Rosa D'Amato, a nome del gruppo EFDD. – Signora Presidente, onorevoli colleghi, le divergenze in termini di reddito, occupazione e opportunità, che si sono enfatizzate con la crisi economico-finanziaria, sono evidenti e mortificano l'esistenza delle persone, poiché la sicurezza economica è importante per la realizzazione dei cittadini e per il loro benessere generale.
Oggi non basta semplicemente avere un lavoro per essere al riparo dalla povertà, perché varie tipologie contrattuali atipiche, molti tirocini non retribuiti, diverse forme di occupazione non convenzionali o non dichiarate, come la schiavitù del caporalato, impongono condizioni economiche al limite, se non al di sotto, della soglia di povertà.
Le disuguaglianze creano sconforto, portano malcontento e rabbia, creano un humus che alimenta instabilità e sfiducia nell'Unione europea. Eppure sono state nutrite dalla ricetta dell'austerity e dalle raccomandazioni specifiche per paese che l'Europa ha deciso di appioppare ai propri cittadini. Disoccupazione, tagli alle retribuzioni e alle pensioni oltre che al welfare hanno minato la vita di molte persone, e il tutto alla faccia della priorità del benessere dei popoli riconosciuta nei trattati europei.
Le risposte, quindi, non vanno cercate nelle raccomandazioni specifiche o nel Semestre europeo, non si può pensare di guarire un ammalato con le stesse medicine che lo hanno reso agonizzante. Se non si cambierà il metro con cui il sarto confeziona l'abito, fintanto che tutto sarà calibrato sul prodotto interno lordo, ci troveremo alle prese con vestiti stretti e soffocanti. Quando si adotteranno invece parametri che tengono conto del progresso sociale e del reale benessere dei cittadini, allora potremo vedere misure in grado di garantire occupazione e retribuzioni eque.
Ben venga quindi un autentico pilastro europeo dei diritti sociali, ben vengano azioni per il bilanciamento della vita professionale e privata, ma altre soluzioni proposte dal relatore non sono adeguate e per questo ci siamo astenuti.
Alex Mayer (S&D). – Madam President, I welcome this report, especially the section on helping people with disabilities achieve secure employment. Four years ago, when Norwich’s Remploy factory shut, the Department for Work and Pensions (DWP) said that funding should be focused on helping disabled people into mainstream jobs, but where is that funding now? The replacement for the DWP’s work program has seen its funding slashed by three-quarters. The British Government has gone back on its word.
Remploy did as was asked and today helps people with disabilities find and keep mainstream jobs. What they do worked. When I spoke to them they told me about Milo, who secured a full-time job working on Cromer Pier, and Brandon, who said it is thanks to Remploy that he now feels that he has a future. But now Remploy in Norwich is set to close, and experienced employment coaches will lose their jobs. The British Government talks warm words about helping disabled people into work, but is high time that they put their money where their mouth is.
Ангел Джамбазки (ECR). – Г-жо Председател, уважаеми колеги, гласувах против този доклад, защото въпреки някои от положителните предложения, залегнали в него, той не отчита една от основните за Европейския съюз разлики – това е разликата в доходите между така наречената „стара Европа“, или западната част на Европейския съюз, и Централна и Източна Европа, или новоприсъединените членове.
Тази огромна разлика в доходите и възнагражденията мотивира много млади хора от източната част на Европа да напускат родните си места и да се местят на запад, като по този начин предизвикват демографска криза в своите държави. А за тази голяма разлика в доходите са виновни до голяма степен и протекционистичните мерки, които вземат и които прилагат част от правителствата на държавите в тази част на Европа. Протекционистични мерки, насочени към недопускане до пазара на труда, недопускане на предприемачи, които да работят, да изкарват своите пари, да могат да плащат добри заплати в източната част на Европа и младите хора да стоят в дома си, а не да пътуват някъде на запад. Затова гласувах против.
Andrejs Mamikins (S&D). – Madam President, we often try to solve a problem only when it becomes evident, but very often it is hard to find a good solution at this stage. Inequality starts in childhood. Different possibilities in education and health services for one group of children than for another start to create an equality gap. As people become older, accumulated inequality starts to give negative results in people’s work and social life. That is why it is so important to make a timely investment in children’s and young people’s education, skills and health.
One of the positive examples of such a programme is the Youth Employment Initiative. This programme shows positive results. It needs a higher funding level for the period 2017-2020, at least EUR 21 billion. Every additional euro spent on these purposes will be returned to society by people who will be integrated into society and fully realise their talents. I voted in favour.
