ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Сирия
13.3.2018 - (2018/2626(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
S&D (B8-0139/2018)
Verts/ALE (B8-0142/2018)
ECR (B8-0143/2018)
ALDE (B8-0144/2018)
PPE (B8-0146/2018)
Кристиан Дан Преда, Туне Келам, Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Дейвид Макалистър, Сандра Калниете, Елмар Брок, Лоренцо Чеза, Юлия Питера, Лайма Люция Андрикене от името на групата PPE
Виктор Боштинару, Елена Валенсиано от името на групата S&D
Чарлз Танък, Ружа Томашич, Пирко Руохонен-Лернер, Анна Елжбета Фотига, Петер ван Дален от името на групата ECR
Марите Схаке, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Жерар Дьопре, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Луи Мишел, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Иво Вайгъл, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE
Барбара Лохбилер, Хелга Трюпел, Жорди Соле от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Сирия
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Сирия, и по-специално резолюцията от 18 май 2017 г. относно стратегията на ЕС относно Сирия[1],
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека, включително Конвенцията на ООН за правата на детето,
– като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,
– като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, и по-специално нейните изявления от 9 юли 2017 г. относно примирието в Сирия, от 25 ноември 2017 г. относно конференцията на сирийската опозиция в Рияд и от 23 февруари 2018 г. относно кръвопролитието в Източна Гута, както и нейните коментари при пристигането ѝ на заседанието на Съвета по външни работи на 26 февруари 2018 г.,
– като взе предвид съвместните изявления на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини и члена на Комисията Стилианидис от 3 октомври 2017 г. относно неотдавнашните нападения в Сирия, от 20 февруари 2018 г. относно хуманитарното положение в Източна Гута и Идлиб и от 6 март 2018 г. относно положението в Източна Гута и на други места в Сирия,
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини по време на пленарното заседание на 6 февруари 2018 г. относно положението с правата на човека в Турция и положението в Африн, Сирия,
– като взе предвид Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия[2], както и заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. относно добавянето на двама нови министри към списъка със санкции,
– като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета от 14 март 2017 г., озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС относно Сирия“ (JOIN(2017)0011), и заключенията на Съвета относно Сирия от 3 април 2017 г., които заедно формират новата стратегия на ЕС относно Сирия,
– като взе предвид декларацията на съпредседателите от 5 април 2017 г. относно конференцията под надслов „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“, както и предишните конференции относно положението в Сирия, състояли се в Лондон, Кувейт, Берлин и Хелзинки,
– като взе предвид изявленията на върховния комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад ал Хюсеин пред Съвета по правата на човека в Женева относно положението в Сирия, и по-специално неговите изявления от 26 февруари 2018 г. и 2 март 2018 г., както и устно актуализираната от него информация за дейностите на неговата служба и неотдавнашните събития в областта на правата на човека от 7 март 2018 г.,
– като взе предвид изявленията, приписвани на говорителя на генералния секретар относно Източна Гута в Сирийската арабска република от 20 февруари и 24 февруари 2018 г.,
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и всички конвенции на ООН, по които Сирия е страна,
– като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Сирия, и по-специално Резолюция 2254 (2015 г.) от 18 декември 2015 г., Резолюция 2393 (2017 г.) от 19 декември 2017 г. относно разрешаването на предоставяне на помощ през границите и бойните линии в Сирия и Резолюция 2401 (2018 г.) от 24 февруари 2018 г. относно 30-дневно прекратяване на военните действия в Сирия, за да се даде възможност за предоставяне на хуманитарна помощ,
– като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, създадена от Съвета на ООН по правата на човека, и резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирийската арабска република, по-специално резолюцията от 5 март 2018 г. относно влошаващото се положение с правата на човека в Източна Гута,
