ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Централноафриканската република
11.9.2013 - (2013/2823(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B7‑0399/2013)
PPE (B7‑0402/2013)
S&D (B7‑0406/2013)
ALDE (B7‑0407/2013)
GUE/NGL (B7‑0408/2013)
Verts/ALE (B7‑0409/2013)
Кристиан Дан Преда, Бернд Поселт, Филип Качмарек, Туне Келам, Роберта Анджелили, Ейя-Рита Корхола, Моника Луиза Маковей, Филип Булан, Жан Роата, Мария Габриел, Серджо Паоло Франческо Силвестрис, Джовани Ла Вия, Едуард Кукан, Сари Есаях, Петри Сарвама, Лайма Люция Андрикене, Зузана Ройтова, Ярослав Лешек Валенса, Кшищоф Лисек, Мишел Стрифлер, Ан Делво, Богуслав Соник от името на групата PPE
Вероник Дьо Кайзьор, Рикардо Кортес Ластра, Ана Гомеш, Лиса Яконсари, Норберт Нойзер, Патрис Тиролиен, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Йоанна Сенишин, Митро Репо, Андигони Пападопулу, Франсоаз Кастекс от името на групата S&D
Мариел дьо Сарнез, Маритйе Схаке, Александър Граф Ламбсдорф, Йоханес Корнелис ван Бален, Рамон Тремоса и Балсейс, Робер Рошфор, Исаскун Билбао Барандика, Хану Такула от името на групата ALDE
Юдит Саргентини, Барбара Лохбилер, Никол Кил-Нилсен, Раул Ромева и Руеда от името на групата Verts/ALE
Чарлз Танък от името на групата ECR
Мари-Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно Централноафриканската република
Европейският парламент,
– като взе предвид Споразумението от Либервил (Габон) от 11 януари 2013 г. относно разрешаването на политическата и военна криза в Централноафриканската република, подписано под егидата на държавните и правителствените ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка, в което се определят условията за излизане от кризата в Централноафриканската република,
– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 14 август 2013 г. относно положението в Централноафриканската република, както и докладите на ръководителя на Интегрираната служба на ООН за изграждане на мира в Централноафриканската република (BINUCA), на заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и на заместник генералния секретар по правата на човека,
– като взе предвид Резолюция № 2088 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН от 24 януари 2013 г. и изявленията на Съвета за сигурност относно Централноафриканската република и като отправя искане към Съвета за сигурност да подкрепи новата операция под африканска егида,
– като взе предвид решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 19 юли 2013 г. за разрешаване на провеждането на операция под африканска егида за поддържане на мира с начална дата 1 август 2013 г.;
– като взе предвид извънредните срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведени в Нджамена (Чад) на 21 декември 2012 г., 3 април 2013 г. и 18 април 2013 г., както и взетите по време на тези срещи решения за създаване на Преходен национален съвет, който да има законодателни и учредителни правомощия, и за приемане на пътна карта за процеса на преход в Централноафриканската република,
– като взе предвид срещата на Международната контактна група, проведена на 3 май 2013 г. в Бразавил (Конго), на която се одобри пътната карта за прехода и се създаде специален фонд за подпомагане на Централноафриканската република,
– като взе предвид изявленията от 21 декември 2012 г., 1 и 11 януари 2013 г., 25 март 2013 г., 21 април 2013 г. и 27 август 2013 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Централноафриканската република,
– като взе предвид изявлението от 21 декември 2012 г. на члена на Комисията, отговаряща за хуманитарната помощ и гражданската защита, относно новото разразяване на конфликта в Централноафриканската република,
– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 19 юни 2013 г. относно Централноафриканската република,
– като взима предвид изявления за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 27 декември 2012 г. и от 4 и 11 януари 2013 г. относно Централноафриканската република,
– като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун, от 26 декември 2012 г., в което той осъди нападенията на бунтовниците и отправи призив към всички страни да спазват решенията, взети от Икономическата общност на държавите от Централна Африка в Нджамена на 21 декември 2012 г., както и неговото изявление от 5 август 2013 г., в което той призова да се сложи край на безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека в Централноафриканската република, включително да се разгледа възможността за налагане на санкции,
