ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските рeгиони, островите и рядко населените райони
20.9.2010
вместо предложенията за резолюция, внесени от групите:
EFD (B7‑0518/2010)
S&D (B7‑0519/2010)
ALDE (B7‑0520/2010)
Verts/ALE (B7‑0521/2010)
PPE (B7‑0523/2010)
Lambert van Nistelrooij, Maurice Ponga, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Nuno Teixeira, Rosa Estaràs Ferragut, Eleni Theocharous, Danuta Maria Hübner, Jean-Pierre Audy, Antonio López-Istúriz White, Veronica Lope Fontagné от името на групата PPE
Constanze Angela Krehl, Georgios Stavrakakis, Marita Ulvskog, Saïd El Khadraoui, Kriton Arsenis, Teresa Riera Madurell, Maria Badia i Cutchet от името на групата S&D
Riikka Manner, Ramona Nicole Mănescu, Pat the Cope Gallagher, Giommaria Uggias, Anneli Jäätteenmäki, Hannu Takkula, Carl Haglund, Niccolò Rinaldi от името на групата ALDE
François Alfonsi от името на групата Verts/ALE
Bairbre de Brún, Marisa Matias от името на групата GUE/NGL
Fiorello Provera, Lorenzo Fontana от името на групата EFD Group
Резолюция на Европейския парламент относно европейската стратегия за икономическо и социално развитие на планинските рeгиони, островите и рядко населените райони
Европейският парламент,
– като взе предвид дял XVІІІ от Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 174 от него,
– като взе предвид нормативните актовe относно структурните фондове за периода 2007-2013 г.,
– като взе предвид Решение на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване[1],
– като взе предвид своята резолюция от 2 септември 2003 г. относно структурно необлагодетелстваните региони (острови, планински райони, райони с ниска гъстота на населението) в рамките на политиката на сближаване и техните институционални перспективи[2],
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 юли 2005 г. относно преразглеждането на насоките за държавна помощ за регионите,
– като взе предвид своята резолюция от 15 март 2007 г. относно островите и природните и икономически ограничения в контекста на регионалната политика[3],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2008 г., озаглавено "Зелена книга за териториално сближаване – Да превърнем териториалното многообразие в предимство" (COM(2008)0616),
– като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен „Регионите през 2020 г. – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС” (SEC(2008)2868),
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване[4],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2009 г. относно Шестия доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване (COM(2009)0295),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено "Политиката на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007-2013 г. (SEC(2010)110),
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че принципът за териториално сближаване беше консолидиран в разпоредбите относно структурните фондове за периода 2007-2013 г. и е една от новите ключови цели на Европейския съюз, въведена от Договора от Лисабон и насочена към хармоничното му развитие чрез намаляване на регионалните различия и отстраняване на пречките за развитие, включително пречките, свързани с неблагоприятни климатични и географски условия,
Б. като има предвид, че е от значение да се изясни въздействието на Договора от Лисабон върху онези региони, за които би следвало да се вземат специални мерки в рамките на регионалната политика,
В. като има предвид, че съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз се обръща специално внимание на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони,
Г. като има предвид, че планинските региони, островите и рядко населените райони са изложени на особени предизвикателства поради демографските промени, затруднения достъп, изменението на климата, миграцията, енергийните доставки и регионалната интеграция,
1. приветства включването на териториалното сближаване като нова цел на Съюза, както и новия член 174; счита, че разпоредбите на член 174 следва да намерят практически израз в разработването на специфични стратегии за развитие и конкретни мерки, насочени към превъзмогване на неблагоприятните условия и използване на потенциала на тези региони;
2. счита, че планинските региони, островите и рядко населените райони представляват хомогенна група региони и че съвместяват някои важни общи характеристики, които ги разграничават от останалите региони; изразява увереност, че за тях си заслужава да бъдат разработени конкретни програми за регионално развитие; в тази връзка подчертава също така особеното положение на островните държави-членки, разположени в периферните райони на Съюза;
