ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени
12.6.2012 - (2012/2684(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B7‑0304/2012)
S&D, Verts/ALE, GUE/NGL, ALDE (B7‑0307/2012)
PPE (B7‑0310/2012)
Мария Неделчева, Roberta Angelilli, Cristiana Muscardini, Joanna Katarzyna Skrzydlewska от името на групата PPE
Ana Gomes, Véronique De Keyser, Sylvie Guillaume, Britta Thomsen, Claude Moraes, Emine Bozkurt, Minodora Cliveti, Zita Gurmai от името на групата S&D
Renate Weber, Cecilia Wikström, Sophia in ‘t Veld, Антония Първанова, Edward McMillan-Scott, Sarah Ludford, Gesine Meissner, Frédérique Ries, Izaskun Bilbao Barandica от името на групата ALDE
Rebecca Harms, Isabelle Durant, Marije Cornelissen, Raül Romeva i Rueda, Franziska Katharina Brantner, Nicole Kiil-Nielsen, Ana Miranda, Ulrike Lunacek, Jean Lambert, Malika Benarab-Attou, Barbara Lochbihler, Catherine Grèze от името на групата Verts/ALE
Marina Yannakoudakis, Andrea Češková от името на групата ECR
Mikael Gustafsson, Inês Cristina Zuber, Kartika Tamara Liotard, Patrick Le Hyaric, Willy Meyer, Marisa Matias, Alda Sousa от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно прекратяване на гениталното осакатяване на жени
Европейският парламент,
– като взе предвид докладите, внесени съгласно Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) и Факултативния протокол към нея, и съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,
– като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС[1],
– като взе предвид доклада от 5 декември 2011 г. на генералния секретар на ООН, озаглавен „Прекратяване на гениталното осакатяване на жени“,
– като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 8 март 2010 г. относно изкореняването на насилието срещу жени в Европейския съюз, които призовават за международен подход в борбата срещу гениталното осакатяване на жени,
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа от 12 април 2011 г. за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,
– като взе предвид приетите на 8 декември 2008 г. от Съвета по общи въпроси насоки на ЕС относно насилието срещу жени и момичета, и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях,
– като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени[2],
– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно Годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област, включително отражението върху стратегията на ЕС в областта на правата на човека[3],
– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява непоправима злоупотреба, която умишлено обезобразява или причинява вреда на женските полови органи по немедицински причини с необратими последици, които засягат 140 милиона живи към момента жени и момичета, като всяка година други 3 милиона момичета са изложени на риск да бъдат подложени на същата процедура;
Б. като има предвид, че 500 000 жени в Европа живеят с генитално осакатяване и 180 000 момичета са изложени на риск, според СЗО; като има предвид, че според експерти посочените данни са занижени и не отчитат положението на второто поколение или на мигрантите без документи;
В. като има предвид, че всяка форма на генитално осакатяване на жени представлява вредна традиционна практика, която не може да бъде смятана за част от религия, а е акт на насилие срещу жените и момичетата, който представлява нарушение на техни основни права, особено на правото на лична сигурност и неприкосновеност и на физическо и психическо здраве, както и на сексуалното им и репродуктивно здраве, като в случая на малолетни и непълнолетни момичета представлява злоупотреба с дете; като има предвид, че изброените нарушения при никакви обстоятелства не могат да бъдат оправдани със спазване на различни културни традиции или церемонии по посвещаване;
Г. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени само по себе си представлява нарушение на правата на човека, то причинява и много сериозни и непоправи вреди в краткосрочен и дългосрочен план за физическото и психическото здраве и правата на жените и момичетата, които са били подложени на тази процедура, като представлява сериозно посегателство срещу личността и неприкосновеността им, и в някои случаи може да завърши с фатален изход; като има предвид, че използването на първобитни инструменти и липсата на мерки за дезинфекция водят до допълнителни вредни последици, при които половите отношения и раждането могат да бъдат болезнени, засегнатите органи са безвъзвратно увредени и е възможно да възникнат усложнения, като кръвоизлив, шок, инфекция, предаване на вируса на СПИН, тетанус, доброкачествени тумори и сериозни усложнения, засягащи бременността и раждането;
Д. като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява израз на неравнопоставени отношения на власт и форма на насилие срещу жени, придружено с други тежки форми на насилие, основано на пола и като има предвид, че е абсолютно необходимо борбата срещу гениталното осакатяване на жени да бъде включена в общ и последователен подход за борба срещу насилие, основано на пола и насилието срещу жени;
