ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Индия: екзекуцията на Мохамад Афзал Гуру и последиците от нея
22.5.2013 - (2013/2640(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B7‑0237/2013)
PPE (B7‑0238/2013)
S&D (B7‑0241/2013)
ALDE (B7‑0242/2013)
GUE/NGL (B7‑0245/2013)
Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Ейя-Рита Корхола, Елмар Брок, Кристиан Дан Преда, Филип Качмарек, Бернд Поселт, Филип Булан, Ярослав Лешек Валенса, Богуслав Соник, Туне Келам, Роберта Анджелили, Елена Бъсеску, Ан Делво, Анна Заборска, Серджо Паоло Франческо Силвестрис, Джовани Ла Вия, Едуард Кукан, Сари Есаях, Жан Роата, Петри Сарвама, Моника Луиза Маковей, Марейд Макгинес, Кшищоф Лисек от името на групата PPE
Вероник Дьо Кайзьор, Ана Гомеш, Лиса Яконсари, Митро Репо, Йоанна Сенишин, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Пино Арлаки, Мария Мунис Де Уркиса, Андигони Пападопулу от името на групата S&D
Греъм Уотсън, Фил Бениън, Анеми Нейтс-Ойтебрук, Луи Мишел, Маритйе Схаке, Александър Граф Ламбсдорф, Леонидас Донскис, Мариел дьо Сарнез, Рамон Тремоса и Балсейс, Соня Алфано, Исаскун Билбао Барандика, Сара Лъдфорд, Кристина Оюланд, Робер Рошфор, Хану Такула от името на групата ALDE
Карима Дели, Барбара Лохбилер, Джийн Ламбърт от името на групата Verts/ALE
Мари-Кристин Вержиа от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно Индия: екзекуцията на Мохамад Афзал Гуру и последиците от нея
Европейският парламент,
– като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., в която се призовава за мораториум върху прилагането на смъртното наказание, и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН, приета на 18 декември 2008 г. и в която се призовава за изпълнението на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН,
– като взе предвид заключителната декларация, приета от Четвъртия световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева от 24 до 26 февруари 2010 г., в която се призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание,
– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно мораториуми върху използването на смъртното наказание от 11 август 2010 г.,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно премахването на смъртното наказание, по-специално тази от 26 април 2007 г. относно инициативата за незабавен мораториум върху смъртното наказание[1],
– като взе предвид декларацията на 14 пенсионирани съдии от индийския върховен съд и висшия съд от юли 2012 г. до президента на Индия с призив за преобразуване на смъртните присъди на 13 затворници поради това, че за тях са вземани погрешни решения от върховния съд през последните девет години,
– като взе предвид Световния ден срещу смъртното наказание и Европейския ден срещу смъртното наказание, който се отбелязва всяка година на 10 октомври,
– като взе предвид членове 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от правилника за дейността си,
A. като има предвид, че Мохамад Афзал Гуру е осъден на смърт през 2002 г. след обвинение в заговор във връзка с нападението върху парламента на Индия през декември 2001 г. и е екзекутиран от индийските органи на 9 февруари 2013 г.;
Б. като има предвид, че смъртното наказание е най-жестокото, нечовешко и унизително наказание, което нарушава правото на живот, прогласено от Всеобщата декларация за правата на човека;
В. като има предвид, че 154 държави в света са премахнали смъртното наказание "де юре" или "де факто"; като има предвид, че Индия, представяйки кандидатурата си за Съвета на ООН по правата на човека преди изборите на 20 май 2011 г., пое ангажимент да поддържа най-високи стандарти на насърчаване и защита на правата на човека;
Г. като има предвид, че Индия прекрати осемгодишния си неофициален мораториум върху екзекуциите през ноември 2012 г., когато беше екзекутиран Ажмал Касаб, осъден поради участието си в атаките в Мумбай през 2008 г.;
Д. като има предвид, че национални и международни организации по правата на човека повдигнаха сериозни въпроси относно справедливостта на процеса срещу Афзал Гуру;
Е. като има предвид, че над 1.455 затворника в Индия са в очакване на изпълнение на смъртна присъда;
Ж. като има предвид, че въпреки наложения полицейски час в големи части на администрирания от Индия Кашмир, смъртта на Афзал Гуру беше последвана от протести;
1. потвърждава дълготрайната си опозиция на смъртното наказание при всички обстоятелства и отново призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите в страните, в които смъртното наказание се прилага все още;
2. осъжда правителството поради тайната екзекуция от страна на Индия на Афзал Гуру в затвора "Тихар" в Ню Делхи на 9 февруари 2013 г., в противоречие със световната тенденция за премахване на смъртното наказание, и изразява съжаление, че съпругата и другите членове на семейството на Афзал Гуру не са информирани за предстоящата екзекуция и погребването;
3. призовава правителството на Индия да върне тялото на Афзал Гуру на семейството му,
4. настоятелно приканва индийските органи да поддържат спазване на най-високите национални и международни съдебни стандарти във всички съдебни дела и производства и да предоставят необходимата правна помощ на всички затворници и лица, срещу които се водят дела;
5. изразява съжаление за смъртта на трима млади кашмирци след протестите срещу екзекуцията на Афзал Гуру; призовава силите за сигурност да се въздържат при прилагането на сила спрямо мирни протестиращи;
6. спешно призовава правителството на Индия да не одобрява никакви решения за екзекуция в бъдеще;
7. призовава правителството и парламента на Индия да приемат законодателство, с което да въведат постоянен мораториум върху изпълнението на смъртните присъди с цел премахване на смъртното наказание в близко бъдеще;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител/заместник-председател на Комисията, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, генералния секретар по въпросите на Британската общност на нациите, генералния секретар на ООН, председателя на Общото събрание на ООН, Върховния комисар на ООН по правата на човека, президента, правителството и парламента на Индия.
- [1] OВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775