– като взе предвид Резолюция A-71/248 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2016 г. относно създаването на международен, безпристрастен и независим механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-тежките престъпления съгласно международното право, извършени в Сирийската арабска република от март 2011 г. насам,
– като взе предвид Римския статут и учредителните документи на Международния съд и на ad hoc трибуналите, включително Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния наказателен трибунал за Руанда и Специалния трибунал за Ливан,
– като взе предвид Меморандума относно създаването на зони за намаляване на напрежението в Сирийската арабска република, подписан от Иран, Русия и Турция на 6 май 2017 г.,
– като взе предвид публикувания през 2017 г. от Фонда на ООН за населението доклад, озаглавен „Voices from Syria 2018 – Assessment Findings of the Humanitarian Needs Overview“ („Гласове от Сирия, 2018 г. – резултати от оценката на хуманитарните потребности“),
– като взе предвид изявлението на Carnegie Middle East Center от 5 март 2018 г. относно сведенията, че началникът на сирийското бюро за национална сигурност Али Мамлук, който е включен в списъка на ЕС със санкции, се е срещнал с италианския министър на вътрешните работи и директора на Агенцията за информация и външна сигурност в Рим, което представлява грубо нарушение на Решение 2011/273/ОВППС на Съвета от 9 май 2011 г. относно ограничителни мерки срещу Сирия,
– като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, седемгодишният граждански конфликт в Сирия продължава въпреки неколкократните международни усилия за постигане на примирие и за полагане на основите за намиране на решение чрез преговори; като има предвид, че съответно хуманитарното положение в страната продължава да бъде катастрофално; като има предвид, че 13 милиона души, в това число 6 милиона деца, са регистрирани като нуждаещи се от някакъв вид хуманитарна помощ; като има предвид, че 6,1 милиона души са вътрешно разселени, че 3 милиона цивилни граждани живеят в обсадени райони и че регистрираните сирийски бежанци, намиращи се в съседни региони, са над 5 милиона; като има предвид, че най-малко 400 000 сирийци са загинали по време на конфликта;
Б. като има предвид, че райони и градове като Идлиб, Източна Гута, Ярмук, Фуа и Кефрая от дълго време са подложени на блокади с тежки последици за цивилното население, като е невъзможно да се предоставя хуманитарна помощ по устойчив начин поради военната офанзива и бомбардировките от страна на сирийския режим срещу собствения му народ с подкрепата на Русия и Иран; като има предвид, че Източна Гута е под обсада от сирийския режим и неговите съюзници от пет години насам – като цивилни лица, включително деца, и училища и здравни заведения са подлагани на въздушни бомбардировки, артилерийски огън и използване на химическо оръжие, причинили смъртта на стотици души в този район; като има предвид, че терористични групировки в Източна Гута са обвинявани в обстрелването на цивилни зони в Дамаск;
В. като има предвид, че положението в Източна Гута е дотолкова критично, че генералният секретар на ООН Антонио Гутиериш го описа като „ад на земята“; като има предвид, че хората от Източна Гута са лишени от всякаква форма на помощ в резултат от блокадата от 14 февруари 2018 г. насам, когато един конвой с хуманитарна помощ достигна до едва 7 200 души от общо 400 000 души, които живеят в района; като има предвид, че конвой на ООН с помощ най-накрая успя да влезе в Дума на 5 март, достигайки до 27 500 души, нуждаещи се от храна и медицински консумативи; като има предвид, че сирийският режим отстрани от конвоя медицински изделия от критично значение;
Г. като има предвид, че на 24 февруари 2018 г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2401, в която Съветът за сигурност отправя искане всички страни в конфликта да прекратят военните действия незабавно поне за 30 последователни дни, за да се даде възможност за безопасно, безпрепятствено и непрекъснато доставяне на хуманитарна помощ и за медицински евакуации на болни и ранени в критично състояние в съответствие с приложимото международно право; като има предвид, че Резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН не е приложена от сирийския режим и руските и иранските сили въпреки неколкократните призиви от страна на международната общност; като има предвид, че армията използва „освобождаването“ на региона като претекст за продължаване на нападенията срещу цивилното население; като има предвид, че Русия наложи вето върху 11 резолюции на Съвета за сигурност на ООН през последните години, включително върху резолюцията за подновяване на съвместния механизъм за разследване на ООН и ОЗХО през ноември 2017 г., и изигра активна роля в ограничаването на съдържанието на резолюциите;
