Предложение за обща резолюция - RC-B7-0121/2013Предложение за обща резолюция
RC-B7-0121/2013

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно засилването на борбата срещу расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза

    11.3.2013 - (2013/2543(RSP))

    внесено съгласно член 110, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността
    вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
    PPE (B7‑0121/2013)
    ALDE (B7‑0122/2013)
    S&D (B7‑0123/2013)
    GUE/NGL (B7‑0124/2013)
    Verts/ALE (B7‑0125/2013)

    Véronique Mathieu Houillon, Salvatore Iacolino, Manfred Weber от името на групата PPE
    Kinga Göncz, Sylvie Guillaume, Claude Moraes, Juan Fernando López Aguilar, Michael Cashman, Monika Flašíková Beňová, Ioan Enciu, Liisa Jaakonsaari от името на групата S&D
    Renate Weber, Sonia Alfano, Cecilia Wikström, Louis Michel, Sarah Ludford, Nathalie Griesbeck, Leonidas Donskis, Ramon Tremosa i Balcells, Frédérique Ries, Marielle de Sarnez, Robert Rochefort, Hannu Takkula, Edward McMillan-Scott от името на групата ALDE
    Ulrike Lunacek, Nikos Chrysogelos, Barbara Lochbihler, Raül Romeva i Rueda, Hélène Flautre, Franziska Keller, Tatjana Ždanoka, Malika Benarab-Attou, Carl Schlyter от името на групата Verts/ALE
    Timothy Kirkhope от името на групата ECR
    Marie-Christine Vergiat от името на групата GUE/NGL


    Процедура : 2013/2543(RSP)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    RC-B7-0121/2013
    Внесени текстове :
    RC-B7-0121/2013
    Гласувания :
    Приети текстове :

    Резолюция на Европейския парламент относно засилването на борбата срещу расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза

    (2013/2543(RSP))

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид международните инструменти за правата на човека, които забраняват дискриминацията, и по-специално Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация (UNCERD),

    –   като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, и по-специално член 14 от нея,

    –   като взе предвид член 21 от Хартата на основните права, в който се забранява дискриминацията на всякакви основания, като например раса, етнически произход или език, религия или принадлежност към национално малцинство,

    –   като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който гласи, че ЕС „се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“,

    –   като взе предвид член 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се посочва, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“,

    –   като взе предвид член 19 от ДФЕС, който дава на ЕС политически мандат „да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана на различията в пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация“,

    –   като взе предвид член 67 от ДФЕС, в който се посочва, че ЕС „допринася за осигуряването на високо равнище на сигурност чрез мерки за предотвратяване на [...] расизма и ксенофобията, както и за борба с тях“,

    –   като взе предвид член 83, параграф 2 от ДФЕС,

    –   като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления[1],

    –   като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (Директива за равенството между расите)[2],

    –   като взе предвид Директива 2000/78/EО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директивата за равно третиране в областта на заетостта)[3],

    –   като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение относно расизма и ксенофобията)[4],

    –   като взе предвид Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите,

    –   като взе предвид предишните си резолюции относно расизма, ксенофобията, антисемитизма, религиозната нетърпимост, антиромските настроения, хомофобията, трансфобията, дискриминацията, насилието на основата на предубеждения, екстремизма и подход на ЕС към наказателното право[5],

    –   като взе предвид Агенцията за основните права (FRA) и нейната работа в сферите на недискриминацията, расизма, ксенофобията и свързаните с тях аспекти на нетърпимост и насилие, основано на предубеждения[6],

    –   като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

    A. като има предвид, че ирландското председателство постави началото на дебат по време на неофициалната среща на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 17—18 януари 2013 г. относно действията на ЕС за борба срещу престъпленията от омраза, расизма, антисемитизма, ксенофобията и хомофобията и подчерта факта, че е необходима по-добра защита и по-добро събиране на данни, както и по-сериозен ангажимент на ръководителите „активно да подкрепят европейските ценности и да насърчат климат на взаимно уважение и включване на личности с различна религиозна или етническа принадлежност или сексуална ориентация“;

    Б.  като има предвид, че международният ден за премахване на расовата дискриминация се отбелязва ежегодно на 21 март в памет на убийството на 69 демонстранти срещу апартейда в Южна Африка през 1960 г.;

    В.  като има предвид, че е изключително важно да се помнят масовите убийства, основани на расизъм и ксенофобия, извършени в миналото в Европа, и да се запази жива паметта за тях;

    Г.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на общите ценности на зачитане на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава и се опира на по-голямото насърчаване на толерантността;

    Д. като има предвид, че расизмът, ксенофобията, антисемитизмът, религиозната нетърпимост, антиромските настроения, хомофобията, трансфобията и свързаните с тях форми на нетърпимост включват убеждения, предразсъдъци и отношение, които легитимират дискриминацията, насилието на основата на предубеждения и омразата на някои основания, включително характеристики и социален статус;

    Е.  като има предвид, че макар всички държави членки да са въвели забрана на дискриминацията в правните си системи, за да насърчават всеобщо равенство, в ЕС нарастват дискриминацията и престъпленията от омраза — т.е. насилието и престъпленията, мотивирани от расизъм, ксенофобия, антиромски настроения, антисемитизъм или религиозна нетърпимост, от сексуалната ориентация, половата идентичност или принадлежността към малцинствена група на дадено лице, или основаващи се на неизчерпателния списък от признаци в член 21 от Хартата на основните права;