– като взе предвид изявлението от 16 април 2013 г. на Върховния комисар на ООН по правата на човека, Наванетем Пилай, в което тя призова за прекратяване на насилието и за възстановяване на върховенството на закона в страната,
– като взе предвид изявленията от 12, 19 и 31 декември 2012 г. на председателя на Комисията на Африканския съюз, Нкосазана Дламини-Зума, относно положението в Централноафриканската република,
– като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,
– като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 17 януари 2013 г. относно положението в Централноафриканската република,
– като взе предвид член 122, параграф 5, и член 110, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че след военния успех на коалицията SELEKA (Селека) на 24 март 2014 г. и завземането от нея на властта елементи от тази коалиция са извършили многобройни жестокости, изнасилвания, престъпления, актове на физическо насилие и кражби, както и плячкосване и други нарушения на правата на човека, както в столицата, така и в провинцията, извън всякакъв контрол;
Б. като има предвид, че на 20 август 2013 г. операция за разоръжаване под ръководството на Селека в Бой-Рабе — район, в който преобладават последователите на бившия президент Франсоа Бозизе —доведе до убийството на 11 души, като десетки други бяха ранени и операцията беше придружена от плячкосване;
В. като има предвид, че на 28 август 2013 г. над 5 000 жители на Банги се стекоха в главното международно летище в Централноафриканската република, бягайки от мародерстващи бивши бунтовници, и окупираха пистите в продължение на около 18 часа;
Г. като има предвид риска от възобновяване на въоръжените сблъсъци от страна на бившите Централноафрикански въоръжени сили, които са благосклонно настроени към сваления от властта президент Франсоа Бозизе, и като има предвид манипулирането на напрежението между различните религии и рисковете, които то предполага;
Д. като има предвид, че на 4 септември 2013 г. прокурорът от съда в Банги поиска присъда от 10 години лишаване от свобода за 24 бивши бунтовници от Селека, подведени под съдебна отговорност в рамките на първото производство, разглеждащо злоупотреби, извършени в Централноафриканската република;
Е. като има предвид, че зачитането на правата на човека е основна ценност на Европейския съюз и представлява съществен елемент от споразумението от Котону;
Ж. като има предвид, че фактът, че лицата, които са извършили нарушения на правата на човека и военни престъпления, не се преследват по съдебен ред, благоприятства усещането за безнаказаност и насърчава извършването на нови престъпления;
З. като има предвид, че на 7 август 2013 г. прокурорът от Международния наказателен съд отправи за втори път предупреждение, че престъпленията, извършени в Централноафриканската република, е възможно да попадат в сферата на компетентност на Международния наказателен съд и че нейната служба ще проведе наказателно преследване, ако това е необходимо;
И. като има предвид, че това насилие води до ново разселване на населението и че според оценки на Службата на ООН за координация на хуманитарната помощ една трета от населението е напуснало дома си и страда от недохранване, 1,6 милиона души отчаяно се нуждаят от помощ, от които 200 000 души — от медицински грижи, 484 000 души страдат от силен недостиг на храна и 206 000 души са били разселени, от които 60 000 са намерили убежище в съседни страни; като има предвид също така, че 650 000 деца вече не посещават училище вследствие на окупирането от въоръжените групировки на училищата и че 3 500 деца са били вербувани от армията и въоръжените групировки;
Й. като има предвид, че на 21 август 2013 г. камерунските органи временно затвориха границата с Централноафриканската република, след като заявиха, че бунтовници от Селека са нападнали граничния град Токтойо и са убили камерунски граничен служител; като има предвид, че въпреки отварянето впоследствие на границата шофьорите на тежкотоварни камиони продължават да имат резерви относно навлизането в територията на Централноафриканската република поради влошаващите се условия на сигурност;
