Процедура : 2011/2828(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B7-0525/2011

Внесени текстове :

RC-B7-0525/2011

Разисквания :

PV 27/09/2011 - 13
CRE 27/09/2011 - 13

Гласувания :

PV 29/09/2011 - 10.2

Приети текстове :

P7_TA(2011)0429

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 147kWORD 75k
28.9.2011
PE472.708v01-00}
PE472.709v01-00}
PE472.710v01-00}
PE472.711v01-00}
PE472.712v01-00} RC1
 
B7-0525/2011}
B7-0526/2011}
B7-0527/2011}
B7-0528/2011}
B7-0529/2011} RC1

внесено съгласно член 110, параграф 4 от Правилника

вместо предложенията за резолюция, внесени от групите:

Verts/ALE (B7‑0525/2011)

PPE (B7‑0526/2011)

S&D (B7‑0527/2011)

ALDE (B7‑0528/2011)

GUE/NGL (B7‑0529/2011)


относно положението в Палестина


José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Elmar Brok, Ioannis Kasoulides, Tokia Saïfi, Hans-Gert Pöttering, Mario Mauro, Othmar Karas, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Roberta Angelilli, Mário David, Arnaud Danjean, Ria Oomen-Ruijten, Eduard Kukan, Laima Liucija Andrikienė, Надежда Нейнски, Salvatore Iacolino, Dominique Vlasto, Monica Luisa Macovei от името на групата PPE
Véronique De Keyser, Hannes Swoboda, Kader Arif, Pino Arlacchi, Emine Bozkurt, Proinsias De Rossa, Roberto Gualtieri, Richard Howitt, Maria Eleni Koppa, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Kyriakos Mavronikolas, María Muñiz De Urquiza, Raimon Obiols, Pier Antonio Panzeri, Кристиан Вигенин, Boris Zala, Carmen Romero López от името на групата S&D
Annemie Neyts-Uyttebroeck, Alexander Graf Lambsdorff, Alexandra Thein, Jelko Kacin от името на групата ALDE
Daniel Cohn-Bendit, Rebecca Harms от името на групата Verts/ALE
Lothar Bisky, Patrick Le Hyaric, Kyriacos Triantaphyllides, Bairbre de Brún, Willy Meyer, Jean-Luc Mélenchon, Marisa Matias, Miguel Portas, Helmut Scholz от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Палестина  

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия изток,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 8 декември 2009 г., 13 декември 2010 г. и 18 юли 2011 г.,

–   като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–   като взе предвид съответните резолюции на ООН, Резолюции 181 (1947 г.) и 194 (1948 г.) на Общото събрание на ООН и Резолюции 242 (1967 г.), 338 (1973 г.), 1397 (2002 г.), 1515 (2003 г.) и 1850 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид изявленията на Близкоизточната четворка и по-конкретно изявлението от 23 септември 2011 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че по време на 66-тата сесия на Общото събрание на ООН президентът на Палестинската национална автономна власт, Махмуд Абас, изиска от ООН признаване на палестинската държавност и членство в ООН;

Б.  като има предвид, че Палестина е със статут на постоянен наблюдател, който не е член на Общото събрание на ООН;

В.  като има предвид, че в своята Резолюция 181 от 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН призова за създаването на две държави на територията на бившия Мандат в Палестина;

Г.  като има предвид, че ЕС нееднократно е потвърждавал своята подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, а именно Държавата Израел и една независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност, призовавал е за възобновяването на преките мирни преговори между Израел и палестинците и е заявил, че няма да бъдат признавани промени в границите преди 1967 г., включително във връзка с Ерусалим, с изключение на промените, договорени между страните;

Д. като има предвид, че съгласно оценката на Световната банка, на МВФ и на ООН, Палестинската власт е преминала прага на изискванията за функционираща държава в ключови сектори, които те са проучили, и палестинските институции са сравними с тези в утвърдени държави;

Е.  като има предвид, че правото на палестинците на самоопределение и на собствена държава е неоспоримо, също както е неоспоримо правото на Израел да съществува в рамките на безопасни граници;

Ж. като има предвид, че „Арабската пролет” направи още по-наложително намирането на решение на израелско-палестинския конфликт, което е от основополагащ интерес за заинтересованите страни, за всички народи от региона и за международната общественост;

З.  като има предвид, че по време на неофициалното заседание на 2 и 3 септември 2011 г. външните министри на държавите-членки на ЕС представиха различни позиции по време на обсъждането на близкоизточния мирен процес, както и съответни дипломатически инициативи, предвидени за септемврийската сесия та Общото събрание на Организацията на обединените нации;

1.  призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията и правителствата на държавите-членки на ЕС да продължат да полагат усилия за постигане на обща позиция на ЕС относно искането на палестинската автономна власт за членство в ООН и за избягване на разделение сред държавите-членки;

2.  подкрепя и призовава държавите-членки да бъдат единни в отговора си на законното искане на палестинците да получат представителство като държава в Организацията на обединените нации в резултат на преговори, който ще приключат по време на текущата 66-а сесия на Общото събрание на ООН;

3.  призовава, същевременно, международната общност, включително ЕС и неговите държави-членки, да потвърдят отново своята решителна ангажираност що се отнася до сигурността на Държавата Израел;

4.  потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, и на базата на границите от 1967 г. с град Ерусалим като столица на двете държави, а именно Държавата Израел и независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност;

5.  признава и приветства успеха на усилията за държавно изграждане, положени от палестинския президент Махмуд Абас и министър-председателя Салам Фаяд, които бяха подкрепени от ЕС и одобрени от различни участници на международната сцена;

6.  подчертава отново, че намирането на трайно решение на израелско-палестинския конфликт може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства;

7.  подчертава, че с цел преодоляване на неприемливото статукво следва да бъдат възобновени незабавно и в съответствие със сроковете, за които призовава Четворката, преките преговори, които да водят до решение между израелци и палестинци, основано върху съществуването на две държави; подчертава отново, че всички действия, които биха могли да накърнят възможността за договорено споразумение, следва да бъдат избягвани и че не следва да бъдат приемани промени в границите отпреди 1967 г., включително във връзка с Ерусалим, с изключение на промените, договорени между страните; настоява, че постигнатото решение не следва да засяга достойнството на която и да е от страните; призовава израелското правителство да преустанови строителството и разширяването на селища на Западния бряг и в Източен Ерусалим; призовава за прекратяването на ракетните нападения срещу Израел от Ивицата Газа и настоява, че е необходимо трайно примирие;

8.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави-членки да бъдат с единна позиция и да продължат да играят по-активна роля, също в рамките на Четворката, в опитите за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подчертава централната роля на Четворката и изцяло подкрепя Върховния представител в нейните усилия Близкоизточната четворка да създаде надеждна перспектива за подновяване на мирния процес;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и израелското правителство, президента на Палестинската власт и на Палестинския законодателен съвет.

 

Правна информация - Политика за поверителност