ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно случая на изчезналите книгоиздатели в Хонконг
3.2.2016 - (2016/2558(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B8‑0175/2016)
EFDD (B8‑0176/2016)
S&D (B8‑0185/2016)
PPE (B8‑0187/2016)
ECR (B8‑0189/2016)
ALDE (B8‑0193/2016)
Кристиан Дан Преда, Елмар Брок, Туне Келам, Давор Иво Щир, Андрей Пленкович, Дейвид Макалистър, Патриция Шулин, Лоренцо Чеза, Андрей Ковачев, Ярослав Валенса, Милан Звер, Лара Коми, Богдан Брунон Вента, Михаела Шойдрова, Ева Паунова, Яромир Щетина, Джовани Ла Вия, Илдико Гал-Пелц, Марияна Петир, Иван Щефанец, Йожеф Над, Свен Шулце, Павел Свобода, Лудек Нидермайер, Томаш Здеховски, Ласло Тьокеш, Агнешка Козловска-Райевич, Станислав Полчак, Ивана Малетич, Чаба Шогор, Адам Шейнфелд, Дубравка Шуйца, Романа Томц, Терез Комодини Какиа, Йоахим Целер
от името на групата PPE
Йо Лайнен, Пиер Антонио Панцери, Кнут Флекенщайн, Никос Андрулакис, Зигмантас Балчитис, Юг Байе, Брандо Бенифеи, Хосе Бланко Лопес, Вилия Блинкевичуте, Биляна Борзан, Никола Капуто, Изабела Де Монте, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Ейдер Гардиасабал Рубиал, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Нина Гил, Ана Гомеш, Мария Грапини, Силви Гийом, Ричард Хауит, Кътълин Сорин Иван, Лиса Яконсари, Йепе Кофод, Арне Лиц, Хави Лопес, Кристина Либацка, Костас Мавридис, Сорин Моиса, Виктор Негреску, Момчил Неков, Димитрис Пападакис, Емилиян Павел, Венсан Пейон, Пина Пичерно, Мирослав Похе, Лилиана Родригеш, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Дачиана Октавиа Сърбу, Моника Смолкова, Тибор Сани, Марк Тарабела, Елена Валенсиано, Йозеф Вайденхолцер, Карлуш Зориню
от името на групата S&D
Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Бастиан Белдер, Зджислав Краснодембски, Беатрикс фон Щорх, Моника Маковей, Яна Житнянска, Ангел Джамбазки, Арне Герике, Робертс Зиле
от името на групата ECR Жузе Инасиу Фария, Исаскун Билбао Барандика, Мариел дьо Сарнез, Илхан Кючюк, Рамон Тремоса и Балсейс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Павел Теличка, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Дита Харанзова, Мартина Длабайова, Фредрик Федерлей, Натали Гризбек, Антанас Гуога, Мариан Харкин, Филиз Хюсменова, Иван Яковчич, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Фредерик Рийс, Робер Рошфор, Марите Схаке, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Паво Вяйрюнен, Валентинас Мазуронис
от името на групата ALDE Райнхард Бютикофер, Хелга Трюпел, Барбара Лохбилер, Ернест Уртасун, Бронис Ропе, Давор Шкърлец, Игор Шолтес, Хейди Хаутала
от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Елеонора Еви, Марко Вали
от името на групата EFDD
Резолюция на Европейския парламент относно случая на изчезналите книгоиздатели в Хонконг
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Китай, и по-специално тези от 16 декември 2015 г. за отношенията между ЕС и Китай[1] и от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека[2],
– като взе предвид изявлението от 7 януари 2016 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно изчезването на лица, свързани с издателство „Майти кърънт“ (Mighty Current) в Хонконг,
– като взе предвид изявлението на ЕСВД от 29 януари 2016 г. относно загрижеността на ЕС за положението с правата на човека в Китай,
– като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Комисията относно Специалния административен район Хонконг, публикуван през април 2015 г.,
– като взе предвид установяването на дипломатически отношения между ЕС и Китай на 6 май 1975 г.,
– като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г.,
– като взе предвид Стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай до 2020 г., приета на 21 ноември 2013 г.,
– като взе предвид преговорите относно ново споразумение за партньорство и сътрудничество, които са временно прекратени,
– като взе предвид приемането на 1 юли 2015 г. от Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители на новия закон за националната сигурност и публикуването на втория проект на нов закон за управление на чуждестранните НПО от 5 май 2015 г.,
– като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и Тридесет и четвъртия кръг, проведен в Пекин на 30 ноември и 1 декември 2015 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека относно третия периодичен доклад за Хонконг, Китай, приет от Комитета по време на 107-ата му сесия (11 – 28 март 2013 г.),
– като взе предвид заключителните констатации на Комитета на ООН срещу изтезанията относно петия периодичен доклад на Китай, приети на неговото 1391-во и 1392-ро заседание, проведени на 2 и 3 декември 2015 г.,
– като взе предвид Основния закон на Специален административен район на Китайската народна република Хонконг (наричан по-долу „Основният закон“), и по-специално членовете относно личните свободи и свободата на печата, както и Наредбата относно Хартата на Хонконг за правата,
