Конвенцията на ООН за прозрачност при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава
Въпрос с искане за устен отговор O-000153/2015
Съвета
Член 128 от Правилника за дейността
Bernd Lange, Salvatore Cicu, от името на Комисия по международна търговия
Традиционно уреждането на спорове между инвеститор и държава (УСИД) се извършва въз основа на правилата на търговския арбитраж, който засяга въпроси, свързани с обществените политики или оказва въздействие върху публичните финанси. По-голяма прозрачност по време на арбитраж следователно е от основно значение. Съюзът подкрепя многостранната конвенция, която предвижда прилагането на правилата на комисията на ООН по международно търговско право относно прозрачността на УСИД, произтичащи от споразумения, сключени преди 1 април 2014 г. Конвенцията на ООН за прозрачност при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава (Конвенцията от Мавриций) беше приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 2014 г. С подписването на конвенцията Европейският съюз може да стане страна по нея в частта, отнасяща се до Договора за Енергийната харта и да упълномощи държавите членки да подпишат конвенцията поотделно по отношение на своите двустранни инвестиционни споразумения. Въпреки това спорът между Комисията и държавите членки, отнасящ се до съществените и процедурните въпроси за вземане на решения, е попречил на Съюза да подпише конвенцията. (Вместо това, към днешна дата тя е подписана от осем държави членки; Необходимо е обаче държавите членки да бъдат оправомощени, за да приложат правилата за прозрачност на UNCITRAL към действащите двустранни инвестиционни споразумения.) Договорът за Енергийната харта е изключен от обхвата на прилагане на правилата, което означава, че в тези случаи на УСИД, при които Съюзът е ответник, а ищецът е от държава извън ЕС, правилата за прозрачност на UNCITRAL не могат да бъдат приложени. В случаите, в които държавите членки са ответници, правилата ще важат само за тези, които са подписали конвенцията. Това е много тревожно положение, тъй като Договорът за Енергийната харта през последните няколко години се е превърнал в договор, съгласно който са били отнесени по-голямата част от случаите на УСИД в световен мащаб. Като се има предвид настоящото безизходно положение, би ли могло Председателството да отговори на следните въпроси?
1. Председателството оказва ли натиск върху тези държави членки, които блокират Конвенцията, за да даде възможност на ЕС да я подпише?
2. Счита ли Председателството, че тази липса на съгласуваност ще се отрази по негативен начин върху репутацията на Съюза като международен фактор, след като все още не може да изпълни многостранното решение за разглеждане на някои практически проблеми в съществуващата система за уреждане на спорове, която е подкрепяна от самия Съюз?
3. Без да се засягат каквито и да било по-нататъшни допълнителни подобрения в международния режим за защита на инвестициите, Председателството ще поеме ли ангажимента да работи за всички държави членки, предвиждащи прилагането на двустранно инвестиционните споразумения, които вече са в сила?