ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинства
17.9.2014 - (2014/2843(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B8‑0109/2014)
Verts/ALE (B8‑0110/2014)
PPE (B8‑0121/2014)
ALDE (B8‑0134/2014)
S&D (B8‑0138/2014)
Кристиан Дан Преда, Арно Данжан, Яцек Сариуш-Волски, Елмар Брок, Мария Габриел, Андрей Пленкович, Франсиско Хосе Милян Мон, Дейвид Макалистър, Мишел Алио-Мари, Туне Келам, Ласло Тьокеш, Естер де Ланге, Ларс Адактусон, Моника Луиза Маковей, Дубравка Шуйца, Ярослав Лешек Валенса, Дьорд Хьолвени, Давор Иво Щирr, Емил Радев, Филип Жювен, Габриелюс Ландсбергис, Франсеск Гамбус, Марияна Петир, Моника Холмайер, Ивана Малетич, Анна Заборска от името на групата PPE
Виктор Боштинару, Ричард Хауит, Ана Гомеш, Кати Пири, Лиса Яконсари, Жил Парньо, Борис Зала, Гофредо Мария Бетини, Елена Валенсиано Мартинес-Ороско, Никола Капуто, Анди Кристя, Димитрис Пападакис, Тонино Пицула, Венсан Пеийон, Афзал Кан от името на групата S&D
Чарлз Танък, Яна Житнянска, Ружа Томашич, Анна Елжбета Фотига, Томаш Пьотър Поремба, Ришард Антони Легутко, Ришард Чарнецки от името на групата ECR
Хавиер Нарт, Робер Рошфор, Андрус Ансип, Мариел дьо Сарнез, Хуан Карлос Хираута Видал, Фредерик Рийс, Рамон Тремоса и Балсейс, Петър Йежек, Жерар Дьопре, Петрас Аущревичюс, Йоханес Корнелис ван Бален, Иван Яковчич, Фредрик Федерлей, Марите Схаке, Луи Мишел от името на групата ALDE
Барбара Лохбилер от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ, включително преследването на малцинства
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак и Сирия,
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак и Сирия,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия,
– като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Ирак и Сирия,
– като взе предвид резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН и резолюция S-22/L.1 (2014) на Съвета на ООН по правата на човека,
– като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак и Сирия,
– като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО от 5 септември 2014 г.,
– като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,
– като взе предвид заключенията на Парижката конференция от 15 септември 2014 г. относно сигурността в Ирак и борбата срещу Ислямската държава,
– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак[1],
– като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че сигурността и хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия, които вече бяха критични, допълнително се влошиха вследствие на окупацията на части от тяхната територия от джихадистката фракционна група на Ал Кайда – Ислямска държава (ИД); като има предвид, че транснационалният характер на ИД и на свързаните с нея терористични групировки представлява заплаха за по-широкия регион; като има предвид, че нараства загрижеността за благосъстоянието на онези, които все още са блокирани в районите, контролирани от силите на ИД;
Б. като има предвид, че разпадането на целостта на иракско-сирийската граница осигури на ИД възможности да засили присъствието си и в двете държави; като има предвид, че през последните месеци ИД разшири завладените от нея територии от източна Сирия до северозападната част на Ирак, включително втория по големина град в Ирак – Мосул; като има предвид, че на 29 юни 2014 г. беше съобщено, че ИД е обявила създаването на „халифат“ или „ислямска държава“ на териториите, които контролира в Ирак и в Сирия, и като има предвид, че нейният лидер Абу Бакр ал Багдади се е самообявил за халиф; като има предвид, че ИД не признава международно признатите граници и обяви намерението си да разпространи „ислямския халифат“ към други държави с преобладаващо мюсюлманско население;
В. като има предвид, че завладяването на територии в Ирак и в Сирия беше последвано от налагането на строгото тълкувание на законите на шериата; като има предвид, че в районите, които се намират под контрола на ИД и на свързаните с нея групировки, биват извършвани тежки нарушения на международното хуманитарно право и на правата на човека, включително целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени атентати, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че ИД е отговорна за убийствата на журналистите Джеймз Фоли и Стивън Сотлоф, както и на хуманитарния работник Дейвид Хейнс; като има предвид, че атаките на силите на ИД са насочени срещу християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и срещу много араби и сунитски мюсюлмани; като има предвид, че джамии, паметници, светилища, църкви и други места за поклонение, гробове и гробища, както и обекти на археологическото и културното наследство стават предмет на умишлено унищожаване;
