Процедура : 2015/2599(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0240/2015

Внесени текстове :

RC-B8-0240/2015

Разисквания :

PV 12/03/2015 - 6.1
CRE 12/03/2015 - 6.1

Гласувания :

PV 12/03/2015 - 8.1

Приети текстове :

P8_TA(2015)0071

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 553kWORD 100k
11.3.2015
PE552.219v01-00}
PE552.232v01-00}
PE552.233v01-00}
PE552.235v01-00}
PE552.238v01-00}
PE552.243v01-00} RC1
 
B8-0240/2015}
B8-0253/2015}
B8-0254/2015}
B8-0256/2015}
B8-0259/2015}
B8-0264/2015} RC1

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника за дейността

вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:

Verts/ALE (B8‑0240/2015)

ALDE (B8‑0253/2015)

ECR (B8‑0254/2015)

EFDD (B8‑0256/2015)

PPE (B8‑0259/2015)

S&D (B8‑0264/2015)


относно неотдавнашните нападения и отвличания от Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци  (2015/2599(RSP))


Кристиан Дан Преда, Ларс Адактусон, Дьорд Хьолвени, Елмар Брок, Рамона Николе Мънеску, Иржи Поспишил, Джовани Ла Вия, Едуард Кукан, Богдан Брунон Вента, Чаба Шогор, Естер де Ланге, Томаш Здеховски, Лара Коми, Яромир Щетина, Павел Свобода, Йожеф Над, Туне Келам, Йоахим Целер, Андрей Ковачев, Дейвид Макалистър, Андрей  Пленкович, Ивана Малетич, Терез Комодини Какиа, Франсеск Гамбус, Паскал Аримон, Клод Ролен, Давор Иво Щир, Йерун Ленарс, Кинга Гал, Моника Маковей, Марияна Петир от името на групата PPE
Виктор Боштинару, Ричард Хауит, Йозеф Вайденхолцер, Ана Гомеш, Никола Капуто, Димитрис Пападакис, Никос Андрулакис, Алесия Мария Моска, Лиса Яконсари, Тонино Пицула, Нина Гил, Дейвид Мартин, Кашету Киенге, Елена Валенсиано, Микела Джуфрида, Виорика Дънчила, Виктор Негреску, Анди Кристя, Вилия Блинкевичуте, Луиджи Моргано, Мирослав Похе, Енрико Газбара, Марлене Мици, Клаудия Тапардел, Зигмантас Балчитис, Момчил Неков, Юг Байе, Линда Макаван, Ейдер Гардиасабал Рубиал, Афзал Кан, Джуд Къртън-Дарлинг, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Сурая Пост, Пиер Антонио Панцери, Брандо Бенифеи, Хави Лопес, Лауренциу Ребега, Ерик Андрийо от името на групата S&D
Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Валдемар Томашевски, Зджислав Краснодембски, Арне Герике, Петер ван Дален, Беатрикс фон Щорх, Бранислав Шкрипек, Яна Житнянска, Бастиан Белдер, Ангел Джамбазки, Анна Елжбета Фотига, Марек Юрек, Ришард Антони Легутко, Томаш Пьотър Поремба, Ришард Чарнецки, Дейвид Камбъл Банърман от името на групата ECR
Хавиер Нарт, Иво Вайгъл, Рамон Тремоса и Балсейс, Илхан Кючюк, Майте Пагасауртундуа Руис, Урмас Пает, Хуан Карлос Хираута Видал, Хилде Вотманс, Дита Харанзова, Беатрис Бесера Бастеречеа, Маритйе Схаке, Петрас Аущревичюс, Жерар Дьопре, Мариел дьо Сарнез, Иван Яковчич, Луи Мишел, Йозо  Радош, Робер Рошфор, Павел Теличка, Антанас Гуога, Фредрик Федерлей, Фернандо Маура Барандиаран, Жузе Инасиу Фария, Йоханес Корнелис ван Бален от името на групата ALDE
Бодил Себальос, Алън Смит, Ернест Уртасун, Мишел Ривази, Мишел Раймон, Барбара Лохбилер, Давор Шкърлец, Игор Шолтес от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Роландас Паксас, Валентинас Мазуронис от името на групата EFDD
ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно неотдавнашните нападения и отвличания от Даиш в Близкия изток, по-специално на асирийци (2015/2599(RSP))  

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) от 1948 г.,

–   като взе предвид член 9 от Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г.,

–   като взе предвид член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–   като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–   като взе предвид Декларацията на ООН относно правата на членовете на националните, етническите, религиозните и езиковите малцинства от 1992 г.,