Момчил Неков (S&D). – Г-жо Председател, социалните неравенства станаха още по-осезаеми след тежката икономическа криза от последното десетилетие. Пропастта между бедни и богати се увеличи не само в държавите членки, но и между тях. Преките потърпевши се оказаха младите хора и нискоквалифицираните работници. Не можем да си позволим бъдещото младо поколение да живее по-зле от нас.
Бедността и липсата на възможности за професионална реализация прогони от България само за 2016 г. повече от 16 000 млади и образовани българи. Сега говорим за обезлюдяване на определени региони. След време с тези темпове ще говорим за обезлюдяване на цяла Източна Европа. Тази нова реалност предполага и нов тип отношение към проблема. Стагнацията в политиката на сближаване на европейско ниво няма как да спре миграцията от изток към запад. Не съм сигурен, че приоритизирането на инвестиции в инфраструктурни проекти ще накара българите в чужбина да се завърнат в родината си.
Seán Kelly (PPE). – A Uachtaráin, vótálas i bhfabhar na tuarascála seo mar is dóigh liom go bhfuil cothromaíocht thar a bheith tábhachtach don Aontas.
and combating equality should take the form of a variety of mechanisms – support for employees, digitisation of the workplace, addressing the gender pay gap, reinforcing efforts to eliminate poverty and enhanced employment policies affecting young people. One of the European Union 2020 targets looks to reduce the number of people in or at risk of poverty and social exclusion by at least 20 million.
Inequality resulting from the economic crisis had a particularly negative effect on women, causing increased exclusion from the labour market and worsening poverty among women. Eurostat findings for 2014 showed an average EU gender pay gap of 16.7%, but Ireland’s pay gap was standing at 13.9%. I was very pleased that our new leader, Leo Varadkar, mentioned this as one of his priorities during his term as Taoiseach.
Inequality affects people from all walks of life but equality, on the other hand, benefits our societies, our nations and our Union.
Leanaimis ar aghaidh ag cothú cothromaíochta.
Danuta Jazłowiecka (PPE). – Pani Przewodnicząca! Szanowni Państwo! Jednym z pięciu celów strategii Europa 2020 jest zmniejszenie liczby osób zagrożonych ubóstwem i wykluczeniem społecznym o co najmniej 20 mln. Biorąc pod uwagę, że po kryzysie takich osób było o 1,7 mln więcej niż w 2008 r., możemy stwierdzić, że podejmowane działania nie przynoszą oczekiwanych rezultatów. Zbyt wysokie i rosnące nierówności powodują nie tylko bezpośrednie koszty społeczne, ale mogą również stanowić przeszkodę dla wzrostu gospodarczego. Zmniejszenie nierówności musi stanowić jeden z głównych priorytetów instytucjonalnych na szczeblu europejskim. Jest to warunek wstępny ożywienia gospodarczego, tworzenia miejsc pracy, zwiększenia spójności społecznej i wspólnego dobrobytu. Aktywność Unii nie może jednak zastąpić własnych wysiłków państw członkowskich, przede wszystkim w obszarze rynku pracy. Najlepszym instrumentem walki z ubóstwem jest tworzenie miejsc pracy i wyrównywanie szans na poziomie krajowym czy regionalnym. Tak więc należy sprzeciwiać się wszelkim rozwiązaniom przenoszącym odpowiedzialność na szczebel Unii, bowiem łamie to zasadę pomocniczości, a także przyczynia się jedynie do utrwalenia problemu, a nie jego rozwiązania, stąd też wstrzymałam się, głosując nad sprawozdaniem.
Maria Grapini (S&D). – Doamna președintă, de la bun început vreau să precizez că acest raport este un prim pas.
Nu rezolvă însă inegalitatea și problemele pe care noi le-am identificat, sărăcia copiilor, inegalitate de gen, venituri mici în anumite zone, mai ales în rural. Cred că de aici încolo Comisia are probleme foarte mari în a corela acest proiect și mă bucur foarte mult. L-am votat, l-am susținut alături de grupul din care fac parte. Eu sunt în țara mea într-un partid umanist. Nu putem să nu ne gândim la oameni.
Însă Comisia trebuie să coreleze pentru că fondurile de coeziune nu și-au atins încă scopul. Trebuie să continuăm cu alocarea fondurilor de coeziune într-un procent mai mare și mai ales spre zonele sărace. Sunt copii care se nasc săraci, rămân săraci, creează familii sărace, nu au acces la școală, nu au acces la educație, nu au acces la sănătate.
Este foarte complex acest subiect și, sigur, este bine că pilonul social a fost cuprins în semestrul european dar eu cred că trebuie să tratăm sistemic și Comisia trebuie să trateze sistemic în corelare cu alte rezoluții și alte directive și regulamente.
Die Präsidentin. – Damit sind die Erklärungen zur Abstimmung geschlossen.