ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела
17.12.2014 - (2014/2998(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
PPE (B8‑0375/2014)
S&D (B8‑0376/2014)
ECR (B8‑0377/2014)
ALDE (B8‑0379/2014)
Кристиан Дан Преда, Яромир Щетина, Паскуал де Грандес , Елмар Брок, Давор Иво Щир, Богдан Вента, Франсиско Милян Мон, Лоренцо Чеза, Туне Келам, Моника Маковей, Франк Пруст, Андрей Пленкович, Ярослав Валенса, Джовани Ла Вия, Дубравка Шуйца, Йерун Ленарс, Лара Коми, Томаш Здеховски, Шон Кели, Чаба Шогор, Анджей Гжиб, Едуард Кукан, Пал Чаки, Павел Свобода, Михаела Шойдрова, Дейвид Макалистър, Марияна Петир, Елизабета Гардини, Габриелюс Ландсбергис от името на групата PPE
Йозеф Вайденхолцер, Франсишку Асиш, Пиер Антонио Панцери, Елена Валенсиано, Рамон Хауреги Атондо, Енрико Газбара, Кристина Либацка, Алесия Мария Моска, Никола Данти, Микела Джуфрида, Хави Лопес, Никола Капуто, Лиса Яконсари, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Анди Кристя, Марк Тарабела, Марлене Мици, Мириам Дали, Кашету Киенге, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Вилия Блинкевичуте, Карлуш Зориню, Ана Гомеш, Мирослав Похе, Нина Гил от името на групата S&D
Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Ришард Чарнецки, Арне Герике от името на групата ECR
Фернандо Маура Барандиаран, Дита Харанзова, Беатрис Бесера Бастеречеа, Фредерик Рийс, Луи Мишел, Рамон Тремоза и Балселс, Мариел дьо Сарнез, Павел Теличка, Исаскун Билбао Барандика, Иво Вайгъл, Хуан Карлос Хираута Видал, Ренате Вебер, Йоханес Корнелис ван Бален, Жерар Дьопре, Иван Яковчич, Антанас Гуога, Мартина Длабайова, Петрас Аущревичюс, Хавиер Нарт, Йозо Радош, Марите Схаке от името на групата ALDE
Резолюция на Европейския парламент относно преследването на демократичната опозиция във Венецуела
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно положението във Венецуела, включително резолюциите от 24 май 2007 г. относно случая „Radio Caracas TV“[1] , от 23 октомври 2008 г. относно недопускането по политически мотиви на кандидати на избори във Венецуела[2] , от 7 май 2009 г. относно случая с Мануел Росалес[3] , от 11 февруари 2010 г. относно Венецуела[4] , от 8 юли 2010 г. относно Венецуела и конкретно случая на Мария Лурдес Афиуни[5] , от 24 май 2012 г. относно оттеглянето на Венецуела от Междуамериканската комисия по правата на човека[6] и от 27 февруари 2014 г. относно политическото положение във Венецуела[7],
– като взе предвид изявленията за пресата на говорителя на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията Катрин Аштън от 28 март 2014 г. и от 15 април 2014 г. относно положението във Венецуела,
– като взе предвид становището на работната група по произволното задържане на Комисията по правата на човека на Общото събрание на ООН от 26 август 2014 г.,
– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека от 20 октомври 2014 г. относно задържането на демонстранти и политици във Венецуела,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Венецуела е страна,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че икономическа криза, високите равнища на корупция, продължителният недостиг на основни стоки, насилието и политическите разделения предизвикаха мирни протести срещу правителството на президента Николас Мадуро през февруари 2014 г., които все още продължават; като има предвид, че протестиращите бяха посрещнати с прекомерна употреба на сила и насилие от страна на полицията, членовете на националната гвардия и ожесточени и неконтролируеми проправителствени въоръжени групи; като има предвид, че според местни и международни организации над 1 700 протестиращи са в очакване на съдебен процес и повече от 69 остават в затвора, а най-малко 40 души бяха убити по време на протестите, въпреки че на убийците им не се търси отговорност; като има предвид, че от Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека се потвърждава, че са получени доклади за повече от 150 случая на малтретиране по време на задържане, включително изтезания; като има предвид, че според няколко източника, преследването на демократичната опозиция от страна на силите за сигурност все още продължава;
Б. като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и правото на участие в мирни демонстрации са основни елементи на демокрацията и те са признати във венецуелската конституция; като има предвид, че равенството и справедливостта за всички са невъзможни без зачитането на основните свободи и правата на всеки гражданин; като има предвид, че съществуват многобройни съобщения, потвърждаващи, че медиите са подложени на увеличаваща се цензура и сплашвания; като има предвид, че по време на 70-ата сесия на Общото събрание на Американската асоциация на печатните издания (IAPA) в Сантяго (Чили), въпросната организация заяви, че Венецуела оказва все по-голям натиск върху независимите медии и настоятелно призова Венецуела да зачита свободата на изразяване и предупреди за допълнително намаляване на демократичните свободи;
