ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Пакистан: неотдавнашни случаи на преследване
16.4.2014 - (2014/2694(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B7‑0399/2014)
S&D (B7‑0401/2014)
PPE (B7‑0403/2014)
ALDE (B7‑0405/2014)
Verts/ALE (B7‑0410/2014)
Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Ейя-Рита Корхола, Кристиан Дан Преда, Бернд Поселт, Филип Качмарек, Михаел Галер, Туне Келам, Елена Бъсеску, Моника Луиза Маковей, Едуард Кукан, Филип Булан, Жан Роата, Роберта Анджелили, Петри Сарвама, Серджо Паоло Франческо Силвестрис, Сари Есаях, Лайма Люция Андрикене, Дубравка Шуйца, Ан Делво, Салвадор Седо и Алабарт, Ласло Тьокеш, Богуслав Соник от името на групата PPE
Вероник Дьо Кайзьор, Ана Гомеш, Йоанна Сенишин, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Митро Репо, Ричард Хауит, Лиса Яконсари, Андигони Пападопулу от името на групата S&D
Марите Схаке, Александър Граф Ламбсдорф, Сара Лъдфорд, Луи Мишел, Йелко Кацин, Кристина Оюланд, Исаскун Билбао Барандика, Робер Рошфор, Хану Такула, Рамон Тремоса и Балсейс, Йоханес Корнелис ван Бален, Мариел дьо Сарнез от името на групата ALDE
Джийн Ламбърт, Никол Кил-Нилсен, Раул Ромева и Руеда от името на групата Verts/ALE
Петер ван Дален, Ришард Антони Легутко, Томаш Пьотър Поремба, Адам Белан, Ришард Чарнецки, Конрад Шимански, Марек Юзеф Грубарчик от името на групата ECR
Резолюция на Европейския парламент относно Пакистан: неотдавнашни случаи на преследване
Европейският парламент,
– като взе предвид предходните си резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, по-специално тези от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС[1], от 10 октомври 2013 г. относно нови случаи на насилие и преследвания срещу християни, и по-специално в Пешавар[2], от 10 март 2011 г. относно Пакистан, по-специално убийството на Шахбаз Бхати[3], от 20 януари 2011 г. относно положението на християните в контекста на свободата на религията[4] и от 20 май 2010 г. относно свободата на религията в Пакистан[5],
– като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя/върховен представител на ЕС Катрин Аштън относно нападението срещу християнската общност в Пешавар от 23 септември 2013 г. и относно убийството на Шахбаз Бхати на 2 март 2011 г.,
– като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,
– като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,
– като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на свободата на религията и убежденията и доклада на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите (Допълнение: мисия в Пакистан) от 4 април 2013 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса, която осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства[6],
– като взе предвид петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети, като например добро управление и диалог по правата на човека, както и тясно свързания втори стратегически диалог между ЕС и Пакистан от 25 март 2014 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 11 март 2013 г., които отново изразяват очакванията на ЕС във връзка с насърчаването и зачитането на правата на човека и осъждат всички актове на насилие, включително срещу религиозните малцинства[7],
– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че християнската двойка Шафкат Емануел и Шагуфта Каусар беше осъдена на смърт на 4 април 2014 г. заради твърдения, че са изпратили текстово съобщение, съдържащо обида към пророка Мохамед; като има предвид, че съпрузите отрекоха да носят отговорност за това и заявиха, че телефонът, от който е било изпратено съобщението, е бил загубен малко преди изпращането;
Б. като има предвид, че Саван Масих, пакистански християнин от Лахор, беше осъден на смърт на 27 март 2014 г. за богохулство срещу пророка Мохамед; като има предвид, че повдигането на обвинения срещу Масих предизвика ожесточени вълнения в „Джоузеф Колони“, християнски квартал в град Лахор, при които бяха опожарени много сгради, включително две църкви;
В. като има предвид, че Асия Биби, християнка от Пенджаб, беше арестувана през юни 2009 г. и получи смъртна присъда през ноември 2010 г. по обвинения в богохулство; като има предвид, че нейното обжалване най-накрая достигна горната инстанция на съда в Лахор след няколко години; като има предвид, че за първите две изслушвания през януари и март 2014 г. съдиите, председателстващи съдебни състави, се оказаха в отпуск;
Г. като има предвид, че през 2012 г. 14-годишното християнско момиче Римша Масих, което беше несправедливо обвинено в оскверняване на Корана, беше оправдано, след като се установи, че е станало жертва на инсценировка и отговорното лице беше задържано; като има предвид обаче, че тя и семейството ѝ е трябвало да напуснат страната;
