Предложение за обща резолюция - RC-B8-1003/2015Предложение за обща резолюция
RC-B8-1003/2015

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно масовото разселване на деца в Нигерия в резултат на нападения на „Боко Харам“

7.10.2015 - (2015/2876(RSP))

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B8‑1003/2015)
ALDE (B8‑1020/2015)
EFDD (B8‑1023/2015)
S&D (B8‑1024/2015)
Verts/ALE (B8‑1027/2015)
PPE (B8‑1029/2015)
GUE/NGL (B8‑1031/2015)

Кристиан Дан Преда, Сантяго Фисас Айшела, Елмар Брок, Йерун Ленарс, Туне Келам, Дейвид Макалистър, Патриция Шулин, Ярослав Валенса, Едуард Кукан, Богдан Брунон Вента, Чаба Шогор, Франсеск Гамбус, Морис Понга, Лоренцо Чеза, Иржи Поспишил, Давор Иво Щир, Станислав Полчак, Барбара Кудрицка, Томаш Здеховски, Терез Комодини Какиа, Джовани Ла Вия, Моника Маковей, Андрей  Пленкович, Марияна Петир, Клод Ролен, Иван Щефанец, Павел Свобода, Агнешка Козловска-Райевич, Анна Заборска, Михаела Шойдрова, Яромир Щетина, Адам Шейнфелд, Рамона Николе Мънеску, Лара Коми, Мария Габриел, Ласло Тьокеш, Кшищоф Хетман, Кинга Гал, Инесе Вайдере, Анна Мария Кораца Билд, Елизабета Гардини, Томас Ман, Барбара Матера, Дубравка Шуйца, Ивана Малетич от името на групата PPE
Йозеф Вайденхолцер, Ерик Андрийо, Никос Андрулакис, Мария Арена, Зигмантас Балчитис, Юг Байе, Брандо Бенифеи, Гофредо Мария Бетини, Хосе Бланко Лопес, Вилия Блинкевичуте, Симона Бонафе, Биляна  Борзан, Виктор Боштинару, Пол Бранън, Никола Капуто, Анди Кристя, Виорика Дънчила, Никола Данти, Паоло Де Кастро, Изабела Де Монте, Хонас Фернандес, Моника Флашикова Беньова, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Ейдер Гардиасабал Рубиал, Енрико Газбара, Елена Джентиле, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Нина Гил, Ана Гомеш, Мария Грапини, Тереза Грифин, Енрике Гереро Салом, Ричард Хауит, Кътълин Сорин Иван, Лиса Яконсари, Афзал Кан, Джуд Къртън-Дарлинг, Йепе Кофод, Миапетра Кумпула-Натри, Хави Лопес, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Кристина Либацка, Андрейс Мамикинс, Дейвид Мартин, Луиджи Моргано, Алесия Мария Моска, Виктор Негреску, Момчил Неков, Норберт Нойзер, Петер Нидермюлер, Пиер Антонио Панцери, Димитрис Пападакис, Венсан Пеийон, Тонино Пицула, Мирослав Похе, Лилиана Родригеш, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Шон Саймън, Ренато Сору, Тибор Сани, Клаудия Тапардел, Марк Тарабела, Патриция Тоя, Елена Валенсиано, Джули Уорд от името на групата S&D
Чарлз Танък, Марк Демесмакер от името на групата ECR
Майте Пагасауртундуа Руис, Беатрис Бесера Бастеречеа, Петрас Аущревичюс, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Мартина Длабайова, Хуан Карлос Хираута Видал, Илхан Кючюк, Урмас Пает, Фредерик Рийс, Маритйе Схаке, Павел Теличка, Рамон Тремоса и Балсейс, Иво Вайгъл, Филиз Хюсменова, Натали Гризбек, Неджми Али, Филип Де Бакер, Мариел дьо Сарнез, Жерар Дьопре, Фредрик Федерлей, Иван Яковчич, Кая Калас, Александър Граф Ламбсдорф, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Йозо  Радош, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом, Мариан Харкин, Валентинас Мазуронис, Петър Йежек от името на групата ALDE
Лола Санчес Калдентей, Патрик Льо Ярик, Юнус Омаржи от името на групата GUE/NGL
Мария Хойбух, Хейди Хаутала, Юдит Саргентини, Игор Шолтес, Бронис Ропе, Бодил Валеро от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Лаура Аджеа, Пиерникола Педичини, Лаура Ферара, Роландас Паксас от името на групата EFDD

