Устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС
Въпрос с искане за устен отговор O-000033/2017
до Комисията
Член 128 от Правилника за дейността
Linda McAvan, от името на Комисия по развитие
Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС (ГСЕС) за 2016 г. определя „устойчивостта в държавен и обществен план по отношение на Изтока и Юга“ като един от петте приоритета за външната дейност на ЕС. Този приоритет ще бъде предмет на съвместно съобщение относно „Устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС“. ЕС вече определи своя подход към устойчивостта в различни политически документи, и по-конкретно съобщението на Комисията, озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта“, (2012 г.), свързания с него „План за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации, за 2013 – 2020 г.“, както и заключенията на Съвета относно устойчивостта (2013 г.). Насърчаването на устойчивостта също е част от важни международни споразумения, сключени от ЕС, като например Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, Парижкото споразумение относно изменението на климата или Световната среща на върха по хуманитарните въпроси (WHS). В светлината на горепосоченото би ли могла Комисията да изясни следните въпроси?
1. Новата инициатива ще представлява ли напредък за съществуващите политики на ЕС по този въпрос и ще гарантира ли тяхната непрекъснатост (по-специално във връзка със съществуващия план за действие)? Как новият документ ще вземе под внимание поуките, извлечени от изпълнението на тези политики, и резултатите от оценката на устойчивостта (първоначално планирана за 2018 г.)?
2. Как ЕС ще насърчава привеждането в съответствие на новата инициатива относно устойчивостта с международните ангажименти и текущите дейности на ЕС, произтичащи от тях, като например целите за устойчиво развитие (ЦУР), Рамковата програма от Сендай, Парижкото споразумение и Световната среща на върха по хуманитарните въпроси? Как на практика ще спазва принципите за ефективност на развитието, и по-специално принципа на демократичната ангажираност?
3. Как новата инициатива ще насърчи съгласуван подход на ЕС към устойчивостта и взаимното допълване на неговите политики в областта на развитието, хуманитарната сфера, външните отношения и сигурността, като същевременно се запазят конкретният мандат и цели на всяка политическа област, и по-специално зачитането на хуманитарните принципи?
4. Глобалната стратегия на ЕС се отнася до „устойчивостта в държавен и обществен план“, докато настоящите политики поставят ясен акцент върху физическите лица, домакинствата и общностите. Как това ново съобщение ще гарантира, че работата на ЕС във връзка с устойчивостта ще запази акцента върху нуждите на най-уязвимите групи от населението и ще подчертае ролята на местните участници и гражданското общество? По какъв начин ще се подходи към въпроса за ключовата роля на жените в насърчаването на устойчивостта?
5. По какъв начин новото съобщение ще съчетае глобалния характер на съществуващите инициативи на ЕС относно устойчивостта в нестабилни и засегнати от кризи страни с намерението за включване на конкретни предложения за съседните на ЕС региони?