ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom
4.10.2016 - (2016/2891(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
PPE (B8-1051/2016)
Verts/ALE (B8-1052/2016)
ECR (B8-1055/2016)
S&D (B8-1056/2016)
ALDE (B8-1058/2016)
Дейвид Каза, Шон Кели, Франсоаз Гростет, Иво Белет, Клод Ролен, Ан Сандер от името на групата PPE
Мария Арена, Едуар Мартен, Мария Жуан Родригеш, Катлен Ван Бремпт, Мартина Вернер от името на групата S&D
Зджислав Краснодембски, Джеймз Никълсън, Хелга Стивънс от името на групата ECR
Жерар Дьопре, Мариел дьо Сарнез, Натали Гризбек от името на групата ALDE
Карима Дели, Яник Жадо, Ернест Марагал, Барт Стас от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2, както и член 173 от него,
– като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2005 г., озаглавено „Преструктуриране и заетост – прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз“ (COM(2005)0120), както и становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2005 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006[2],
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането[3],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2013 г., озаглавено „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“ (COM(2013)0882),
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта[4],
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавен „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582), както и целта за 20% реиндустриализация,
– като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно развитието на устойчива европейска промишленост за неблагородни метали[5],
– като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. относно конкурентоспособността на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт[6],
– като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че днес съществува абсолютна необходимост от съгласуваност между различните политики на ЕС с цел определяне на една модерна промишлена политика, особено в контекста на случаите Caterpillar и Alstom;
Б. като има предвид, че на 2 септември 2016 г. Caterpillar обяви мащабен план за преструктуриране в световен мащаб; като има предвид, че като част от този план заводът в Госли беше принуден да затвори вратите си, което доведе до съкращението на 2 500 преки работни места и излага на опасност работните места на около 4 000 подизпълнители;
В. като има предвид, че намалението на производствените разходи между 2013 г. и 2015 г. даде възможност на продуктите на завода да станат по-привлекателни от продуктите от страни извън ЕС; като има предвид обаче, че Caterpillar реши да закрие завода с цел преместване на производството в други заводи с по-ниски стандарти за социална защита и опазване на околната среда от приложимите за европейската промишленост;
Г. като има предвид, че с оглед на значението и европейското измерение на този случай Комисията реши да създаде работна група с участието на представители на компетентните служби, които да действат като партньор в процеса на закриването на Caterpillar;
Д. като има предвид, че решението на управителния съвет на Alstom да обяви прехвърлянето на дейността по производство на влакове (400 работни места) от завода в Белфор в завода в Райхсхофен, ще означава в действителност закриването на първия завод (тъй като единствената оставаща в него дейност не оправдава запазването му в експлоатация);
Е. като има предвид, че Alstom заяви, че ще има намаление на поръчките с около 30% за френските му заводи до 2018 г., но че за завода в Белфор неговите поръчки ще започнат да намаляват едва през 2018 г., като последната поръчка се очаква да бъде изпълнена през 2021 г.;
Ж. като има предвид, че тези две производствени съоръжения не са единствените, които ще бъдат засегнати от преструктуриране, като други уволнения се очакват в заводите на Alstom в Испания и Италия, а също така и в завода на Caterpillar в Северна Ирландия;
З. като има предвид, че железопътната промишленост е гръбнакът на европейската индустриализация, с повече от 175-годишна история; като има предвид, че годишният темп на растеж на достъпните пазари на секторите за оборудване за железопътния транспорт се очаква да бъде 2,8% до 2019 г.; като има предвид, че европейският сектор за оборудване за железопътния транспорт осигурява пряка заетост на 400 000 души на територията на ЕС, много от които работят в МСП; като има предвид, че силният и иновативен европейски сектор за оборудване за железопътния транспорт е от съществено значение за преминаването към железопътен транспорт, което е необходимо за постигне на целите на ЕС относно климата и енергетиката;
И. като има предвид, че промишленото производство представлява 65% от разходите на дружествата за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), и като има предвид, че следователно заздравяването на промишлената база е от съществено значение за запазването на експертния опит и ноу-хау в ЕС; като има предвид, че развитието на цифровите технологии, приоритет на плана „Юнкер“, се нуждае от стабилна промишлена база, за да стане факт;
