Предложение за обща резолюция - RC-B8-0107/2014Предложение за обща резолюция
RC-B8-0107/2014

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно реакцията на ЕС на разразилата се епидемия от ебола

17.9.2014 - (2014/2842(RSP))

внесено съгласно член 123, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B8‑0107/2014)
Verts/ALE (B8‑0108/2014)
S&D (B8‑0114/2014)
ALDE (B8‑0119/2014)
PPE (B8‑0126/2014)

Давор Иво Щир, Петер Лизе, Джовани Ла Вия, Богдан Брунон Вента, Габриелюс Ландсбергис, Тереса Хименес-Бесерил Барио, Франсоаз Гростет, Ани Схрейер-Пирик, Филип Жювен, Кристиан Дан Преда, Мария Габриел, Франсеск Гамбус, Елизабета Гардини, Ивана Малетич от името на групата PPE
Кнут Флекенщайн, Катлен Ван Бремпт, Норберт Нойзер, Матиас Гроте, Енрике Гереро Салом, Линда Макаван, Мария Арена, Марлене Мици, Тонино Пицула, Никола Капуто, Кристел Шалдемозе, Жил Парньо, Кашету Киенге, Лиса Яконсари, Гленис Уилмът, Анди Кристя, Вилия Блинкевичуте от името на групата S&D
Нърдж Дива, Ян Захрадил от името на групата ECR
Шарл Гьоренс, Жерар Дьопре, Майте Пагасауртундуа Руис, Луи Мишел, Марите Схаке, Хавиер Нарт, Дита Харанзова, Катрин Биърдър, Робер Рошфор, Фредерик Рийс, Мариел дьо Сарнез, Жузе Инасиу Фария, Натали Гризбек, Рамон Тремоса и Балсейс, Хуан Карлос Хираута Видал, Мартина Длабайова, Петър Йежек, Фредрик Федерлей, Андрус Ансип, Гербен-Ян Гербранди, Иван Яковчич, Йоханес Корнелис ван Бален от името на групата ALDE
Мишел Ривази, Мария Хойбух, Кийт Тейлър, Барт Стас, Юдит Саргентини, Джийн Ламбърт, Клод Тюрмес от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао

Процедура : 2014/2842(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B8-0107/2014
Внесени текстове :
RC-B8-0107/2014
Разисквания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно реакцията на ЕС на разразилата се епидемия от ебола

(2014/2842(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Световната здравна организация (СЗО) от 8 август 2014 г. относно „извънредната ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план”,

–   като взе предвид пътната карта на СЗО от 28 август 2014 г. в отговор на епидемията от ебола,

–   взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно кризата с епидемията от ебола в Западна Африка, състоял се на 15 август 2014 г.,

–   като взе предвид оценката на риска от ебола, представена от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията на 27 август 2014 г.,

–   като взе предвид декларацията относно разразяването на епидемия от ебола в Западна Африка, направена на 8 август 2014 г. от члена на Комисията, отговарящ за здравеопазването, Тонио Борг,

–   като взе предвид изявлението от 5 септември 2014 г. относно отговора на ЕС на разразяването на епидемията от ебола, направено от члена на Европейската комисия, отговарящ за развитието, Андрис Пиебалгс, и от члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева,

–   като взе предвид проявата на високо равнище на Европейската комисия за координиране на действията за реагиране на разразилата се епидемия от ебола в Западна Африка, състояла се на 15 септември,

–   като взе предвид мисията на Африканския съюз, озаглавена „Подкрепа от страна на Африканския съюз при разразилата се епидемия от ебола в Западна Африка”, създадена на 21 август 2014 г.,

–   като взе предвид специалния брифинг на ООН относно ебола, проведен на 2 септември 2014 г. от д-р Джоан Лиу, международен председател на организацията „Лекари без граници”,

–   като взе предвид изявлението, направено от министъра на отбраната на Либерия Брауни Самукай пред Съвета за сигурност на ООН във връзка със заплахата за съществуване на страната му, свързана с разразилата се епидемия от ебола,

–   като взе предвид заседанието на Съвета за сигурност на ООН, проведено на 18 септември, по време на което кризата с епидемията от ебола заемаше централно място в дневния ред,

–   като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че болестта, предизвикана от вируса ебола, по-рано известна като хеморагична треска ебола, е тежко заболяване при хората, което често има фатален край;

Б.  като има предвид, че от момента на официалното обявяване на епидемията от ебола на 22 март 2014 г. в Гвинея тя обхвана четири други държави (Либерия, Нигерия, Сиера Леоне и Сенегал), засегна близо 4000 души и предизвика над 2000 смъртни случаи и че съществуват също така нерегистрирани случаи на заразени с вируса ебола лица и на починали вследствие на заболяването;

В.  като има предвид, че епидемията се развива бързо и се разпространява в региона на Западна Африка независимо от факта, че отделна епидемия от същия вирус се разразява в Демократична република Конго;

