Предложение за обща резолюция - RC-B7-0251/2014Предложение за обща резолюция
RC-B7-0251/2014
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ за започване на консултации за изключване на Уганда и Нигерия от Споразумението от Котону с оглед на неотдавна приетото законодателство, което допълнително инкриминира хомосексуалността

12.3.2014 - (2014/2634(RSP))

внесено съгласно член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B7‑251/2014)
Verts/ALE (B7‑0252/2014)
S&D (B7‑0253/2014)
ALDE (B7‑0255/2014)
PPE (B7‑0257/2014)
GUE/NGL (B7‑0258/2014)

Мария Габриел, Гей Мичъл, Мишел Стрифлер, Туне Келам, Кристиан Дан Преда, Елена Бъсеску, Моника Луиза Маковей, Филип Булан, Жан Роата, Петри Сарвама, Ейя-Рита Корхола, Сари Есаях, Салвадор Седо и Алабарт, Дубравка Шуйца, Богуслав Соник от името на групата PPE
Вероник Дьо Кайзьор, Йоанна Сенишин, Тонино Пицула, Таня Файон, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Митро Репо, Мария Мунис Де Уркиса, Ричард Хауит, Ана Гомеш, Майкъл Кашман, Лиса Яконсари, Марк Тарабела, Пино Арлаки, Джани Питела, Рикардо Кортес Ластра, Силвия-Адриана Цикъу от името на групата S&D
Маритйе Схаке, Сара Лъдфорд, Луи Мишел, Рамон Тремоса и Балсейс, Ангелика Вертман, Леонидас Донскис, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Кристина Оюланд, Исаскун Билбао Барандика, Фил Бениън от името на групата ALDE
Улрике Луначек, Барбара Лохбилер, Юдит Саргентини, Джийн Ламбърт, Раул Ромева и Руеда, Иняки Ирасабалбейтия Фернандес, Марейе Корнелисен, Жан-Жакоб Бисеп, Хилтруд Брайер от името на групата Verts/ALE
Чарлз Танък, Марина Янакудакис от името на групата ECR
Мари-Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик, Никола Вулянич от името на групата GUE/NGL


Процедура : 2014/2634(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B7-0251/2014
Внесени текстове :
RC-B7-0251/2014
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент за започване на консултации за изключване на Уганда и Нигерия от Споразумението от Котону с оглед на неотдавна приетото законодателство, което допълнително инкриминира хомосексуалността

(2014/2634(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид международните задължения и инструменти в областта на правата на човека, включително задълженията и инструментите, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Африканската харта за правата на човека и народите,

–   като взе предвид резолюция 17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

–   като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону), и клаузите и ангажиментите относно правата на човека и общественото здравеопазване, предвидени в него, и по-специално член 8, параграф 4, член 9, член 31а, буква д), и член 96,

–   като взе предвид член 2, член 3, параграф 5, и членове 21, 24, 29 и 31 от Договора за Европейския съюз и членове 10 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с които ЕС и неговите държави членки се ангажират в отношенията си с останалия свят да утвърждават и насърчават универсалните права на човека и защитата на лицата, както и да приемат ограничителни мерки в случай на тежки нарушения на правата на човека,

–   като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

–   като взе предвид изявлението от 15 януари 2014 г. на Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в което тя изразява загриженост за удостоверяването с подпис на Закона за (забрана на) браковете между лица от един и същи пол в Нигерия,

–   като взе предвид изявлението на заместник-председателя и върховен представител от 20 декември 2014 г. относно приемането на Закона за борба с хомосексуалността в Уганда,

–   като взе предвид изявлението на президента Обама от 16 февруари 2014 г. относно приемането на Закона за борба с хомосексуалността в Уганда и отправеното от него искане към президента Мусевени да не удостоверява закона с подписа си,

–   като взе предвид изявлението на заместник-председателя и върховен представител от 18 февруари 2014 г. относно законодателството за борба с хомосексуалността в Уганда,

–   като взе предвид изявлението на Бан Ки-мун от 25 февруари 2014 г., в което той настоятелно призова органите на Уганда да преработят или да отменят Закона за борба с хомосексуалността, приет в тази държава,

–   като взе предвид декларацията на върховния представител от 4 март 2014 г. от името на Европейския съюз относно Закона за борба с хомосексуалността в Уганда,

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2012 г. относно насилието срещу лесбийките и правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални (ЛГБТИ) лица в Африка[1], своята законодателна резолюция от 13 юни 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумение за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.[2], и своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса[3],

–   като взе предвид своите предходни резолюции от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма[4], от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ)[5], както и от 17 февруари 2011 г. относно Уганда: убийството на David Kato[6],

–   като взе предвид своите резолюции от 15 март 2012 г.[7] и 4 юли 2013 г. относно положението в Нигерия[8],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно неотдавнашните действия за инкриминиране на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица[9],

