ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
17.1.2007
- –Philip Dimitrov, Konstantin Dimitrov, Martin Dimitrov, Stefan Sofianski, Geoffrey Van Orden, Luisa Fernanda Rudi Ubeda, Simon Busuttil и Simon Coveneyот името на групата PPE-DE
- –Kristian Vigenin, Georgi Bliznashki, Evgeni Kirilov, Marusya Lyubcheva, Mladen Chervenyakov, Atanas Paparizov, Jan Marinus Wiersma, Pasqualina Napoletano, Catherine Guy-Quint, Alexandra Dobolyi, Hannes Swoboda, Elena Valenciano и Pierre Schapira от името на групата PSE
- –Filiz Hakaeva Husmenova, Graham Watson, Adrian Cioroianu, Stanimir Ilchev, Tchetin Kazak, Antonyia Parvanova, Ali Nedzhmi, Hristina Hristova, Lydia Shouleva, Frédérique Ries и Marios Matsakis от името на групата ALDE
- –Brian Crowley, Cristiana Muscardini, Eoin Ryan, Roberta Angelilli и Ģirts Valdis Kristovskis, от името на групата UEN
- –Hélène Flautre, Raül Romeva i Rueda, Kathalijne Maria Buitenweg, Cem Özdemir и Elly de Groen, от името на групата Verts/ALE
- –Vittorio Agnoletto, André Brie и Willy Meyer Pleite, от името на групата GUE/NGL
- –GUE/NGL (B6‑0024/2007)
- –PSE (B6‑0025/2007)
- –ALDE (B6‑0026/2007)
- –UEN (B6‑0027/2007)
- –Verts/ALE (B6‑0028/2007)
- –PPE-DE (B6‑0029/2007)
Резолюция на Европейския парламент относно осъждането и лишаването от свобода от страна на Либия на пет български медицински сестри и един палестински лекар
Европейският парламент,
– като взе предвид годишните доклади на Европейския съюз за правата на човека, и по-специално докладите от 2005 г. и 2006 г.,
– като взе предвид своите резолюции относно присъединяването на България към ЕС, и по-специално резолюциите от 30 ноември 2006 г. (параграф 25 ), от 15 декември 2005 г. (параграф 32) и от 13 април 2005 г. (параграф 39),
– като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 11 октомври 2004 г., с които се изразява сериозна загриженост за тежкото положение на медиците, неговото решение за предоставяне на помощ на либийските здравни служби, декларацията на председателството на ЕС относно решението на Наказателния съд в Либия за осъждане на смърт на пет български медицински сестри и един палестински лекар, декларацията на члена на Комисията Ferrero-Waldner относно присъдата, произнесена от либийския съд на 19 декември 2006 г. по делото в Бенгази, както и декларациите на председателя на Европейския парламент от 30 ноември 2006 г. и 20 декември 2006 г.,
– като взе предвид докладите на председателството на Съвета на ЕС от декември 2005 г. и от декември 2006 г. до Европейския съвет по осъществяването на стратегически партньорства между ЕС и средиземноморските държави,
– като взе предвид насоките на ЕС относно смъртната присъда,
– като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 9 февруари 1999 г. либийските власти задържаха няколко български медици, работещи в болницата "Al-Fatih" в Бенгази, и като има предвид, че на 7 февруари 2000 г. в Либийския народен съд бе образувано съдебно производство срещу шест български граждани, един палестинец и девет либийци по обвинението за умишлено заразяване на няколкостотин деца с вируса на ХИВ,
Б. като има предвид, че на 6 май 2004 г. съдът осъди пет български медицински сестри и един палестински лекар на смърт чрез разстрел; като има предвид, че на 25 декември 2005 г. Върховният съд на Либия произнесе решението си по обжалването на смъртната присъда и разпореди да се образува ново производство; като има предвид, че новото производство, образувано на 11 май 2006 г., потвърди смъртните присъди на 19 декември 2006 г.,
В. като има предвид, че са налице сериозни доказателства за това, че в затвора подсъдимите са били подлагани на мъчения, за да им бъдат изтръгнати неверни показания; като има предвид, че са били извършвани още множество други очевидни нарушения на правата на подсъдимите;
