с права, борбата със социалното неравенство и бедността, защитата и насърчаването на публичните услуги.

Ръководните указания за бюджета, приети от мнозинството от Парламента, са „изцяло в съответствие с динамиката на Европейския семестър“ със стремежа да наложат структурни промени, които имат неолиберално съдържание. Неприемливо е, че в условията на изключително тежка криза, засягаща най-уязвимите икономики на ЕС, продължават да съществуват непоносими изисквания за съфинансиране при използването на средства на Съюза, по-специално – Структурните фондове. Ето защо се застъпваме за премахването или същественото намаление – до максимум от 10 % – на националните вноски.

Поради всички тези причини гласувахме „против“.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Считаме за неприемливо отново да подчиняваме бюджета на ЕС – този път за 2012 г. на целите на т.н. стратегия „Европа 2020“, или пък на провалената Лисабонска стратегия, чиито заявени цели за намаляване на бедността и създаване на заетост не бяха нищо друго освен пропаганда. Специфичното положение на страни като Португалия показва това – с повече бедност, повече безработица и повече неравенство.

Насоките за бюджета, приети от мнозинството от Парламента, са „изцяло в съответствие с динамиката на Европейския семестър“, стремейки се да наложат структурни промени, които имат неолиберално съдържание. Неприемливо е, че в условията на изключително тежка криза, засягаща най-уязвимите икономики на ЕС, продължават да съществуват непоносими изисквания за съфинансиране при използването на средства на Съюза, по-специално – структурните фондове. Ето защо се застъпваме за премахването или същественото намаление – до максимум от 10 % – на националните вноски.

Проектобюджетът за 2012 г. следва да вземе тази ситуация предвид, подпомагайки производството във всяка държава-членка, създаването на богатство, борбата с безработицата и създаването на работни места с права, борбата със социалното неравенство и бедността, защитата и насърчаването на публичните услуги.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (SK) Намаляването на публичните инвестиции на държавите-членки в избраните зони не е подходящо решение, тъй като борбата, която ЕС и отделните държави-членки водят против кризата чрез намаляване на разходите, наистина не е най-приложимия подход. Ако наистина имаме интерес да възстановим икономическия растеж и заетостта и възнамеряваме да направим това и ако наистина искаме да приложим стратегията „Европа 2020“, то растежът на публичното инвестиране трябва да бъде силно увеличен. Освен със стратегията „Европа 2020“, това би било изцяло в съответствие с Европейския семестър. Освен всичко друго то би оказало резултат върху националните бюджети на държавите-членки и върху бюджета на ЕС, които се допълват едни други и по пътя на взаимодействието работят за постигането на тези цели. Комисията обаче е склонна да отложи необходимия гигантски скок от гледна точка на общото финансово усилие към многогодишната финансова рамка за след 2013 г. Такава позиция обаче сериозно ще застраши постигането на основните цели до 2020 г. Затова е желателно Комисията да преоцени недвусмислено своето становище.

  Jiří Havel (S&D), в писмена форма. – (CS) Европейският проектобюджет за 2012 г. ще бъде вторият от влизането в сила на Договора от Лисабон. След сложните преговори през последната година във връзка с тазгодишния бюджет също може да се очаква тежка битка до последната минута. Истинската институционална битка обаче ще започне едва впоследствие, когато Съюзът вземе решение относно новата многогодишна финансова рамка. Точно по тази причина ще бъде необходимо да се подчертае по-добре координацията между всички участници в процеса на преговаряне при подготовката на настоящата тристранна среща, така че Европейският бюджет да осигури достатъчно финансиране, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“. Тези цели насърчават интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и оттук – инвестиране в създаването на качествени работни места. Напълно съм съгласен с приоритетите, очертани от докладчика – г-жа Balzani. Считам също, че бюджетът на ЕС следва да изпълни роля на основен механизъм за поощряване и възстановяване на растежа и заетостта. Бих искал също така да подчертая, че заключенията на докладчика са изцяло в съответствие с динамиката на Европейския семестър, който в качеството си на нов механизъм за засилено европейско икономическо управление цели да увеличи сближаването и взаимното допълване, както и координирането между бюджета на ЕС и националните бюджети при изпълнението на общите инвестиции на ЕС, във връзка с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствах този документ, тъй като необходимите инвестиции – както на равнище на ЕС, така и на равнище на държави-членки, трябва да бъдат направени сега и да не бъдат забавяни повече, да се подобри образователното равнище и да се насърчи социалното приобщаване, по-специално чрез намаляването на бедността и развиването на основано на знанието общество, базирано на общия научен и технологичен капацитет на ЕС. В този контекст се набляга върху необходимостта да се подкрепят научните изследвания, развитието и иновациите и МСП, както и развитието на ефективни от гледна точка на ресурсите технологии. Подкрепата за обучението на младите хора, мобилността и заетостта, МСП, научните изследвания и развитието следва да бъде основен приоритет в бюджета на ЕС.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. − (IT) С днешното си гласуване Парламентът прие мандата за тристранната среща във връзка с бюджета за 2012 г. В качеството си на докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) съм изключително доволен от окончателния документ. Той ще предостави указания за преговорите със Съвета, които ще ни дадат възможност да подобрим общия бюджет на Европейския съюз за 2012 г. в края на цялата процедура. Документът определя приоритетите на Европейския парламент, поставяйки нуждата от интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съдържаща се в стратегията „Европа 2020“, в центъра на бюджетната стратегия на ЕС за 2012 г. Освен това целим да подкрепим научните изследвания, развитието, иновациите, заетостта и малките и средните предприятия. Считам, че всъщност инвестирането в тези области е единственият начин за измъкване на Европа от кризата и че дори във времена на строги икономии бюджетът на ЕС може да бъде важно средство за стимулиране на европейските действия.

  Toine Manders (ALDE), в писмена форма. − (NL) Нидерландската народна партия за свобода и демокрация (VVD) се противопоставя на увеличение на бюджета на ЕС за 2012 г. Докато всички държави-членки понастоящем понасят тежки съкращения на своите публични финанси, ЕС не може да остане встрани и той също трябва да вземе решение относно това какво да прави и какво не.

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2012 г. Някои колеги казват, че в обстоятелства, при които има големи бюджетни дефицити и високи нива на дълг, държавите-членки следва да допринасят колкото е възможно по-малко към бюджета на ЕС. Считам, че това е грешка.

2012 г. е предпоследната година на сегашния финансов период. Тя е важна година от финансова гледна точка за програмите на ЕС. Във времена на криза има нужда от инвестиране в работни места и развитие. Инвестициите представляват 95 % от бюджета на Европейския съюз. Средствата се разпределят за проекти на ЕС и политики във всички държави-членки, разбира се – в различни съотношения. Всички държави-членки се възползват пряко или непряко.

Предложеното бюджетно увеличение е абсолютна необходимост. Не мога да разбера защо някой би се противопоставял на това увеличение. Има политики, които са от изключително съществено значение, одобрени от държавите-членки, и затова се налага да бъдат финансирани, за да могат да бъдат изпълнени.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Налага се ЕС да затегне коланите. Не само защото увеличаването на бюджета би било шамар в лицето на нашите граждани в контекста на националните програми на строги икономии, но също така и защото плащанията следващата година ще бъдат извършвани в рамките на постоянния механизъм за стабилизиране на еврото. Тези средства трябва да бъдат намерени от вече орязаните национални бюджети. Може би е добре, че разходите са предвидени за много многогодишни програми и съответното финансиране не може да бъде съкратено понастоящем, защото в противен случай ЕС би могъл да бъде обвинен в нарушение на договор. Има обаче доста възможности за реализиране на икономии. По тези причини гласувах против този проектобюджет.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Считам този доклад относно мандата за тристранната среща за сравнително удовлетворителен. Фактът че по време на криза и необходими съкращения все още има увеличение в ресурсите от европейския бюджет за функция 3a, относно управлението на имиграцията, според мен е нещо добро. Затова се надявам, че Европейският съюз повече няма да избягва сблъсъка с тази проблемна ситуация или да остави Италия сама да се справя с нея.

Някои съкращения са необходими и затова някои приоритети могат също да заемат второ място. Винаги е трудно да се каже къде и как следва да бъдат направени нещата, но трябва да започнем отнякъде. Бихме могли да започнем с административни разходи например и в това отношение сме все още далеч от изпълняването на искането на г-н члена на Комисията да задържим увеличението под 1 %. Европейската служба за подбор на персонал, освен всичко друго, е несъмнено класически пример за погрешно управление и именно в тази и в други агенции започваме да се опитваме да намалим административните разходи на Европа. По причините, изброени по-горе, избрах да се въздържа от гласуване.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. − (DE) Позицията, предприета от правителствата на основните държави-членки в ЕС, Европейската Комисия и Европейската централна банка, става все по-ясна. Предложенията на Комисията основно целят да затегнат условията на Пакта за стабилност и растеж. В бъдеще съответствието с критериите от Маастрихт трябва да бъде наложено чрез ранни предупреждения и драстични наказания. Този пакт обаче не проработи в миналото и вероятно няма да проработи и в бъдещето. Време е да се концентрираме върху стабилни, независими национални икономики и намаляване на националния дълг на отделните държави. Възмутително е едни и същи усърдно работещи страни отново и отново да плащат за грешките на други.

