Ангел Джамбазки (ECR). – Г-н Председател, гласувах в подкрепа на този доклад, защото нарастващите популации на вълка в Европейския съюз и проблемът, който уж тези популации създават по отношение на биоразнообразието и традиционното животновъдство в Европа, както и необходимостта от съвместна оценка на консервационния статус и трансграничните мерки за опазване и управление на популацията на едрите хищници по научно обоснован начин, съответстват на екологичните изисквания за видовете вълци, които обитават обширни райони и извършват големи миграции. По тази причина ловът трябва да се разреши, в рамките на добрата практика, на правилата и начина, по който работят тези ловни дружинки, за да могат те да извършват полезната дейност, с която да защитават стопанството и да защитават човешки животи и стопанството на хората.
България дава положителен пример за това как в държава с най-малко инвестиции в Европа по отношение на лова на вълци, ареалът и числеността на този хищник се увеличава, въпреки мерките. От друга страна, мечката като строго защитен вид у нас през последните 10 години, намалява с повече от 30% по официални данни.