ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от ДЕС)
20.1.2016 - (2015/3034(RSP))
вместо предложенията за резолюции, внесени от следните групи:
PPE (B8‑0043/2016)
S&D (B8‑0051/2016)
ALDE (B8‑0058/2016)
Кристиан Дан Преда, Арно Данжан, Михаел Галер, Яцек Сариуш-Волски, Елмар Брок, Андрей Пленкович, Сандра Калниете, Мишел Алио-Мари, Дейвид Макалистър, Туне Келам, Яромир Щетина, Андрей Ковачев, Ларс Адактусон, Габриелюс Ландсбергис, Дубравка Шуйца, Рамона Николе Мънеску, Богдан Анджей Здройевски, Фернанду Руаш, Даниел Каспари, Алойз Петерле, Давор Иво Щир, Ласло Тьокеш, Теодорос Загоракис, Лоренцо Чеза, Дариуш Росати, Роберта Мецола , Токиа Саифи, Франсиско Хосе Милян Мон, Иво Белет от името на групата PPE
Йоан Мирча Пашку, Кнут Флекенщайн, Ричард Хауит, Виктор Боштинару, Жил Парньо, Венсан Пейон, Ана Гомеш, Никос Андрулакис, Гийом Балас, Зигмантас Балчитис, Юг Байе, Брандо Бенифеи, Гофредо Мария Бетини, Хосе Бланко Лопес, Вилия Блинкевичуте, Биляна Борзан, Никола Капуто, Анди Кристя, Изабела Де Монте, Моника Флашикова Беньова, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Ейдер Гардиасабал Рубиал, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Нина Гил, Силви Гийом, Лиса Яконсари, Афзал Кан, Миапетра Кумпула-Натри, Хави Лопес, Костас Мавридис, Сорин Моиса, Алесия Мария Моска, Виктор Негреску, Момчил Неков, Димитрис Пападакис, Емилиян Павел, Пина Пичерно, Тонино Пицула, Мирослав Похе, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Шон Саймън, Моника Смолкова, Тибор Сани, Клаудия Тапардел, Марк Тарабела, Ищван Уихеи, Джули Уорд, Борис Зала от името на групата S&D
Урмас Пает, Неджми Али, Беатрис Бесера Бастеречеа, Мариел дьо Сарнез, Фредрик Федерлей, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Валентинас Мазуронис, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Норика Николай, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Ги Верхофстад от името на групата ALDE
Резолюция на Европейския парламент относно клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от ДЕС)
(2015/3034(RSP))
Европейският парламент,
– като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 42, параграф 7 от него,
– като взе предвид член 2, параграф 4 и член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение[1],
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, и по-специално разпоредбите на глава VII и на член 51 от него,
– като взе предвид изявлението на президента на Френската република пред френския Конгрес от 16 ноември 2015 г., че Франция е в състояние на война,
– като взе предвид заключенията относно сигурността и отбраната, приети от Европейския съвет на 19 – 20 декември 2013 г. и на 25 – 26 юни 2015 г.,
– като взе предвид резултатите от заседанието на Съвета по външни работи (на министрите на отбраната), проведено на 17 ноември 2015 г.,
– като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че на 13 ноември 2015 г. в Париж бяха извършени множество терористични нападения, отнели живота на най-малко 130 души от над 26 нации, както и факта, че от 2004 г. насам държавите – членки на ЕС пострадаха от редица терористични атаки, при които бяха убити стотици и ранени няколко хиляди души;
Б. като има предвид, че френското правителство официално се позова на клаузата за обща отбрана в член 42, параграф 7 от ДЕС след терористичните нападения в Париж от 13 ноември 2015 г.;
В. като има предвид, че солидарността, помощта и взаимното съдействие между държавите – членки на ЕС, включително чрез използване на средства на Съюза, са основополагащи принципи на ЕС;
Г. като има предвид, че след позоваването от страна на Франция на клаузата за обща отбрана държавите членки имат задължение към Франция за оказване на помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на ООН; като подчертава, че предотвратяването на конфликти и нападения е за предпочитане пред справянето с последствията от тях;
Д. като има предвид, че борбата срещу международния тероризъм се разглежда като приоритет за ЕС и че прилагането на принципа за солидарност изисква предприемането на действия както на собствена, така и на чужда територия; като има предвид, че вътрешните и външните измерения на сигурността на ЕС са неотменно и тясно свързани; като има предвид, че е необходима обща стратегия на ЕС;
Е. като има предвид, че предвидените в Договорите структури за сигурност и отбрана не са напълно използвани досега; като има предвид, че държавите членки носят отговорност за постигането на напредък в областта на сигурността и отбраната на Съюза;