–   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност в Обединените нации[10],

–   като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължение да предотвратяват насилието, подбуждането към омраза и стигматизацията на основата на индивидуални характеристики, включително сексуалната ориентация, половата идентичност и проявлението на пола;

Б.  като има предвид, че общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Съюза има за цел развитието и укрепването на демокрацията и на принципите на правовата държава, както и зачитането на правата на човека и на основните свободи;

В.  като има предвид, че в цели 76 държави хомосексуалността продължава да се смята за престъпление, като в пет от тези държави за подобно престъпление е предвидено смъртно наказание;

Г.  като има предвид, че за действия по взаимно съгласие между лица от един и същи пол в Уганда вече е налагано наказание с лишаване от свобода за 14 години съгласно параграф 145 от Наказателния кодекс на Уганда, както и наказания с лишаване от свобода за седем години в Нигерия съгласно параграф 214 от Наказателния кодекс на Нигерия (или смъртно наказание в 12-те държави, прилагащи законите на шериата);

Д. като има предвид, че на 20 декември 2013 г. парламентът на Уганда прие Закона за борба с хомосексуалността, който предвижда санкциите лишаване от свобода за срок до 7 години за подкрепа на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, лишаване от свобода за 7 години на лицата, които поддържат сграда, помещение или помещения от какъвто и да било вид за „хомосексуални цели“, както и доживотно лишаване от свобода за „повторни провинения“ или нарушители, които са ХИВ-позитивни; като има предвид, че законът бе удостоверен с подписа на президента на Република Уганда, Йовери Мусевени Кагута, на 24 февруари 2014 г.;

Е.  като има предвид, че органите на Уганда приеха Закона за борба с порнографията и Закона за управление на обществения ред, които представляват нови атаки срещу правата на човека и неправителствените организации (НПО), които защитават правата на човека; като има предвид, че това е показателно за намаляването и влошаването на възможностите на гражданското общество за политическа дейност;

Ж. като има предвид, че на 17 декември 2013 г. нигерийският сенат прие Закон за (забрана на) браковете между лица от един и същи пол, който предвижда наказания до 14 години лишаване от свобода за лица в еднополова връзка и до 10 години лишаване от свобода за лица, които са свидетели на бракове между партньори от един и същи пол или които управляват или имат участие в барове, организации или общности за лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица; като има предвид, че законът бе удостоверен с подписа на президента Гудлък Джонатан през януари 2014 г.;

З.  като има предвид, че редица медии, представители на обществеността, както и политически и религиозни лидери в посочените държави проявяват все по-силен стремеж да сплашват лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, да ограничават техните права, както и правата на НПО и групите за защита на правата на човека, и да узаконят насилието срещу тях; като има предвид, че малко след като президентът Мусевени подписа закона в един от таблоидите в Уганда бе публикуван списък с имената и снимките на 200 гейове и лесбийки в Уганда, което имаше сериозни неблагоприятни последици за сигурността на тези лица; като има предвид, че медиите съобщиха за нарастващ брой арести и прояви на насилие срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица в Нигерия;

И. като има предвид, че голям брой държавни и правителствени ръководители, ръководни лица от ООН, правителствени и парламентарни представители, ЕС (включително Съветът, Парламентът, Комисията и заместник-председателят/върховен представител) и голям брой лица със световна известност са осъдили категорично законите, инкриминиращи лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

Й. като има предвид, че сътрудничеството от страна на ЕС следва да подкрепя усилията на държавите от АКТБ да развият помощни правни и политически рамки и да премахнат наказателните закони, политики и практики, стигматизирането и дискриминацията, които подкопават правата на човека, увеличават уязвимостта спрямо ХИВ/СПИН и възпрепятстват достъпа до ефективна превенция на ХИВ/СПИН, лечение, грижи и подкрепа, включително до лекарства, консумативи и услуги, за хората, заразени с ХИВ/СПИН, и за населението, изложено на най-голям риск;

K. като има предвид, че представителите на програмата на ООН за борба срещу СПИН и на Световния фонд за борба със СПИН, туберколозата и маларията изразяват опасения, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, както и заразените с ХИВ граждани в Нигерия и Уганда, които наброяват 3,4 милиона, ще бъдат лишени от достъп до жизненоважни здравни услуги, и отправят искане за неотложно преразглеждане на конституционния характер на законите с оглед на сериозните последици от тях за общественото здраве и правата на човека;

Л. като има предвид, че по-нататъшното инкриминиране на действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол ще затрудни допълнително както постигането на Целите на хилядолетието за развитие, особено по отношение на равенството между половете и борбата с болестите, така и постигането на успех по отношение на рамката за развитие след 2015 г.;

