Процедура : 2019/2611(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0186/2019

Внесени текстове :

RC-B8-0186/2019

Разисквания :

PV 14/03/2019 - 8.2
CRE 14/03/2019 - 8.2

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.2

Приети текстове :

P8_TA(2019)0204

<Date>{13/03/2019}13.3.2019</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B8‑0186/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8‑0187/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8‑0190/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8‑0191/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8‑0193/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8‑0194/2019</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 175kWORD 58k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B8‑0186/2019 (Verts/ALE)

B8‑0187/2019 (GUE/NGL)

B8‑0190/2019 (ALDE)

B8‑0191/2019 (S&D)

B8‑0193/2019 (ECR)

B8‑0194/2019 (PPE)</TablingGroups>


<Titre>относно Иран, по-специално случаят със защитниците на правата на човека</Titre>

<DocRef>(2019/2611(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Роберта Мецола, Яромир Щетина, Марияна Петир, Павел Свобода, Туне Келам, Милан Звер, Агнешка Козловска-Райевич, Едуард Кукан, Елизабета Гардини, Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн, Кристиан Дан Преда, Патриция Шулин, Томаш Здеховски, Адам Шейнфелд, Чаба Шогор, Ярослав Валенса, Анджей Гжиб, Михаел Галер, Елмар Брок, Иво Белет, Сандра Калниете, Дубравка Шуйца, Андрей Ковачев, Франсис Замит Димек, Шон Кели, Ивана Малетич, Дирдре Клун, Лайма Люция Андрикене, Инесе Вайдере, Ласло Тьокеш, Станислав Полчак, Иржи Поспишил, Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Елена Валенсиано, Виктор Боштинару, Сурая Пост, Кнут Флекенщайн, Уаджид Хан</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Рафаеле Фито, Карол Карски, Бранислав Шкрипек, Ришард Чарнецки, Моника Маковей, Яна Житнянска, Ружа Томашич, Анна Елжбета Фотига, Чарлз Танък</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

<Depute>Марите Схаке, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Валентинас Мазуронис, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Робер Рошфор, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Йоханес Корнелис ван Бален, Матейс ван Милтенбьорг, Хилде Вотманс, Миря Вехкаперя</Depute>

<Commission>{ALDE}от името на групата ALDE</Commission>

<Depute>Бодил Валеро, Хейди Хаутала, Барбара Лохбилер</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Корнелия Ернст, Барбара Спинели, Люк Минг Фланаган, Мари‑Кристин Вержиа</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

<Depute>Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Изабела Адинолфи</Depute>

<Commission>{EFDD}от името на групата EFDD</Commission>

</RepeatBlock-By>


Резолюция на Европейския парламент относно Иран, по-специално случаят със защитниците на правата на човека

(2019/2611(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Иран, по-специално резолюцията от 13 декември 2018 г. относно Иран – случаят с Насрин Сотуде[1], и от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Иран след ядреното споразумение[2],

 като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 4 февруари 2019 г.,

 като взе предвид доклада на специалния докладчик относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран от 30 януари 2019 г., както и неговото изявление относно Иран от 29 ноември 2018 г.,

 като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Иран е страна,

 като взе предвид Хартата на иранския президент относно правата на гражданите,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

 като взе предвид изявлението от 29 ноември 2018 г. на експерти на ООН по правата на човека, озаглавено „Иран трябва да защитава застъпниците на правата на жените“,

 като взе предвид насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание, насоките на ЕС по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както и насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

 като взе предвид решението на Съвета от 12 април 2018 г. за удължаване с още 12 месеца на срока на действие на ограничителните мерки в отговор на сериозни нарушения на правата на човека в Иран,

 като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 12 март 2019 г. относно осъждането на иранския адвокат в областта на правата на човека Насрин Сотуде,

 като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че защитниците на правата на човека, журналистите, адвокатите и онлайн активистите в Иран продължават да се сблъскват с тормоз, произволни арести, задържане и наказателно преследване поради своята работа; като има предвид, че Министерството на разузнаването и други сили в Иран приложиха строги ограничителни мерки срещу гражданското общество през последните месеци;

Б. като има предвид, че в своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Иран след ядреното споразумение Европейският парламент подчертава, че е важно да се спазват насоките на ЕС в областта на правата на човека, включително относно защитниците на правата на човека, в контекста на отношенията между ЕС и Иран;

В. като има предвид, че известният адвокат в областта на правата на човека Насрин Сотуде наскоро беше осъдена на най-малко седем години лишаване от свобода; като има предвид, че по време на два съдебни процеса беше докладвано, че комбинираното ѝ наказание би могло да бъде значително по-дълго, въпреки че точната продължителност на срока на лишаването ѝ от свобода остава неясна; като има предвид, че истинската причина за лишаването ѝ от свобода изглежда е нейната мирна защита на правата на човека в Иран; като има предвид, че съдебните процеси срещу нея не бяха проведени в съответствие с основни международни стандарти за справедлив процес;