Г.  като има предвид, че СЗО признава, че разразяването на епидемията е било подценено и счита, че броят на пациентите би могъл да надхвърли 20 000 през следващите 3 месеца;

Д. като има предвид, че СЗО е обявила това за най-мащабното регистрирано огнище на болестта по отношение на случаи на заболели лица, смъртни случаи и географски обхват и че е обявила кризата за „извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план”, налагаща координирана международна реакция;

Е.  като има предвид, че има 4,5 милиона деца под петгодишна възраст, живеещи в райони, засегнати от вируса ебола, и жени (75% от случаите), които са непропорционално засегнати от вируса, поради тяхната роля като лица, полагащи грижи;

Ж. като има предвид, че в пътната карта на СЗО са изброени редица съвсем конкретни и незабавни мерки, с които се цели възпиране на предаването на заразата ебола по света в рамките на период от шест до девет месеца, като същевременно бъдат предприети действия за управление на последиците от всяко бъдещо разпространяване на огнището и се признае необходимостта от намиране на решение, успоредно с това, на широкото социално и икономическо отражение на разразилата се епидемия;

З.  като има предвид, че най-активните на място НПО като „Лекари без граници“ и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец отправят критика към международната реакция като застрашително неадекватна, тъй като крайно ограниченият капацитет на място води до критични несъответствия във всички аспекти на предприеманите действия: помощни медицински грижи, обучение на медицински персонал, инфекциозен контрол, проследяване на контактите, епидемиологично наблюдение, системи за предупреждение и за насочване, образование и мобилизиране на общността;

И. като има предвид, че Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество“ и Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Европейската комисия поеха ангажимент да осигурят над 147 милиона евро като хуманитарна помощ и помощ за развитие, с които да се възпре разпространението на вируса, да се осигури лечение и най-необходимото оборудване за заразените лица, и да се разположат експерти в хуманитарната област;

Й. като има предвид, че 11,9 милиона евро от обещаните 147 милиона евро са специално предназначени за най-неотложната хуманитарна помощ;

К. като има предвид, че всички партньорски организации на място са подчертали факта, че за да се изолират и лекуват пациентите съществува спешна необходимост не само от средства, но също така от оперативен капацитет, включително квалифицирани човешки ресурси и логистични материали;

Л. като има предвид, че Комисията следи ситуацията чрез своя Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС), който следва да послужи като платформа за координация на подкрепата от страна на ЕС;

М. като има предвид, че в региона бяха изпратени експерти на ЕС в областта на хуманитарната помощ, които имат задачата да наблюдават ситуацията и да осъществяват връзка с партньорските организации и местните органи;

Н. като има предвид, че държавите – членки на ЕС, разполагат с капацитет за мобилизиране на екипи за незабавно реагиране, за да се осигури ранно диагностициране, изолиране (при настаняване на предполагаемите случаи и потвърдени случаи в различни отделения), наблюдение на лицата, имали контакт, и проследяване на трансмисионните вериги, предприемане на мерки за извършването на погребенията, образование и местна подкрепа;

О. като има предвид, че засегнатите държави вече страдат от недостиг на храна и чиста вода и от икономическия срив, предизвикан от смущението в търговията, търговските полети и събирането на реколтата след избухването на епидемията, което води до социално напрежение, бягства, хаос, заплаха за обществения ред и допълнително разпространение на заразата;

П. като има предвид, че разразилата се епидемия разкри сериозните недостатъци в здравните системи на засегнатите държави, както и спешната необходимост от подкрепа за укрепването на тези сектори;

1.  изразява съжаление във връзка със загубата на човешки живот в регионите, опустошени от разразилата се епидемия от ебола, и изразява искрени съболезнования на правителствата на тези държави и на лицата, засегнати от разразилата се епидемия;

2.  счита, че международната общност трябва да изиграе по-голяма роля, като африканските държави трябва също да поемат своята част от отговорността, тъй като разразилата се епидемия от ебола представлява предизвикателство за световната сигурност и не е само проблем на Западна Африка, а по-скоро проблем в световен мащаб;

3.  призовава Комисията да увеличи своите усилия и да координира действията си с ООН за борба с епидемията от ебола; изисква от Съвета за сигурност на ООН, съвместно със засегнатите партньорски държави, да разгледа възможността за използване на военни и граждански средства за защита под ръководството на генералния секретар и координацията на Службата за координация по хуманитарни въпроси;

4.  приветства и насърчава текущото увеличаване на финансовите ангажименти на Европейската комисия по отношение на хуманитарната помощ и помощта за развитие в отговор на кризата и по-специално нейната подкрепа за мисията „Подкрепа при избухването на епидемия от ебола в Западна Африка” на Африканския съюз;