–   като взе предвид Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване ,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак, Сирия, Либия и Египет, по-специално резолюцията от 10 октомври 2013 г. относно неотдавнашни случаи на насилие и преследване срещу християни, особено в Малула (Сирия) и Пешавар (Пакистан), и относно случая с пастор Саид Абедини (Иран)(1), резолюцията от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИДИЛ, включително преследването на малцинства(2), и резолюцията от 12 февруари 2015 г. относно хуманитарната криза в Ирак и Сирия, по-специално в контекста на ИД(3),

–   като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

–   като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно насилието и преследването срещу християни и други общности в Близкия изток, и по-специално изявлението от 16 февруари 2015 г. относно обезглавяването на 21 египетски коптски християни в Либия,

–   като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на ВП/ЗП до Европейския парламент и до Съвета относно елементите на регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и по отношение на заплахата от Даиш,

–   като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 25 февруари 2015 г., в което се осъжда отвличането на повече от 100 асирийци от ИДИЛ,

–   като взе предвид доклада до ООН на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, озаглавен „Върховенство на терора: животът под режима на ИДИЛ в Сирия “, от 14 ноември 2014 г.,

–   като взе предвид годишните доклади и междинните доклади на специалния докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията,

–   като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави;

Б.  като има предвид, че съгласно международното право в областта на правата на човека, и по-конкретно член 18 от Международния пакт за гражданските и политически права, всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; като има предвид, че това право включва свободата на промяна на религията или убежденията и свободата – индивидуално или колективно, публично или частно, на изповядване на своята религия или убеждения чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение; като има предвид, че според Комитета на ООН по правата на човека свободата на религията или убежденията защитава всички убеждения, включително теистични, нетеистични и атеистични;

В.  като има предвид, че Европейският съюз неведнъж е изразявал своя ангажимент към свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободата на религията или убежденията и е подчертавал, че правителствата са длъжни да гарантират тези свободи в целия свят;

Г.  като има предвид, че ООН и други международни организации съобщават за широко разпространени сериозни нарушения на международно признатите права на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от ИДИЛ /Даиш и свързани с тях групи в Сирия и Ирак, и по-специално срещу малцинствени етнически и религиозни групи, включително чрез целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени атентати, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че са налице сериозни безпокойства относно благосъстоянието на хората, които са все още блокирани в области, контролирани от сили на ИДИЛ/Даиш, като до тези области не достига почти никаква хуманитарна помощ;

Д. като има предвид, че ИДИЛ/Даиш започна кампания за премахване на всички следи от религиозни или духовни общности, които са различни от тези, представляващи собственото ѝ тълкуване на исляма, като убива или прогонва техните привърженици и унищожава светите за тях места, техните исторически обекти и предмети на изкуството, включително уникално и незаменимо културно наследство, признато от ЮНЕСКО за световно наследство, и описва това като „културно прочистване“;

Е.  като има предвид, че в районите под контрола на ИДИЛ/Даиш организацията нанася неприемливи и непоправими щети на хилядолетни цивилизации; като има предвид, че по-специално в Ирак и Сирия, но също така и в други части на Близкия изток положението на християнските общности застрашава самото им съществуване, а ако те изчезнат, би се стигнало до загуба на важна част от религиозното наследство на засегнатите държави;

Ж. като има предвид, че ИДИЛ/Даиш се насочва срещу християнското, язидското, туркменското, шиитското, шабакското, сабейско, какайското и сунитското население, което не е съгласно с нейното тълкуване на исляма, и други етнически и религиозни малцинства, но че някои от тези общности вече са били предмет на атаки от екстремисти доста преди настъпването на ИДИЛ/Даиш; като има предвид, че по-специално християните са преднамерено атакувани от различни екстремистки или джихадистки групи в продължение на много години, като над 70 % от иракските християни и над 700 000 сирийски християни са били принудени да напуснат своите държави;

З.  като има предвид, че в Ирак халдейци/ асирийци/ сирийски християни, наброяващи 250 000 души, представляват отделна етническо-религиозна група, а според приблизителните изчисления близо 40 000 асирийци са живели в Сирия, преди в страната да избухне гражданска война през 2011 г.;

И. като има предвид, че на 15 февруари 2015 г. ИДИЛ/Даиш пусна видеозапис, показващ обезглавяването на 21 египетски християни копти в Либия; като има предвид, че копти – работници мигранти от бедна област в Египет, са били отвлечени в Сирте, Либия;

Й. като има предвид, че на 23 февруари 2015 г. около 220 асирийци бяха отвлечени от ИДИЛ/Даиш в близост до Тел Тамер по южното крайбрежие на река Кабур в североизточната част на Сирия; като има предвид, че в хода на същата кампания екстремистите също така унищожиха християнско имущество и свети за християните места; като има предвид, че десетки асирийци са били убити по време на нападение на ИД; като има предвид, че има данни, че през февруари 2015 г. ИД е издала декларация, с която иска от асирийски села в сирийската провинция Хасака да плащат джизия, данък за немюсюлманското население, налаган в ранните ислямски времена и премахнат през 1856 г. в цялата Отоманска империя, и да приемат исляма, като в противен случай ще бъдат убити; като има предвид, че е докладвано за мащабни нападения на ИДИЛ/Даиш срещу асирийски християнски градове в областта на река Кабур в периода от 9 март 2015 г. насам;