Д. като има предвид, че тези нападения и причиняването на глад сред цивилното население чрез обсаждането на населени райони и насилственото разселване на населението, включително с цел да се извършат демографски промени, в качеството си на военна тактика съставляват явни нарушения на международното хуманитарно право; като има предвид, че възпрепятстването на усилията за евакуация и на предоставянето на хуманитарна помощ и медицински грижи представляват груби нарушения на международното хуманитарно право и на редица резолюции на Съвета за сигурност на ООН;
Е. като има предвид, че операцията „Маслинова клонка“, провеждана от Турция в провинцията Африн под кюрдски контрол, добави ново измерение към конфликта в Сирия, като предизвика допълнителни хуманитарни проблеми и безпокойство, свързани с отрицателното въздействие върху крехкия вътрешен баланс в Сирия и/или усилията за намиране на решение по пътя на преговорите; подчертава, че вече има сведения за голям брой жертви сред цивилното население и че животът на други стотици цивилни граждани е изложен на риск; като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител от името на ЕС ясно изрази тези опасения, като призова турското правителство да прекрати своята офанзива и подчерта необходимостта усилията да се насочат към нанасянето на поражение на групировките, включени в списъка на ООН с терористични организации;
Ж. като има предвид, че нарушенията, извършени по време на конфликта в Сирия от режима на Асад и неговите съюзници, както и от терористичните групировки, включват целенасочени, безразборни нападения срещу цивилни граждани, включително чрез използване на химическо оръжие, извънсъдебни екзекуции, изтезания и малтретиране, насилствени изчезвания, масови и произволни задържания, колективни наказания, нападения срещу медицински персонал и лишаване от храна, вода и медицинска помощ; като има предвид, че тези престъпления са останали ненаказани до този момент;
З. като има предвид, че ИДИЛ/Даиш и други джихадистки движения са извършили жестокости и тежки нарушения на международното право, включително използване на брутални екзекуции и сексуално насилие, отвличания, изтезания, насилствена смяна на религията и поробване на жени и момичета; като има предвид, че деца са вербувани и използвани при терористични дейности; като има предвид, че има сериозни опасения относно използването на цивилни лица като човешки щитове в контролираните от екстремистите области; като има предвид, че тези деяния съставляват военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид;
И. като има предвид, че в настоящата ситуация демократичната опозиция е отслабена и че цивилни лица са притиснати между джихадистките терористи и ислямските фундаменталисти, от една страна, и от поддръжниците на режима на Асад, от друга страна;
Й. като има предвид, че на 26 февруари 2018 г. Съветът добави министъра на промишлеността и министъра на информацията от сирийското правителство в списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Сирия, с оглед на тежката обстановка в страната;
К. като има предвид, че международната общност и отделните държави са длъжни да потърсят отговорност от лицата, отговорни за нарушения на международните права на човека и на хуманитарното право, извършени по време на конфликта в Сирия, включително чрез прилагането на принципа на универсална юрисдикция, както и чрез националното законодателство; като има предвид, че това може да се направи или въз основа на съществуващите национални и международни правни средства за защита, включително националните съдилища и международните трибунали, или чрез ad hoc международни наказателни трибунали, които да бъдат учредени за целта; като има предвид, че в допълнение към наказателното преследване на отделни лица при определени условия държавите също може да бъдат подведени под съдебна отговорност за нарушения на задълженията по международни договори и конвенции, за които е компетентен Международният съд, включително Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид;
