ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Танзания, по-специално въпроса за заграбването на земя
11.3.2015 - (2015/2604(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B8‑0242/2015)
ALDE (B8‑0261/2015)
ECR (B8‑0265/2015)
EFDD (B8‑0267/2015)
PPE (B8‑0268/2015)
S&D (B8‑0270/2015)
Кристиан Дан Преда, Морис Понга, Елмар Брок, Андрей Ковачев, Дьорд Хьолвени, Рамона Николе Мънеску, Иржи Поспишил, Джовани Ла Вия, Богдан Брунон Вента, Станислав Полчак, Чаба Шогор, Томаш Здеховски, Лара Коми, Яромир Щетина, Павел Свобода, Йожеф Над, Туне Келам, Ларс Адактусон, Йоахим Целер, Андрей Пленкович, Дейвид Макалистър, Ивана Малетич, Терез Комодини Какиа, Франсеск Гамбус, Паскал Аримон, Клод Ролен, Давор Иво Щир, Моника Маковей, Марияна Петир от името на групата PPE
Йозеф Вайденхолцер, Никос Андрулакис, Норберт Нойзер, Мирослав Похе, Лиса Яконсари, Никола Капуто, Енрико Газбара, Кашету Киенге, Кристина Либацка, Алесия Мария Моска, Тонино Пицула, Нина Гил, Дейвид Мартин, Арне Лиц, Марк Тарабела, Елена Валенсиано, Карлуш Зориню, Ищван Уихеи, Микела Джуфрида, Виорика Дънчила, Виктор Негреску, Сорин Мойса, Анди Кристя, Марлене Мици, Вилия Блинкевичуте, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Зигмантас Балчитис, Мария Арена, Юг Байе, Ерик Андрийо, Ейдер Гардиасабал Рубиал, Ана Гомеш, Димитрис Пападакис, Афзал Кан, Джуд Къртън-Дарлинг, Луиджи Моргано, Сурая Пост, Пиер Антонио Панцери, Брандо Бенифей, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Хави Лопес, Момчил Неков, Хосе Бланко Лопес, Лауренциу Ребега от името на групата S&D
Чарлз Танък от името на групата ECR
Катрин Биърдър, Рамон Тремоза и Балселс, Хилде Вотманс, Майте Пагасауртундуа Руис, Иво Вайгъл, Мартина Длабайова, Беатрис Бесера Бастеречеа, Урмас Пает, Марите Схаке, Дита Харанзова, Хавиер Нарт, Петрас Аущревичюс, Жерар Дьопре, Мариел дьо Сарнез, Иван Яковчич, Луи Мишел, Йозо Радош, Робер Рошфор, Павел Теличка, Антанас Гуога, Фредрик Федерлей, Жузе Инасиу Фария, Йоханес Корнелис ван Бален от името на групата ALDE
Мария Хойбух, Хейди Хаутала, Юдит Саргентини, Жорди Себастиа, Мишел Ривази, Бодил Себальос, Барбара Лохбилер, Ернест Уртасун, Давор Шкърлец, Игор Шолтес от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Пиерникола Педичини, Марко Вали, Елеонора Еви, Роландас Паксас, Валентинас Мазуронис от името на групата EFDD
Резолюция на Европейския парламент относно Танзания, по-специално въпроса за заграбването на земя
Европейският парламент,
– като взе предвид инициативата за прозрачност на земята на Г-8 от 2013 г.,
– като взе предвид рамката и насоките на Африканския съюз относно поземлената политика в Африка, политическата рамка на Африканския съюз за скотовъдите в Африка: осигуряване, защита и подобряване на живота, поминъка и правата на скотовъдните общности, приета от Конференцията на африканските министри на земеделието през октомври 2010 г. и одобрена от 18-ата редовна сесия на Изпълнителния съвет, проведена в Адис Абеба през януари 2011 г. (Doc. EX.CL/631 XVIII), и декларацията на Африканския съюз от 2009 г. относно поземлените въпроси и предизвикателства в Африка,
– като взе предвид декларацията Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност, приета в Рим през 2010 г., принципите за отговорни инвестиции в селското стопанство, които зачитат правата, поминъка и ресурсите (PRAI) и доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност (VGGT),
– като взе предвид ръководните принципи на Африканския съюз, Африканската банка за развитие и Икономическата комисия за Африка относно мащабните инвестиции в земи в Африка,
– като взе предвид доклада от 11 юни 2009 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана Оливие де Шутер, озаглавен „Широкомащабни придобивания и отдаване под аренда на земя: набор от основни принципи и мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с правата на човека“,
– като взе предвид Декларацията за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която определи Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и по-специално цели 1, 3 и 7,
– като взе предвид доклада на ООН за 2014 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),
– като взе предвид доклада от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро (Бразилия) в периода 20 – 22 юни 2012 г.,
