ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно политиката на ЕС по отношение на Западния бряг и Източен Йерусалим

3.7.2012 - (2012/2964(RSP))

внесено съгласно член 110, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B7‑0373/2012)
S&D (B7‑0374/2012)
ALDE (B7‑0375/2012)
GUE/NGL (B7‑0376/2012)

Véronique De Keyser, Pino Arlacchi, Emine Bozkurt, Ricardo Cortés Lastra, Emer Costello, Robert Goebbels, Ana Gomes, Richard Howitt, Wolfgang Kreissl-Dörfler, María Muñiz De Urquiza, Norbert Neuser, Raimon Obiols, Boris Zala от името на групата S&D
Annemie Neyts-Uyttebroeck, Chris Davies, Marielle de Sarnez, Niccolò Rinaldi, Robert Rochefort, Ivo Vajgl от името на групата ALDE
Margrete Auken, Nicole Kiil-Nielsen, Hélène Flautre, Judith Sargentini, Raül Romeva i Rueda, Ana Miranda, Malika Benarab-Attou, Eva Joly, Daniel Cohn-Bendit от името на групата Verts/ALE
Patrick Le Hyaric, Kyriacos Triantaphyllides, Sabine Lösing, Nikolaos Chountis, Marisa Matias от името на групата GUE/NGL

Резолюция на Европейския парламент относно политиката на ЕС по отношение на Западния бряг и Източен Йерусалим

(2012/2964(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предходни резолюции, по-конкретно резолюцията от 29 септември 2011 г. относно положението в Палестина[1], от 16 февруари 2012 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход[2] и от 9 септември 2010 г. относно положението с река Йордан, и по-специално на региона на долното течение на река Йордан[3],

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 14 май 2012 г., 18 юли и 23 май 2011 г. и 8 декември 2009 г.,

–   като взе предвид речта на ЗП/ВП Катрин Аштън в пленарно заседание на Парламента на 12 юни 2012 г. относно последните събития в Близкия изток и Сирия,

–   като взе предвид изявленията на ЗП/ВП Катрин Аштън, по-конкретно това от 8 юни 2012 г. относно разширяването на селищата, това от 25 април 2012 г. относно решението на израелските власти относно статута на селищата Сансана, Рехелим и Брухин в окупираните палестински територии и това от 22 февруари 2012 г. относно одобренията за израелски селища,

–   като взе предвид докладите на ръководителите на мисии на ЕС относно Източен Йерусалим от януари 2012 г. и относно „Зона „C” и изграждането на палестинска държава“ от юли 2011 г., и доклада на ръководителите на мисии на ЕС от април 2011 г. относно насилието, свързано със заселници, и придружаващата докладна записка на ръководителите на мисии на ЕС от февруари 2012 г. относно насилието, свързано със заселници,

–   като взе предвид четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 1949 г.,

–   като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–   като взе предвид резолюциите на ООН, по-конкретно Резолюция 181 (1947) и Резолюция 194 (1948) на Общото събрание на ООН и Резолюции 242 (1967 г.), 252 (1968 г.) 338 (1973 г.), 476 (1980 г.), 478 (1980 г.), 1397 (2002 г.), 1515 (2003 г.) и 1850 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид Международния пакт на ООВ за граждански и политически права от 1966 г.,

–   като взе предвид изявленията на Близкоизточната четворка и по-конкретно изявленията от 11 април 2012 г. и 23 септември 2011 г.,

–   като взе предвид съвместното изявление на Израел и Палестинската власт от 12 май 2012 г.,

–   като взе предвид консултативното становище от 9 юли 2004 г.на Международния съд, озаглавено „Правни последици от изграждането на стена в окупираните палестински територии”,

–   като взе предвид двугодишния план от август 2009 г. на палестинския министър-председател Салам Файяд за изграждане на държава, озаглавен „Слагане на край на окупацията, създаване на държава“,

–   като взе предвид временното споразумение за Западния бряг и ивицата Газа от 18 септември 1995 г.,

–   като взе предвид Споразуменията от Осло („Декларация на принципите на споразумението за временно самоуправление“) от 13 септември 1993 г.,

–   като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че ЕС нееднократно е потвърждавал своята подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, а именно Държавата Израел със сигурни и признати граници и независима, демократична, свързана и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност, и е заявил, че няма да бъдат признавани промени в границите отпреди 1967 г., различни от договорените между страните, включително във връзка с Йерусалим като столица на две държави; като има предвид, че правото на палестинците на самоопределение и на собствена държава е неоспоримо, също както е неоспоримо правото на Израел да съществува в рамките на сигурни граници;