5.  поздравява партньорските организации за работата, извършена на място от тях въпреки предизвикателствата, и горещо приветства големия им принос и помощта им за осъществяване на контрол върху епидемията;

6.  припомня на държавите членки, че финансовата помощ, предоставена на засегнатите държави, не следва да бъде за сметка на помощта за дългосрочно развитие, а по-скоро да я допълва;

7.  изразява съжаление във връзка с подценяването на кризата от страна на международната общност и във връзка със закъснението в изграждането на адекватно координирана стратегия;

8.  приветства ангажиментите, поети от държавите членки на проявата на високо равнище на Европейската комисия от 15 септември, и настоятелно призовава Съвета на Европейския съюз да проведе среща на министерско равнище за установяване на план за действие при извънредни ситуации за мобилизиране на медицинска помощ с цел да се договори и осигури хуманитарна помощ от страна на държавите членки при координация на Комисията;

9.  призовава Комисията да изготви оценки на нуждите и специфични за отделните държави планове за определяне и координиране на нуждите от квалифициран здравен персонал и изпращането на такъв персонал по места, мобилни лаборатории, лабораторно оборудване, защитно облекло и лечебни центрове с отделения за изолация;

10. призовава държавите членки да координират полетите и да създадат специално предназначени въздушни мостове за превозването на здравен персонал и оборудване до засегнатите държави и региона, както и да осигурят медицинска евакуация, ако това е необходимо;

11. подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в научните изследвания и на технологичната подкрепа в областите, засегнати от епидемията, с оглед изграждането на клинични, епидемиологични и диагностични инфраструктури, включително устойчиви инфраструктури и наблюдение, както и да се посвети специално внимание на ангажирането на местен персонал, включително неговото обучение;

12. призовава Комисията, включително чрез КЦРИС, да поддържа тесни контакти с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, СЗО и държавите членки посредством Комитета за здравна сигурност;

13. призовава Комисията да създаде системи за контрол, с които да се гарантира, че целият отпуснат бюджет за спиране на разпростирането на епидемията от ебола наистина се използва за провеждане на борба с епидемията в държавите, засегнати от вируса, а не за други цели;

14. счита, че пътната карта на СЗО в отговор на епидемията от ебола е основа за приоритетни дейности, по-специално за диференциран отговор при държави с широкомащабно разпространяване на заразата, първоначални случаи на зараза и при съседни държави, в които готовността трябва да се засили;

15. приветства дискусиите относно това как мироопазващите действия на ООН – с подходящо обучение – могат да допълнително да подпомогнат борбата срещу ебола в региона;

16. призовава Съвета и Комисията за подкрепят и насърчат Африканския съюз по отношение на необходимостта от цялостен план за действие, тъй като положението продължава рязко да се влошава и засяга както икономиката, така и обществения ред на засегнатите държави поради това, че кризата с епидемията от ебола стана комплексна и има политически последствия, последствия, свързани със сигурността, и икономически и социални последствия, които ще продължават да влияят върху региона далеч извън границите на настоящото извънредно положение, свързано със здравеопазването;

17. подчертава, че настоящата криза не може да бъде разрешена самостоятелно от здравните системи, а е необходим обединен подход, който да включва различни сектори (здравеопазване, образование и обучение, санитарна инфраструктура и хранителни помощи), за да се преодолеят ключовите празнини във всички основни услуги;

18. изразява убеждението си, че местният медицински персонал трябва да бъде включен в лечението на засегнатото население и следва да осъществява връзката между населението и международния медицински персонал;

19. призовава за образователни и информационни действия за повишаване на осведомеността относно симптомите и превантивните мерки с цел да се улесни установяването на доверие и широко сътрудничество с мерките за борба с ебола, тъй като информацията и комуникацията са важен аспект от борбата срещу епидемията от ебола;

20. подчертава, че борбата срещу ебола не трябва да води до стигматизиране на оцелелите пациенти в общностите или държавите;

21. призовава държавите членки да извършват стриктен инфекциозен контрол и в сътрудничество с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията да предоставят на населението по-пълна информация относно рисковете;

22. призовава държавите членки и Комисията да координират и засилят научните изследвания в областта на медицината и производството на ефективни лекарствени средства и ваксини срещу ебола, както и да осъществят напредък в необходимите клинични изпитвания за съществуващите потенциални лечения;

23. призовава за ясно разграничаване между тестовете за ваксиниране срещу вируса ебола и лечението, предоставяно на лицата, заразени с вируса; призовава за провеждането на клинични изпитвания на ваксината срещу вируса ебола, за да бъдат спазени действащите правила на СЗО;

24. изисква от своята комисия по развитие да предостави задълбочени препоръки за смекчаване на дългосрочните последствия от епидемията и за укрепване на здравните системи на засегнатите държави с цел да се избегне разразяването на подобни епидемии;

25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата и парламентите на държавите от Африканския съюз, на генералния секретар на ООН и на Световната здравна организация.