Index 
 Înapoi 
 Înainte 
 Text integral 
Dezbateri
Miercuri, 5 februarie 2014 - Strasbourg Ediţie revizuită

17. Refugiații din Siria aflați la frontierele Bulgariei (dezbatere)
Înregistrare video a intervenţiilor
PV
MPphoto
 

  President. - The next item is the debate on the Council and Commission statements on Syrian refugees arriving at the Bulgarian borders (2014/2550(RSP)).

 
  
MPphoto
 

  Ευάγγελος Βενιζέλος, Ασκών την Προεδρία του Συμβουλίου. - Κύριε Πρόεδρε, κυρίες και κύριοι βουλευτές, οι μεταναστευτικές ροές που αντιμετωπίζει τόσο η Βουλγαρία, όσο και οι άλλες χώρες που βρίσκονται στα εξωτερικά σύνορα της Ένωσης και κυρίως στη νοτιοανατολική Ευρώπη, συνδέονται στενά με την επιδείνωση της κατάστασης στη Συρία. Λόγω της γεωγραφικής της θέσης, η Βουλγαρία φιλοξενεί μεγάλο αριθμό ατόμων που χρήζουν διεθνούς προστασίας. Είναι ένα από τα κράτη μέλη που είναι ιδιαιτέρως εκτεθειμένα στις συνέπειες της συριακής κρίσης. Το Συμβούλιο έχει λάβει γνώση της πρόσφατης έκθεσης της Ύπατης Αρμοστείας του Οργανισμού Ηνωμένων Εθνών για τους πρόσφυγες, του Ιανουαρίου του 2014. Η έκθεση αυτή αναφέρεται στις δυσκολίες που αντιμετωπίζουν άτομα που χρειάζονται διεθνή προστασία, κάτι που αφορά φυσικά και τη Βουλγαρία, ιδίως όσον αφορά τις συνθήκες κάτω από τις οποίες φιλοξενούνται τα άτομα αυτά. Παρόμοια ζητήματα έχουν τεθεί και από ορισμένες μη κυβερνητικές οργανώσεις. Δεν χρειάζεται να υπογραμμίσω ότι τα κράτη μέλη έχουν υποχρέωση να εξασφαλίσουν ότι οι συνθήκες υποδοχής συνάδουν με τα διεθνή και ευρωπαϊκά πρότυπα για τα άτομα που χρήζουν διεθνούς προστασίας. Αναγνωρίζουμε πλήρως τις προκλήσεις που αντιμετωπίζουν τα κράτη μέλη που δέχονται πρωτοφανή εισροή ατόμων υπό παρόμοιες συνθήκες. Οι βουλγαρικές αρχές συγκεκριμένα έχουν διαδηλώσει, σε υψηλότερο πολιτικό επίπεδο, την προθυμία τους να ανταποκριθούν στην πρόκληση καταλλήλως και επαρκώς. Εν τούτοις, οι εγκαταστάσεις υποδοχής είναι όχι μόνο περιορισμένες αλλά και ήδη υπερπλήρεις, γεγονός που καθιστά συνεπώς την ανταπόκριση στις ανάγκες των ατόμων που προέρχονται από τη Συρία μια μεγάλη, αναμφισβήτητα, πρόκληση. Η έκθεση της Ύπατης Αρμοστείας του ΟΗΕ στην οποία αναφέρομαι επισημαίνει τις διάφορες πρωτοβουλίες που έχουν αναληφθεί για να προσδιοριστούν οι κατάλληλες εγκαταστάσεις φιλοξενίας των επιπλέον ατόμων που χρήζουν προστασίας, καθώς για και να καθοριστούν οι τρόποι που θα καταστήσουν λειτουργικές τις εγκαταστάσεις αυτές. Η έκθεση αναγνωρίζει επίσης ότι οι πρωτοβουλίες αυτές έχουν ήδη βοηθήσει στη βελτίωση της κατάστασης. Η Επιτροπή διοργάνωσε αποστολή στη Βουλγαρία την προηγούμενη εβδομάδα προκειμένου να εκτιμήσει την κατάσταση που επικρατεί και είμαι σίγουρος ότι είναι σε θέση να παράσχει περισσότερες πληροφορίες σχετικά με τις διαπιστώσεις της.

Εκτιμούμε ιδιαίτερα το ενδιαφέρον και την ανησυχία του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου για το ζήτημα αυτό. Γνωρίζω ότι ορισμένα μέλη του Κοινοβουλίου επισκέφθηκαν σχετικά πρόσφατα τη Βουλγαρία, προκειμένου να διαπιστώσουν τις προκλήσεις τις οποίες η χώρα αυτή αντιμετωπίζει. Ιδιαίτερη προσοχή πρέπει να δοθεί επίσης στα σημεία εισόδου στην Ευρωπαϊκή Ένωση των ατόμων που εγκαταλείπουν τη Συρία. Γνωρίζουμε ότι υπάρχει αριθμός πρωτοβουλιών που έχουν αναληφθεί στον τομέα αυτό και εκτιμούμε ότι η συμβολή τους όσον αφορά τις εγκαταστάσεις διάσωσης και βοήθειας είναι πολύτιμες. Η Ευρωπαϊκή Ένωση παρέχει επίσης πρακτική βοήθεια στη Βουλγαρία. Έχουν διατεθεί 20.000.000 ευρώ συνολικά για τη συνδρομή στα κράτη μέλη που είναι ιδιαίτερα εκτεθειμένα στις μεταναστευτικές πιέσεις και ροές προκειμένου να βελτιώσουν τις εθνικές τους δυνατότητες. Αυτή η χρηματοδότηση, αν και περιορισμένη βέβαια, έχει ως στόχο τη βελτίωση της δυνατότητας υποδοχής, της δυνατότητας διαχείρισης, της δυνατότητας ελέγχου και καταγραφής, καθώς και της υποστήριξης των δραστηριοτήτων διαχείρισης των συνόρων.

Το Συμβούλιο θα συνεχίσει να αναλαμβάνει κάθε πρωτοβουλία που απαιτείται για την ανακούφιση του πόνου των σύριων πολιτών που αναζητούν προστασία και υποστήριξη εντός της Ευρωπαϊκής Ένωσης. Η Βουλγαρία είναι ένα από τα περισσότερο εκτεθειμένα κράτη μέλη της Ευρωπαϊκής Ένωσης σε αυτές τις πιέσεις και, ως εκ τούτου, είμαστε έτοιμοι να εξετάσουμε κάθε μέτρο που θα μπορούσε να συνδράμει τις βουλγαρικές αρχές στην αντιμετώπιση αυτών των πιέσεων και στην προσπάθειά τους να παράσχουν τις κατάλληλες υπηρεσίες στα άτομα που χρήζουν προστασίας.

