Парламентарен въпрос - O-0104/2010Парламентарен въпрос
O-0104/2010

Споразумения за реадмисия между Общността и трети държави

Въпрос с искане за устен отговор O-0104/2010
до Комисията
Член 115 от Правилника за дейността
Sylvie Guillaume, Claude Moraes
от името на групата S&D
Hélène Flautre, Judith Sargentini
от името на групата Verts/ALE
Cornelia Ernst, Rui Tavares, Marie-Christine Vergiat
от името на групата GUE/NGL
Malika Benarab-Attou

Процедура : 2010/2777(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
O-0104/2010
Внесени текстове :
O-0104/2010 (B7-0453/2010)
Гласувания :
Приети текстове :

Понастоящем Европейският съюз е страна по 11 споразумения за реадмисия. Той участва в преговори по 7 други споразумения, от които две (с Пакистан и Грузия) ще бъдат сключени всеки момент, а едно (с Турия) трябва скоро да бъде подписано. Тези споразумения станаха основния инструмент на Общността за „задържане на потока“ на незаконни мигранти. След влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент разполага с по-големи правомощия по отношение на одобрението на международни договори. Какви гаранции може да предостави Комисията на Европейския парламент по отношение на прозрачността и правото на информация относно преговорния процес за тези споразумения?

Какви гаранции може да предложи Комисията в случаите, когато тези държави не са страни по Женевската конвенция или по други конвенции за защита на основните права? Подписването на посочените конвенции не следва ли да бъде предварително условие за подписването на тези споразумения? Това изглежда абсолютно наложително, като се има предвид липсата на единна система за предоставяне на убежище в Европа и рисковете от връщане, които продължават да съществуват.

Как е възможно законодателният орган да одобри основателно тези споразумения, без да предвиди обстоятелствена оценка на ефикасността на инструментите и проследяване на тяхното прилагане след влизането в сила на първото такова споразумение през 2004 г.?

Законно ли е да се разреши на държавите-членки да пристъпят към репатриране, ако в предвидения срок третата държава не е отговорила на искането за реадмисия на един от нейните граждани, на гражданин на трета държава, преминал транзитно през нейна територия, или на лице без гражданство?

Тези споразумения не следва ли изрично да упоменават подпомагането на реинтеграцията на върнатите лица?

Внесен: 7.7.2010

Предаден: 9.7.2010

Краен срок за отговор: 16.7.2010