K. като има предвид, че от 1 март 2015 г. насам ИДИЛ/Даиш са освободили няколко дузини асирийци, повечето деца и възрастни хора, след преговори с племенните вождове, но повечето асирийци са все още държани в плен и терористите са заплашили да ги убият, ако не престанат бомбардировките от страна на коалицията;

Л. като има предвид, че в резултат от преднамерена политика на културно и религиозно прочистване, според представените сведения ИД е унищожила над 100 църкви в Ирак и най-малко 6 църкви в Сирия, както и редица шиитски джамии в Ирак; като има предвид, че през февруари 2015 г. бойци на ИД умишлено са разгласили, че са унищожили статуи и други артефакти в музея Мосул, които датират от времената на асирийската и акадската империя през Античността; като има предвид, че впоследствие бойци на ИД с булдозери са преминали през древния асирийски град Нимруд и съвсем наскоро според налични сведения са унищожили Хатра, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО; като има предвид, че за сирийския режим се твърди, че е обстрелвал църкви в контролирани от опозиционните сили квартали , например в Хомс през 2012 г. и Идлиб през 2013 г.;

M. като има предвид, че ИДИЛ/Даиш продължават да преследват, осакатяват и убиват, понякога по изключително жестоки и невъобразими начини, членове на етнически и религиозни малцинства, журналисти, военнопленници, активисти и други; като има предвид, че военни престъпления и други нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека продължават да бъдат извършвани ежедневно и масивно от други страни в конфликта, включително по-специално от режима Асад;

Н. като има предвид, че един от корените на насилието на ИДИЛ/Даиш е салафизмът, и особено уахабитското тълкуване на исляма;

1.  изразява чувството си на шок и печал по повод на бруталните действия от страна на екстремистите от ИДИЛ/Даиш срещу асирийците в Сирия и коптите в Либия и осъжда тези действия по най-категоричен начин; изразява своята солидарност със семействата на жертвите и с асирийската християнска общност в Сирия и коптската християнска общност в Египет, както и с всички други групи и лица, засегнати от насилието на ИДИЛ/ДАИШ;

2.  решително осъжда ИДИЛ/Даиш и нейните тежки нарушения на правата на човека, които се равняват на престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно Римския статут на Международния наказателен съд и могат да бъдат наречени геноцид; изразява изключителното си безпокойство във връзка с целенасоченото преследване от тази терористична група на християнското, язидското, туркменското, шиитското, шабакското, сабейското, какайското и сунитското население, което не е съгласно с нейното тълкуване на исляма, като част от нейните усилия за унищожаване на всички религиозни малцинства от районите под неин контрол; подчертава, че не следва да се допуска безнаказаност за извършителите на тези деяния и че отговорните лица следва да бъдат предадени на Международния наказателен съд; във връзка с това припомня нерешения случай с отвличането на епископите Йоан Ибрахим и Павел Язиги от въоръжени бунтовници в провинция Алепо, Сирия, на 22 април 2013 г.;

3.  освен това осъжда опитите от страна на ИДИЛ/Даиш да изнесе екстремистката си тоталитарна идеология и насилие към други страни в региона и извън него;

4.  подкрепя международните усилия за борба с ИДИЛ/Даиш, включително военните действия на международната коалиция, координирани от Съединените щати, и насърчава държавите — членки на ЕС, които все още не са направили това, да разгледат начините за подпомагане на тези усилия, включително проследяване и поставяне под възбрана на тайните фондове на ИДИЛ, държани в чужбина;

5.  призовава международната коалиция да положи повече усилия за предотвратяването на отвличания на лица от малцинствата, като например отвличането на стотици асирийски християни в северната част на Сирия; подчертава значението на осигуряването на убежище за халдейци/ асирийци/ сирийски християни и други хора, изложени на риск в равнините на Ниневия, Ирак, област, в която много етнически и религиозни малцинства са имали в исторически план силно присъствие и са водили мирно съвместно съществуване;

6.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат проактивен и превантивен подход по отношение на заплахата от експанзия на ИДИЛ/Даиш в страни и региони извън Ирак и Сирия; във връзка с това изразява изключително силна загриженост относно положението в Либия, не на последно място поради нейната географска близост с ЕС, както и със зоните на конфликт в Африка;