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. − (PT) Докладът относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2012 г е от специален интерес поради икономическите времена, които преживяваме. Всъщност единадесет от 22 постоянни комитета в Парламента съставиха становища във връзка с този доклад. Това е вторият бюджет, който предстои да бъде приет при условията на правилата, установени с Договора от Лисабон, така че той е важно упражнение да разберем кое беше погрешно миналата година, за да подобрим процеса. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като принципно съм съгласна с мандата, който докладът предоставя на представителите на Парламента в тристранната среща по този въпрос, която ще се състои на 11 юли 2011 г. Бих подчертала следните интересни положения в мандата, предоставен за тристранната среща – 1) Средства от бюджета за 2012 г. на ЕС, предоставени в подкрепа на стратегията „Европа 2020“; 2) Предложение за преразглеждане на настоящата многогодишна финансова рамка 2007 -2013 г., за да се отговори на нуждата от допълнително финансиране на проекта „ITER“; и 3) финансова устойчивост и управляемост на функция 4 през 2012 г., особено от гледна точка на предстоящото писмо за изменение, за да се отговори на демократичния преход в Южното Средиземноморие.

  Vincent Peillon (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада на моята колега, г-жа Balzani, който определя позицията на Парламента в предстоящите преговори по бюджета за 2012 г. Днес Европейският парламент даде инструкции на онези от своите членове, които ще го представляват пред Съвета и Комисията в преговорите по бюджета, стартиращи на 11 юли. Ако има послание в това гласуване, то е, че голямото мнозинство от нас е решено да отправи предупреждение към Съвета срещу всеки опит да бъде намален европейският бюджет. Разбира се, ние не заставаме зад разходването просто заради самото разходване. Наясно сме с жестоката криза, опустошаваща нашия континент. Но, както и социалистите казват от дълго време насам, Европа няма да се измъкне от кризата чрез жертване на своето бъдеще и продавайки евтино утрешния си растеж. По-скоро следва да имаме куража да говорим открито и да не се страхуваме да се конфронтираме с популизма. Не се нуждаем от „по-малко“ Европа. Нуждаем се от „повече“ Европа. Докато не дадем на Съюза ресурсите, от които се нуждае, за да осъществи своите амбиции, би било илюзия да вярваме, че той ще е способен да се върне на пътя, по който нашите граждани искат да продължат напред.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах против доклада. Макар че докладът е по принцип положителен, имаме голям проблем с частите, посветени на „ITER“.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) Целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж следва да бъдат централни приоритети, когато обмисляме бъдещия бюджет за 2012 г. Малките и средните предприятия на ЕС следва също да получат специално внимание и затова ще бъде належащо да настояваме относно необходимостта от изясняване на бюджетните последици от основните инициативи на стратегията „Европа 2020“. Би следвало да споменем, че по отношение на възстановяването за много държави-членки бюджетът на Европейския съюз има роля да подпомогне чрез засилване на подпомагането за националните инвестиции, за да насърчи растежа. Затова нивото на предоставените плащания, както предлага Европейската комисия, следва да бъде поддържано, като в същото време вземаме предвид, че всички програми следва да се реализират бързо. Необходимо е да се фокусираме върху приоритетите и да се стремим да преразпределим ресурсите. Има и други пространства, които следва да имат еквивалент в бюджета, като справедливост, свобода и безопасност и е необходимо също така да се реагира и на събитията в Средиземноморието.

  Ramon Tremosa i Balcells (ALDE), в писмена форма. − (EN) Гласувам против изменение 11, свързано със задържането на европейските средства за региони, които използват „Ley de Costas“ (Закон за крайбрежната ивица) със задна дата без компенсация за засегнатите граждани. Изцяло не съм съгласен с настоящия характер на въпросите, свързани с „Ley de Costas“, но също така смятам, че, особено в този момент на икономическа криза, не е отговорно да заемаме такава твърда позиция, тъй като стотици хиляди жители биха били засегнати, ако средствата бъдат задържани. Трябва да се справим с положението на гражданите, засегнати от закона за крайбрежната ивица, и призовавам Комисията да окаже всевъзможно въздействие на испанското правителство да постигне положителен резултат за засегнатите граждани, за да защити тяхното право на собственост.

Доклад: Albert Dess (A7-0202/2011)

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувам в подкрепа, защото, inter alia, докладът включва предложение, което подчертава необходимостта от оценка на специфичното положение на сектора на млякото и млечните продукти преди март 2015 г., за да се гарантира правилното функциониране и стабилността на пазара на мляко. Считам приемането на доклада за важно послание от Европейския парламент към Комисията дали решение, взето години по-рано въз основа на определени правила, ще доведе до реални ползи, когато влезе в сила, като вземе предвид положението 12 години по-късно, или вместо това ще допринесе за изострянето му.

Докладът също така посочва, че Общата селскостопанска политика следва да бъде по-справедлива, с по-равномерно разпределение на финансовите средства между държавите и със система на директна подкрепа за земеделските стопани, която е по-справедлива и която се основава на екологични и социални критерии.

  Marta Andreasen (EFD), в писмена форма. − (EN) Гласувах против изменение 21 на доклада Dess, което в рамките на ОСП цели да премахне необходимостта от съфинансиране на бюджетните кредити за модулация и определянето на горна граница като средство за фиксирана помощ. Това би улеснило ЕС да дава парите на британските данъкоплатци на получатели в целия ЕС, а средствата няма да се връщат в британската хазна, когато не се използват. С две думи, би се увеличила тежестта за британския данъкоплатец. Считам също така, че това подкрепя аргументите на тези, които искат да елиминират британската отстъпка, тъй като ще могат да твърдят, че и тези средства отиват за британските земеделски стопани.

  Pino Arlacchi (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, защото посочва ясно, че бюджетът за селско стопанство на ЕС за следващия финансов период трябва да се запази най-малкото в размера на бюджета за селско стопанство за 2013 г., като се има предвид, че само с адекватни финансови ресурси ще бъде възможно да се отговори на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност и защитата на околната среда. Благодарение на измененията, внесени от групата на социалистите, сега докладът е по-балансиран и в съответствие със съобщението на Комисията, което признава необходимостта от по-нататъшна реформа на ОСП в съответствие с променящото се естество на селскостопанския отрасъл в ЕС-27 и новия международен контекст на глобализацията.

  Sophie Auconie (PPE), в писмена форма. − (FR) Признавам, че различните сектори на селското стопанство са обезпокоени за бъдещето си, и гласувах в подкрепа на доклада на г-н Dess, тъй като той се застъпва за силна и устойчива Обща селскостопанска политика (ОСП) в полза на всички земеделски стопани. В действителност в сегашния контекст повече от всякога е нужно Европейският съюз да гарантира своята независимост по отношение на храните, качеството на хранителните продукти, защитата на околната среда и адекватни доходи за тези, които допринасят за това. Необходими са, разбира се, промени, но ОСП се нуждае от еволюция, а не от революция. Поради тази причина приветствам работата на докладчика.

  Bastiaan Belder (EFD), в писмена форма. − (NL) Необходима е силна Обща селскостопанска политика с подходящи ресурси, за да се гарантира безопасността на храните. Докладът показва, че е налице одобрение на този факт сред избраните представители на народа, а оттук и сред гражданите на Европейския съюз. По отношение на структурата на директните плащания, напълно подкрепям запазването на основната премия. Това е така, защото европейското производство на храни отговаря на високи изисквания, които добавят множество разходи за земеделските стопани без адекватна отплата на пазара. Комисията и Парламентът предлагат да се предоставят услуги в областта на околната среда в замяна на плащанията, в допълнение към основната премия. Искам да подчертая, че те не трябва при никакви обстоятелства да доведат до повишаване на регулаторната тежест. Вместо това просто трябва да предоставят възможности. Следователно предоставянето на тези услуги трябва да е доброволно. Докладът показва, че Парламентът също е против задължителния характер, предложен от Комисията. Настоятелно призовавам, когато се съставят списъци на услугите, да се потърсят проекти, които са от полза едновременно за околната среда и за земеделските стопани и които ще доведат до по-нататъшни иновации и устойчив растеж. Пример за това е превръщането на оборския тор в енергия. Особено искам да подчертая, че посочените по-горе предложения могат да се приложат на обща основа само ако бюджетът за селското стопанство се увеличи.

  Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. − (FR) Този доклад причини по-малко вълнение, отколкото пакета за икономическо управление, но въпреки това е много важна тема от настоящата сесия в Брюксел. Всъщност Общата селскостопанска политика (ОСП) става все по-важен въпрос и в навечерието на големия дебат за промяната на ОСП след 2013 г. гласуването ни дава особено интересна пътна карта. Изправени сме пред някои монументални въпроси. Членовете на ЕП определиха приоритетите. Нашата ОСП трябва да бъде възможност да се направи стъпка към приемането на по-екологични практики. Настоящото гласуване ще помогне в това отношение. Европейският парламент трябва да разпределя плащанията по-справедливо между държавите и между европейските земеделски стопани. Гласуването ще помогне и в това отношение. С гласуването Европейският парламент показа за пореден път, че е мястото, където може да се постигне конструктивен консенсус, и че е решен да се подготви за бъдещето.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, защото съм съгласна, че демографските промени, изменението на климата и целите на политиката на териториално сближаване изискват да направим преглед и да осъвременим Общата селскостопанска политика на ЕС. Приетата резолюция призовава да запазим сегашния размер на средствата за селско стопанство в бюджета на ЕС, но настоява да отхвърлим различията в разпределението им сред държавите-членки. Резолюцията предлага да се използва разпределението на средствата за въвеждане на схема от стимули за земеделските стопани за развитие на екологосъобразно селско стопанство, ефективно управление на оскъдните ресурси и намаляване на производствените разходи. Предлага също така разграничаване на плащанията сред различните селскостопански сектори и земеделските стопани и укрепване на преговорната сила на земеделските стопани във веригата на снабдяването с храни. Документът обръща внимание и на влиянието на селскостопанската политика за намаляване на различията между отделните региони на ЕС по отношение на равнището на териториално и икономическо развитие, както и на развитието на селските райони и насърчаването на младите земеделски стопани.

  Jan Březina (PPE), в писмена форма. − (CS) Безпокои ме, че планираният таван на директните плащания за земеделските стопани не беше премахнат от доклада относно новата селскостопанска политика на ЕС след 2013 г., който Европейският парламент прие днес. Одобряването на таван на субсидиите на практика означава, че ще бъде определена горна граница на директните субсидии в зависимост от големината на селскостопанското предприятие. Искам да подчертая, че Чешката република по-конкретно, със среден размер на земеделските стопанства от 85 ха (при около 15 ха средно за Европа), има най-големите селскостопански предприятия в ЕС, така че те ще платят висока цена за тавана на директни плащания. Таванът на директните плащания ще е катастрофа не само за чешките земеделски стопани. Чешките земеделски стопани в най-лошия случай ще загубят до 13 милиарда чешки крони в резултат на по-слабата си конкурентна позиция на пазара. Следователно според мен днешното решение облагодетелства земеделските стопани от старите държави-членки, където стопанствата са по-малки по принцип. Убеден съм, че таванът на директните плащания е несъмнено дискриминация срещу големите стопанства. Той ще принуди големите селскостопански предприятия, дори с цената на по-голяма бюрократична тежест, да се разделят изкуствено, за да ограничат финансовите загуби. В крайна сметка европейското селско стопанство като цяло ще плати цената за изкуственото и принудително разделение на земеделските стопанства.

  Alain Cadec (PPE), в писмена форма. − (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Dess, озаглавен „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“. Доволен съм, че документът призовава за продължаване на изпълнението на силна и устойчива Обща селскостопанска политика (ОСП). За целта е необходим бюджет, съизмерим с амбициозните цели. Затова Европейският съюз призовава бюджетът за селско стопанство на ЕС за следващия финансов период да се запази най-малкото в размера на бюджета за селско стопанство за 2013 г. Този изчерпателен доклад отчита всички различни засегнати интереси. Развитието на селските райони и интересите на земеделските стопани са защитени, както и защитата на ресурсите и компонентът на политиката в областта на околната среда.

  Antonio Cancian (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че отделя подходящо внимание на ролята на селскостопанския сектор от гледна точка на икономиката и заетостта, както и в областта на устойчивото развитие и опазването на биологичното разнообразие. Европа се нуждае от стабилна селскостопанска политика, съставена от прозрачни правила и инструменти за ефективна и бърза превенция, за да може да намали административните разходи, да управлява рисковете и да прилага ефективни политики за предотвратяване на кризи. „Иновациите“ и „добре организираната инфраструктурна мрежа“ са основните условия, за да бъдат земеделските предприятия конкурентоспособни, компетентни и добре подготвени и за да се гарантира, че селските райони също имат достъп до култура и обучение. Следва да се окаже по-голяма подкрепа на младите земеделски стопани, за да не напускат провинцията, и да се насърчи смяната на поколенията като начин за гарантиране на непрекъснатост на дейностите там. Всичко това следва да се придружава от бюджет, съизмерим с нуждите, заедно с определяне на инструменти, недопускащи злоупотреба, и усилия за контрол на нестабилността на цените. И накрая, не трябва да забравяме, че земеделското предизвикателство е пряко свързано с предизвикателството по отношение на храните и следователно е от първостепенно значение за защитата на здравето на европейските граждани.

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. − (FR) Ние от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент въведохме коренни промени в проекта, изготвен от германския консервативен докладчик на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), считан от мнозина за крайно незадоволителен, и успяхме да получим подкрепата на мнозинство в Европейския парламент за целта за по-справедливо разпределение на селскостопанските плащания. Премахването на историческите референтни стойности, помощта за малките земеделски стопанства, възвръщането на равновесието спрямо сектора на животновъдството и преди всичко приемането на принципа на постепенно намаление на директните плащания, с отчитане на заетостта и околната среда, представляват решаващ напредък в това отношение. Приветствам свършената работа, която също ще позволи да се въведат инструменти за постигане на по-устойчиво развитие на селското стопанство, като се вземат предвид целите по отношение на продоволствената сигурност, околната среда, териториите и работните места. Екологизирането на плащанията по първия стълб също така ще направи възможно да се насърчат земеделските стопани да приемат добри земеделски практики и да бъдат по-ефективни в икономическо и екологично отношение. Дачиан Чолош, член на Европейската комисия, отговарящ за селското стопанство и развитието на селските райони, сега трябва да използва доклада, за да внесе добри предложения до края на годината.

  Lara Comi (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че е свършена отлична работа въпреки сложността на въпроса. Обвързването на продоволствената сигурност с устойчивостта на околната среда в средносрочен и дългосрочен план, с развитието на селските райони, със силен акцент върху разумното управление на финансовите ресурси и с аспекти на външнотърговските модели изискваше значителни умения и считам, че докладчикът е изпълнил задачата си много добре, за което го поздравявам. По-специално оценявам посочването на качеството за основата, върху която да се гради всичко останало. Освен това е очевидно, че плащанията въз основа на двата стълба на ОСП не са просто обществени ресурси, а всъщност купуват обществено благо, което може да не е достатъчно възнаградено от пазара. Кръстосаното спазване е отличен критерий за предотвратяване на отпадъци, но използването му трябва да бъде подобрено в практиката. Докладът предлага отговор на важните въпроси, които подходът на ОСП оставя открити. Считам, че непрекъснато наблюдение на по-малко очевидните въпроси също е добро.

  Luigi Ciriaco De Mita (PPE), в писмена форма. − (IT) Селскостопанският сектор продължава да играе стратегическа роля в нашите общества и икономики. Първо, от гледна точка на храните, не само защото осигурява суровините за храните, но и защото безопасността на храните е от съществено значение за нашето здраве. Второ, от гледна точка на околната среда, тъй като жизнеспособността на сектора и качеството на производствения процес подкрепят екологосъобразно управление на земята. Трето, от социална гледна точка, защото е предизвикателство да се осигурят качествени, новаторски работни места за младите хора. Четвърто, и последно, от икономическа гледна точка, тъй като местният/глобалният подход позволява икономическото развитие на традиционните, висококачествени, сертифицирани продукти с висока добавена стойност чрез приемането на модели за управление, които превръщат предприятията и техните продукти в конкурентни кооперации в световен мащаб. Справедливата ОСП, която насърчава микро-, малките и средните селскостопански предприятия и висококачествени, традиционни и сертифицирани продукти, която подкрепя екологосъобразни процеси, която въвежда тавани за помощта и която отделя достатъчно ресурси за развитието на селските райони, е амбициозна и далновидна политика, в полза на гражданите, потребителите и участниците в селското стопанство. Считам, че приетият доклад предлага тази възможност.

  Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. − (FR) Европейците трябва да имат достъп до здравословна, разнообразна и балансирана храна. Днес селското стопанство и производството на храни са стратегически и международното им регулиране е от изключителна важност. Храната е много специфичен въпрос и насърчаването на конкуренцията в областта на селското стопанство между различните региони по света застрашава продоволствената сигурност на нашите общности. Чрез подобряване на производителността на териториите и повишаване на конкурентоспособността ни в международен план ще постигнем по-висока степен на самодостатъчност в ЕС. Освен това ЕС следва да се стреми да гарантира доходите на производителите, спечелени основно чрез собствен труд. В светлината на реформата след 2014 г. Общата селскостопанска политика трябва да отговори на следните приоритети: жизнеспособно производство на храни, устойчиво управление на природните ресурси, мерки за борба с изменението на климата и балансирано териториално развитие. За да може селскостопанската политика на ЕС да гарантира снабдяването с безопасни и висококачествени храни, като същевременно допринася за опазване на околната среда и за възобновяеми енергийни източници, финансирането й ще трябва да бъде съизмеримо с целите й.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс, защото внася предложения за справяне с новите предизвикателства като продоволствената сигурност, опазването на околната среда и изменението на климата, като същевременно гарантира по-голям териториален баланс в селските райони на Европа.