Г. като има предвид, че неотдавна иракски християни бяха преследвани, лишени от основните им права и принудени да напуснат домовете си и да станат бежанци поради своята религия и убеждения; като има предвид, че според Международния ден на отворените врати броят на християните в Ирак е намалял значително – от 1,2 милиона в началото на 90-те години на миналия век до 330 000 – 350 000 понастоящем; като има предвид, че преди началото на конфликта в Сирия в страната са живеели около 1,8 милиона християни; като има предвид, че от началото на конфликта най-малко 500 000 християни са били разселени;
Д. като има предвид, че съгласно оценките на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) през тази година в Ирак 1,4 милиона души са били вътрешно разселени, а 1,5 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че бързото разрастване на ИД доведе до хуманитарна криза, най-вече до масовото разселване на цивилни лица; като има предвид, че на 12 август 2014 г. ЕС взе решение да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро за предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 17 милиона евро; като има предвид, че ЕС допълнително увеличи предоставяната от него хуманитарна помощ и установи въздушен мост между Брюксел и Ербил;
Е. като има предвид, че според ООН над 191 000 души са загинали в конфликта в Сирия; като има предвид, че според оценките на OCHA 6,4 милиона души са били вътрешно разселени в Сирия, а броят на сирийските бежанци възлиза на над 3 милиона, главно в Ливан (1,17 милиона бежанци), Турция (832 000), Йордания (613 000), Ирак (215 000) и Египет и Северна Африка (162 000); като има предвид, че според оценките на Службата за хуманитарна помощ и гражданска защита (ECHO) 10,8 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че до момента през 2014 г. ЕС е предоставил 150 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за жертвите на кризата в Сирия;
Ж. като има предвид, че стотици чужди бойци, сред които много от държави – членки на ЕС, са се присъединили към бунтовническите действия на ИД; като има предвид, че тези граждани на ЕС са определени като риск за сигурността от правителствата на държавите членки;
З. като има предвид, че ЕС призна тежестта, поета от региона на Кюрдистан и от регионалното правителство на Кюрдистан с приемането на голям брой вътрешно разселени лица;
И. като има предвид, че Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) е заявил, че все още работата по предоставяне на цивилните и бежанците на помощта, от която се нуждаят, остава много трудна в региона; като има предвид, че е важно да се намери подслон за стотици хиляди сирийски и иракски бежанци преди началото на зимата;
Й. като има предвид, че ЕС отново заяви твърдия си ангажимент към единството, суверенитета и териториалната цялост на Ирак;
К. като има предвид, че държавните и правителствените ръководители, взели участие в срещата на високо равнище на НАТО на 4 и 5 септември 2014 г., заявиха, че присъствието на ИД както в Сирия, така и в Ирак е заплаха за регионалната стабилност и че хората в Сирия и в Ирак, както и на други места в региона се нуждаят от подкрепата на международната общност, за да се противопоставят на тази заплаха;
Л. като има предвид, че беше посочена възможността да се извършват въздушни удари в източна Сирия; като има предвид, че на срещата на НАТО от 5 септември 2014 г. беше създадена коалиция за борба срещу ИД; като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е в процес на изготвяне на цялостна регионална стратегия за преодоляване на заплахата, която представлява ИД; като има предвид, че на 10 септември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама разкри стратегията си за борба с ИД, която включва, наред с другите действия, системна кампания на въздушни удари срещу цели на ИД „независимо от това къде са те“, включително в Сирия, увеличена подкрепа за съюзническите сухопътни сили, водещи сражения с ИД, и по-големи усилия за противодействие на тероризма, насочени към намаляване на финансирането на групата; като има предвид, че Арабската лига пое ангажимент за засилване на сътрудничеството за намаляване на позициите на ИД в Сирия и в Ирак;
M. като има предвид, че ИД си е осигурила значителни източници на приходи чрез грабеж на банки и предприятия в контролираните от нея територии, чрез завземането на шест петролни находища в Сирия, включително най-голямото съоръжение за производство на петрол в Сирия – находището „Ал Омар“, в близост до границата с Ирак, и чрез получаването на средства от богати донори, повечето от които са от региона;
Н. като има предвид, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека, включително на правото на свобода на религията и убежденията, са основни принципи и цели на ЕС и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави;
1. изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на положението по отношение на сигурността и на хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия вследствие на окупацията на части от техните територии от ИД; твърдо осъжда произволните убийства и нарушенията на правата на човека, извършени от ИД и от други терористични организации срещу религиозни и етнически малцинства и срещу най-уязвимите групи; категорично осъжда нападенията, насочени срещу граждански цели, включително болници, училища и места за поклонение, както и използването на екзекуции и сексуално насилие от ИД в Ирак и в Сирия; подчертава факта, че не следва да се допуска безнаказаност за извършителите на тези деяния;
2. категорично осъжда убийствата на журналистите Джеймз Фоли и Стивън Сотлоф и на хуманитарния работник Дейвид Хейнс от ИД и изразява дълбока загриженост за безопасността на други граждани, все още държани в плен от екстремистите; изразява искреното си съчувствие и съболезнования на семействата на тези жертви, както и на семействата на всички останали жертви на конфликта;
3. подчертава, че широкоразпространени или систематични атаки, насочени срещу цивилни лица поради техния етнически произход или политически пристрастия, религиозна принадлежност, убеждения или пол, могат да представляват престъпления срещу човечеството; решително осъжда всички форми на преследване, дискриминация и нетърпимост, основани на религиозна принадлежност или убеждения, както и проявите на насилие спрямо всички религиозни общности; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека;
4. изразява подкрепата си за всички жертви на религиозна нетолерантност и омраза; изразява солидарността си с членовете на християнските общности, които биват преследвани и изправени пред опасността от изчезване по родните си земи, Ирак и Сирия, както и с други преследвани религиозни малцинства; потвърждава и подкрепя неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, живеещи в Ирак и Сирия, включително християни, да продължават да живеят в техните исторически и традиционни родни страни с достойнство, равенство и безопасност, както и да практикуват свободно своята религия; подчертава, че престъпленията, извършени срещу християнски малцинства като асирийци, сирийски християни и халдейци, както и язиди и шиитски мюсюлмани, представляват окончателния натиск от страна на ИД за цялостно религиозно прочистване в региона; отбелязва, че от векове членовете на различните религиозни групи съжителстват мирно в региона;
5. отхвърля без резерви и счита за незаконно съобщението на ръководството на ИД, че е установила халифат в областите, които понастоящем са под неин контрол; подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“, както и дейностите на други екстремистки групировки в Ирак и в Сирия представляват пряка заплаха за сигурността на европейските държави; отхвърля идеята за всяка едностранна промяна чрез сила на международно признатите граници; отново подчертава, че с резолюции 1267 (1999) и 1989 (2011) на Съвета за сигурност на ООН на организацията Ислямска държава е наложено оръжейно ембарго и запор на активите, и изтъква значението на бързото и ефективно прилагане на тези мерки; призовава Съвета да обмисли по-ефективно използване на съществуващите ограничителни мерки, и по-конкретно да лиши ИД от печалбите от незаконните продажби на нефт или продажбата на други ресурси на международните пазари; изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията, че оператори от някои държави – членки на ЕС, осъществяват незаконна търговия с нефт с ИД; отправя питане до Комисията дали може да потвърди тези твърдения и ако това е така, призовава Комисията и държавите членки да гарантират незабавното прекратяване на незаконната търговия с нефт;
6. осъжда използването и експлоатацията на нефтени находища и свързаната с тях инфраструктура от ИД и свързаните с нея групи, което дава възможност да се генерират значителни приходи, и настоятелно призовава всички страни да спазват резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 2161 (2014) и 2170 (2014), които осъждат всяка търговия, пряка или косвена, с ИД и свързаните с нея групи; изразява загриженост по повод факта, че ИД реализира приходи чрез продажба на петрол; отбелязва намерението на ЕС да въведе по-строги санкции с цел да попречи на ИД да продава петрол; следователно призовава ЕС да наложи санкции на всички онези (правителства и публични или частни дружества), участващи в транспорта, преработването, рафинирането и търговията с петрол, добит в контролирани от ИД райони, едновременно със строг контрол над финансовите потоци с цел да предотврати икономически дейности и експлоатация на данъчни убежища от страна на ИД;
7. приветства призива от 8 септември 2014 г. от всички френски ислямски федерации, както и призиви от други ислямски общности, които недвусмислено и безусловно осъждат инструментализирането на исляма от екстремистки терористични групи, за да оправдаят своето насилие, нетолерантност и престъпления срещу човечеството;
