Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно Бангладеш, и по-конкретно тези от 17 януари 2013 г.(1), 6 септември 2007 г. (2) и 10 юли 2008 г.(3),

–   като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна Република Бангладеш за партньорство и развитие(4),

–   като взе предвид Закона за Международния наказателен съд, приет от парламента на Бангладеш през 1973 г. „за да гарантира задържането, преследването и наказанието на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и други престъпления по международното право”,

–   като взе предвид изявленията на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 22 януари 2012 г. относно смъртното наказание, произнесено от Международния наказателен съд в Бангладеш и от 2 март 2013 г. относно насилието в Бангладеш,

–   като взе предвид съвместното изявление от 7 февруари 2013 г. на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции и на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите,

–   като взе предвид принципите на Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията от Виена от 1993 г. и Програмата за действие на Световната конференция за правата на човека и Декларацията от Копенхаген от 1995 г. и Програмата за действие относно социалното развитие;

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права;

–   като взе предвид 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че ЕС има добри, дълготрайни отношения с Бангладеш, в това число чрез Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие;

Б.  като има предвид, че в изпълнение на основните си обещания от предизборната кампания, правителството на Лига Авами под ръководството на Шейх Хасина създаде военен трибунал за кланетата, извършени по време на деветмесечната междуособна война между бившия Източен и Западен Пакистан през 1971 г., в която бяха убити между 300 000 и 3 милиона души и близо 200 000 жени – изнасилени;

В.  като има предвид, че травмата от един от най-тежките случаи на масови убийства в историята, все още, 40 години по-късно, засенчва живота на много граждани на Бангладеш, за които съдебните производства имат за цел да предложат важен момент на признаване и компенсиране на страданията им;

Г.  като има предвид, че на 21 януари 2013 г. Международният наказателен съд (МНС) обяви присъдата си срещу Абдул Калам Азад за престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната за независимост през 1971 г. и произнесе срещу него неприсъствена смъртна присъда;

Д. като има предвид, че на 5 февруари 2013 г. МНС осъди Адбул Кадер Мола на доживотен затвор, което доведе до емоционални, но като цяло мирни протести от множество млади хора на пресечката Шахба в Дака; като има предвид, че така нареченото „Движение Шахба” призова за прилагането на смъртно наказание чрез съдебна присъда, както и за общество и политики, незасегнати от религиозен екстремизъм;

Е.  като има предвид, че в следствие на протестите, правителството измени Закона за МНС от 1973 г., като въведе разпоредба, позволяваща на осъдените лица да обжалват присъдата, постановена от съда; като има предвид, че по този начин съдебното решение срещу Абдул Кадер Мола може да бъде заменено със смъртна присъда; като има предвид, че тази форма на законодателство с обратно действие нарушава стандартите за справедлив съдебен процес, подкопава легитимността на работата на МНС и нарушава забраната на международното право едно лице да бъде съдено два пъти за едно и също нарушение („ne bis in idem”), който е установен и в член 17, точка 7 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права, по който Бангладеш е страна;

Ж. като има предвид, че редица лидери от партията Лига Авами, включително вътрешният министър, подкрепиха искането на движението Шахба, с което се предлага партията Джмаат-е-Ислами да бъде забранена и медиите, свързани с партията, да бъдат закрити;

З.  като има предвид, че на 28 февруари 2013 г. МНС обяви решението си да наложи на Делуар Хосейн Сайеди, заместник-председател на партията Джамаат-е-Ислами, смъртно наказание по обвинения, включващи преследване на хиндуисткото малцинство;

И. като има предвид, че положението се влоши след последната присъда, придружена с насилствени протести, срещу последователите на партията Джамаат, което причини смъртта на над 60 души; като има предвид, че според предоставена от НПО информация, отговорът на полицията на нападения над членовете на Джамаат и привържениците му включи използване на смъртоносно оръжие;