В. като има предвид, че опозиционният лидер Леополдо Лопес беше произволно задържан на 18 февруари 2014 г. по обвинение в заговор, подстрекаване на демонстрации, съпроводени с насилие, палежи и повреждане на имущество; като има предвид, че след задържането му той беше подложен на физически и психологически изтезания и беше подложен на строг тъмничен режим; като има предвид, че опозиционният кметовете Даниел Себальос и Висенсио Скарано, както и полицейския служител Салваторе Лукезе, бяха арестувани за непрекратяване на протестите и гражданските бунтове в техните градове и осъдени на няколко години затвор; като има предвид, че опозиционните членове на Конгреса Хуан Карлос Калдера, Исмаил Гарсия и Ричард Мардо са изправени пред разследванията и съдебни производства, насочени към временното им отстраняване от длъжност и изключване от Конгреса;
Г. като има предвид, че студентските лидери Сайрам Ривас, председател на студентския център на школата за социална дейност към Централния университет на Венецуела, Кристиан Хил и Мануел Котис са несправедливо държани в помещения, които принадлежат на боливарската разузнавателна служба повече от 120 дни и са подложени на мъчения и малтретиране във връзка с протестите, които се проведоха между февруари и май 2014 г., след като бяха обвинени в престъпление на подбудителството към престъпления и използване на малолетни и непълнолетни лица за извършването на престъпления;
Д. като има предвид, че на 20 октомври 2014 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн изрази загриженост във връзка със задържането на демонстранти и призова за освобождаване на всички задържани поради упражняването на правото на мирен протест; като има предвид, че на 8 октомври 2014 г. работната група на ООН по произволното задържане описа задържането на Леополдо Лопес като незаконно, произволно и политически мотивирано, и призовава за неговото освобождаване, както и за освобождаването на всички произволно задържани лица;
Е. като има предвид, че венецуелското правителство носи особена отговорност за спазването на принципите на правовата държава и международното право, като се има предвид, че е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН от 16 октомври 2014 г.;
Ж. като има предвид, че в бележките в неотдавнашния доклад на Комитета на ООН срещу изтезанията относно Боливарска република Венецуела изрично беше изразена загриженост относно ширещата се безнаказаност, изтезания и малтретиране на политическите затворници, прекомерна употреба на сила, търпимост и съучастие с действията на проправителствените въоръжени групировки, произволни арести и липса на основни процедурни гаранции; като има предвид, че този в доклад се отправя призив за незабавното освобождаване на всички лица, задържани произволно, включително Леполдо Лопес и Даниел Себальос, които бяха арестувани при упражняване на тяхното право на изразяване и мирни протести, и освен това се изразява загриженост по повод нападенията над журналисти и активисти за правата на човека, извънсъдебни екзекуции и пълна липса на независима съдебна власт;
З. като има предвид, че г-н Хосе Мигел Инсулса, генерален секретар на Организацията на американските държави (ОАД), призова за освобождаване на лицата, лишени от свобода поради участието им в протести; като има предвид, че Междуамериканската комисия по правата на човека изрази дълбока загриженост във връзка с положението, свързано със спазването на свободата на сдружаване и свободата на изразяване във Венецуела;
И. като има предвид, че решението на Венецуела да се оттегли от Американската конвенция за правата на човека влезе в сила на 10 септември 2013 г.; като има предвид, че в резултат на тези действия гражданите и жителите на Венецуела не могат да внасят жалби пред Междуамериканския съд по правата на човека;
Й. като има предвид, че през март 2014 г. Мария Корина Мачадо, член на Националната асамблея, получила най-много гласове във Венецуела, беше неправомерно и произволно отстранена от длъжност, лишена от мандата си и изключена от Парламента от председателя на Националната асамблея, Диосдадо Кабейо, който я обвини в измяна за това, че се е обявила против масивното и системно нарушаване на правата на човека във Венецуела пред Постоянния съвет на Организацията на американските държави (ОАД);
К. като има предвид, че в хода на своята политическа и парламентарна дейност Мария Корина Мачадо беше подложена на поредица от наказателни производства, политически преследвания, заплахи, сплашване, тормоз и дори физическо насилие от страна на привърженици на правителството в пленарната зала на Националната асамблея; като има предвид, че неотдавна тя беше обвинена в опит за убийство на президента Мадуро и може да прекара до 16 години в затвор;
Л. като има предвид, че съдебната система не работи като независим орган на властта; като има предвид, че от съдебната система не може да се очаква да провежда безпристрастни разследвания или да постановява справедливи съдебни решения във връзка с обвиненията срещу опозицията;
М. като има предвид, че единствено зачитането на основните права и свободи и конструктивният и изпълнен с уважение диалог, провеждан в дух на толерантност, могат да помогнат на страната да излезе от тази тежка криза и да преодолее бъдещите трудности;
