Предложение за обща резолюция - RC-B7-0449/2013Предложение за обща резолюция
RC-B7-0449/2013

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно неотдавнашни случаи на насилие и преследване срещу християни, особено в Малула (Сирия) и Пешавар (Пакистан), и относно случая с пастор Саид Абедини (Иран)

9.10.2013 - (2013/2872(RSP))

внесено съгласно член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B7‑0449/2013)
S&D (B7‑0450/2013)
EFD (B7‑0451/2013)
PPE (B7‑0452/2013)
ALDE (B7‑0454/2013)

Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Елмар Брок, Кристиан Дан Преда, Бернд Поселт, Туне Келам, Едуард Кукан, Роберта Анджелили, Лайма Люция Андрикене, Ярослав Лешек Валенса, Анджей Гжиб, Лена Коларска-Бобинска, Петри Сарвама, Моника Луиза Маковей, Ейя-Рита Корхола, Филип Булан, Жан Роата, Серджо Паоло Франческо Силвестрис, Джовани Ла Вия, Сари Есаях, Зузана Ройтова, Кшищоф Лисек, Чаба Шогор, Ан Делво, Анна Заборска, Мирослав Миколашик, Ласло Тьокеш, Ян Олбрихт, Мартин Кастлер, Риа Омен-Ройтен, Хайме Майор Ореха, Томас Ман, Богуслав Соник от името на групата PPE
Вероник Дьо Кайзьор, Ана Гомеш, Лиса Яконсари, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Йоанна Сенишин, Корина Крецу, Митро Репо, Марк Тарабела, Мария Елени Копа, Андигони Пападопулу, Мария Мунис Де Уркиса от името на групата S&D
Александър Граф Ламбсдорф, Фил Бениън, Мариел дьо Сарнез, Силви Гулар, Исаскун Билбао Барандика, Луи Мишел, Робер Рошфор, вертАнгелика Вертман, Рамон Тремоса и Балсейс от името на групата ALDE
Чарлз Танък, Петер ван Дален, Ришард Антони Легутко, Валдемар Томашевски, Марек Хенрик Мигалски, Адам Белан, Томаш Пьотър Поремба, Конрад Шимански, Ришард Чарнецки от името на групата ECR
Бастиан Белдер, Фиорело Провера, Николаос Салавракос, Клаудио Морганти, Лоренцо Фонтана, Филип дьо Вилие, Ярослав Пашка от името на групата EFD


Процедура : 2013/2872(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B7-0449/2013
Внесени текстове :
RC-B7-0449/2013
Гласувания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно неотдавнашни случаи на насилие и преследване срещу християни, особено в Малула (Сирия) и Пешавар (Пакистан), и относно случая с пастор Саид Абедини (Иран)

(2013/2872(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите резолюции от 15 ноември 2007 г. относно сериозни събития, които излагат на опасност съществуването на християнските общности и на други религиозни общности[1], от 21 януари 2010 г. относно последните атаките срещу християнски общности[2], от 6 май 2010 г. относно масовите жестокости в Джос, Нигерия[3], от 20 май 2010 г. относно свободата на религията в Пакистан[4], от 25 ноември 2010 г. относно Ирак: смъртното наказание (по-специално случаят на Тарик Азиз) и нападенията срещу християнски общности[5], от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията[6], от 27 октомври 2011 г. относно положението в Египет и Сирия, в частност на християнските общности[7], и от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка[8],

 

–   като взе предвид своята препоръка до Съвета от 13 юни 2013 г. относно проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религия или убеждения[9],

–   като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религия или убеждения,

–   като взе предвид изявлението на Катрин Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, от 23 септември 2013 г., с което осъжда нападенията върху християнската общност в Пешавар, Пакистан,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2011 г. относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието на основата на религиозна принадлежност или убеждения, както и заключенията на Съвета от 16 ноември 2009 г., в които се подчертава стратегическото значение на свободата на религията и убежденията и на противопоставянето на религиозната нетърпимост,