M. като има предвид, че редица държави членки, включително Нидерландия, Дания и Швеция, както и други държави като Съединените американски щати и Норвегия са взели решение или да не отпускат помощите, предназначени за правителството на Уганда, или да пренасочат помощите, предвидени първоначално за подкрепа на правителството, за да окажат подкрепа на гражданското общество;

Н. като има предвид, че съгласно член 96, параграф 1а от Споразумението от Котону може да се открие процедура по консултация с оглед на изключването на страни по Споразумението, които са нарушили своите задължения в областта на правата на човека съгласно член 8, параграф 4, и член 9;

1.  изразява съжаление във връзка с приемането на нови закони, които представляват сериозни заплахи за универсалните права като правото на живот, свободата на изразяване на мнение, свободата на събранията и сдруженията и забраната за подлагане на изтезания и на жестоко, нечовешко и унизително отношение; отново заявява, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в обхвата на правото на лицата на неприкосновеност на личния им живот, което се гарантира от международното право и националните конституции; подчертава факта, че равенството на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица е неоспорим елемент от основните права на човека;

2.  припомня изявленията на Африканската комисия и на Комитета на ООН по правата на човека, че една държава не може чрез националното си законодателство да отхвърля международните си задължения в областта на правата на човека;

3.  призовава президента на Уганда да отмени Закона за борба с хомосексуалността, както и параграф 145 от Наказателния кодекс на Уганда; призовава президента на Нигерия да отмени Закона за (забрана на) браковете между лица от един и същи пол, както и параграфи 214 и 217 от Наказателния кодекс на Нигерия, тъй като те с в разрез международните задължения на страната в областта на правата на човека;

4.  отбелязва, че подписвайки тези закони, правителствата на Уганда и Нигерия не са спазили задължението, свързано със зачитането на правата на човека, принципите на демокрацията и върховенството на закона, което се посочва в член 9, параграф 2 от Споразумението от Котону;

5.  отново изтъква, че тези закони попадат в обхвата на член 96, параграф 1а, буква б) от Споразумението от Котону като случаи от особена спешност, т.е. извънредни случаи, в които се касае за особено тежки и очевидни нарушения на правата на човека и на човешкото достойнство (ценности, посочени в член 9, параграф 2), и че съответно се изисква незабавна реакция;

6.  ето защо призовава Комисията да се ангажира с по-интензивен и спешен политически диалог съгласно член 8 на местно равнище и на равнище министри, като отправя искане за започване на дискусия преди или най-късно по време на срещата на високо равнище ЕС – Африка, а ако това не доведе до резултати, счита, че с оглед на въпросното особено тежко и очевидно нарушение на ценностите по член 9, параграф 2 трябва да се предприемат целесъобразни мерки съгласно член 96, параграф 1а, буква а), например цялостно или частично изключване на Уганда и Нигерия от Споразумението от Котону между АКТБ и ЕС поради наличието на тежки нарушения на правата на човека; счита, че тези мерки следва да се отменят веднага щом причините, поради които те са предприети, престанат да съществуват;

7.  призовава Комисията и държавите членки да преразгледат своята стратегия за предоставяне на помощ за сътрудничество за развитие по отношение на Уганда и Нигерия и по-скоро да пренасочат помощта към гражданското общество и към други организации, отколкото да преустановят помощта, дори и само за отделни сектори;

8.  отправя предложение към Африканския съюз да поеме водеща роля и да създаде вътрешна комисия, която да проучи тези закони и свързаните с тях въпроси;

9.  призовава ръководителите от Африканския съюз и Европейския съюз да отделят централно място на тези закони в рамките на дискусиите по време на четвъртата среща на върха между Африка и ЕС, която ще се проведе на 2 и 3 април 2014 г.;

10. призовава държавите членки или върховния представител с подкрепата на Комисията да разгледат възможността за прилагане на целенасочени санкции, например забрани за пътуване и за издаване на визи за основните лица, които носят отговорност за изготвянето и приемането на тези два закона;

11. припомня решението на Съда на ЕС от 7 ноември по съединени дела C-199-201/12 (X, Y, Z срещу Minister voor Immigratie en Asiel), в което се подчерта, че лицата с определена сексуална ориентация, чието поведение или идентичност се инкриминират чрез закони, могат да представляват специфична социална група за целите на предоставянето на убежище;

12. изразява съжаление във връзка с все по-трудното социално, икономическо и политическо положение на африканските нации, които са застрашени от религиозен фундаментализъм, който прониква все по-дълбоко и има тежки последици за достойнството, развитието и свободата на хората;

13. призовава Комисията и Съвета да упоменават изрично забраната на дискриминацията, основана на сексуална ориентация, във всяко бъдещо споразумение, заменящо Споразумението от Котону, като Парламентът неколкократно е отправял призив за това;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, Европейската служба за външна дейност, държавите членки, националните правителства и парламенти на Уганда, Нигерия, Демократична република Конго и Индия, както и на президентите на Уганда и Нигерия.

Правна информация - Политика за поверителност