– като взе предвид проучването по програмата на ООН за населените места (UN-Habitat), озаглавено „Сигурни права върху земята за всички“, от 2008 г. и насоките по програмата на ООН за населените места, озаглавени „Начини за разработване на поземлена политика в полза на бедните: процес, насоки и поуки“,
– като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) и Конвенцията относно коренното население и племенните народи (№ 169) от 1989 г. на Международната организация на труда (МОТ),
– като взе предвид Закона за селската земя № 5 от 1999 г. и Закона за местното управление от 1982 г. на Обединена република Танзания,
– като взе предвид насоките на ЕС за поземлената политика от 2004 г., които служат като ориентир за развитие и планиране на поземлената политика в развиващите се страни,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2014 г. за създаване на нова програма на стойност 33 000 000 EUR, чиято цел е да се подобри управлението на земите, както и продоволствената сигурност и сигурността на храните за семейните земеделски стопанства и уязвимите общности в Африка на юг от Сахара,
– като взе предвид ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека от 2011 г.,
– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС относно социалното и екологичното въздействие на скотовъдството в държавите от АКТБ, приета през ноември 2013 г. (ACP-EU/101.526/13/fin),
– като взе предвид проучването от 2015 г. относно „Справяне с последиците от заграбването на земи върху правата на човека“, възложено от подкомисията по правата на човека,
– като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,
– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че ключовите предизвикателства на 21-ви век – продоволствената сигурност, недостигът на енергия, недостигът на вода, градският растеж и прирастът на населението, влошаването на околната среда, изменението на климата, природните бедствия и нестабилността на държавите – са свързани с въпросите за управлението на земите, като засилват необходимостта широкообхватната поземлена реформа и гарантирането на поземлените права да бъдат определени като приоритет;
Б. като има предвид, че танзанийските органи обявиха план за продажба на 1 500 квадратни километра земя в западната част на националния парк Серенгети, принадлежаща на племето Масаи, на дружество от Обединените арабски емирства, занимаващо се с организацията на частен лов и сафарита; като има предвид, че този план предвижда изгонването на 40 000 масаи скотовъдци;
В. като има предвид, че под международния натиск президентът на Танзания Джакая Киквете заяви през ноември 2014 г., че се е отказал от плана и се ангажира никога да не прогонва масайския народ от земите на неговите предци; като има предвид, че въпреки даденото обещание хиляди масаи са били прогонени незаконно от техните земи; като има предвид, че според неотдавнашните данни над 200 домове са били разрушени и танзанийските органи са конфискували добитък, при което над 3 000 души са останали без дом и подслон;
Г. като има предвид, че от 1992 г. насам танзанийските масаи имат дълга история на ескалиращи спорове с танзанийските органи във връзка със собствеността върху земята, когато бизнес корпорацията „Ортело“ получи ловни права в контролирания дивечов район Лолиондо, обитаван и законно притежаван от масаите скотовъдци;
Д. като има предвид, че петицията на масайската общност от района Нгоронгоро беше подписана по интернет на платформата AVAAZ от над 2 милиона души по света;
Е. като има предвид, че частни инвеститори и правителства проявяват все по-силен интерес към масово изкупуване или дългосрочно наемане на земя с цел производство на храни или енергия или добив на минерални суровини, най-вече в развиващите се африкански страни, и по-специално в Танзания;
Ж. като има предвид, че през периода 2005 – 2008 г. в Танзания се наблюдава значително засилване на интереса от страна на чуждестранни и местни дружества във връзка със създаването на мащабни плантации за производство на биогорива в страната, когато около 640 000 хектара земя бяха предоставени на инвеститори, като по този начин селяните и селските домакинства бяха лишени от техните земи и поминък, което доведе до повишаване на тяхната продоволствена несигурност;
