Pełne sprawozdanie z obrad

Wtorek, 12 marca 2019 r. - Strasburg

10.8. Stan stosunków politycznych między UE a Rosją (A8-0073/2019 - Sandra Kalniete)

Oral explanations of vote

  Andrejs Mamikins (S&D). – Madam President, I was taken aback by the spirit of hostility the rapporteur managed to impart on this report and it states that EU relations with Russia are based on deterrence and isolation. It gives many recommendations on how to limit cooperation with the Russian Federation and no recommendation on how to resume communication. It also undermines the credibility of the EU message by expressing mere beliefs, condemnations and accusations on the issues which have not even been investigated.

Concerning the sanctions, the more effective they are at weakening the Russian economy, the more they undermine the EU’s bigger objective. First, because a weaker Russia would not be a better partner and second, sanctions marginalise pro—Western members of the Russian elite, meaning that we managed to lose the interlocutors we needed.

Of course, the real challenge of the EU foreign policy is not Russia, as the report states. The real challenge of the group of European politicians, unlike some Members of this House who still profess confrontation and an overtly anti-Russian agenda with the hope to collect some votes, voted against.

  Момчил Неков (S&D). – Уважаеми колеги, съгласен съм с доводите на г-н Мамикинс и искам да кажа, че Русия е страна със стратегическо значение и положение за голяма част от Европа. Тя е страната, граничеща с най-много държави – членки на Европейския съюз, и има обща граница със Съюза от близо 2 300 километра.

Отказвайки ѝ статут на стратегически партньор, освен че е недалновидно, е и стратегическа грешка. Подобна теза означава отричане на европейската реална политика на 21-ви век. Никой не печели от излизането с политически декларации, напоени с езика на назидателния тон.

Искам да обърна внимание на параграф 6 например, в който решително се осъжда участието на Русия в случая „Скрипал“. Това е смело твърдение, имайки предвид, че специалните служби на Великобритания все още не дават 100-процентова сигурност за това твърдение дори година след този случай. Нима моите колеги, подкрепили този текст, имат повече познания и информация от разузнавателните служби?

И последно, критикуваме разследващата журналистика в трети страни, но знаете ли, уважаеми колеги, че в България биват сваляни предавания от национален ефир, защото разкриват истината около корупционните практики в страната?