Ж. като има предвид, че ЕС трябва да засили сътрудничеството си с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) с цел осигуряване на по-голяма съвместимост на политиките на сигурност и отбрана, утвърдени в двете рамки, по-специално в случаите, когато държава членка стане обект на въоръжено нападение на нейна територия, което включва извършването на терористични атаки;
З. като има предвид, че европейските институции трябва да действат по-активно в областта на политиката на сигурност и отбрана и да насърчават прилагането на всички разпоредби на Договорите относно тази политика, включително разпоредбите относно особената роля на НАТО в европейската и трансатлантическата сигурност и отбрана; като има предвид, че европейските институции трябва да подкрепят всички държави членки в усилията им за пълно прилагане на тези разпоредби;
И. като има предвид, че член 42, параграф 6 от ДЕС относно постоянното структурирано сътрудничество следва да се задейства от държавите членки, които желаят да работят в тясно сътрудничество помежду си;
Й. като има предвид, че ЕС прие стратегия за борба срещу тероризма, която се основава както на инструменти на Общността, така и на междуправителствени средства в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); като има предвид, че в тази стратегия се предлага действията на ЕС да се организират съгласно четири цели, а именно предотвратяване, защита, преследване и реагиране;
К. като има предвид, че реакцията на ЕС в отговор на тероризма включва насърчаването на демокрацията, на диалога и на доброто управление с цел справяне с първопричините за екстремисткото насилие;
1. осъжда най-категорично ужасяващите терористични атаки, извършени от „Ислямска държава“; изразява своята най-дълбока съпричастност, солидарност и съболезнования към всички жертви на терористични атаки и към техните семейства;
2. отбелязва и приветства единодушната подкрепа, предоставена на Франция от всички държави – членки на ЕС; приветства готовността на всички държави членки да предоставят цялата необходима помощ и съдействие;
3. припомня, че за първи път беше направено позоваване на клаузата за обща отбрана; смята, че този случай трябва да послужи като катализатор за провеждане на задълбочени политически дискусии относно многоизмерния характер на европейската сигурност и отбрана;
4. отбелязва със задоволство допълнителните способности, осигурени за борбата срещу тероризма; призовава всички държави членки да поддържат своята безусловна и трайна подкрепа, както и да продължават да оказват сътрудничество дотогава, докато това е необходимо; отбелязва ролята на Франция като катализатор в това общо начинание и насърчава компетентните институции на ЕС да осигурят непрекъсната подкрепа, когато това е необходимо;
5. счита, че позоваването на клаузите за обща отбрана и за солидарност съгласно Договорите е преди всичко политически въпрос; подчертава факта, че Европейският съвет и Европейският парламент са мястото за провеждане на политически дебат във връзка с позоваването на тези клаузи;
6. изразява загриженост за това, че не всички държави членки имат възможности за управление на помощта и съдействието, предоставяни по клаузата за обща отбрана на двустранна основа, както е в този случай; следователно призовава Европейския съвет да даде допълнителен импулс за доразвиване на клаузата за обща отбрана, както и да засили ролята на съответните европейски институции за улесняване на процеса;
7. припомня своя призив, представен в предишни резолюции, към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предложи практически договорености и насоки за гарантиране на ефективна ответна реакция, в случай че дадена държава членка се позове на клаузата за обща отбрана, както и анализ на ролята на институциите на ЕС, в случай че има позоваване на тази клауза; въпреки това изразява съжаление, че нито анализ, нито насоки бяха налице, когато клаузата за обща отбрана беше задействана за първи път, което доведе до настоящото положение, изискващо ad hoc мерки, ad hoc управление и ad hoc сътрудничество;
8. счита, че създаването на практически договорености и насоки за бъдещо задействане на клаузата за обща отбрана остава неотложен приоритет; подчертава, че при изготвянето на тези насоки следва да се вземат предвид поуките, извлечени от първото задействане на член 42, параграф 7;