З. като има предвид, че около 1,4 милиарда хектара в света се регламентират от нормите на обичайното право; като има предвид, че достъпът до земя на коренното население е гарантиран чрез специфични форми на защита съгласно Конвенция № 169 на МОТ и Декларацията на ООН за правата на коренното население, като член 10 от нея гарантира правото на ненасилствено преместване от собствените земи или територии, както и че преместването не може да се осъществява без свободното, предварително и информирано съгласие на коренното население и след споразумение за правомерно и справедливо обезщетение, както и винаги, когато е възможно – с опция за връщане;
И. като има предвид, че съгласно Декларацията от Тирана от 2011 г. масовото изкупуване на земя може да бъде определено като „заграбване на земя“, когато е налице едно или повече от следните обстоятелства: когато е налице явно нарушение на правата на човека; когато разселването на засегнатите местни общности се осъществява без тяхното свободно, предварително и информирано съгласие; когато то не се основава на прозрачни договори; и когато неговото социално, икономическо и екологично въздействие е оценено като неблагоприятно;
Й. като има предвид, че според Африканската банка за развитие, 75 процента от населението на Танзания са дребни селскостопански производители; като има предвид, че скотовъдните общности живеят добре и в хармония със защитени видове от дивата флора и фауна и представляват около 10 % от населението на Танзания, включително племето Масаи, но продължават да са изправени пред големи загуби на земя, произтичащи от продажбата на земя без достатъчни познания за правните и практическите последици, корумпирано и незаконно разпределение на земята на чужденци, и класификацията на земята като държавни земи, резервати или национални паркове от националните органи;
К. като има предвид, че в член 17 от Всеобщата декларация за правата на човека се признава, че всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица, и че никой не бива да бъде произволно лишен от своята собственост;
Л. като има предвид, че международни дружества, включително европейски дружества, изиграха значителна роля за придобиването на големи земни площи в Танзания, и че международните финансови институции участваха във финансирането на широкомащабни сделки със земя в страната;
М. като има предвид, че в рамката и насоките в областта на поземлената политика в Африка се призовава към зачитане на правата на човека на общностите, включително зачитане на обичайните поземлени права и свързаните със земята ресурси;
Н. като има предвид, че през май 2014 г. ЕС стартира нова програма за подобряване на поземленото управление и за подпомагане на подобряването на продоволствената и хранителната сигурност на семейните земеделски стопанства и уязвимите общности в африканските страни;
1. решително осъжда незаконното разселване на местните селски общности, разрушаването на техните села и традиционен начин на живот и незачитането на техните основни права на човека, включително правото на подходяща храна, правото на вода и правото на достъп до подходящо жилище;
2. осъжда по-специално действия, които не признават легитимността на режима на обичайното право, което предоставя законни права на лица и общности и предотвратява лишаването от поземлени права и злоупотребите с тях, които са особено разпространени сред африканските общности;
3. призовава танзанийското правителство да приложи незабавно VGGT и да гарантира действителна защитимост по съдебен ред на правата, залегнали в тях; да спазва първия основен принцип от ръководните принципи за широкомащабните инвестиции в областта на земеползването в Африка, който включва зачитането на правата на човека на общностите и обичайните права върху земята и допринася за отговорното управление на земята и наземни ресурси в съответствие с принципите на правовата държава; а също и да подобри поземлените права на жените, които съставляват поне половината от работната сила в селското стопанство и търговията, но чийто достъп до права на собственост и услугите, които придружават тези права (напр. достъп до банки и участието в сдружения) продължава да бъде проблематичен, както и поземлените права на уязвимите общности и социални групи, като например скотовъдните общности;