Л. като има предвид, че ЕС e все така ангажиран с постигането на успех в рамките на преговорите под егидата на специалния пратеник на ООН за Сирия, познати под наименованието „Женевски процес“; като има предвид, че ЕС продължава да подкрепя този процес, включително чрез организирането на втора конференция в Брюксел под надслов „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“, която ще се проведе на 24 и 25 април 2018 г.;
М. като има предвид, че женевските преговори досега не са довели до напредък по отношение на намирането на мирно решение на кризата в Сирия след 9-ия кръг, състоял се във Виена на 25 и 26 януари 2018 г.; като има предвид, че на 4 май 2017 г. Русия, Иран и Турция постигнаха споразумение в Казахстан за създаване на четири зони за намаляване на напрежението, които не бяха спазени и защитени от гарантите по споразумението; като има предвид, че на Конгреса на сирийския национален диалог, който се проведе в Сочи на 30 януари 2018 г., беше обявено създаването на Конституционен комитет, който не беше приет от всички страни;
Н. като има предвид, че положението в Сирия и липсата на широкообхватен, реален и приобщаващ политически преход продължават да възпрепятстват пълноценното прилагане на стратегията на ЕС относно Сирия, и по-специално на значителната помощ, която Съюзът може да предостави за възстановяването на страната;
О. като има предвид, че от началото на войната насам ЕС и неговите държави членки са мобилизирали над 10,4 милиарда евро за посрещане на хуманитарните потребности, произтичащи от кризата в Сирия, както във вътрешен, така и във външен план в съседните страни, което прави ЕС най-големият донор; като има предвид, че ЕС също така оказва съществена подкрепа на съседните държави, които приемат бежанци, и приветства техните усилия;
1. отново осъжда най-категорично всички зверства и широко разпространените нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право по време на конфликта, и по-специално действията на силите на режима на Асад, извършени включително с подкрепата на неговите съюзници Русия и Иран, както и от страна на групировките, включени в списъка на ООН с терористични организации; осъжда факта, че над 400 000 души са били убити, а хиляди други са били ранени чрез бомбардировки, артилерийски огън и други военни средства в Сирия по време на продължаващия вече седем години конфликт, и че милиони души са били разселени, като цивилното население е лишавано от храна, вода, канализация и здравни грижи вследствие на продължителните обсади на гъсто населени райони; изразява дълбоката си загриженост относно спираловидно растящото насилие в много части на страната, какъвто е случаят с Източна Гута, Африн и Идлиб;
2. изразява дълбоко съжаление относно неуспеха на многократните опити на регионално и международно равнище да се сложи край на войната и настоятелно призовава за подновяване и задълбочаване на сътрудничеството на световно равнище с оглед на постигането на мирно и устойчиво разрешаване на конфликта; подчертава, че международната общност е предоставила недостатъчна подкрепа за демократичната опозиция; отново потвърждава първостепенната роля на ръководения от ООН Женевски процес и подкрепя усилията на специалния пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура за постигане на реален и приобщаващ политически преход в съответствие с Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, който да бъде договорен от всички страни в Сирия и да се ползва от подкрепата на ключови международни и регионални участници; подчертава, че е важно да се намери политическо решение на конфликта; потвърждава ангажимента си по отношение на единството, суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Сирия;
3. осъжда най-категорично продължаващото насилие в Източна Гута, въпреки единодушното приемане на Резолюция 2401 на Съвета за сигурност, и настоятелно призовава всички страни, и по-специално режима на Асад, Русия и Иран, да прилагат и спазват тази резолюция изцяло и без отлагане, като гарантират незабавното, безопасно, безпрепятствено и постоянно доставяне на хуманитарна помощ, евакуирането на болните и ранените в критично състояние и облекчаването на страданието на сирийския народ; изцяло подкрепя призива всички страни в конфликта да прекратят незабавно военните действия в продължение на най-малко 30 последователни дни; отново призовава всички страни, и по-специално сирийските държавни органи, да се придържат към своята отговорност за защита на сирийското население и да прекратят незабавно всички нападения срещу цивилни граждани в Сирия; призовава гарантите на примирието в зоните за намаляване на напрежението да изпълнят отговорностите си с цел да се сложи край на насилието и на извършваните престъпления, като се позволи и гарантира безпрепятствен достъп до тези зони; отбелязва решението на трите държави от процеса от Астана за провеждане на нова среща на високо равнище през април, за да обсъдят положението в Сирия и евентуалните стъпки в региона; подчертава, че тези мерки не следва по никакъв начин да противоречат или да пречат на преговорите под егидата на ООН или на Женевския процес;