Процедура : 2015/2876(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B8-1003/2015
Внесени текстове :
RC-B8-1003/2015
Гласувания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно масовото разселване на деца в Нигерия в резултат на нападения на „Боко Харам“

(2015/2876(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно Нигерия, и по-специално тези от 16 юли 2014 г.[1] и от 30 април 2015 г.[2],

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, в това число изявленията от 8 януари, 19 януари, 31 март, 14 и 15 април и 3 юли 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 28 юли 2015 г.,

–  като взе предвид обръщението на президента на Нигерия Мухамаду Бухари пред Общото събрание на ООН на 28 септември 2015 г., както и срещата на високо равнище на ООН за борба с тероризма,

–  като взе предвид Споразумението от Котону,

–  като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приета на 31 октомври 2000 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата за правата и благополучието на детето на Организацията за африканско единство (ОАЕ) от 1990 г.,

–  като взе предвид Проектозакона за правата на детето от 2003 г., превърнат в закон от федералното правителство на Нигерия,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с тероризма, ратифицирана от Нигерия на 16 май 2003 г., и допълнителния протокол към нея, ратифициран от Нигерия на 22 декември 2008 г.,

–  като взе предвид Спешния доверителен фонд на ЕС за стабилност и предприемане на мерки по отношение на първопричините за незаконна миграция и разселени лица в Африка,

–  като взе предвид доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 29 септември 2015 г. относно нарушения и злоупотреби, извършени от „Боко Харам“, и отражението им върху правата на човека в засегнатите страни; като взе предвид изявленията на Върховния комисар на ООН за правата на човека относно възможността членове на „Боко Харам“ да бъдат обвинени във военни престъпления,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Нигерия, страната с най-многобройно население и най-голяма икономика в Африка, която е етнически многообразна и белязана от регионални и религиозни разделения и разделение Север – Юг със сериозни икономически и социални неравенства, се превърна от 2009 г. насам в бойно поле на ислямската терористична групировка „Боко Харам“, заклела се във вярност към Даиш; като има предвид, че терористичната групировка се превърна в нарастваща заплаха за стабилността на Нигерия и региона на Западна Африка; като има предвид, че нигерийските сили за сигурност често са употребявали прекомерна сила и са извършвали злоупотреби при военни операции за противодействие на бунтовниците;

Б.  като има предвид, че най-малко 1 600 цивилни граждани са били убити от „Боко Харам“ през последните 4 месеца, с което смъртните случаи стават най-малко 3 500 цивилни граждани само през 2015 г.;

В.  като има предвид, че от започването на бунта на „Боко Харам“ умишлените набези, насочени специално срещу ученици и ученички в района, са лишили децата от достъп до образование: 10,5 милиона деца в начална училищна възраст не посещават училище в Нигерия – най-високият процент в света по данни на ЮНЕСКО; като има предвид, че подобно на „Аш-Шабаб“ в Сомалия, „Ал-Кайда в ислямски Магреб“ (AQIM), „Движението за единство и джихад в Западна Африка“ (MUJAO) и „Ансар Дине“ в Северно Мали и талибаните в Афганистан и Пакистан, „Боко Харам“ се прицелва в деца и жени, които получават образование;

Г.  като има предвид, че въпреки напредването на нигерийските и регионалните въоръжени сили засилващите се нападения и самоубийствените бомбардировки, преминаващи отвъд границата в съседните страни, представляват заплаха за стабилността и поминъка на милиони хора в целия регион; като има предвид, че децата са в критична опасност поради усложняващата се хуманитарна обстановка с влошаваща се продоволствена несигурност в съчетание с ограничен достъп до образование, безопасна питейна вода и здравни услуги;