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че през последните четири месеца петима търговци на книги (Ли Бо, Гуй Минхай, Джан Дзипин, Лин Ронджи и Ли По) – четирима от тях с постоянно пребиваване в Хонконг и един с непостоянно – свързани с издателство „Майти кърънт“ и с неговата книжарница, които са продавали литературни произведения, критични спрямо Пекин, са изчезнали при загадъчни обстоятелства; като има предвид, че двама от тях са граждани на ЕС – Гуй Минхай е с шведско гражданство, а Ли По – с британско; като има предвид, че през януари 2016 г. се получи потвърждение, че и двамата граждани на ЕС са в континентален Китай и че има подозрения, че останалите трима са също там; като има предвид, че Ли По временно е бил заедно със съпругата си на 23 януари 2016 г. на неизвестно място в континентален Китай; като има предвид, че продължаващата липса на информация относно тяхното благосъстояние и местонахождение е изключително тревожна;
Б. като има предвид, че съществуват убедителни твърдения в медиите и поводи за загриженост от страна на законодатели, организации за защита на правата на човека и множество граждани, че петимата търговци на книги са били отвлечени от органите на континентален Китай; като има предвид по-специално, че Ли По е бил отвлечен от Хонконг, а Гуй Минхай е изчезнал от дома си в Тайланд;
В. като има предвид, че на 10 януари 2016 г. хиляди протестиращи в Хонконг се събраха по улиците с искания градската управа да предприеме действия, за да изясни изчезването на петимата търговци на книги; като има предвид, че тези изчезвания следват поредица насилствени нападения през 2013 г. и 2014 г. срещу журналисти от Хонконг, критични към Пекин;
Г. като има предвид, че Хонконг утвърждава и защитава свободата на словото, свободата на изразяване на мнение и на публикуване; като има предвид, че публикуването на всякакви материали, критични към китайското ръководство, е законно в Хонконг, макар да е забранено в континентален Китай; като има предвид, че принципът „една държава, две системи“ гарантира автономността на Хонконг от Пекин по отношение на свободите, залегнали в член 27 от Основния закон;
Д. като има предвид, че са публикувани разкрития, че 14 издатели и 21 издания в Хонконг са били определени като мишени във вътрешен документ на Комунистическата партия от април 2015 г., в който се разкрива стратегия за „унищожаване“ на забранени книги при техните източници в Хонконг и Макао; като има предвид, че страхът от репресии накара някои търговци в Хонконг да премахнат критичните спрямо Китай книги от своите рафтове;
Е. като има предвид, че правителството на континентален Китай строго ограничава и инкриминира свободата на изразяване на мнение, по-специално чрез цензура; като има предвид, че китайската „Велика защитна стена“ в интернет дава възможност на правителството да цензурира всяка политически неприемлива информация; като има предвид, че Китай поддържа строги ограничения върху свободата на изразяване на мнение, а популярността на критичните спрямо Китай книги сред читателите в континентален Китай се счита за заплаха за социалната стабилност;
Ж. като има предвид, че на 17 януари 2016 г. Гуй Минхай публикува изявление за медиите в континентален Китай, в което той твърди, че доброволно е отпътувал за континентален Китай, и чрез самопризнание, което изглежда сякаш принудително, признава, че има по-ранна присъда за шофиране в нетрезво състояние;
З. като има предвид, че както шведските, така и британските органи поискаха пълно съдействие от китайските органи с цел да се защитят правата на техните граждани, както и на другите „изчезнали“ лица;
И. като има предвид, че Комитетът на ООН срещу изтезанията изразява сериозна загриженост във връзка с последователни твърдения от различни източници, че не е прекратена практиката на незаконно задържане в непризнати и неофициални места за задържане, т.нар. „черни затвори“; като има предвид, че той е изразявал и сериозни опасения относно последователни твърдения, че практиката на изтезания и малтретиране все още е дълбоко вкоренена в системата на наказателното правосъдие, което разчита прекомерно на признанията като основа за издаването на присъди;
Й. като има предвид, че Китай официално и формално призна универсалния характер на правата на човека и през последните три десетилетия се присъедини към международната рамка за правата на човека, като подписа широк кръг договори относно правата на човека и по този начин стана част от международната правна и институционална рамка за правата на човека;
К. като има предвид, че член 27 от Основния закон, който е де факто конституция на Хонконг, гарантира „свободата на словото, на печата и на публикуването, свободата на сдружаване, свободата на събранията, на шествията и демонстрациите“; като има предвид, че Основният закон, договорен между Китай и Обединеното кралство, гарантира тези права за 50-годишен период, който приключва през 2047 г.;
Л. като има предвид, че 17-ата среща на високо равнище ЕС – Китай на 29 юни 2015 г. пренесе двустранните отношения на ново равнище, и като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира, че ще постави въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с всички трети държави, в т.ч. със стратегическите си партньори;
М. като има предвид, че ЕС и Китай провеждат диалог по правата на човека от 1995 г. насам и че и двете страни считат правата на човека за важна част от двустранните си отношения;