  Nigel Farage (EFD), в писмена форма. − (EN) Изменения 10 и11 бяха подкрепени, за да не се позволи определянето на горна граница или таван на директните плащания. Ефектът от подобен таван би бил създаване на административен и бюрократичен кошмар, в който собствениците на земя ще разделят големите стопанства, за да не позволят на въпросния таван да ореже средствата им: това е най-извратеният бюрократичен стимул за съмнително, но вероятно законно поведение.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Селското стопанство следва да се разглежда като икономическа дейност, която генерира богатство и развитие, в рамките на стратегията „Европа 2020“. Следователно реформата й следва да се разглежда в контекста на конкурентоспособността и устойчивостта на европейското производство. За целта е необходимо да й се вдъхне нов живот чрез опростяване на процедурите, но и чрез укрепване на бюджета на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП), така че считам за много положително, че докладът призовава бюджетът на ОСП да се запази поне до 2013 г., като е малко вероятно Европейският парламент да приеме каквото и да е намаление.

Отново подчертавам важността за Португалия на запазването на квотите за мляко или на друг ефективен механизъм за регулиране на пазара и като член на Парламента ще продължа да го защитавам.

  José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Устойчивото, продуктивно и конкурентоспособно европейско селско стопанство позволява да се отговори на предизвикателствата, свързани със сигурността на снабдяването с храни и енергия, изменението на климата, околната среда и биологичното разнообразие, здравето и демографските промени. Следва да се отбележи, че се предвижда нарастване на световното население от седем до над девет милиарда до 2050 г., което според Организацията на ООН за прехрана и земеделие ще изисква увеличаване на земеделското производство в световен мащаб със 70 %. Следователно ще трябва да се произвежда все по-голямо количество храни в обстановка на повишени производствени разходи, сериозна нестабилност на селскостопанските пазари и нарастващ натиск върху природните ресурси, като това означава, че земеделските стопани ще трябва да произвеждат по-големи количества, като използват по-малко обработваема земя, по-малко вода и намалени енергийни ресурси. Следва да се запази ОСП, която се състои от два стълба, с ясно определени структура и цели на всеки стълб и с изграждането им по начин, който им позволява да се допълват взаимно. Надявам се на повече равенство по отношение на първия стълб. Считам, че следва да се обърне специално внимание на дребните земеделски стопани, тъй като те имат значителен принос за целите на ОСП. Смятам, че е важно да се запази сегашната система на квотите за мляко.

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Настоящият доклад идва непосредствено след предварително изготвения доклад Lyon относно широкия размах на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) и след съобщението на Комисията относно ОСП, което до голяма степен подкрепя. Макар че има някои важни аспекти, които признаваме, като отказа да се намали бюджетът на ОСП или предложението да се запазят правата на засаждане в лозаро-винарския сектор, съдържанието на доклада е дълбоко отрицателно и застъпва ОСП, чиито последици представляват много ясна стъпка към упадъка и унищожаването на португалското селско стопанство.

Както при предишните реформи, отново подчертава и задълбочава дерегулацията и либерализацията на пазарите, както и „пазарната ориентация“ на производството, с което застрашава правото на държавите на производство и на продоволствена сигурност и суверенитет, както и оцеляването на дребните и средните стопани. Продължава да подкрепя подчиняването на селското стопанство на правилата на Световната търговска организация, с което насърчава интензивните, ориентирани към износа модели на производство за сметка на местното производство и потребление, които са социално и екологично устойчиви. Като се има предвид сериозната несправедливост, която съществува между държави, производители и продукти, застъпеното преразпределение на средствата на ОСП не може да се отделя от гаранцията за свеждане до минимум на загубите на най-големите бенефициери…

(Съкратено съгласно член 170 от Правилника за дейността)

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Гласувахме против доклада, защото не отговаря нито на предизвикателствата на бъдещето, нито на сериозните проблеми на настоящето. Ето защо внесохме набор от изменения, които смятаме за важни за цялостната реформа на сегашната Обща селскостопанска политика. Съжаляваме, че не всички от тях бяха приети, особено тези, които застъпват инструменти за регулиране на пазарите и механизми за намеса, които гарантират на земеделските стопани справедливи цени и правото на всяка държава да произвежда.

Ще продължим да настояваме да се запази системата от квоти за мляко като необходимо условие за защита на производителите в особено чувствителните държави; да се запазят правата за засаждане в лозаро-винарския сектор и да се запазят субсидиите за производството на алкохол за консумация и за кризисни дестилации. Ще продължим да се борим и за създаването на публична застрахователна схема в селското стопанство, финансирана със средства на ЕС, която да гарантира минимален доход за земеделските стопани в случай на природни бедствия.

  Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. − (SK) Общата селскостопанска политика (ОСП) е изправена пред цяла редица предизвикателства – някои специфични, а други неочаквани – в резултат на което ЕС трябва да приеме стратегически решения, свързани с дългосрочното бъдеще на селското стопанство и селските райони. За да отговори ефективно на предизвикателствата, ОСП трябва да се прилага в рамките на стабилна икономическа политика и устойчиво публично финансиране, с което да допринесе за постигането на целите на ЕС. В бъдеще ОСП трябва да продължи да бъде силна обща политика, която се стреми да гарантира дългосрочната продоволствена сигурност на европейските граждани. Тя трябва да подкрепя селскостопанските общности, които предоставят на европейските граждани широка гама от висококачествени и здравословни храни. Не на последно място, тя трябва да допринесе за опазване на жизнеспособни селски общности, за които селското стопанство е важна икономическа дейност, и да създава работни места на местно равнище. Сегашната реформа на ОСП следва да се стреми да постигне по-устойчив, по-интелигентен и по-приобщаващ растеж за селските райони на Европа.

  Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Deß относно Общата селскостопанска политика, който оценява съобщението на Европейската комисия относно ОСП през 2020 г. Докладът Deß подчертава важната роля, която селското стопанство може да играе в стратегията „Европа 2020“. По-специално, подчертава значението на селското стопанство като източник на заетост в селските райони. Докладът съдържа и положителни, и отрицателни елементи, но предоставя добра, солидна основа за пакет от реформи. Според мен най-важният елемент на този етап от процеса на реформи е да се запази настоящата бюджетна подкрепа за ОСП за периода 2014–2020 г.

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма. − (IT) Надеждите са големи по отношение на много важния и чувствителен въпрос за Общата селскостопанска политика. Ние сме по средата на дълго и сложно пътуване, защото трябва да дадем отговори на земеделските стопани и в същото време да се справим с глобалните предизвикателства, свързани с продоволствената сигурност.

Напредъкът и технологичните иновации ще играят ключова роля в новата ОСП.

Друг важен елемент в доклада е одобрението на решително намаляване на бюрокрацията за земеделските стопани и националните органи, с цел да се опростят множеството административни задължения в сектора.

ОСП също трябва да допринесе за постигането на амбициозните цели, съдържащи се в стратегията „Европа 2020“; с други думи, нуждаем се от по-екологична и по-устойчива ОСП, която ще гарантира допълнително финансиране на земеделските стопани, като същевременно признава ролята им в опазването на околната среда, и която ще им помогне да изберат екологосъобразни земеделски техники.

И накрая, важно е да се разработят прозрачни и ефективни инструменти, които могат да помогнат на земеделските стопани да използват къси производствени вериги, които насърчават качеството и предоставят информация за потребителите, с което стимулират лоялно и прозрачно ценообразуване.

  Nathalie Griesbeck (ALDE), в писмена форма. − (FR) Гласувах в подкрепа на доклада относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). В резултат на преговорите и гласуването в комисията по земеделие и развитие на селските райони, този документ, макар и все още твърде неясно формулиран, беше значително подобрен и сега се опитва да доведе до реална реформа на ОСП. По-конкретно, важен въпрос беше запазването на бюджета на ОСП след 2013 г. Всъщност искаме селскостопанският бюджет на ЕС да остане непроменен до 2020 г., за да насърчи земеделските стопани да гарантират сигурността на снабдяването с храни и опазването на околната среда, създаването на нови работни места и конкурентен селскостопански сектор. Гласувах против параграфа за плащанията в подкрепа на генно модифицирани организми (ГМО) и в подкрепа на параграфа за премахването на ГМО и на параграфа, който се противопоставя на финансирането на производството на храни от клонирани животни, тяхното потомство или поколения. По отношение на реформата на пазара на вино подкрепям запазването на правата за засаждане. И накрая, което е много важно според мен, гласувах в подкрепа на запазването на схемата за предоставяне на подкрепа за най-бедните хора в обществото. Тази схема е голям символ на солидарността между гражданите на ЕС и се надявам, че средствата за нея ще се запазят.

  Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. − (IT) Приетият доклад Dess е изцяло в съответствие с насоките, определени от Европейската комисия. Той призовава Общата селскостопанска политика за периода 2014–2020 г. да бъде преразгледана, за да отговори на предизвикателствата по отношение на устойчивостта на околната среда, създаването на работни места и гарантирането на висококачествени, безопасни храни.

С приемането на текста Европейският парламент показва несъгласието си с регресивните тенденции и предлага бъдещият бюджет на ОСП да се запази най-малкото в размера на бюджета за селско стопанство за 2013 г., за да се гарантира, че земеделските стопани ще получат подкрепата, от която се нуждаят, за да инвестират в нови технологии – решаваща стъпка, за да може секторът да остане конкурентоспособен.

Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент имаше решаващ принос – отчасти с многобройните изменения, внесени в комисията по земеделие и развитие на селските райони и в пленарната зала – за постигането на убедителен резултат, с който се изпраща ясно послание към Европейската комисия в очакване на законодателните предложения през октомври.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. − (FR) Считам, че докладът е категорична стъпка напред към силна и устойчива Обща селскостопанска политика (ОСП), и поради тази причина гласувах в негова подкрепа. Изпратихме ясно послание, формулирано около три приоритета: да се осигури достъп на всички европейски граждани до храни; да се насърчат земеделските стопани да променят методите на работа, като се съсредоточат върху въпросите, свързани с биологичното разнообразие, управлението на водите, замърсяването на почвата и рециклирането на отпадъците; и накрая, да се защити заетостта в селското стопанство, като същевременно се сведе до минимум въздействието му върху териториите. Това може да стане чрез по-добро разпределение на директните плащания, различен тип регулиране на пазара и отдаване на приоритет на устойчивото развитие. Това е една по-справедлива ОСП, за която се застъпвам тук и която може да подкрепи най-нуждаещите се хора и сектори.

  Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Важно е да имаме силна и устойчива ОСП и текущата й реформа е един от ключовите въпроси за Парламента. Секторът на селското стопанство трябва да бъде новаторски и конкурентен и работещите в моята страна продължават да играят своята ценна роля в по-широкия европейски сектор.

  Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. − (LT) Приветствам документа, защото един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен европейски сектор на селско стопанство допринася по жизненоважен начин за изпълнение на целите, определени за ОСП от Договорите, и за целите на стратегията „ЕС 2020“, а също може да спомогне за справянето с новите политически предизвикателства, свързани със сигурността на снабдяването с храни, енергия и промишлени суровини, изменението на климата, околната среда и биологичното разнообразие, здравето и демографските промени в ЕС. Силно приветствам съобщението на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“. Считам, че е необходима по-нататъшна реформа на ОСП в съответствие с променящото се естество на селскостопанския отрасъл в ЕС-27 и новия международен контекст на глобализацията. В бъдеще трябва да запазим силна и устойчива ОСП с бюджет, съизмерим с амбициозните цели, които трябва да бъдат осъществявани с оглед справяне с новите предизвикателства. Твърдо считам, че най-важната цел е помощта да се разпределя справедливо между държавите-членки и различните категории земеделски стопани. Понастоящем новите държави-членки, като Литва, получават по-малко финансова помощ от старите държави-членки. Убеден съм, че хармонизирането на директните плащания е една от предпоставките за създаването на единен европейски пазар на селскостопански стоки. През пролетта заедно с колеги от Парламента се обърнах към Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент относно хармонизирането на директните плащания за земеделските стопани от всички държави-членки на Общността.

  Sandra Kalniete (PPE), в писмена форма. − (LV) Днешната резолюция е стъпка в правилната посока, така че след реформата Общата селскостопанска политика може да бъде по-справедлива и по-ефективна. Постигнахме значителен напредък по въпроса за директните плащания, като подчертахме, че е от съществено значение да се определят подходящи минимални и максимални равнища на подпомагане, изразени като процент от средната за ЕС стойност на директните плащания, които земеделските стопани във всяка държава-членка да получават. Това ще помогне да се промени сегашната абсурдна и несправедлива ситуация, при която размерът на помощта се различава до шест пъти, с което поставя земеделските стопани от няколко държави-членки в неравностойно положение и нарушава конкуренцията между европейските земеделски стопани. Искам да подчертая, че преходният период трябва да бъде възможно най-кратък, и считам, че за държавите-членки, чиито земеделски стопани получават най-малките директни плащания, процесът на изравняване трябва да започне още през 2014 г. Преходен период до 2020 г. би означавал цяло едно поколение земеделски стопани да продължат да бъдат принудени да работят в условия на нелоялна конкуренция. Трябва да признаем, че на Европейския парламент все още предстои важна работа, защото има въпроси, чиито решения са скицирани само в общи линии в доклада Dess, тъй като мненията на колегите относно решението на съответния проблем се различават или дори са диаметрално противоположни.

  Elisabeth Köstinger (PPE), в писмена форма. − (DE) С гласуването на доклада относно ОСП определяме крайъгълните камъни на бъдещата селскостопанска политика на ЕС. Приветствам решението селскостопанската политика да стане по-устойчива, конкурентоспособността на европейското селско стопанство да бъде укрепена и да се търси баланс между старите и новите държави-членки. Яростно се противопоставям на съкращения в селскостопанския бюджет на ЕС, защото считам, че Общата селскостопанска политика трябва да продължи да бъде ключова област в бюджета на ЕС. За гражданите на ЕС са от съществено значение услугите, свързани с качеството и безопасността на храните, хуманното отношение към животните, екологичните стандарти и жизнеспособността на селските райони. Пазарът не възнаграждава тези допълнителни услуги. Средствата за селско стопанство са плащания за услуги, които позволяват надеждно планиране за семействата, занимаващи се със земеделие. Важно е да се придържаме към установения модел от два стълба. Само взаимодействието между първи и втори стълб дава възможност за новаторска конкурентоспособност и устойчивост. Вторият стълб е силен елемент за устойчиво селско стопанство. Прехвърлянето на компенсаторните обезщетения за необлагодетелстваните райони в първия стълб ще има катастрофални последици за повечето региони. Приветствам факта, че малките земеделски стопанства ще получат по-голяма подкрепа чрез градиране на плащанията. Започна и дебат за определяне на таван на директните плащания. Днешното ключово решение на Парламента определя параметрите, които Европейската комисия трябва да използва като шаблон при изготвянето на законодателния пакет. Селскостопанската политика трябва да остане ключов елемент на европейската политика.

  Giovanni La Via (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Dess, който е документ от стратегическо значение за европейското селско стопанство. През последните месеци протече интензивен дебат за съчетаване на изискванията, очакванията и нуждите не само на земеделските стопани, но и на европейските граждани като цяло. ОСП е политика на и за всички. Тя включва ресурси за конкурентоспособността на предприятията, за продоволствената сигурност, за гарантиране на справедливи цени за потребителите и за предоставяне на обществото на публични блага, защитени от все повече гаранции. От създаването й ОСП е претърпяла редица реформи, които свидетелстват за подкрепата й за селското стопанство, което се развива постоянно, с цел да отговори по-добре на многобройните предизвикателства, пред които се изправяме. Приветствам този вот, който е постижение за Европейския парламент. За първи път той изразява желанията на 27-те държави по отношение на бъдещето на селското стопанство на ЕС.

  Constance Le Grip (PPE), в писмена форма. − (FR) Подкрепих доклада на моя колега г-н Dess относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. С този документ Европейският парламент за пореден път показва решимостта си да запази силна, амбициозна ОСП, със значителното финансиране. Целта на ОСП е да подкрепя нашите земеделски стопани и да отговори на големи предизвикателства: да произвежда достатъчно храна за нашите 500 милиона съграждани и да допринесе за изхранването на останалата част от света. От последната реформа на ОСП предизвикателствата са се развили: нарастващо търсене на храна в световен мащаб, интернационализация на търговията със селскостопански продукти и нестабилност на цените, изменение на климата, енергийна криза, недостиг на природни ресурси и поставяне под въпрос на ролята и целите на ОСП от страна на нашите граждани. Всички тези въпроси следва да бъдат включени в ОСП след 2013 г. и да бъдат взети предвид при реформата й. Приветствам и желанието на Парламента да помогне на дребните земеделски стопани, както и на младите земеделски стопани, особено когато започват дейността си. И накрая, важно е ОСП да гарантира на земеделските стопани по-добри доходи, защото доходите им постоянно намаляват през последните десетилетия и вече са едва на половина на доходите на градските домакинства.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. − (PL) Икономическият растеж и развитието на обществото зависят до голяма степен от здравето на гражданите. Качеството на продуктите, които ядем, и начинът, по който те се произвеждат, имат основно значение за нашето здраве и затова здравето на гражданите на Европейския съюз следва да бъде важен елемент на нашата селскостопанска политика. С въвеждането на по-информирана Обща селскостопанска политика ще можем да бъдем по-ефективни в борбата с болестите на цивилизацията, свързани с нездравословния начин на живот и лошото хранене.

