ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Киргизстан, законопроект срещу хомосексуалната пропаганда

14.1.2015 - (2015/2505(RSP))

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B8‑0054/2015)
ALDE (B8‑0056/2015)
ECR (B8‑0061/2015)
S&D (B8‑0063/2015)
PPE (B8‑0064/2015)
GUE/NGL (B8‑0065/2015)

Кристиан Дан Преда, Туне Келам, Елмар Брок, Арно Данжан, Джовани Ла Вия, Лара Коми, Богдан Брунон Вента, Давор Иво Щир, Чаба Шогор, Иржи Поспишил, Шон Кели, Йерун Ленарс, Лудек Нидермайер, Агнешка Козловска-Райевич, Яромир Щетина, Станислав Полчак, Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн от името на групата PPE
Йозеф Вайденхолцер, Лиса Яконсари, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Гофредо Мария Бетини, Кашету Киенге, Кристина Либацка, Елена Валенсиано, Пиер Антонио Панцери, Марлене Мици, Никола Капуто, Микела Джуфрида, Мирослав Похе, Марк Тарабела, Виктор Негреску, Василика Виорика Дънчила, Мириам Дали, Юг Байе, Таня Файон от името на групата S&D
Чарлз Танък от името на групата ECR
София ин 'т Велд, Беатрис Бесера Бастеречеа, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мариел дьо Сарнез, Хуан Карлос Хираута Видал, Иван Яковчич, Петър Йежек, Фернандо Маура Барандиаран, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо  Радош, Робер Рошфор, Маритйе Схаке, Павел Теличка, Рамон Тремоса и Балсейс, Йоханес Корнелис ван Бален, Иво Вайгъл, Хилде Вотманс от името на групата ALDE
Малин Бьорк, Мари-Кристин Вержиа, Юнус Омаржи, Патрик Льо Ярик, Лола Санчес Калдентей от името на групата GUE/NGL
Улрике Луначек, Тамаш Месерич, Хейди Хаутала, Барбара Лохбилер от името на групата Verts/ALE
Даниела Аюто, Дарио Тамбурано, Иняцио Корао, Изабела Адинолфи, Лаура Аджеа, Марко Вали, Фабио Масимо Касталдо

Резолюция на Европейския парламент относно Киргизстан, законопроект срещу хомосексуалната пропаганда

(2015/2505(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Киргизстан и републиките от Централна Азия, и по-конкретно резолюцията от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия[1],

–  като взе предвид конституцията на Киргизстан, и по-специално членове 16, 31, 33 и 34 от нея,

–  като взе предвид международните задължения и инструменти по отношение на правата на човека, включително онези, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който гарантира свободата на словото, свободата на сдружаване, правото на зачитане на интимния, личния и семейния живот на отделни личности и правото на равенство, и забранява дискриминацията при упражняването на тези права,

–  като взе предвид Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. и Резолюция A/HRC/27/32 на Съвета на ООН по правата на човека от 24 септември 2014 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

–  като взе предвид изявлението относно Киргизстан, направено от говорителя на Върховния комисар на ООН за правата на човека на 24 октомври 2014 г.,

–  като взе предвид статута на Киргизкия парламент като „партньор за демокрация“ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ),

–  като взе предвид Резолюция 1984 (2014) на ПАСЕ от 8 април 2014 г. относно искането за статут на „партньор за демокрация“ на Парламентарната асамблея, внесено от парламента на Киргизката република, и по-специално параграфи 15.24, 15.25 и 15.26 от нея,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, и по-специално членове 2 и 92 от него,

–  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и преразгледани през 2008 г., както и насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ), приета през 1979 г.,

–  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие и програмата за периода след 2015 г.,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Киргизстан през последните години постигна голям напредък в сравнение с останалите страни в региона, най-вече като се превърна в парламентарната демокрация, увеличи усилията за борба с корупцията и се ангажира с универсалните стандарти в областта на правата на човека;

Б.  като има предвид, че ЕС несъмнено има интерес от мирен, демократичен и проспериращ в икономическо отношение Киргизстан; като има предвид, че ЕС пое ангажимент, по-специално чрез своята Стратегия за Централна Азия, да действа като партньор на страните в региона;

В.  като има предвид, че страните от Централна Азия са изправени пред редица общи предизвикателства, като например бедност и сериозни заплахи за човешката сигурност, както и необходимостта от укрепване на демокрацията, зачитането на правата на човека, доброто управление и правовата държава;

Г.  като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължението да предотвратяват насилието и дискриминацията, включително въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на половата принадлежност;

Д.  като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица трябва да се ползват от същите права на човека като всички други хора;

Е.  като има предвид, че Киргизката република през 1998 г. отмени считането за престъпление на хомосексуалността сред мъжете, а през 2004 г. – и на хомосексуалността сред жените;

Ж.  като има предвид, че на 15 октомври 2014 г. Киргизкият парламент прие на първо четене законопроект № 6–11804/14, който съдържа изменения на Наказателния кодекс, Кодекса относно административната отговорност, Закона за мирните събрания и Закона за медиите, насочени към забрана на „насърчаването на нетрадиционни сексуални отношения по открит или непряк начин“, и предвижда лишаване от свобода до една година;

