ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Ирак
16.7.2014 - (2014/2716(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B8‑0059/2014)
PPE (B8‑0060/2014)
S&D (B8‑0061/2014)
Verts/ALE (B8‑0063/2014)
ALDE (B8‑0064/2014)
Кристиан Дан Преда, Арно Данжан, Яцек Сариуш-Волски, Елмар Брок, Мария Габриел, Андрей Ковачев, Естер де Ланге, Мишел Алио-Мари, Туне Келам, Ларс Адактусон, Давор Иво Щир, Филип Жювен от името на групата PPE
Виктор Боштинару, Елена Валенсиано Мартинес-Ороско, Ана Гомеш, Кати Пири, Ойген Фройнд, Димитрис Пападакис, Силвия Коста от името на групата S&D
Чарлз Танък, Джефри Ван Орден, Анна Елжбета Фотига, Ангел Джамбазки от името на групата ECR
Марите Схаке, Йоханес Корнелис ван Бален, Анеми Нейтс-Ойтебрук, Жерар Дьопре, Петрас Аущревичюс, Луи Мишел, Робер Рошфор, Жан-Мари Кавада, Мариел дьо Сарнез, Шарл Гьоренс, Александър Граф Ламбсдорф, Фернандо Маура Барандиаран от името на групата ALDE
Алън Смит, Бодил Себальос, Джийн Ламбърт, Тамаш Месерич от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Ирак
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак [1],
– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак[2],
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак, и по-специално тези от 23 юни 2014 г.,
– като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,
– като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Ирак,
– като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка[3], своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив[4] и своята резолюция от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран[5];
– като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е извънредно фрагментирана и белязана от насилие и сектантски политики, силно накърняващи легитимните стремежи на иракския народ за мир, просперитет и реален преход към демокрация; като има предвид, че Ирак е изправен пред най-тежката вълна на насилие от 2008 г. насам;
Б. като има предвид, че джихадската фракционна група на Ал-Кайда – Ислямска държава (ИД), бившата Ислямска държава в Ирак и Леванта (ISIL), завладя части от северозападен Ирак, включително втория по големина град в Ирак – Мосул, което беше последвано от екзекуции по бързата процедура на иракски граждани, от налагането на сурово тълкуване на Шериата, от разрушаването на шиитски, суфитски, сунитски и християнски храмове и светилища, както и от други зверства спрямо цивилното население;
В. като има предвид, че разпадането на иракско-сирийската граница осигури на ИД възможности да засили присъствието си и в двете държави; като има предвид, че ИД е толерирана или дори подкрепяна от части от разочарованото сунитско население и бившите сподвижници на партията „Баас“; като има предвид, че на 29 юни 2014 г. беше съобщено, че ИД е обявила създаването на „халифат“ или „ислямска държава“ на териториите, които контролира в Ирак и Сирия, и като има предвид, че нейният лидер Абу Бакр ал Багдади се е самообявил за халиф;
Г. като има предвид, че ИД си е осигурила значими източници на приходи, като е плячкосала банки и предприятия на контролираните от нея територии, като е завзела шест петролни полета в Сирия, включително най-голямото съоръжение за производство на петрол в Сирия – полето „Ал Омар“, което е близо до границата с Ирак, и като получава средства от богати донори, особено от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства;
Д. като има предвид, че бързото разгръщане на ИД разкри нестабилността на иракската армия и институции, които са белязани от корупция, сектантство и от изключващите политики на правителството на министър-председателя Нури ал Малики, което доведе до значително отчуждаване на сунитите и другите малцинства в Ирак;
Е. като има предвид, че в средата на юни 2014 г. военни части на кюрдското регионално правителство поеха контрола над многоетническия град Киркук, като по този начин интегрираха оспорваната от десетилетие и богата на петролни залежи територия към кюрдската провинция, и като има предвид, че кюрдското правителство обяви планове за провеждането на референдум сред кюрдското население за получаване на независимост от Ирак;
Ж. като има предвид, че ЕС призна проблемите, пред които е изложен кюрдският регион и кюрдското регионално правителство, които са приели голям брой вътрешно разселени лица;