 
  
MPphoto
 

  Cecilia Malmström, Member of the Commission. - Mr President, Mr President of the Council, honourable Members, the Commission is very concerned about the continuing migratory pressures on front-line EU Member States, in particular Bulgaria. I must stress the important work that has been done by the Bulgarian authorities up to now, in cooperation with the Commission, the European Asylum Support Office (EASO), the United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR), NGOs and some other Member States, to try to avoid further deterioration of the situation.

The situation has been contained and stabilised. For the time being, it is not getting worse. However, many serious challenges need to be overcome: for instance, with regard to the situation of migrants and asylum seekers in accommodation centres; tackling the backlog of asylum cases; and integration of those people in need of international protection who have been granted the right to stay in Bulgaria. Given the severity and the urgency of the situation developing, the vulnerability of the people in need of international protection and the potential impact of this situation on the proper functioning of the Dublin Regulation, it is clear that the situation in Bulgaria is very serious and requires urgent action.

This could be the first occasion to activate the crisis management mechanism that we recently agreed on, under the Article 33 of the Dublin III Regulation. The early warning, preparedness and crisis management machinery provided for in Article 33 is not meant to put any blame on a given country, and this House as co-legislator knows that very well. It is in many ways a mechanism of solidarity. Activation of the mechanism would recognise the existence of particular pressure in a given country. It offers political and material solutions both for the national system under strain and to the human beings – the asylum seekers – who are in distress.

The use of Article 33 would send a strong signal that Bulgaria is not alone and that the Commission and the Member States are committed to supporting this particular Member State in order to overcome the crisis. It is a call for solidarity with Bulgaria, and that could take many forms: material, operational or financial contributions. As the existing EU support for Bulgaria will continue, this decision would mean, in practical terms, that Bulgaria would need to develop, in liaison with the Commission and EASO, a dedicated action plan responding to the concerns identified. The bases for such an action plan are already available.

Given the number of actors involved – the Commission, EASO, UNCHR, the International Organisation for Migration (IOM), NGOs, several Member States and also third countries – the action plan would provide an instrument to steer the measures and monitor achievement of the objectives set out by the Bulgarian authorities, so as to avoid structural problems in the functioning of the Dublin system.

The action plan would also ensure a long-term strategy for the problems in Bulgaria’s asylum system, including the development of integration measures for those who will stay in Bulgaria, and it should help to prevent further crises in the future. Long-term planning is, of course, necessary. It is unlikely that the pressure on our external borders, including in Bulgaria, will cease in the near future.

Last but not least, a plan would allow for further emergency assistance if necessary, and it would have to cover both the immediate phase of the response, while the support continues, and the period beyond. The Commission will, of course, keep the Council and Parliament updated on developments.

 
  
MPphoto
 

  Manfred Weber, im Namen der PPE-Fraktion. – Herr Präsident, Herr Ratsvorsitzender, sehr geehrte Frau Kommissarin! Unter dem letzten Tagesordnungspunkt haben wir über die Syriensituation, über die Tragödie in Syrien gesprochen. Mit dem jetzigen Tagesordnungspunkt wird die Sache für uns in Europa konkret, weil nämlich Menschen an der Grenze Europas anklopfen und um Hilfe bitten.

Ich möchte zunächst im Namen der EVP-Fraktion allen Nachbarländern um Syrien herum danken, die bei der Aufnahme von Flüchtlingen Enormes leisten. Europa ist aber an dieser Grenze auch gefordert, die Humanität Europas steht auf dem Prüfstand. Wir hatten in den europäischen Zeitungen in den letzten Wochen Artikel gelesen über die Vorfälle in Bulgarien mit dem Bau des Grenzzauns. Europa würde sich abschotten, Europa baut Mauern auf, Europa weist syrische Flüchtlinge ab – das waren die Schlagzeilen, die wir lesen mussten. Deswegen haben wir heute diese Diskussion. Diese Eindrücke, die da gesammelt worden sind, dass Europa sich abschotten würde, das geht nicht. Das müssen wir heute in der europäischen Diskussion im Europäischen Parlament deutlich machen.

Bulgarien hat, ähnlich wie andere Staaten, eine besondere Verantwortung, weil es an der Grenze zu diesen Krisenregionen liegt. Ich appelliere auch an die sozialistische Regierung in Bulgarien, dass sie dieses Thema nicht zur Innenpolitik nutzt. Sie wissen, dass die sozialistische Regierung dort keine eigene Mehrheit hat, sondern auf die Unterstützung der rechtsradikalen Partei Ataka angewiesen ist. Ich hoffe, dass dieser Hintergrund, die politische Zusammensetzung in Sofia nicht dazu führt, dass den syrischen Flüchtlingen nicht geholfen wird.

Die EVP-Position ist klar: Wir haben es dort mit Flüchtlingen zu tun, die nach europäischem Recht Hilfe verdient haben. Wir bitten die Türkei um Unterstützung, an dieser Grenze entsprechend miteinander die Probleme zu lösen. Wir wollen, dass die EU-Standards eingehalten werden, so wie die Kommissarin dies zum Ausdruck gebracht hat. Wir bekennen uns zur finanziellen Solidarität mit den Staaten an der Außengrenze der Europäischen Union, und wir appellieren auch an die anderen Mitgliedstaaten der Europäischen Union, die Kontingente für syrische Flüchtlinge deutlich aufzustocken, damit wir entsprechend helfen können. Europa ist gefordert, und Europa muss gemeinsam agieren!

(Der Redner ist damit einverstanden, eine Frage nach dem Verfahren der „blauen Karte“ gemäß Artikel 149 Absatz 8 der Geschäftsordnung zu beantworten.)

 
  
MPphoto
 

  Евгени Кирилов (S&D), въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. – Вие недопустимо политизирате сами въпроса.

Като постоянен говорител на ГЕРБ и на предишното правителство Вие продължавате и сега това да го правите.