9. призовава Съвета и държавите членки спешно да разработят и приемат политическа рамка, която да служи като ориентир за прилагането на член 42, параграф 7 от ДЕС и да съдържа график, клауза за преглед и механизми за наблюдение; изразява дълбокото си убеждение, че всички национални, двустранни или многостранни действия след задействането на член 42, параграф 7 следва да се съобщават на Съвета и същевременно да се оповестяват;
10. отбелязва, че клаузата за солидарност по член 222 от ДФЕС би дала възможност за предоставяне на съответни средства на ЕС на Франция и на други държави членки, пряко ангажирани в борбата срещу тероризма; припомня, че член 222 от ДФЕС е специално предназначен за справяне с последствията от терористични атаки в Европа и цели преодоляване на ниското равнище на сътрудничество и координация между националните правоприлагащи органи в Европа;
11. изразява убеждението си, че за използване на съществуващия капацитет в държавите членки и на равнището на Съюза ЕС се нуждае от постоянен гражданско-военен щаб на стратегическо и оперативно равнище, както и че тази структура следва да извършва стратегическото и оперативно планиране на действия при извънредни ситуации, включително за колективна отбрана, както е предвидено в член 42, параграфи 2 и 7 от ДЕС, и бъдещото ѝ прилагане в тясно сътрудничество със съответните структури на НАТО;
12. счита, че това задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС следва да се превърне в катализатор за използване на потенциала на всички разпоредби на Договора, свързани със сигурността и отбраната, като се последва този пример; припомня в този контекст значението на пълното и правилно прилагане на „Пакета за отбрана“, състоящ се от Директива 2009/81/ЕО относно обществените поръчки в областта на отбраната и Директива 2009/43/ЕО относно трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността;
13. призовава всички европейски държави да продължават да предоставят подкрепа в борбата срещу тероризма и да прилагат твърд подход както на тяхна територия, така и в чужбина;
14. изразява дълбока загриженост за това, че главните извършители на нападенията в Париж очевидно са граждани на държави от ЕС, родени и живели в ЕС, и следователно призовава за предприемането на подходящи мерки за упражняване на контрол спрямо движението на оръжия, експлозиви и заподозрени терористи;
15. настоятелно призовава държавите членки да започнат структуриран обмен на информация и оперативно сътрудничество между граничните управления, полицията и други правоприлагащи органи, както и обмен на разузнавателна информация чрез свързване на националните бази данни и пълно използване на съществуващите рамки, като например приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA), както и чрез максимално използване на други платформи и услуги на Европол;
16. настоява за цялостен подход по отношение на дерадикализацията, включително усилия на национално равнище, насочени към младите хора, предотвратяването на екстремисткото насилие и борбата срещу тероризма, който да акцентира върху укрепване на социалното сближаване, превенция на престъпността, целенасочени действия на полицейските органи и органите на сигурността въз основа на индивидуално подозрение или конкретна заплаха, установени от хора, а не от машини; подчертава освен това необходимостта от въвеждане на по-строги правила за придобиването и притежаването на оръжия, правила за износа и за борбата срещу незаконния трафик на оръжия;
17. призовава за обща външна политика на ЕС по отношение на бъдещето на Сирия и Близкия изток в по-широк план, която да бъде прилагана в координация с всички заинтересовани участници; счита, че тази политика следва да бъде неразделна част от бъдещата глобална стратегия на ЕС;
18. счита, че задействането на клаузата за взаимно съдействие представлява уникална възможност за полагане на основите за силен и устойчив Европейски съюз за отбрана; счита, че ЕС ще има капацитета и готовността да отговори на огромните вътрешни и външни заплахи и предизвикателства за сигурността само ако разполага със самостоятелни способности в областта на отбраната и сигурността;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на НАТО, на генералния секретар на ООН, на президента на САЩ, както и на държавния секретар по отбраната на САЩ.
- [1] ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 138.