Г. като има предвид, че през 2003 г., вследствие на искане от страна на либийските власти, реномирани международни експерти по въпросите на ХИВ/СПИН представиха доклад, в който категорично се заключаваше, че разпространението на вируса на ХИВ се дължи на вътрешноболнична инфекция, която е започнала преди пристигането на обвиняемите в Либия; като има предвид, че в скорошни публикации бяха представени убедителни научни доказателства за произхода и хронологията на заразата в Бенгази; като има предвид, че всички тези убедителни доказателства за невинността на обвиняемите бяха пренебрегнати и не бяха взети под внимание,
Д. като има предвид, че през ноември 2004 г. ЕС лансира "План за действие срещу ХИВ в полза на Бенгази", който включва техническа и медицинска помощ за заразените деца и засегнатите семейства, както и помощ за либийските власти за борба с болестта СПИН; като има предвид, че 2,5 милиона евро от бюджета на Общността са предвидени за финансиране на този план; като има предвид, че този план за действие е в процес на реализация, с помощта на Комисията и държавите-членки на ЕС; като има предвид, че голям брой заразени деца са били лекувани в болници на държави-членки,
Е. като има предвид, че през януари 2006 г. бе учреден Международен фонд - Бенгази, неправителствена организация с идеална цел, създадена, за да подпомага развитието на местната медицинска инфраструктура в Бенгази, да подобрява лечението на пациентите и да оказва помощ на засегнатите семейства;
1. осъжда решението на Наказателния съд в Либия от 19 декември 2006 г., повторно признаващо за виновни и осъждащо на смърт пет български медицински сестри: Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и един палестински лекар, Ашраф ал-Хаджудж, които вече са прекарали осем години в затвор във връзка с делото за заразяването с ХИВ/СПИН в болницата в Бенгази през 1999 г.;
2. повторно изразява коренното си противопоставяне на смъртното наказание и напомня, че ЕС счита, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за прогресивното развитие на правата на човека; същевременно подчертава, че ЕС е разширил този ангажимент и сега работи за премахване на смъртното наказание както в Съюза, така и в трети страни;
3. още веднъж изразява сериозна загриженост по отношение на основанието, на което срещу обвиняемите е било повдигнато съдебно преследване, за отношението към тях по време на задържането под стража и за голямото забавяне на процеса;
4. подчертава, че от януари 2007 г. процесът в Бенгази директно засяга петима граждани на Европейския съюз;
5. приканва съответните либийски власти да вземат необходимите мерки за преразглеждане и анулиране на смъртните присъди и да отворят пътя към бързо разрешаване на случая на хуманитарна основа, като по този начин се създадат необходимите предпоставки за продължаване на общата политика за ангажиране към Либия;
6. призовава президента Кадафи да упражни правомощията си и незабавно да постигне освобождаването на лишените от свобода медици;
7. призовава Комисията и Съвета да предприемат действия спрямо либийското правителство за осигуряване на скорошно освобождаване на лишените от свобода медици;
8. изразява пълна солидарност с жертвите на заразяването с ХИВ/СПИН в Бенгази и отбелязва мерките, взети от международната общественост за оказване на помощ на децата;
9. призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да продължат да оказват помощ за прилагането на Плана за действие срещу ХИВ и да подкрепят Международния фонд - Бенгази, с цел да се облекчи страданието на заразените деца и техните семейства и да се помогне на либийските власти да предотвратят и да се преборят с разпространението на заразата със ХИВ в страната;
10. подчертава своята решителност да следи отблизо случая и приканва Комисията и Съвета да държат Европейския парламент в течение на всяко ново развитие на случая;
11. призовава Комисията и Съвета, при липса на положителен изход от делото, да обмислят преразглеждане на общата политика за ангажиране към Либия във всички съответни сфери, в които Съюзът счита това за целесъобразно;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки, на правителството и на Народния конгрес на Либия, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на генералния секретар на Обединените нации и на Съвета на Обединените нации по правата на човека.