Й. като има предвид, че европейската промишленост, като осигуряваната от Alstom и Caterpillar, има висока добавена стойност с признат експертен опит; като има предвид, че понастоящем тази главна и стратегическа промишленост за ЕС е изправена пред свят със силна глобална конкуренция от страни, които изнасят продукти с по-ниски цени на европейския пазар, като провеждат агресивна и бързо разрастваща се политика на всички континенти, често с политическата и финансовата подкрепа на техните правителства;
К. като има предвид, че в контекста на неотдавнашния случай Alstom Комисията ще извърши прогнозно проучване за период от 15 години (2030 г.) относно развитието на железопътния сектор в Европа, което ще обедини различните сценарии относно екологичните цели на държавите – членки на ЕС, заедно с проучване относно въздействието на различните сценарии върху работните места, професиите и уменията; като има предвид, че Комисията трябва бързо да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, изложени в резолюцията на Парламента относно сектора на ЕС за оборудване за железопътния транспорт, за да се осигурят сигурни и устойчиви работни места и приобщаващ растеж; като има предвид, че последващите действия следва да бъдат улеснени от постоянен диалог със заинтересованите страни и следва да обхващат всички глави на резолюцията;
Л. като има предвид, че Комисията пое ангажимент да представи през 2013 г. пълен доклад относно прилагането на рамката за качество; припомня в този контекст своето искане към Комисията да представи, след консултации със съответните социални партньори, предложение за правен акт относно информирането и консултирането на работниците, прогнозирането и управлението на преструктурирането;
М. като има предвид, че европейската промишленост трябва да запази своята конкурентоспособност и капацитет за инвестиции в Европа, и като има предвид, че тя е изправена също така пред социални и екологични предизвикателства, които трябва да преодолее, като същевременно остане световен модел в областта на социалната и екологичната отговорност;
Н. като има предвид, че някои предприятия следват стратегии, съсредоточени единствено върху краткосрочните финансови резултати, които обикновено са в ущърб на иновациите, инвестициите в НИРД, заетостта и осъвременяването на уменията;
О. като има предвид, че една амбициозна политика в областта на иновациите, която благоприятства производството на висококачествени, иновативни, енергийно ефективни продукти и насърчава устойчиви процеси, ще позволи на ЕС да функционира самостоятелно в един все по-конкурентен световен контекст;
П. като има предвид, че търговията със строителни машини в ЕС беше подложена на сериозни сътресения през последните години, свързани с намаляването на публичните и частните инвестиции, но и поради увеличаването на производствените разходи, произтичащо от увеличаването на цените на суровините;
Р. като има предвид, че справедливата търговия с промишлени продукти трябва да зачита правата на работниците и правилата за опазване на околната среда; като има предвид, че инвестициите в енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност са важен стимул за инвестициите в промишлени продукти, способни да създадат благоприятни цикли; като има предвид, че иновациите и инвестициите в НИРД, работни места и осъвременяване на уменията са от съществено значение за устойчивия растеж;
С. като има предвид, че иновациите в производството имат доказано положително въздействие върху растежа на заетостта във всички фази на промишления икономически цикъл; като има предвид, че участието на работниците в мерките за иновации и в определянето на стратегиите може значително да увеличи икономическия успех;
Т. като има предвид, че загубата на ноу-хау и умения на работниците подчертава факта, че Европа трябва да запази промишления капацитет, за да удовлетвори потребностите си, без да зависи от производителите в трети държави;
1. изразява своята силна солидарност и подкрепа за всички работници на Caterpillar и Alstom и техните семейства, както и за засегнатите подизпълнители, и изразява съжаление във връзка с вредните последици на тези закривания върху местните икономики и общности; призовава да се предприемат мерки в подкрепа на тези работници и местните икономики и да се подпомогнат регионите при преодоляването на това трудно икономическо и социално положение;
2. изразява убеждение, че европейската промишленост следва да се разглежда като стратегически актив за конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС; подчертава, че само силна и устойчива промишленост и насочена към бъдещето промишлена политика ще позволят на ЕС да се справи с различните предизвикателства, които му предстоят, включително неговата реиндустриализация, неговия преход към устойчивост и създаването на качествена заетост; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да предвидят по-добре тези социално-икономически ситуации и да гарантират конкурентоспособността на европейската промишлена мрежа;