Нека да Ви помоля да коментирате следния цитат на нашия сегашен вицепремиер – през 2012 г. е било предвидено изграждане на палатков лагер за 1000 бежанци край Харманли, отделени са 200 000 лв., но е трудно да се каже за какво са изразходвани, тъй като, цитирам: „Заварихме буренясала поляна без ток, вода и канализация. Прокуратурата вече се занимава с този въпрос“.

Това не се използва за вътрешнополитически цели, просто правителството трябваше да направи за няколко месеца чудеса, за да може да овладее процеса.

 
  
MPphoto
 

  Manfred Weber (PPE), Antwort auf eine Frage nach dem Verfahren der „blauen Karte“. – Ich bedanke mich für die Frage. Ich möchte ausdrücklich noch einmal die Leistungen Bulgariens an der Außengrenze anerkennen, wo dem Land Besonderes abverlangt wird. Aber die jetzige Regierung muss sich die Frage gefallen lassen, warum diese Schlagzeilen jetzt kommen, warum der Grenzzaun jetzt aufgebaut worden ist. Der Zusammenhang mit der Regierungsbildung mit Beteiligung einer radikalen Partei, nämlich der Ataka-Partei, eine definitiv rechtsradikale Partei, ist etwas, das hier im Europäischen Parlament diskutiert werden muss. Ich hoffe, dass die Sozialisten auch mit ihren eigenen Regierungsparteien kritisch genug umgehen. Das ist in Sofia jetzt gefragt.

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Guillaume, au nom du groupe S&D. – Monsieur le Président, il y a deux semaines, j'ai participé avec certains collègues à une mission de terrain en Bulgarie, dans le cadre d'une délégation de la commission des libertés civiles, de la justice et des affaires intérieures, dont les objectifs étaient multiples: évaluer sur place la situation des demandeurs d'asile, apprécier les améliorations de l'accueil déjà opérées et celles à venir, et suggérer, si nécessaire, des améliorations dans le soutien des institutions européennes au pays.

Je reviens de cette mission avec des impressions mitigées. D'un côté, il est indéniable que les autorités bulgares ont entrepris des efforts pour améliorer les conditions d'accueil et d'examen des demandes d'asile, mais force est de constater aussi que, sur place, la situation, même si elle est différente des premiers moments, continue d'être difficile et nous sommes loin des conditions acceptables sur le plan humain ou encore des normes prévues dans le droit européen des réfugiés.

J'ai ainsi plusieurs remarques liées aux difficultés que j'ai observées sur place.

Ma première remarque porte sur le mécanisme dont vous avez parlé à l'instant, Madame. Même si le nombre de demandeurs d'asile a été multiplié par huit, en Bulgarie, en 2013, par rapport à la moyenne annuelle auparavant, il est clair que ce n'est pas tant le niveau de la demande qui est problématique mais aussi la nature du système bulgare. Celui-ci n'était probablement pas équipé pour supporter une telle augmentation de la demande aussi bien en termes d'accueil que de procédures.

J'entends que vous voulez examiner et mettre en œuvre, éventuellement, le mécanisme d'alerte précoce, qui prévoit un plan d'action. Peut-être serait-ce une première mais je crois que la situation s'y prête.

Alors que, à partir de l'été 2013, le nombre de migrants appréhendés à la frontière avait connu une très grosse augmentation, la tendance s'est inversée depuis novembre. D'où ma deuxième remarque sous forme de question: la Commission travaille-t-elle avec les autorités bulgares pour s'assurer que les contrôles aux frontières permettent aux personnes en quête d'une protection internationale d'accéder de manière effective aux procédures d'asile et ne sont pas refoulées, ce qui serait contraire aux règles internationales?

Enfin, une dernière remarque. Il est manifeste que la Bulgarie doit s'acquitter de ses obligations en matière de protection internationale et se conformer à l'acquis européen en matière d'asile. Or, il est tout aussi manifeste que la Bulgarie a besoin d'être assurée de la solidarité du reste de l'Europe dans l'accueil des réfugiés syriens, que ce soit de manière financière ou bien sous la forme d'un accueil physique des personnes.

(Applaudissements)

(L'oratrice accepte de répondre à une question "carton bleu" (article 149, paragraphe 8, du règlement))

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI), въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. – Г-жо Гийьом, имам следния въпрос към Вас:

При положение, че не искате да бъдат спирани физически бежанците, които Турция нарочно прекарва и за тях не е доказано за всички, че има опасност, Вие искате те да не бъдат спирани, моят въпрос е: Вие можете ли да поемете някакви ангажименти от името на социалистическия президент, който управлява във Франция? Франция колко от тези бежанци ще поеме от България, защото България не може да се справи с тях?

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Guillaume (S&D), réponse "carton bleu". – Monsieur Stoyanov, une réponse en deux points.

D'abord, sur l'accueil des Syriens. Le président français, qui est en premier lieu le président français avant d'être le président socialiste, a effectivement indiqué le nombre de Syriens qu'il comptait accueillir et nous avons commencé à les accueillir. Mais le vrai sujet, c'est d'éviter que les personnes qui se présentent à une frontière soient refoulées alors qu'elles ont besoin d'une protection internationale et cela, c'est du ressort de tous les États membres.

 
  
MPphoto
 

  Станимир Илчев, от името на групата ALDE. – Г-н Председател, уважаеми дами и господа, аз съм участвал в две делегации, посетили България, Турция и Гърция и всички центрове за бежанци на българска територия. Позволявам си да твърдя, че страната полага все повече усилия, за да отговори положително на три основни очаквания:

Първо, имигрантите очакват закрила, статут, по-добри условия на живот и интегриране в Европейския съюз, но не непременно в България.

Второ, Съюзът очаква България да изпълнява задълженията си в областта на убежището и закрилата, но и да гарантира сигурност на една от двете сухопътни граници на Съюза.

И трето, българските граждани очакват социалното бреме върху тях самите да не се увеличи драстично, а сигурността им да не бъде застрашена

Това са три реални гледни точки. Те формират една голяма дилема – как да се охранява държавната граница, за да не проникват на територията на Съюза и хора, потенциално застрашаващи реда и сигурността, но и как да се облекчат страданията на избягалите от сирийския кошмар – ето я дилемата.

Съвременните българи са напълно наясно с ценностите на Европа и с хуманизма. Затова е по-важно днес да говорим за възможности, за политическа гъвкавост и за рационални решения.

Възможностите на България са ограничени. Тя се нуждае от сериозна и бърза финансова подкрепа. Българското правителство все още работи със собствени бюджетни средства.

