ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
11.3.2009
член 115, параграф 5 от правилника от
- –Bernd Posselt, Eija-Riitta Korhola, Tunne Kelam, Charles Tannock, от името на групата PPE-DE
- –Pasqualina Napoletano, от името на групата PSE
- –Jules Maaten, Marielle De Sarnez, Marios Matsakis, от името на групата ALDE
- –Eoin Ryan, Inese Vaidere, Ewa Tomaszewska, Konrad Szymański, Gintaras Didžiokas, Adam Bielan, от името на групата UEN
- –Frithjof Schmidt, Raül Romeva i Rueda, от името на групата Verts/ALE
- –Kartika Tamara Liotard, Willy Meyer Pleite, от името на групата GUE/NGL
- –PPE-DE (B6‑0121/2009)
- –PSE (B6‑0122/2009)
- –GUE/NGL (B6‑0123)
- –ALDE (B6‑0124/2009)
- –UEN (B6‑0125/2009)
- –Verts/ALE (B6‑0126/2009)
Резолюция на Европейския парламент относно Филипините
Европейският парламент,
– като взе предвид декларацията от 15 септември 2008 г. на председателството от името на Европейския съюз относно положението на остров Минданао,
– като взе предвид призива, отправен на 29 януари 2009 г. от посланиците на държавите-членки на Европейския съюз, посланика на Съединените американски щати и заместник-посланика на Австралия,
– на моро и правителството на Република Филипини, провеждаща се от 11 до 13 март 2009 г.,
– като взе предвид Съвместната декларация от Хага на правителството на Република Филипини и Националния демократичен фронт на Филипините от 1992 г. и първата и втората съвместна декларация от Осло от 2004 г.,
– като взе предвид националния стратегически документ на Комисията за Филипините за 2007-2013 г., програмата за подпомагане на мирния процес в рамките на Инструмента за стабилност и преговорите за сключване на споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Филипините,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Филипините, по-специално резолюцията от 26 април 2007 г., и като потвърждава своята подкрепа за мирните преговори между правителството на Република Филипини и Националния демократичен фронт на Филипините, изразена в неговите резолюции от 18 юли 1997 г. и 14 януари 1999 г.,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че няколко въоръжени групировки и по-специално Ислямският фронт за освобождение на моро се сражават срещу правителствените войски в южната част на страната от 1969 г. насам в рамките на един от най-дълготрайните бунтове в Азия,
Б. като има предвид, че конфликтът между правителството на Република Филипини и комунистическите бунтовници от Националния демократичен фронт на Филипините е причинил смъртта на над 120 000 души и че продължава да има епизодични прояви на насилие въпреки споразумението за прекратяване на огъня от 2003 г. и мирните преговори,
В. като има предвид, че военните сблъсъци между правителствените сили и Ислямския фронт за освобождение на моро на остров Минданао се възобновиха през август 2008 г., след като Върховният съд обяви за неконституционен Меморандума за разбирателство относно земите на предците между Ислямския фронт за освобождение на моро и правителството на Република Филипини, който би предоставил значителна автономия на народа бангсаморо (bangsamoro),
Г. като има предвид, че възобновяването на сраженията е причинило смъртта на над сто души и е принудило приблизително 300 000 души да напуснат домовете си, като много от тях все още се намират в центрове за евакуация,
Д. като има предвид, че Малайзия, която е посредник в рамките на мирните преговори, през април 2008 г. отзова от Минданао своите наблюдатели на прекратяването на огъня поради липсата на напредък на мирния процес, но че въпреки това тя е готова да преразгледа своята роля, ако правителството на Република Филипини изясни своята позиция в рамките на преговорите,
Е. като има предвид, че мирните преговори между правителството на Република Филипини и Националния демократичен фронт на Филипините са в застой от 2004 г. насам и че норвежкото правителство е положило огромни усилия, за да насърчи двете страни да подновят официалните преговори,
Ж. като има предвид, че стотици обществени дейци, членове на синдикални организации, журналисти и духовни водачи във Филипините са били убити или отвлечени от 2001 г. насам и че правителството на Република Филипини отрича, че силите за сигурност и армията участват по какъвто и да е начин в тези политически убийства, въпреки че има многобройни доказателства за обратното,
З. като има предвид, че през 2008 г. е имало няколко случая, в които местните съдилища са се произнесли, че арестът и задържането на обществени деятели е незаконно, и са разпоредили тяхното освобождаване, но че същите тези лица впоследствие са били повторно задържани и срещу тях са били отправени обвинения в бунт или убийство,
И. като има предвид, че съдебните органи във Филипините не са независими, а адвокатите и съдиите също са обект на тормоз и убийства, и като има предвид, че поради уязвимостта на свидетелите е невъзможно ефективно да се разследват престъпленията и да се преследват техните извършители,
Й. като има предвид, че при по-голямата част от тези извънсъдебни екзекуции не са проведени официални разследвания и извършителите остават ненаказани, въпреки многобройните изявления на правителството, че е приело мерки за прекратяване на убийствата и за изправяне на техните извършители пред съда,
