Предложение за обща резолюция - RC-B7-0236/2011Предложение за обща резолюция
RC-B7-0236/2011
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония

6.4.2011

съгласно член 110, параграф 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
PPE (B7‑0236/2011)
S&D (B7‑0237/2011)
ALDE (B7‑0241/2011)
Verts/ALE (B7‑0242/2011)
GUE/NGL (B7‑0243/2011)

Corien Wortmann-Kool, Pilar del Castillo Vera, Peter Liese от името на групата PPE
Marita Ulvskog от името на групата S&D
Lena Ek, Fiona Hall, Leonidas Donskis, Jorgo Chatzimarkakis от името на групата ALDE
Rebecca Harms, Daniel Cohn-Bendit от името на групата Verts/ALE
Marisa Matias, Kartika Tamara Liotard, Bairbre de Brún, Marie-Christine Vergiat от името на групата GUE/NGL


Процедура : 2011/2650(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B7-0236/2011
Внесени текстове :
RC-B7-0236/2011
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно поуките, които трябва да се извлекат за ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия и Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално член 194 от него,

–   като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. на тема Оценка на Евратом - 50 години европейска ядрена енергетика[1],

–   като взе предвид резолюцията си от 24 март 2011 г. относно положението в Япония, в частност извънредното положение в атомните електроцентрали[2], и резолюцията си от 7 октомври 1999 г. относно ядрената авария в Япония (Токаймура)[3],

–   като взе предвид предишни свои резолюции относно 10-ата и 15-ата годишнина от ядрената авария в Чернобил,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник

A. като има предвид, че сериозната ядрена авария в атомната електроцентрала "Фукушима 1", настъпила след бедственото земетресение и последвалата го вълна цунами на 11 март 2011 г., които причиниха смъртта или изчезването на хиляди хора, наред с материалните щети, които причини, има и изключително сериозни последици за здравето, околната среда и замърсяването на храните, чийто пълен размер тепърва ще бъде установен,

Б.  като има предвид, че тази ядрена авария, и предишни подобни аварии в Япония и по света, подчертаха факта, че повече от всякога е необходимо преразглеждане на подхода за ядрена безопасност на равнището на ЕС и на световно равнище,

В.  като има предвид, че многото причини, в частност загубата на електроснабдяване, при аварията във "Фукушима 1" доведоха да липса на възможност за охлаждане и до прегряване на някои от елементите на ядреното гориво, както и до стопяване на части от ядрото на реактора,

Г.  като има предвид, че на 26 април 2011 г. отбелязваме 25-ата годишнината от ядрената авария в Чернобил, последиците от която се усещат и до днес,

Д. като има предвид, че Договорът за Евратом се прилага повече от 50 години, без в него да са внасяни съществени изменения,

Е.  като има предвид, че в края на 2008 г. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предупреди, че правилата за безопасност на ядрените инсталации в Япония са остарели и че земетресение по-силно от 7,0 по скалата на Рихтер може да предизвика сериозен проблем,

Ж. като има предвид, че последиците от ядрената авария надхвърлят националните граници и поради това тясното сътрудничество, координацията и обменът на информация в рамките на Европейския съюз и със съседни трети държави трябва да продължат, с цел засилване на ядрената безопасност, осигуряване на прозрачност и координация в случай на ядрена авария,

З.  като има предвид, че Директивата в областта на ядрената безопасност съдържа ограничена нормативна уредба за действията на ЕС в тази област; като има предвид, с оглед на тези развития, че европейските и международните стандарти за ядрена безопасност следва да са възможно най-високи,

И. като има предвид, че разработването на нови ядрени проекти в Беларус и Русия (района на Калининград) повдига сериозни тревоги относно стандартите за ядрена безопасност и спазването на произтичащите от международните конвенции (като конвенциите от Еспоо и Орхус) задължения в тази област; като има предвид, че посочените тревоги засягат не само непосредствено граничещите с Беларус и района на Калининград държави-членки, но Европа като цяло, като налагат това, ЕС, включително съответните отговорни фактори в Европейската комисия, да работят съвместно в дух на солидарност,

Й. като има предвид, че резолюцията на ЕП от 6 юли 2010 г. относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване посочва, че „предвид планираното разширяване на ядрената енергетика в региона на Балтийско море, държавите от ЕС трябва да спазват най-стриктни стандарти за безопасност и защита на околната среда, като Европейската комисия трябва да наблюдава и следи дали същият подход и международните конвенции се спазват в съседните държави, особено в тези, които планират изграждане на ядрени електроцентрали в близост до външните граници на ЕС“[4],

К. като има предвид, че съществува ясна необходимост от провеждане на открит обществен диалог за ядрената енергия във всяка държава-членка, за да се увеличи обществената осведоменост за последиците от използването на ядрената енергия, преди вземането на каквито и да е политически решения,

Л. като има предвид, че организацията на труда в ядрената индустрия в Европа днес често става под формата на наемане на подизпълнители и че трябва да се осигури необходимото обучение, особено по отношение на равнищата на опасно излагане на лъчение за работниците и крайния контрол на надеждността на най-критичните етапи от процесите,