3. припомня, че Европа е социална пазарна икономика, която има за цел постигането на устойчив и приобщаващ икономически растеж; изразява съжаление относно отсъствието на реална промишлена политика на ЕС, която също така защитава работниците в ЕС; по тази причина призовава Комисията да създаде истинска дългосрочна европейска индустриална стратегия с оглед на постигане на целта 20% от брутния вътрешен продукт да произхожда от промишлеността, както е установено в стратегията „Европа 2020“;
4. настоятелно призовава държавите членки да гарантират подходяща социална закрила, условия на труд и възнаграждение, което позволява на хората да водят достоен живот, или чрез законодателни актове, или чрез колективни споразумения, и в случай на съкращение на работници да гарантират ефективна защита срещу незаконно уволнение;
5. припомня, че икономическата криза в Европа показа, че промишлените сектори, които инвестират в най-голяма степен в иновации, НИРД, енергийна ефективност, кръговата икономика и др., са тези, които проявяват устойчивост в най-голяма степен; подчертава в този контекст отрицателното въздействие на намаляването на публичните и частните инвестиции и свиването на вътрешното потребление, като и двете области следва да бъдат насърчавани, за да стимулират растежа;
Търговската политика – основен фактор за еднакви условия на конкуренция
6. настоятелно призовава Комисията да определи търговска политика на ЕС, която да е в съответствие с целите на промишлеността и да отчита необходимостта от запазване на работните места в промишлеността в Европа и да не води до нови премествания и допълнителна деиндустриализация; призовава Комисията да гарантира еднакви условия на конкуренция за участниците на пазара в рамките на Европа и извън нея, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция за всички;
7. припомня необходимостта от постигане на бързо споразумение относно преразглеждането на нормативната уредба относно инструментите за търговска защита с цел значителното им укрепване посредством подобряването на тяхната реактивност и ефективност; отправя искане към Комисията да вземе предвид социалното и икономическото въздействие, което признаването на статут на пазарна икономика за държавни или други непазарни икономики би могло да окаже върху конкурентоспособността на промишлените сектори в ЕС;
8. призовава Комисията да разгледа механизми за прилагане на мерки за коригиране по границите, за да гарантира еднакви условия на конкуренция при разработването на политики за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ Европа да се превърне в най-конкурентоспособния регион по света;
9. призовава Комисията и държавите членки да извършат проучвания относно търговските преговори, при използване на регионален и секторен подход, който следва също така да подобри разбирането на въздействието върху заетостта и европейските промишлени сектори;
Политика в областта на конкуренцията – жизненоважен фактор за промишлените сектори на ЕС
10. отправя искане към Комисията да разработи конкурентоспособна европейска нормативна уредба, отворена към външния свят, с цел привличане и запазване на частните инвестиции, поддържане на силни вериги за създаване на стойност в ЕС и създаване на качествена заетост, за да се осигурят осезаеми ползи за гражданите на ЕС;
11. отбелязва също така, че правилата за държавна помощ трябва да бъдат по-добре приспособени, за да се генерират иновации и устойчивост и да се постигнат целите за насърчаване на висока степен на заетост и насърчаване на социални политики в съответствие с член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
12. подчертава, че европейската промишленост е изправена пред глобална конкуренция и във връзка с това категорично насърчава Комисията спешно да вземе предвид световния пазар като референтен при определянето на географските пазари в своя анализ и да не ограничава своя анализ до националните пазари или вътрешния пазар, като по този начин даде възможност на европейските промишлени сектори да създават партньорства в областта на НИРД или стратегически съюзи; призовава в този контекст да се създадат условия за преструктуриране на основните европейски производители, за да се даде възможност за появата на участници с достатъчно критична маса за справяне с международната конкуренция;
Възлагане на обществени поръчки – инструмент, който се нуждае от подобряване
13. призовава Комисията да приложи по-добре нормативната уредба на ЕС относно възлагането на обществени поръчки; припомня, че разпоредбите на ЕС предвиждат отхвърлянето на оферти, които са необичайно ниски или при които над 50% от стойността се реализира извън ЕС; припомня необходимостта от постигане на бързо споразумение относно „международен инструмент за обществени поръчки“;
14. счита, че обществените поръчки и екомаркировката ще изиграят роля за въвеждането на устойчиви продукти, услуги и иновации и за стабилна промишлена база в Европа; отправя искане за съгласувани усилия от страна на държавите членки и Комисията, за да се гарантира, че решенията на възлагащите органи се основават на принципа на икономически най-изгодната оферта;
