ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз
14.12.2011
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
PPE (B7‑0727/2011)
S&D (B7‑0728/2011)
Verts/ALE (B7‑0729/2011)
ALDE (B7‑0730/2011)
Traian Ungureanu, Csaba Őry, Elena Băsescu, Илиана Иванова, Marian-Jean Marinescu от името на групата PPE
Rovana Plumb, Stephen Hughes, Hannes Swoboda, Kinga Göncz, Vilija Blinkevičiūtė, Ioan Enciu, Илиана Малинова Йотова, Ивайло Калфин, Cătălin Sorin Ivan, George Sabin Cutaş, Daciana Octavia Sârbu, Victor Boştinaru, Silvia-Adriana Ţicău от името на групата S&D
Marian Harkin, Renate Weber, Филиз Хакъева Хюсменова от името на групата ALDE
Marije Cornelissen от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз
Европейският парламент,
– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0258/2011),
– като взе предвид членове 21, 45 и 47 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид член 151 от ДФЕС,
– като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2007 г., озаглавено „Мобилността като средство за повече и по-добри работни места: Планът за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност (2007–2010 г.)“ (COM(2007)0773),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 ноември 2008 г. относно въздействието от свободното движение на работници в контекста на разширяването на ЕС (COM(2008)0765),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),
– като взе предвид своята резолюция от 5 април 2006 г. относно преходните разпоредби за ограничаване на свободното движение на работници на трудовите пазари на ЕС[2],
– като взе предвид доклада на Комисията до Съвета, озаглавен „За функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния”, (COM (2011)0729 окончателен),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно определянето на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда,
– като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че правото на пребиваване и работа в друга държава на Съюза е една от основните свободи на ЕС, с която се гарантират еднаквото третиране и защита срещу дискриминация въз основа на националност, основен компонент гражданството на Съюза, признат от Договорите; като има предвид, че въпреки това гражданите на две държави-членки продължават да са изправени пред бариери по отношение на правото на търсене на работа на територията на друга държава-членка;
Б. като има предвид, че съгласно съобщението на Комисията от 11 ноември 2011 г. мобилните работници от Румъния и България са оказали положително въздействие върху икономиките на държавите-членки, приемащи мобилни работници;
В. като има предвид, че не е постъпила информация за отрицателно въздействие в онези държави-членки, които не са приложили преходните мерки във връзка със свободното движение на работници, произхождащи от държави-членки, които са се присъединили към ЕС през 2004 и 2007 г.; като има предвид, че редица държави-членки са взели решение да продължат да прилагат ограничения на техните пазари на труда по отношение на лица, които са с румънско или българско гражданство, по-скоро в резултат на политически натиск, а не поради основателни усилия за предотвратяване на евентуални отрицателни въздействия върху техните икономики и трудови пазари;
Г. като има предвид, че според неотдавнашни статистически данни, в края на 2010 г. мобилните работници от Румъния и България, пребиваващи на територията на друга държава-членка, представляваха 0,6% от цялото население на ЕС;
Д. като има предвид, че притокът на работници от Румъния и България е оказал положително въздействие върху пазарите на приемащите държави, тъй като те са навлезли в професии или отрасли с недостиг на работна ръка;
Е. като има предвид, че в последното свое съобщение Комисията заяви, че мобилните работници от Румъния и България е по-вероятно да се намират в най-производителния в икономическо отношение период от своя живот в сравнение с гражданите на държавата домакин поради факта, че мобилните работници от ЕС-2 на възраст под 35 години представляват 65% от целия брой на мигрантите, в сравнение с 34% в ЕС-15;
Ж. като има предвид, че неотдавнашните данни на Евростат сочат, че мобилните работници от Румъния и България не оказват значително влияние върху заплатите и темповете на безработица в държавите домакини;
З. като има предвид, че потоците на мобилност се обуславят главно от търсенето на работна ръка и като има предвид, че при несъответствия между търсенето и предлагането на пазара на труда на равнище ЕС преходните бариери могат да възпрепятстват икономическото развитие на европейските дружества и да накърнят правото на труд и пребиваване на територията на друга държава-членка;
И. като има предвид, че работниците от Румъния и България са изправени пред цялостни или частични ограничения на основната им свобода на придвижване, на която те се радват въз основа на еднаквото третиране, както е признато от Договорите; и като има предвид, че същевременно трансграничната мобилност на работниците в рамките на „услуги” измества все повече свободното движение на работниците и това би могло да доведе до нелоялна конкуренция по отношение на заплатите и условията на труд;
Й. като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен пример в социално и икономическо отношение както за ЕС, така и за държавите-членки, тъй като то е крайъгълен камък в контекста на интеграцията на ЕС, на икономическото развитие, социалното сближаване, индивидуалното израстване на професионално равнище, на оказването на противодействие на отрицателните въздействия от икономическата криза и на превръщането на ЕС в по-голяма икономическа мощ, готова да се справя с предизвикателствата в световен мащаб;
