Правен характер и обвързващ характер на т.нар. "споразумение между ЕС и Турция"

22.3.2016

Въпрос с искане за устен отговор O-000053/2016
Съвета
Член 128 от Правилника за дейността
Birgit Sippel, от името на групата S&D

Съгласно Договора от Лисабон международно споразумение, което засяга разпоредби по обикновената законодателна процедура на ЕС, следва да бъде договорено от Съвета или от Комисията в съответствие с член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и да бъде одобрено от Парламента , който „получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата“ (член 218, параграф 10 от ДФЕС). Същинската цел на посочените разпоредби е, от една страна, Парламентът да не бъде подлаган на натиск да транспонира в законодателството на ЕС мерки, които преди това не са получили неговото одобрение, и, от друга страна, да се приложи принципът на добросъвестност (bona fide) по отношение на засегнатата трета държава. Въпреки посочените ясни разпоредби на равнището на Договора някои държави членки (с участието на Комисията) договориха т.нар. „споразумение между ЕС и Турция“, което след това беше финализирано по време на срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите членки с турския министър-председател. Въпреки общото си заглавие („Декларация“), споразумението предвижда някои задължения за двете страни, както и механизъм за взаимен мониторинг.

1. Смята ли Съветът, че „споразумението между ЕС и Турция“, обхващащо области, които понастоящем са обект на изключителна и споделена компетентност на ЕС, има обвързващ характер съгласно международното право и/или правото на ЕС?

2. Ако отговорът е „да“, защо споразумението не беше договорено и сключено в съответствие с член 218 от ДФЕС?

3. Ако отговорът е „не“, информирана ли е турската насрещна страна за необвързващия характер на споразумението и за факта, че е възможно някои аспекти да не бъдат приложени съгласно очакванията?