8. призовава всички страни в конфликта в Ирак да гарантират защитата на цивилното население и да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право и правата на човека; призовава за предоставяне на незабавна подкрепа и хуманитарна помощ на разселените лица от Ирак;
9. приветства усилията на САЩ и на всички други допринасящи държави да подкрепят иракските национални и местни органи в борбата им срещу ИД, да спрат напредването на ИД и да улеснят достъпа на хуманитарна помощ; приветства призива на САЩ за изграждане на международна коалиция срещу ИД; приветства постигнатото на 7 септември 2014 г. от Арабската лига решение да вземе необходимите мерки за противодействие на ИД и да сътрудничи на международните, регионални и национални усилия за борба с привържениците й в Сирия, и Ирак и да подкрепи Резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН; призовава Арабската лига да обсъди изменението на Арабската конвенция за борба срещу тероризма от 1998 г., така че да може да се противопостави с всички средства на световния тероризъм;
10. призовава международната общност да окаже подкрепа на иракските органи, включително и чрез военна защита на особено уязвимите групи, за гарантиране на защитата и оказването на помощ на тези, които бягат от районите, засегнати от тероризъм, в частност членовете на уязвими групи или на етническите и религиозните общности; призовава всички регионални фактори да дадат своя принос в усилията за утвърждаване на сигурността и стабилността в Ирак; напомня, че най-важният ангажимент и отговорност на всички действащи лица в региона, както и на ЕС, следва да бъде да направят всичко възможно, за да гарантират завръщането на традиционните малцинства и на всички граждани на първоначалното им място на пребиваване, което те са били принудени да напуснат; призовава държавите членки да подпомогнат иракските и местните органи с всички възможни средства, включително с подходяща военна помощ, за да възпрат и отблъснат терористичното и агресивно разрастване на ИД; подчертава необходимостта от координирани действия на държавите в региона за противодействие на заплахата от ИД; призовава всички регионални организации да направят всичко по силите им за преустановяване на всякакви дейности на държавни или частни органи, насочени към пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии; призовава Турция ясно и недвусмислено да се ангажира с борбата срещу общата заплаха за сигурността, която представлява ИД; призовава ЕС да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия Изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;
11. приветства мобилизирането на Европейския координационен център за реагиране при извънредни ситуации и активирането на механизма на ЕС за гражданска защита по искане на правителството на Ирак; приветства хуманитарната помощ на ЕС за Ирак и Сирия; призовава за допълнителна хуманитарна помощ за населението, засегнато от конфликта, включително за сирийските кюрди;
12. призовава всички страни в конфликта в Сирия, особено сирийския режим, да гарантират защитата на цивилното население, да се придържат към задълженията си по международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ и съдействие по всички възможни канали, включително отвъд границите и линиите на конфликта, и да гарантират безопасността на всички членове на медицинския персонал и хуманитарните работници; приветства ролята на Ливан, Йордания и Турция при приемането на бежанци; призовава международната общност да бъде по-активна и инициативна при разпределянето на тежестта и предоставянето на пряка финансова подкрепа на приемащите държави; призовава ЕС да упражни натиск върху всички донори, така че те да изпълнят своите обещания и да осъществят бързо ангажиментите си; приветства ангажиментите, поети от държавите членки, като има предвид, че ЕС е най-големият донор на финансова помощ и източник на бъдещи ангажименти;
13. подчертава необходимостта да се използват всички възможности за ефективно противодействие на заплахата от ИД в Сирия, при пълно спазване на международното право; подчертава, че в дългосрочен план само трайно и приобщаващо политическо решение, включващо мирен преход към истинско представително управление в Сирия, би спомогнало за неутрализирането на заплахата от ИД и от други екстремистки организации;
14. призовава всички страни в конфликта в Сирия да зачитат мандата на силите за наблюдение на ООН за контролиране на разделението между израелските и сирийските войски и да гарантират сигурността и свободата на движение на силите на ООН, включително на тези от държави членки на ЕС; осъжда факта, че 45 представители на мироопазващите сили на Фиджи са били задържани от въоръжена групировка; приветства освобождаването на миротворците на 11 септември 2014 г.;