4. призовава за започване на независимо разследване на поземлените спорове в Лолиондо;
5. настоятелно призовава правителството на Танзания да насърчава земеделските инвестиционни политики, които са от полза за местното население в съответните региони, да привежда в съответствие и прилага своите политики по отношение на социалните оценки и оценките на въздействието върху околната среда, включително оценките на въздействието върху местното производство на храни, преди началото на всеки инвестиционен проект, и надлежно да спазва разпоредбите относно консултациите и обезщетението в случай на отчуждаване на земя;
6. припомня по-специално, че на коренното население са предоставени специални форми на защита на правата върху земята съгласно международното право; подчертава, че в съответствие с Декларацията на ООН относно правата на коренното население всяка промяна в използването на земята следва да става само със свободното, предварително и информирано съгласие на засегнатите местни общности; настоява, че държавите трябва да осигурят ефективни механизми за правна защита срещу и предотвратяване на всяко действие, което има за цел или за резултат лишаване на коренното население от неговите земи, територии или ресурси;
7. изразява своята загриженост във връзка с липсата на точна информация и потайността около някои инвестиции в Танзания; отправя искане към Комисията да насърчава органите да гарантират, че сделките със земя се провеждат по публичен и прозрачен начин и са пригодени към номадските скотовъдни или пастирски общности;
8. призовава, по-специално, Комисията да работи активно с танзанийските органи, за да ги насърчава горещо да изготвят правно обвързващо и кодифицирано потвърждение на правата на масаите, с особено позоваване на земите на техните предци, като по този начин се предостави необходимата правна защита за предотвратяване на бъдещи спорове;
9. подчертава, че гарантирането на поземлена собственост за селските общности е от основно значение за постигане на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); призовава ЕС да укрепи капацитета на съдилищата в развиващите се страни с цел ефективно прилагане на вещното право и разрешаване на поземлените спорове като част от един всеобхватен подход, насочен към консолидиране на съдебните системи и правовата държава;
10. припомня, че големите проекти често причиняват сериозни щети на природната среда, включително изсичане на гори, загуба на биологично разнообразие и замърсяване на водата;
11. отправя искане към Комисията да осигури привеждането на своите насоки в областта на поземлената политика с VGGT и да им отдаде по-голямо значение в своите програми за сътрудничество за развитие, търговска и инвестиционна политика, както и при участието си в многостранни финансови институции;
12. отново заявява, че правата на човека и правилата за забрана на заграбването на земя следва да бъдат интегрирани в търговските и инвестиционни споразумения на ЕС, включително и Общата система за преференции (ОСП);
13. подчертава значението на пълната прозрачност и отчетност на операциите на дружества и финансови институции от ЕС в широкомащабни инвестиции в селскостопански бизнес и придобиване на земя в Танзания, и призовава за силен и ефикасен механизъм на ЕС за наблюдение на тези операции;
14. призовава Комисията да представи доклад до Парламента относно разходите по програмите за развитие и бюджета на ЕС, свързани с поземлено управление, с цел да се гарантира, че тези програми насърчават правата на човека и се справят с предизвикателствата, свързани със заграбването на земя;
15. подчертава, че процесите на поземлена политика трябва ефективно да признават ролята на местните и основаните на общността институции и структури за поземлена администрация/управление, наред с държавните;
16. насърчава европейския частен сектор да преразгледа съществуващите доброволни и недоброволни кодекси на поведение, които се отнасят до практиките на заграбване на земя, и да гарантира, че европейските предприятия прилагат едни и същи стандарти за качество в тази област в рамките на Съюза и при своите инвестиции извън ЕС;
17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Африканския съюз и на правителството и парламента на Танзания.