Г. като има предвид, че Реза Кхандан, съпругът на Насрин Сотуде, беше задържан във връзка с подкрепата му за жени, които мирно са провеждали кампания срещу принудата, която им е оказвана да носят хиджаб, и за освобождаването на съпругата му от затвора; като има предвид, че през януари 2019 г. Революционният съд в Техеран го осъди на шест години лишаване от свобода;

Д. като има предвид, че активистите в областта на околната среда Тахер Гадирян, Нилуфар Баяни, Амирхосеин Калеги, Хуман Джокар, Сам Раджаби, Сепидех Кашани, Абдолреза Купайе и Морад Тахбаз, представляващи фондацията за персийското наследство на дивата флора и фауна (Persian Wildlife Heritage Foundation), бяха арестувани през януари и февруари 2018 г., задържани без достъп до адвокат и през последните седмици бяха изправени пред съдебен процес, който не отговаря на стандартите за справедлив съдебен процес; като има предвид, че друг член на групата, университетският професор с двойно иранско и канадско гражданство Кавоус Сайед Емами, почина в ареста миналата година при мистериозни обстоятелства;

Е. като има предвид, че профсъюзните активисти Есмаил Бахши, Сепиде Голиан и Мохамед Хабиби бяха арестувани през 2018 г. и 2019 г., след като поведоха протести в полза на правата на работниците и учителите; като има предвид, че през 2010 г. защитничката на правата на човека Мариам Акбари Монфаред беше осъдена на 15 години лишаване от свобода за т. нар. „богоненавист“ и бива лишена от медицински грижи, когато страда от различни заболявания;

Ж. като има предвид, че активистите Араш Садеги, Наржес Мохамади и Фархад Мейсами получиха дългосрочни присъди лишаване от свобода за кампаниите си за правата на жените, премахването на смъртното наказание и правата на човека;

З. като има предвид, че иранските съдилища редовно не осигуряват справедливи съдебни процеси и използват признания, получени чрез изтезания, като доказателства в съда; като има предвид, че органите продължават да инкриминират гражданската активност в областта на правата на човека и да използват член 48 от иранския наказателно-процесуален закон, за да ограничат достъпа на задържаните лица до правен съветник; като има предвид, че не съществуват независими механизми за осигуряване на отчетност в рамките на съдебната власт;

И. като има предвид, че продължаващата практика на задържане на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, включително на притежаващата двойно британско и иранско гражданство Назанин Загари-Ратклиф, е последвана от продължителен строг тъмничен режим и разпити, липса на справедлив процес и дългосрочни присъди лишаване от свобода въз основа на неясни или неуточнени обвинения във връзка с „националната сигурност“ и „шпионаж“, както и провеждането на спонсорирани от държавата кампании за оклеветяване на лишените от свобода лица;

Й. като има предвид, че са докладвани многобройни случаи на нечовешки и унизителни условия в затворите и липсата на подходящ достъп до медицински грижи по време на задържането в Иран, в нарушение на Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишените от свобода лица;

К. като има предвид, че се предполага, че Иран е екзекутирал 273 души през 2018 г., което е вторият най-голям брой в света, според доклад на неправителствената организация Iran Human Rights;

Л. като има предвид, че през 2018 г. хиляди хора организираха мирни демонстрации и стачки в знак на протест срещу неплатени заплати, лоши условия на труд, корупция, политически репресии и други оплаквания; като има предвид, че органите са арестували стотици от тях, като много от тях са получили присъди лишаване от свобода и бичуване;

М. като има предвид, че иранските съдебни органи продължават да прилагат строги ограничителни мерки по отношение на мирни действия на съпротива от страна на защитниците на правата на жените, които протестират срещу задължителното носене на хиджаб; като има предвид, че през 2018 г. най-малко 39 жени бяха арестувани във връзка с протестите, а други 55 бяха задържани за работата им във връзка с правата на жените;

Н. като има предвид, че свободата на печата, както онлайн, така и офлайн, свободата на сдружаване и свободата на мисълта са репресирани в Иран;

О. като има предвид, че иранските органи систематично са предприемали действия срещу журналисти, включително тези, които работят за „BBC Persian service“, и техните семейства чрез използването на наказателни разследвания, замразяване на активи, произволен арест, задържане, наблюдение, тормоз и чрез разпространяване на фалшиви, злонамерени и клеветнически данни; като има предвид, че понастоящем най-малко осем журналисти са задържани в Иран;

П. като има предвид, че през декември 2016 г. иранският президент Хасан Рухани представи Харта относно правата на гражданите; като има предвид, че тази харта не е правно обвързваща;