15. припомня изявлението на специалния координатор за съвместна мисия на Организацията за забрана на химическото оръжие и на Организацията на обединените нации (OPCW-UN), който посочи, че 96% от сирийското химическо оръжие е било унищожено; призовава за деактивирането на останалите оръжия в съответствие с Рамката за унищожаване на сирийското химическо оръжие;
16. приветства решението на отделни държави членки да отговорят положително на призива на кюрдските регионални власти за спешно предоставяне на военно оборудване. подчертава, че тези отговори отразяват възможностите и националното право на държавите членки и имат одобрението на иракските национални власти; призовава онези държави членки, които предоставят военни материали на кюрдските регионални органи да координират усилията си и да приложат ефективни мерки за контрол, за да се предотврати неконтролираното разпространение и използването на военно оборудване срещу цивилни лица;
17. отново изразява загриженост във връзка с присъединяването на хиляди чуждестранни бойци, включително граждани на държави — членки на ЕС, към бунта на ИД; призовава държавите членки да вземат подходящи мерки, за да попречат на бойците да отпътуват от родните им страни, в съответствие с Резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН, и да разработят обща стратегия за службите за сигурност и агенциите на ЕС при наблюдението и контрола на джихадистите; призовава за сътрудничество в ЕС и на международно равнище с оглед на предприемане на необходимите правни действия срещу всяко лице, заподозряно в участие в терористични актове; призовава държавите членки на ЕС да засилят сътрудничеството и обмена на информация помежду си и с органите на ЕС, и да гарантират ефективно сътрудничество с Турция; подчертава значението на превенцията, преследването, информираността, рехабилитацията и реинтеграцията;
18. приветства създаването на ново и приобщаващо правителство в Ирак, както и приемането на министерска програма; подкрепя усилията на министър-председателя за финализиране на сформирането на правителството; призовава правителството да бъде наистина представително, с приобщаващ дневен ред; подчертава, че правителството следва да представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, в това число неговото сунитско малцинство, с цел да се спрат кръвопролитията и разпокъсаността на страната; призовава всички участници да работят заедно в интерес на политическата стабилност и мир, както и да се борят срещу бунта на ИД; подчертава факта, че единството, суверенитетът и териториалната неприкосновеност на Ирак са от съществено значение за стабилността и икономическото развитие на страната и региона;
19. призовава правителството и парламента на Ирак спешно да преразгледат законодателството и съдебната практика, да реформират съдебната система на страната и службите за сигурност, и да приложат политики за приобщаване на всички иракчани, за да се сложи край на политиката на дискриминация;
20. призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки за намиране на решение за положението на жените в Ирак и в Сирия и да гарантират тяхната свобода и зачитането на основните им права, както и да приемат мерки за предотвратяване на експлоатацията, малтретирането и насилието срещу жени и деца, и по-специално ранните бракове на момичетата; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жени от общността на язидите, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членовете на ИД;
21. изразява загриженост във връзка с нарастващия брой на случаи на набиране на деца и млади хора в Ирак и Сирия; насърчава Комисията да си сътрудничи с партньори, в това число международни организации, за изготвянето на всеобхватна програма за отговаряне на необходимостта от защита на жените и децата, засегнати от въоръжени конфликти;
22. подкрепя искането на Съвета на ООН по правата на човека към Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека за спешното изпращане на мисия в Ирак, за да разследва злоупотреби и нарушения на международното право в областта на правата на човека, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групи, и да установи фактите и обстоятелствата на такива злоупотреби и нарушения, с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност;
23. поддържа убеждението си, че не може да съществува траен мир в Сирия и Ирак без отговорност за престъпленията, извършени от всички страни по време на конфликта, най-вече тези на религиозна или етническа основа; повторно отправя призива си за предаването на заподозрените в извършването на престъпления срещу човечеството в Сирия и Ирак на Международния наказателен съд и подкрепя всички инициативи в тази насока;
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник- председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на всички засегнати от конфликта в Сирия страни.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2013)0023.