Политическата гъвкавост е нужна също от Република Турция. от Република Турция трябва да се очаква строг контрол върху движението на големи имигрантски групи с разнородна националност през територията ѝ към границата на България, както и добросъвестно да прилага механизма на реадмисията.

Ако българските институции трябва да се справят с проблемите на над 10 000 имигранти и да се готвят тази пролет за нова вълна от неизвестно колко, решенията ще бъдат отново ситуационни и палиативни. Ако солидарността обаче нарасне, ще стане възможно наистина рационално да се решават въпросите на бита, здравето, образованието, статута и дори частичното интегриране на имигрантите.

За тази цел България изпълнява цялостен национален план.

Това е доминиращото очакване днес в българското общество.

Иначе картината не е еднаква на различните места и ние видяхме – на едни места условията са лоши, на други – добри, на трети – отлични. Но най-важното послание към България трябва да бъде, че страната няма да бъде оставена да се бори сама с имигрантските вълни.

(Ораторът прие да отговори на един въпрос „синя карта“ (член 149, параграф 8 от Правилника за дейността))

 
  
MPphoto
 

  Cornelia Ernst (GUE/NGL), Frage nach dem Verfahren der „blauen Karte“. – Ich wollte nur nochmal der Ordnung halber fragen, wen er damit meint. Meinten Sie damit syrische Flüchtlinge oder irgendwelche andere oder generell Leute, die an der Grenze sind und beispielsweise in die EU möchten? Das würde ich gerne noch einmal wissen.

 
  
MPphoto
 

  Станимир Илчев (ALDE), отговор на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. – Благодаря Ви за въпроса, той е лесен.

80% от хората, които са на територията на страната искат да продължат своя път към Европа, защото България е най-бедната страна в Европейския съюз.

Дали това е илюзия, или митология, или пропаганда, аз не мога да отсъдя, но 80% от тях казват „Дайте ни утре статут, за да тръгваме към Европа!“. Разбира се, че имаме проблем.

Второ, нека да спрем с тази митология за оградата. Става дума за 30 км. лека тел, която пази всъщност бежанците да не се пребият в пропастите и речните корита на една трудна за пресичане местност. Те трябва да ходят на чек пойнтите на държавата България.

 
  
MPphoto
 

  Rui Tavares, em nome do Grupo Verts/ALE. – É hoje evidente que a União Europeia, ao nível das Instituições e dos Estados-Membros, cometeu um erro estratégico no início do conflito sírio e um erro de princípio na gestão das questões de refugiados e exilados na Europa. O erro estratégico foi acreditar que a guerra duraria pouco tempo. Ela está a ser prolongada, não se sabe quanto tempo é que vai durar e a ferramenta correta para lidar com refugiados em conflitos prolongados é a reinstalação de refugiados, que não foi utilizada no início mas deve ser utilizada quanto antes, porque é a forma correta de fazer uma gestão ordeira e pacífica destes fluxos de refugiados a partir da sua fonte nas fronteiras da Síria. O erro de princípio foi que os Estados-Membros sempre quiseram recusar o princípio básico de que a solidariedade se exerce para com os refugiados, evidentemente, mas também entre Estados-Membros da União Europeia e, portanto, segundo os apelos da Comissária Malmström a que se utilize o artigo 33.º da Regulação Dublin, agora revista, porque, evidentemente, não se trata apenas de exercer solidariedade para com os refugiados mas para com um Estado-Membro, a Bulgária, que está numa situação de crise como já antes esteve a própria Grécia, e o Sr. Ministro Venizelos está especialmente bem colocado para entender isto.

Quando tentámos que o artigo 80.º dos Tratados fosse utilizado em todas as legislações relativas a estes casos, o Conselho nunca quis e disse que o artigo 80.º, um artigo que determina a solidariedade entre os Estados-Membros, era programático e se utilizava sempre. Pois se ele se utiliza sempre, utilizem-no agora. Por razões estratégicas, por razões de princípio e, acima de tudo, por razões humanitárias, comecemos a fazer reinstalação de refugiados, para a qual temos os meios e os regulamentos necessários, logo a partir das fronteiras da Síria, e iniciemos o mecanismo de alarme previsto na Regulação Dublin revista para que não acrescentemos tragédia à tragédia síria, agora já dentro das fronteiras europeias.

 
  
MPphoto
 

  Cornelia Ernst, im Namen der GUE/NGL-Fraktion. – Herr Präsident! Ich frage mich mittlerweile, was eigentlich noch alles passieren muss, ehe begriffen wird, dass es so mit der EU-Asylpolitik wirklich keinen Tag lang weitergehen kann. Natürlich ist der Umgang mit den syrischen Flüchtlingen in Bulgarien ein absoluter Skandal! Das muss man auch einmal sagen. Und noch eine Mauer mehr ist das Letzte, was wir in Europa brauchen. Aber ich frage Sie ganz ernsthaft, ob es reicht, Bulgarien wortreich zu rügen, ihm ein paar Gelder rüber zu schieben, von Aktionsplänen zu schwafeln. Das kürzlich beschlossene Asylpaket der EU hat doch nichts, aber gar nichts verändert an der Lage der Flüchtlinge! Es gibt keine einheitlichen Standards für eine humane Asylpolitik und Dublin III – jetzt Dublin III – ist doch wirklich ein Synonym für menschenverachtende Politik. Das ist doch wahr!

Wir reden jetzt über Bulgarien, eine Stunde später über Griechenland. Wir können über jedes x-beliebige Mitgliedsland sprechen und Defizite finden, große Defizite! Und als Sie hier in diesem Parlament die Kürzung des Haushalts beschlossen haben, haben Sie auch die Kürzung der Mittel für Asylsuchende mitbeschlossen. Viel lieber wird doch das Geld für EUROSUR, für FRONTEX, für EURODAC zum Fenster raus geworfen, um Flüchtlinge los zu werden. Und ich sage Ihnen: Ich habe diese Scheinheiligkeit satt, mit der hier Krokodilstränen vergossen werden, während sich für Flüchtlinge nichts ändert!

 
  
MPphoto
 

  Димитър Стоянов (NI). - Г-н Председател, времето, отделено за този дебат, е скандално малко, затова пристъпвам директно към конкретните въпроси.