По-добро използване на средствата на ЕС, НИРД и иновациите – пътят за насърчаване на нова промишлена политика
15. призовава Комисията да разработи, съвместно с държавите членки, стратегия на Съюза за съгласувана и всеобхватна промишлена политика, насочена към реиндустриализацията на Европа и основана, наред с другото, на цифровизацията (в частност интегрирането на интелигентните технологии и роботиката в промишлените вериги за създаване на стойност), устойчивостта, енергийната ефективност и подходящите ресурси; за тази цел призовава за по-голямо сътрудничество и сближаване между държавите членки в областта на данъчните, социалните и бюджетните въпроси, така че да се улесни възникването на съвместни промишлени проекти; счита, че европейската нормативна уредба следва да дава възможност на промишлените сектори да се адаптират към съответните промени и да предприемат изпреварващи действия, за да допринесат за създаването на работни места, растеж и регионално сближаване;
16. призовава Комисията да си сътрудничи с различните промишлени сектори с цел да се осигури възможно най-доброто използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-точно на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), в подкрепа на проекти в областта на НИРД на регионално равнище;
17. счита, че фондовете на ЕС предоставят голяма възможност за финансиране на устойчиви инвестиции в енергийна инфраструктура и инфраструктура на обществения транспорт, както и интелигентно използване на информационните и комуникационните технологии; призовава за подобряване на изпълнението на различните критерии, в частност по отношение на критериите за заетост и за околната среда, както и на социалните критерии, за използване на фондовете на ЕС и всички финансови инструменти, управлявани от ЕИБ;
18. призовава за програма на ЕС за интелигентна специализация и за отдаване на приоритет на НИРД в секторите, в които ЕС може да има водещи позиции; призовава за конкретни инструменти, които да дадат възможност на ЕС и на държавите членки да обединят усилията си в областта на НИРД и да направят възможно въвеждането на резултатите от нея в местната икономика; счита, че връзката между научните изследвания и промишлеността е от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността в ЕС; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки активно да насърчават и поощряват засилването на сътрудничеството между изследователските центрове, университетите и предприятията; призовава за подобряване на средата за научни изследвания чрез увеличение на бюджета за НИРД и иновации и по-добра взаимосвързаност между различните европейски и национални програми за финансиране;
19. призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да се насочат по-специално към тези региони, които са най-силно засегнати от деиндустриализацията, и спешно да ускорят подкрепата за проектите в тези региони, като същевременно гарантират подкрепата за жизнеспособни и висококачествени проекти; счита, че потенциалът за увеличаване на стратегическото и целенасоченото кредитиране от Европейската инвестиционна банка за проекти, свързани с иновации и преобразуване на промишлеността, особено в сферата на производството и свързаните с него услуги, следва да бъде допълнително проучен; призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добър достъп до финансиране за предприятията от ЕС, особено за микропредприятията и МСП, като по този начин се увеличава техният капацитет за изграждане на проекти, и да им предоставят по-добри консултантски услуги и техническа подкрепа;
20. изисква от Комисията, като съгласува работата си с държавите членки, да проучи начини за способстване на икономическа реорганизация и съответно да прикани дружествата да почистят закритите обекти в рамките на разумен срок и да улеснят местните органи в усилията им за тяхното възстановяване;
21. призовава Комисията да разгледа улесняването на обмена на най-добри практики между държавите членки относно най-добрите начини за справяне със закриването на дружества, като ги насърчава да разгледат примерите, съдържащи се в правните разпоредби, за да се опитат – доколкото е осъществимо – да организират търсенето на купувач или продажбата на завода с цел запазване на производствената дейност във фабриките въпреки прекратяването на дейността, за което е взето решение от първоначалните собственици;
22. счита, че избягването на данъци, включително чрез прехвърлянето на материални и нематериални активи или услуги между дружествата на неадекватни цени (трансферна цена), следва да се предотврати и то се дължи и на липсата на европейска координация в областта на данъчните и търговските въпроси; призовава за по-голямо сътрудничество и сближаване между държавите членки в областта на данъчните, социалните и бюджетните въпроси;
Преструктуриране по социално отговорен начин и създаване на качествена заетост в ориентирани към бъдещето сектори
23. приветства инициативата на някои местни органи, наред със социалните партньори, като например в случая Alstom, да бъдат насърчавани експериментални проекти за работниците и дружествата, които са процес на преструктуриране, за да се обезпечи професионалното развитие чрез обучение и действия, така че да се запази качествена заетост;
