ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението на малцинството рохингия в Мианмар
14.12.2016 - (2016/3027(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B8-1345/2016)
EFDD (B8-1348/2016)
Verts/ALE (B8-1352/2016)
GUE/NGL (B8-1354/2016)
PPE (B8-1357/2016)
ALDE (B8-1360/2016)
S&D (B8-1363/2016)
Кристиан Дан Преда, Елмар Брок, Йерун Ленарс, Ева Паунова, Томас Ман, Станислав Полчак, Лудек Нидермайер, Томаш Здеховски, Лефтерис Христофору, Богдан Брунон Вента, Чаба Шогор, Иван Щефанец, Павел Свобода, Марияна Петир, Туне Келам, Романа Томц, Милан Звер, Едуард Кукан, Яромир Щетина, Джовани Ла Вия, Дубравка Шуйца, Илдико Гал-Пелц, Дейвид Макалистър, Свен Шулце, Лайма Люция Андрикене, Михаела Шойдрова, Дирдре Клун, Йожеф Над, Адам Шейнфелд, Брайън Хейс, Ласло Тьокеш, Ивана Малетич, Иво Белет, Терез Комодини Какиа, Патриция Шулин, Ларс Адактусон, Кшищоф Хетман, Шон Кели, Елжбета Катажина Лукачийевска, Андрей Ковачев, Иржи Поспишил от името на групата PPE
Пиер Антонио Панцери, Ана Гомеш, Виктор Боштинару, Кнут Флекенщайн, Йозеф Вайденхолцер, Клара Еухения Агилера Гарсия, Ерик Андрийо, Зигмантас Балчитис, Юг Байе, Брандо Бенифей, Вилия Блинкевичуте, Соледад Кабесон Руис, Андреа Коцолино, Анди Кристя, Никола Данти, Изабела Де Монте, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Елена Джентиле, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Нина Гил, Тереза Грифин, Силви Гийом, Кътълин Сорин Иван, Лиса Яконсари, Афзал Кан, Йепе Кофод, Сесил Кашету Киенге, Арне Лиц, Кристина Либацка, Дейвид Мартин, Костас Мавридис, Алекс Мейър, Сорин Моиса, Алесия Мария Моска, Виктор Негреску, Момчил Неков, Димитрис Пападакис, Павел Поц, Мирослав Похе, Лилиана Родригеш, Дачиана Октавиа Сърбу, Моника Смолкова, Тибор Сани, Клаудия Тапардел, Марк Тарабела, Джули Уорд, Борис Зала, Карлуш Зориню от името на групата S&D
Амджад Башир, Чарлз Танък, Моника Маковей, Ришард Чарнецки, Томаш Пьотър Поремба, Анна Елжбета Фотига, Арне Герике, Ангел Джамбазки, Бранислав Шкрипек, Нотис Мариас, Ружа Томашич, Карол Карски от името на групата ECR
Урмас Пает, Жерар Дьопре, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Мариел дьо Сарнез, Мартина Длабайова, Мария Тереса Хименес Барбат, Натали Гризбек, Мариан Харкин, Филиз Хюсменова, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Фредерик Рийс, Марите Схаке, Хану Такула, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Паво Вяйрюнен, Сесилия Викстрьом, Валентинас Мазуронис от името на групата ALDE
Мари-Кристин Вержиа, Катержина Конечна, Барбара Спинели, Меря Кюльонен, Лола Санчес Калдентей, Таня Гонсалес Пеняс, Естефания Торес Мартинес, Шабиер Бенито Силуага, Мигел Урбан Креспо от името на групата GUE/NGL
Джийн Ламбърт, Хейди Хаутала от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Марко Дзани, Роландас Паксас от името на групата EFDD
Резолюция на Европейския парламент относно положението на малцинството рохингия в Мианмар
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и положението мюсюлманите от общността рохингия, по-специално резолюцията си от 7 юли 2016 г.[1],
– като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма от 20 юни 2016 г.,
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС спрямо Мианмар/Бирма: специално партньорство за демокрация, мир и благоденствие“,
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Федерика Могерини относно встъпването в длъжност на новото правителство на Съюза на Мианмар,
– като взе предвид изявлението на говорителя относно неотдавнашната ескалация на напрежението в Мианмар на 2 декември 2016 г.,
– като взе предвид съвместното изявление за медиите относно третия диалог по правата на човека ЕС-Мианмар от 25 ноември 2016 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно липсата на гражданство от 4 декември 2015 г.,
– като взе предвид неотдавнашните съобщения на Върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) и на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, съответно от 29 и 18 ноември 2016 г., относно влошаващото се положение с правата на човека в северния щат Рахин,
– като взе предвид доклада на върховния комисар на Организацията на обединените нации по правата на човека, озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар“, от 20 юни 2016 г.,
– като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека от 24 март 2016 г. (31/24), озаглавена „Положението на правата на човека в Мианмар”,
– като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН от 18 март 2016 г. относно положението с правата на човека в Мианмар,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,
– като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,
– като взе предвид Глобалния план за действие за 2014—24 г. на ВКБООН за прекратяване на липсата на гражданство,