1. приветства решението на 56-та сесия на Комисията на ООН за положението на жените от 8 март 2012 г. въпросът за гениталното осакатяване на жени да бъде обсъден от Общото събрание на ООН на предстоящата му 67-та сесия;
2. призовава Общото събрание на ООН на своята 67-та сесия да приеме резолюция за забрана навсякъде по света на гениталното осакатяване на жени, съгласно искането на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 2 юли 2011 г., чрез хармонизиране на действията на държавите членки и предоставяне на препоръки и насоки за развитие и укрепване на регионалните и международни правни инструменти, както и на националното законодателство;
3. заявява, че тъй като на генитално осакатяване се подлагат предимно млади момичета, между детска възраст и 15 години, то представлява нарушение на правата на детето; припомня, че всичките 27 държави членки са поели задължение да закрилят правата на децата в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето;
4. призовава държавите членки да продължат да ратифицират международните инструменти и да ги прилагат чрез подробна законодателна уредба, която забранява всички форми на генитално осакатяване на жени и предвижда ефективни санкции за извършителите; отбелязва, че законодателството следва също да предвижда пълен набор от мерки за превенция и закрила, включително механизми за координация, наблюдение и оценка на правоприлагането и следва да подобри условията, които позволяват на жени и момичета да съобщават за случаи на генитално осакатяване на жени;
5. призовава компетентните органи на ООН и гражданското общество активно да подкрепят, чрез предоставяне на подходящи финансови средства, целенасочени и иновационни програми и да разпространяват най-добри практики, приложими спрямо потребностите и приоритетите на момичета в уязвимо положение, включително претърпелите генитално осакатяване на жени, които изпитват трудности при достъпа до услуги и програми;
6. изисква генералният секретар на ООН да гарантира, че всички компетентни организации и органи от системата на ООН, по-специално Детският фонд на ООН, Фонда на ООН за населението, Световната здравна организация, Организацията за образование, наука и култура към ООН (ЮНЕСКО), структурата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, Фонда за развитие на жените към ООН, Програмата за развитие на ООН и Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН, поотделно и заедно, да включат закрилата и насърчаването на правата на момичетата да не бъдат подлагани на генитално осакатяване на жени в своите програми по държави, където е уместно, и в съответствие с националните приоритети, за да укрепят допълнително усилията си в това отношение;
7. подчертава необходимостта да се подкрепят представители на гражданското общество, особено женските организации, работещи за прекратяване на насилието срещу жените, в това число на гениталното осакатяване на жени в техните общности;
8. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че мерките, насочени за борба с насилието въз основа на пола и насърчаването на овластяването на жените ще бъде включено във всички политики и програми на ЕС в областта на развитието чрез Плана за действие в областта на равенството на половете за 2010 г.; подчертава значението на повишаването на информираността, мобилизирането на общностите, образованието и обучението, и включването на националните, регионални и местни органи, както и на гражданското общество в партниращите държави; подчертава, че усилията за премахване на увреждащо поведение и практики, които отрицателно засягат момичета ще бъдат успешни, единствено с пълноценното участие на всички ключови фактори, включително религиозни и общностни лидери и работещите директно с момичета, в това число родители, семейства и общности;
9. настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на гениталното осакатяване на жени като част от цялостна стратегия за борба с насилието срещу жени, включително съвместни действия срещу гениталното осакатяване на жени;
10. настоятелно призовава Комисията да превърне в приоритет прекратяването на насилието срещу жени и момичета и чрез предоставяне на подходящи финансови средства, да подкрепи целенасочени и иновационни програми, както в рамките на ЕС, така и в трети държави;
11. настоятелно призовава държавите членки да предприемат категорични действия за борба с тази нелегална практика;
12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, генералния секретар на ООН и държавите членки.
- [1] ОВ C 117E, 6.5.2010 г., стр. 52.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2011)0127.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2012)0126.