ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Зимбабве
13.2.2019 - (2019/2563(RSP))
вместо следните предложения за резолюция:
B8‑0110/2019 (ECR)
B8‑0118/2019 (Verts/ALE)
B8‑0119/2019 (S&D)
B8‑0120/2019 (ALDE)
B8‑0124/2019 (EFDD)
B8‑0125/2019 (PPE)
Кристиан Дан Преда, Елмар Брок, Дейвид Макалистър, Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Марияна Петир, Едуард Кукан, Патриция Шулин, Ярослав Валенса, Туне Келам, Роберта Мецола, Чаба Шогор, Богуслав Соник, Милан Звер, Адам Шейнфелд, Михаела Шойдрова, Павел Свобода, Лоренцо Чеза, Джовани Ла Вия, Антонио Лопес-Истурис Уайт, Томаш Здеховски, Кшищоф Хетман, Андерс Селстрьом, Шон Кели, Франсис Замит Димек, Дирдре Клун, Иво Белет, Дубравка Шуйца, Сандра Калниете, Ивана Малетич, Анна Заборска, Романа Томц, Андрей Ковачев, Лайма Люция Андрикене, Ласло Тьокеш, Анна Мария Кораца Билд, Иржи Поспишил, Станислав Полчак, Инесе Вайдере от името на групата PPE
Елена Валенсиано, Виктор Боштинару, Сурая Пост, Александер Габелич от името на групата S&D
Чарлз Танък, Нотис Мариас, Карол Карски, Джефри Ван Орден, Яна Житнянска, Валдемар Томашевски, Рафаеле Фито, Ришард Чарнецки, Ядвига Вишневска, Ружа Томашич, Моника Маковей, Бранислав Шкрипек, Ян Захрадил от името на групата ECR
Катрин Биърдър, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мариан Харкин, Филиз Хюсменова, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Валентинас Мазуронис, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Фредерик Рийс, Робер Рошфор, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Миря Вехкаперя, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE
Юдит Саргентини, Мария Хойбух, Бодил Валеро, Барбара Лохбилер, Маргрете Аукен от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Роландас Паксас, Пиерникола Педичини, Фабио Масимо Касталдо от името на групата EFDD
Резолюция на Европейския парламент относно Зимбабве
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве,
– като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори (МНИ) относно хармонизираните избори през 2018 г. в Зимбабве и писмото, изпратено на 10 октомври от главния наблюдател на мисията на ЕС за наблюдение на изборите до президента Мнангагва относно основните констатации в окончателния доклад,
– като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 17 януари 2019 г. относно положението в Зимбабве,
– като взе предвид изявленията от 24 юли 2018 г. и 18 януари 2019 г. на говорителя на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Зимбабве,
– като взе предвид съвместното комюнике, публикувано след срещата на министрите на външните работи на ЕС и Африканския съюз от 21 и 22 януари 2019 г.,
– като взе предвид мониторинговия доклад на Комисията по правата на човека на Зимбабве след общата стачка („Stay Away“) от 14 до 16 януари 2019 г., и последвалите размирици,
– като взе предвид доклада на зимбабвийската анкетна комисия относно насилието след изборите от 1 август,
– като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 2 август 2018 г. относно изборите в Зимбабве,
– като взе предвид съвместното изявление от 2 август 2018 г. на международните мисии за наблюдение на хармонизираните избори в Зимбабве, в което се осъжда прекомерното използване на сила от полицията и армията за потушаване на протестите,
– като взе предвид съвместното изявление на място от 9 август 2018 г. на делегацията на ЕС, ръководителите на мисии на държавите — членки на ЕС, намиращи се в Хараре, и ръководителите на мисии на Австралия, Канада и Съединените щати относно целенасочените действия срещу опозицията в Зимбабве,
– като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 22 януари 2018 г. в светлината на текущия политически преход в Зимбабве,
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/288 на Съвета от 17 февруари 2017 г. за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве[1],
– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,
– като взе предвид Конституцията на Зимбабве,
– като взе предвид Споразумението от Котону,
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че народът на Зимбабве е понасял в продължение на много години авторитарен режим, ръководен от президента Мугабе, който е държал властта с помощта на корупция, насилие, избори, опорочени от нередности, и брутален апарат на службите за сигурност;
Б. като има предвид, че на 30 юли 2018 г. в Зимбабве бяха произведени първите президентски и парламентарни избори след оставката на Роберт Мугабе през ноември 2017 г.; като има предвид, че изборите дадоха възможност на страната да скъса с традицията на спорни избори, белязани от злоупотреба с политически права и правата на човека и финансирано от държавата насилие;
В. като има предвид, че на 3 август 2018 г. избирателната комисия на Зимбабве (ZEC) обяви Емерсън Мнангагва за победител в президентските избори с 50,8% от гласовете срещу 44,3% за опозиционния кандидат Нелсън Чамиса; като има предвид, че резултатите бяха незабавно оспорени от опозицията, която твърдеше, че изборите са били манипулирани; като има предвид, че Конституционният съд отхвърли тези твърдения поради липса на доказателства и президентът Мнангагва официално встъпи в нов мандат на 26 август;