З.  като има предвид, че част от медиите и някои политически и религиозни лидери в тези държави все повече се стремят да сплашват ЛГБТИ лица, да ограничават техните права и да узаконяват насилието срещу тях;

И.  като има предвид, че множество държавни глави и правителствени ръководители, ръководни лица от ООН, правителствени и парламентарни представители, и Европейският съюз, включително Съветът, Парламентът, Комисията и бившият Върховен представител Аштън, твърдо осъдиха подобни закони „против пропагандата“;

Й.  като има предвид, че различните проявления на дискриминация, основани на пола, сексуалната ориентация и половата идентичност, са свързани, и като има предвид, че различни НПО и ООН отбелязаха, че неравенството между жените и мъжете остават значителни, и факта, че момичетата и жените в Киргизстан продължават да са жертва на злоупотреби, като отвличания и принудителни бракове, въпреки че законът от 1994 г., който ги забранява, беше укрепен през януари 2013 г.;

1.  изразява дълбоко съжаление поради представянето на този законопроект и във връзка с всякакви действия, които биха могли да доведат до форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение и призовава всички държави незабавно да сложат край на инкриминирането на хомосексуалността;

2.  отново подчертава факта, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в областта на индивидуалното право на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от международното право в областта на правата на човека, съгласно което равенството и недискриминацията трябва да се защитават, а свободата на изразяване трябва да се гарантира;

3.  припомня на Киргизкия парламент неговите международни задължения и Споразумението за партньорство и сътрудничество с Европейския съюз, което включва пълно зачитане на правата на човека като съществен елемент от партньорството, и призовава за оттеглянето на законопроекта срещу „разпространението на информация за нетрадиционни сексуални отношения“, който той разглежда в момента;

4.  отбелязва, че законопроектът, приет на първо четене, трябва да се гласува още два пъти, преди да премине за подпис към президента, и подчертава, че приемането на всякакво законодателство относно „нетрадиционните отношения“ не следва да бъде в противоречие със задълженията и ангажиментите на Киргизстан в областта на правата на човека;

5.  призовава киргизките органи да потвърдят публично, че всички хора в Киргизстан имат право да живеят свободно без дискриминация и насилие, въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност, и че всякакви противни на това право действия са незаконни и ще бъдат преследвани;

6.  призовава Киргизкия парламент да следва препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Резолюция 1984 (2014) относно искането за статут на „партньор за демокрация“ и по-специално препоръки 15.24, 15.25 и 15.26;

7.  призовава Киргизкия парламент да спазва конституцията на Киргизстан, включително член 16 от нея, който гласи, че „закони, които отхвърлят или се отклоняват от правата на човека и гражданските права и свободи не се приемат в Киргизката република“, и членове 31, 33 и 34, които потвърждават свободата на словото, свободата на информация и свободата на събранията, и да отхвърли законопроект 6–11804/14;

8.  изразява дълбока загриженост относно отрицателните последици от обсъждането и евентуалното приемане на този законопроект, които допълнително задълбочават стигматизацията, дискриминацията и насилието спрямо ЛГБТИ лица; призовава политиците и религиозните лидери да се въздържат от реторика, насочена срещу ЛГБТИ, включително проповядващи вражда и омраза изказвания и подстрекаване към омраза;

9.  изразява загриженост относно възможните последици от подобно законодателство за международните донори, неправителствените организации и хуманитарните организации, които работят по въпроси, свързани с ЛГБТИ и предпазване от ХИВ;

10.  призовава Съвета на ООН по правата на човека да вземе под внимание, като част от предстоящия универсален периодичен преглед на Киргизстан, незачитането на принципите на равенство и недискриминация, изразено с този законопроект;

11.  призовава органите на Киргизстан да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че защитниците на правата на човека могат да извършват своята дейност за насърчаване и защита на правата на човека без никакви пречки;

12.  настоятелно призовава Киргизстан, в периода преди четиринадесетото заседание на Съвета за сътрудничество между ЕС и Киргизката република, да продължи с реформите, водещи до прозрачност, независимост на съдебната власт, междуетническо помирение и зачитане на правата на човека, тъй като те са основни фактори за дългосрочното устойчиво развитие на страната;

13.  приветства напредъка, постигнат от киргизките органи в областта на правата на човека в периода между четвъртия и петия кръг на диалога относно правата на човека между ЕС и Киргизката република; настоятелно призовава киргизките органи да продължат напредъка в тази област;

14.  призовава Комисията, Съвета и Службата за външна дейност да покажат ясно на киргизките органи, че евентуалното приемане на този законопроект би могло да се отрази на отношенията с ЕС, в съответствие с член 92, параграф 2 от Споразумението за партньорство и сътрудничество; също така призовава Съвета и Службата за външна дейност да повдигнат този въпрос на съответните международни форуми, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации;

15.  призовава киргизките органи да гарантират, че твърденията за изтезания и нечовешко и унизително отношение се разследват незабавно и ефективно и че извършителите се изправят пред правосъдието; освен това призовава за освобождаване на всички лишени от свобода заради техните убеждения, и по-специално Азимжан Аскаров, в очакване на цялостно, безпристрастно и справедливо разследване, включително на неговите твърдения за изтезания и малтретиране;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Киргизкия парламент и на президента на Киргизстан.

• [1]  OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 91.