ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Пакистан: закони относно богохулството
26.11.2014 - (2014/2969(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B8‑0289/2014)
EFDD (B8‑0290/2014)
S&D (B8‑0291/2014)
ALDE (B8‑0293/2014)
PPE (B8‑0302/2014)
Кристиан Дан Преда, Йерун Ленарс, Елмар Брок, Мишел Алио-Мари, Рашида Дати, Павел Свобода, Филип Жювен, Джовани Ла Вия, Туне Келам, Йоахим Целер, Ларс Адактусон, Ярослав Валенса, Мария Габриел, Дейвид Макалистър, Лоренцо Чеза, Франк Пруст, Петри Сарвамаь Андрей Пленкович, Богдан Брунон Вента, Моника Маковей, Дубравка Шуйца, Яромир Щетина, Едуард Кукан, Шон Кели, Иржи Поспишил, Барбара Матера, Марияна Петир, Давор Иво Щир, Томаш Здеховски, Чаба Шогор, Станислав Полчак, Ласло Тьокеш, Лара Коми, Масимилиано Салини, Ивана Малетич от името на групата PPE
Йозеф Вайденхолцер, Гофредо Мария Бетини, Енрико Газбара, Луиджи Моргано, Лиса Яконсари, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Кристина Либацка, Никола Капуто, Ричард Хауит, Мирослав Похе, Анди Кристя, Тонино Пицула, Афзал Кан, Мириам Дали, Марк Тарабела, Елена Валенсиано Мартинес-Ороско от името на групата S&D
Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Петер ван Дален, Бранислав Шкрипек, Яна Житнянска, Бастиан Белдер, Арне Герике, Джефри Ван Орден, Ришард Чарнецки от името на групата ECR
Дита Харанзова, Хуан Карлос Хираута Видал, Фернандо Маура Барандиаран, Павел Теличка, Исаскун Билбао Барандика, Мариел дьо Сарнез, Марите Схаке, Луи Мишел, Йоханес Корнелис ван Бален, Петрас Аущревичюс, Иван Яковчич, Жерар Дьопре, Иво Вайгъл, Петър Йежек, Хавиер Нарт, Антанас Гуога, Урмас Пает, Йозо Радош от името на групата ALDE
Джийн Ламбърт, Барбара Лохбилер, Хейди Хаутала от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Марко Вали, Лаура Аджеа, Роландас Паксас от името на групата EFDD
Резолюция на Европейския парламент относно Пакистан: закони относно богохулството
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Пакистан,
– като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,
– като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,
– като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,
– като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите Габриела Кнаул от 4 април 2013 г., съставен след мисията ѝ в Пакистан от 19 до 29 май 2012 г.;
– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса, която осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства[1],
– като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията[2],
– като взе предвид петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети, като например добро управление и диалог по правата на човека, както и тясно свързания втори стратегически диалог между ЕС и Пакистан от 25 март 2014 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 11 март 2013 г., които отново изразяват очакванията на ЕС във връзка с насърчаването и зачитането на правата на човека и осъждат всички актове на насилие, включително срещу религиозните малцинства[3],
– като взе предвид изявлението от 18 октомври 2014 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно решението на Областния съд в Лахор да потвърди присъдата на г-жа Асия Биби в Пакистан,
– като взе предвид съобщението за медиите от 29 октомври 2014 г., публикувано от делегацията на Европейския съюз в Пакистан по повод на посещението на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан от 26 до 29 октомври 2014 г.,
– като взе предвид резолюцията си от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС[4],
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че Асия Биби, християнка от Пенджаб, беше арестувана през 2009 г. и беше осъдена на смърт през 2010 г. за богохулство съгласно раздел 295 В от Наказателния кодекс на Пакистан; като има предвид, че на 16 октомври 2014 г. Областният съд в Лахор отхвърли жалбата на Асия Биби и потвърди присъдата; като има предвид, че на 24 ноември 2014 г. подсъдимата обжалва решението пред Върховния съд, като това производство може да отнеме години; като има предвид, че президентът на Пакистан все още може, чрез помилване от своя страна, да отхвърли решението на Областния съд в Лахор и да амнистира Асия Биби;
Б. като има предвид, че на 7 ноември 2014 г. християнската двойка Шама Биби и Шахбаз Масих бяха пребити от тълпа, която ги обвинила в изгарянето на страници от Корана, в източната част на Пакистан; като има предвид, че телата им са били изгорени в тухлена пещ, като според някои сведения те са били все още живи, когато са били хвърлени в пещта;
В. като има предвид, че неотдавна няколко пакистански граждани получиха смъртни присъди заради нарушения на законите относно богохулството, в т.ч. християнинът Саван Масих за предполагаема обида към пророка Мохамед по време на разговор и християнската двойка Шафкат Емануел и Шагуфта Каусар за предполагаема обида към пророка в текстово съобщение;