– като взе предвид членове 18-21 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,
– като взе предвид Хартата на АСЕАН,
– като взе предвид доклада на парламентаристите по правата на човека от
Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от април 2015 г., озаглавен „Кризата с общността рохингия и рискът от извършването на зверства в Мианмар: предизвикателство за АСЕАН и призив за предприемането на действия“,
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че Върховният комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад Ал Хюсеин, в своя доклад от 20 юни 2016 г., описа продължаващите тежки нарушения на правата срещу общността рохингия, включително произволното лишаване от гражданство, което ги превръща в лица без гражданство, строгото ограничаване на свободата на движение, заплахите за живота и сигурността, незачитането на правата на здравеопазване и образование, принудителния труд, сексуалното насилие и ограничаването на техните политически права, „които могат да бъдат приравнени на престъпления против човечеството“; като има предвид, че г-н Ал Хюсеин посочи, че общността рохингия няма достъп до многобройни професии и се нуждае от специални документи за достъп до болничните заведения, което е довело до забавяния и до смъртни случаи на бебета и на майките им по време на раждане; като има предвид, че Джон Майккисик, ръководител на Агенцията на ООН за бежанците в бангладешкия град Кокс Базар неотдавна заяви, че Мианмар се опитва да осъществи „етническо прочистване на мюсюлманското малцинство рохингия от територията си“; като има предвид, че нарушенията на правата на човека срещу малцинството рохингия се равнява на колективно наказание;
Б. като има предвид, че на 9 октомври 2016 г. въоръжени лица нападнаха три полицейски постове в близост до границата с Бангладеш, при което загинаха деветима полицейски служители и голямо количество оръжие изчезна; като има предвид, че правителството на Мианмар заяви, че въоръжените нападатели са били членове на общността рохингия и вследствие на това обяви района на Монгдау за „оперативна зона“, за която са в сила полицейски час и строги ограничения, включително за журналисти и външни наблюдатели, които нямат право на достъп до зоната;
В. като има предвид, че според правозащитни организации, местни източници докладват за тежки нарушения на правата на човека от страна на правителствените сили в т.нар. „оперативна зона; като има предвид, че правителството на Мианмар съобщи за смъртта на 69 предполагаеми активисти и 17 членове на силите за сигурност, твърдение, което не може да бъде потвърдено от независим източник поради ограничения на достъпа;
Г. като има предвид, че на 3 ноември 2016 г. при втори нападение срещу пост на гранична полиция загина полицейски служител;
Д. като има предвид, че правозащитни организации, по-конкретно Хюмън райтс уоч, чрез използване на сателитни изображения, съобщи за масово разрушаване на къщи и други сгради в части на северния щат Рахин, които понастоящем са недостъпни за НПО и независими наблюдатели;
Е. като има предвид, че правителството на Мианмар организира контролирана от правителството обиколка на някои засегнати обекти в Монгдау на 2 и 3 ноември 2016 г. с участието на деветчленна делегация от чужди посланици, включително постоянния координатор на ООН, който потвърди, че са видели изгорени структури в няколко града;
Ж. като има предвид, че през последните седмици най-малко 25 000 души от общността рохингия са избягали в съседен Бангладеш и приблизително 30 000 жители на щата Рахин, са били разселени в резултат на насилието; като има предвид, че повече от 56 000 души от общността рохингия са регистрирани от ВКБООН в Малайзия;
З. като има предвид, че от 2011 г. насам Мианмар предприе стъпки за реформиране на икономиката и политическата си система; като има предвид обаче, че армията продължава да оказва несъразмерно влияние върху държавните дела; като има предвид, че през ноември 2015 г. беше избран нов национален парламент, както и че през март 2016 г. встъпи в длъжност демократично избрано национално правителство;
И. като има предвид, че в отговор ЕС и други световни участници отмениха санкциите и позволиха на Мианмар отново да се интегрира в световните политически и икономически структури; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки изиграха значителна роля в процеса на реформа и отваряне и допринесоха, наред с другото, със значителна помощ за развитие, обучение и техническо сътрудничество, насърчаване на приобщаващо споразумение за прекратяване на огъня в национален мащаб и за развитие на търговията в рамките на инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО); като има предвид, че ЕС и Мианмар провеждат годишни диалози по въпросите на правата на човека;