М. като има предвид, че Договорът за Евратом беше подписан през 1957 г. и очакванията по отношение на ядрената енергетика, които Договорът за Евратом олицетворяваше преди пет десетилетия, трябва да се преоценят,

1.  изразява солидарността си с жертвите на природното бедствие и последвалата ядрена авария и възхищението си от всички, които излагат собствения си живот на опасност, за да предотвратят ядрено бедствие, както и от солидарността, куража и решителността, показани от японския народ и управляващите органи в отговор на сполетялото ги бедствие; призовава Съюза и неговите държави-членки да продължат да предоставят на Япония и пострадалите райони цялата необходима хуманитарна, техническа и финансова помощ и подкрепа;

2.  призовава японските органи, МААЕ и оператора на атомната електроцентрала "Фукушима" - TEPCO (Tokyo Electric Power Company), да се ръководят от изискването за прозрачност и да предоставят в реално време точна информация относно събитията във „Фукушима“, по-специално по отношение на равнището на радиоактивност в рамките и извън забранената зона;

3.  изразява загриженост относно сведения, че дружеството, експлоатиращо „Фукушима“, е информирало регулиращите органи за няколко случая на неуспех при инспекции малко преди да настъпи ядрената авария в централата; иска от Комисията с оглед на подобни потенциални регулаторни неуспехи да анализира ефективността, компетентността и независимостта на регулаторните органи в Европа и да предложи подобрения, където е необходимо;

4.  изисква от Комисията да разясни заявлението на председателя г-н Барозу пред Парламента на 5 април 2011 г., а именно че Комисията възнамерява да понижи максимално допустимите равнища на радиоактивно замърсяване на храни и фуражи; призовава Комисията и държавите-членки, като действат в рамките на съответния регламент на ЕС, незабавно да приемат всеобщи максимално допустими равнища на радиоактивно замърсяване на храните в ЕС в случай на ядрена авария, които не бива да надвишават равнището, определено за най-уязвимата част от населението; наред с това, изисква от Комисията да оттегли разпоредбите на Регламента за изпълнение (ЕС) № 297/2011 на Комисията от 25 март 2011 година[5], които допускат вноса на храни и фуражи от определени японски провинции, които са замърсени до максималните равнища, определени в Регламент (ЕО) № 3954/87;

5.  счита, че Европейският съюз трябва да извърши цялостна преоценка на подхода си в областта на ядрената безопасност, като има предвид, че за дълги години напред ядрената енергия ще продължи да бъде част от енергийния баланс на редица държави-членки и че се планира или е в процес изграждането на нови реактори; призовава държавите-членки да наложат временен меморандум на разработването и възлагането на поръчки за изграждане на нови ядрени реактори, поне за периода, през който се провеждат и оценяват стрес тестове;

6.  счита, че за да бъдат надеждни, стрес тестовете трябва да са задължителни и да се основават на общи и прозрачни критерии, които да се разработят от Комисията заедно с Европейската група на регулаторите в областта на ядрената безопасност (ENSREG) и независими експерти; счита, че тези тестове трябва да се осъществят под надзора на ЕС и да се наблюдават от независими експерти и че окончателните оценки трябва да са готови за публикуване до края на 2011 г.;

7.  изисква от Комисията във връзка с това да представи в срок до 15 април най-късно конкретен и точен график, заедно с имената на независимите органи и експерти, които ще участват в развитието на точни критерии, които да се прилагат по отношение на стрес тестовете;

8.  Счита, че стрес тестовете следва да включват в частност:

· всички съществуващи и запланувани ядрени съоръжения, включително басейните за радиоактивни отпадъци и отработено гориво;

· преглед на общата „култура в областта на ядрената безопасност“ (например възлагане на обществени поръчки, разширяване на периметъра на сигурност, годишен доклад за безопасността и информиране на обществото);

· опасностите, свързани с човешки действия (например терористични и кибератаки и самолетни катастрофи), въздействието на извънредни природни явления (земетресения, наводнения, суша или други рискове, специфични за определени региони), включително мерки на устойчивост по отношение на изменението на климата, които да отчетат повишената честота и сериозността на екстремните климатични явления;

· общо въздействие на значими и евентуално несвързани помежду им бедствия като спиране на електричество и водни доставки, прекъсване на телекомуникациите, загуба на физическия достъп до обекта, недостиг на работна ръка и недостатъчна надеждност на поддържащите устройства,

· сигурност на пътищата за доставка на горива;

· съчетание на такива редки явления и готовност за реакция по отношение на тях и техния кумулативен ефект (бедствен сценарий в много измерения);

· други въпроси, които експертите може да повдигнат;

 

9.  призовава Комисията и държавите-членки да дадат приоритет на стрес тестовете на тези ядрени съоръжения, които са принципно по-опасни поради, например, географското си местоположение (напр. сеизмична зона) и смита, че те следва да се контролират бързо, като при необходимост тяхното структурно проектиране се подобри или бъдат изведени от експлоатация в съответствие с ясен график;

10. настоява, негативният резултат от стрес тест на конкретна централа да доведе до степенуван отговор, който може да наложи незабавното закриване на централата;