7.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки, както и партньорите от НАТО, да разгледат въпроса за противоречивата роля на някои държави в конфликта, по-специално когато те са допринесли или все още имат принос, активно или пасивно, за разрастването на ИДИЛ/Даиш и други екстремистки групировки; изразява сериозна загриженост, в този контекст, по повод на финансирането на разпространението на уахабитското тълкуване на исляма от публични и частни субекти от държави от Персийския залив и призовава тези държави да спрат това финансиране; освен това настоятелно призовава тези държави да спрат финансирането на терористични организации от своите територии; призовава Турция да играе положителна роля в борбата срещу ИДИЛ/Даиш и незабавно да даде възможност на християнските малцинства и други преследвани хора, бягащи от Сирия, да прекосят границата на Турция, за да потърсят убежище;

8.  насърчава сътрудничеството с нововъзникващите регионални и местни сили като регионалното кюрдско правителство в Ирак, кюрдските групи на други места, например ролята на Отрядите на народната самоотбрана при освобождаването на Кобане, и Военния съвет на сирийските християни, както и структурите на местно самоуправление в региона, които показват по-голяма ангажираност относно правата на човека и демокрацията отколкото управниците на техните държави; приветства, по-специално, смелостта на кюрдските сили „Пешмерга“, които направиха толкова много, за да защитят застрашените малцинства;

9.  изразява загриженост във връзка с предоставената информация, че християнските малцинства нямат достъп до бежанските лагери в района, тъй като те биха били прекалено опасни за тях; отправя искане ЕС да гарантира, че неговата помощ за развитие е насочена към всички малцинствени групи, разселени в резултат на конфликта; насърчава ЕС да се възползва от опита и добре установените мрежи на местните и регионалните църкви, както и църковните международни хуманитарни организации, с цел осигуряване на финансова и друга помощ, за да се гарантира, че всички малцинствени групи могат да се възползват от закрилата и подкрепата на европейската помощ;

10. счита, че е наложително Съветът и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да започнат да работят с международните и регионалните партньори относно сценарий за периода след ИДИЛ/Даиш, като вземат предвид неотложната необходимост от културен и религиозен диалог и помирение;

11. осъжда разрушаването на културни обекти и артефакти от ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак, което представлява удар срещу културното наследство на всички жители на тези държави и на човечеството като цяло;

12. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с международните и местните партньори, за да запазят възможно най-голяма част от културното и религиозното наследство на асирийската общност и на другите общности на териториите, окупирани от ИДИЛ/Даиш; също така настоятелно призовава Съвета да предприеме действия срещу незаконната търговия с древни артефакти, идващи от тези територии;

13. потвърждава и подкрепя неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, живеещи в Ирак и Сирия, да продължават да живеят в родните си страни, в които по традиция и в исторически план са живели, в условия на достойнство, равенство и безопасност, както и да практикуват свободно своята религия; в тази връзка настоятелно призовава всички държави –– членки на ООН открито да се произнесат против насилието, и по-специално в полза на правата на малцинствата; счита, че с цел да се спрат страданията и масовото изселване на християните и други групи коренно население в региона, е необходима ясна и недвусмислена позиция от страна на регионалните политически и религиозни водачи в подкрепа на тяхното оставане и пълни и равни права като граждани на техните страни, ако е необходимо;

14. отхвърля безрезервно и счита за нелегитимно съобщението на водачите на ИДИЛ/Даиш, че е установен халифат в областите, които понастоящем са под неин контрол; подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“, както и дейностите на други екстремистки групировки в Близкия изток, представляват пряка заплаха за сигурността на европейските държави;

15. потвърждава своя ангажимент към свободата на мисълта, на съвестта и на религията или убежденията като основно човешко право, гарантирано от международните правни инструменти, с които повечето държави в света са се ангажирали и чиято универсална стойност е призната;

16. подкрепя всички инициативи, включително в ЕС, насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите; призовава всички религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата и агресивната и екстремистка радикализация;

17. настоятелно призовава ЕС да проучи допълнително политиките за борба с тероризма, в рамките на правата на човека, различни от тези, които вече са установени, и да продължи да работи с държавите членки за укрепване на политиките за противодействие на радикализацията на територията на ЕС, разпространяването на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и подбуждането към насилие по интернет; настоятелно призовава също така държавите — членки на ЕС да работят заедно със Съвета за сигурност на ООН и Общото събрание на ООН, за да се спре разпространяването на екстремистка и джихадистка идеология в световен мащаб;

18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Сирийската национална коалиция, на правителството и парламента на Ирак, на регионалното правителство на Кюрдистан в Ирак, на президента на Арабска република Египет, на Камарата на представителите в Тобрук, Либия, и на либийското правителство, на Лигата на арабските държави, на генералния секретар на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2013)0422.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2014)0027.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0040.

Правна информация - Политика за поверителност