З. като има предвид, че на 30 април 2014 г. бяха проведени парламентарни избори в Ирак и партията на министър-председателя Нури ал Малики „Съюз за правова държава“ спечели мнозинство; като има предвид, че действащото правителство не успя да изгради по-приобщаващо общество в Ирак; като има предвид, че има все повече призиви към Ал Малики да не иска трети мандат като министър-председател и вместо това да бъде сформирано истинско приобщаващо правителство; като има предвид, че шиитският религиозен лидер Аятолах Систани призова всички иракски партии незабавно да постигнат консенсус за такова правителство, но до този момент новоизбраният иракски парламент не е успял да постигне това;
И. като има предвид, че Съединените американски щати, Русия и Ислямската република Иран предоставиха подкрепа за правителството на Ирак; като има предвид, че президентът на Иран Хасан Рохани показа готовност да сътрудничи на САЩ за справяне със заплахата от ИД в Ирак, докато екстремистки сунитски въоръжени групировки в региона, включително и ИД, получават през последните години идеологическа подкрепа от организации в Саудитска Арабия и някои държави от Залива;
Й. като има предвид, че според някои информации стотици чуждестранни бойци, включително много от тях граждани на държави – членки на ЕС, са се присъединили към борбата, на страната на ИД; като има предвид, че въпросните граждани на ЕС са идентифицирани от правителствата на държавите членки като лица, представляващи риск за сигурността;
K. като има предвид, че съгласно данните на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA) в централен и северен Ирак има приблизително 1,2 милиона вътрешно разселени лица, а 1,5 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че бунтът на ИД доведе до хуманитарна криза, и по-специално до масово разселване на цивилни граждани; приветства решението на ЕС да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро за предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 12 милиона евро;
Л. като има предвид, че иракската конституция гарантира равенството на всички граждани по закон, както и „административните, политическите, културните и образователните права на различните народности“; като има предвид, че иракското правителство носи отговорността за гарантиране зачитането на правата, благосъстоянието и сигурността на цялото население;
M. като има предвид съобщенията за умишлен тормоз на жени и момичета в Ирак, както и за отвличания, изнасилвания и принудителни бракове от страна на бойци на ИД и други въоръжени групировки; като има предвид, че според доклада на „Хюман райтс уоч“ от 12 юли 2014 г. иракските сили за сигурност и правителствените милиции изглежда незаконно са екзекутирали най-малко 255 затворници през последния месец, като предполагаемо отмъщение за убийствата, извършени от бойци на ИД;
Н. като има предвид, че около 10 000 души от предимно християнските общности в историческия асирийски град Каракош (известен също като Ал-Хамдания) избягаха от домовете си на 25 юни 2014 г., след като гранати, изстреляни с минохвъргачки, паднаха в близост до града; като има предвид, че според оценки най-малко половината от християните в Ирак са напуснали страната от 2003 г. насам; като има предвид, че според Международния ден на отворените врати броят на християните в Ирак е намалял значително – от 1,2 милиона в началото на 90-те години на миналия век до 330 000 – 350 000 понастоящем;
1. изразява дълбоката си загриженост във връзка с бързо влошаващото се положение със сигурността в Ирак; категорично осъжда атаките, извършени от ИД срещу иракски граждани и иракската държава, водещи до екзекуции по бързата процедура, налагане на строго тълкуване на законите на Шериата, унищожаване на храмове и регионалното историческо, културно и художествено наследство, както и други зверства; предупреждава, че екстремистките антишиитски и антихристиянски възгледи на ИД увеличават риска от масови сектантски убийства, ако се допусне ИД да запази завзетата от нея територия и да я разшири допълнително;
2. категорично осъжда нападенията, насочени срещу граждански цели, включително болници, училища и религиозни храмове, както и използването на екзекуции и сексуално насилие в конфликта; подчертава факта, че не следва да има безнаказаност за извършителите на тези актове; изразява дълбока загриженост във връзка с хуманитарната криза и масовото разселване на цивилни лица;
3. подкрепя иракските органи в борбата срещу тероризма на ИД и други въоръжени/терористични групировки, но подчертава, че ответните действия в областта на сигурността трябва да бъдат комбинирани с устойчиво политическо решение, като бъдат включени всички сегменти на иракското общество и бъде преодоляно основателното им недоволство; освен това подчертава, че в борбата срещу тероризма трябва да се спазват правата на човека и международното хуманитарно право; настоятелно призовава иракските сили за сигурност да действат в съответствие с международното и националното право, като изпълняват ангажиментите на Ирак по отношение на международните споразумения за защита на правата на човека и основните свободи; призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за гарантиране на сигурността и защитата на всички иракски граждани, и по-специално на представителите на уязвимите групи и религиозните общности;
