Запитване - Kоординирани усилия на равнището на ЕС за увеличаване на обхвата на ваксинирането
15.9.2017
Запитване с искане за писмен отговор, последвано от разисквания O-000074/2017
до Комисията
Член 130 б от Правилника за дейността
Piernicola Pedicini, Laura Agea, Rosa D'Amato, Tiziana Beghin, Marco Valli, Marco Zullo, Fabio Massimo Castaldo, Ignazio Corrao, Laura Ferrara, Eleonora Evi, Isabella Adinolfi, Joëlle Bergeron, от името на групата EFDD
Държавите членки запазват суверенитет над своите ваксинационни календари за своите граждани. Италия наскоро въведе задължителна ваксинация на новородени деца, в случая шест ваксини в допълнение към четирите, които вече бяха задължителни, което означава общо десет задължителни ваксини.
Легитимната цел за постигане на възможно най-високи равнища на ваксинации, обаче, може да бъде постигната чрез по-малко строги политики, и повечето държави членки предпочитат приемането на „политики на препоръки“ или комбинация от политики на задължение/препоръка
Проучване от 2016 г. показва, че държавите, в които е задължително ваксинирането, като цяло не са постигнали по-добър обхват от сравними страни, в които няма в сила законово задължение[1].
Дългогодишен член на Консултативния форум на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията заяви, че сходни резултати с тези на политиките на задължителна ваксинация е вероятно да бъдат постигнати чрез инвестиране на средства в по-добрата организация и в комуникационни програми[2].
– Може ли фактът, че задължението за извършване на десет ваксинации за децата от 0 до 3-годишна възраст е без прецедент до този нов законодателен акт, да бъде считан за причина за позоваване на предохранителния принцип?
– Може ли Комисията да събере доказателства относно разликата в ефективността между задължителни и незадължителни ваксинационни политики по отношение на равнищата на имунизация?
– Как може ЕС да координира действия за подобряване на ефективността на политиките за ваксинация и за повишаване на равнищата на имунизация?