Последващи действия след доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно борбата с насилието над жените
Въпрос с искане за устен отговор O-000080/2014
до Комисията
Член 128 от Правилника за дейността
Iratxe García Pérez, от името на Комисия по правата на жените и равенството между половете
ЕП прие законодателен доклад по собствена инициатива (2013/2004 (INL)), с който изисква Комисията да внесе, наред с другото, предложение за законодателен акт, който да установи мерки за насърчаване и подкрепа за действията на държавите членки в областта на предотвратяването на насилието над жени и момичета. В отговора си през май 2014 г. Комисията заяви, че не смята за уместно да внесе законодателно предложение за превантивни мерки.
1. Как може Комисията да осигури съгласувани действия между държавите членки в областта на предотвратяването на насилието над жени и момичета, въз основа на член 84 от ДФЕС, без наличието на законодателни мерки?
2. С оглед на определението, установено в Директива 2012/29/ЕС, какви конкретни предложения има Комисията за подобряването на събирането, разпространението и анализа на надеждни и съпоставими данни между държавите членки относно основаното на пола насилие? Способна ли е Комисията да осигури съгласуван подход, който пълноценно да използва работата на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), включително, по целесъобразност, да се разгледа необходимостта от учредяване на Европейска обсерватория за насилието над жени?
3. С оглед проучване на FRA, което сочи, че 33% от жените в ЕС са изпитвали сексуално насилие от 15-годишна възраст, може ли Комисията да направи оценка на необходимостта от привеждане в действие на т.нар. клауза за преход като добави основаното на пола насилие като вид престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС?
4. Предвид резултатите от проучването на FRA, смята ли Комисията, че инструментите за провеждане на политика, които са в сила понастоящем, са напълно достатъчни за борбата срещу всички форми на насилие срещу жени и момичета, въпреки че не е приложена стратегия и план за действие за целия ЕС, както поиска ЕП?
5. По-конкретно, Комисията поема ли задължението да преразгледа съществуващото законодателство и механизмите за правоприлагане с оглед на по-успешната борба с нововъзникващите форми на насилие над жени и момичета, като например сексуален тормоз по интернет?
6. До каква степен Комисията е проучила постижимостта на започването на процедура по присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул?
7. Как планира Комисията да си съдейства с всички останали институции на ЕС за определянето на 2016 г. като Година на ЕС за прекратяването на насилието над жени?