4. безрезервно отхвърля и счита за нелегитимно съобщението на ръководителите на ИД, че са създали халифат в контролирани от тях райони, и отхвърля идеята за едностранни промени на международно признатите граници чрез упражняването на сила, като същевременно се зачитат основните права и свободи на хората в контролираните от ИД територии;
5. подчертава, че с резолюции 1267 (1999) и 1989 (2011) на Съвета за сигурност на ООН на организацията „Ислямска държава“ е наложено оръжейно ембарго и запор на активите, и изтъква значението на бързото и ефективно прилагане на тези мерки;
6. счита, че парламентарните избори, проведени в Ирак на 30 април 2014 г., представляват възможност за създаване на истинско представително правителство с всеобхватен дневен ред; приветства избора на новия председател на парламента на Ирак на 14 юли 2014 г.; настоятелно призовава всички политически лидери, по-специално министър-председателя Нури ал Малики, да гарантират незабавното сформиране на приобщаващо правителство; подчертава, че това правителство следва да представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, с цел да се спрат кръвопролитията и разпокъсаността на страната;
7. призовава всички организации в региона да допринасят за усилията за насърчаване на сигурността и стабилността в Ирак, и по-специално да поощряват иракското правителство да обърне внимание на сунитското малцинство и да реорганизира армията по един приобщаващ, несектантски и безпристрастен начин;
8. призовава всички регионални организации да направят всичко възможно за преустановяване на всякакви дейности на държавни или частни органи, свързани с пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии чрез думи и действия; призовава международната общност, и по-специално ЕС, да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия Изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;
9. подчертава, че ЕС следва да разработи цялостен подход към политиката в региона, и по-специално Иран, Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив да бъдат включени като основни участници в усилията за намаляване на напрежението в Сирия и Ирак;
10. подчертава необходимостта от зачитане на правата на човека и основните свободи в настоящия период на криза, и по-специално свободата на изразяване, свободата на печата и цифровата свобода;
11. отбелязва съобщението на регионалното кюрдско правителство за провеждането на референдум за независимост; все пак призовава парламента и президента на Иракския Кюрдистан Масуд Барзани да подкрепят прилагането на приобщаващ процес по отношение на правата на некюрдските малцинства, живеещи в провинцията;
12. изразява загриженост във връзка с информацията за присъединяването на стотици чуждестранни бойци, включително граждани на държави — членки на ЕС, към бунта на ИД; освен това призовава за международно сътрудничество, с цел предприемане на необходимите правни действия срещу всички лица, заподозрени в участие в терористични актове;
13. приветства решението на ЕС от 19 юни 2014 г. да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро с цел предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 12 милиона евро;
14. потвърждава поетия от ЕС ангажимент да укрепи своите отношения с Ирак, включително чрез прилагане на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (СПС); призовава Съвета да продължи да съдейства на Ирак за насърчаване на демокрацията, правата на човека, доброто управление и правовата държава, включително чрез надграждане на опита и постиженията на интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак (EUJUST LEX-Iraq); подкрепя също така усилията на Мисията на ООН за подпомагане за Ирак (UNAMI) и тези на специалния представител на генералния секретар на ООН за подпомагане на правителството на Ирак в укрепването на демократичните институции и процеси, насърчаването на принципите на правовата държава, улесняването на регионалния диалог, подобряването на основните услуги и гарантирането на защитата на правата на човека;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2014)0171.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2013)0023.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2014)0207.
- [4] ОВ C 247E, 17.8.2012 г., стр. 1.
- [5] Приети текстове, P7_TA(2014)0339.