Н. като има предвид, че според 21-ия годишен доклад (юли 2014 г.) на Асоциацията на журналистите в Хонконг 2014 година е била най-мрачната година за свобода на печата в Хонконг от няколко десетилетия насам; като има предвид, че някои журналисти са били физически нападани или уволнени, а други журналисти с критични възгледи са били преместени в по-малко чувствителни области;
1. изразява сериозната си загриженост относно липсата на информация за местонахождението и благосъстоянието на петимата изчезнали търговци на книги; призовава за незабавното публикуване на подробна информация относно местонахождението и благосъстоянието на Ли По и Гуй Минхай и призовава те да бъдат незабавно освободени невредими и да им се даде право на комуникация; призовава за незабавното освобождаване на всички други лица, задържани произволно, защото са упражнявали своето право на свобода на изразяване на мнение и на публикуване в Хонконг, включително тримата други търговци на книги;
2. призовава китайското правителство незабавно да докладва всяка информация, свързана с изчезналите търговци на книги, както и да започне незабавен и отворен за участие прозрачен диалог и комуникация по този въпрос между органите на континентален Китай и тези в Хонконг; отбелязва като положително развитие съобщението от Ли По и срещата му с неговата съпруга;
3. призовава съответните органи в Китай, Хонконг и Тайланд да разследват и изяснят обстоятелствата около изчезванията в съответствие с принципите на правовата държава и доколкото е възможно, да съдействат за завръщането на издателите у дома невредими;
4. изразява своята загриженост относно твърденията, че правоприлагащите агенции на континентален Китай действат в Хонконг; припомня, че ако континентални правоприлагащи агенции са действали в Хонконг, то това би било нарушение на Основния закон; счита, че това би било в противоречие с принципа „една държава, две системи“; призовава Китай да зачита гаранциите за автономност, дадени на Хонконг съгласно Основния закон;
5. решително осъжда всички случаи на нарушаване на правата на човека, по-специално произволните арести, предаването, насилствено изтръгнатите признания, тайното задържане, задържането на лица без да се позволява комуникация с тях и нарушенията на свободата на публикуване и на изразяване на мнение; припомня, че независимостта на редакторите на книги, на журналистите и на блогърите трябва да бъде опазвана; призовава за незабавно прекратяване на нарушенията на правата на човека и политическото сплашване;
6. осъжда ограниченията и инкриминирането на свободата на изразяване на мнение и изразява съжаление относно затягането на ограниченията върху свободата на изразяване на мнение; призовава китайското правителство да прекрати потискането на свободното движение на информация, включително чрез ограничаване на употребата на интернет;
7. изразява своята загриженост във връзка с предстоящото приемане на проектозакона за управлението на чуждестранни НПО, тъй в актуалното си състояние той драстично би затруднил дейността на гражданското общество в Китай и силно би ограничил свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение в страната, включително като забранява чуждестранни НПО, които не са регистрирани в китайското Министерство на обществената сигурност, и забранява на провинциалните отдели за обществена сигурност да финансират който и да било китайски индивид или организация, както и на китайски групи да провеждат „дейности“ от името или с разрешението на нерегистрирани чуждестранни НПО, включително тези със седалища в Хонконг и Макао; призовава китайските органи да внесат съществени промени в този проектозакон, за да го приведат в съответствие с международните стандарти за правата на човека, като тук се включват и международните ангажименти, поети от Китайската народна република;
8. изразява своята загриженост във връзка с новия проектозакон относно киберсигурността, който би засилил и институционализирал практиките на цензура и наблюдение на киберпространството, както и във връзка с приетия закон за националната сигурност и проектозакона за борба с тероризма; отбелязва безпокойствата на китайските адвокати реформатори и защитници на гражданските права, че тези закони допълнително ще ограничат свободата на изразяване на мнение и че автоцензурата ще се увеличи;
9. вярва, че крепките текущи отношения между ЕС и Китай трябва да осигурят ефективна платформа за зрял, съдържателен и открит диалог по въпросите на правата на човека, основан на взаимно уважение;
10. подчертава ангажимента на Европейския съюз да укрепва демокрацията, включително принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система, основните свободи и права, прозрачността, свободата на информация и свободата на изразяване на мнение в Хонконг;
11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Китайската народна република и на ръководителя на администрацията и Законодателния съвет на Специален административен район Хонконг.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2015)0458.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2014)0252.