Процедура : 2016/2809(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0910/2016

Внесени текстове :

RC-B8-0910/2016

Разисквания :

PV 07/07/2016 - 7.3
CRE 07/07/2016 - 7.3

Гласувания :

PV 07/07/2016 - 9.3
CRE 07/07/2016 - 9.3

Приети текстове :

P8_TA(2016)0316

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 171kWORD 106k
6.7.2016
PE585.351v01-00}
PE585.353v01-00}
PE585.354v01-00}
PE585.355v01-00}
PE585.356v01-00}
PE585.357v01-00}
PE585.358v01-00} RC1
 
B8-0910/2016}
B8-0912/2016}
B8-0913/2016}
B8-0914/2016}
B8-0915/2016}
B8-0916/2016}
B8-0917/2016} RC1

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността

вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:

ECR (B8-0910/2016)

Verts/ALE (B8-0912/2016)

EFDD (B8-0913/2016)

PPE (B8-0914/2016)

S&D (B8-0915/2016)

ALDE (B8-0916/2016)

GUE/NGL (B8-0917/2016)


относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия (2016/2809(RSP))


Кристиан Дан Преда, Туне Келам, Давор Иво Щир, Томаш Здеховски, Андрей Ковачев, Лудек Нидермайер, Лефтерис Христофору, Патриция Шулин, Павел Свобода, Михаела Шойдрова, Клод Ролен, Марияна Петир, Ярослав Валенса, Богдан Брунон Вента, Милан Звер, Ивана Малетич, Илдико Гал-Пелц, Агнешка Козловска-Райевич, Роберта Мецола, Дейвид Макалистър, Свен Шулце, Терез Комодини Какиа, Чаба Шогор, Йожеф Над, Дубравка Шуйца, Иржи Поспишил, Франсеск Гамбус, Адам Шейнфелд, Джовани Ла Вия, Ева Паунова, Иван Щефанец, Едуард Кукан, Брайън Хейс, Дирдре Клун от името на групата PPE
Пиер Антонио Панцери, Виктор Боштинару, Кнут Флекенщайн, Ричард Хауит, Йозеф Вайденхолцер, Клара Еухения Агилера Гарсия, Ерик Андрийо, Никос Андрулакис, Франсишку Асиш, Юг Байе, Брандо Бенифей, Хосе Бланко Лопес, Вилия Блинкевичуте, Симона Бонафе, Никола Капуто, Анди Кристя, Мириам Дали, Василика Виорика Дънчила, Никола Данти, Изабела Де Монте, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Енрико Газбара, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Силви Гийом, Кътълин Сорин Иван, Лиса Яконсари, Ева Каили, Афзал Кан, Джуд Къртън-Дарлинг, Миапетра Кумпула-Натри, Сесил Кашету Киенге, Кристина Либацка, Дейвид Мартин, Марлене Мици, Сорин Мойса, Алесия Мария Моска, Виктор Негреску, Емилиян Павел, Дачиана Октавиа Сърбу, Тибор Сани, Марк Тарабела, Елена Валенсиано, Флавио Дзанонато, Дамяно Дзофоли, Клаудия Тапардел от името на групата S&D
Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Рафаеле Фито, Ружа Томашич, Бранислав Шкрипек, Ришард Антони Легутко, Томаш Пьотър Поремба, Карол Карски, Ришард Чарнецки, Ангел Джамбазки, Арне Герике, Нотис Мариас от името на групата ECR
Урмас Пает, Марите Схаке, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Илхан Кючюк, Филиз Хюсменова, Хавиер Нарт, Валентинас Мазуронис, Неджим Али, Петрас Аущревичюс, Мариел дьо Сарнез, Жерар Дьопре, Мартина Длабайова, Жузе Инасиу Фария, Мария Тереса Хименес Барбат, Натали Гризбек, Антанас Гуога, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Петър Йежек, Луи Мишел, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Робер Рошфор, Ясенко Селимович, Хану Такула, Павел Теличка, Рамон Ремоза и Балселс, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Паво Вяйрюнен, Иво Вайгъл, Дита Харанзова от името на групата ALDE
Мари-Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик, Барбара Спинели, Лола Санчес Калдентей, Естефания Торес Мартинес, Мигел Урбан Креспо, Таня Гонсалес Пеняс, Шабиер Бенито Силуага, София Сакорафа, Юнус Омаржи, Костас Хрисогонос, Стелиос Кулоглу, Хосу Хуаристи Абаунс от името на групата GUE/NGL
Барбара Лохбилер, Джийн Ламбърт, Хейди Хаутала, Бодил Валеро, Ернест Уртасун, Бронис Ропе, Давор Шкърлец, Игор Шолтес, Мария Хойбух от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Изабела Адинолфи от името на групата EFDD
ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия (2016/2809(RSP))  