Г. като има предвид, че в окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори се посочва, че цифрите, представени от избирателната комисия на Зимбабве, съдържат множество аномалии и неточности и повдигат достатъчно въпроси, за да доведат до съмнения относно точността и надеждността на представените числа;
Д. като има предвид, че в деня след изборите закъснението при обявяването на резултатите вече беше довело до избухване на следизборно насилие, при което шест души загинаха и много бяха ранени по време на протестите, свикани от опозицията; като има предвид, че международните наблюдатели, включително ЕС, осъдиха насилието и прекомерната употреба на сила от страна на армията и вътрешните сили за сигурност;
Е. като има предвид, че зимбабвийската Комисия по правата на човека публикува изявление на 10 август 2018 г. „относно хармонизираните избори през 2018 г. и обстановката след изборите“, в което потвърждава, че протестиращите са били нападнати от военни сили, като изразява дълбока загриженост относно бруталността и насилствените действия на полицията и заявява, че основните права на демонстрантите са били нарушени; като има предвид, че Комисията призова правителството да започне национален диалог;
Ж. като има предвид, че при полагането на клетвата си в Хараре на 26 август 2018 г. президентът Емерсън Мнангагва обеща по-светло, споделено бъдеще за всички граждани на Зимбабве, независимо от партийната им принадлежност, с правителство, което е твърдо ангажирано с конституционната система, принципите на правовата държава, принципа на разделение на властите, независимостта на съдебната система и политиките, които биха привлекли както вътрешния, така и световния капитал;
З. като има предвид, че през септември 2018 г. президентът Мнангагва създаде анкетна комисия, която през декември 2018 г. заключи, че демонстрациите, които са довели до големи имуществени щети и при които е имало множество ранени, са били провокирани и организирани както от силите за сигурност, така и от членове на Движението за демократични промени (MDC Alliance), както и че разполагането на военните е било оправдано и в съответствие с Конституцията; като има предвид, че докладът беше отхвърлен от опозицията; като има предвид, че комисията призова за разследване в рамките на силите за сигурност и наказателно преследване на лицата, извършили престъпления, като препоръча обезщетение за жертвите;
И. като има предвид, че политическото напрежение нарасна драматично след изборите и продължават съобщенията за насилие, което сериозно застрашава демократичната траектория, по която е поела страната;
Й. като има предвид, че сривът на икономиката, липсата на достъп до социални услуги и повишаването на цената на най-основните стоки тласкат хората към гняв; като има предвид, че между 14 и 18 януари 2019 г. Зимбабве беше свидетел на рязко увеличаване на протестите и демонстрациите по време на националната стачка по инициатива на Конгреса на профсъюзите на Зимбабве (ZCTU), вследствие на 150% увеличение на цените на горивата; като има предвид, че протестите бяха и в отговор на нарастващата бедност, лошото състояние на икономиката и понижаването на жизнения стандарт;
К. като има предвид, че пред това протестно движение, на 14 януари 2019 г. правителството го осъди като „съзнателен план за подкопаване на конституционния ред“ и увери, че „ще отговори по подобаващ начин на онези, които съзаклятничат, за да саботират мира“;
Л. като има предвид, че полицията за борба с безредиците реагира с прекомерно насилие и злоупотреби спрямо правата на човека, включително като използва бойни боеприпаси, произволни арести, отвличания, претърсване на медицински заведения, лекуващи жертвите на репресиите, процеси с ускорена процедура и масови съдебни процеси на арестуваните лица, измъчване на арестувани, случаи на изнасилване и унищожаване на частна и публична собственост;
М. като има предвид, че Комисията по правата на човека, назначена от правителството, публикува доклад, който разкрива, че войници и полиция систематично са използвали изтезания;
Н. като има предвид, че са били убити повече от 17 души, а стотици са били ранени; като има предвид, че около хиляда души са били арестувани, включително деца на възраст между 9 и 16 години, като на около две трети от задържаните е било отказано да бъдат пуснати под гаранция; като има предвид, че много от тях все още са незаконно задържани и че са били бити и подложени на нападения по време на задържането им;
О. като има предвид, че доказателствата сочат, че армията е до голяма степен отговорна за убийствата, изнасилванията и въоръжените грабежи; като има предвид, че стотици активисти и представители на опозицията продължават да се укриват;
П. като има предвид, че ответните действия на правителството срещу протестите бяха широко осъдени като „непропорционални „и „прекомерни“ от наблюдатели на правата на човека и местни и международни участници, включително ЕС;