Й. като има предвид, че въпреки това продължават да съществуват много проблеми, включително в областта на правата на човека и по-специално по отношение на положението на мюсюлманското малцинство рохингия; като има предвид, че над един милион души от мюсюлманската общност рохингия живеят в Мианмар в продължение на поколения, но понастоящем са едно от най-активно преследваните малцинства; като има предвид, че по силата на бирманския закон за гражданството от 1982 г., те имат официален статут на лица без гражданство; като има предвид, че общността рохингия не е желана от органите на Мианмар и от съседните държави, въпреки че някои от тях са приели голям брой бежанци; като има предвид, че правната уредба на Мианмар институционализира дискриминацията спрямо малцинствата и по-специално превръща представителите на малцинството рохингия в лица без гражданство, тъй като срокът на техните временни лични карти (бяла карта) беше обявен за изтекъл през март 2015 г. и от 2012 г., те не могат да получат удостоверения за раждане за децата си;
К. като има предвид, че органите на Мианмар продължават да отказват на малцинството рохингия основните им права; като има предвид, че според доклад от април 2015 г. на парламентаристи от АСЕАН по правата на човека, към момента на изготвянето на доклада, около 120 000 души от общността рохингия са били настанени в повече от 80 лагери за вътрешно разселени лица в щата Рахин, с ограничен достъп до хуманитарна помощ, а през последните години повече от 100 000 души са избягали по море или суша към други държави, често попадайки в ръцете на трафиканти на хора и мнозина от тях са загинали по време на тези опасни пътувания;
Л. като има предвид, че се съобщава, че изнасилването се използва масово от въоръжените сили в Мианмар като военно оръжие с цел сплашване на етническите малцинства, с опустошителни последици за жертвите; като има предвид, че специалният представител на генералния секретар на ООН за сексуалното насилие по време на конфликти Зайнеб Хава Бангура изрази сериозна загриженост в това отношение; като има предвид, че Международният наказателен съд включва изнасилването и другите форми на сексуално насилие в своя списък на военните престъпления и актове, представляващи престъпления срещу човечеството; като има предвид, че следва да се подчертае по-конкретно, че жените от общността рохингия са жертви на многобройни форми на дискриминация, включително сексуално насилие и насилствена стерилизация;
М. като има предвид, че Аунг Сан Су Чи обяви по време на среща със специалния докладчик на ООН по правата на човека в Мианмар, Янги Ли, че терминът „рохингия“ няма да бъде използван от правителството, като продължение на политиката, прилагана по време на военната диктатура, тъй като той се счита за подстрекателски, както и думата „бенгалски“, и че вместо това предлага нов термин: „мюсюлманска общност в щата Рахин“;
Н. като има предвид, че Мианмар положи известни усилия, за да постигне напредък в мирния процес, в допълнение към подготовката си за Национална мирна конференция; като има предвид, че е от съществено значение да се поддържа примирието в страната и да се включат всички въоръжени етнически групи, за да се гарантира мир, благоденствие и единство в страната;
1. изразява дълбока загриженост относно сведенията за ожесточени сблъсъци в северен щат Рахин , и изразява съжаление по повод загубата на човешки живот и подслон, поминък и отчетеното използване на прекомерна сила от страна на въоръжените сили на Мианмар; потвърждава, че органите на Мианмар са длъжни да разследват атентатите от 9 октомври и да преследват отговорните, но тези действия трябва да се осъществяват в съответствие със стандартите и задълженията в областта на правата на човека;
2. настоятелно призовава военните сили и силите за сигурност незабавно да прекратят убийствата, тормоза и изнасилванията на лица от общността рохингия, както и изгарянето на домовете им;
3. приветства обявеното от правителството на Бирма създаване на анкетна комисия за разследване на неотдавнашните прояви на насилие в щата Рахин; призовава правителството на Бирма да позволи на ООН и другите външни наблюдатели да съдействат при разследването на неотдавнашните събития в щата Рахин, район Монгдау, включително на нападенията от 9 октомври и последвалите ги действия; подчертава необходимостта от целесъобразно преследване на отговорните и от предоставяне на подходяща правна защита за жертвите на насилие;
4. настоява това да бъде само първа стъпка от по-общ ангажимент за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу малцинството рохингия; изразява ужасеността си от докладваните случаи на сексуално насилие като средство за сплашване и военно оръжие за премахването на малцинството рохингия и отправя искане за преследване на извършителите на тези престъпления;