4. напомня на режимите в Сирия, Русия и Иран, че те носят отговорност съгласно международното право за ужасяващите престъпления, които продължават да извършват в Сирия, както и че тези, които извършват такива престъпления, независимо дали са държави или физически лица, ще бъдат подведени под отговорност;
5. изразява дълбоко съжаление във връзка с нееднократното руско вето в Съвета за сигурност и факта, че не беше постигнато споразумение относно подновяването на мандата на съвместния механизъм за разследване на ООН и ОЗХО, преди той да изтече на 17 ноември 2017 г.; счита такова поведение от страна на постоянен член на Съвета за сигурност, който носи специална отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, за позорно; подчертава, че в очите на света възпрепятстването на международни разследвания е по-скоро признак за вина, отколкото друго;
6. продължава да бъде сериозно обезпокоен от ескалиращата ситуация в Африн, включително възможната конфронтация между турските въоръжени сили и силите на Асад или Русия, както и от нарастващото напрежение със Съединените щати; призовава турското правителство да изтегли войските си и да играе конструктивна роля в сирийския конфликт, което би било също в полза на националните интереси на Турция; споделя позицията на заместник-председателя/върховен представител, че появата на нови фронтове в Сирия не е в интерес на сигурността на Турция, и предупреждава за опасността от допълнително задълбочаване на хуманитарната криза в страната; настоява за пълно спазване на хуманитарното право, включително защитата на цивилните лица, и призовава за примирие в цяла Сирия, следователно включително в Африн;
7. отново потвърждава подкрепата си за усилията на Световната коалиция срещу Даиш; подчертава, че силите на Коалицията и сирийските партньори са постигнали значителен напредък в кампанията за победа над Даиш в Сирия; припомня, че всички мерки, предприети с цел борба с Даиш и други групировки, определени от Съвета за сигурност на ООН като терористични, трябва да съблюдават стриктно международното право; призовава държавите членки и техните съюзници да гарантират прозрачност, отчетност и пълно спазване на международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;
8. настоятелно призовава отново за безопасен, навременен и безпрепятствен хуманитарен достъп до цялата територия на Сирия и приветства Резолюция 2393 на Съвета за сигурност на ООН, с която се поднови разрешението за достъп до хуманитарна помощ през границите и бойните линии в Сирия за още 12 месеца (до 10 януари 2019 г.); насърчава ООН и нейните партньори по изпълнението да продължат да предприемат стъпки за увеличаване на хуманитарните доставки за труднодостъпни и обсадени райони, включително чрез възможно най-ефективно използване на граничните пунктове съгласно Резолюция 2165 на Съвета за сигурност на ООН; подкрепя призива да се ускори спешно действията по разминиране с хуманитарна цел в цяла Сирия и припомня на всички страни по конфликта, че болниците и медицинският персонал са изрично защитени по силата на международното хуманитарно право; изразява съжаление във връзка с разкритията за различни случаи на сексуално насилие и неправомерно поведение в рамките на международните хуманитарни организации, включително сексуална експлоатация на сирийски бежанци от доставящите помощ от името на ООН и известни международни организации; категорично заявява, че не трябва да има никаква толерантност към такива актове; настоятелно призовава за цялостно разследване и подчертава, че всички извършители трябва да бъдат наказани;