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар/Бирма и общността рохингия, и по-специално резолюциите от 20 април 2012 г.(1), от 13 септември 2012 г.(2), от 22 ноември 2012 г.(3), от 13 юни 2013 г.(4) и от 21 май 2015 г.(5), както и своята резолюция от 23 май 2013 г. относно възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции(6),

–  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека от 20 юни 2016 г., озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар“,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека от 24 март 2016 г. относно положението с правата на човека в Мианмар и от 3 юли 2015 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и другите малцинства в Мианмар,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма: специално партньорство за демокрация, мир и благоденствие“ (JOIN(2016)0024),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 май 2015 г., озаглавено „ЕС и АСЕАН: партньорство със стратегическа цел“ (JOIN(2015)0022),

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Закона на Бирма/Мианмар относно правото на мирни събрания и мирни шествия от 2012 г. и измененията към него от 2014 г., както и новия Закон за мирните събрания и мирните шествия от 31 май 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на парламентаристите по правата на човека от
Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от април 2015 г., озаглавен „Кризата с общността рохингия и рискът от извършването на зверства в Мианмар: предизвикателство за АСЕАН и призив за предприемането на действия“,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Мианмар предприе значителни стъпки за реформиране на своята икономика и политическа система, и като има предвид, че от 2011 г. насам беше сложено началото на широкообхватни реформи;

Б.  като има предвид, че на 9 ноември 2015 г. Националната лига за демокрация (NLD), под ръководството на носителя на Нобеловата награда за мир и на наградата „Сахаров“ Аун Сан Су Чи, категорично спечели изборите, и като има предвид, че Хтин Киав стана първият граждански президент от 50 години насам; като има предвид, че въпреки личната популярност на г-жа Су Чи, тя беше лишена от правото да заеме президентския пост от Конституцията от 2008 г., изготвена от военните, но понастоящем тя де факто оглавява държавата в качеството си на държавен съветник;

В.  като има предвид, че рохингия е етническо-религиозно мюсюлманско малцинство, което десетилетия наред страда от брутално потисничество, систематично преследване, сегрегация, изключване, дискриминация и други тежки нарушения на правата на човека;

Г.  като има предвид, че общността рохингия представлява най-големият дял мюсюлмани в Мианмар, като мнозинството живее в щата Рахин;

Д.  като има предвид, че общността рохингия, наброяваща приблизително един милион лица, представлява едно от най-преследваните малцинства по света, чиито представители са официално обявени за лица без гражданство съгласно Закона за гражданството на Бирма от 1982 г.; като има предвид, че общността рохингия не е желана от органите на Мианмар и от съседните държави, въпреки че някои от последните приемат голям брой бежанци; като има предвид, че продължаващите сблъсъци в щата Рахин водят до непрекъснато човешко страдание и подкопават доверието в мирния процес;

Е.  като има предвид, че Върховният комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад Ал Хюсеин, в своя доклад от 20 юни 2016 г., описа продължаващите тежки нарушения на правата срещу общността рохингия, включително произволното лишаване от гражданство, което ги превръща в лица без гражданство, строгото ограничаване на свободата на движение, заплахите за живота и сигурността, незачитането на правата на здравеопазване и образование, принудителния труд, сексуалното насилие и ограничаването на техните политически права, „които може да са равностойни на престъпления против човечеството“; като има предвид, че г-н Ал Хюсеин посочи, че общността рохингия няма достъп до многобройни професии и се нуждае от специални документи за достъп до болничните заведения, което е довело до забавяния и до смъртни случаи на бебета и на майките им по време на раждане;

