Европейският парламент,

–  като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

–  като взе предвид член 11, параграф 1 от Договора за Европейски съюз и член 177 от Договора за ЕО, който определя утвърждаването на правата на човека като цел на Общата външна политика и политиката за сигурност,

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Сирия и Близкия Изток и своята препоръка от 26 октомври 2006 г. до Съвета относно сключването на Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Сирийската арабска република, от друга,

–  като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е основен елемент на Евро-средиземноморското партньорство, изразено в Споразумението за сътрудничество между ЕС и Сирия, както и Споразумението за асоцииране, което предстои да бъде финализирано,

Б.  като има предвид, че Европейският парламент и неговият председател вече на няколко пъти направиха постъпки за освобождаването на задържани в сирийските затвори правозащитници, политици и парламентаристи,

Г.  като има предвид, че Michel Kilo, писател и бореце за демокрация, който бе арестуван на 14 май 2006 г. поради изразената от него позиция в декларацията за отношенията между Бейрут и Дамаск (т.нар. „декларация Бейрут-Дамаск”), както и Mahmoud Issa бяха осъдени на 13 май 2007 г. на три години затвор,

Г.  като има предвид, че Suleiman Al-Shamar, изявен член на Националната демократична общност, и Khalil Hussein, председател на службата за връзки с обществеността на движението Kurd Future Trend, бяха осъдени на десет години затвор за „подриване на националната етика” и „конспирация с чужда страна“,

Д.  като има предвид, че Faek El Mir и Aref Dalila, членове на различни правозащитни организации в Сирия, вече шеста година са изолирани в отделни килии,

Е.  като има предвид, че сирийските сили за сигурност арестуваха на 8 ноември Kamal al-Labwani, лекар и съосновател на Либералното демократично обединение, при завръщането му от пътуване в Европа, Съединените щати и Египет и го осъдиха на дванадесет години затвор с полагане на тежък труд, по обвинения от политически характер,

Ж.  като има предвид, че Anwar Al Bunni, основател на Сирийската организация за правата на човека и адвокат в областта на правата на човека, бе арестуван на улицата в Дамаск, в момент, когато той се готвеше да заеме поста на директор на център за правата на човека, чието създаване бе финансирано от Европейския съюз през 2006 г., и впоследствие той бе осъден на пет години затвор за „разпространяване на невярна и накърняваща държавните интереси информация“,

1.  изразява дълбокото си безпокойство относно неотдавнашните присъди, произнесени срещу политически затворници и правозащитници в Сирия, които засягат всички опозиционни политически течения;

2.  изразява дълбокото си безпокойство по повод наложените ограничения и повдигнатите обвинения срещу Mahmoud Issa, Fayek El Mir, Aref Dalila, Kamal al Labwani, Anwar Al Bunni, Michel Kilo, Suleiman Al-Shamar и Khalil Hussein, във връзка с упражняването от тях на демократичните им права и участието им в мирни дейности;

3.  приканва сирийските власти да съблюдават стриктно международното право в областта на правата на човека и по-специално Международния пакт за граждански и политически права, както и Конвенцията против http://pravo1.ciela.net/act.aspx?id=0&idna=FF102404&idstr=0&iditem=0&find=изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирани съответно от Сирия през 1969 г. и 2004 г.;

4.  призовава Сирия да зачита свободата на мнение и правото на справедлив съдебен процес;

5.  приканва настоятелно сирийските власти да вземат предвид изразените от Комитета на ООН по правата на човека безпокойства и да гарантират, че

6.  призовава настоятелно съответните сирийски органи на отменят присъдите, свалят повдигнатите от Военния съд в Дамаск обвинения и да освободят горепосочените лица, изпратени в затвора поради техните убеждения или по политически причини;

7.  призовава по-специално ЕС да окаже цялата необходима подкрепа на дейците на сирийското гражданско общество чрез Европейския инструмент за съседство и партньорство и новоприетия Европейски инструмент за демокрация и права на човека, включително чрез незабавно прилагане на т.нар. „ad hoc“ мерки, насочени към правозащитници;

8.  отправя искане към Сирия, която би могла да играе важна роля за утвърждаването на мира в региона, да подобри състоянието на правата на човека и свободата на изразяване в страната, както и да ги насърчава;

9.  призовава Сирия да подкрепи учредяването на наказателен съд с международен характер вследствие разследването, проведено от съдията Brammertz в Ливан;

10.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на на Съвета, Комисията, както и на правителството и парламента на Сирия.

.