ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Турция
12.6.2013 - (2013/2664(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
EFD (B7‑0305/2013)
Verts/ALE (B7‑0306/2013)
S&D (B7‑0307/2013)
ALDE (B7‑0310/2013)
PPE (B7‑0311/2013)
Риа Омен-Ройтен, Марейд Макгинес, Кристиан Дан Преда, Арно Данжан, Роберта Анджелили, Елени Теохарус, Бернд Поселт, Ейя-Рита Корхола, Иво Белет, Рафал Тшасковски от името на групата PPE
Ханес Свобода, Либор Роучек, Раймон Обиолс, Ана Гомеш, Ричард Хауит, Мария Елени Копа, Мария Мунис Де Уркиса, Емине Бозкурт, Борис Зала, Майкъл Кашман, Пино Арлаки, Лиса Яконсари от името на групата S&D
Александър Граф Ламбсдорф, Ги Верхофстад, Луи Мишел, Греъм Уотсън, Маритйе Схаке, Йоханес Корнелис ван Бален, Сара Лъдфорд, Фредерик Рийс, Анеми Нейтс-Ойтебрук, Едуард Макмилан-Скот, Хану Такула, Кристина Оюланд от името на групата ALDE
Елен Флотр, Франциска Келер от името на групата Verts/ALE
Ники Дзавела, Фиорело Провера от името на групата EFD
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Турция
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции и по-специално резолюцията от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г.[1],
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,
– като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 година относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция[2] („партньорството за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,
– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че в ранните часове в петък, 31 май 2013 г. турската полиция използва прекомерно насилие в опит да разпръсне група демонстранти, които бяха протестирали в продължение на седмици срещу планираната сеч на дървета за нов строителен проект в парка „Гези“ в Истанбул в района на площад „Таксим“;
Б. като има предвид, че грубата полицейска намеса доведе до сблъсъци с протестиращите, които бързо се разпространиха в други градове в Турция, и че тези сблъсъци доведоха до четири жертви и над хиляда ранени, до масови арести и тежки щети на частна и публична собственост; като има предвид, че срещу демонстрантите беше широко използван сълзотворен газ, при което гранати със сълзотворен газ бяха изстрелвани директно срещу протестиращите, като причиниха значителни наранявания;
В. като има предвид, че демонстрациите получиха подкрепата на различни слоеве от турското общество; като има предвид, че мъже и жени участваха наравно в демонстрациите;
Г. като има предвид, че острото осъждане от страна на турското правителство изглежда е имало обратен ефект;
Д. като има предвид, че член 34 от турската конституция гарантира правото на организиране на мирни и невъоръжени прояви и демонстрации, без да е нужно разрешение; като има предвид, че член 26 гарантира свободата на изразяване на мнение, а членове 27 и 28 гарантират „свободата на изразяване на мнение“ и „безпрепятственото разпространение на идеи“;
Е. като има предвид, че протестите са също така свързани с безпокойството сред определени части от турското общество, предизвикано от поредица от неотдавнашни решения и законодателни актове по въпроси като ограниченията на продажбата на алкохол и образователните реформи;
Ж. като има предвид, че протестиращите все повече изразяват загриженост във връзка с това, което те възприемат като липса на представителство на малцинствените гласове, авторитарно управление и липса на правова държава, добро управление и справедлив и надлежен съдебен процес в Турция;
З. като има предвид, че основните турски медии запазиха мълчание по повод на демонстрациите и че ползватели на Туитър са били арестувани;
И. като има предвид, че членът на Комисията, г-н Фюле, и върховният представител/заместник-председател, г-жа Катрин Аштън, реагираха на тези събития;
Й. като има предвид, че свободата на събранията, свободата на изразяване на мнение (включително чрез социални медии както онлайн, така и офлайн) и свободата на печата са основни принципи на ЕС;
1. изразява своите искрени съболезнования на семействата на протестиращите и полицейския служител, които загубиха живота си, и пожелава на многобройните ранени бързо възстановяване;
2. изразява дълбоката си загриженост поради непропорционалната и прекомерна употреба на сила от страна на турската полиция в отговор на мирните и легитимни протести в парка „Гези“ в Истанбул и призовава турските органи да разследват щателно полицейското насилие, да изправят лицата, отговорни за него, пред съда и да предложат компенсация на жертвите; призовава турското правителство да не предприема остри мерки срещу мирните протестиращи и настоятелно призовава министър-председателя да възприеме обединяваща и помирителна позиция, за да избегне всякаква по-нататъшна ескалация;
3. призовава турските органи да гарантират и зачитат правата на всички граждани на свобода на изразяване на мнение, мирни събрания и мирен протест; призовава за незабавно освобождаване на всички арестувани и понастоящем задържани мирни протестиращи; иска информация за точния брой задържани и ранени;
4. изразява съжаление относно реакциите на турското правителство и на министър-председателя Ердоган, чието нежелание да предприеме стъпки към помирение, да поднесе извинения или да разбере реакциите на една част от турското население само допринася за по-нататъшна поляризация;