Б.  като има предвид, че в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. се подчертава, че „продължаващите промени в арабския свят правят необходимостта от напредък по Близкоизточния мирен процес още по-неотложна” и че „вслушването в стремежите на хората от региона, включително на палестинците – за държавност, и на израелците – за сигурност, е решаващо за постигането на траен мир, стабилност и благоденствие в региона”;

В.  като има предвид, че преките мирни преговори между страните са блокирани и всички наскоро положени усилия за тяхното възобновяване се провалиха; като има предвид, че ЕС призова страните да извършват действия, които водят до необходимата атмосфера на доверие за гарантиране на преговори по същество, да се въздържат от действия, които накърняват доверието в процеса и да предотвратяват подстрекателството;

Г.  като има, че Израел и Палестинската власт излязоха със следното съвместно изявление на 12 май 2012 г.:„Израел и Палестинската власт са ангажирани с постигането на мир и двете страни се надяват, че размяната на писма между президента Абас и министър-председателя Нетаняху ще подпомогне тази цел”;

Д. като има предвид, че международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, включително четвъртата Женевска конвенция, са изцяло приложими към Западния бряг, в т.ч. Източен Йерусалим и ивицата Газа; като има предвид, че Израел, наред с другото, е задължен да гарантира добросъвестно задоволяването на основните потребности на окупираното палестинско население, да управлява своята окупация по начин, който да носи полза на местното население, да защитава и закриля гражданското население и да предотвратява установяването на своето население в окупираните територии, както и установяването на населението на окупираните територии на своя територия;

Е.  като има предвид, че неотдавнашните доклади на ръководителите на мисии на ЕС относно „Зона „C” и изграждането на палестинска държава“, относно Източен Йерусалим, и относно насилието, свързано със заселници, потвърдиха отново обезпокоителни и потенциално необратими събития, които се развиват на място в засегнатите райони; като има предвид, че израелското министерство на външните работи отхвърля твърденията от документите на ЕС и ги критикува, заявявайки, че те не помагат за напредъка на мирния процес;

Ж. като има предвид, че след Споразуменията от Осло от 1995 г. Западният бряг беше административно разделен на три зони или области: като има предвид, че Зона „С” съставлява най-голямата част от територията на Западния бряг; като има предвид, че социалното и икономическото развитие на Зона „С” са от особена важност за осъществимостта на бъдеща палестинска държава;

З.  като има предвид, че палестинското присъствие на Западния бряг, и по-специално по отношение на Зона „С” и Източен Йерусалим, се подкопава от политиките на израелското правителство, в частност от изграждането и разширяването на селища; като има предвид, че израелските селища са незаконни по силата на международното право и че представляват съществена пречка пред усилията за постигане на мир, като същевременно получават помощи от израелското правителство със значителни стимули в областта на данъчното облагане, жилищното настаняване, инфраструктурата, пътищата, достъпа до вода, образованието, здравеопазването и др.;

И. като има предвид, че в приетия през 1980 г. „Основен закон: Йерусалим, столица на Израел”, Йерусалим се обявява за цялостна и единна столица на Израел, което е в противоречие с Резолюция № 478 (1980 г.) на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. се подчертава отново, че трябва да бъде намерен начин за разрешаване чрез преговори на въпроса относно статута на Йерусалим като бъдеща столица на двете държави; като има предвид, че сегашните събития в Източен Йерусалим правят възможността Йерусалим да стане столица на две държави все по-малко вероятна и осъществима; като има предвид, че Източен Йерусалим е все по-откъснат от Западния бряг, а Историческият басейн в самия Йерусалим е все по-откъснат от останалата част на Източен Йерусалим;

Й. като има предвид, че въпреки че палестинците, които живеят в Източен Йерусалим, съставляват 37% от населението на Йерусалим и че допринасят за 36% от фискалните приходи на общината, едва 10% от общинския бюджет се изразходва в Източен Йерусалим, като предоставянето на услуги е изключително неадекватно; като има предвид, че повечето палестински институции, включително Домът на Изтока, са били закрити от израелските власти в Източен Йерусалим, което създава вакуум по отношение на институциите и ръководството сред местното палестинско население, и като има предвид, че това продължава да бъде основание за тревога;