Г. като има предвид, че активистът в областта на правата на човека и адвокат Рашид Рехман беше убит на 7 май 2014 г.; като има предвид, че няколко седмици по-рано Рехман е бил заплашван, защото е защитавал университетски преподавател, подлежащ на съдебно преследване съгласно законите относно богохулството в Пакистан;
Д. като има предвид, че през октомври 2014 г. Мохамад Асгар, британски гражданин от пакистански произход, който е бил задържан за богохулство в Пакистан въпреки диагнозата си на психично болен в Обединеното кралство, беше прострелян и ранен от затворнически надзирател; като има предвид, че неговият нападател беше арестуван и обвинен в опит за убийство от местните органи и че осем други затворнически надзиратели бяха отстранени от длъжност;
Е. като има предвид, че на 5 ноември 2014 г. Туфаил Хайдер, 45-годишен шиит, беше убит от разпитващия полицейски служител, който по-късно заявил, че г-н Хайдер е направил унизителни забележки срещу „придружителите на пророка Мохамед“;
Ж. като има предвид, че според сведенията между 1987 г. и октомври 2014 г. общо 1 438 души са обвинени в богохулство в Пакистан, в т.ч. 633 мюсюлмани, 494 ахмади, 187 християни и 21 индуси; като има предвид, че от 1990 г. насам най-малко 60 души са убити вследствие на масово насилие в свързани с богохулство дела;
З. като има предвид, че няколко десетки души, в т.ч. мюсюлмани, индуси, християни и други, в момента се намират в затвора по обвинения в богохулство; като има предвид, че до момента не е изпълнена нито една смъртна присъда по обвинения в богохулство, но няколко обвиняеми са били убили вследствие на масово насилие; като има предвид, че съществува огромен натиск върху съдебната система на Пакистан от страна на някои религиозни лидери за потвърждаване и изпълнение на смъртните присъди, които обикновено се издават от съдилища на по-ниска инстанция; като има предвид, че съдебните производства често отнемат много години и имат пагубен ефект върху невинните пакистански граждани и техните семейства и общности;
И. като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности; като има предвид, че широко разпространената злоупотреба с тези закони е добре документирана; като има предвид, че вместо да защитят религиозните общности, тези закони са насадили страх в цялото пакистанско общество; като има предвид, че всички опити за реформиране на законите или тяхното прилагане са били осуетени чрез заплахи и убийства; като има предвид, че опитите за обсъждане на тези въпроси в медиите, онлайн или офлайн, често се посрещат със заплахи и тормоз, включително от страна на правителството;
Й. като има предвид, че Пакистан играе важна роля за насърчаването на стабилността в Южна Азия и от него би могло да се очаква да служи за пример за укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;
К. като има предвид, че неотдавна Пакистан ратифицира седем от деветте най-важни международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които съдържат редица разпоредби относно правораздаването, правото на справедлив процес, равенството пред закона и недопускането на дискриминация;
Л. като има предвид, че чрез механизмите на ООН в областта на правата на човека беше поискано Пакистан да отмени законите относно богохулството или поне да въведе незабавни защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата със законите с цел налагане на наказания на граждани, често от малцинствени религиозни общности;
М. като има предвид, че ЕС и Пакистан задълбочиха и разшириха своите двустранни връзки, както е видно от петгодишния план на ангажиментите, стартиран през февруари 2012 г., и от втория стратегически диалог между ЕС и Пакистан, проведен през март 2014 г.; като има предвид, че целта на петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан е изграждането на стратегически отношения и установяване на партньорство за мир и развитие, основано на споделени ценности и принципи;
Н. като има предвид, че Пакистан се включи в схемата ОСП+ за първи път на 1 януари 2014 г.; като има предвид, че тази схема следва да осигури силен стимул за зачитането на основните права на човека и трудовите права, околната среда и принципите за добро управление;
1. изразява дълбока загриженост и покруса от решението на Областния съд в Лахор от 16 октомври 2014 г. да потвърди издадената на Асия Биби смъртна присъда за богохулство; призовава Върховния съд да започне работата си по делото бързо и без забавяне и да спазва принципите на правовата държава и пълното зачитане на правата на човека в своето решение;
2. призовава пакистанските съдилища също да се заемат бързо с преразглеждането на смъртните присъди на Саван Масих, Мохамад Асгар, Шафкат Емануел и неговата съпруга Шагуфта Каусар, както и с присъдите на всички други граждани, които понастоящем са осъдени на смърт заради предполагаеми нарушения на законите относно богохулството;