Р. Като има предвид, че прекъсването на телекомуникациите се превърна в използван от режима инструмент за блокиране на координацията на демонстрациите, организирани в социалните мрежи; като има предвид, че мобилните и наземните комуникации, както и интернет каналите и каналите на социалните медии са били многократно блокирани за предотвратяване на достъпа до информация и комуникация и за прикриване на масовите нарушения на правата на човека, които държавата се е подготвяла да извърши; като има предвид, че Върховният съд на Зимбабве обяви, че използването на Закона за прихващане на съобщения с цел прекратяване на онлайн комуникациите е било незаконно;
С. като има предвид, че държавните органи са организирали мащабно претърсване за протестиращи от врата до врата, извеждайки от домовете им мирни демонстранти, защитници на правата на човека, политически активисти, видни лидери на гражданското общество и техните роднини;
Т. като има предвид, че съседните държави като Южна Африка се превърнаха в център за гражданите на Зимбабве, бягащи от политическото потисничество и икономическите трудности;
У. като има предвид, че полицията постоянно е злоупотребявала със съществуващите закони, като например Закона за обществения ред и сигурност (POSA), за да обоснове ограничаването на членове на опозицията и защитници на правата на човека, както и да забрани провеждането на законни и мирни демонстрации;
Ф. като има предвид, че традициите на Зимбабве по отношение на правата на човека и демокрацията са сред най-слабите в света; като има предвид, че хората в Зимбабве и защитниците на правата на човека продължават да страдат от нападения, изказвания, проповядващи вражда и омраза, кампании за оклеветяване, актове на сплашване и тормоз, както и че редовно се съобщава за изтезания;
Х. като има предвид, че Президентът призова за национален диалог, който започна на 6 февруари, като покани всички политически партии да участват в него, но Движението за демократична промяна (ДДП) — главната опозиционна партия — отказа да участва;
Ц. като има предвид, че Зимбабве е подписала Споразумението от Котону, член 96 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;
1. подчертава своето единодушно желание за това Зимбабве да се превърне в мирна, демократична и благоденстваща нация, в която всички граждани се третират добре и еднакво съгласно закона и където държавните органи действат от името на гражданите, а не срещу тях;
2. остро осъжда насилието, извършено по време на неотдавнашните протести в Зимбабве; изразява твърдо убеждение, че мирните протести са част от демократичния процес и че използването на прекомерна сила в отговор трябва да се избягва при всички обстоятелства;
3. настоятелно призовава президента Мнангагва остане верен на първоначалните си обещания, да предприеме бързи действия, за да поеме контрол върху положението и да върне Зимбабве по пътя на помирение и зачитане на демокрацията и принципите на правовата държава;
4. настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве незабавно да сложат край на злоупотребите от страна на силите за сигурност и бързо и безпристрастно да разследват всички твърдения за прекомерно използване на сила от страна на полицейски и държавни служители с цел установяване на отговорността на всеки, така че да се осигури отчетност; припомня, че конституцията на страната предвижда независим орган, който да разследва жалби срещу полицейски и военни нарушения, но че правителството все още не е пристъпило към неговото създаване;
5. настоятелно призовава правителството на Зимбабве незабавно да оттегли целия военен персонал и младежката милиция, разположени из цялата страна, които тероризират жителите в явно нарушение на конституцията на Зимбабве;
6. счита, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация; подчертава, че изразяването на мнение по ненасилствен начин е конституционно право на всички граждани на Зимбабве и напомня на държавните органи за тяхното задължение да защитават правото на всички граждани да протестират срещу влошаващото се социално и икономическо положение; призовава правителството да сложи край на целенасочените действия срещу ръководителите и членовете на ZCTU;
7. подчертава основната роля на опозицията в едно демократично общество;
8. настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве да освободят незабавно и безусловно всички политически затворници;
9. призовава правителството на Зимбабве да спазва разпоредбите на Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека и международните инструменти в областта на правата на човека, ратифицирани от Зимбабве;
10. изразява дълбока загриженост относно докладваните нарушения на изискването за справедлив процес чрез ускорена процедура и масови съдебни процеси; настоява, че съдебната система трябва да поддържа принципите на правовата държава и да гарантира, че нейната независимост и правото на справедлив съдебен процес се зачитат при всички обстоятелства; осъжда всички арести, извършени без предявяване на обвинения;
11. призовава държавните органи на Зимбабве да предприемат своевременно, задълбочено, безпристрастно и независимо разследване на твърденията за нарушения на правата на човека и за злоупотреби, включително изнасилвания и сексуално насилие от страна на силите за сигурност, както и да подведат под съдебна отговорност извършителите; изисква достъпът до медицински услуги да се предоставя универсално на жертвите на сексуално насилие без страх от преследване;