К. като има предвид, че палестинците, живеещи в Източен Йерусалим, имат статут на постоянно пребиваващи лица, който може да бъде прехвърлен на децата им при определени условия и не се прехвърля автоматично при сключване на брак, което възпрепятства членовете на семейства и децата на множество постоянно пребиваващи лица да живеят с членовете на техните семейства; като има предвид, че от друга страна приблизително 200 000 израелски заселници живеят в Източен Йерусалим или в близост до него;

Л. като има предвид, че защитата на палестинското население и неговите права в Западния бряг и в частност Зона „C” и Източен Йерусалим, е от изключително значение за съхраняването на жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави; като има предвид продължаващото разширяване на селищата и насилието от страна на заселниците, ограниченията върху строителството и произтичащият от това остър недостиг на жилища, разрушаването на къщи, изселванията и разселванията, конфискацията на земя, затрудненият достъп до природни ресурси, както и липсата на основни обществени услуги и подпомагане имат съществен отрицателен ефект върху условията на живот на палестинците; като има предвид, че икономическото положение в тези райони, затруднено от ограниченията за достъп, движение и планиране, продължава да бъде източник на голямо безпокойство; като има предвид, че според годишния доклад на МОТ 53,5% от младите жени и 32,3,% от младите мъже на възраст между 15 и 24 години на Западния бряг са безработни;

M. като има предвид, че палестинското население на Западния бряг, по-конкретно в Зона „С“, и в Източен Йерусалим се сблъсква със значителен недостиг на вода; като има предвид, че палестинските селскостопански производители са сериозно засегнати от липсата на вода за напояване, която се дължи на използването на въпросната вода предимно от Израел и израелските заселници; като има предвид, че наличието на достатъчни водни ресурси е едно от главните предварителни условия за жизнеспособността на една бъдеща палестинска държава;

Н. като има предвид, че построената от Израел разделителна стена, която не следва Зелената линия, откъсва значителна част от палестинската територия както на Западния бряг, така и в Източен Йерусалим; като има предвид, че в консултативното становище от 2004 г. на Международния съд, озаглавено „Правни последици от изграждането на стена в окупираните палестински територии” се заявява, че „строителството на стена от Израел (…), както и свързаният с нея режим, противоречат на международното право”;

О. като има предвид, че Парламентът е изразявал многократно своята подкрепа за усилията за изграждане на държава, полагани от президента Махмуд Абас и министър-председателя Салам Файяд, и е признал и приветствал успеха на двугодишния план на министър-председателя Салам Файяд за изграждане на държава; като има предвид, че Зона „C” и Източен Йерусалим следва да останат приоритет в палестинските национални планове за развитие, в частност в отговор на чувството за изоставеност сред палестинците, живеещи в тези области;

П. като има предвид, че повече от 4500 палестински затворници, включително 24 членове на Палестинския законодателен съвет, около 240 деца и повече от 300 палестински административно задържани лица продължават да се намират в израелски затвори и центрове за задържане;

Р.  като има предвид, че арабските бедуини са коренно население, което води уседнал и традиционно земеделски начин на живот по земите, оставени от техните предци, и което се стреми да получи постоянно признание на своето уникално положение и статут; като има предвид, че арабските бедуински общности, заплашвани от израелските политики, които накърняват техния поминък и включват също така принудителни премествания, са особено застрашено население както в окупираните палестински територии, така и в пустинята Негев;

С. като има предвид, че според доклада на работната група по въпросите на разселването, който беше публикуван на 14 май 2012 г., и според месечния Хуманитарен преглед на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси, повече от 60 постройки, включително слънчеви панели, водни резервоари и селскостопански постройки, финансирани от Европейския съюз и от известен брой държави членки, са били разрушени от израелските сили от януари 2011 г.; като има предвид, че повече от 100 сходни проекта са застрашени от разрушаване;

Т.  като има предвид, че по много поводи, в т.ч. в заключенията на Съюза от 14 май 2012 г., ЕС и държавите членки са повтаряли своя основополагащ ангажимент към сигурността на Израел, осъждали са решително насилието, умишлено насочено към цивилното население, включително ракетните нападения от ивицата Газа, и са отправяли призив за ефективно предотвратяване на контрабандата на оръжие към Газа;