Д.  като има предвид, че по оценки на ООН насилието в щатите Борно, Йобе и Адамава неотдавна доведе до драматично увеличение на вътрешно разселените лица до 2,1 милиона, от които 58% са деца според Международната организация по миграция (МОМ); като има предвид, че над 3 милиона души са били засегнати от действията на бунтовниците като цяло, а 5,5 милиона се нуждаят от хуманитарна помощ в региона на басейна на езерото Чад;

Е.  като има предвид, че Нигерия успя да проведе предимно мирни избори за президент и губернатори въпреки заплахите на „Боко Харам“ да попречи на гласуването; като има предвид, че на 11 юни 2015 г. Нигерия и съседните ѝ държави създадоха в Абуджа многонационална съвместна работна група в съответствие с решенията за борба с „Боко Харам“, взети в Ниамей през януари 2015 г.

Ж.  като има предвид, че от 2009 г. насам организацията „Боко Харам“ е отвлякла над 2000 жени и момичета в Нигерия, от които 276 ученички бяха отвлечени от Чибок в североизточната част на страната на 14 април 2014 г. – действие, което потресе целия свят и провокира международна кампания („Върнете нашите момичета“) за спасяването им; като има предвид, че близо година и половина по-късно повече от 200 от отвлечените тогава момичета все още не са открити;

З.  като има предвид, че оттогава много повече деца са изчезнали или са били отвлечени или изпратени да служат като бойци или домашни помощници, като момичетата са подложени на изнасилвания и принудителни бракове или са принуждавани да приемат исляма; като има предвид, че след април 2015 г. около 300 други момичета и жени, спасени от силите за сигурност на Нигерия от убежища на терористите, и около 60 други, успели да избягат от пленничество на друго място, са описали пред Хюман Райтс Уоч живота си в плен като изпълнен с ежедневно насилие и терор, физически и психологически тормоз; като има предвид, че според специалния докладчик на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти през изминалата година въоръжените конфликти в североизточната част на Нигерия са били сред най-смъртоносните в света за децата, с убийства, засилване на набирането и използването на деца, безброй отвличания и сексуално насилие срещу момичетата; като има предвид, че според УНИЦЕФ над 23000 деца са разделени от своите родители и принудително са изгонени от домовете си от насилието и бягат, за да спасят живота си, на територията на Нигерия или пресичайки границите в Камерун, Чад и Нигер;

И.  като има предвид, че по-голяма част от децата, които живеят в лагери за вътрешно разселени лица и бежански лагери, са загубили единия или двамата си родители – убити или изчезнали – както и братя и сестри и други роднини; като има предвид, че въпреки че редица международни и национални хуманитарни организации извършват дейност в лагерите, достъпът до основни права за много от тези деца, включително хранене, осигуряване на подслон (пренаселени и нехигиенични условия), здравеопазване и образование, остава на изключително ниско качество;

Й.  като има предвид, че най-малко 208 000 деца нямат достъп до образование и 83 000 деца нямат достъп до безопасна вода в подрегиона (Нигерия, Камерун, Чад и Нигер), а в североизточната част на Нигерия 23000 деца са разделени от семействата си;

K.  като има предвид, че броят на нападенията на „Боко Харам“ се е увеличил в Нигерия, както и в съседните Камерун, Чад и Нигер; като има предвид, че „Боко Харам“ продължава да отвлича деца и жени, за да носят взривни устройства, използвайки ги, без тяхно знание, като атентатори самоубийци; като има предвид, че някои от хората, потърсили убежище по принадлежащите на Чад брегове на езерото Чад, са били посрещнати отново от същите терористи на територията на Чад;

Л.  като има предвид, че през юни 2015 г. ЕС предостави 21 милиона евро за хуманитарна помощ за разселени лица в Нигерия и съседните страни, засегнати от насилието на терористичните организации;