24. подчертава жизненоважната необходимост от развиването на технически умения, особено в производствения сектор; подчертава необходимостта от насърчаване на значението на технически квалифицираните работници; счита, че е от решаващо значение, за да се извлече максимална полза от нетния потенциал за създаване на работни места на екологосъобразната икономика, на съществуващата работна сила да се предоставят подходящи възможности за придобиване на новите умения, необходими за прилагането на кръгова икономика; припомня, че квалифицираната работна сила е важна за жизнеспособността на производството; подчертава, че е важно да се насърчава по-доброто взаимодействие между образователните системи, университетите и пазара на труда, включително придобиването на умения и опит в работна среда и сътрудничеството с предприятията в създаването на иновационни „клъстери“;
25. призовава всички съответни органи да гарантират, че всички заинтересовани страни спазват в пълна степен националното и европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците, особено през период на преструктуриране;
26. подчертава, че дружествата трябва да изпълняват своите правни задължения съгласно европейското и националното право, като отдават приоритет на информирането и консултирането на работниците, както и на възможността за преглед на алтернативи, предлагани от социалните партньори;
27. счита, че всяка дейност по преструктуриране следва да бъде обяснена и обоснована пред заинтересованите страни, когато е целесъобразно, включително що се отнася до избора на мерките, предвидени във връзка с целите и алтернативните възможности; призовава за диалог на местно равнище, включващ всички заинтересовани страни с цел обсъждане на възможно най-добрите договорености в случаите на преструктуриране;
28. подчертава значението на устойчивия социален диалог на всички равнища, основан на взаимно доверие и споделени отговорности, като един от най-добрите инструменти за намиране на консенсусни решения и общи възгледи при прогнозирането, предотвратяването и управлението на процеса по преструктуриране;
29. подчертава, при преструктуриране, необходимостта от защита на засегнатите работници по отношение на здравето и условията на труд, социалната сигурност, преквалификацията и реинтеграцията на пазара на труда;
30. отбелязва, че преструктурирането има много по-широко въздействие отколкото само върху самото дружество, с непредвидими последици за общностите и за икономическата и социалната структура на държавите членки;
31. призовава Комисията да се консултира със социалните партньори относно ефективността на законодателството в областта на колективните уволнения в контекста на случаите Caterpillar и Alstom;
32. призовава работната група на Комисията да проучи начина, по който е проведена процедурата на консултация с Европейския работнически съвет (ЕРС); призовава Комисията, в контекста на проучването, да разгледа необходимостта от преразглеждане на Директивата за ЕРС;
33. отбелязва, че ЕФПГ е важен инструмент на ЕС в ерата на глобализацията за подпомагане на държавите членки в техните политики за професионална преквалификация на работниците, както и за възстановяване на икономическата структура в даден регион по отношение на работниците, които са засегнати от отрицателните последици от глобализацията или икономическата криза; припомня значението на препоръките, отправени от Парламента в неговата резолюция относно дейностите, въздействието и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през периода 2007 – 2014 г.;[7]
34. призовава Комисията да информира Парламента относно своята стратегия за основните промишлени сектори в Европа, а именно сектора за оборудване за железопътния транспорт и сектора на машиностроенето, с цел създаване на по-благоприятна пазарна среда, както и относно мерките, които възнамерява да предприеме за запазване на качествена заетост, ноу-хау и инвестициите в Европа;
35. отбелязва, че преходът към екологична икономика има значителен потенциал за създаване на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат преместени, както и в области, които не могат да бъдат изместени в чужбина; отбелязва, че има сериозни доказателства, че зеленият преход в крайна сметка ще окаже положително въздействие върху заетостта, като се има предвид фактът, че устойчиви икономически дейности като икономията на енергия са много по-трудоемки, отколкото заместваните от тях дейности, и че те биха имали потенциал да дадат възможност на регионите да станат по-независими;
°
° °
36. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки съответно на Комисията и на Съвета.
- [1] ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16.
- [2] ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.
- [3] OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2014)0032.
- [5] Приети текстове, P8_TA(2015)0460.
- [6] Приети текстове, P8_TA(2016)0280.
- [7] Приети текстове, P8_TA(2016)0361.