5. освен това отправя искане правителството на Мианмар незабавно да позволи на хуманитарната помощ да достигне до всички конфликтни райони и разселени лица;
6. изисква правителството и гражданските органи на Мианмар незабавно да прекратят ужасяващата дискриминация и сегрегация на малцинството рохингия;
7. следователно призовава правителството на Мианмар да измени закона за гражданството от 1982 г. и да възстанови гражданство на малцинството рохингия; настоятелно призовава правителството на Мианмар и органите на щата Рахин незабавно да започнат да регистрират всички деца при тяхното раждане;
8. призовава правителството на Мианмар да премахне всички ненужни, дискриминационни и непропорционални ограничения в щата Рахин;
9. призовава правителството на Мианмар да се бори с трафика на хора и транснационалната организирана престъпност;
10. призовава правителството на Мианмар да подобри сътрудничеството си с ООН, включително с ВКБООН и носителите на мандат за специални процедури; настоятелно призовава правителството на Мианмар да изпълни препоръките от Резолюция 31/24 на Съвета на ООН по правата на човека относно положението на правата на човека в Мианмар; призовава правителството на Мианмар да прикани Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека да открие представителство в страната, с пълен мандат и подходящ персонал;
11. призовава правителството на Мианмар да осъди категорично всяко подбуждане към расова или религиозна омраза, да предприеме стъпки за прекратяване на изказвания, подбуждащи към омраза, включително от страна на радикални будистки групи и да се бори срещу социалната дискриминация и военните действия срещу малцинството рохингия; призовава освен това правителството на Мианмар да спазва всеобщото право на свобода на религията или убежденията;
12. призовава лауреата на наградата „Сахаров“ Аунг Сан Су Чи да използва ключовата си позиция в правителството на Мианмар, за да подобри положението на малцинството рохингия; припомня изявлението от 18 май 2015 г. на говорителя на партията на г-жа Су Чи, че правителството на Мианмар следва да предостави гражданство на малцинството рохингия;
13. препоръчва правителствата на страните, изправени пред наплив от бежанци от малцинството рохингия, да сътрудничат тясно с ВКБООН, който притежава технически експертен опит при преценката на условията за получаване на бежански статут и мандат за защита на бежанците и лицата без гражданство; настоятелно призовава тези държави да зачитат принципа на забрана за връщане и да не отблъскват бежанците от общността рохингия обратно, поне до намиране на задоволително и достойно решение за тяхното положение; призовава по-специално Бангладеш да позволи влизането на бежанците от общността рохингия, като същевременно признава вече положените усилия от Бангладеш за приемане на няколко стотици хиляди бежанци;
14. приветства заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар; счита, че ЕС действително има стратегически интерес да укрепва отношенията си с Мианмар; счита, че новото правителство има историческа възможност, както и дълг да укрепи демокрацията и да постигне мир, национално помирение и благоденствие; изразява мнение, че по-нататъшното задълбочаване на отношенията ЕС — Мианмар трябва да бъде обвързано с постигането на действителни подобрения в областта на правата на човека в тази страна;
15. възприема освен това призива, съдържащ се в заключенията на Съвета за изграждането на ефективни демократични институции и силно гражданско общество, за зачитане на основните права и свободи и за насърчаване на доброто управление;
16. призовава Европейската служба за външна дейност да продължи редовния двустранен диалог за правата на човека и за подробно обсъждане на положението по отношение на проблемното законодателство и дискриминацията на малцинствата, по-конкретно на общността рохингия, и да докладва на Европейския парламент относно резултата от тези разисквания;
17. призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да оказват подкрепа за новите демократични структури на Мианмар и да се съсредоточат по-конкретно върху техническото сътрудничество в помощ на подобряването на различни държавни функции;
18. призовава ЕС и неговите държави членки да продължат контрола над Мианмар в Съвета на ООН по правата на човека по точка 4 от дневния ред;
19. призовава ЕС да продължи да подкрепя Съвета на ООН по правата на човека в усилията му за оказване на помощ на бежанците от общността рохингия в региона на Южна и Югоизточна Азия;
20. призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят световния план за действие за периода 2014—2024 г. на Съвета на ООН по правата на човека за слагане на край на липсата на гражданство;
21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки на ЕС, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.