Предложение за обща резолюция - RC-B7-0043/2010Предложение за обща резолюция
RC-B7-0043/2010

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Филипините

20.1.2010

внесено съгласно член 122, параграф 5 от Правилника
вместо предложенията за резолюция, внесени от групите:
ALDE (B7‑0043/2010)
EFD (B7‑0044/2010)
PPE, ECR (B7‑0046/2010)
S&D (B7‑0047/2010)
GUE/NGL (B7‑0049/2010)
Verts/ALE (B7‑0050/2010)

Martin Kastler, Mario Mauro, Cristian Dan Preda, Bernd Posselt, Monica Luisa Macovei, Eija-Riitta Korhola, Tunne Kelam, Jean-Pierre Audy от името на групата PPE
Véronique De Keyser, Marc Tarabella от името на групата S&D
Marielle De Sarnez от името на групата ALDE
Barbara Lochbihler, Christian Engström, Emilie Turunen, Raül Romeva i Rueda, Gerald Häfner от името на групата Verts/ALE
Charles Tannock, Adam Bielan, Ryszard Czarnecki, Tomasz Piotr Poręba, Ryszard Antoni Legutko от името на групата ECR
Marie-Christine Vergiat, Rui Tavares от името на групата GUE/NGL
Fiorello Provera, Rolandas Paksas, Juozas Imbrasas от името на групата EFD

Процедура : 2010/2514(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B7-0043/2010
Внесени текстове :
RC-B7-0043/2010
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно Филипините

Европейският парламент,

–   като взе предвид Декларацията от 25 ноември 2009 г. на председателството на ЕС относно убийствата в провинция Магинданао във Филипините и изявлението от 2 декември 2009 г. на Филип Алстън, специален докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции,

–   като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права и Допълнителния протокол към него, по които Филипините са страна,

–   като взе предвид стратегическия документ по държави на Комисията за Филипините за периода 2007-2013 г.,

–   като взе предвид финансовото споразумение за Програмата за подкрепа на съдебната система ЕС-Филипините, което беше подписано през октомври 2009 г. и има за цел да ускори съдебните производства срещу извършителите на извънсъдебни екзекуции,

–   като взе предвид предстоящите президентски, парламентарни и местни избори, които ще се проведат във Филипините в понеделник, 10 май 2010 г.,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Филипините,

–   като взе предвид член 122, параграф 5, от своя правилник,

A. като има предвид, че политическите убийства и безследното изчезване на лица, особено на членове на опозиционни организации, журналисти, активисти в областта на правата на човека и религиозни водачи продължават да са широко разпространени във Филипините и като има предвид, че организациите за защита на правата на човека говорят за повече от 1000 убийства по политически причини и изчезвания през изминалото десетилетие,

Б.  като има предвид, че практическата безнаказаност на извършителите и неспособността на правителството да се бори ефективно срещу политически мотивираното насилие в страната сериозно затруднява изправянето на отговорните за това лица пред правосъдието, независимо от обещанията, дадени от правителството в неговия общ периодичен преглед през 2008 г.,

В.  като има предвид, че стотици хиляди хора остават вътрешно разселени в резултат на конфликта, противопоставящ правителството, Ислямския фронт за освобождение на моро и Новата народна армия, която продължава да действа в цялата страна, както и в резултат на военни операции срещу престъпни групи като групата "Абу Сайеф" в островните провинции Сулу и Базилан в западната част на региона Минданао,

Г.  като има предвид, че на 23 ноември 2009 г. 100 въоръжени мъже от местна милиция, водени от фамилията Амапатуан, включително служители от местните полицейски сили, са измъчвали и брутално са умъртвили 57 членове на конвой, сред които роднини от женски пол на Esmail Mangudadatu, някои от които са били изнасилени, 30 адвокати и журналисти, които са отивали да внесат кандидатурата на Mangudadatu за управител на провинция Магинданао в Минданау,

Д. като има предвид, че това масово избиване, довело до най-масовата смърт на журналисти в един инцидент в целия свят, разкри по шокиращ начин степента, до която местните военни диктатори, корупцията сред органите за сигурност и безнаказаността за повечето безмилостни престъпления са завладели Филипините;

Е.  като има предвид, че първоначалното проучване на инцидента разкри всички отличителни белези на една неработеща правна система, като пристигане на силите за сигурност със закъснение на мястото на инцидента, забавени разследвания, неадекватен анализ на местопрестъплението, нежелание да бъдат разпитвани военни и полицейски служители, заподозрени в участие, и сплашване на свидетели и прокуратура; като има предвид, че това доведе до оставката на първия съдия, на който беше възложено делото на 16 декември 2009 г.,

Ж. като има предвид, че на 24 ноември 2009 г. правителството на Филипините обяви извънредно положение в две от засегнатите провинции, като по този начин предостави поддържането на закона и реда в ръцете на военните, покани съдебни медици от чужбина да подпомагат следствието и на 4 декември 2009 г. обяви военно положение в Магинданао за една седмица, първото такова решение от 1972 г. насам,

