Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B6-0525/2007

Внесени текстове :

RC-B6-0525/2007

Разисквания :

PV 13/12/2007 - 11.3
CRE 13/12/2007 - 11.3

Гласувания :

PV 13/12/2007 - 12.3
CRE 13/12/2007 - 12.3

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 116kWORD 68k
12.12.2007
PE398.224v01-00}
PE398.220v01-00}
PE398.207v01-00}
PE398.210v01-00} RC1
 
B6‑0525/2007}
B6‑0528/2007}
B6‑0538/2007}
B6‑0542/2007} RC1
внесено съгласно
член 115, параграф 5 от правилника от
   Georg Jarzembowski, Laima Liucija Andrikienė и Bernd Posselt, от името на групата PPE-DE
   Pasqualina Napoletano и Elena Valenciano Martínez-Orozco, от името на групата PSE
   Sophia in 't Veld и Marios Matsakis, от името на групата ALDE
   Jean Lambert, Raül Romeva i Rueda и Hiltrud Breyer, от името на групата Verts/ALE
   Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
   PSE (B6‑0525/2007)
   ALDE (B6‑0528/2007)
   Verts/ALE (B6‑0538/2007)
   GUE/NGL (B6‑0542/2007)
относно "жените за утеха"

Резолюция на Европейския парламент относно "жените за утеха" 

Европейският парламент,

-  като взе предвид 200-та годишнина от премахването на търговията с роби през 2007 г.,

-  като взе предвид Конвенцията за преследване на търговията с жени и деца (1921 г.), подписана от Япония,

-  като взе предвид Конвенцията относно принудителния труд (1930 г.), ратифицирана от Япония,

-  като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на Обединените нации относно жените, мира и сигурността (2000 г.),

-  като взе предвид доклада на Gay McDougall - специален докладчик на ООН по системните изнасилвания, сексуалното робство и подобните на робство практики по време на въоръжени конфликти (22 юни 1998 г.),

-  като взе предвид заключенията и препоръките на 38-мата сесия на Комитета на ООН срещу мъченията (9-10 май 2007 г.),

-  като взе предвид доклада за проучване на нидерландски правителствени документи относно насилствената проституция на холандки в Холандски източни Индии по време на японската окупация, Хага (2004 г.)

-  като взе предвид резолюцията на Конгреса на САЩ, приета на 30 юли 2007 г. и резолюцията на парламента на Канада, приета на 29 ноември 2007 г.,

-  като взе предвид член 115 от своя правилник,

   А.като има предвид, че по време на колониалната и военна окупация на Азия и островите в Тихия океан от 30-те години на 20 век до края на Втората световна война правителството на Япония официално е поръчвало събирането на млади жени, известни на света като ianfu или "жени за утеха", с единствена цел сексуално робство на имперските въоръжени сили,
   Б.като има предвид, че според заключенията на историците над 100 000 жени са били поробени,
   В.като има предвид, че системата на "жените за утеха" е включвала групово изнасилване, принудителни аборти, унижение и сексуално насилие, довели до осакатяване, смърт или дори самоубийство, при един от най-мащабните случаи на трафик на хора през 20 век,
   Г.като има предвид, че в десетки случаи на заведени дела за "жени за утеха" пред японските съдилища са били отхвърлени всички искове за компенсация, въпреки решенията на съда, потвърждаващи прякото и непряко участие на имперските въоръжени сили и отговорността на страната,
   Д.като има предвид, че повечето от жертвите на системата на "жени за утеха" са починали, а останалите живи са на 80 или над 80-годишна възраст,
   Е.като има предвид, че през последните години редица високопоставени членове и служители на японското правителство са направили изявления в защита на системата на "жените за утеха", а някои японски служители наскоро изразиха непростимото желание за омаловажаване или отменяне на тези изявления,
   Ж.като има предвид, че истинският мащаб на системата за сексуално робство никога не е бил напълно разкрит от японското правителство и някои нови задължителни тълкувания, използвани в японските училища, се опитват да омаловажат трагедията на "жените за утеха" и други японски военни престъпления по време на Втората световна война,
   З.като има предвид, че мандатът на Фонда за жените на Азия - частна фондация, създадена по инициатива на правителството, чиято цел беше прилагането на програми и проекти за компенсиране на злоупотребите и страданията на "жените за утеха", изтече на 31 март 2007 г.,
   1.приветства отличните взаимоотношения между Европейския съюз и Япония, основани на споделените ценности на многопартийната демокрация, правовата държава и зачитането на правата на човека;
   2.изразява своята солидарност с жените, които са били жертви на системата на "жени за утеха" по време на Втората световна война;
   3.приветства декларациите на главния секретар на японското правителство Yohei Kono от 1993 г. и на министър-председателя Tomiichi Murayama от 1994 г. относно "жените за утеха", както и резолюциите на японския парламент от 1995 г. и 2000 г., в които се поднасят извинения за военновременните жертви, включително за жертвите на системата на "жени за утеха";
   4.приветства инициативата на японското правителство за създаване през 1995 г. на вече закрития Фонд за жените на Азия, частна фондация, финансирана предимно чрез правителствени средства, която разпредели известни суми под формата на "парични компенсации" на стотици "жени за утеха", но счита, че тази хуманитарна инициатива не е в състояние да удовлетвори исканията на жертвите за правно признание и обезщетение съгласно международното публично право, както заявява в своя доклад от 1998 г. специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието срещу жените, Gay McDougall;
   5.призовава японското правителство да направи официално признание, да поднесе извинения и да поеме по ясен и недвусмислен начин историческата и правна отговорност за принуждаването към сексуално робство, извършено от имперските въоръжени сили по отношение на млади жени, известни на света като "жени за утеха", по време на колониалната и военна окупация на Азия и островите в Тихия океан от 30-те години на 20 век до края на Втората световна война;
   6.призовава японското правителство да въведе ефективен административен механизъм за предоставяне на обезщетения на всички оцелели жертви на системата на "жени за утеха" и на семействата на починалите жертви;
   7.призовава японското национално събрание (парламент) да приеме законодателни мерки, за да премахне съществуващите пречки за търсене на обезщетения чрез японските съдилища; по-специално, правото на лицата да подават искове за обезщетения срещу правителството следва да получи изрично признание в националното право, а случаите във връзка с обезщетения на жертви на сексуално робство, представляващо престъпление съгласно международното право, следва да получат приоритет, като се има предвид възрастта на оцелелите;
   8.призовава правителството на Япония да опровергае публично всякакви твърдения, че подчиняването и поробването на "жени за утеха" никога не се е случвало;
   9.насърчава народа и правителството на Япония да предприеме първи стъпки по посока на пълното признаване на националната история и да повиши информираността в Япония относно политиката на страната през 30-те и 40-те години на 20 век, включително във връзка с "жените за утеха"; призовава правителството на Япония да осведоми настоящото и бъдещите поколения относно тези събития;
   10.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на парламента и правителството на Япония, на Съвета на ООН по правата на човека, на правителствата на държавите от АСЕАН, на Корейската народнодемократична република, на Република Корея, на Китайската народна република, на Тайван и на Източен Тимор и на Съвета, Комисията и на държавите-членки.

Правна информация - Политика за поверителност