5. приветства умерената реакция от страна на президента Гюл, както и поднесените на ранените протестиращи извинения от страна на заместник министър-председателя Арънч, както и техния диалог с платформа „Таксим“ и лица от политическата опозиция за разсейване на напрежението; подчертава колко е важно наличието на диалог между турското правителство и мирните демонстранти;
6. припомня на Турция, че в една приобщаваща, плуралистична демокрация всички граждани следва да се чувстват представени и че мнозинството носи отговорността да включва опозицията и гражданското общество в процеса на вземане на решения; също така напомня на опозиционните партии за тяхната отговорност да изпълнят ролята си с оглед на създаването на демократична политическа култура, зачитаща различните възгледи и мнения;
7. изразява загриженост във връзка с продължаващата конфронтация между политическите партии и липсата на готовност от страна на правителството и опозицията да работят за постигането на единодушие по ключови реформи; настоятелно призовава всички политически фактори, правителството и опозицията да работят заедно за укрепване на политическия плурализъм в държавните институции и за насърчаване на модернизацията и демократизацията на държавата и обществото;
8. посочва ключовата роля на системата на взаимен контрол при управлението на една модерна демократична държава, която следва да бъде отразена в текущия конституционен процес и която трябва да се основава на принципа за разделение на властите и баланс между функциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, на зачитането на правата на човека и основните свободи, по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, както и на политическа култура на участието, която действително отразява многообразието на едно демократично общество; счита, че сама по себе си организацията на мирни и легитимни протести свидетелства за жизнеността на гражданското общество в Турция; припомня на Турция колко е важно да продължат усилията за по-нататъшно подобряване на нейните демократични институции, правовата държава и спазването на основните свободи;
9. подчертава, че е необходимо полицейските сили и съдебните органи да преминават през непрекъснато интензивно обучение — както по време на формалното си образование, така и по време на активната си кариера — относно изпълнението на Истанбулския протокол (набор от международни насоки срещу изтезанията и малтретирането), както и относно първостепенното място на индивидуалните права и свободи;
10. призовава местните и националните органи в Турция да започнат обществени консултации за всички градски и регионални планове за строеж; припомня необходимостта да се търси равновесие между икономическия растеж и социалните, екологичните, културните и историческите фактори; призовава всички съответни проекти в Турция без изключение да бъдат подлагани на оценка на въздействието върху околната среда;
11. констатира, че безпрецедентната вълна от протести отразява също така нарастващото недоволство сред части от турското население по повод регулаторните норми, отнасящи се до начина на живот; отново заявява, че правителствата в демократичните общества трябва да насърчават толерантността и да гарантират на всички граждани свобода на религията и на убежденията; призовава правителството да зачита многообразието и богатството на турското общество и да защитава светския начин на живот;
12. припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите са в основата на европейските ценности и че за да бъде едно общество действително демократично, свободно и плуралистично, е необходимо да има действителна свобода на изразяване на мнение; припомня, че свободата на изразяване на мнение се прилага не само към информацията или идеите, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни, но също и — в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека, към такава информация или идеи, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението;
13. изразява загриженост относно влошаването на положението със свободата на печата и относно някои актове на цензура и нарастващата автоцензура сред турските медии, включително и по интернет; призовава турското правителство да съблюдава принципа на свобода на печата; подчертава, че наличието на независима преса е от решаващо значение за демократичното общество, и във връзка с това посочва съществената роля на съдебната система за защитата и укрепването на свободата на пресата и съответно за осигуряването на обществено пространство за свободен и приобщаващ дебат; изразява загриженост относно големия брой журналисти в затвора и многобройните текущи процеси срещу журналисти; призовава за освобождаване на активистите на социалните медии;
14. отново изразява своята загриженост, че повечето медии са притежавани от големи конгломерати с широк кръг бизнес интереси и са концентрирани в техни ръце; отново призовава за приемане на нов закон за медиите, който, наред с другото, да решава въпросите за независимостта, собствеността и административния контрол;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на генералния секретар на Съвета на Европа, на председателя на Европейския съд по правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Република Турция.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2013)0184.
- [2] OВ L 51, 26.2.2008 г., стр. 4.