Процедура : 2012/2681(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B7-0308/2012

Внесени текстове :

RC-B7-0308/2012

Разисквания :

PV 14/06/2012 - 16.2
CRE 14/06/2012 - 16.2

Гласувания :

PV 14/06/2012 - 17.2

Приети текстове :

P7_TA(2012)0264

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 147kWORD 1371k
13.6.2012
PE489.338v01-00}
PE491.949v01-00}
PE491.950v01-00}
PE491.951v01-00}
PE491.952v01-00}
PE491.953v01-00}
PE491.954v01-00} RC1
 
B7-0308/2012}
B7-0330/2012}
B7-0331/2012}
B7-0332/2012}
B7-0333/2012}
B7-0334/2012}
B7-0335/2012} RC1

внесено съгласно член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от Правилника за дейността

вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:

ECR (B7‑0308/2012)

EFD (B7‑0330/2012)

Verts/ALE (B7‑0331/2012)

S&D (B7‑0332/2012)

ALDE (B7‑0333/2012)

PPE (B7‑0334/2012)

GUE/NGL (B7‑0335/2012)


относно случаите на безнаказаност във Филипините (2012-2681(RSP))


Cristian Dan Preda, Mario Mauro, Bernd Posselt, Tunne Kelam, Roberta Angelilli, Monica Luisa Macovei, Eija-Riitta Korhola, Sari Essayah, Elena Băsescu, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Giovanni La Via, Laima Liucija Andrikienė, Csaba Sógor от името на групата PPE
Véronique De Keyser, Marc Tarabella, Pino Arlacchi от името на групата S&D
Marietje Schaake, Robert Rochefort, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Marielle de Sarnez, Kristiina Ojuland, Izaskun Bilbao Barandica, Gesine Meissner, Jelko Kacin, Ramon Tremosa i Balcells, Sonia Alfano, Wolf Klinz, Johannes Cornelis van Baalen, Anneli Jäätteenmäki от името на групата ALDE
Barbara Lochbihler, Rui Tavares, Raül Romeva i Rueda от името на групата Verts/ALE
Charles Tannock, Ryszard Antoni Legutko, Tomasz Piotr Poręba, Adam Bielan, Ryszard Czarnecki, Paweł Robert Kowal от името на групата ECR
Fiorello Provera от името на групата EFD
Willy Meyer от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно случаите на безнаказаност във Филипините (2012-2681(RSP))  

Европейският парламент,

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Допълнителния протокол към него, по които Филипините са страна,

–   като взе предвид стратегическия документ по държави на Комисията за Филипините за периода 2007-2013 г.,

–   като взе предвид споразумение за финансиране на програмата на ЕС-Филипините за подкрепа на правосъдието, което беше подписано през октомври 2009 г. и има за цел да ускори съдебните производства срещу извършителите на извънсъдебни екзекуции, и новата програма „Правосъдие за всички“,

–   като взе предвид неотдавнашната ратификация от страна на Филипините на Римския статут на Международния наказателен съд и на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–   като взе предвид доклада на работната група на ООН за общия периодичен преглед относно Филипините от 31 май 2012 г.,

–   като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън от 24 април 2012 г.,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Филипините, и по-специално резолюцията си от 21 януари 2010 г.,

–   като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че Есмаел Амил Еног, служител на фамилията Ампатуан от Магинданао, изчезна през март 2012 г., след като свидетелства пред съда, че е закарал въоръжени членове на милиция до мястото, на което са били убити 57 жертви през 2009 г.; като има предвид, че осакатеното му тяло, носещо следи от изтезания, беше намерено на 31 май 2012 г.;

Б.  като има предвид, че – безпрецедентен акт – ръководителите на фамилията Амапатуан, обвинени в организирането на масовото избиване в Магинданао, бяха арестувани след събитията от 23 ноември 2009 г., като активите и банковите сметки на 28 членове и приближени на клана бяха замразени;

В.  като има предвид, че съдебният процес срещу обвинените за извършването на масовото избиване в Магинданао започна на 8 септември 2010 г. в Манила; като има предвид, че Андал Ампатуан и няколко от синовете му са подсъдими за масовото избиване, а около стотина други заподозрени все още са на свобода;

Г.  като има предвид, че Есмаел Еног беше третият убит свидетел от началото на съдебния процес през 2010 г., а близките на други свидетели сигнализираха, че са били обект на нападения, заплахи, предложения за подкуп или тормоз;

Д. като има предвид, че бруталната смърт на г-н Еног е ясен индикатор за факта, че атмосферата на безнаказаност, позволила масовото избиване в Магинданао, все още съществува в страната;

Е.  като има предвид, че според информации, публикувани от международната преса, четирима журналисти са убити през 2012 г. и Филипините са считани за опасна за медиите държава от страна на организациите, наблюдаващи правата на човека;

Ж. като има предвид, че извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания значително са намалели след идването на власт на президента Акино; като има предвид обаче, че капацитетът на правителството за ефективна борба с ширещата се безнаказаност на извършителите на такива деяния и за справяне с политически мотивираното насилие в страната остава недостатъчен;