Д. като има предвид, че християните, които представляват около 1,6 % от населението в Ислямска република Пакистан, страдат в резултат на предразсъдъци и спорадични изблици на масово насилие; като има предвид, че по-голямата част от пакистанските християни живеят в несигурност и често се страхуват от обвинения в богохулството – тема, която може да предизвика изблици на обществено насилие; като има предвид, че няколко други християни в момента се намират в затвора по обвинения в богохулство;
Е. като има предвид, че Мохамад Асгар, гражданин на Обединеното кралство с психично заболяване, който живее в Пакистан, беше арестуван заради твърдения, че е изпращал писма до различни длъжностни лица, в които твърдял, че е пророк, и беше осъден на смърт през януари 2014 г.;
Ж. като има предвид, че друг гражданин на Обединеното кралство, 72-годишният Масуд Ахмад, член на религиозната общност „Ахмадия“, съвсем наскоро беше освободен под гаранция, след като беше задържан през 2012 г. по обвинения в цитиране на Корана, което се счита за богохулство в случая на членовете на „Ахмадия“, които не са признати за мюсюлмани и на които е забранено да се „държат като мюсюлмани“ по силата на раздел 298-C от наказателния кодекс;
З. като има предвид, че през последните месеци бяха нападнати пет индуски храма в различни части на Синдх (в Тарпаркар, Хайдерабад и Ларкана) и три индуски момчета бяха обвинени в богохулство и понастоящем се намират под арест в Бадин (Синдх), тъй като нарисували със спрей няколко символа на Холи (индуския фестивал на цветовете);
И. като има предвид, че по-специално членове на шиитско-хазарската общност понастоящем ежедневно са жертви на убийства и принудителна миграция поради нарастването на сектантското насилие в Пакистан; като има предвид, че се съобщава и за повече от 10 000 индуси, които са избягали от провинцията, тъй като отвличанията с цел откуп са станали обичайна практика през последните три години;
Й. като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности; като има предвид, че от редица години съществуват опасения в световен план относно прилагането на тези закони, тъй като обвиненията често са мотивирани от уреждане на сметки, икономическа печалба или религиозна нетърпимост и насърчават култура на поддържане на обществения ред, която предоставя на бандите платформа за тормоз и нападения; като има предвид, че от механизмите на ООН по отношение на правата на човека беше поискано Пакистан да отмени законите относно богохулството или поне незабавно да приложи гаранции за предотвратяване на злоупотребата със закона правото за налагане на наказания на граждани, които често идват от малцинствени общности;
K. като има предвид, че те представляват само най-видимата форма на агресия срещу жени, като се има предвид трайно високото равнище на домашно насилие и принудителни бракове;
Л. като има предвид, че Пакистан играе важна роля в насърчаването на стабилността в Южна Азия и поради това следва да служи за пример в укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;
M. като има предвид, че неотдавна Европейският съюз предостави на Пакистан статус в Общата система за преференции (GSP+), при изпълнение на приложимите конвенции за правата на човека;
1. изразява дълбоката си загриженост относно рязкото засилване на сектантско насилие и религиозната нетърпимост спрямо малцинствата, нападенията върху храмове, включително християнски църкви, както и продължаващите репресии срещу жените в Пакистан;
2. изразява загриженост относно въздействието, което подобно насилие оказва по отношение на бъдещото развитие на пакистанското общество като цяло с оглед на социално-икономическите предизвикателства, пред които е изправена страната; изтъква, че е в дългосрочен интерес за Пакистан всички негови граждани да изпитват по-голяма сигурност;
3. изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост относно това, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният Шахбаз Бхати, министър, и покойният Салман Тазир, губернатор, понастоящем се използват все по-често срещу християни и други религиозни малцинства в Пакистан;
4. припомня на пакистанските органи задължението им съобразно международното право за зачитане на свободата на изразяване и свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията; призовава пакистанските органи да освободят затворниците, които са осъдени заради богохулство, и да отменят смъртните присъди на етапа на обжалване; призовава пакистанските органи да гарантират независимостта на съдилищата, принципите на правовата държава и надлежните съдебни процедури съобразно международните стандарти в областта на съдебните производства; наред с това призовава пакистанските органи да предоставят достатъчна закрила на всички, които са свързани със случаи на богохулство, включително чрез предпазване на съдиите от външен натиск, защита на обвинените и техните семейства и общности от масово насилие и предоставяне на решения за тези, които са оправдани, но не могат да се завърнат в местата си на произход;