12. осъжда спирането на интернет, което позволи на държавните органи да укрият нарушенията на правата на човека, извършени от армията и силите за вътрешна сигурност, и да попречи на независимото докладване и документиране на нарушенията по време на репресиите и непосредствено след изборите; подчертава, че достъпът до информация е право, което трябва да се зачита от държавни органи в съответствие с техните конституционни и международни задължения;
13. осъжда неправомерното използване и ограничителното естество на Закона за обществения ред и сигурност (POSA) и настоятелно призовава държавните органи на Зимбабве да приведат законодателството в съответствие с международните стандарти за защита и насърчаване на правата на човека;
14. изразява особена загриженост във връзка с икономическото и социалното положение в Зимбабве; припомня, че основните проблеми на страната са бедността, безработицата, хроничното недохранване и гладът; счита, че тези проблеми могат да бъдат решени само чрез прилагането на амбициозни политики в областта на заетостта, образованието, здравеопазването и селското стопанство;
15. призовава всички политически сили да проявят отговорност и сдържаност, и по-специално да се въздържат от подбуждане към насилие;
16. припомня на правителството на Зимбабве, че подкрепата на Европейския съюз и неговите държави членки в рамките на Споразумението от Котону, както и за търговията, развитието и икономическата помощ, зависи от спазването на принципите на правовата държава и международните конвенции и договори, по които тя е страна;
17. припомня, че дългосрочната подкрепа зависи от цялостните реформи, а не просто от обещания; призовава европейската ангажираност по отношение на Зимбабве да се ръководи от ценности и да бъде твърда по отношение на позициите си спрямо зимбабвийските държавни органи;
18. настоятелно призовава правителството незабавно да изпълни препоръките относно насилието след изборите, направени от анкетната комисия, по-специално насърчаването на политическа толерантност и отговорно ръководство, както и установяването на национален диалог, провеждан по надежден, приобщаващ, прозрачен и подлежащ на отчетност начин;
19. отбелязва волята на правителството за изпълнение на ангажиментите за реформи; подчертава обаче, че тези реформи следва да бъдат както политически, така и икономически; насърчава правителството, опозицията, представителите на гражданското общество и религиозните лидери да участват на равноправна основа в национален диалог, в който правата на човека се зачитат и защитават;
20. призовава правителството да изпълни изцяло препоръките на мисията на ЕС за наблюдение на избори, особено по отношение на принципите на правовата държава и приобщаваща политическа среда; подчертава десетте приоритетни препоръки, определени от мисията за наблюдение на избори и изложени в писмото от 10 октомври 2018 г. от главния наблюдател до президента Мнангагва, а именно, с цел да се създадат равни условия за всички политически партии, да се гарантира по-ясна и съгласувана правна рамка; да се укрепи избирателната комисия на Зимбабве, като тя се превърне в наистина независим и прозрачен орган, като по този начин се възстанови доверието в изборния процес; да гарантира, че укрепването на независимостта на избирателната комисия на Зимбабве ще я освободи от държавния надзор при одобряването на собствените си правила; както и да се създаде по-приобщаващ изборен процес;
21. призовава делегацията на ЕС и посолствата на държавите — членки на ЕС, в Зимбабве, да продължат да наблюдават отблизо събитията в страната и да използват всички подходящи инструменти за подкрепа на защитниците на правата на човека, организациите на гражданското общество и профсъюзите, за насърчаване на основните елементи на Споразумението от Котону и за подкрепа на движенията в подкрепа на демокрацията;
22. призовава ЕС да засили своя политически диалог със Зимбабве относно правата на човека, въз основа на член 8 от Споразумението от Котону;
23. призовава Европейския съвет да преразгледа своите ограничителни мерки срещу лица и образувания в Зимбабве, включително мерките, чието прилагане понастоящем е преустановено, с оглед на отчетността за неотдавнашните случаи на насилие от страна на държавата;
24. настоятелно призовава международната общност, и по-специално Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР) и Африканския съюз (АС), да предоставят по-активна помощ на Зимбабве, за да се намери устойчиво демократично решение на настоящата криза;
25. настоятелно призовава съседните държави да спазват разпоредбите на международното право и да защитават лицата, бягащи от насилието в Зимбабве, като предоставят убежище, особено в краткосрочен план;
26. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, ЕСВД, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на държавите от Южноафриканската общност за развитие и Африканския съюз, както и на генералния секретар на Британската общност.
- [1] ОВ L 42, 18.2.2017 г., стр. 11.