К. като има предвид, че Централноафриканската република се сблъсква със социални и икономически предизвикателства, тъй като публичният и частният сектор са били разграбени и унищожени, което сериозно затруднява административното и икономическото функциониране на страната и предизвиква социални сътресения; като има предвид, че болниците също са били обект на масово плячкосване, което е довело до катастрофално състояние на здравеопазването в страната;
Л. припомня, че Споразумението от Либервил продължава да бъде основата за преходното споразумение; като има предвид, че след 18-месечния преход трябва да се организират свободни, демократични, прозрачни и редовни избори, но че държавният глава, министър-председателят, членовете на преходното правителство и членовете на бюрото на Преходния национален съвет няма да могат да участват в тях като кандидати;
М. като има предвид, че на срещата на върха на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведена на 3 април 2013 г., се прие решение за създаването на Преходния национален съвет и че на срещата на върха от 18 април 2013 г. беше приета пътна карта за неговия състав и функциониране;
Н. като има предвид, че Международната контактна група за Централноафриканската република беше създадена през май 2013 г., за да координира предприеманите на регионално, континентално и международно равнище действия, с цел да се намери трайно решение на хроничните проблеми в страната;
О. като има предвид, че Европейският съюз води редовен политически диалог с Централноафриканската република в рамките на Споразумението от Котону и че той е основният източник на помощ за страната, като на 8 юли той реши да увеличи хуманитарната помощ с 8 милиона евро, като общият размер на помощта достигна 20 милиона евро; като има предвид, че тази помощ от ЕС не може да бъде достатъчна и че други международни партньори трябва също да поемат ангажименти;
П. като има предвид, че след като Централноафриканската република се сдоби с независимост през 1960 г., ситуацията в страната в продължение на десетилетия се характеризира с нестабилност и политически размирици; като има предвид, че въпреки че е държава, богата на природни ресурси (дървен материал, злато, диаманти, уран и др.), Централноафриканската република е едва на 179-о място от общо187 страни по отношение на индекса на човешкото развитие и продължава да бъде една от най-бедните страни в света, като 70 % от нейното население живеят под прага на бедността;
1. осъжда неконституционното завземане на властта от въоръжените сили на коалицията Селека на 24 март 2013 г.;
2. изразява дълбоката си загриженост относно положението в Централноафриканската република, което се характеризира с пълен срив на реда и законността и незачитане на принципите на правовата държава; осъжда неотдавнашните прояви на насилие, които допълнително подкопаха най-основните услуги в страната и задълбочиха и без това бедствената хуманитарна ситуация, засягаща цялото население;
3. призовава органите в Централноафриканската република да предприемат конкретни мерки за защита на цивилното население, да сложат край на вербуването и използването на деца от въоръжените групировки и да възстановят сигурността и обществения ред, както и основните услуги като снабдяване с електроенергия и вода;
4. строго осъжда тежките нарушения на хуманитарното право и широко разпространените нарушения на правото в областта на правата на човека, по-конкретно от страна на елементи от Селека, включително извънсъдебни убийства, екзекуции по бърза процедура, насилствени изчезвания, произволни арести и задържания, изтезания, сексуално и основано на пола насилие и вербуване на деца за войници;
5. призовава органите на Централноафриканската република и всички заинтересовани страни да обърнат внимание на структурните причини за повтарящите се кризи в страната и да работят съвместно за прилагане на Споразумението от Либервил, в което се определят условията за прехода в страната и за възстановяване на конституционния ред, с цел постигане на траен мир и демократични решения;
6. отправя призив към международните партньори да подкрепят изцяло техните общи усилия в областта на сигурността, хуманитарната помощ и изграждането на правовата държава; призовава Съвета за сигурност на ООН да разгледа по спешност искането за подкрепа от страна на Африканския съюз за финансиране на 3600-те членове на цивилния и военния персонал на мироопазващата мисия в Централноафриканската република;