У. като има предвид, че в член 2 от Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел се заявява, че отношенията между страните се основават на зачитане на правата на човека и демократичните принципи, от които се ръководят техните вътрешни и външни политики и които съставляват основен елемент от това Споразумение;

Ф. като има предвид, че блокадата и хуманитарната криза в ивицата Газа продължават от 2007 г. въпреки многобройните призиви от страна на международната общност за незабавно, трайно и безусловно отваряне на контролните пунктове за потока от хуманитарна помощ, търговски стоки и лица към и от Газа, както беше посочено и в заключенията на Съвета от 14 май 2012 г.;

1.  потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави на базата на границите от 1967 г., с град Йерусалим като столица на двете държави, и Държавата Израел със сигурни и признати граници и независима, демократична, съседна и жизнеспособна Държава Палестина, които живеят съвместно в мир и сигурност;

2.  приветства заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно Близкоизточния мирен процес, които включват заключения относно Западния бряг и Източен Йерусалим, и отново заявява, че ЕС няма да признава никакви промени в границите от преди 1967 г., включително що се отнася до Йерусалим, с изключение на промените, договорени между страните, също така приветства изявлението на Близкоизточната четворка от 11 април 2012 г.;

3.  подчертава, че прекратяването на конфликта е основен интерес за ЕС, както и за самите страни по него и за региона като цяло, и че това може да бъде постигнато чрез всеобхватно мирно споразумение, основано на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, принципите от Мадрид, включително принципът „земя срещу мир“, пътната карта, предишните споразумения между страните и Арабската инициатива за мир; настоява върху факта, че решението, което бъде постигнато, не трябва да засяга достойнството на нито една от страните; отбелязва, че ЕС, в качеството си на най-големия донор за Палестинската власт и на един от основните търговски партньори на Израел, разполага с инструменти по-активно да насърчава двете страни да работят за намирането на решение; призовава двете страни да работят заедно с ЕС, който следва да полага всички усилия за решаване на конфликта; припомня приложимостта на международното хуманитарно право в окупираните палестински територии, включително приложимостта на Четвъртата женевска конвенция, отнасяща се до защитата на цивилни лица по време на война;

4.  подчертава, че с цел преодоляване на неприемливото статукво следва да бъдат възобновени незабавно и в съответствие със сроковете, за които призовава Четворката, преките преговори, водещи до решение между израелци и палестинци, основано върху съществуването на две държави; приветства започналата на 17 април 2012 г. размяна на писма между страните и съвместното изявление на Израел и Палестинската власт от 12 май 2012 г.;

5.  изразява дълбока загриженост по повод събитията в Зона „С“ на Западния бряг и в Източен Йерусалим, както са описани в докладите на ръководителите на мисии на ЕС „Зона „C“ и изграждането на палестински държавни структури“ от юли 2011 г. и относно Източен Йерусалим от януари 2012 г.;

6.  подчертава значението на защитата на палестинското население и неговите права в Зона „С“ и в Източен Йерусалим, което е от изключителна важност за запазване на жизнеспособността на решението, основано върху съществуването на две държави;

7.  отново заявява, че всички заселнически селища продължават да бъдат незаконни съгласно международното право и призовава израелското правителство да спре всички строителни работи и дейности по разширяване на селища на Западния бряг и в Източен Йерусалим и да премахне всички контролни пунктове, издигнати от март 2001 г.;

8.  осъжда остро всички актове на екстремизъм, насилие и тормоз, извършени от заселниците спрямо палестински цивилни лица и призовава израелското правителство и органи да изправят извършителите на подобни актове пред правосъдието и да им потърсят отговорност;

9.  призовава за пълно и ефективно прилагане на действащото законодателство на ЕС и съществуващите двустранни споразумения между ЕС и Израел, за да се гарантира, че механизмът на ЕС за контрол – „техническите договорености“ – не позволява на продукти, произведени в израелските заселнически селища, да бъдат внасяни на европейския пазар при преференциалните условия на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел;

10. призовава израелското правителство и израелските органи да изпълняват своите задължения съгласно международното хуманитарно право, по-специално като:

     –   осигурят незабавно прекратяване на събарянето на къщи, изселването и принудителното разселване на палестинци,

     –   улеснят палестинските дейности по проектиране и строителство, и изпълнението на палестински проекти за развитие,

     –   улеснят достъпа и движението,

     –   улеснят достъпа на палестинците до селскостопанска земя и пасища,

     –   гарантират справедливо разпределение на водата, което да отговаря на нуждите на  палестинското население,