Първо, г-жо Комисар, Вие казахте: помощ за интеграция на тези, които решат да останат. Но аз доколкото разбирам това са бежанци, които се намират на територията на България, защото има опасност за тях в тяхната страна. И когато тази опасност премине, няма ли да е по-добре те да се върнат в собствената си страна? И всъщност точно това трябва да стане, така че за каква интеграция говорим?

Второ, в отговора на зададен от мен въпрос към Комисията, и този отговор между другото Вие го пресрочихте три пъти повече от задължителния срок по Правилника на Парламента, пише, че България е дала 300 000 евро да помага на съседните на Сирия държави. A какво е получила България обратно? Ето това е големият въпрос, който трябва да ни кажете сега и искам отново да повторя въпроса на колегата Илчев: ще покажете ли, че България няма да е сама в тази борба? Защото досега сте показвали само обратното.

 
  
MPphoto
 

  Frank Engel (PPE). - Monsieur le Président, j'aimerais rassurer M. Stoyanov d'emblée.

Lors de la mission de ce Parlement qui nous a conduits en Bulgarie, il y a deux semaines, l'une des premières choses que nous avons pu constater, c'est que des hordes étrangères ne sont pas en train d'envahir la Bulgarie pour y rester. La plupart de ces personnes voudraient bien rentrer chez elles ou alors se diriger vers d'autres États membres de l'Union européenne. Parce qu'il est vrai que les conditions d'accueil en Bulgarie, Monsieur Kirilov – n'en déplaise à certains –, n'ont atteint un niveau tant soit peu acceptable que tout récemment, et cela, manifestement aussi, sous la pression internationale.

Au-delà de toute polémique que l'on peut vouloir ou pas, je me pose une seule question pour l'Europe, mais elle est cruciale.

Nous parlons de la Turquie. En Turquie, il y a 700 000 Syriens – 700 000 ! – qui ont fui leur pays! Il y a des millions de Syriens qui sont déplacés à l'intérieur de leur propre pays. On en compte aussi 700 000 ou 750 000 au Liban, qui ont fui le foyer de cette guerre. Et la Bulgarie se fait épingler parce qu'elle n'est pas capable de gérer plus ou moins raisonnablement quelques milliers de réfugiés syriens, tandis que d'autres pays européens se déclarent prêts à en accepter 50, 500, 1 000? Que ferons-nous quand il y aura 100 000 Syriens en fuite? Que ferons-nous quand il y aura 200 000 Syriens en fuite? Aurons-nous finalement une politique européenne visant un accueil tant soit peu humain de ces personnes qui pourraient se mettre en mouvement?

Je constate que le Conseil, dans sa sagesse habituelle, ne fait que recaler et décaler le dossier. C'est ce qu'il a de mieux à faire. Cela ne résoudra pas le problème auquel nous serons confrontés s'il y a résurgence des flux migratoires.

 
  
MPphoto
 

  Ивайло Калфин (S&D). - Г-н Председател, към днешния ден в България има 11 618 бежанци, от които половината са сирийци.

Големият наплив на бежанци беше от лятото до края на миналата година. Имаше месеци като октомври, в който влязоха 3626 души за един месец, ноември – 2332 души, септември – 1662 души. Кризата беше в няколко месеца от миналата година.

Г-н Енгел преди малко каза, че кризата е приключила и аз не мога да разбера къде е проблемът на Европейската народна партия с бежанците в България и съм особено притеснен от изявлението на Комисията.

Смятам, че мерките, които Комисията смята да предприеме са необосновани, грешни и пристрастни, тъй като очевидно, че проблемът се овладява. Това, от което има нужда България в момента, е не механизъм, който допълнително да бъде включен, а споразумение с Турция за реадмисия, поемане на част от тези 11 000 бежанци в други страни от Европейския съюз и създаване на възможности на България да поеме десетте пъти повече от нормалното количество бежанци, за които са подготвени нейните съоръжения.

Това е необходимо. Няколко месеца имаше криза. Тя вече е решена и мисля, че ако Комисията е безпристрастна, тя трябва да направи анализ каква е ситуацията в цяла Южна Европа, а не само в България. В противен случай смятам, че сте неправи, грешни и пристрастни.

 
  
MPphoto
 

  Мария Габриел (PPE). - Благодаря, г-н Председател, най-напред, с посещението в бежанските центрове с делегацията LIBE, да, установихме част от мерките за овладяване на бежанската вълна.

Тези усилия са в основата на искането ни за повече европейска солидарност и финансова помощ. Трябва обаче да имаме смелост и да си кажем: България не беше готова за това предизвикателство, България се забави с ясен план за действие.

Този отрязък от време хвърли сянката на ксенофобски настроения, които се надявам, няма да оставят трайна следа върху имиджа на страната ни.

И днес имаме нужда от стратегия за бъдещето, и досега взетите мерки се ограничават до края на април. А след това? Тогава пак ли ще говорим за непридружените малолетни, за необходимост от медицински услуги и езикови курсове? Как България ще поеме щафетата от международните организации?

Не ми се иска да задаваме въпроси без отговор за бъдещата интеграция на тези хора, иска ми се да говорим за нея, иска ми се да говорим за сътрудничество с местните власти и местното население, а условията на работа и обучението на полицаите, хората, които пазят външната граница на Съюза, да не са на заден план.

Превенция, координация на всички нива, интеграция на бежанците, тясно сътрудничество с Турция и другите страни членки – това са само част от стъпките за истински успешно справяне с този проблем.

 
  
MPphoto
 

  Tanja Fajon (S&D). - To kar se dogaja v Bolgariji, v katero se zateka na tisoče beguncev, je grozljivo. Spet smo priča tragičnim zgodbam in človeškim tragedijam na zunanjih mejah Unije.

Strinjam se, da je na preizkusu naša evropska solidarnost. Klicu na pomoč moramo prisluhniti, Bolgarija in vse države Unije. Ne smemo dovoliti, da bi na mejah zavračali ljudi, ki iščejo in potrebujejo mednarodno zaščito.

Skrbi me odločitev Bolgarije, da na meji s Turčijo postavi začasno ograjo: bo Evropa res dobila podobo trdnjave? Ne želim si tega.

Pomembno je, da Bolgarija, ki se sooča z resnimi izzivi, beguncem omogoči bivanje na dostojen način in varovanje njihovih pravic. A breme ne sme biti le bolgarsko: gre za izjemne priseljenske pritiske. Beguncem in bolgarskim oblastem moramo ali preko mehanizma solidarnosti ali na drug ustrezen način zagotoviti pomoč. Odgovornost je skupna. Gre za ljudi, ki so posebej občutljivi, in vsak dan neukrepanja je lahko usoden za novo življenje.

