Предложение за обща резолюция - RC-B7-0191/2010Предложение за обща резолюция
RC-B7-0191/2010

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Южна Корея – обявяване на смъртното наказание за законно

    10.3.2010

    внесено съгласно член 122, параграф 5 от Правилника на дейността
    вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
    ALDE (B7‑0191/2010)
    S&D (B7‑0193/2010)
    PPE (B7‑0194/2010)
    GUE/NGL (B7‑0197/2010)
    Verts/ALE (B7‑0198/2010)

    Christian Ehler, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Cristian Dan Preda, Bernd Posselt, Eija‑Riitta Korhola, Monica Luisa Macovei, Filip Kaczmarek, Sari Essayah, Mario Mauro, Laima Liucija Andrikienė, Tunne Kelam, Martin Kastler от името на групата PPE
    Hannes Swoboda, David Martin, George Sabin Cutaş, Peter Simon от името на групата S&D
    Marielle De Sarnez от името на групата ALDE
    Barbara Lochbihler, Gerald Häfner, Heidi Hautala, Sandrine Bélier от името на групата Verts/ALE
    Marie-Christine Vergiat от името на групата GUE/NGL

    Процедура : 2010/2603(RSP)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    RC-B7-0191/2010
    Внесени текстове :
    RC-B7-0191/2010
    Гласувания :
    Приети текстове :

    Резолюция на Европейския парламент относно Южна Корея – обявяване на смъртното наказание за законно

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид предходните си резолюции относно премахването на смъртното наказание и относно необходимостта от незабавен мораториум върху изпълнението на смъртното наказание в страните, в които то все още се прилага,

    –   като взе предвид Резолюция 62/149 от 18 декември 2007 г. на Общото събрание на ООН, която призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание (по доклад на Третия комитет (A/62/439/Add.2),

    –   като взе предвид преразгледания и осъвременен текст на насоките на ЕС относно смъртното наказание, приет от Съвета на 3 юни 1998 г.,

    –   като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия Световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева на 24 – 26 февруари 2010 г., която призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,

    –   като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

    A. като има предвид силната ангажираност на Европейския съюз към премахването на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип,

    Б.  като има предвид, че на 25 февруари 2010 г. Конституционният съд на Република Корея постанови с мнозинство от 5-4 гласа, че смъртното наказание е конституционосъобразно, като има предвид обаче, че конституционните съдии подчертаха, че въпросът за запазването или премахването на смъртното наказание следва да бъде обсъден в Националното събрание, а не в рамките на конституционна процедура,

    В.  като има предвид, че Конституционният съд прие своето решение с 5 гласа „за” и 4 гласа „против”, и като има предвид, че през 1996 г. аналогичното решение бе прието със 7 срещу 2 гласа,

    Г.  като има предвид, че Конституционният съд постанови своето решение в отговор на петиция, внесена от 72-годишен кореец, осъден за убийството на четирима туристи през 2007 г., който твърди, че смъртното наказание нарушава неговото конституционно гарантирано право на достойнство,

    Д. като има предвид, че в Република Корея има над 55 затворници, които очакват потвърждаване на смъртни присъди,

    Е.  като има предвид, че последното изпълнение на смъртна присъда в Република Корея е извършено през декември 1997 г.; като има предвид, че при встъпилия наскоро в длъжност президент, Kim Dae-jung, който сам е бил осъден на смърт през 1980 г., преди да получи амнистия, прилагането на смъртно наказание бе прекратено, и като има предвид, че през последните 13 години Република Корея бе сред държавите, на практика премахнали смъртното наказание,

    Ж. като има предвид, че през 2006 г. Националната комисия по правата на човека предложи законопроект относно премахването на смъртното наказание,

    З.  като има предвид, че на 18 декември 2007 г. Общото събрание на ООН прие с голямо мнозинство резолюция, призоваваща държавите, в които се практикува смъртното наказание, „да наложат мораториум върху изпълнението на смъртното наказание с оглед премахването му”, съдържанието на която бе потвърдено във втора резолюция, приета на 18 декември 2008 г.,

    1.  признава, че Република Корея не е изпълнявала смъртни наказания от 1998 г., което я прави държава, премахнала de facto смътното наказание; приветства подобряването на защитата и насърчаването на правата на човека в страната;

    2.  изразява дълбоко разочарование от решението на Конституционния съд на Република Корея да потвърди смъртното наказание, но отбелязва, че решението е прието с минимално мнозинство за разлика от решението от 1996 г., прието със 7-2 гласа;

    3.  изразява подкрепата си за движенията, които се борят премахването на смъртното наказание в Република Корея;

    4.  отново се противопоставя принципно на смъртното наказание, което противоречи на съвременната наказателноправна система и – обратно на разпространеното убеждение, не намалява процента на престъпността;

    5.  насърчава Република Корея да установи законов мораториум върху всички изпълнения на смъртно наказание, докато парламентът приеме закон за премахване на смъртното наказание;

    6.  призовава правителството на Република Корея да подкрепи резолюцията на ООН относно премахването на смъртното наказание и да вземе решение да стане съвносител или да гласува резолюция, която да бъде представена на Общото събрание на ООН;

    7.  отбелязва с удовлетворение, че значително мнозинство от държавите по света – представляващи над две трети от международната общност – понастоящем са премахнали напълно смъртното наказание de jure или са установили de facto мораториуми върху изпълнението на смъртни наказания;

    8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, правителството на Република Корея и Националната комисия по правата на човека на Корея.