Н. като има предвид, че между правителството и опозицията започнаха преговори относно протестите през април 2014 г., наречени кръгла маса за диалог („Mesa de Diálogo“), но за съжаление бяха прекъснати месец по-късно без да е постигнат успех;
О. като има предвид, че Венецуела е страната с най-големи енергийни резерви в Латинска Америка; като има предвид, че народът на Венецуела страда от сериозен недостиг на основни стоки, цените на хранителните продукти се удвоиха и беше въведена система за продоволствени купони; като има предвид, че цените на нефта продължават значително да се понижават, като това задълбочава икономическия спад и е заплаха за крехката, зависима от нефта, икономика на страната;
П. като има предвид, че неспособността на държавата да поддържа законността и реда доведе до това, че Венецуела се превърна в една от държавите с най-много насилие в света; като има предвид, че според Службата на ООН по наркотиците и престъпността продължаващата политическа и икономическа криза във Венецуела е допринесла за увеличаването на броя на убийствата и за повишаването на несигурността на гражданите;
1. изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на положението във Венецуела и осъжда задържането на мирно протестиращи граждани, на студенти и на лидери на опозицията; настоятелно призовава за незабавното освобождаване на произволно задържаните затворници в съответствие с исканията, отправени от редица органи на ООН и от международни организации;
2. решително осъжда политическото преследване и репресиите на демократичната опозиция, нарушенията на свободата на изразяване и на демонстрации, както и съществуването на цензура в медиите и в интернет;
3. решително осъжда използването на насилие срещу протестиращите; поднася своите искрени съболезнования на семействата на жертвите; призовава венецуелските органи да разследват тези престъпления и да подведат виновните под отговорност в пълна степен, без никакви възможности за безнаказаност;
4. насърчава всички страни да се стремят към мирен диалог, който да обхваща всички сегменти на венецуелското общество, за да се определят пресечни точки и да се даде възможност на политическите участници да обсъдят най-сериозните проблеми, пред които е изправена държавата; призовава всички заинтересовани страни да избягват допълнителното ескалиране на насилието и припомня на правителството на Венецуела, че конструктивният диалог е невъзможен, докато лидерите на опозицията продължават да бъдат произволно задържани в затвор;
5. призовава венецуелските органи незабавно да разоръжат и разпръснат неконтролируемите въоръжени организации и групи с проправителствена ориентация, като сложат край на тяхната безнаказаност;
6. припомня на правителството на Венецуела за негова отговорност да гарантира, че всички съдебни процеси са в съответствие с международните стандарти; припомня, че спазването на принципа на разделение на властите е от основно значение в една демокрация и че системата на правосъдието не може да се използва от органите като средство за политическо преследване и репресии на демократичната опозиция; призовава венецуелските органи да оттеглят необоснованите обвинения и заповеди за задържане срещу политици от опозицията и да гарантират сигурността на всички граждани в държавата независимо от политическите им възгледи и принадлежност;
7. призовава правителството на Венецуела да спазва своята собствена конституция и международните си задължения във връзка с независимостта на съдебната власт, правата на свобода на изразяване, на сдружаване и на мирно събиране, както и политическия плурализъм, тъй като те са основни елементи на демокрацията, и да гарантира, че хората не биват наказвани за това, че упражняват правата си на мирни събирания и на свобода на изразяване;
8. призовава правителството на Венецуела да зачита правата на човека, да проведе ефективни разследвания на предполагаемите нарушения на правата на човека и да осигури условия за създаването на обстановка, в която защитниците на правата на човека и независимите неправителствени организации могат да изпълняват своята законна работа, а именно да насърчават правата на човека и демокрацията;
9. призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Делегацията на ЕС, както и делегациите на държавите членки, да продължат да наблюдават разследванията и съдебните изслушвания на лидери на опозицията;
10. призовава правителството на Венецуела да започне интензивен и отворен диалог за правата на човека с Европейския съюз;
11. призовава ЕС, неговите държави членки и върховния представител/заместник-председател Федерика Могерини да отправят призив за незабавно освобождаване на всички протестиращи, задържани произволно след започването на протестите;
12. припомня своето искане за изпращането на ad hoc делегация на Европейския парламент, която да оцени положението във Венецуела и да проведе диалог с всички страни, участващи в конфликта, възможно най-скоро;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и Националната асамблея на Боливарска република Венецуела, на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и на генералния секретар на Организацията на американските държави.