–   като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–   като взе предвид член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–   като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–   като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,

–   като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, член 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че Европейският съюз неведнъж е изразявал своя ангажимент към свободата на религия, свободата на съвестта и свободата на мисълта и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи в целия свят; като има предвид, че политическите и религиозните водачи имат задължението да се борят на всяко равнище срещу екстремизма и да насърчават взаимно уважение сред отделните лица и религиозните групи; като има предвид, че развитието на правата на човека, демокрацията и гражданските свободи е общата основа, върху която Европейският съюз изгражда отношенията си с трети държави, и че това се съдържа в клаузата за демокрация в споразуменията между ЕС и трети държави;

Б.  като има предвид, че съгласно международното право в областта на правата на човека, и по-конкретно член 18 от Международния пакт за гражданските и политически права, всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; като има предвид, че това право включва правото на всеки човек да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, обреди и обучение; като има предвид, че според комисията на ООН по правата на човека със свободата на религията и убежденията се защитават всички убеждения, включително теистични, нетеистични и атеистични убеждения;

В.  като има предвид, че в няколко резолюции на Съвета на ООН по правата на човека се призовават „всички държави, в рамките на техните национални правни системи и в съответствие с международните инструменти за правата на човека, да вземат всички подходящи мерки за борба с омразата, дискриминацията, нетърпимостта и проявите на насилие, сплашване и принуда, породени от религиозна нетърпимост, включително нападенията над религиозни обекти, и да насърчават разбирателство, търпимост и зачитане по въпросите, свързани със свободата на религиозна принадлежност или вероизповедание“;

Г.  като има предвид, че според различни доклади правителствените репресии и социалната враждебност срещу отделни лица и групи от среди с различна религия или убеждения се увеличават, особено в Пакистан, държавите от Арабската пролет и части от Африка; като има предвид, че в някои случаи положението на християнските общности е толкова тежко, че бъдещото им съществуване е изложено на опасност, а ако те изчезнат, това би довело до загуба на важна част от религиозното наследство на засегнатите държави;

Малула, Сирия

Д. като има предвид, че на 4 септември 2013 г. бойците от Джабхат ал-Нусра, групировка, свързана с Ал Кайда, започна нападение над сирийското село Малула;

Е.  като има предвид, че Малула е символ на християнското присъствие в Сирия и е дом на различни религиозни общности, които живеят в мирно съжителство от векове; като има предвид, че всеки септември сирийците от всички религии участват в провеждания в този град фестивал „Ден на кръста“; като има предвид, че Малула е едно от трите населени места в страната, където местното население все още говори арамейски;

Ж. като има предвид, че насилствените сблъсъци в Малула са първите нападения, насочени конкретно към известна християнска общност, от началото на ожесточената криза в Сирия; като има предвид, че най-малко четирима души – Майкъл Талаб, Антоан Талаб, Саркис Закем и Заки Джабра – са били убити по време на тези сблъсъци, а други – Шади Талаб, Джихад Талаб, Муса Шанис, Хасан Шанис, Дауд Милане и Атеф Калуме – са били отвлечени или изчезнали; като има предвид, че от началото на борбата в града повечето от неговите 5 000 жители са избягали в съседни села или в Дамаск; като има предвид, че събитията в Малула свидетелстват за допълнителното разединяване на населението по религиозен признак в рамките на сирийския конфликт;

З.  като има предвид, че в исторически контекст манастирът „Св. Текла“ („Мар Такла“) е бил дом на монахини и на сираци – както от християнски, така и от мюсюлмански религии; като има предвид, че около 40 монахини и сираци са останали в Малула въпреки интензивните бойни действия и са като обсадени в манастира при влошаващи се условия, дължащи се на липсата на вода и друго продоволствие;

Пешавар, Пакистан

И. като има предвид, че на 22 септември 2013 г. по време на двойно самоубийствено бомбено нападение над църквата „Вси Светии“ в Кохати Гейт, предградие на Пешавар, най-малко 82 души бяха убити и над 120 — ранени;

