Разработване на всеобхватна европейска стратегия за психичното здраве
12.7.2021
Въпрос с искане за писмен отговор E-003519/2021
до Комисията
Член 138 от Правилника за дейността
María Soraya Rodríguez Ramos (Renew), Véronique Trillet-Lenoir (Renew), Nils Torvalds (Renew), Sophia in 't Veld (Renew), Frédérique Ries (Renew), Hilde Vautmans (Renew), Michal Šimečka (Renew), Ilhan Kyuchyuk (Renew), Olivier Chastel (Renew), Atidzhe Alieva-Veli (Renew), Petras Auštrevičius (Renew), Alin Mituța (Renew), Adrián Vázquez Lázara (Renew), Luis Garicano (Renew), Susana Solís Pérez (Renew), Jordi Cañas (Renew), Maite Pagazaurtundúa (Renew), Javier Nart (Renew), Karin Karlsbro (Renew), Irena Joveva (Renew), Samira Rafaela (Renew), Barry Andrews (Renew), Nicolae Ştefănuță (Renew), Karen Melchior (Renew)
Преди пандемията от COVID-19 над 84 милиона души бяха засегнати от психични заболявания в ЕС, като този брой несъмнено се е увеличил оттогава насам. Пандемията и последвалата икономическа криза се оказаха голяма тежест за хората и тяхното психическо състояние, както се вижда от по-високите равнища на стрес, тревожност и депресия. Смущенията в системите на здравеопазването допринесоха значително за влошаването на психичното здраве, като жените, младите хора, хората в групите с по-ниски доходи и хората с психосоциални увреждания са сред тези, които бяха непропорционално засегнати.
Предизвикателството за психичното здраве, породено от пандемията от COVID-19, става все по-сложно и без спешни действия от страна на ЕС и неговите държави членки, то ще продължи да има непосредствени и дългосрочни последици, включително за системите на здравеопазване. През 2019 г. Съветът на министрите призова за разработването на всеобхватна Европейска стратегия за психичното здраве, същото направи и Парламентът в своята резолюция от 2020 г. относно стратегията на ЕС за общественото здраве след COVID-19; оттогава обаче е постигнат слаб напредък.
- 1.Кога Комисията ще представи всеобхватна, дългосрочна и съобразена с правата на човека Европейска стратегия за психичното здраве?
- 2.Как ще сведе до минимум различията между държавите членки по отношение на достъпа, лечението и финансовата достъпност на услугите, свързани с психичното здраве?
- 3.Как ще подпомогне решаването на проблемите, свързани с нарастващата необходимост от превенция на психичните заболявания?