М.  като има предвид, че УНИЦЕФ, заедно с правителствата и партньорите в Нигерия, Камерун, Чад и Нигер, увеличава броя на своите операции, за да помага на хиляди деца и техните семейства в региона, като им предоставя достъп до безопасна питейна вода, образование, консултации и психологическа подкрепа, както и ваксинации и лечение на тежки форми на остро недохранване; като има предвид, че УНИЦЕФ е получил само 32% от 50,3-те милиона, необходими тази година за хуманитарната му реакция в региона на езерото Чад;

Н.  като има предвид, че според Хюман Райтс Уоч много от отвлечените жени и момичета, които са избягали или са били спасени или освободени, се връщат бременни по домовете си и отчаяно се нуждаят от репродуктивни здравни грижи и грижи за майчиното здраве, а други нямат достъп до основен здравен скрининг след изнасилване, нито до посттравматични грижи, социална подкрепа и консултации за жертви на изнасилвания; като има предвид, че Комисията заяви, че в случаите, когато бременността причинява непоносимо страдание, жените трябва да имат достъп до целия спектър от услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве въз основа на здравословното им състояние, като следователно потвърждава, че международното хуманитарно право при всички случаи има преимуществена сила;

1.  решително осъжда престъпленията на „Боко Харам“ , включително терористичните нападения и самоубийствените бомбени нападения в Чад, Камерун и Нигер; изразява съпричастност с жертвите и изказва своите съболезнования на всички семейства, които са загубили своите близки; осъжда продължаващото безпощадно насилие в нигерийските щати Борно, Йобе и Адамава, както и в други градове в държавата;

2.  осъжда действията, довели до масово разселване на невинни деца, и призовава за незабавно координирано международно действие с цел подпомагане на работата на агенциите на ООН и на НПО, за да се предотврати превръщането на разселени деца и младежи в субекти на сексуално робство, на други форми на сексуално насилие и на отвличания, както и насилственото им превръщане в участници във въоръжени конфликти срещу граждански, правителствени и военни цели в Нигерия от терористичната секта „Боко Харам“; подчертава първостепенната необходимост от надлежна защита на правата на децата в Нигерия – държава, в която над 40% от общия брой на населението е на възраст от 0 до 14 години;

3.  счита, че в случаите на деца, които преди това са били свързани с „Боко Харам“ или други въоръжени групировки, следва да бъде разгледана възможността за извънсъдебни мерки като алтернатива на наказателното преследване и задържане;

4.  приветства неотдавнашното съобщение на Комисията за допълнителни финансови средства, за да се увеличи спешната хуманитарна помощ за региона; при все това изразява сериозна загриженост относно дисбаланса между поетите задължения и реалните плащания за операциите на УНИЦЕФ в региона от страна на международната общност като цяло; призовава донорите да изпълнят поетите от тях задължения без отлагане, за да се разреши проблемът с хроничната необходимост от достъп до основни услуги като питейна вода, основни здравни грижи и образование;

5.  призовава нигерийския президент и неговото новоназначено федерално правителство да приемат силни мерки за защита на цивилното население, да акцентират специално върху защитата на жените и момичетата, да превърнат правата на жените и на децата в приоритет в борбата с екстремизма, да предоставят помощ на жертвите и да преследват по съдебен път отговорните за престъпленията лица, както и да гарантират участието на жените в процеса на вземане на решения на всички равнища;

6.  призовава нигерийското правителство да започне, както беше обещано от президента Бухари, неотложно, независимо и подробно разследване на престъпленията по международното право и другите сериозни нарушения на правата на човека от всички страни в конфликта;

7.  приветства промяната във военното ръководство и изисква всички нарушения на правата на човека и престъпления, извършени както от терористите, така и от нигерийските сили за сигурност, да бъдат разследвани, за да се реши проблемът относно липсата на управленска отговорност, забелязан при предишния президентски мандат; приветства обещанието на президента Бухари да разследва доказателства, съгласно които нигерийските военни сили са извършили сериозни нарушения на правата на човека, военни престъпления и деяния, които могат да представляват престъпления срещу човечеството;