9. подчертава, че не следва да има никаква търпимост или безнаказаност за ужасяващите престъпления, извършени в Сирия, включително престъпленията, извършени срещу религиозни, етнически и други групи и малцинства; повтаря призива си за независими, безпристрастни, щателни и надеждни разследвания и наказателно преследване на отговорните лица и подкрепя работата на Международния, безпристрастен и независим механизъм за международните престъпления, извършени в Сирийската арабска република от март 2012 г. насам; отбелязва със задоволство решението на ЕС за предоставяне на 1,5 милиона евро под формата на финансова подкрепа за механизма чрез Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP); подчертава обаче, че ще бъде необходимо да се предоставя подкрепа и след изтичането на 18-месечния срок на програмата; подчертава колко е важно държавите членки да изпълнят своите обещания и очаква въпросът за финансирането на Международния, безпристрастен и независим механизъм да бъде повдигнат и уреден на втората конференция в Брюксел под надслов „Подкрепа на бъдещето на Сирия и региона“; освен това призовава за подкрепа за организациите на гражданското общество и неправителствените организации, които събират доказателства за нарушения на правата на човека и нарушения на хуманитарното право и спомагат за съхраняването на тези доказателства;
10. продължава да бъде убеден, че не може да има ефективно решение на конфликта, нито траен мир в Сирия, ако не се потърси отговорност за извършените престъпления, и призовава за приемането на стратегия на ЕС за търсене на отговорност за жестоките престъпления, извършени в Сирия; отново заявява подкрепата си за принципа на универсална юрисдикция в борбата с безнаказаността и приветства стъпките, предприети от редица държави – членки на ЕС, за тази цел; приветства също така инициативите от страна на държавите членки да направят тежките нарушения на международното право престъпление съгласно националното си право; отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да проучат в тясно сътрудничество с държавите, които споделят тяхната позиция, възможността за създаване в Сирия на трибунал за военни престъпления, докато се изчаква резултата от сезирането на Международния наказателен съд; отбелязва важната работа, извършвана от европейската мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, и призовава заместник-председателя/върховен представител и Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ да подкрепят мрежата и да я включат в бъдещите усилия за търсене на отговорност за събитията в Сирия;
11. изисква от всички да зачитат правото на етническите и религиозните групи и малцинства в Сирия, включително на християните и всички разселени лица, да продължават да живеят или да се върнат в своите исторически и традиционни родни земи в условията на достойнство, равенство и безопасност, както и да изповядват своята религия и убеждения пълноценно и свободно, без да бъдат подлагани на каквато и да е форма на принуда, насилие или дискриминация; подкрепя диалога между религиите с оглед на насърчаването на взаимното разбирателство и борбата срещу фундаментализма;
12. отново изразява своето дълбоко безпокойство във връзка с продължаващото изчезване на Разан Зейтунех, защитничка на правата на човека и лауреат на наградата „Сахаров“, която според сведенията е била отвлечена в Дума през декември 2013 г. от въоръжената групировка Джаиш ал Ислам; призовава да се създаде работна група на ЕС, която да координира и активизира усилията за установяване на местонахождението ѝ и да осигури нейното освобождаване;
13. призовава заместник-председателя/върховен представител да положи всички усилия, за да даде нов тласък на мирните преговори, провеждани с посредничеството на ООН, и да играе по-активна роля в тези преговори, като се възползва от финансовия капацитет и готовността на ЕС да отдели значителни ресурси за възстановяването на Сирия; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител по-тясно да се ангажира и активно да подкрепи сирийското гражданско общество и тези, които искат една демократична, плуралистична и приобщаваща Сирия, в усилията си в подкрепа на бъдещето на сирийския народ, като се започне с втората конференция в Брюксел, която ще се проведе на 24 и 25 април 2018 г.; насърчава заместник-председателя/върховен представител да работи със сирийския народ за разработването на стратегии за целенасочено възстановяване на различните региони на Сирия; подчертава, че ЕС следва да разгледа всички налични възможности, в сътрудничество с международните си партньори, в това число спускане на помощи от самолети и установяване на забранени за полети зони съгласно резолюция на Съвета за сигурност на ООН;