Й. като има предвид съобщенията за неотдавнашни нападения от страна на активисти на Джамаат и някои привърженици на бангладешката Националистическа партия срещу повече от 40 хиндуистки храма, домове и магазини из Бангладеш, което остави стотици хора без дом; като има предвид, че хиндуисткото и други малцинства в Бангладеш (като общността Ахмадия) многократно преживяха периоди на насилие и преследване, по-конкретно по време на войната за независимост през 1971 г. и след изборите през 2001 г. и 2005 г., и като има предвид, че вследствие на това, близо 900 000 хиндуисти напуснаха Бангладеш в периода между 2011 и 2011 г.;

К. като има предвид, че пред МНС са висящи редица други производства и че е налице сериозна опасност обвиняемите да бъдат обявени за виновни и осъдени на смърт;

Л. като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции и специалният докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите както и организации за защита на правата на човека изразиха загриженост относно твърденията за неизпълнение от страна на съда на стандартите за справедлив съдебен процес, особено във връзка с факта, че едното дело беше гледано в отсъствие на обвиняемия;

1.  изразява дълбока загриженост във връзка с неотдавнашния изблик на насилие в Бангладеш в следствие на присъдите на МНС и изразява скръбта си във връзка с неотдавнашните жертви;

2.  изразява съболезнования на близките и роднините на убитите и ранените в резултат на насилието;

3.  признава необходимостта от помирение, справедливост и отчетност за престъпленията, извършени по време на войната за независимост от 1971 г.; подчертава важната роля на МНС в тази област;

4.  отново подчертава, че категорично се противопоставя срещу налагането на смъртно наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства;

5.  призовава бангладешките органи да заменят смъртните присъди, да доразвият положителната тенденция на неизпълнение на смъртни наказания през 2012 г. и да наложат официален мораториум върху екзекуциите като първа стъпка към премахването на смъртното наказание;

6.  изразява съжаление по повод съобщените случаи на нередности при функционирането на МНС, като твърдения за сплашване, тормоз и упражняване на натиск за неявяване на свидетели, както и улики за незаконно сътрудничество между съдии, прокурори и правителство; настоява по-конкретно правоприлагащите органи да засилят мерките за гарантиране на ефективна защита на свидетелите;

7.  призовава правителството на Бангладеш да гарантира, че МНС се придържа стриктно към националните и международните стандарти за правораздаване; във връзка с това подчертава гаранцията за свободен, честен и прозрачен процес, както и правото на жертвите на защита, истина, справедливост и обезщетение;

8.  призовава правителството на Бангладеш д удвои усилията си за прилагане на принципите на правовата държава и реда; припомня задължението му да спазва международните ангажименти в областта на правата на човека;

9.  категорично осъжда насилието над привържениците на Джмаат-е-Ислами и свързаните с нея партии срещу служителите на правоприлагащите органи, срещу тези, които поддържат присъдите на МНС и срещу религиозните и етническите малцинства; категорично осъжда всяко произволно насилие срещу обикновените граждани;

10. изразява загриженост по повод големия брой жертви; призовава правителството да инструктира силите си за сигурност да спазват стриктно задължението си да се въздържат в максимална степен от употребата на сила и да избягват да причиняват смърт, и да проведе задълбочено разследване на смъртта на убитите по време на демонстрациите;

11. настоятелно призовава органите на Бангладеш да гарантират, че всички твърдения за изтезания и малтретиране ще бъдат разследвани обективно, и че отговорните лица ще бъдат изправени пред правосъдието;

12. настоятелно призовава всички политическите лидери в страната да снижат политическото напрежение, с цел да се избегне по-нататъшно насилие, и да инструктират привържениците си да не участват в актове на насилие; призовава политическите партии в Бангладеш да влязат в диалог помежду си;

13. призовава медиите да се въздържат от насърчаване на насилието; настоятелно призовава правителството да гарантира, че журналисти и издатели имат възможност да изразяват мирно мненията си, без да бъдат тормозени, сплашвани, задържани или изтезавани;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Бангладеш.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0027. (2) ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 240. (3) ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 77. (4) ОВ L 118, 27.4.2001 г., стр. 48.