    Ж. като има предвид, че е важно ЕС и неговите държави членки да предприемат действия за борба срещу расизма и ксенофобията, като ги предотвратяват чрез образование, насърчаване на култура на уважение и толерантност и гарантиране, че престъпленията от омраза биват докладвани от жертвите, разследвани от правоприлагащите органи и санкционирани от съдебната система;

    З.  като има предвид, че настоящата икономическа криза е предизвикателство за принципа на солидарност и че държавите членки трябва да бъдат бдителни във времена на икономическа криза, за да предотвратят изкушението на растящата нетърпимост и намирането на изкупителни жертви;

    И. като има предвид, че ЕС е приел редица инструменти за борба с такива актове и дискриминация, по-конкретно Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (Директива за равното третиране без разлика на расата), Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равното третиране в заетостта), Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение относно расизма и ксенофобията), рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите и Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

    Й. като има предвид, че Парламентът нееднократно призовава Комисията, Съвета и държавите членки да засилят борбата срещу насилието и дискриминацията на основата на предубеждения, включително расизъм, ксенофобия, антисемитизъм, религиозна нетърпимост, антиромски настроения, хомофобия и трансфобия;

    K. като има предвид, че Комисията неотдавна предупреди да не се използва расистки, екстремистки и популистки политически език, който би могъл да предизвика „вълци единаци“ да извършат безразборни убийства, тъй като заплахата от насилствен екстремизъм се разпространява;

    Л. като има предвид, че всички държави, участващи в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), включително всички държави — членки на ЕС, са признали, че с престъпленията от омраза, определени като наказуеми деяния, мотивирани от предубеждения, трябва да се води борба чрез наказателното законодателство и специфични създадени за целта политики;

    1.  подчертава, че нетърпимост и дискриминация от никакъв вид не трябва никога да бъдат приемани в Европейския съюз;

    2.  призовава Комисията, Съвета и държавите членки да засилят борбата срещу престъпленията от омраза и дискриминационното отношение и поведение;

    3.  призовава за всеобхватна стратегия за борба с престъпленията от омраза, насилието, основано на предубеждения, и дискриминацията;

    4.  припомня значението на това, всеки да е запознат много добре с правата си по отношение на защитата срещу престъпления от омраза, и призовава държавите членки да предприемат всички подходящи мерки за насърчаване на докладването за престъпления от омраза и за всяко расистко и ксенофобско престъпление и да гарантират адекватна защита за лицата, които докладват за престъпления, и за жертвите на расистки и ксенофобски престъпления;

    5.  припомня предишните си искания за преразглеждане на Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета, по-специално по отношение на прояви и актове на антисемитизъм, религиозна нетърпимост, антиромски настроения, хомофобия и трансфобия;

    6.  призовава за мерки, които да гарантират прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите чрез периодични прегледи, наблюдение и подкрепа на местните, регионалните и националните органи, за да им се даде възможност да разработят и приложат ефективни, спазващи правата на човека политики, програми и действия за приобщаването на ромите, като използват наличните средства, включително от ЕС, и същевременно строго наблюдават спазването на основните права и изпълнението на Директива 2004/38/EC относно правото на свободно движение и пребиваване;

    7.  призовава за изпълнение на нееднократно отправяното от Парламента искане за пътна карта за равенство на основата на сексуалната ориентация и половата идентичност;

    8.  призовава ЕС да подпише Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация, предвид факта, че всички държави членки вече са я ратифицирали;

    9.  призовава за мерки, които да гарантират, че всички съответни инструменти на наказателното право на ЕС, включително Рамковото решение, включват по-широк спектър от степенувани санкции, включително по целесъобразност алтернативни наказания като общественополезен труд, като същевременно спазват напълно основните права, включително свободата на изразяване на мнение;

    10. призовава за укрепване на ролята на националните органи, отговарящи за борбата с дискриминацията, с цел да се улесни търсенето на отговорност за популяризирането на реторика, проповядваща омраза, и подбуждането към престъпления от омраза;

    11. призовава за подкрепа за програми за обучение на правоприлагащи и съдебни органи, както и на съответните агенции на ЕС в превенция и борба с дискриминационните практики и престъпленията от омраза;

    12. призовава за събиране на по-подробни, надеждни данни за престъпленията от омраза, т.е. като се регистрира поне броят на инцидентите, докладвани от граждани и регистрирани от органите на властта, броят на присъдите, основанията, на които закононарушенията са счетени за дискриминация, наложените наказания, както и проучвания сред жертви на престъпления относно характера и степента на недокладваните престъпления, опита на жертвите на престъпления от отношенията им с правоприлагащите органи, причините за недокладване на престъпления и осведомеността на жертвите на престъпления от омраза за техните права;

    13. призовава да се въведат механизми, с които престъпленията от омраза в ЕС да станат видими, като се гарантира, че престъпленията, основани на предубеждения, са наказуеми и като такива биват надлежно регистрирани и ефективно разследвани, че извършителите са подлагани на наказателно преследване и наказвани и че на жертвите се предлага подходяща помощ, защита и компенсация, като по този начин се насърчават жертвите и свидетелите на престъпления от омраза да докладват за инцидентите;

    14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите членки.