5. осъжда категорично изпълнението на смъртни наказания при каквито и да било обстоятелства; призовава правителството на Пакистан незабавно да премине от мораториум „де факто“ върху смъртното наказание към реално премахване на смъртното наказание;
6. призовава правителството на Пакистан да извърши задълбочен преглед на законите в областта на богохулството и тяхното прилагане понастоящем — така, както са включени в Раздел 295 и Раздел 298 от Наказателния кодекс, за предполагаеми актове на богохулство, особено с оглед на неотдавнашните смъртни присъди; насърчава правителството да устои на натиска от религиозни групи, както и от някои опозиционни политически сили за запазване на тези закони;
7. отправя призив към правителството да ускори реформите по отношение на религиозните училища чрез установяване на основна програма за обучение съобразно международните стандарти, със специален акцент върху премахването на изразяващи омраза материали от учебните програми и въвеждането на обучение в общностна и религиозна търпимост в основния учебен план; призовава Европейската комисия да следи развитието по отношение на предишни искания за преразглеждане на финансирани от ЕС учебници, които съдържат подбуждащи омраза изявления;
8. настоятелно призовава правителството и парламента на Пакистан да осъществят реформи на официалната съдебна система, за да се предотврати прибягването към неформални структури като съвети на старейшини и местни съвети, както и значително да увеличат финансовите и човешките ресурси в съдебната система, по-конкретно на равнище съдилища от първа инстанция;
9. категорично осъжда всички актове на насилие срещу религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и убеждения; призовава правителството на Пакистан да се намеси в защита на жертвите на основано на религия масово насилие, и в частност да забрани подбуждащи омраза публични изказвания, и насърчава всички пакистанци да работят съвместно за насърчаване и гарантиране на толерантност и взаимно разбирателство; настоятелно призовава пакистанските органи да преследват носещите отговорност за подбудителни действия и неверни обвинения в богохулство;
10. припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от пет процента от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;
11. въпреки това настоятелно призовава пакистанското правителство да увеличи усилията си за по-добро разбирателство между религиите, да предприеме активни мерки по отношение на религиозната враждебност от страна на участници от обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, актовете на насилие и сплашване, както и да предприеме действия срещу усещането за безнаказаност;
12. изразява дълбока загриженост относно положението на жените и момичетата от малцинствата, които често страдат двойно, а именно посредством практиките на насилствено приемане на религия и целенасоченото сексуално насилие; настоятелно призовава пакистанските органи да засилят мерките на защита, съдебно преследване и обезщетяване;
13. изтъква, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; изразява загрижеността си относно неотдавнашната тенденция в Пакистан за ограничаване на свободата на мисълта, изразяването и информацията чрез блокиране и контролиране на често използвани интернет услуги; призовава правителството да прекрати цензурирането на интернет и да преразгледа проектите на законодателство в областта на борбата срещу тероризма, както и в областта на НПО, които биха ограничили сериозно независимостта и свободата на действие на НПО и биха могли да доведат до срив на работата на НПО с международни връзки в Пакистан;
14. изтъква важната роля, която Пакистан играе за засилването на стабилността в целия регион; насърчава Пакистан в това да играе конструктивна роля при насърчаването на сигурността в Афганистан и във връзка с това настоятелно призовава пакистанското правителство да засили зачитането на основните права на човека в собствената му страна, както и в целия регион;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2014)0208.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2013)0422.
- [3] OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 179.
- [4] OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 53.
- [5] OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 147.
- [6] Приети текстове, P7_TA(2013)0575.
- [7] http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/135946.pdf