3. осъжда остро убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и изказва съболезнованията си на техните семейства, както и на семействата на всички невинни жертви, убити вследствие на законите относно богохулството в Пакистан; призовава за изправяне пред съд на извършителите на тези деяния; отбелязва решението на правителството на Пенджаб да създаде комитет с цел ускоряване на разследването на убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и да разпореди осигуряването на допълнителна полицейска защита за християнските квартали в провинцията; въпреки това подчертава, че е необходимо да се сложи край на климата на безнаказаност и да се проведат по-широки реформи, за да се намери решение на проблема с насилието срещу религиозните малцинства, който е все още широко разпространен в Пакистан;
4. изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният министър Шахбаз Бхати, покойният губернатор Салман Тазир и Рашид Рехман, които бяха убити заради позицията си в подкрепа на религиозната толерантност, се използват все по-често срещу уязвимите малцинствени групи, в т.ч. ахмади и християни, в Пакистан;
5. призовава пакистанското правителство да извърши задълбочен преглед на законите относно богохулството и тяхното настоящо прилагане, по-специално раздели 295 Б и В от Наказателния кодекс, които предвиждат задължителна присъда доживотен затвор (295 Б и В) или дори смъртно наказание (295 В) за предполагаемо богохулство, с оглед на тяхната отмяна; призовава пакистанското правителство да премахне смъртното наказание, в т.ч. за богохулство и вероотстъпничество, и да въведе защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата с правните разпоредби относно богохулството и вероотстъпничеството;
6. призовава пакистанските органи да гарантират независимостта на съдилищата, принципите на правовата държава и справедливия процес в съответствие с международните стандарти в областта на съдебните производства, включително като вземат предвид неотдавнашните препоръки на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите; наред с това призовава пакистанските органи да предоставят достатъчна закрила на всички, които са свързани със случаи на богохулство, включително чрез предпазване на съдиите от външен натиск, защита на обвинените и техните семейства и общности от масово насилие и предоставяне на решения за тези, които са оправдани, но не могат да се завърнат в местата си на произход;
7. припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от 5% от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;
8. въпреки това настоятелно призовава пакистанското правителство да увеличи усилията си за по-добро разбирателство между религиите, да предприеме активни мерки по отношение на религиозната враждебност от страна на участници от обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, актовете на насилие и сплашване, както и да предприеме действия срещу реалната или предполагаема безнаказаност;
9. категорично осъжда всички актове на насилие срещу религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и убеждения; изтъква, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; освен това подчертава, че всички пакистанци, независимо от своето вероизповедание и религия, заслужават равно зачитане, насърчаване и защита на своите човешки права;
10. призовава ЕСВД и Комисията да използват всички инструменти, с които разполагат, включително посочените в Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, за да подпомогнат религиозните общности и да упражнят натиск върху пакистанското правителство да положи повече усилия за защитата на религиозните малцинства; приветства във връзка с това неотдавнашното посещение на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан и обсъжданията, които е провел там;
11. подчертава, че предоставянето на статут по ОСП+ е обвързано с условия и, наред с другото, както е посочено в приложение VIII към новия основен регламент относно ОСП, зависи от ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции, повечето от които са в областта на правата на човека, и че ЕС може да реши да оттегли преференциите по ОСП+, ако дадена държава не изпълнява своите ангажименти;
12. настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да наблюдават строго спазването от страна на Пакистан на ангажиментите му съгласно ОСП+, както и да насърчават и защитават правата на човека в Пакистан;
13. призовава ЕСВД и Комисията да работят с пакистанските органи с цел да се реформира начинът, по който се използват законите относно богохулството, включително чрез прилагане на мерките, предложени в параграф 5 по-горе;
14. насърчава пакистанското правителство да работи с органите на ООН, включително докладчика на ООН за свободата на религията и убежденията, с цел да се даде отговор на основателните опасения относно проблемите в областта на правата на човека;
15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.