Ж.  като има предвид, че според парламентаристите по правата на човека от АСЕАН около 120 000 лица от общността рохингия продължават да пребивават в над 80 лагера за вътрешно разселване в щата Рахин, като имат ограничен достъп до хуманитарна помощ, докато през последните години над 100 000 други лица от тази общност са избягали по море или по суша в други държави, като често стават жертва на трафиканти на хора; като има предвид, че много хиляди рискуват своя живот всяка година в опит да избягат по суша или по море и много лица са загинали на път;

З.  като има предвид, че новото правителство наследи положение, при което са въведени закони и политики, които имат за цел да лишат малцинствата от техни основни права и при което безнаказаността за тежки нарушения, извършени срещу лицата от общността рохингия, поощряват извършването на по-нататъшно насилие срещу тях;

И.  като има предвид, че г-жа Су Чи обяви по време на среща със специалния докладчик на ООН по правата на човека в Мианмар, Янги Ли, че правителството няма да използва думата „рохингия“ (като продължение на политиката, следвана по време на военната диктатура), тъй като тя се счита за подстрекателска, както и думата „бенгалски“, и че вместо това предлага новата формулировка „мюсюлманска общност в щата Рахин“; като има предвид, че Националната партия от Аракан (ANP), представляваща радикалните будисти от щата Рахин, отхвърли новата формулировка, обвинявайки правителството, че косвено приема, че лицата от общността рохингия са местни жители от щата Рахин, което се отхвърля от ANP, и като има предвид, че през последните дни хиляди хора излязоха на улиците, за да протестират срещу правителството; като има предвид, че г-жа Су Чи пое постовете държавен съветник, министър на външните работи и министър на кабинета на президента в едно гражданско правителство;

Й.  като има предвид, че Мианмар е в политически преход, но на практика продължава да бъде бастион на военните, като някои министерски постове, съдийски постове и места в парламента са запазени за определяни от военните лица; като има предвид, че се счита, че равнището на корупция в рамките на органите все още е много високо;

К.  като има предвид, че все още съществуват сериозни проблеми със законодателството на Мианмар, като няколко основни закона са в нарушение на международни конвенции в областта на правата на човека, включително Наказателният кодекс, Законът за мирните събрания и мирните шествия, Законът за далекосъобщенията, Законът за новите медии и четирите законопроекта относно защитата на расите и религията;

Л.  като има предвид, че при неотдавнашните прояви на насилие срещу мюсюлманската общност на Мианмар бяха изгорени две джамии в рамките на по-малко от седмица;

М.  като има предвид, че населението на общността рохингия (както в щата Рахин, така и извън него) е мишена на ожесточена, агресивна и дискриминационна пропаганда и действия, извършвани от редица радикални будистки групи в Мианмар;

Н.  като има предвид, че през последните години много политически затворници бяха освободени, но много защитници на правата на човека, журналисти, критици на правителството и на военните, както и други лица бяха задържани по широки, неясно формулирани разпоредби докато са упражнявали мирно своите демократични права;

О.  като има предвид, че Мианмар положи ясни усилия за постигане на напредък по мирния процес, в допълнение към подготовката на страната за провеждането на национална мирна конференция („Конференция от Панглонг за 21-ви век“); като има предвид, че е от съществено значение да се поддържа примирието в страната и да се включат всички въоръжени етнически групи, за да се гарантира мир, благоденствие и единство в страната;

1.  приветства честните и конкурентни избори от ноември 2015 г. и оценява положително мирното предаване на властта на първия невоенен президент на страната от 1962 г. насам;

2.  приветства заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар; подчертава, че ЕС има стратегически интерес да укрепва отношенията си с Мианмар; счита, че новото правителство има историческа възможност да укрепи демокрацията и да постигне мир, национално помирение и благоденствие;

3.  приветства решението на правителството на Мианмар да превърне мира и националното помирение в ключов приоритет; подчертава, че сраженията трябва да спрат незабавно и че споровете трябва да бъдат разрешени чрез преговори;