Й. като има предвид, че ислямистката групировка Джундула, свързана с Техрик-и-Талибан, Пакистан, пое отговорност за нападението, като заяви, че ще продължи с нападенията над християни и немюсюлмани, защото те са врагове на исляма, и няма да спре, докато не бъдат прекратени нападенията на телеуправляваните самолети на САЩ в Пакистан; като има предвид, че Техрик-и-Талибан, Пакистан, отрече всякакво участие във взрива, както и връзката си с Джундула;

К. като има предвид, че премиерът на Пакистан Наваз Шариф осъди нападението, заявявайки, че нападането на невинни хора противоречи на ученията на исляма;

Л. като има предвид, че християните, които представляват около 1,6 % от населението в Ислямска република Пакистан, страдат в резултат на предразсъдъците и спорадичните изблици на масово насилие;

М. като има предвид, че по-голямата част от пакистанските християни живеят в несигурност и често се страхуват от обвинения в богохулство –тема, която може да предизвика изблици на обществено насилие;

Н. като има предвид, че на 9 март 2013 г. мюсюлманите в Лахор подпалиха повече от 150 християнски домове и две църкви в резултат на обвинение в богохулство;

О. като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности;

Случаят на Саид Абедини, свещеник, в Иран

П. като има предвид, че Саид Абедини, свещеник от иранско-американски произход, лишен от свобода от 26 септември 2012 г. насам, на 27 януари 2013 г. беше осъден от революционен съд в Иран на осем години лишаване от свобода по обвинения в нарушаване на националната сигурност чрез създаването на мрежа от християнски църкви в частни домове; като има предвид, че има сведения, че Саид Абедини е бил подложен на физически и психологически тормоз в затвора;

Р.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран отстоява позицията, че християните не следва да бъдат подлагани на санкции за изразяване и изповядване на своята религия, и поради това продължава да изпитва загриженост във връзка със сведенията, че християните са обект на задържане и наказателно преследване на основание, че чрез изповядване на своите убеждения те са извършили неясно формулирани престъпления срещу националната сигурност;

1.  решително осъжда неотдавнашните нападения срещу християни и изразява своята солидарност със семействата на жертвите; отново изразява дълбоката си загриженост относно зачестилите прояви на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу християнски общности, особено в страни от Африка, Азия и Близкия изток; настоятелно призовава съответните правителства да гарантират, че извършителите на тези престъпления и всички лица, носещи отговорност за нападенията, както и за други актове на насилие спрямо християни или други религиозни малцинства, са подведени под съдебна отговорност в рамките на справедлив съдебен процес;

2.  решително осъжда всички форми на дискриминация и нетърпимост, основани на религиозна принадлежност или убеждения, както и проявите на насилие спрямо всички религиозни общности; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека;

3.  отново изразява своята загриженост във връзка с масовото изселване на християни от различни държави и по-специално от страните в Близкия изток през последните години;

Малула, Сирия

4.  изразява загриженост относно настоящото положение, пред което са изправени християните в Сирия; осъжда действията на Джабхат ал-Нусра и на свързаните с тях бунтовници в Малула и околностите; отбелязва, че досега християни и мюсюлмани са съжителствали мирно в това село, дори и по време на конфликта, и изразява съгласие, че мирът в него трябва да се запази; отчита, че нападението срещу Малула е само един от аспектите на сирийската гражданска война;

5.  подчертава, че манастирите в Малула трябва да бъдат защитени, за да се опази животът на хората, религиозните дейности и архитектурното богатство и за да могат християни и мюсюлмани да живеят в мирно съжителство;

6.  призовава за предоставяне на незабавна подкрепа и хуманитарна помощ на монахините и сираците, които се намират под обсада в манастира „Света Текла“ („Мар Такла“); призовава всички страни в конфликта да предоставят достъп до манастира за хуманитарните групи;