К. като има предвид, че през април 2008 г. Съветът на ООН по правата на човека разгледа положението във Филипините и подчерта безнаказаността на лицата, отговорни за извършването на извънсъдебни екзекуции и за принудителни изчезвания, но че правителството на Република Филипини отхвърли препоръките за изготвянето на доклад относно последващите действия,
Л. като има предвид, че за да се сложи край на отвличанията и на извънсъдебните екзекуции, е необходимо да се предприемат действия във връзка с основните причини от икономическо, социално и културно естество за насилието във Филипините,
1. изразява дълбоката си загриженост във връзка със стотиците хиляди вътрешно разселени лица на остров Минданао; призовава правителството на Република Филипини и Ислямския фронт за освобождение на моро да направят всичко възможно, за да осигурят условия, при които хората могат да се завърнат по домовете си, и призовава за по-активни действия на национално и международно равнище за защита и за нормализиране на положението на разселените лица;
2. категорично счита, че конфликтът може да се разреши единствено чрез диалог и че разрешаването на този дългогодишен бунт е от първостепенно значение с оглед на цялостното развитие на Филипините;
3. призовава правителството на Република Филипини да възобнови своевременно мирните преговори с Ислямския фронт за освобождение на моро и да изясни правното положение и бъдещето на Меморандума за разбирателство след решението на Върховния съд; посреща със задоволство изявлението на правителството на Република Филипини, че то възнамерява да се откаже от предварителните си условия за подновяването на преговорите;
4. приветства преговорите между правителството на Република Филипини и Националния демократичен фронт на Филипините, проведени през ноември 2008 г. в Утрехт с посредничество от норвежка страна, и се надява, че и в този случай официалните преговори могат своевременно да бъдат подновени; призовава страните да изпълнят двустранните си споразумения, да провеждат срещи в съответствие с Всеобхватното споразумение за зачитане на правата на човека и на международното хуманитарно право и да разрешат провеждането на съвместни разследвания на нарушенията на правата на човека;
5. отправя искане към Комисията и Съвета да оказват съдействие, предоставят подкрепа и подпомагат страните при прилагането на Всеобхватното споразумение за зачитане на правата на човека и на международното хуманитарно право, по-специално чрез програми за развитие, оказване на помощ и възстановяване;
6. призовава Европейския съвет и Комисията да подкрепят правителството на Република Филипини в усилията му за постигане на напредък в рамките на мирните преговори, включително при необходимост чрез посредничество, както и чрез покрепа за международния екип от наблюдатели, който отговаря за наблюдението на прекратяването на огъня между армията и Ислямския фронт за освобождение на моро,
7. счита, че международният екип от наблюдатели може да изпълнява по-важна роля, ако му се предостави по-широк мандат за провеждане на разследвания и ако се съгласува политика за оповестяване на неговите заключения,
8. призовава правителството на Република Филипини да увеличи помощта за развитие, предназначена за Минданао, за да подобри крайно лошите условия на живот на местното население, и посреща със задоволство финансовата подкрепа в размер на над 13 млн. EUR под формата на храна и други помощи, която ЕС е предоставил на Минданао след подновяването на сраженията през август 2008 г.;
9. изразява дълбоката си загриженост във връзка със стотиците случаи на извънсъдебни екзекуции на политически дейци и журналисти през последните години във Филипините, както и във връзка с ролята, която силите за сигурност са изпълнявали при организирането и извършването на тези убийства;
10. призовава правителството на Република Филипини да разследва случаите на извънсъдебни екзекуции и насилствени изчезвания; призовава същевременно правителството на Република Филипини да въведе механизъм за независимо наблюдение с цел да извършва надзор над разследванията и преследването на извършителите на престъпления;
11. призовава правителството на Република Филипини да приеме мерки за преустановяване на системния тормоз и заплахи към политически дейци, защитници на правата на човека, членове на гражданското общество, журналисти и свидетели по наказателни производства, както и да гарантира действително ефективната защита на свидетелите;
12. отново отправя своето искане към филипинските органи да предоставят неограничен достъп до страната на специалните органи на ООН, които се занимават със защитата на правата на човека; също така настоятелно призовава органите своевременно да приемат и приложат закони за транспониране в националното законодателство на ратифицираните международни инструменти в областта на правата на човека (напр. срещу изтезанията и насилствените изчезвания);
13. призовава Комисията и Съвета да гарантират, че финансовата помощ на ЕС, предназначена за икономическото развитие на Филипините, се придружава от контрол на възможните нарушения на икономическите, социалните и културните права, като се обръща специално внимание на насърчаването на диалога и приобщаването на всички групи в рамките на обществото;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, президента и правителството на Филипините, Ислямския фронт за освобождение на моро, Националния демократичен фронт на Филипините, върховния комисар на ООН по правата на човека и правителствата на държавите членки на АСЕАН.