К. като има предвид, че неотдавнашните промени в нашите общества, особено в отговор на индустриалната промяна, глобализацията, новите начини на работа, демографските промени и развитието на средствата за транспорт, изисква по-висока степен на мобилност на работниците;
Л. като има предвид, че мобилността на територията на ЕС е жизнено важна, за да бъде гарантирано, че всички граждани на ЕС имат еднакви права и отговорности;
М. като има предвид, че в последното съобщение на Комисията се посочва, че смущенията на националните пазари на труда са резултат от множество фактори като икономическата и финансова криза и структурни проблеми на пазара на труда и не се дължат на притока на румънски и български работници;
Н. като има предвид, че през 2010 г. румънските и българските работници представляваха само 1 % от всички безработни лица (на възраст между 15 и 64 години) в ЕС в сравнение с 4,1 % от граждани на трети държави и следователно не са оказали въздействие върху кризата на пазара на труда на отделни държави;
О. като има предвид, че при настоящия икономически спад на европейско равнище, изпращаните от мобилни работници парични преводи в държавите на произход могат да имат нетно положително въздействие върху платежните баланси на изпращащите държави;
П. като има предвид, че някои държави-членки са обявили намерението си да запазят в сила ограниченията за български и румънски работници до 2014 г., а други държави-членки са обявили, че ще отворят своите пазари на труда за всички работници от ЕС;
1. счита, че мобилността на работниците в ЕС не може никога да бъда разглеждана като заплаха за националните трудови пазари;
2. призовава държавите-членки да отменят всички преходни мерки, които са в сила, поради факта, че няма реални икономически основания за ограничаване на правото на работа и пребиваване на територията на друга държава-членка за румънски и български граждани; счита, че тези бариери действат срещу интересите на гражданите на ЕС; призовава за реалното прилагане на преференциалната клауза в целия Съюз;
3. призовава Съвета да подкрепи доклада на Комисията до Съвета, озаглавен „За функционирането на преходните разпоредби относно свободното движение на работници от България и Румъния”, COM (2011)729, окончателен, и да следва предложената линия, когато оценява дали преходните бариери са разумна и необходима мярка;
4. призовава Комисията да предложи ясно определение за понятието „сериозни смущения на пазарите на труда или заплаха за тях“;
5. призовава Комисията да изготви набор от ясни показатели и по-добра методология, базирана на икономически и социални показатели, които могат да се използват, за да се оцени дали съществува ясно основание за удължаване на цялостните или частични ограничения, наложени от държавите-членки за противодействие на отрицателните смущения на техните национални пазари на труда, които биха могли да бъдат причинени от румънски и български работници, и също така да прилагат този начин на действие в случаите, когато дадена държава-членка иска разрешение за прилагането на предпазната клауза;
6. призовава Комисията да оповести по най-прозрачен начин критериите, въз основа на които се допуска дадена държава-членка да запази преходните ограничения, при отчитане на последиците от такова решение за икономиката на ЕС, както и на приетите от Съда на Европейския съюз основания във връзка със стриктното тълкуване на дерогациите от основните свободи;
7. счита, че държавите-членки, които запазват ограниченията, без да предоставят ясно и прозрачно основание, свързано със сериозни смущения на пазара на труда, в съответствие със съответните решения на Съда на Европейския съюз, нарушават Договорите; призовава Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, да гарантира спазването на принципа на свободно движение;
8. призовава Комисията и държавите-членки да премахнат ограничителните преходни периоди, за да могат българските и румънските граждани да се ползват от еднакво третиране съобразно Договорите, като по този начин се гарантира справедлива конкуренция между дружествата и се предотвратява социалният и икономическият дъмпинг;
9. отбелязва, че преходните мерки са с обратен ефект в борбата с фиктивната самостоятелна заетост, недекларирания труд и незаконната заетост, тъй като работниците без право на свободен достъп до легалния пазар на труда понякога избират фиктивната самостоятелна заетост или незаконната работа, което води до злоупотреби с техните трудови права;
10. призовава ЕС-25 да проведат консултации с организации на работодателите и работниците и служителите, преди да вземат решение дали да преустановят или да продължат действието на цялостните или частични ограничения по отношение на свободата на движение на работниците от Румъния и България;
11. призовава държавите-членки, които възнамеряват да запазят ограниченията на пазара на труда за румънските и българските работници, да представят ясно и прозрачно цялостно основание в съответствие с определените от Комисията критерии и методология, обосновано с убедителни аргументи и данни, в това число всички съответни социално-икономически показатели, които са довели до заключението, че географската мобилност поражда сериозни смущения на техните национални пазари на труда;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.