Затлъстяването, диабетът, различните ракови и сърдечносъдови заболявания са реална заплаха за гражданите. Според статистиката всяка година в Европа около 4,3 милиона души умират вследствие от сърдечносъдови заболявания и над 1,7 милиона – от рак. Считам, че докладът относно „ОСП през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ върви в грешната посока, така че гласувах против.

  Barbara Matera (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в полза на доклада Dess, тъй като подкрепям реформа на Общата селскостопанска политика, която отразява променящия се характер на селскостопанския сектор на ЕС. Докладът предвижда опростена ОСП, съставена от два стълба: първи стълб – изцяло финансиран от бюджета на ЕС, и втори стълб – многогодишно планиране и съфинансиране. Този модел помага да се разясни ОСП на участниците в селското стопанство и да се премахне припокриването. Подкрепям доклада и защото посочва необходимостта да се запази бюджетът за селско стопанство на ЕС за следващия – след 2013 г. – финансов период. Адекватните финансови ресурси са от решаващо значение, за да се отговори на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност, защитата на околната среда, изменението на климата и териториалния баланс в ЕС след разширяването му на изток. Докладът Dess също така призовава за развитие на политика в областта на качеството на храните с географски указания (защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ)), което е необходима мярка за гарантиране на автентичността на местните и регионалните храни. Подкрепям доклада, защото включва половото измерение на ОСП. То гласи, че двамата съпрузи се ползват с еднакви права, когато работят в селскостопанския сектор. Четиридесет и два процента от хората, които работят в селското стопанство, са жени, но едва една пета от стопанствата се управляват от жени.

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. − (FR) Гласувах в полза на доклада относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г., за да се запази бюджетът на ОСП в сегашния му размер до 2020 г. Бих искала също така земеделските стопани да бъдат възнаградени за усилията по отношение на биологичното разнообразие. Бихме искали опазването на биологичното разнообразие да бъде приоритет за Европейския съюз във всички области на компетентност. Повечето земеделски стопани имат отношение към проблема и избират екологосъобразни методи на производство. Следователно приносът на селското стопанство за опазването на околната среда следва да бъде признат и включен в целите на ОСП след 2013 г. В тази връзка подкрепям предложенията на Комисията за система от стимули, финансирана от ЕС, за подпомагане на земеделските стопани, които вървят към устойчиво развитие.

  Marisa Matias (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Докладът има за цел да замени връзката с производството в новата система за директно подпомагане на земеделските стопани с екологични и социални критерии. Той призовава да се въведе модел на постепенно намаляване на директните плащания в зависимост от размера на земеделското стопанство и директните плащания да бъдат предназначени изключително за активни земеделски стопани, които използват селскостопанските площи за производство и ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Това е стъпка към премахването на абсурдните субсидии за феодалите.

Докладът внася промени по отношение на нестабилността на цените и призовава да се намерят решения на световно равнище за борба срещу спекулациите със селскостопански стоки и срещу изключителната ценова нестабилност. Освен това препоръчва предпазна мрежа и насърчава сдружаването на дребните земеделски стопани. Посочени са някои от проблемите, причинени от пазара, и се отделя по-голямо внимание на екологичните и социалните въпроси. Ползите от тези точки следва да бъдат признати и определени по-подробно. Но решенията, предложени в доклада, укрепват същите пазарни механизми, които са отговорни за настоящата криза на нестабилни цени и неравномерно разпределение на печалбата по веригата на производство. Ето защо гласувах с „въздържал се“.

  Hans-Peter Mayer (PPE), в писмена форма. − (DE) Гласувах в подкрепа на доклада, защото считам, че постигнатият от г-н Dess компромис е добър и показва голяма чувствителност по отношение на положението на земеделските стопани в Европа. Но следва да гарантираме, че действително ще намалим бюрокрацията, а не само на думи.

  Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. − (FR) Настоящият документ предлага няколко интересни подобрения като независимост от енергията от изкопаеми горива, подкрепа за къси производствени вериги, укрепване на преговорната сила на производителите и създаване на световна система за уведомяване и координирано действие по отношение на запаси от селскостопански продукти. За съжаление обаче, не посочва паричното изражение на никое от тях. Не поставя под въпрос премахването на квотите за мляко или на механизмите за защита на пазара на селскостопански стоки. Гласувах против документа.

  Louis Michel (ALDE), в писмена форма. − (FR) Общата селскостопанска политика (ОСП) следва да се реформира, за да отговори по-добре на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност, изменението на климата, устойчивото управление на природните ресурси, управлението на ландшафта и жизнеността на икономиката на селските райони. Необходимо е да направим сектора по-конкурентоспособен и ОСП по-справедлива, екологична, рентабилна, ефективна и ефикасна. Тя следва да се формулира по лесноразбираем начин, за да бъде разбрана от всички, с което имам предвид не само земеделските стопани, но също потребителите и данъкоплатците. Докладът представлява стъпка в правилната посока, защото полага всички възможни усилия да направи земеделието по-динамично и конкурентно, за да го подготви по-добре да отговори на целите, определени в стратегията „Европа 2020“. Освен това докладът предвижда запазване на подходящи бюджетни средства след 2013 г., което е само по себе си победа.

  Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. − (IT) Общата селскостопанска политика беше основната и най-важна област на намеса на ЕС в миналото и все още е от решаващо значение днес. Докладът, който напълно подкрепям, правилно подчертава значението на селското стопанство, както от гледна точка на развитието на храните и селските райони, така и от гледна точка на опазването на земята. ОСП вече е коренно (и с право) реформирана в миналото: новите предизвикателства, пред които се изправяме, изискват нейното по-нататъшно опростяване и съблюдаване. Малките земеделски стопанства често влизат в големи разходи, за да отговорят на здравните и екологичните разпоредби. Затова приветствам искането за корекция на въпросните разпоредби, така че да отчетат различните условия за земеделските стопанства. ОСП може да стане обект на измама и заблуда, така че е добре също така да се определят наистина „активните“ земеделски стопани на европейско равнище, за да се предотврати недопустимата загуба на ресурси. И накрая, искам да подчертая необходимостта да се противопоставим твърдо на спекулациите на международните пазари с цените на храните: считам, че е недопустимо големите финанси да могат да налагат своето в един толкова стратегически сектор, който гарантира снабдяването с храни и самото оцеляване на хората.

  Мария Неделчева (PPE), в писмена форма. − Гласувах в подкрепа на доклада на Алберт Дес, който предвижда една по-справедлива ОСП след 2013. В доклада се подкрепя намаляването на разликите между средствата, получавани като директни плащания от различните страни-членки, региони и сектори. Тази крачка макар и малка е в правилната посока и я подкрепям. Докладът на Алберт Дес взима предвид и проблема на животновъдите в страните, прилагащи СЕПП, които в по-голямата си част не притежават земя и съответно не получават директни помощи. Надявам се Комисията да вземе предвид този проблем и да предложи разрешение на въпроса. По време на гласуването защитих и подпомагането на малките селскостопански производители, също както и осигуряването на селскостопанските производители на по-евтини горива и акцизи. Докладът на Алберт Дес се застъпва и за моето предложение за повече гъвкавост във втория стълб и това също е една от причините, поради които гласувах в подкрепа на доклада. Държавите-членки и районите трябва сами да могат да определят своите приоритети, за да може да се осъществи истинско развитие на селските райони. Гъвкавостта е от значение, защото ситуацията в различните страни-членки е различна. Приветствам и мерките, предложени в доклада в подкрепа на младите в селскостопанския сектор. Вярвам, че това е ефикасен начин за борба с обезлюдяването на селските райони.

  James Nicholson (ECR), в писмена форма. − (EN) Европейските консерватори и реформисти подкрепиха доклада, защото той представлява значително подобрение на съобщението на Комисията и запазва духа на предишните пазарни реформи. Той също така се съсредоточава върху предизвикателството за екологизирането на ОСП главно чрез мерки за развитие на селските райони. Но ECR не подкрепя определянето на горна граница на плащанията към големите земеделски стопанства, нито предложенията намесата на пазара да обхване и други сектори. Считаме, че те ще се институционализират неефективността в земеделския сектор. Затова подкрепихме всички изменения против определянето на таван. Като цяло докладът Deß е по-положителен от предложението на Комисията. Предложението на Комисията включва екологизиране на плащанията по стълб 1, повторно въвеждане на оставянето на земя под угар, акцент върху социалната политика и повишаване на ролята на член 68, който позволява повторно въвеждане на обвързани с производството плащания в някои сектори. Всичко това са стъпки в обратна посока, които допълнително ще усложнят ОСП и няма да помогнат с нищо на земеделските стопани да отговорят на пазарните сили. Въпреки че докладът Deß включва някои слаби предложения, за разлика от съобщението на Комисията, той не подкопава пропазарната насока на предишните реформи. Затова групата на Европейските консерватори и реформисти подкрепи окончателния доклад, въпреки че не подкрепяме всички разпоредби, съдържащи се в него.