7.  изразява загриженост относно последиците от тези нападения и възможните рискове за християнската общност; съзнава, че и други християнски общности се оказват между враждуващите страни и са принудени да вземат страна в рамките на тази война, която продължава да разединява;

8.  подчертава, че всички участници в конфликта имат задължение да защитават всички малцинства в Сирия, сред които и шиити, алевити, кюрди, друзи и християни;

Пешавар, Пакистан

9.  решително осъжда нападението срещу църквата „Вси светии“ в Пешавар и останалите неотдавнашни терористични нападения;

10. приветства широкото осъждане на нападенията от политици и части на гражданското общество в Пакистан;

11. настоятелно призовава пакистанското правителството да направи всичко по силите си, за да подведе под съдебна отговорност извършителите на нападенията срещу църквата „Вси светии“ в Пешавар; призовава за по-решителни действия, за да се осигури защитата на всички пакистански граждани без оглед на тяхната религия или убеждения и за да се подведат под съдебна отговорност всички групи и лица, които носят отговорност за подстрекаване към терористични действия и за извършването на такива действия;

12. призовава пакистанското правителство да предприеме действия за защита на жертвите на линчуването по религиозни подбуди, да вземе активни мерки срещу религиозната враждебност от страна на представители на обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, проявите на насилие и сплашването и да предприеме действия във връзка с впечатлението, че цари безнаказаност;

13. изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващата опасност за християните в Пакистан, като се има предвид неотдавнашното увеличаване на броя на нападенията срещу това малцинство, например преследването през март на стотици християни от ислямски фанатици в Лахор във връзка с твърдения за богохулство срещу ислямската религия;

14. изразява дълбока загриженост във връзка с общата ситуация, пред която са изправени религиозните малцинства в Пакистан, и особено християнските църкви, които са обект на заплахи от страна на талибаните и други екстремистки групи;

15. изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост относно това, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният Шабаз Бати, министър, и покойният Салман Тазир, губернатор, понастоящем се използват все по-често срещу християните в Пакистан;

16. призовава пакистанското правителство да извърши задълбочен преглед на законите относно богохулството и тяхното настоящо прилагане, по-специално раздели 295 Б и В от Наказателния кодекс, които предвиждат задължителна присъда доживотен затвор (295 Б и В) или дори смъртно наказание (295 В) за предполагаемо богохулство;

17. припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; насърчава всички пакистанци да работят заедно за насърчаване и гарантиране на толерантността и взаимното разбирателство;

18. посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от пет процента от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;

Случаят на Саид Абедини, свещеник, в Иран

19. изразява дълбока загриженост относно участта на Саид Абедини, свещеник, който беше задържан преди повече от година и който беше осъден на осем години лишаване от свобода в Иран по обвинения, свързани с неговите религиозни убеждения;

20. призовава иранското правителство да реабилитира и незабавно да освободи Саид Абедини и всички други лица, които са задържани или срещу които са отправени обвинения поради тяхната религия;

21. отново отправя своя призив към Иран да предприеме стъпки, за да гарантира, че се зачита в пълна степен правото на свобода на религията или убежденията, включително като гарантира, че законодателството и практиките са в пълно съответствие с член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; изтъква, че това изисква също така пълното и безусловно гарантиране на правото на всеки да променя по свое желание своята религия;

22. отново отправя своя призив към Съвета, Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия да обръщат по-голямо внимание на въпроса за свободата на религията и убежденията и на положението на религиозните общности, включително християнските общности, в споразуменията и в рамките на сътрудничеството с трети държави, както и в докладите за правата на човека;

23. приветства приемането от Съвета на 24 юни 2013 г. на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията и убежденията; настоятелно призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да приложат изцяло тези насоки и да се възползват пълноценно от всички инструменти и предложения, представени в тях;

24. подкрепя всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите; призовава всички религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата, агресивната радикализация и екстремизма;

25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на „ООН — жени“, на правителството на Сирия и сирийския национален съвет, на правителството и парламента на Пакистан, както и на правителството и парламента на Иран.