7. подкрепя настоящия преход от мисията за консолидиране на мира в Централноафриканската република (MICOPAX) към мисията за международна подкрепа под африканско ръководство в Централноафриканската република (AFISM-CAR), чийто мандат следва да се упражнява под егидата на ООН;
8. приветства решението на държавните ръководители на страните от Икономическата общност на държавите от Централна Африка да увеличат значително размера на Мултинационалните сили на Централна Африка (FOMAC) и да приемат подходящ мандат за мисията с оглед на стабилизирането на Централноафриканската република; същевременно изразява загриженост, че въпреки че Икономическата общност на държавите от Централна Африка е разположила в Централноафриканската република военни части, наброяващи 1 300 души, те не са били в състояние да предотвратят възцаряването на беззаконие в страната; посочва, че влошаването на положението в Централноафриканската република може да доведе до регионална нестабилност;
9. призовава да се предоставя информация за нарушителите на правата на човека, извършителите на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството и на сексуално насилие върху жени, както и за лицата, вербували деца като войници, и те да бъдат идентифицирани, преследвани по съдебен ред и наказвани в съответствие с националното и международното наказателно право; във връзка с това отбелязва, че Международният наказателен съд вече е бил сезиран относно положението в Централноафриканската република и че съгласно статута на този съд за геноцида, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления няма давностен срок;
10. приветства решението на Централноафриканската република да стартира програма за събиране на неразрешени оръжия в отговор на насилието и дребните престъпления в страната, която страда от трайна нестабилност; настоятелно призовава правителството да придаде задължителен характер на тази мярка;
11. отбелязва създаването на смесена анкетна комисия, която да разследва жестокостите, извършени след завземането на властта от Селека, и призовава всички страни, които участват в този орган, да работят съвместно с оглед на насърчаването на националното помирение;
12. счита, че освен това е необходимо да се предприемат действия по отношение на последиците от конфликтите, по-специално чрез реформа на въоръжените сили и силите за сигурност, демилитаризация, демобилизация и повторна интеграция на бивши бойци, репатриране на бежанци, завръщане на вътрешно разселени лица в техните домове, както и прилагане на осъществими програми за развитие;
13. подчертава, че намирането на всеобхватно политическо решение, включително за справедливо разпределение на приходите чрез държавния бюджет, е от първостепенно значение за намиране на изход от кризата и за проправяне на пътя за устойчиво развитие на региона; призовава генералния секретар на ООН да назначи група от експерти, които да извършат проучване на експлоатацията на селскостопанските и минералните ресурси на Централноафриканската република с оглед на създаването на правна рамка, която да даде възможност ресурсите на страната да облагодетелстват нейното население;
14. посреща със задоволство увеличаването на подкрепата от ЕС за разрешаване на хуманитарната криза в Централноафриканската република и призовава ЕС и неговите държави членки, в качеството си на водещи донори, отпускащи средства за страната, да подобрят координацията с другите донори и международните институции, за да се отговори на неотложните хуманитарни нужди по подходящ начин и да се облекчи страданието на хората в Централноафриканската република; отправя искане за провеждане на международна среща относно Централноафриканската република извън официалната програма на заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2013 г.;
15. призовава за активизиране на международните операции, със съгласието на Централноафриканската република, за задържане на членове на Армията на божата съпротива, с цел да се сложи край на опустошителната дейност на тази престъпна групировка;
16. призовава органите на Централноафриканската република да изпълнят своите задължения, предвидени в Римския статут на Международния наказателен съд, който страната е подписала;
17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, институциите на Африканския съюз, Икономическата общност на държавите от Централна Африка, Парламентарната асамблея АКТБ-ЕС и държавите членки на Европейския съюз.