 
  
MPphoto
 

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra (PPE). - Señor Presidente, a mi juicio hay que activar cuanto antes el mecanismo de gestión de crisis del artículo 33 y poner en marcha el plan de acción.

Tal y como yo lo veo, no estamos en presencia de una situación de urgencia, sino en presencia de una situación de emergencia. Solos, los búlgaros no pueden. Hace falta la solidaridad de la Unión Europea. Y en el ámbito de la emergencia, lo que a mi juicio conviene es facilitar tres cosas fundamentales: facilitar alojamiento, facilitar sanidad y facilitar alimentación. Ese es el envoltorio de la emergencia.

Yo ahora no quiero hablar todavía ni de asilo ni de control de fronteras, porque la experiencia me dice —por otros casos de guerras recientes cerca de Europa— que los sirios no quieren quedarse. Lo que quieren es salvar sus vidas, para después volver. De modo que son absolutamente necesarias la colaboración y la solidaridad de la Unión Europea. Solos, no pueden.

 
  
 

Catch-the-eye procedure

 
  
MPphoto
 

  Светослав Христов Малинов (PPE). - Г-н Председател, г-н Комисар, уважаеми колеги, вземам думата, за да кажа нещо, което или се споменава бегло, или почти винаги се пропуска и то е, че ситуацията в България можеше да бъде още по-лоша и може би щеше да има дори една истинска хуманитарна катастрофа, ако не бяха неправителствените организации и стотици отделни граждани и частни лица, които компенсираха неподготвеността на българската държава.

Това, че България и нейните институции бяха неподготвени за тази криза, е факт, вината очевидно лежи споделена между предишното и сегашното правителство.

Искам обаче да отбележа, че тези хора, тези организации, спонтанно възникнали, са много по-добре организирани и много по-ефективни, когато трябва да осигуряват помощ, отколкото се подозира и отколкото е оценката на пратениците, и на ООН и на Европейския съюз, които бяха на място.

Тъкмо тези организации, между другото, и сега алармират, че нашата национална програма за интеграция е изключително слаба и аз от тяхно име призовавам комисаря Малмстрьом по никакъв начин да не отслабва контрола и натиска върху българското правителство.

Защото това, че сме неподготвени и че нямаме опит, е факт, но това, че сега трябва да формираме една воля за справяне с този проблем, който няма бързо да изчезне, е много важно и аз предлагам да няма никакъв оптимизъм относно развитието на конфликта в Сирия и да няма никакъв оптимизъм, че този проблем бързо ще се реши лесно ще изчезне, както от България, така и от територията на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Маруся Любчева (S&D). - Г-н Председател, г-жо Комисар, Европейският съюз, Европейският парламент излезе с резолюция по повод на бежанската вълна от Сирия след случая в Лампедуза.

Спомнете си кога беше това и кога започна кризата в Сирия.

Да, България има проблеми. България не е директен съсед на Сирия. Минават огромни територии през Турция бежанците, за да стигнат до България.

Проблемът не е само в бежанския поток, а в това, че 50% от преминаващите българската граница всъщност не са бежанци. Това са мигранти от Северна Африка, от много страни.

Това обстоятелство създава много рискове за България, но много рискове за Европейския съюз и може би в това отношение и случите с насилие с участие на мигранти са налице в България. Налице са и други случаи на ксенофобски настроения и т.н.

Всичко това е опасност, която България не може и не трябва да понесе сама.

Да, не беше готова България, не беше готова, но се справя с бързо увеличаващия се поток.

Статистиките са налице, няма да ги коментирам, но България успя от месец август до момента да осигури условия за настаняване на хиляди бежанци и успява и продължава да решава тези въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE). - Г-н Председател, уважаема г-жо Комисар, общата европейска система за убежище се основава на две условия: отговорност и солидарност.

България изпълнява и двете. Системата за убежище на страната беше подложена на силен натиск, но първоначалните проблеми са преодолени.

Ангажиментите се изпълняват съобразно Регламента Дъблин, работи се по план за действие за управление на кризисната ситуация, поддържа се взаимодействие с европейските институции и политиката на пълна прозрачност.

Да, г-жо Комисар, разбира се има още какво да се направи за подобряване на условията на живот на бежанците и за по-бързо обработване на техните документи, но нека да отбележа, както беше посочено, че досега страната се справяше със собствени средства. Едва в края на януари пристигна първата парична помощ от Европейския съюз.

Уверена съм, че съвместно с волята и работата на българските институции, със солидарността на страните членки и Европейската комисия, бежанците ще получат дължимата грижа и без прилагане на член 33 от Регламента.

 
  
MPphoto
 

  Евгени Кирилов (S&D). - Г-н Председател, първо, колеги, бих желал да кажа, че аз съм приятно впечатлен от всички, които допринесоха за този дебат.

Приятно съм впечатлен от грижата, от съчувствието, включително даже и от някои критики, които бяха отправени, защото ние сме всички в една ситуация, в която трябва да решаваме не само сегашните, а и бъдещите проблеми.

Трябва да е ясно, че българската граница всъщност е външната граница на Европейския съюз, а е почти 200 км. Това е най-дългата граница.

Ние тепърва ще имаме да решаваме редица предизвикателства, а те, между другото, са сериозен проблем и аз благодаря на комисар Малмстрьом, че подчерта всичко това, подчерта, че и важна работа е свършена досега, подчерта и че трябва да се активира, нека да го наречем, „механизмът на солидарност“.

Защото ние заедно няма да можем да решим тези проблеми, ако всяка една страна членка на Съюз пропорционално не реагира, пропорционално на население, на брутен вътрешен продукт, за да можем заедно да се борим със всичко това.

Аз благодаря и на вицепремиера Венизелос, защото гръцкият опит също е важен за нас, тъй като ние всички знаем, заедно и със средиземноморските страни, колко много усилия понякога се полагат и колко населението ни е неудовлетворено от това, че не получава нужната техническа, финансова помощ, но главно солидарността, с която общо трябва да решаваме тези проблеми.

 
  
MPphoto
 

  Метин Казак (ALDE). - Г-н Председател, уважаема г-жо Комисар, както беше отбелязано кризата с бежанците в България започна през август 2013 г. и от приетия план за овладяване на кризата 85% от мерките са изпълнени към 4 февруари т.г.