14. приветства провеждането на втората конференция в Брюксел, на която ЕС е домакин, с цел изразяване и прилагане на практика на пълната политическа и икономическа подкрепа на международната общност за Женевския процес в полза на нуждаещите се сирийски граждани и страните, приемащи сирийски бежанци; признава впечатляващата солидарност, проявена от Йордания, Ливан и Турция към бежанците, и призовава за увеличаване на финансовата подкрепа от ЕС и държавите членки с цел посрещане на неотложните нужди на бежанците и приемащите ги общности; предупреждава усилията за възстановяване да не започват преди постигането на договорено под егидата на ООН политическо споразумение с участието на всички страни; призовава заместник-председателя/върховен представител да включи в по-голяма степен организациите на гражданското общество в тази конференция; във връзка с това призовава за засилена подкрепа за мирните и демократични организации на гражданското общество и защитници на правата на човека в Сирия, включително чрез фонд „Мадад“, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и Европейския инструмент за демокрация и права на човека; призовава международната общност да изпълни оставащите ангажименти за оказване на хуманитарна помощ за Сирия и съседните ѝ държави;
15. подчертава, че усилията на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ и планиране на бъдещето на Сирия са похвални; припомня, че в съответствие със стратегията на ЕС е поел ангажимент да не предоставя помощ за възстановяването на Сирия безусловно, а само след като бъде поставено началото на необратим широкообхватен, реален и приобщаващ политически преход, договорен от сирийските страни в конфликта въз основа на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН и Женевското комюнике; като има предвид, че режимът на Асад, Русия под ръководството на Путин и Иран носят основната отговорност за икономическите последици от своите военни интервенции; отбелязва, че всички ангажименти за възстановяване, основани на подхода „отдолу нагоре“ и на успешното разширяване на правомощията на местните участници, изключвайки по този начин от процеса познатите терористични групи, трябва да служи за постигане на мир и отчетност;
16. категорично осъжда използването на деца в бойни действия или терористични нападения; подчертава първостепенното значение на защитата на децата и даването на приоритет на достъпа им до образование, включително за децата бежанци в съседните страни, както и на подкрепата за психологическото възстановяване на тези травматизирани деца;
17. изразява загриженост относно съобщенията за връщането на 66 000 бежанци в Сирия през 2017 г. и подчертава необходимостта от пълно зачитане на принципа на забрана за връщане; подчертава, че Сирия не е безопасна за връщане на бежанците и че ЕС не трябва да подкрепя тези връщания; отново изразява призива си към държавите членки да спазват поетите от тях ангажименти, включително тези, заложени в Декларацията от Ню Йорк, и да осигурят споделяне на отговорността, като дадат възможност на бежанците, бягащи от войната в Сирия, да намерят закрила извън региона в непосредствено съседство, в това число посредством презаселване и схеми а хуманитарен прием;
18. приветства добавянето на 26 февруари 2018 г. в списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Сирия, на двама сирийски министри, които бяха назначени през януари 2018 г. и които носят отговорност за репресивните действия срещу сирийския народ; настоятелно призовава всички държави членки да гарантират пълното спазване на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Сирия, по-специално що се отнася до замразяването на активите на лицата, изброени в него, и ограниченията за достъп на лицата, които са облагодетелствани от режима в Сирия или го подкрепят; осъжда нарушенията на това решение, за които неотдавна бяха получени сведения, и напомня на държавите членки за тяхното задължение съгласно международното право да гарантират ареста и задържането на заподозрените в извършването на жестоки престъпления лица, намиращи се на тяхната територия; призовава за целенасочени санкции, които да бъдат наложени на Русия и ирански служители вследствие на техните целенасочени и преднамерени действия срещу цивилното население в Източна Гута, както и в останалата част на Сирия;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията на обединените нации, на членовете на Международната група за подкрепа на Сирия, както и на всички страни, участващи в конфликта, и също така да осигури превод на настоящия текст на арабски език.
- [1] P8_TA(2017)0227.
- [2] ОВ L 121, 10.5.2011 г., стр. 11.