4.  разбира, че провеждането на реформите изисква време, но подчертава, че сериозността на продължаващото преследване на някои малцинства, както е документирано в неотдавнашния доклад на Върховния комисар по правата на човека на ООН, озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и другите малцинства в Мианмар“, налага незабавни корективни мерки, и призовава правителството да предприеме действия във връзка с препоръките на доклада, включително препоръките за отмяна на дискриминационния „местен ред“ в щата Рахин, за премахване на ограничителните мерки по отношение на спешното медицинско лечение и за премахване на ограниченията на свободата на движение;

5.  изразява дълбока загриженост относно тежкото положение на бежанците от общността рохингия в Югоизточна Азия и призовава за регионално и международно мобилизиране с цел да им се предостави спешна помощ в изключително уязвимото положение, в което се намират; изразява своите съболезнования на семействата на жертвите на трафиканти на хора, насилие и липса на закрила от официалните органи в държавите на дестинация;

6.  подчертава, че ЕС оценява положително усилията на правителството на Мианмар да започне работа за преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправен щатът Рахин, включително положението на общността рохингия;

7.  настоява, че органите следва спешно да гарантират свободен и безпрепятствен достъп до щата Рахин за хуманитарните организации, ООН, международните организации в областта на правата на човека, журналистите и други международни наблюдатели;

8.  призовава правителството на Мианмар недвусмислено да осъди всяко подбуждане към расова или религиозна омраза, да предприеме конкретни стъпки за незабавно прекратяване на подобна омраза и да приложи специфични мерки и политики за предотвратяване на пряката и косвената дискриминация срещу общността рохингия в бъдеще;

9.  подкрепя Европейския съвет в призива му за изграждане на ефективни демократични институции, включително независима и безпристрастна съдебна система и силно гражданско общество, както и в призива му за превръщането на Мианмар в демокрация, в която се зачитат в пълна степен принципите на правовата държава и основните права;

10.  призовава избраното правителство да изгради открита демокрация, в която се зачитат правата на човека и на всички хора е гарантирана свободата на изразяване на мнение, свободата на събрания и свободата на движение, без никаква форма на дискриминация;

11.  настоятелно призовава правителството на Мианмар незабавно да приложи препоръките, изложени в резолюцията, приета по време на 31-вата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, относно положението с правата на човека в Мианмар;

12.  призовава правителството на Мианмар да защити хората от общността рохингия от всяка форма на дискриминация и да прекрати безнаказаността за нарушенията, извършени срещу общността рохингия; припомня дългоочакваното изявление от 18 май 2015 г. на говорителя на партията на г-жа Су Чи, Национална лига за демокрация (NLD), че правителството на Мианмар следва да предостави гражданство на малцинството рохингия; призовава г-жа Су Чи, носител на наградата „Сахаров“, да използва своите ключови позиции в правителството на Мианмар с цел подобряване на положението на малцинството рохингия;

13.  призовава правителството на Мианмар да реформира Закона за гражданството от 1982 г. и да възстанови гражданството на малцинството рохингия; настоятелно призовава правителството на Мианмар и органите на щата Рахин незабавно да започнат да регистрират всички деца при тяхното раждане; отправя искане към правителството на Мианмар да отмени всички дискриминационни разпоредби;

14.  призовава ЕС да продължи да подкрепя Съвета на ООН по правата на човека в неговите усилия за оказване на помощ на бежанците от общността рохингия в региона на Южна и Югоизточна Азия;

15.  призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят световния план за действие за периода 2014 – 2024 г. на Съвета на ООН по правата на човека за слагане на край на липсата на гражданство;

16.  настоятелно призовава правителството на Мианмар незабавно да освободи всички политически затворници и лицата, задържани по обвинение, че са нарушили международното право и норми в областта на правата на човека;

17.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разгледа положението на общността рохингия на възможно най-високо политическо равнище при нейните контакти с Мианмар и с други държави – членки на АСЕАН;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Мианмар, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН, на специалния докладчик на ООН по правата на човека в Мианмар, на Върховния комисар на ООН за бежанците, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителствата и парламентите на другите държави в региона.

(1)

ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 79.

(2)

ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 145.

(3)

ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 189.

(4)

ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 157.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2015)0211.

(6)

ОВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 112.

Правна информация - Политика за поверителност