З.  като има предвид, че според правозащитните организации от няколко стотици случая на извънсъдебни екзекуции през последното десетилетие само по 7, включващи 11 обвиняеми, са повдигнати обвинения и по нито един от тези случаи – от идването на президента Акино на власт насам;

И. като има предвид, че след масовото избиване в Магинданао правителството създаде Независима комисия срещу частните армии с цел разпускане на частните милиции, но без конкретни резултати до настоящия момент;

Й. като има предвид, че съгласно доклада от май 2011 г. на Независимата комисия срещу частните армии съществуват най-малко 72 действащи частни въоръжени групировки в страната;

К. като има предвид, че последният общ периодичен преглед относно Филипините отново отправи препоръките от 2008 г, а именно: слагане на край на безнаказаността за извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и изтезанията и подвеждане на отговорните за такива актове под съдебна отговорност; увеличаване на усилията за пълна забрана на изтезанията, извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания; прекратяване на безнаказаността чрез подвеждане на извършителите под съдебна отговорност и гарантиране на адекватна защита за журналистите и правозащитниците;

Л. като има предвид, че Законът за принудителното или недоброволно изчезване беше прието от Сената на Филипините през юни 2011 г. и от Камарата на представителите на Филипините през май 2012 г.;

1.  решително осъжда убийството на третия свидетел на масовото избиване в Магинданао и убийството на четирима журналисти и изразява своята солидарност със семействата на убитите;

2.  изразява сериозните си опасения във връзка със съдебната независимост и бавния процес на произнасяне на съдебни решения срещу нарушаването на правата на човека в страната и призовава за незабавно независимо разследване на скорошните случаи на убийства;

3.  призовава правителството на Филипините да предприеме допълнителни мерки с цел прекратяване на безнаказаността за извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и изтезанията и подвеждане на отговорните за такива деяния лица под съдебна отговорност, включително извършителите на масовото избиване в Магинданао, които все още са на свобода; призовава също така за освобождаване на всички отвлечени лица, все още държани в плен, и за изясняване на всички други нерешени случаи;

4.  приветства повдигането на обвинение срещу 196 лица за масовото избиване в Магинданао, но изразява съжаление относно факта, че до момента не е постигнат реален напредък на съдебния процес;

5.  настоятелно призовава правителството на Филипините да ратифицира Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване и да приложи Закона за принудителното или недоброволно изчезване;

6.  призовава правителството на Филипините да гарантира адекватна защита за правозащитниците, синдикалните дейци и журналистите, ефективно да разследва и подлага на съдебно преследване нападенията срещу журналисти и да въведе в правото на държавата силно законодателство, забраняващо такива деяния и налагащо наказателноправни санкции;

7.  настоятелно призовава държавните органи да създадат, в рамките на комисията по правата на човека, специална програма за защита на свидетелите и жертвите, включително защита на семействата на жертвите, в случаите, в които има сериозно нарушаване на правата на човека, по-специално когато предполагаемите извършители са войници, полицейски или държавни служители;

8.  изразява безпокойство, че прибягването до изтезания и малтретиране на заподозрените, задържани от полицията, продължава да е широко разпространено, и настоятелно призовава органите на Филипините да увеличат усилията си за решителна борба срещу нарушенията на филипинския закон за борба с тероризма от 2009 г.;

9.  настоятелно призовава правителството за незабавна забрана и разформироване на паравоенните сили (включително когато паравоенната дейност е под военно ръководство) и на местните милиции и за установяването на пълен военен и полицейски контрол върху въоръжените цивилни части, по-специално Географските части на въоръжените цивилни сили и организациите на цивилни доброволци;

10. призовава правителството да предприеме конкретни мерки за изпълнение на препоръките, отправени към Филипините на наскоро проведения общ периодичен преглед; настоятелно го призовава да отмени, без повече забавяне, Изпълнителна заповед 546, с цел забрана на частните армии;

11. приветства ратифицирането от страна на Филипините на Римския статут на Международния наказателен съд на 30 август 2011 г. и на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на 17 април 2012 г.;

12. приветства важните стъпки, предприети от правителството на Филипините в неговите опити за предотвратяване на убийствата и подвеждането на техните извършители под съдебна отговорност, както и създаването на нова оперативна група на Прокуратурата за справяне с извънсъдебните екзекуции и насилствените изчезвания;

13. приветства успешното изпълнение на програмата EPJUST и новата програма ЕС-Филипините за подкрепа за правосъдието „Правосъдие за всички“, която ще стартира скоро и ще отпусне сумата от 10 милиона евро за периода 2012-2015 г. с цел насърчаване на равен достъп до правосъдие и ефективното му прилагане за всички граждани като цяло, и по-специално за бедните и за лицата в необлагодетелствано положение, особено жените, децата, малцинствата и коренното население, както и дейците в областта на правата на човека и социалната сфера;

14. призовава правителството на Филипините да разреши на специалния докладчикът на ООН да посети страната, за да проучи на място положението с правата на човека;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента и правителството на Филипините, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите – членки на АСЕАН.

Правна информация - Политика за поверителност