На четвъртия месец от началото на кризата броят на нелегално преминалите границата за първи път намалява и към 31 януари т.г. притокът на незаконни имигранти на практика е спрян.

Капацитетът за настаняване на лицата, търсещи закрила в страната е увеличен повече от 5 пъти през 2013 г. Навременните действия на правителството не допуснаха съществуването на палаткови лагери в условията на настъпващата зима, не беше допуснато възникването и развитието на заразни заболявания. Освен това броят на лицата, получили статут на бежанци през 2013 г. е увеличен с пъти.

Всичко това, уважаема г-жо Комисар, показва, че България разчита на солидарност, но може да се справи и без активиране на клаузата от член 33 от Регламента от Дъблин 2.

 
  
 

(End of catch-the-eye procedure)

 
  
MPphoto
 

  Cecilia Malmström, Member of the Commission. - Mr President, it is clear and you have borne witness; a group has gone to Bulgaria from Parliament. I have had my people there several times; and we have lots of other reports that the situation is very serious in Bulgaria.

In a short time, a lot of people have come to a country which has not been prepared for this. Last year around 11 000 – 12 000 people came. This was a lot for a country which did not have the structures to billet them up. It is a lot in Bulgaria; it is a lot compared to many other countries; it is around the number of people coming every second week to Germany, Sweden and Greece. We have to be proportionate here.

The Bulgarian authorities have indeed – and I want to acknowledge this – taken very important measures, but the situation is still of great concern. The European Union, together with a number of international organisations, European agencies and Member States have gathered to try to help and we are following the situation closely. It is true that the situation now seems to be under control. But there will probably be increased pressure at the border as the situation in Syria is not likely to be solved tomorrow.

I also want to say that around half of the people who have arrived are Syrians, but the rest are not Syrians; they are Afghanis, Pakistanis and they are coming from other countries as well. We know that there are many areas of distress in our neighbourhood.

There are still things that need to be done when it comes to accommodation, to reception conditions – no automaticity in locking people up and to integration for those who have been granted the right to stay, and who will probably stay for quite some time in Bulgaria. Also, there are the issues related to the border, where there is work being done, but while guaranteeing too, as Ms Guillaume said, the right for people to access the border and ask for asylum.

We have on several occasions raised with the Bulgarian authorities the fact that push-back is illegal according to international norms and European standards. It cannot take place and we are in constant dialogue there.

We have a terrible war very near the borders of Europe in Syria. The neighbouring countries of Syria, as many of you have said, are taking immense responsibility; housing almost 2.5 million refugees. They are keeping their borders open. Only a very small number have arrived as yet in Europe and these are only in a very few countries in Europe. If all 28 countries contributed we would be able to help many more people.

The most immediate help we can give Syria and the most vulnerable people there is by opening up for resettlement, in cooperation with UNHCR. Then we would give access to our countries in a legal and safe way, not making these people travel on rickety vessels across the Mediterranean or taking other dangerous routes. Today, not even half of the Member States are taking resettled refugees.

I again repeat my appeal for Member States – all 28 – to take resettled refugees from the region. By doing this, we can help the most vulnerable in this terrible tragedy. In the meantime, we will of course, via all the means that we have at our disposal, show solidarity with Bulgaria and help it overcome this situation.

 
  
MPphoto
 

  Ευάγγελος Βενιζέλος, Ασκών την Προεδρία του Συμβουλίου. - Κύριε Πρόεδρε, είμαι σίγουρος ότι τα μέλη του Ευρωπαϊκού Κοινοβουλίου αντιλαμβάνονται την ιδιαίτερη ευαισθησία που έχει η ελληνική Προεδρία του Συμβουλίου για το ζήτημα αυτό. Είμαστε χώρα γειτονική προς τη Βουλγαρία, χώρα με τεράστια ακτογραμμή. Υφιστάμεθα κι εμείς, όπως και όλες οι μεσογειακές ευρωπαϊκές χώρες, πολύ μεγάλες καθημερινές πιέσεις στα θαλάσσια και στα χερσαία σύνορά μας. Η Βουλγαρία πράγματι βρίσκεται αντιμέτωπη με ένα οξύ πρόβλημα εντοπισμένο στα χερσαία σύνορά της. Το πρόβλημα αυτό μάς οδηγεί στο να κατανοήσουμε πόσο κρίσιμο είναι να λειτουργήσει αποτελεσματικά η συνεργασία Ευρωπαϊκής Ένωσης και Τουρκίας στη διαχείριση των μεταναστευτικών ροών. Τώρα μπορούμε να κατανοήσουμε πόσο σημαντική είναι η συμφωνία επανεισδοχής που υπεγράφη πριν από λίγες εβδομάδες ανάμεσα στην Ευρωπαϊκή Ένωση και την Τουρκία. Τώρα νομίζω ότι καταλαβαίνουμε όλοι πόσο σημαντικό είναι να εφαρμοστεί στην πράξη το αξίωμα, το δόγμα της δίκαιης και αναλογικής κατανομής των βαρών ανάμεσα στα κράτη μέλη. Αυτό είναι συνυφασμένο με την αλληλεγγύη ως βασική αρχή της ευρωπαϊκής ολοκλήρωσης.

Βέβαια, στις συζητήσεις στο επίπεδο του Συμβουλίου η διαχείριση των μεταναστευτικών ροών αντιμετωπίζεται αφενός μεν ως ένα οξύ ανθρωπιστικό πρόβλημα, ως διαχείριση μιας διαρκούς οξείας ανθρωπιστικής κρίσης, αφετέρου δε ως πρόβλημα ασφάλειας, γιατί πίσω από την ανθρωπιστική πίεση από αυτούς που έχουν πράγματι ανάγκη βοήθειας, από αυτούς που ζητούν άσυλο, από αυτούς που μπορούν να χαρακτηριστούν πράγματι πρόσφυγες, σύμφωνα με το διεθνές δίκαιο, μπορεί να υπάρχουν και περιπτώσεις ατόμων που θέτουν ζήτημα ευρωπαϊκής ασφάλειας.