3. счита, че БВП трябва да продължи да бъде основният критерий за определяне на допустимостта, що се отнася до предоставянето на помощи в рамките на регионалната политика; при все това призовава Комисията и държавите-членки да работят за по-меродавни и териториално разграничени статистически показатели, с оглед предоставянето на по-пълна картина на равнището на развитие на тези необлагодетелствани региони; подчертава, че показатели, различни от БВП (общ брой жители, безработица, равнища на безработицата и заетостта, степен на образование, гъстота на населението), могат вече да се използват от държавите-членки при преразпределянето на средства между регионите, в рамките на разпределения им бюджет, като бъдат взети предвид специфичните характеристики на всеки регион;
4. призовава за установяване на конкретна интегрирана и гъвкава европейска политическа рамка с правни и финансови последици за третиране на планинските рeгиони, островите и рядко населените райони, въз основа на техните споделени характеристики, но и при отчитане на различните положения и на принципа на пропорционалност; счита, че политиката на сближаване следва да третира положението на островите не само посредством мерки на регионалната политика, но също и като се опира на други политики на ЕС, които имат значително териториално въздействие върху развитието на тези региони; изразява увереност, че една европейска политическа рамка за планинските рeгиони, островите и рядко населените райони може да има и необходимата добавената стойност за преодоляване на трайните недостатъци на тези региони и да адаптира техния модел на развитие така, че да използва техните предимства;
5. призовава държавите-членки и регионалните и местни органи да играят важна роля в стратегиите за развитие на планинските рeгиони, островите и рядко населените райони, понеже вертикалният подход с участие и принос на всички равнища на управление и в съответствие с принципа на субсидиарността е необходим, за да изведе тези региони на прав път към устойчиво развитие, като се вземат предвид други важни сектори във всеки един регион; подчертава, че потенциалът на тези региони, много от които имат много значителни природни ресурси, може да допринесе положително за постигане на определените в стратегията ЕС2020 цели, особено в областите на енергийната политика и научно-изследователската и развойна дейност;
6. подчертава, че целта за икономическо и социално развитие в тези ощетени региони може да бъде постигната единствено посредством внимателно изготвени специфични програми на ЕС и действия, адаптирани конкретно към всеки регион и имащи за цел структурното приспособяване на тези региони, които да ги направят по-конкурентоспособни и способни да се изправят пред основните съществуващи предизвикателства, както и посредством ефикасна координация и прилагане на четирите структурни фонда, Кохезионния фонд и други финансови инструменти, като например предоставените от Европейската инвестиционна банка;
7. призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че планинските региони, островите и рядко населените райони ще продължат да се ползват от специални разпоредби и по силата на новата многогодишна финансова рамка и през следващия програмен период;
8. приветства Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) като инструмент, насочен към преодоляване на пречките пред териториалното сътрудничество; насърчава планинските региони, островите и рядко населените райони да използват ЕГТС за управление на проекти за териториално сътрудничество с други региони, съфинансирани от ЕС, като начин за сближаването им със заобикалящите ги икономически зони;
9. насърчава държавите-членки да оползотворяват в пълна степен инструментите на европейската политика за съседство в планинските региони, рядко населените райони и островите, за да се възползват от наличните трансгранични ресурси;
10. призовава за изоставяне на критерия разстояние (150 км.), прилаган при класифицирането на островите като гранични райони, допустими за финансиране по програми за трансгранично сътрудничество в рамките на целта за териториално сътрудничество на политиката за сближаване или в рамките на европейската политика за съседство; изразява убеждението, че ако трябва да се определи някакъв вид пределна стойност, би било по-уместно в случая на островните райони условието за трансгранична територия да се прилага съобразно морската площ;
11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, националните, регионалните и местните правителства на държавите-членки, както и на икономическите и социалните партньори.
- [1] ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11.
- [2] ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 111.
- [3] ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 244.
- [4] Приети текстове, P6_TA(2009)0163.