З.  като има предвид, че този ход доведе до арестуването на водещите членове на фамилията Амапатуан и предявяването на обвинения срещу тях в многократни убийства, както и откриването на поразяващ арсенал от оръжия и хиляди скрити лични документи на избиратели, което загатва за широкомащабно манипулиране на изборите в полза на политическата партия на президента Аройо - Lakas-Kampi-CMD,

И. като има предвид, че изборите във Филипините в миналото са били помрачавани от чести извънсъдебни екзекуции на политически противници, извършени от частни армии и милиции, много от които въоръжени с разпределяни от правителството оръжия, наемани от политически влиятелни фамилии,

Й. като има предвид, че фактът, че по време на изборната кампания през 2007 г. бяха убити около 60 кандидати, а през 2004 г. - 41 кандидати, поражда страхове, че броят на убийствата на политически активисти ще нарасне по време на кампанията за изборите през май 2010 г.,

К. като има предвид, че бруталните убийства в Магинданао са сериозно поражение за мира и демокрацията във Филипините и ще усложнят мирните преговори между филипинското правителство и Ислямския фронт за освобождение на моро, които бяха подновени на 8 декември 2009 г. в Куала Лумпур със съдействието на правителството на Малайзия,

1.  решително осъжда масовото избиване в Магинданао от 23 ноември 2009 г. и изразява своята солидарност със семействата на загиналите;

2.  приветства реакцията на филипинското правителство спрямо избиването, като в същото време изразява съжаление за първоначалното забавяне и подчертава, че полицейското разследва трябва да бъде пълно и независимо и трябва да бъде последвано от ефективни присъди, включително за членовете на силите за сигурност, заподозрени в участие,

3.  изразява дълбока загриженост от факта, че личните връзки, които служители в администрацията поддържат със семейство Ампатуан, по-скоро биха възпрепятствали, отколкото подпомогнали безпристрастно разследване относно убийствата и призовава членовете на семейство Ампатуан да бъдат разпитвани от Националното бюро за разследване;

4.  призовава за незабавни мерки за защита на всички свидетели, съдии, адвокати и прокурори, свързани с разследването и съдебните процеси;

5.  призовава страните донори да предложат на Министерството на правосъдието на Филипините съдействие и помощ в областта на съдебномедицинската експертиза и следствията, както и правна помощ и съдействие;

6.  призовава правителството на Филипините да предприеме решителни мерки с цел прекратяване на извънсъдебните екзекуции и изчезвания на хора, освобождаване на всички лица в неизвестност, които все още са държани в плен, и изясняване на всички други нерешени случаи, включително случая с Jonas Burgos, изчезнал през април 2007 г.; настоятелно призовава правителството на Филипините да ратифицира Конвенцията на ООН относно насилственото изчезване;

7.  призовава правителството на Филипините да предприеме решителни действия с оглед незабавно прекратяване на всякакво частно и местно финансиране на параполицейски и паравоенни групировки и да разформирова паравоенните части и местни милиции; приветства декларацията на президента Аройо от 9 декември 2009 г. относно този въпрос и призовава г-жа Аройо да отмени изпълнителна заповед № 546;

8.  в тази връзка приветства забраната за оръжия, издадена наскоро от Избирателната комисия в рамките на подготовката на изборите, които ще се проведат на 10 май 2010 г.;

9.  приветства подписването през октомври 2009 г. на финансовото споразумение за програмата ЕС - Филипини за подкрепа на съдебната система , в рамките на която се отпускат 3.9 милиона евро за подкрепа, съдействие и обучение, за да се укрепи на системата на наказателно правораздаване и да се подпомогне работата на Съвета по правата на човека на ООН и групите на гражданското общество; очаква докладите относно функционирането на системата за мониторинг, която следва да бъде създадена в рамките на EPJUST и която ще има за задача да следи за осъществения напредък в борбата срещу извънсъдебните екзекуции и свързания с тях произвол;

10. изразява загриженост, че обявяването на извънредно положение от президента, в комбинация с предоставянето на по-големи правомощия на въоръжените сили, участвали в миналото в многобройни случаи на извънсъдебни екзекуции, няма да предотврати или намали свързаното с изборите насилие в провинция Минданао;

11. призовава правителството на Филипините да увеличи усилията си за премахване на случаите на политическо насилие с оглед гарантиране на бъдещето на демокрацията във Филипините; призовава по-специално органите да създадат работна група на високо равнище, имаща широка политическа подкрепа, с цел прилагане на спешни мерки за предотвратяване на свързаното с изборите насилие през месеците преди провеждането на майските избори и предприемане на мерки за защита на медиите и свободата на словото по принцип;

12. приветства решението на Върховния съд да се позволи на Ang Ladlad да участва в изборите през май, решение, което отменя първоначалния отказ „по морални съображения” на Избирателната комисия;

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията , президента и правителството на Филипините, върховния комисар на ООН по правата на човека и правителствата на държавите-членки на АСЕАН.