     –   подобрят достъпа на палестинското население до адекватни социални услуги и помощ, в частност в сферата на образованието и общественото здраве, и

     –   улеснят хуманитарните операции

     в Зона „С“ и Източен Йерусалим;

12. призовава за преустановяването на административното задържане без повдигане на официално обвинение или процес на палестинци от израелските органи, както и за достъп до справедлив съдебен процес за всички задържани палестинци, и за освобождаването на палестинските политически затворници, по-специално членовете на Палестинския законодателен съвет, включително Маруан Баргути, както и на административно задържаните лица; призовава също за незабавното освобождаване на Набил ал-Рай, художествен директор на Театъра на свободата в бежанския лагер Дженин, арестуван и задържан от 6 юни 2012 г.; приветства споразумението, постигнато на 14 май 2012 г., което даде възможност да бъде прекратена гладната стачка на палестинските затворници и призовава за неговото пълно и незабавно изпълнение;

13. призовава за защита на бедуинските общности на Западния бряг и в пустинята Негев, както и за пълно зачитане на техните права от страна на израелските органи, и осъжда всяко тяхно нарушаване (например разрушаване на къщи, принудително разселване, ограничения на обществени услуги); и във връзка с това призовава за оттеглянето на плана „Правер” от израелското правителство;

14. насърчава палестинското правителство и органи да обръщат все по-голямо внимание на Зона „С” и Източен Йерусалим в палестинските национални планове и проекти за развитие, с цел да се подобрят положението и условията на живот на палестинското население в тези райони;

15. подчертава отново, че устойчиво решение на конфликта между израелци и палестинци може да бъде постигнато единствено с мирни и ненасилствени средства; във връзка с това продължава да подкрепя политиката на ненасилствена съпротива на президента Абас и да насърчава помирението между палестинците и изграждането на палестинска държава, и счита президентските и парламентарните избори за важни елементи от този процес;

16. отново заявява силната си ангажираност със сигурността на Държавата Израел; осъжда всеки акт на насилие, извършено от всяка от страните и насочен умишлено към цивилно население, и е ужасен от ракетните нападения от ивицата Газа;

17. призовава Съвета и Комисията да продължат да подкрепят и да предоставят помощ на палестинските институции и проекти за развитие в Зона „С” и Източен Йерусалим с цел защита и подсилване на палестинското население; призовава за подобрена координация в тази област между ЕС и държавите членки; подчертава, че Израел трябва да прекрати практиката да отказва да предоставя митнически и данъчни приходи, принадлежащи на Палестинската власт;

18. призовава ЕСВД и Комисията да проверят на място всички твърдения за разрушения и нанесени щети на финансирани от ЕС постройки и проекти в окупираните територии, и да представят резултатите на Парламента;

19. призовава Съвета и Комисията да продължат да разглеждат тези въпроси на всички равнища на двустранните отношения на ЕС с Израел и Палестинската власт; подчертава, че ангажиментът на Израел да спазва своите задължения съгласно международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право що се отнася до палестинското население трябва да бъдат взети пълноценно предвид в двустранните отношения на ЕС със страната;

20. призовава настоятелно ЕС и неговите държави членки да играят по-активна политическа роля, включително в рамките на Четворката, в усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; отново подчертава централната роля на Четворката и продължава да подкрепя върховния представител в нейните усилия да създаде надеждна перспектива за подновяване на мирния процес;

21. заявява отново своя призив за незабавно, трайно и безусловно вдигане на блокадата на ивицата Газа по отношение на лица, приток на хуманитарна помощ и търговски стоки, и за стъпки, които да позволят реконструкцията и икономическото възстановяване на този район; призовава също, като надлежно признава законните нужди на Израел в областта на сигурността, за ефективен контролен механизъм за предотвратяване на контрабандата на оръжие към Газа; отбелязва решението на Съвета да удължи мандата на мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафах до 30 юни 2013 г. и очаква от нея да изпълнява своите задачи и да има решителна и ефективна роля в ежедневното управление на трансграничните отношения и в изграждането на доверие между Израел и Палестинската власт;

22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, специалния представител на ЕС за Близкоизточния мирен процес, председателя на Общото събрание на ООН, правителствата и парламентите на членовете на Съвета за сигурност на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет.

 

• [1]  Приети текстове, P7_TA(2011)0429.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2012)0060.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(2010)0314.