  Rolandas Paksas (EFD), в писмена форма. − (LT) Един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен сектор на селско стопанство гарантира сигурност както по отношение на храните и природните ресурси, така и на териториалния баланс. Предвид факта, че световното население се увеличава, селскостопанското производство в световен мащаб също ще трябва да се увеличи. Затова трябва да се стремим да създадем силна и устойчива ОСП, която отговаря на променящия се характер на селскостопанския отрасъл във всички държави-членки. Трябва да вземем най-добрите решения, за да се преборим с упадъка в селските райони и да се противопоставим на възможния натиск върху икономиката на селското стопанство от страна на трети държави. Следва да има по-голям акцент върху малките и средните предприятия. Различията в предоставянето на помощ на земеделските стопани трябва да бъдат премахнати. Директните плащания са законен източник на доходи за земеделските стопани в Европа. Общата схема трябва да гарантира правилно разпределение на директните плащания и равнопоставени условия в целия ЕС. Всяка държава-членка следва да получава минимален процент от средната за ЕС стойност на директните плащания. За целта следва да се определи горна граница. От решаващо значение е да се въведат мерки за регулиране на пазара и механизми за намеса, за да се гарантират справедливи цени на стоките и адекватен доход на земеделските стопани, който гарантира продължаването на производството и редовното снабдяване с храни.

  Miguel Portas (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Докладът има за цел да замени връзката с производството в новата система за директно подпомагане на земеделските стопани с екологични и социални критерии. Той призовава да се въведе модел на постепенно намаляване на директните плащания в зависимост от размера на земеделското стопанство и директните плащания да бъдат предназначени изключително за активни земеделски стопани, които използват селскостопанските площи за производство и ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Това е стъпка към премахването на абсурдните субсидии за феодалите.

Докладът внася промени по отношение на нестабилността на цените и призовава да се намерят решения на световно равнище за борба срещу спекулациите със селскостопански стоки и срещу изключителната ценова нестабилност. Освен това препоръчва предпазна мрежа и насърчава сдружаването на дребните земеделски стопани. Посочени са някои от проблемите, причинени от пазара, и се отделя по-голямо внимание на екологичните и социалните въпроси. Ползите от тези точки следва да бъдат признати и определени по-подробно.

Но решенията, предложени в доклада, укрепват същите пазарни механизми, които са отговорни за настоящата криза на нестабилни цени и неравномерно разпределение на печалбата по веригата на производство. Ето защо гласувах с „въздържал се“.

  Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. − (EN) Особено приветствам предложенията в доклада за защита и насърчаване на младите земеделски стопани чрез схеми за безвъзмездни средства и други мерки. Възрастовият профил в селското стопанство продължава да сочи преобладаване на по-възрастните: 34,1 % от земеделските стопани в ЕС са над 65 години и едва 6,1 % са под 35 години. Реформираната ОСП трябва да отчете това. Реформа е необходима и в други области, което ще означава големи промени за някои земеделски стопани. Поради това новата ОСП трябва да включи преходни разпоредби в секторите, подложени на коренни промени. Промяната винаги е трудна, но селскостопанският сектор трябва да се приспособи към пазарните реалности. Глобалното търсене и необходимостта от продоволствена сигурност означават, че селското стопанство ще бъде сфера за растеж на ЕС и особено важно за по-слабо развитите икономики. Новата ОСП трябва да се справи с неефективните области, като стимулира нови практики. Например в Ирландия са необходими по-големи стопанства, а в целия ЕС промените в традиционното използване на земята предлагат големи възможности. Например туризмът и отдихът могат да бъдат важни двигатели на икономиката в селските райони. Това означава, че бюджетът на ОСП трябва да запази сегашния си размер и да се обвърже с индекс за периода след 2013 г.

  Britta Reimers (ALDE), в писмена форма. − (DE) Гласувам против включването на реформа на пазара в лозаро-винарския сектор и други специфични сектори, не защото по принцип съм против идеята, а защото отделни производствени отрасли не следва да се споменават на този етап. Сега следва да водим преговори относно бъдещите принципи на Общата селскостопанска политика.

  Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. − (FR) Общата селскостопанска политика (ОСП) е единствената наистина европейска политика. Тя може да е била щит срещу спадове в предлагането и секторни кризи дълго време, но вече не е спасение за земеделските стопани и техните семейства, които са сериозно засегнати от нестабилността на цените на суровините и световната конкуренция. За доказателство ще посоча непрекъснатия спад в броя на земеделските стопанства в Белгия и потресаващия спад в броя на работните места (спад от 56 % за последните 30 години). Ето защо ОСП следва да се реформира и да отговори на днешните предизвикателства по отношение на производството на храни и продоволствената сигурност, опазването на околната среда и производството на енергия от възобновяеми източници. Докладът Dess, който беше гласуван днес, е в съответствие с основните насоки на Европейската комисия в полза на постепенна реформа, основана на система на по-балансирани и по-целенасочени плащания и с подчертано „екологична“ ориентация. Това е добра новина. Ясно е, че трябва да се определят правила за регулиране на пазара и че малките земеделски стопанства, които досега се забравят в реформите, трябва да бъдат подпомогнати. Това е единственият начин да възвърнем надеждата на младите хора, да ги мотивираме да поемат семейните стопанства, да ги убедим, че селското стопанство има бъдеще.

  Crescenzio Rivellini (PPE), в писмена форма. − (IT) В отговор на слуховете за съкращаване на средствата по втория стълб на Общата селскостопанска политика, повтарям, че съм за гарантиране на адекватни финансови ресурси за развитие на селските райони. Трябва да запазим сегашния размер на селскостопанския бюджет на ЕС до 2020 г., за да предоставим стимули на земеделските стопани да ни снабдяват с безопасни хранителни продукти, да опазват околната среда, да създават нови работни места и да гарантират конкурентоспособността на селскостопанския сектор на ЕС.

Вотът изпраща ясно и силно послание към члена на Комисията, отговарящ за селското стопанство и развитието на селските райони, Дачиан Чолош. Селскостопанската политика на ЕС има за цел да предоставя безопасни, висококачествени хранителни продукти и допринася за опазването на околната среда и за възобновяемата енергия, но трябва да бъде адекватно финансирана, за да насърчи земеделските стопани да използват съвременни, екологосъобразни техники. Борбата срещу спекулацията със селскостопански стоки и срещу изключителната ценова нестабилност изисква решение на световно равнище, за да се гарантира по-голяма стабилност за земеделските стопани и голям мащаб на предлагането на безопасни хранителни продукти. Затова подкрепям световна система за уведомяване по отношение на запасите, за да се справим с неконтролираните спекулации със селскостопански стоки.

  Robert Rochefort (ALDE), в писмена форма. − (FR) Въпреки че идеята за въвеждане на горна граница на директните плащания в зависимост от размера на земеделските стопанства може да изглежда похвална, не се съмнявам, че тя просто ще доведе до технически промени в онези земеделски стопанства, които надхвърлят разрешената граница, за да продължат да получават европейски субсидии. Изцяло подкрепям въвеждането на система за отпускане на повече средства на малките земеделски стопанства, например система за постепенно намаление на преките плащания в зависимост от размера на земеделските стопанства. Затова гласувах в подкрепа на изменения 10 и 11 и на параграф 25. Доволен съм, че в доклада Парламентът призовава Комисията да разгледа възможността да предложи запазване на правата на засаждане в лозарския сектор след 2015 г. Това е много важно за многобройните производители на вино в югозападна Франция и затова, разбира се, гласувах по този начин. И накрая, по отношение на пазара на мляко, окончателният текст според мен е много балансиран. Затова подкрепям доклада.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. − (FR) В полза. Както каза г-н Bové, с гласуването Парламентът дава на члена на Комисията Чолош вот на доверие. За да се превърнат в реалност, неговите предложения сега следва да се транспонират в законодателни мерки, които да бъдат предложени през октомври 2011 г. Ще бъде трудно наистина да се постигне баланс между, от една страна, мерките за насърчаване на заетостта, запазването на всички дейности във въпросните територии, опазването на околната среда и предотвратяването на изменението на климата, и, от друга страна, изтъркания аргумент за конкуренцията, конкурентоспособността и либерализма. Опасността от голямото разминаване е съвсем реална. След това историческо гласуване на Европейския парламент Европа се ангажира да се откаже от манията за производителност в селското стопанство. Държавите-членки трябва да поемат своята колективна отговорност и Комисията трябва да транспонира новата посока в законодателството. След провала на реформите от 1992 г., 1999 г. и 2003 г. поредна капитулация пред групите по интереси ще сложи край на надеждите на милиони земеделски стопани и на 500 милиона европейски граждани.

  Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада, защото споделям мнението на докладчика относно акцентите на реформата на Общата селскостопанска политика за периода след април 2013 г.

Първо, за да може ОСП да допринесе за постигане на целите на „Европа 2020“, бюджетът за селско стопанство на ЕС за следващия финансов период следва да се запази най-малкото в размера на бюджета за селско стопанство за 2013 г. ОСП трябва да се опрости: трябва да има по-малко бюрокрация за административните структури и за земеделските стопани и разходите за управление на политика на равнище държава-членка трябва да се намалят.

И накрая, за да продължи Европейският съюз да играе водеща роля в сектора, качеството и безопасността на храните, които са смисълът на съществуването на селското стопанство в ЕС и в света, трябва да бъдат повишени.

  Tokia Saïfi (PPE), в писмена форма. − (FR) Общата селскостопанска политика (ОСП) е една от най-старите политики на равнището на Общността. Тя трябва да бъде приспособена, за да отговори на новите потребности и очаквания, но не трябва да изчезне. Това е политика, която е доказала своята стойност и която твърдо подкрепям, също като много колеги и граждани. Докладът, който подкрепих, ясно показва промените в селското стопанство, които водят със себе си нови предизвикателства за бъдещето. Сред тях са демографските тенденции като застаряването на населението в земеделието и пречките, пред които се изправят младите земеделски стопани при започването на дейност. Има и нови проблеми, като например необходимостта да се борим срещу нестабилността на цените на селскостопанските продукти, за да гарантираме по-голяма продоволствена сигурност, или необходимостта да вземем предвид опазването на околната среда. Решението на всички предизвикателства може да се намери само на европейско равнище. Това решение се препоръчва от доклада: ОСП трябва да остане истинска общностна политика, но трябва да бъде преразгледана, за да се направи по-справедлива и по-ефективна.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да гарантира на всеки достъп до здравословни и местни храни. Аз съм за семейни земеделски стопанства, справедливи и стабилни цени както за земеделските стопани, така и за потребителите, и за преминаване към устойчиво и социално селско стопанство предвид ограничените ни природни ресурси. Настоявам за прекратяване на дъмпинга от свръхпроизводството на Европа на пазарите от Юга, защото тази практика на дезорганизиране на пазара опустошава местните производители. Те не могат да се конкурират с износа на Европа на по-ниски цени. Трябва да преструктурираме отглеждането на добитък в благоприятно за животните и екологично производство, което да прекрати зависимостта ни от вноса на соя за храна на животните. Ето защо гласувах в полза на всички изменения за ограничаване на субсидиите на човек от стопанство и за екологизиране на субсидиите. Подкрепих измененията в полза на екологично селско стопанство, което се нуждае от по-малко ресурси, и измененията относно огромната концентрация на пазара в полза на земеделските предприятия и търговията на дребно. Подкрепих измененията в полза на малките, семейни предприятия и гласувах против пагубния масов внос на соя в Европа. Подкрепям независимостта по отношение на храните.

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. − (PT) Основната цел на Общата селскостопанска политика (ОСП), определена в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е „да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максималното използване на производствените фактори, по-специално на работната сила“. Гласувам в полза на доклада, защото считам, че съдържа мерки, които укрепват и гарантират устойчивостта на ОСП след 2013 г., като в същото време допринасят за постигане на целите, заложени в стратегията „Европа 2020“, и че отчита явните различия между новите и старите държави-членки. Считам, че е от решаващо значение ОСП да насърчи безопасните и здравословни хранителни продукти, предназначени не само за широката общественост, но и за хранително-вкусовата промишленост в частност. Също така следва да се въведат административни мерки за намаляване на бюрокрацията при изготвянето на заявленията от земеделските стопани, за да се улесни достъпът до фондовете на ЕС. И накрая, гласувах в полза на изменението относно производството на мляко, защото не съм съгласен с призива на Европейската комисия за премахване на схемата на квотите за мляко, което само ще изостри вече несигурното положение на националните производители.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. − (EL) Гласувайки против доклада, Гръцката комунистическа партия гласува против ОСП като цяло, както сегашната, така и „новата“, която унищожава малките и средните стопанства и насърчава развитието на селското стопанство въз основа на критерия на рентабилност на монополистите в производството на храни. Докладът включва „новата“ ОСП в пагубната за обикновените хора стратегия „Европа 2020“, с цел да съсипе малките и средните стопанства и да съсредоточи земята, производството, субсидиите и търговията единствено в ръцете на капиталистическите селскостопански предприятия. Ето защо призовава директната помощ да се предоставя на активните земеделски стопани, с което изключва бедните стопани, които са принудени да работят извън селското стопанство. В същото време посочените принципи за конкурентна/жизнеспособна/справедлива ОСП, заедно с отделянето на производството от директните плащания, ще облагодетелства големите собственици на земя. Предишният преглед на ОСП положи основите за това и доведе до драстично намаляване през последните две години на реалните доходите на глава от населението на земеделските стопани и до намаляване на заетостта в селскостопанския сектор. Докладът разглежда храната като стока, като земеделска продукция с цел печалба, което е причината за ежедневните престъпни скандали за храната между хранително-вкусовите монополи. Той не формулира никакви ограничения за ГМО, които крият огромни рискове за общественото здраве и екосистемата. Единственият изход е работниците и бедните класи да могат да се насладят на богатството, което произвеждат.

  Rafał Trzaskowski (PPE), в писмена форма. − (PL) Днес полските членове на Европейския парламент гласувахме против резолюцията относно Общата селскостопанска политика след 2013 г. Според нас предложенията, които се съдържат в парламентарната резолюция, целят да запазят сегашното състояние на нещата и могат да навредят на конкурентоспособността както на полското, така и на европейското селско стопанство.

  Ramon Tremosa i Balcells (ALDE), в писмена форма. − (EN) Относно изменение 10, в полза на което гласувах, не защото не искам да се премахне системата, която позволява на големи земеделски стопанства да получат милиони евро публични средства; искам да се въведе горна граница на директните плащания. Проблемът за мен, тъй като искам да се справим с истински проблем, е, че големите стопанства, които получават тези големи суми, могат лесно да се разделят само за счетоводни цели и така нищо няма да се промени. Публичните средства ще бъдат в една и съща текуща сметка, вместо да помогнат на нашите малки и средни производители, които в действителност се нуждаят от плащанията.

  Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. − (LT) Литовските земеделски стопани работят усърдно и имат значителен принос за нашето общество. Но има ограничение на това, което могат да постигнат, ако местната инфраструктура и финансиране са недостатъчни. За да получи одобрението на данъкоплатците в ЕС, бъдещата ОСП трябва да гарантира продоволствената сигурност и работните места. Затова бюджетът, предназначен за селското стопанство на ЕС, следва да остане непроменен.

Литва не може да си позволи да пренебрегне селскостопанския сектор. Миналата година износът на селскостопански стоки на моята държава възлезе на 2,6 милиарда евро, а земеделските стопани в Литва са 7,1 % от цялата работна сила, докато средната стойност за ЕС е 4,8 %. ОСП трябва да ни помогне да създадем конкурентни, устойчиви земеделски стопанства и жизнена икономика в селските райони. Според статистически данни на ЕС, публикувани миналия месец, Литва все още се опитва да навакса – в Литва 51,5 % от плащанията по ОСП са за развитие на селските райони, докато в ЕС-27 цифрата е 23,3 %. Трябва да продължим да подкрепяме усилията на нашите земеделски стопани за модернизиране на стопанствата.

Подкрепям призива на докладчика за справедливо разпределение на помощта между държавите-членки и различните категории земеделски стопани. Понастоящем новите държави-членки като Литва получават по-малка финансова помощ от старите държави-членки.

  Janusz Wojciechowski (ECR), в писмена форма. − (PL) Искам да кажа, че гласувах против доклада Dess. Макар че съдържа много добри мерки, докладът е неблагоприятен за селското стопанство в Европа, защото не подкрепя идеята за пълно уеднаквяване на директните плащания, засилва дискриминацията срещу новите държави-членки и запазва абсурдната ситуация, при която в областта на селското стопанство богатите държави се помагат повече от бедните. Поради тези причини не мога да подкрепя приемането на доклада Dess.

  Anna Záborská (PPE), в писмена форма. − (SK) Производството на храни е свързано със здравето и безопасността на хората. Правилно и подходящо е Съюзът да направи всичко възможно да гарантира, че храната на европейския пазар е висококачествена. За съжаление за целта понякога се използват съмнителни инструменти. Един от тях е определянето на максимално равнище на подкрепа от 300 000 евро за едно земеделско стопанство. Ако качеството е това, което ни интересува, тогава защо правим разлика между малки и големи производители? За съжаление не беше одобрено нито едно от предложенията, които внесохме с колегите за премахване на това абсурдно условие от текста. Това потвърждава отново, че целта на Общата селскостопанска политика не е ефективното производство.