Είναι επίσης πολύ σημαντικό να τονίσω ότι η αντιμετώπιση του θέματος αυτού κινείται σε δύο παράλληλα επίπεδα. Το πρώτο επίπεδο είναι τα άμεσα μέτρα· η αντιμετώπιση της κατάστασης επί του πεδίου τώρα που υπάρχει το πρόβλημα, γιατί το πρόβλημα αυτό δεν μπορεί να περιμένει. Εκεί χρειάζονται πρακτικές μορφές αλληλεγγύης και στήριξης χωρών όπως η Βουλγαρία. Υπάρχει και το άλλο επίπεδο, του συνολικού σχεδιασμού για τη διαχείριση των μεταναστευτικών ροών. Η Προεδρία του εξαμήνου αυτού, που έχει ήδη συνεργαστεί και με την επόμενη Προεδρία, της Ιταλίας, έχει θέσει ως προτεραιότητα το ζήτημα αυτό, γιατί πρέπει πράγματι η Ευρώπη να δείξει την ικανότητά της να τα διαχειρίζεται αποτελεσματικά τα ζητήματα αυτά.

Θυμίζω ότι στο Ευρωπαϊκό Συμβούλιο του Οκτωβρίου έγινε μια πρώτη συζήτηση σε βάθος για το πρόβλημα αυτό, υπό την πίεση της ανθρωπιστικής κρίσης, του δράματος της Λαμπεντούζα. Στο Ευρωπαϊκό Συμβούλιο του Δεκεμβρίου παρουσιάστηκαν τα αποτελέσματα της ομάδας δράσης για τη Μεσόγειο. Πριν από λίγες μέρες στην Αθήνα, στις 24 και 25 Ιανουαρίου, οργανώθηκε η άτυπη υπουργική σύνοδος δικαιοσύνης και εσωτερικών υποθέσεων, με τη συμμετοχή της κ. Malmström, και εκεί έγινε μια πρώτη αποτίμηση της κατάστασης σε συνέχεια και των συμπερασμάτων της ομάδας δράσης για τη Μεσόγειο. Έχουμε μια καλή, αξιόπιστη βάση, προκειμένου να διαμορφώσουμε στρατηγικές κατευθύνσεις για την περίοδο μετά τη Στοκχόλμη. Βεβαίως περιμένουμε τη σχετική ανακοίνωση της Επιτροπής, ελπίζουμε τον Μάρτιο, έτσι ώστε το αργότερο στο Ευρωπαϊκό Συμβούλιο του Ιουνίου να υιοθετήσουμε στρατηγικές κατευθύνσεις για το ζήτημα αυτό. Η καθημερινή διαχείριση του προβλήματος στη Βουλγαρία, όπως και στην Ελλάδα, στην Ιταλία, στη Μάλτα, δεν μπορεί φυσικά να περιμένει ούτε τον Μάρτιο, ούτε τον Ιούνιο. Είναι κάτι που διεξάγεται καθημερινά υπό συνθήκες πίεσης, συχνά δραματικές. Εκεί νομίζω ότι κατανοήσαμε και από τις παρεμβάσεις που έγιναν σήμερα στη συζήτηση τι πρέπει να γίνει. Η Επιτροπή έδωσε τη δική της απάντηση. Θέλω να σας διαβεβαιώσω ότι θα μεταφέρω στο Συμβούλιο τις παρατηρήσεις και την αγωνία που εκφράστηκε εδώ από όλους τους ομιλητές· όχι μόνον όσους ζουν ως Βούλγαροι πολίτες το πρόβλημα, αλλά γενικότερα από όλο το Ευρωπαϊκό Κοινοβούλιο, γιατί εδώ δοκιμάζεται η κοινή ευρωπαϊκή συνείδησή μας.

 
  
MPphoto
 

  President. - The debate is closed.

Written statements (Rule 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), în scris. Așa cum am avertizat în dezbaterile anterioare despre situația refugiaților sirieni, era doar o chestiune de timp până ca aceștia să ajungă în Uniunea Europeană. Exceptând câteva state, nicio țară membră a Uniunii nu are o capacitate reală de a primi un număr mare de refugiați. Este și cazul Bulgariei care, confruntată cu un număr mare de refugiați sirieni, nu poate face față situației, iar condițiile în care acești oameni sunt cazați sunt în dese rânduri foarte precare. De aceea, cred că avem nevoie de mai multă solidaritate între statele membre. Nu este normal ca doar câteva țări să suporte întreaga presiune financiară și umanitară a unor valuri de refugiați. Vreau să vă dau exemplul României, care, în timpul crizei din Libia, s-a oferit să preia în mod voluntar un număr important de refugiați libieni.

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (EFD), in writing. – Уважаеми колеги, това е особено важна тема за България, която за съжаление мина на втори план в последните седмици.

Проблемът със сирийските бежанци е изключително важен, защото над 2 милиона сирийски бежанци, повечето от половината от които са деца, вече са напуснали родината си. С безконтролното допускане на бежанци в страната ни през Турция, като южна граница, България е на прага на критичната бройка бежанци и има голям риск от последваща криза в страната.

Призовавам ЕС да се намеси и да разреши проблемите със сирийските бежанци в България, защото българското управление няма капацитета, както и не познава начина да се справи с тази задача.

Да, нужни са финанси и специфични познания, тъй като бежанската вълна от Сирия е прецедент в новата история на България. Но не е прецедент факта, че всяко българското правителство до момента е търсило начини да вземе още пари, за да може да ги открадне. Те не търсят съвети, с които да се справят с проблема, а търсят пари, които не се знае дали ще стигнат до бежанците. Може би за това сме най-бедната страна в ЕС, защото парите от фондовете почти никога не достигат до гражданите.

 
  
MPphoto
 
 

  Nuno Teixeira (PPE), por escrito. No ano de 2013, pensa-se que mais de 10 000 imigrantes tenham chegado à Bulgária, sendo a sua grande maioria de origem Síria, fugindo do cenário de guerra que assola o país desde 2011. De acordo com as normas da União Europeia, os Estados-Membros têm a responsabilidade de garantir o acesso à assistência médica e psicológica aos requerentes de asilo, mas a verdade é que dado à vaga massiva de refugiados os centros de acolhimento estão lotados e sem capacidade adequada para auxilia-los a todos. Perante este cenário, muitos acabam por dormir na rua em tendas sem aquecimento, enquanto outros aglomeram-se em salas de aulas ou em edifícios em desuso, fornecidos pelo Governo. É a primeira vez que a Bulgária enfrenta uma situação de crise desta natureza e cabe-nos a nós, sensibilizar e fazer tudo o que é possível em cada Estado-Membro e no contexto europeu para prestar apoio a estes migrantes.

 
Aviz juridic - Politica de confidențialitate