8.  настоятелно призовава президента на Федерална република Нигерия да се справи с предизвикателствата, като спазва всички обещания, направени по време на избирателната кампания и в последните изявления, най-важните от които са: разгром на терористичната заплаха, превръщане на принципа за зачитането на правата на човека и на международното хуманитарно право в централен стълб на военните операции, връщането обратно, живи и невредими, на всички момичета, отвлечени от Чибок, и на всички други отвлечени жени и деца, справяне с увеличаващия се проблем с недохранването и борба с корупцията и безнаказаността за възпиране на бъдещи нарушения, както и действия за гарантиране на правосъдие за всички жертви;

9.  настоятелно призовава нигерийските органи и международната общност да работят в тясно сътрудничество и да засилят усилията за обръщане на продължителната тенденция за допълнително разселване на хора; приветства решителността, изразена от 13-те участващи държави на регионалната среща на върха в Ниамей, проведена на 20 и 21 януари 2015 г., и по-специално военния ангажимент на Чад, съвместно с Камерун и Нигерия, да се бори с терористичната заплаха в лицето на „Боко Харам“; призовава многонационалната съвместна работна група да спазва съвестно международните права на човека и международното хуманитарно право по време на своите операции срещу „Боко Харам“; отново заявява, че военният подход сам по себе си няма да бъде достатъчен за противодействие на бунтовниците от „Боко Харам“;

10.  припомня, че произходът на „Боко Харам“ се корени в недоволството от лошото управление, повсеместната корупция и силното неравенство в нигерийското общество; настоятелно призовава нигерийските органи да премахнат корупцията, лошото управление и неефективността в рамките на обществените институции и армията, както и да насърчават справедливо данъчно облагане; призовава за приемането на мерки с цел лишаване на „Боко Харам“ от източниците ѝ на незаконни приходи посредством сътрудничество със съседните държави, и по-специално по отношение на контрабандата и незаконния трафик;

11.  настоятелно призовава международната общност да помогне на Нигерия и съседните държави, които приютяват бежанци (Камерун, Чад и Нигер), да предоставят всяка необходима медицинска и психологическа помощ на нуждаещите се лица; призовава органите в подрегиона да осигурят лесен достъп до целия спектър грижи и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве за жените и децата – жертви на изнасилване, в съответствие с общия член 3 от Женевските конвенции; подчертава необходимостта от прилагането на универсален стандарт за лечението на жертви на изнасилвания по време на война, както и необходимостта да се гарантира върховенството на международното хуманитарно право в условия на въоръжен конфликт; изразява пълната си солидарност с жените и децата, оцелели от безогледните терористични деяния, извършени от „Боко Харам“; призовава за създаването на специализирани образователни програми, насочени към жените и децата – жертви на войната и обществото като цяло, за да им бъде помогнато да се съвземат от преживения от тях терор, да им се предостави подходяща и цялостна информация, както и с цел борба със стигмите и социалната изолация, и да се помогне на тези жертви да се превърнат в ценени членове на обществото;

12.  настоятелно призовава Комисията да отдаде приоритет на помощта за разселени деца и младежи в Нигерия, Камерун, Чад и Нигер, като обърне особено внимание на защитата срещу всички форми на разрушително насилие и насилие, основаващо се на пола, а също така и на достъпа до образование, здравеопазване и чиста питейна вода, в рамките на Спешния доверителен фонд на ЕС за стабилност, и като се преодолеят първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка;

13.  призовава нигерийското правителство да предприеме мерки за улесняване на завръщането на разселените лица, и по-специално децата, за гарантиране на тяхната безопасност и за подпомагане на усилията на НПО да подобрят условията в лагерите за лицата, разселени вследствие на конфликта, наред с другото, чрез подобряване на хигиенните и санитарните условия, за да се предотврати евентуалното разпространение на болести;

14.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на правителството и на парламента на Федерална република Нигерия, както и на представителите на Икономическата общност на западноафриканските държави и на Африканския съюз.