11.  призовава Комисията и държавите-членки да положат всички усилия, за да гарантират, че тези стрес тестове и стандартите за ядрена безопасност, сигурност и управление на отпадъците, изготвени впоследствие ще се прилагат не само в ЕС, но също и към вече построени или планирани ядрени електроцентрали в съседни на ЕС трети държави; счита, че тези стрес-тестове следва да включват цялата производствена верига, включително транспорта, третирането и съхранението на отпадъците;

12. припомня, че в своето предложение за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност от 2008 г.[6] Комисията пропусна добра възможност да предложи създаването на общи стандарти за гарантиране на високо ниво на ядрена безопасност; припомня, че през април 2009 г. Парламентът гласува за подсилване на директивата за ядрената безопасност, в това число за превръщането на принципите за безопасност на МААЕ в законово, а не в доброволно изискване; изразява съжаление, че държавите-членки не вземат предвид изразената от Парламента загриженост; потвърждава значението на истинското сътрудничество за директивата за ядрените отпадъци и управлението на изразходваното гориво и призовава Съвета сериозно да разгледа основните искания на Европейския парламент;

13. очаква цялостния преглед от Комисията на законодателството на ЕС в областта на ядрената безопасност да бъде представено до края на 2011 г., както и свързаните с това законодателни предложения, които следва да пренесе на равнището на ЕС основните принципи за безопасност на МААЕ с по-подробни и стриктни изисквания, както и задължителен механизъм за редовен преглед на прилагането на стандартите за безопасност в държавите-членки чрез партньорски проверки и независим комитет от ядрени експерти под ръководството на Комисията;

14. счита, че ядрената безопасност предизвиква загриженост в целия Европейски съюз и принципът на субсидиарност се прилага единствено частично; следователно призовава за преразглеждане на Договора за Евратом с цел да се укрепят правомощията на ЕС в тази област, да се включи Европейския парламент чрез обикновената законодателна процедура с цел постигането на повече прозрачност и да се вземат предвид целите на общата енергийна политика, съдържащи се в Договора от Лисабон;

15. призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да предприемат подходящи мерки за гарантиране, че в райони с висок сеизмичен риск и риск от наводнения в ЕС и в съседни държави няма да се изграждат атомни централи; изразява убеждението, че изграждането на атомни електроцентрали по външните граници на ЕС следва да бъде в съответствие с международните стандарти за ядрена безопасност и околна среда;

16. призовава държавите-членки да поддържат и подобряват уменията на човешките ресурси и условията на труд, необходими за живота на централите, за фазата на извеждане от експлоатация и за управлението на ядрените отпадъци;

17. подчертава необходимостта от разработването на стратегия на ЕС, надхвърляща границите на ЕС, включваща последователни действия на най-висше политическо равнище, за да се гарантира ядрената безопасност и сигурност и да се предприемат настойчиви действия за всеобща забрана за изграждане на ядрени централи в райони с висок риск, които да доведат накрая до обвързваща конвенция на ООН;

18. настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да поемат съвместна отговорност за повишаване на международните стандарти за ядрена безопасност и за правилното им прилагане, в тясно сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), секретариата на Конвенцията от Еспоо и други съответни международни организации; приканва Комисията да представи до юни 2011 г. цялостен план за действие, с конкретни мерки за неговото прилагане; призовава Комисията, в сътрудничество с МАЕЕ да окаже конструктивен натиск върху Беларус и Русия с искане двете държави да се присъединят към международните стандарти за безопасност и да сътрудничат с международни експерти по време на всички етапи на подготовката, изграждането и експлоатацията на ядрените централи; счита в тази връзка, че ЕС следва да използва в пълна степен експертният опит, предоставян от международните организации и органи;

19. призовава Комисията да извърши прочуване на всички икономически показатели за изграждане, пускане в експлоатация и извеждане от експлоатация на атомни централи в Европа, включително аспектите, свързани с държавната намеса в случаи на аварии/извънредни ситуации, свързани със застраховането аспекти и държавните помощи и аспекти, свързани с конкуренцията в контекста на единния енергиен пазар в Европа;

20. в този контекст припомня нарасналото значение на енергийната ефективност и пестенето на енергия, както и необходимостта да се приеме подходяща нормативна уредба и да се предвиди необходимата подкрепа за инвестиции във възобновяемите енергийни източници и устойчивата енергия, в съхраняването на енергия и изграждането на европейска електрическа мрежа; счита, че за да се намалят рисковете от прекъсване на доставките, е важно наличието на модернизирана интелигентни енергийни мрежи, които позволяват доставки от децентрализирани мощности за производство на енергия;

21. подчертава по-специално, че неотдавнашните международни събития ясно показаха, че постигането на целта от 20% енергийна ефективност до 2020 г. е по-важна от всякога, включително с оглед намаляването на емисиите на CO2; изтъква, че дългосрочните цели за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са от ключово значение за икономическите оператори и призовава за пътна карта до 2050 г., която да включва амбициозни цели в тази насока както до 2030 г., така и до 2050 г.;

22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Евратом и Европейската група на регулаторите в областта на ядрената безопасност (ENSREG).

 

 

Правна информация - Политика за поверителност