Р. като има предвид, че членовете на религиозни и етнически малцинства, включително членовете на бахайската религиозна общност и азербайджанските, кюрдските, арабските и Балух общности, мюсюлманите сунити, християните и лицата без религиозна принадлежност, се сблъскват с дискриминация в областта на заетостта, образованието, свободата на вероизповеданието и политическите дейности в Иран;

1. призовава иранските органи незабавно и безусловно да освободят всички защитници на правата на човека, лицата, лишени от свобода заради убежденията си, и журналистите, които са задържани и осъдени само заради упражняването на своето право на свобода на изразяване и на мирни събрания; подчертава, че иранските органи трябва при всички обстоятелства да гарантират, че защитниците на правата на човека, адвокатите и журналистите са в състояние да осъществяват своята дейност без заплахи, сплашване и пречки;

2. отново призовава правителството на Иран незабавно и безусловно да освободи лауреата на наградата „Сахаров“ Насрин Сотуде и приветства нейната смелост и ангажимент в областта на правата на човека и правата на жените в Иран; счита грубо несправедливите процес и осъждане на Насрин Сотуде за сериозна съдебна грешка и приветства изявлението на говорителя на ЕСВД от 12 март 2019 г. по този въпрос;

3. призовава иранските органи да изменят член 48 от наказателно-процесуалния закон на страната, за да гарантират, че всички подсъдими имат право да бъдат представлявани от адвокат по техен избор и имат право на справедлив процес в съответствие с ангажиментите на Иран към Международния пакт за граждански и политически права;

4. настоятелно призовава иранските органи да гарантират безопасността и благосъстоянието на всички задържани лица, включително достъп до подходящи медицински грижи; освен това призовава за независимо разследване на смъртта на Кавоус Сайед Емами в ареста, както и на твърденията за изтезания на други задържани активисти, и осъжда практиката на умишлено лишаване от медицинска помощ на политически затворници;

5. призовава иранските органи спешно да спрат наблюдението, арестуването, тормоза и наказателното преследване на журналисти, онлайн активисти и техните семейства и да прекратят онлайн цензурата, и призовава за създаване на условия, които толерират свободата на изразяване и свободата на медиите, както онлайн, така и офлайн;

6. призовава правителството на Иран да сътрудничи със специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Иран, включително като му позволи да влезе в страната;

7. призовава държавите – членки на ЕС и институциите на ЕС да продължат да повдигат въпроса за арестуваните защитници на правата на човека пред иранските си колеги, както и на следващото заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева;

8. призовава ЕСВД да продължи да включва правата на човека, особено положението на защитниците на правата на човека, в контекста на диалога на високо равнище между ЕС и Иран; призовава също така заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да потвърди публично, че зачитането на правата на човека е основен компонент за развитието на отношенията между ЕС и Иран;

9. настоятелно призовава ЗП/ВП и Съвета да проучат възможността за установяване на официален диалог за правата на човека с Иран в съответствие с насоките на ЕС относно диалога по правата на човека с трети държави;

10. настоятелно призовава длъжностните лица на ЕС да призоват иранските органи да гарантират безопасността и благосъстоянието на активистите за правата на човека, които са задържани, и да провеждат пълни разследвания на докладите за изтезания;

11. настоятелно призовава всички държави членки с дипломатическо присъствие в Техеран да използват механизмите, предвидени в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, за да подкрепят и защитават тези лица, включително публични изявления, дипломатически демарши, мониторинг на съдебни процеси и посещения в затворите;

12. настоятелно призовава Иран да спре криминализирането на работата на защитниците на правата на жените, включително на тези, които протестират мирно срещу задължителното носене на хиджаб, и призовава тази дискриминационна и унизителна практика да бъде премахната;

13. призовава правителството на Иран да защитава правата на всички лица, принадлежащи към религиозни и етнически малцинства, и да предприеме действия във връзка с всички форми на дискриминация срещу тях;

14. приветства измененията в закона за трафика на наркотици, които са намалили налагането на смъртно наказание, и призовава за преразглеждане на всички смъртни присъди, за да се гарантира, че съответните съдебни процеси се провеждат в съответствие с международните стандарти; призовава иранските органи да наложат незабавен мораториум върху прилагането на смъртното наказание като стъпка към неговото премахване;

15. препоръчва специална делегация от подкомисията по правата на човека да бъде изпратена в Иран преди края на настоящия мандат с цел посещение на задържани защитници на правата на човека и провеждане на необходимите срещи с иранските органи;

16. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, върховния лидер на Ислямска република Иран, президента на Ислямска република Иран и членовете на иранския Меджлис.

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0525.

[2] OВ C 215, 19.6.2018 г., стр. 86.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация - Политика за поверителност